Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 20.04.2021 г.
В
И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И.а като разгледа докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 16652/2017 г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е частичен иск с
правно основание чл. 538 от ТЗ за сумата от 13 741,30 евро, част от
вземане в общ размер на 17 941,64 евро, главница по запис на заповед № 83026 от
07.05.2008 г., издаден от А.П.Й., ЕГН ********** в полза на У.Л. ЕАД, ЕИК ******платим
на предявяване в срок до 49 месеца от издаването т.е. до 07.06.2012 г.,
евентуално съединен с частичен иск за същата сума на основание чл. 534 от ТЗ.
Двете претенции са предявени ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ИЩЕЦЪТ- „У.Л.” ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, р-н Възраждане, ул. „******, чрез адв. С.А., със съдебен адрес:***, п.к. ***АК „А. и И.“
твърди, че на 07.05.2008 г., А.П.Й. с ЕГН **********, с адрес: *** е издал
Запис на заповед № 83026 от 07.05.2008 г., с който безусловно се е задължил да му
заплати сумата от 17 941,64 евро. Посочва, че записът на заповед е платим на
предявяване със срок за предявяване за плащането до 49 месеца от издаването,
т.е. до 07.06.2012 г.
Излага, че надлежно е предявил
записът на заповед на издателя с Нотариална покана с peг.
№ 15466, том VII-п, № 127 от 13.09.2017 г., по описа на нотариус В.И., с peг. № 271 на НК, редовно връчена му на 30.10.2017 г. по
реда на чл. 47. ал. 1 ГПК. Въпреки това издателят не направил дължимото
плащане, поради което намира, че за него е налице правен интерес от предявяване
на настоящия частичен иск с правно основание чл. 538 от ТЗ. Евентуално, ако
съдът приеме, че приносителят на менителничния ефект
(ищецът) е изгубил възможността да реализира правата си по чл. 531, ал. 1 от ТЗ
, отправя претенция с правно основание чл. 534 от ТЗ като твърди, че с
неизпълнението на задължението по записа на заповед ответникът е причинил
намаляване на неговото имущество и съответно е увеличил неоснователно своето.
ОТВЕТНИКЪТ - А.П.Й. с ЕГН **********,
чрез назначения му особен представител адвокат П.Ц.Г. от САК, с адрес за
призоваване и съобщения: гр. София, ул. “******оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва истинността на представения запис на заповед като
твърди, че не е подписвал такъв документ, съответно поддържа доводи за неговата
нищожност. Твърди липса на каузално отношение, във връзка с което да е издаден
записът на заповед, предвид което заявява, че претенцията по чл. 538 от ТЗ е
неоснователна. Прави възражение за погасяване на претенцията по записа на
заповед по давност на основание чл.531 ТЗ. Оспорва и евентуалната претенция с
правно основание чл. 534, ал.1 от ТЗ като твърди, че доколкото не е налице
валиден запис на заповед ответникът не се е обогатил по никакъв начин и
съответно ищецът не е обеднял. В тази връзка сочи и че не е поемал никакво
задължение към ищеца по каквото и да било каузално отношение, което да е
обезпечено със записа на заповед.
С допълнителна молба, подадена
преди първото по делото съдебно заседание, както и в рамките на последното, в
отговор на общото възражение на ответника за липса на каузално отношение,
ищецът е навел твърдения, че процесния запис на заповед е издаден с цел
обезпечаване изпълнението на задълженията по договор за лизинг, сключен с
издателя, както и че лизинговия автомобил и към момента на е върнат от
ответника, въпреки изтичането на срока на договора. При така направените
твърдения от страна на ищеца, ответникът е направил възражение за погасяване по
давност на задълженията по лизинговия договор, съответно за неоснователност на
предявените искове по чл. 538 ТЗ и чл. 534 ТЗ
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди
направените доводи, намира за установено следното:
По делото е представен запис на
заповед № 83026 от 07.05.2008 г., издаден от ответника, с който той се е
задължил да заплати на ищеца сумата от 17 941,64 евро. В записа на заповед
е посочено място и дата на издаване, безусловното поемане на задължение за
плащане от страна на издателя на конкретна сума, както и срокът за плащане- на
предявяване в срок за предявяване до 49 месеца от датата на издаването т.е до
07.06.2012 г. Текстът съдържа и думите „запис на заповед“ извън заглавната
част. Срещу издател е налице подпис.
По делото е представена
нотариална покана с peг. № 15466, том VII-п, № 127 от
13.09.2017 г., по описа на нотариус В.И., с peг. №
271 на НК, връчена на ответника на 30.10.2017 г. по реда на чл. 47. ал. 1 ГПК,
от която е видно, че на същия е предявен процесния запис на заповед, но след
установения в него срок.
Представен е договор за
финансов лизинг № 83026/07.05.2008 г. и приложение № 1 към него, сключен между
ищеца, в качеството на лизингодател и ответника, в качеството на лизингополучател,
по силата на който ищецът е задължил да придобие пътно транспортно средство-
употребяван лек автомобил марка БМВ, модел 525 D, комби, рама WBANJ51010B431382 и да го предостави за ползване на
ответника срещу възнаграждение. Лизинговата цента на МПС е в размер на
18 580,74 евро без ДДС( т. 2 от Приложение № 1). 3 195,57 евро се
дължат като встъпителна вноска ( т. 11.1 от Приложение № 1), като отделно е
предвидена такса за обслужване на договора в размер на 223,69 евро. Двете суми
се дължат в срок до 10 дни от датата на сключване на договора. Останалата сума
по договора следва да се заплаща от ответника на 48 лизингови вноски съгласно
погасителния план ( Приложение №2) като първата месечна вноска е дължима на
първо число на месец 06.2008г. до седмо число на същия месец, а останалите са
дължими в същите периоди на всеки следващ месец. Месечните вноски включват
главница и възнаградителна лихва, посочена подробно в приложение № 1 и погасителен
план. Застрахователните премии и техния
падеж се определят допълнително с писмено уведомление, изпратено до лизингополучателя. Лизиногодателят
може да придобие МПС по време на договора или след изтичането на срока му( чл.
8 от договора) като във втория случай следва да заплати всички лизингови вноски
и остатъчна стойност в размер на 798,89 евро( т.11.9 от Приложение № 1). За
целта лизингополучателят следва да направи изрично изявление, че желае да
придобие автомобила до изтичането на срока на договора ( чл. 8, ал.3 от
договора). В противен случай се счита,
че той не желае да придобие собствеността на МПС и съответно дължи незабавното
му връщане. В чл.10 от договора е предвидена неустойка в размер на 0,5% от
размера на месечната лизингова вноска за всеки ден забава, но не повече от 50%
при допусната забава при прехвърлянето на автомобила, от която и да е от
страните по договора. Всички разходи и разноски, свързани с експлоатацията на
автомобила са за сметка на ответника( чл. 12 от договора).
Съобразно раздел „застраховки“ от договора, всички застрахователни
премии за периода на договора са за сметка на ответника и той е длъжен да ги
плаща. В случай, че не е изпълнил това си задължение, лизингодателят
може да изплати задълженията, но лизингодателят
следва да му възстанови разходите незабавно при поискване или в посочения в
искането срок. Тези правила се прилагат и след изтичането на срока на договора
за периода пред който собствеността върху МПС все още не е прехвърлена( чл. 13,
ал.4 от Договора). В чл.18 от договора е предвидено, че лизингополучателят
следва да издаде в полза на лизингодателя запис на
заповед, който обезпечава редовното и точно изпълнение на всички суми по
договора, както и на сумите по договорените неустойки и лихви за забава. Записът
на заповед се номерира с номера на договора за лизинг, който обезпечава и носи
същата дата като последния. Съобразно чл. 30, б. А от договора за забава на
плащането се дължи неустойка по 0,15% на ден върху сумата на забавеното плащане
за всеки ден на забава, но не повече от 50%.
Срокът на договора съобразно т.3 от Приложение № 1 е от 07.05.2008 г. до 07.07.2012 г.
Към договора е представен и
договор за покупко- продажба на автомобила, предмет
на лицинговия договор, от който се установява, че ищецът е изпълнил
задължението си да придобие собствеността на същия. Представен и приемно
предавателен протокол от 08.05.2008 г., от който се установява, че ищецът е
предал фактическата власт върху лизиноговия автомобил
на А.Й..
От заключението на приетата и
неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, се установя, че във връзка със
сключения между ищеца и ответника договор за финансов лизинг, последният има
неизплатени задължения както следва: за периода от 13.10.2008 г. до 10.04.2012
г., както и към 08.05.2012 г. и към датата на подаване на исковата молба
21.12.2017 г. – 12 963,72 евро за главница, за периода от 13.04.2010 г.
10.04.2012 г., както и към 08.05.2012 г. и към датата на подаване на исковата
молба – 777,58 евро възнаградителна лихва, за периода от 15.03.2010 г. до
09.04.2012 г., както и към 08.05.2012 г. и към датата на подаване на исковата
молба сумата от 2 420,98 евро за
данъци, такси и застрахователни премии, за периода от 06.12.2010 г. до
08.05.2012 г., както и към 08.05.2012 г. и към датата на подаване на исковата
молба – 4 580,02 евро неустойки за забава, за периода от 08.05.2012 г. до
21.12.2017 г.( дата на подаване на исковата молба) върху задълженията на
ответника е начислена законна лихва за забава в размер на 9 451,61 евро в
равностойност на 18 485,75 лв., а за периода от датата на изтичане на
срока на договора до датата на подаване на исковата молба ищецът е реализирал
разходи за заплащане на глоби по ел. фишове и застрахователни премии в размер
на 3 029,44 лв.
В рамките на откритото
производство по оспорване автентичността на запис на заповед № 83026 от
07.05.2008 г. по делото е прието и
неоспорено заключение от извършена съдебно-почеркова
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
Същото е изготвено на база извършени сравнения с копие от процесния запис на
заповед, поради което заключението на вещото лице е, че подписът положен за
издател на копието от записа на заповед е копие на подписа на А.Й.. В открито
съдебно заседание, проведено на 26.03.2021 г. вещото лице уточнява, че
впоследствие, след като е предало заключението по делото, е имало възможност да
направи преценка и на оригиналния екземпляр от записа на заповед с ръчно
поставен подпис за издател. На базата на това извежда извод, че подписът
поставен за „издател“ върху оригинала на
записа на заповед принадлежи на А.П.Й..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По предявения частичен иск с правно основание чл. 538 ТЗ:
По правило предмет на
разглеждане по този иск е вземането, основано на записа на заповед. Представеният
пред съда запис на заповед е валиден, доколкото съдържа всички реквизити,
предвидени в чл. 535 ТЗ и съобразно заключението на почерковата
експертиза носи подписа на ответника, в качеството на издател. В тази връзка
спазени са и изискванията, предвидени в чл. 486 ТЗ, към който текст препраща нормата
на чл. 537 ТЗ, като падежът е определен на предявяване, а
предвидения в чл. 487, ал.2 ТЗ едногодишен срок законосъобразно е удължен и в
настоящия случай е 49 месеца от издаването или до 07.06.2012 г.
Видно от представената
нотариална покана записът на заповед е бил предявен след установения в него
срок. Съобразно чл. 514, ал.1, т.1 ТЗ, към който препраща чл. 537 ТЗ,
приносителят губи правата си срещу джирантите, издателя и другите задължени
лица, с изключение на платеца, ако пропусне сроковете за предявяване на
менителница на предявяване. При записа на заповед обаче издателят е и платец по ефекта, предвид
което при пропускане на установения в закона или в самия запис на заповед срок
приносителят не губи правата си срещу издателя. (решение № 1
от 01.03.2010 г. по т. д. № 520/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС).
Предвид установеното следва извода, че процесния запис на
заповед е валиден и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, което е
определя основателност на предявения иск по чл. 538 ТЗ. Срещу основателността
на претенцията на ищеца, произтичаща от
процесния запис на заповед обаче е направено възражение за погасяване по
давност на вземанията по каузалното отношение, наведено от ищеца, а именно на
вземанията по договора за лизинг. Връзката между последния и процесния запис на
заповед не е оспорена от страните, като се установява и по категоричен начин,
предвид номерацията и датирането на двата документа и клаузата на чл.18, ал.15
от договора за лизинг.
Съгласно разрешението, дадено в т. 17 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При направено релативно
възражение (твърдение, основано на каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед), каузалното правоотношение подлежи
на изследване от съда, само доколкото относителното възражение би имало за
последица погасяване на вземането по записа на заповед. С навеждането на
възражения за погасяване на вземането по записа на заповед, основани на
каузалното отношение, не се упражнява право на иск по вземането по каузалното
отношение, което е отделно от това по абстрактната сделка. Ето защо, правото на
пряк менителничен иск /осъдителен или установителен/
срещу издателя по запис на заповед се погасява по давност съобразно правилото
на чл. 531, ал. 1 ТЗ, а възражението за погасяване по давност на
вземанията по каузалното отношение се разглеждат във връзка със съществуването
на обезпеченото със записа на заповед вземане. В случаите, когато издателят на менителничния ефект извежда недължимостта
на вземането по абстрактната сделка от погасяването по давност на обезпеченото
с нея каузално притезание, тази защитна теза не
представлява по своя характер възражение за погасяване по давност на самия менителничен иск( за него е предвидено специалното правило
на чл. 531 ТЗ). ( решение № 102 от 23.07.2014 г.
по т. д. № 2680/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС).
Съгласно т. 17 от ТР № 4/2014 г. по т.д № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът разглежда заявените от ответника - длъжник релативни
възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или
за недействителност на основанието по каузалното правоотношение, но очертаният
кръг възражения не изключва възражението за изтекла обща петгодишна или
специална кратка погасителна давност по ЗЗД като правопогасяващо
възражение по отношение на обезпеченото вземане. Изсрочването по давност на
вземането по каузалното правоотношение е от значение за възможността същото да
бъде събрано принудително, като законът не допуска предварителен отказ или
удължаване на давностния срок, едностранно или по уговорка. Ефектът на
давността засяга и обезпеченията на кредитора, като
не следва да се допуска чрез менителнични сделки
императивните правила на закона да бъдат заобикаляни. Такава менителница попада
под санкцията на чл. 465 от ТЗ, ето защо, дори и кредиторът да разполага със
запис на заповед при уговорен в своя полза срок на предявяване от по-късен
спрямо изискуемостта на обезпеченото вземане момент, щом записът е издаден за
обезпечаване изпълнението на парично задължение, падежът на което е настъпил,
поемателят на ценната книга следва да упражни правата си по менителничната
сделка не само в кратния давностен срок съгласно чл. 537, вр. чл. 531, ал. 1 от ТЗ, но и преди да изтече давността по
обезпеченото вземане.(решение № 52 от 13.06.2017 г. по т.д. № 60103/2016 г. на ВКС
на ВКС, ГК, III
т.о., решение № 102/2014 г. по т.д № 2680/2013 г. на ВКС, ТК, Първо
отделение, решение № 5 от 05.02.2020 г. по т. д. № 370/2019 г., Т. К., ІІ Т. О.
на ВКС, решение № 52 от 13.06.2017 г. по т. д. № 60103/2016 г., Г. К., ІІІ Г.
О. на ВКС, решение № 185 от 13.01.2021
г. по т. д. № 2431/2019 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС).
Процесният договор за финансов лизинг е сключен между
страните със срок от 07.05.2008 г. до
07.07.2012 г., като е прекратен поради изтичане на срока му. Последната лизингова
вноска за главница е с падеж 07.05.2012 г. Съгласно създадената практика на ВКС(
пр. решение № 11 от 14.05.2019 г.
по т. д. № 1574/2018 г., т. к., І т. о. на ВКС, решение по т.д. № 50185/2016 г. на ВКС, І г.о., решение № 65 от 23.05.2017
г. по т.д. № 904/2016 г. на II т.о. на ВКС),
вземанията на лизингодателя за вноски по договор за
финансов лизинг са с характер на периодични плащания и погасяването на правото
да бъдат претендирани настъпва с изтичането на кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, която в случая е започнала да
тече най-късно от датата на прекратяването на договора( 07.07.2012 г.) и към
датата на завеждането на исковата молба 21.12.2017 г. е била изтекла. Заедно с
главните са погасени и акцесорните вземания за лихви върху вноските, както и
вземанията за неустойки за забавено плащане. Погасени по давност са и
направените разноски за данъци, такси и застрахователни премии, заплатени от
ищеца в периода на действие на договора – до 07.07.2012 г., за които отговорност
е носел ответникът лизингополучател на основание договора за лизинг, доколкото
същите са уговорени като безсрочни задължения за ответника, дължими след покана
т.е. давността започва да тече от възникването им. Дори и да се приеме, че
крайният срок за изплащане на тези вземания от страна на ответника е изтичането
на срока на договора, то вземанията отново се явяват погасени по давност, тъй
като към момента на подаване на исковата
молба е изтекъл срокът, считано от 07.07.2012 г. След изтичането на срока на
договора ответникът вече не носи отговорност за заплащането на разноските по
лизинговия автомобил, предвид и факта, че не е направил изрично искане за
придобиване на собствеността т.е. налице и хипотезата на чл. 13, ал.4 от договора за лизинг, предвид което
тези вземания не са обезпечени с процесния запис на заповед.
С оглед изложеното и предвид
установеното погасяване по давност на обезпечените с процесния запис на заповед
вземания по каузалното отношение, искът
по чл. 538 ТЗ се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Предвид този
изход на спора не следва да се разглежда направеното от ответника специално
възражение за погасяване на менителният иск по чл.
531 ТЗ, но за пълнота съдът посочва, че и този специален давностен срок е
изтекъл към датата на подаване на исковата молба, тъй като тригодишният
давностен срок започва да тече от 07.06.2012 г.( крайният срок за предявяване
на записа на заповед) и съответно изтича на 07.06.2015 г.
Доколкото главният частичен иск,
предявен от ищеца е отхвърлен, съдът намира, че се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на предявения при условие на евентуалност частичен иск с
правно основание чл. 534 ТЗ, който предвижда, че когато приносителят на менителница, запис на заповед или
чек изгуби исковете по тях
поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване
на правата по тях, той
може да иска
от издателя или платеца сумата,
с която те са се обогатили
в негова вреда.
Записът на заповед от 07.05.2008 г. е издаден с падеж
"на предявяване" /чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ/, като
издателят е определил на основание чл. 487, ал. 1 изр.2 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ срок
за предявяването му за плащане до 49 месеца от издаването или до 07.06.2012 г.
От тази дата е започнал да тече специалният давностен срок за вземането по
записа на заповед, предвиден в чл. 531 ТЗ, който е изтекъл на 07.06.2015 г., към която дата е настъпило прескрибиране на записа на заповед, тъй като поемателят е
загубил всички права, произтичащи от характера му на ценна книга. От този
момент е възникнало правото му да търси с иск за неоснователно обогатяване
срещу платеца /издателя/ настъпилата в резултат на прескрибирането
вреда за патримониума му в размер на сумата по ефекта. ( реш.
№ 69/05.07.2016 г. по т.д. № 81/15 г. на първо т.о., реш.
№ 162/18.12.2015 г. по т.д. № 2514/14 г. на първо т.о., както и реш. № 1/01.03.2010 г. по т.д. № 590/2009 г. на второ т.о.
на ВКС).
Гаранционно-обезпечителната функция на записа на заповед не
е спорна и е категорично установена по делото, като тя се свързва с наличието
на договор за финансов лизинг. В тази връзка съдът споделя практиката на ВКС,
обективирана в реш. № 133/05.07.13 г. по т.д. №
104/11 г. на второ т.о., реш. № 131/30.08.17 г. по
т.д. № 557/16 г. на първо т.о. и реш. № 175/20.11.17
г. по т.д. № 466/17 г. на второ т.о., съобразно която е прието, че ако
поемателят по записа на заповед разполага с иск за събиране по общия ред на
вземането по обезпечената с него каузална сделка, не би било налице
неоснователно обогатяване на длъжника по записа на заповед, поради прескрибиране или преюдициране на
ефекта, тъй като поемателят разполага с правен способ чрез друг иск да получи
вземането си. Освен това, ако едновременно със или след загубването на прекия менителничен иск и правото на гражданския иск за
обезпеченото вземане се погаси по давност, настъпилите обогатяване на длъжника
- издател на записа на заповед и вреда за поемателя, ще се дължат изцяло на
бездействието на кредитора да упражни правата си по каузалната сделка, а такова
обогатяване правото не счита за незаконно, доколкото не допуска принудително
връщане на получената по възмезден договор престация от едната страна, когато
другата е пропуснала да упражни правата си в срока на давността. Така, според
цитираната практика, предявеният на основание чл. 534, ал. 1 ТЗ иск за
неоснователно обогатяване би бил неоснователен, когато в хода на образуваното
по него производство се установи, че правото на иск за вземането по каузалната
сделка е погасено, поради непредявяването му в предвидените за съответното
вземане в закона давностни срокове.
В настоящия случай, съобразно подробно изложеното по
отношение на иска по чл. 538 ТЗ, вземанията по договора за лизинг са погасени
по давност към датата на подаване на исковата молба. Погасяването по давност на
исковете за обезпечените със записа на заповед вземания по каузалното
правоотношение е пречка поемателя по него да компенсира вредата, настъпила за
него от прескрибирането на ефекта по пътя на
неоснователното обогатяване, поради което предявеният иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ
подлежи на отхвърляне като неоснователен.( решение № 11 от 14.05.2019 г. по т.
д. № 1574/2018 г., т. к., І т. о. на ВКС, решение № 131 от 30.08.2017 г. по т.
д. № 557/2016 г., т. к., І т. о. на ВКС).
По разноските:
С оглед изхода на
правния спор ищецът следва да заплати в полза на СГС сумата от 400
лв., заплатени от бюджета на съда разноски за съдебно-почеркова
експертиза. Ответникът не е реализирал разноски в хода на производството,
поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, предявения от „У.Л.” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, р-н Възраждане, ул. „******, чрез адв. С.А.,
със съдебен адрес:***, п.к. ***АК „А. и И.“ срещу А.П.Й. с ЕГН **********, чрез
назначения му особен представител адвокат П.Ц.Г. от САК, с адрес за призоваване
и съобщения: гр. София, ул. “******частичен иск с правно основание чл. 538 ТЗ за заплащане на
сумата от 13 741,30 евро, съставляваща част от вземане в общ размер на
17 941,64 евро на основание запис на заповед № 83026 от 07.05.2008 г.,
издаден от А.П.Й. с ЕГН ********** като обезпечение на вземания по договор за
финансов лизинг № 83026 от 07.05.2008 г., ведно с претенцията за присъждане на
законна лихва върху предявената част от вземането от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.Л.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, р-н Възраждане, ул. „******, чрез адв.
С.А., със съдебен адрес:***, п.к. ***АК „А. и И.“ срещу А.П.Й. с ЕГН **********,
чрез назначения му особен представител адвокат П.Ц.Г. от САК, с адрес за
призоваване и съобщения: гр. София, ул. “******частичен иск с правно основание
чл.534 ТЗ за заплащане на сумата от 13 741,30 евро, съставляваща част от
вземане в общ размер на 17 941,64 евро, претендирана като вземане за
неоснователно обогатяване поради погасяване по давност на основание чл. 531 ТЗ
на вземанията по запис на заповед №
83026 от 07.05.2008 г., издаден от А.П.Й. с ЕГН ********** като обезпечение на
вземания по договор за финансов лизинг № 83026 от 07.05.2008 г., ведно с
претенцията за присъждане на законна лихва върху предявената част от вземането
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „У.Л.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н
Възраждане, ул. „******, чрез адв. С.А., със съдебен
адрес:***, п.к. ***АК „А. и И.“ да заплати по сметка на СГС сумата от 400 лв.
разноски за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :