Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
I - 5
състав, в публичното
съдебно заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на
секретаря Д.Шулева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6085
по описа за 2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявeн е от Н.Г.К./Б./, починал в хода на
процеса на 29.08.2023 г. и заместен от неговите правопиемници Р.Н.К. и М.-Н.Н.К.
против Н.Ф.Б. иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на
16.02.2010 г. в предаването по ,,bTV" - „Тази сутрин" - на живо, била осъществена
телефонна връзка между водещите с ответника по делото – Н.Ф. - бивш Главен
прокурор на Република България през периода 1999 - 2006 г. Ответникът Ф. в ефир
заявил, че „разпространител на наркотици за Стара Загора е Н.К. - Б.",
както и че ищецът отговарял за тази дейност в Старозагорска област. С
разгласяването на безпочвените си твърдения сред неограничен брой хора в
обществото, чрез едно от най-гледаните телевизионни предавания, по една от
популярните национални телевизии, която имала ефирно покритие върху цялата
страна, от обективна и субективна страна ответникът Ф. извършил престъпление по
чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2,
вр. чл.147, ал.1, пр.1-во от НК. Той
съзнателно разгласил неистински, клеветнически и позорни за ищеца
обстоятелства, чрез излъченото по националната телевизия предаване. С
действията си накърнил доброто му име в обществото, уронил неговия авторитет на
публична политически ангажирана личност, която се ползвала с положителна
обществена оценка за личната и професионалната си дейност, в това число и като журналист. Ищецът
претърпял неимуществени вреди, които се изразили в психическо напрежение,
стрес, неудобство от децата и внуците му, от неговите приятели, познати,
колеги. Предизвикано било недоверие и подозрения към него по отношение на
цялостното му поведение като публична личност – към изразяваните от него мнения
и гражданска позиция. Поставена била под съмнение цялостната му обществена и
професионална дейност. Негативният ефект се засилил и от факта, че тези
твърдения били заявени от лице, което в продължение на 7 години ръководело една
от най-важните институции в страната - Прокуратурата на Република България. За
заемането на такъв висок пост се изисквал висок морал, нравственост,
принципност и ерудиция. В този смисъл априори лицето, заемащо такава позиция,
се възприемало с доверие от членовете на обществото, а изявленията му - с висша
степен на достоверност, което обективно поставило ищеца в още по-сложна
ситуация да опровергае креветническите
твърдения и да докажа, че се касае до най-цинична лъжа. Счита, че справедливият
размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 80 000
лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 25 001 лв., представляващи част от общо дължими
80 000 лв., ведно със законната лихва, считно от 16.02.2010 г. до окончателното
изплащане и направените по делото разноски.
Ответникът, чрез своя
процесуален представител, оспорва предявения иск, като поддържа следните
възражения: оспорва да е участвал в телевизионно предаване и да е заявил
описаните в ИМ клеветнически твърдения; оспорва ищецът да е претърпял описаните
в исковата молба неимуществени вреди; твърди, че К. допринесъл с действията си
и с поведението си за уронване на престижа и доброто си име в обществото;
поддържа възражение за изтекла погасителна давност; оспорва претенцията за
законна лихва, поради неоснователност на главния иск; поддържа възражение за
изтекла погасителна давност и по отношение на претенцията за законна лихва.
Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 16.02.2010 г. в предаването „Тази сутрин“ по национална телевизия „bТV“ е излъчен телефонен разговор между журналист от телевизията и ответника Н.Ф. Б., в който ответникът е заявил, че „има един писмен сигнал до
прокуратурата от Директора на НСС ген. майор А.А., в който се твърди прокурорът
К. се занимава с контрабанда на наркотици и оръжие“; „срещу него НСС извършва
разработка на три-четири страници събрани са доказателства с показания на
свидетели, включително и пред съда“; „по-нататък разпространител на наркотици
за Стара Загора е Н.К. – Б., разпространител на наркотиците за варненския окръг
е Д.К.и отдолу се е подписал ген. майор Д.ааа този А.“. В предаването е
обявено, че телефонният разговор се провежда с бившия главен прокурор Н.Ф. Б..
Съдържанието на видеозаписа на предаването, вкл. и на излъчения телефонен
разговор с ответника Б., се установява от приетото по делото веществено
доказателство – видеозапис на предаването, който бе изгледан и изслушан от
страните и съда в открито съдебно заседание на 14.09.2022 г. и на 10.04.2024 г.
Съдържанието на конкретния телефонен разговор с ответника Б., излъчен по
време на предаването, е възпроизведен на хартиен носител от вещото лице Н.Х., чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обективно дадено.
За установяване на описаното в исковата молба противоправно деяние, както
и на претърпените от ищеца неимуществен
вреди, по делото са събрани и гласни доказателствени средства.
От показанията на св. Г.К. се
установява, че познава добре Н.К.-Б., както и ответника Ф.. Твърди, че ищецът е
бил близък приятел на баща му прокурора Н.К., а ответникът Ф. започнал да търси
контакт с баща му едва след като научил за него, че е заел поста на прокурор на
въоръжените сили. Впоследствие
свидетелят останал близък с ищеца, а с Ф. не поддържал отношения и не го бил
виждал от 20 години. Св.К. си спомня за
сутрешно предаване по телевизия „БТВ“ през 2010 г., излъчено непосредствено
след проведената на 10.02.2010г. акция на МВР с наименованието „Октопод“.
Основният акцент на това предаване била именно
акцията на МВР по задържането на групата около А.П.и дадените
интервюта от политици, които заявили, че лично Ф. бил „опънал чадър“ над тази
групировка. По време на това предаване се включил на живо Ф. и основната му идея била да обясни, че няма
нищо общо с тази група за извършване на престъпления, както и че не познава А.Пе..
След това Ф. започнал да говори небивалици за някаква организирана престъпна
група за разпространение на наркотици, на която Н.К./бащата на свидетеля/ бил ръководител, а Н.Г.К./ищецът/ бил
представител за Старозагорския окръг и лично ръководел и организирал
наркоразпространението в Стара Загора. Ф. твърдял още, че участници в тази
организирана престъпна група били бившият прокурор Р. К., който отговарял за
Сливен, а Д.К.– за Варна. Свидетелят заявява, че срещу баща му имало скалъпено
дело през 2001 г. във връзка с подхвърлени от полицаи наркотици. По делото
срещу баща му нямало нито ред срещу ищеца, нито срещу другите лица. Тези
твърдения не били верни, но тъй като били изречени от бивш главен прокурор, възможно
било много хора да са повярвали на тези
безумия. Свидетелят заявява, че познава ищеца като човек, който не се интересува
от материалните неща, а е отдаден на защитата на човешките права. За него чистото име било много важно. Свидетелят
посетил няколко пъти Б. в дома му. При срещите им диабетът му се бил обострил,
страдал от хипертония, приемал лекарства. По повод на интервюто споделил, че децата
му били подложени в училище на подмятания от техни съученици, че едва ли не баща
им е престъпник. Най-много бил обезпокоен
за психичното състояние на двете си дъщери - малката тогава била на 8 или 9
години, а голямата на 11-12 години. Дори и след години, когато се срещал със
свидетеля, ищецът казвал, че това го тормози. Св.К. разпознал гласа на Ф. в
интервюто – разпознал начина му на изказване, неговата надменост, сякаш е
последна инстанция. След предаването, в което било излъчено интервюто с Ф.,
свидетелят не променил мнението си за ищеца. Неговите познати също не повярвали
на изявленията на Ф. по адрес на ищеца. Не
знае дали Б. е потърсил право на отговор. Впоследствие имало интервю и при М. М.
със същото обвинение. Свидетелят счита, че тя е изпълнявала поръчка на Ф..
От показанията на св.Й. К./близка
позната на ищеца/ се установява, че работи като журналистка. Ищецът също бил
журналист. Запознала се с него през лятото на 1990 г. Тогава нейни приятели от парламента - депутати
от БЗНС – Н. П. - я изпратили да даде нещо за ядене на бай К. Б., защото от
една седмица нищо не бил ял. Тъй като не го познавала, тя ги попитала как да го
намери, а те се разсмели и й казали, че ще го разпознае по това, че е бос. Така
и го открила. Хората по пътя я
ориентирали къде може да го намери. Свидетелката заявява, че е гледала
предаването през 2010 г. по телевизия „БТВ“. Тогава тази телевизия имала голяма
аудитория, всички я гледали. В предаването А.Ц. направила анонс, че ще говори
бившият главен прокурор Н.Ф.. Едно момче задавало въпроси по телефона на бившия прокурор Ф., а той отговарял.
Св.К. нямала съмнение, че интервюто е с Ф., чула неговия глас. Ищецът К. Б. бил
много честен и много уважаван човек в обществото. Това било мнението на много хора,
вкл. и на политици, с които общувала. Още през 1990г., когато се запознала с
него, за Б. се говорело като за легенда, за справедлив човек. Като чула изказването
на Ф., веднага разбрала, че това е клевета. След интервюто един от нейните
приятели - покойният адвокат Д.Б., който
общувал с Ф., й казал да внимава с Б..
За свидетелката било ясно, че това предаване породило съмнение в хората – дали ищецът
е такъв, какъвто го представил Ф.. Опетнено
било доброто му име. Дори и сега, преди да даде показания, като проверила в интернет, имало материали, в
които пишело, че Ф. е проговорил и е заявил, че бившият прокурор Н.К. е бил наркоразпространител
и разпространител на оръжие, а Б. му е помагал. След предаването на другия ден
или на следващия ден св.К. отишла в дома на ищеца. Детето му се прибрало от училище
и го попитало дали е вярно, че е наркопласьор,
разказало, че другите деца задавали този въпрос в училище. Детето било притеснено и стресирано. Съпругата на
ищеца не говорела с него, гледала го с недоверчиви очи, често си ходела до
Пловдив, за да не живее с него. Всички започнали да се съмняват. Ищецът споделил
със свидетелката, че му е тежко, че са го обвинили без да е виновен. Той се
скарал със семейството си. Децата и жена му не му говорели, не го поздравявали за
рождените му дни. Свидетелката счита, че те се държали така с него, защото мислели,
че баща им е престъпник. Според нея, нямало друга причина за това тяхно
поведение. Същеврменно заявява, че семейството му не вярвало в тази клевета, но
у тях имало едно съмнение. Ищецът бил поет, уважаван човек, председател на
Лигата на човешките права, но някои хора считали, че е престъпник. Журналистката
М.М.също говорела против него. Ищецът бил диабетик и от стрес вдигал високи
стойности на кръвната захар, подували му се краката, страдал и от силен
псориазис. Когато ходели заедно на
протести, имало младежи, които като го видели, го наричали „трафиканте“ и искали
от него да им продаде „нещо“. След интервюто ищецът много се свил, лежал в леглото, гледал в една
точка, не му се говорело. Станал по-трудно подвижен, повече апатичен. Преживял
голям стрес, защото бил честен човек. През
2018 г. гладувал 81 дни, лежал на легло, тъй като бил силно изтощен. Св.К.
заявява, че друг нейн познат – адв. Д.Б., който някога работел в Националната
следствена служба, не вярвал на това, което Ф. казал за Б.. Считал Б. за много
светъл, много добър човек и се прекланял
пред него.
От показанията на св. Ц. се
установява, че към 16.02.2010 г. е била автор и водещ на сутрешния блок на БТВ.
По време на предаванията е имало случаи, когато интервюта се правели не от нея,
а от репортерите на телевизията. Свидетелката разяснява, че при телефонните
интервюта предварително се знае на кой телефон трябва да се обадят, познават гласа
на лицето, което търсят. Твърди, че в практиката си/15 000 - 20 000 интервюта/ не е имала случай в телевизията да объркат
човек. Всеки имал право на отговор. Не е имало възражение от бившия главен прокурор, че не той е дал
интервюто. В съдебно заседание свидетелката, след като изгледа видеозаписа на
предаването, заяви, че си спомня, че тя
е водила рубриката, когато е излъчено интервюто. Разпозна гласа на колегата си С.Г.,
който е взел интервюто. Той работел в
сутрешния блок на БТВ и продължавал да работи там. Свидетелката не знае на
какъв телефон е бил потърсен Ф. за интервюто, дали на личен или на служебен
телефон. В телевизията имало журналисти с различни ресори, които разполагали с
информация за съответните телефони на
търсените лица.
Приложено е НЧХД № 5050/2010г. по
описа на СРС, НО, 17 състав, от което се установява, че е образувано по тъжба
на Н.Г.К. /Б./ срещу Н.Ф.Б., за това, че на 16.02.210 г. в предаването по bTV „Тази сутрин“ в телефонен
разговор, излъчен в предаването, на поставени въпроси е заявил в ефира, че
„разпространител на наркотици за Стара Загора е Н.К. – Б.“, което изявление е
неверно, клеветническо и опозоряващо, като с действията си подсъдимият е извършил
престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2 , вр чл.147, ал.1, предл.1 от НК.
С тъжбата е предявен и граждански
иск от Н.Г.К. /Б./ срещу Н.Ф.Б. за сумата от 40 000 лв., представляваща част от
80 000 лв., за обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди от извършеното престъпление, ведно със
законната лихва, считано от 16.02.2010 г. до окончателното изплащане.
С определение от 01.06.2011 г. по
НЧХД № 5050/2010г. СРС, НО, 17 състав, е приет за съвместно разглеждане
предявеният с тъжбата граждански иск от Н.Г.К. срещу подсъдимия Н.Ф.Б. и е конституиран
Н.Г.К. като граждански ищец в процеса.
С определение от 24.04.2013 г. по НЧХД
№ 5050/2010 г. по описа на СРС, НО, 17
състав, е прекратено наказателното производство, на основание чл.289, ал.1, вр.
чл. 24, ал.1, т.3 от НПК. Със същото определение Софийският районен съд, на основание чл.88, ал.3 от НПК, е оставил
без разглеждане приетият за съвместно разглеждане в производството граждански
иск от Н.Г.К. /Б./ срещу Н.Ф.Б., като е посочил, че искът може да бъде предявен
по гражданскоправен път.
Представена е статия от 20.11.2012
г., публикувана в интернет на сайта „Бивол“, със заглавие „Арестуваха Н.К.-Б.
за хвърлен домат по Народното събрание, в която е посочено, че това действие е
извършено от Б. след като е публикувал на 14.11.2012 г. отворено писмо до институциите, в което се е
заканил да хвърли 6 домата срщу знакови сгради на институциите като политически
протест срещу атмосферата на „корупция, престъпност, беззаконие, деморализация,
безотговорност, грабежи и липса на информация“.
Представена е статия от 28.06.2018 г. , публикувана в интернет на сайта
„Афера.БГ“, със заглавие „Ако има нещо по тъжно от това, че пред очите ни умира
човек, протестиращ срещу мафията, това е че няма народ! Има рая, която не смее
да гъкне!“. В статията е посочено, че Н.К. - Б. гладува 16 – ти ден, бунтувайки
се срещу мафията, която ни управлява.
Видно от решение от 21.11.2018 г. по ВОХД № 4366/2018г. на СГС е
потвърдена оправдателна присъда от 03.10.2017г. по НОХД № 19186/2016 г. на СРС,
НО, 110 състав, с която Н.Г.К. е признат
за невиновен и оправдан по повдигнато срещу него обвинение за извършено на 09.09.2015г. престъпление по
чл.325, ал.1, вр чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 09.09.2015 г.,
около 08.20 часа, в гр. София, пред сградата на Народното събрание в съучастие
с К.Н.Ч.и А.П.И., като извършител, е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като е изхвърлил
домати и яйца в посока на сградата на Народното събрание. В мотивите към
решението е посочено, че Н.Г.К. и
останалите посочени лица действително са изхвърлили домати и яйца към сградата
на Народното събрание, но с тези действия не са целели да бъде осъществено
грубо нарушаване на обществения ред, както и действията им не са били израз на
явно неуважение към обществото, а представляват форма на протест и са начин на
изразяване на право на мнение, като поведението им е било мотивирано от
изчерпване на други възможности за привличане на общественото внимание, на вниманието
на изпълнителната и законодателната власт върху изострен обеществен въпрос,
свързан с корупцията в държавната администрация, като предпоставка за големия
брой пътнотранспортни произшествия, с оглед на начина, по който работи ДАИ.
Съдът е приел, че деянията са несъставомерни от субективна страна, поради липса
на умисъл и е оправдал подсъдимия Н.Г.К. по повдигнатото обвинение.
Представена а втобиография на Н.К.-Б.
от 23.03.2004 г., в която е описал какво образование има, къде е
работил, както и че през 1986 г. е бил в Затвора- Стара Загора; на 11.02.1998
г. е създал първия независим синдикат в България; на 17.03.1998 г. е изселен в
гр.Бобов дол, а след гладна стачка е
освободен на 04.09.1989г.; задържан е на 26.05.1989 г. в ГСУ и Софийски
затвор, а след гладна стачка е освободен на 04.09.1989г. Посочено е, че е бил
председател на НДЗПЧ и председател на
НКС на СДС; напуснал НДЗПЧ и СДС, поради несъгласие с програмата и курса на СДС
и неговото правителсто. Посочено е още, че от 1997 г. има фирма за консултинг,
реклама и ПР. В автобиографията е отразено и че Б. е издал две стихосбирки
и 4 книги, има над 2000 публикации,
председател е на Българската лига за правата на човека.
Автобиографията от 23.03.2004 г. е допълнена с текст, в който е посочено,
че в средата на юни 2018 г. ищецът е
обявил гладна стачка, която е продължила повече от 60 дни. Гладуването му е
било протест срещу фалшивите шофьрски
книжки, за оставката на транспортния министър и за разпускането на парламента.
По делото е представена биография на Н.Г.К.-Б., публикувана в интернет на
страницата на „WIKIPEDIA“, с отбелязана
последна промяна от 08.04.2021 г.
Представена е справка № 1673 по преписка вх. №
6387/24.06.2021 г. по описа на НСлС за регистрирани заявителски материали и
образувани досъдебни производства срещу ищеца в централизираната информационна
система на следствените служби за периода 19.01.1998 г. – 2015 г., която справка съдът не обсъжда, тъй като няма данни
по някой от посочените заявителски материали производството да е приключило с осъдителна
присъда. Следва да се посочи, че сред заявителските материали няма такива за
образувано производство, свързано с разпространение на наркотици.
Представена е „Справка за Н.Г.К.“, в която е посочено, че е изготвена от
Държавна сигурност, по искане на ЦК на БКП, и се разпространява на принципа „Самиздат“
сред депутате от ВНС. Този документ съдът
не обсъжда, тъй като от него не става ясно кой е автор, липсва подпис и печат
на документа, липсва входящ номер или други данни, от които да се направи
извод, че е част от архива на Държавна сигурност. Същевременно в него е посочено,
че се разпространява на принципа „Самиздат“,
което буди съмнение кой е действителният автор на документа.
Съдът не обсъжда и представени
интервюта с Н.Ф. от 29.09.2019 г. и от
26.04.2015 г., тъй като са неотносими към спора.
По същите съображения съдът не
обсъжда решение от 20.08.2020 г. по административно дело № 8526/2018 г. на Административен съд –София
град, с което е осъдена СДВР да заплати на Н.Г.К., на основание чл.1 от ЗОДОВ,
обзщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., тъй като решението е
неотносимо към спора.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен иска трябва да е осъществен следният фактически състав:
1/противоправно деяние; 2/вреда; 3/причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата; 4/вина на дееца.
На осн. чл. 45, ал. 2
от ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното.
От приетото по делото веществено доказателство – видеозапис, се установява,
че на 16.02.2010 г. в предаването „Тази сутрин“
по национална телевизия „bТV“ е излъчен телефонен разговор между журналист от телевизията и ответника Н.Ф. Б., в който ответникът е заявил, че „има един писмен сигнал до
прокуратурата от Директора на НСС ген. майор А.А., в който се твърди прокурорът
К. се занимава с контрабанда на наркотици и оръжие“; „срещу него НСС извършва
разработка на три-четири страници събрани са доказателства с показания на
свидетели, включително и пред съда“; „по-нататък разпространител на наркотици
за Стара Загора е Н.К. – Б., разпространител на наркотиците за варненския окръг
е Д.К.и отдолу се е подписал ген. майор Д.ааа този А.“. В предаването е обявено,
че телефонният разговор се провежда с бившия главен прокурор Н.Ф.Б..
Видеозаписът е изгледан и изслушан от страните и съда в открито съдебно
заседание на 14.09.2022 г. и на 10.04.2024 г.
Спорен въпрос по делото е дали действително ответникът Ф. е дал инвервюто.
По делото са събрани множество косвени доказателства, които установяват,
че интервюто е дадено именно от Ф.. Телефонният разговор е излъчен по
национална телевизия, в която Ф. е имал и други изяви. С него се е свързал журналист
от тази телевизия, който е разполагал с
неговия телефонен номер. Гласът му е бил
разпознат от всички, които са гледали предаването – водещият на предаването А.Ц.,
нейният колега С.Г., който се е свързал с Ф. и е провел интервюто, св.К. и св.К..
Според показанията на св.К. и св.К. това телефонно интервю е предизвикало
дебати в обществото, вкл. и обсъждания в друго телевизионно предаване с водещ журналистката
Михнева. Съдът кредитира показанията на св.К. относно обстоятелството дали
разговорът е бил проведен с Ф., независимо от евентуалната заинтересованост на
този свидетел от изхода на делото, тъй като показанията му се подкрепят от
показанията на останалите свидетели по делото и от приетото веществено доказателство.
С интервюто са разпространени клеветнически изявления, с които е
приписано на ищеца извършване на тежко умишлено престъпление – участие в
престъпна организирана група, занимаваща се с разпространение на наркотици, като
за Б. е било заявено, че е разпространител на наркотици в Стара Загора. Тези
изявления на ответника са неверни. Не бяха ангажирани доказателства ищецът да е участвал в такава престъпна
дейност и спрямо него да е била постановена присъда, а тежестта на доказване на
тези обстоятелства е върху ответника. По делото липсват доказателства да е
имало изобщо някакво разследване срещу ищеца за подобно престъпно деяние.
Клеветническите изявления са разпространени в ефира на популярна национална
медия сред неограничен кръг от зрители,
при това от лице, което в миналото е заемало поста главен прокурор.
От показанията на разпитаните по делото свидетели К. и К. се установи, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с клеветническите
извяления. Н.К. – Б. е посветил живота си на защита на обществени каузи, не се
е интересувал от материални придобивки, а е бил наклеветен, че участва в
организирана група за разпространение на наркотици. Той тежко е преживял
клеветническите изявления, лежал в леглото, гледал в една точка, притеснявал се
как ще се отрази това на психическото състояние на децата му /на 9 и 12
години/, които били подложени на подмятания в училище от техни съученици, че
баща им е престъпник.
Съдът кредитира показанията на св.К., независимо от данните по делото за
евентуална заинтересованост на този свидетел, тъй като те са житейски правдиви
и непротиворечиви относно претърпените от ищеца неимуществени вреди и се
подкрепят от показанията на св.К..
Събраните по делото доказателства установяват
настъпването на всички факти от фактическия състав на чл.45, ал.1 от ЗЗД, поради което искът е доказан по
основание.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази
следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на деликта – 58 г.; личността
на ищеца – той е бил политически и обществено ангажирана личност, човек с изострено чувство
за социална справеливост и съпричастност към проблемите на обществото, животът
му е бил посветен на идеални цели, на стремежа да направи обществено-политическата
и жизнената среда в държавата по-добра за всички. По тази причина особено
болезнено е изживял клеветническите твърдeния срещу
него, че е част от организирана престъпна група за разпространение на наркотици.
Това обвинение е пълно отрицание на нравствените ценности, които е защитавал
през живота си. При това клеветническите изявления са разпространени от бивш
ръководител на Прокуратурата на Република България, която по дефиниция, съгласно чл. 127
от Конституцията на Република България, следи за спазване на закоността, като привлича към отговорност
лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по дела от общ
характер. Именно
поради висотата на заемания от ответника пост се предполага, че той е бил добре информиран относно дейността на организираните престъпни групи, действащи на
територията на България. От друга страна
за заемането на поста на главен прокурор се изискват високи професионални и нравствени качества. За
лицето, заемало или заемащо този пост, в обществото се предполага, че се
отличава с висок морал, нравственост, етичност и почтеност. По тази причина към
изявленията му останалите членове на обществото
подхождат с особено внимание и с доверие. Всички тези обстоятелства са
поставили ищеца в сложна ситуация, в която за него е било много трудно при
общуването си с другите хора да опровергае отправените срещу него клеветнически
изявления. Той тежко е преживял клеветническите изявления – станал апатичен, лежал
в леглото, не му се говорело, преживял голям стрес, считал, че доброто му име в
обществото е опетнено. Ищецът силно се е притеснявал и за психическото състояние
на малолетните си деца, за това как ще им се отразят подмятанията в училище във
връзка с клеветническите твърдения по негов адрес./св.К. и св.К./. Съдът
съобрази и обстоятелството, че клеветническите изявления са били разпространени в национален
ефир чрез интервю в популярна национална медия
сред неограничен кръг от зрители.
Като съобрази посочените
обстоятелства, както и социално-икономическите условия и стандарта на живот в
страната през 2010 г., съдът определи размера на обезщетението на 18 000 лв., до
който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен
размер от 25 001 лв., представляващи част от 80 000 лв., следва да бъде
отхвърлен. За сравнение, ВКС в решение № 263/15.02.2013 г. по гр.д. № 1740/2012 г. и в решение № 204/12.06.2015 г. по гр.д. №
7046/2014 г. е приел за справедливо обезщетение от 10 000 лв. за клеветнически
изявления, разпространени в периода м.12.2008г. – м.01 2009 г., чрез публикация
във вестник.
По
възражението за погасяване на иска по давност:
Възражението е неоснователно.
По делото се установи, че деликтът е извършен на 16.02.2010 г., от която
дата е започнала да тече давността за погасяване на иска за обезщетение за неимуществени
вреди.
Видно от подадената тъжба по НЧХД
№ 5050/2010 г. по описа на СРС с нея ищецът е предявил на 22.04.2010 г. срещу ответника граждански
иск в наказателното производство за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от клеветническите изявления за сумата от 40 000 лв., представляваща част от 80
000 лв.
С определение от 01.06.2011 г. по НЧХД № 5050/2010г. СРС, НО, 17 състав, гражданският
иск е бил приет за разглеждане в наказателното производство, поради което
давността се счита за спряна по отношение на този иск, считано от датата на
предявяването му пред наказателния съд – 22.04.2010 г./чл.115, б.“ж“ от ЗЗД/.
С определение от 24.04.2013 г. по НЧХД № 5050/2010 г. по описа на СРС е
прекрателно наказателното производство по делото, на основание чл.289, ал.1,
вр. чл. 24, ал.1, т.3 от НПК.
С определение от същата дата 24.04.2013 г. наказателният съд е оставил
без разглеждане гражданският иск, на основание чл.88, ал.3 от НПК, като е
указал на ищеца, че може да го предяви по гражданскоправен ред.
Съгласно чл.88, ал.3 от НПК, когато
съдебното производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може
да се предяви пред граждански съд.
Според мотивите към т.1 от ТР
№1/04.02.2013 г. по т.д. № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС, разпоредбата на чл.88,
ал.3 от НПК е приложима само към определени хипотези на прекратяване на
наказателното дело, а именно по чл.249 от НПК и чл.288 от НПК, които касаят
прекратяване на делото и връщане на същото на прокуратурата.
Разпоредбата на чл.88, ал.3 от НПК е неприложима при прекратяване на
делото на някое от основанията по чл.79, ал.1 от НК, погасяващи наказателната
отговорност, а в конкретния случай наказателното производство по НЧХД № 5050/2010
г. по описа на СРС е прекратено имено на основание чл.79, ал.1, т.2 от НК – поради
изтичане на предвидената от закона
давност, която хипотеза е
уредена в чл.289, ал.1, вр. чл. 24, ал.1, т.3 от НПК.
Следователно, чл.88, ал.3 от НПК е неприложим към гражданския иск по НЧХД
№ 5050/2010 г. на СРС и наказателният съд е бил длъжен да се произнесе по него.
/ т.1 от ТР №1/04.02.2013 г. по т.д. №
2/2012 г. на ОСНК на ВКС/.
С прекратяването на наказателното производство не е прекратено
производството по гражданския иск, който е бил приет за разглеждане от
наказателния съд, и по отношение на него спирането на давността е продължило
своето действие. След като съдът веднъж вече е приел гражданския иск за
разглеждане в наказателното производство по НЧХД № 5050/2010 г. на СРС, не е било
необходимо отново да бъде предявяван пред граждански съд в друго производство.
През периода, докато е било висящо производството по НЧХД № 5050/2010 г., не е текла
погасителна давност по отношения на гражданския иск, нито след датата на
влизане в сила на определението за прекратяване на наказателното производство,
тъй като производството по гражданския иск има самостоятелно значение и не зависи
от съдбата на наказателното
производство.
По изложените съображения предявеният иск не е погасен по давност.
Не е погасена по давност и претенцията за законна лихва, тъй като
съгласно чл.115, б.“ж“ от ЗЗД давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането, а исковата молба се счита
подадена на 22.04.2010 г., когато е предявена пред наказателния съд по НЧХД №
5050/2010 г. на СРС.
По разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на правоприемниците на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 1857.57 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д.Т.Б. ***,
с адрес за призоваване: гр.София, ул.“Алабин“
40, ет.1, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 1907.98
лв., съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Ф.Б., ЕГН
**********,***, съдебен адрес:***, офис на партерен етаж – за особения представител
адв.Р.Р., да заплати на Р.Н.К., ЕГН **********, и М. – Н. Н.К., ЕГН **********,
като правоприемници на починалия в хода
на делото Н.Г.К./Б./, ЕГН **********, съдебен адрес *** – за адв. Д.Б., на
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, сумата от 18 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от Н.Г.К./Б./, ЕГН **********, починал в хода на делото на 29.08.2023
г., б.ж. на гр.София, изразили се в болки и страдания, причинени от
клеветнически изявления, заявени на 16.02.2010 г. в интервю, проведено по
телефона, излъчено на живо в предаването
по „bTV“ - „Тази
сутрин“, които клеветнически изявления са със следното съдържание: „разпространител на наркотици за Стара Загора
е Н.К. – Б.“, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2010 г. до
окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, до пълния предявен размер от 25 001 лв.,
представляваща част от общо дължими 80 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Ф.Б. да
заплати на Р.Н.К. и М.Н.К., като правоприемници
на починалия в хода на делото Н.Г.К./Б./,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1857.57
лв., съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Н.Ф.Б. да заплати на адвокат Д.Т.Б. ***, с адрес за призоваване: гр.София, ул.“*****, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 1907.98 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ :