Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
10.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД,
шести граждански състав, в публично заседание на
двадесет и втори януари, две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря П.М., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №2161 по описа на съда за 2013 година, за да се
произнесе, съобрази :
Производството
е за съдебна делба във фазата по извършването й.
Решението,
с което е допусната съдебната делба на процесните имоти и на движимата вещ,
определен обема на делбената маса и правата на страните, е влязло в законна
сила на 15.04.2014 год.
В
първото по делото заседание след допускане на делбата съделителката К.И.И., на
основание чл.349, ал.1 от ГПК, е заявила претенция за възлагане в нейн дял на
недвижимия имот, допуснат до делба, представляващ бивша СИО между нея и
покойния й съпруг и общ наследодател Кирил К. Иванов, а именно самостоятелен
обект с идентификатор 43952.513.4540.1.1, находящ се в гр.Ловеч, ул.”Никола
Петков”№1, ет.2, ап.1.
От
своя страна съделителката Ц.К. Т. е направила претенция за възлагане на
процесния апартамент в нейн дял, ведно с гаража по реда на чл.349, ал.2 от ГПК.
Налице
е и претенция по сметки от страна на ищците К.И.И. и Крисимир К.К. срещу
ответницата Ц.К. Т., на основание чл.346 от ГПК във връзка с чл.31, ал.2 от ЗС,
за заплащане на обезщетение за ползваният от нея съсобствен автомобил марка
2107, година на производство 1992 год., с ДК №ОВ 0486 АК, на цвьят светло син
рама ХТА 210700 № 0718527 в размер на 40 лева месечно от К.И.И. и по 20 лева
месечно от К.К.К., считано от 05.02.2014 год., ведно със законната лихва от
тази дата до окончателното издължаване.
Съдът
е сезиран и с претенция по реда на чл.346 от ГПК във връзка с чл.31, ал.2 от ЗС
на ответницата Ц.К. Т. против ищците К.И.И. и К.К.К. за заплащане на
обезщетение за това, че ползват процесните имоти в размер на 300 лева месечно,
считано от 10.01.2014 год., ведно със законната лихва до окончателното
приключване на делото с влязло в сила решение.
С
протоколно определение от 28.05.2014 год. съдът е приел за съвместно
разглеждане претенциите на съделителите за възлагане на имотите в реален дял,
както и претенциите им по сметки.
Пълномощникът
на ищците адв.А. от името на доверителите си моли съда да се произнесе с
решение, с което уважи претенцията на К.И. за възлагане на неподеляемото жилище
и да отхвърли претенцията за възлагане, предявена от ответната страна. В указан
от съда срок представя писмена защита, в която излага подробни съображения
относно делбата на имотите и на движимата вещ, както и относно претенцията по
сметки.
Адвокат
Д., в качеството й на пълномощник на съделителката Ц.К. Т. моли съда да постанови
решение, с което да възложи жилищния имот – апартамент на нейната доверителка,
като останалите имоти разпредели между съделителите.
С
оглед предмета на спора и за правилното решаване на делото, по реда на чл.195,
ал.1 ГПК, съдът е допуснал назначаването на две съдебно-технически експертизи,
едната с вещо лице инж.Е.Г., а другата с вещо лице инж.Н.К., с конкретно
поставени задачи. Представените от вещите лица експертизи съдът възприема
изцяло, тъй като са компетентно и подробно изготвени, безпристрасно и убедително
депозирани в съдебно заседание.
Съобразното
влязлото в сила решение по първата фаза на делбата под №139/17.03.2014 год.
съделителката К.И.И. има 4/6 идеални части, а съделителите К.К.К. и Ц.К. Т. са
със равни квоти от 1/6 идеална част за всеки еден от тях.
ПО
ДЕЛБАТА НА ДОПУСНАТИТЕ ДО ДЕЛБА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ И НА ДВИЖИМАТА ВЕЩ.
С аргумент от разпоредбата на чл.348 от ГПК, когато делбеният
имот е неподеляем, съдът изследва възможността същият да бъде поставен в дял на
някой от съделителите. Такава възможност е предвидена в чл.349 от ГПК – когато
имотът е жилищен и е направена възлагателна претенция, която се явява
основателна. В този случай съсобствеността може да се ликвидира чрез поставяне
на имота в дял на някой от съделителите.
Видно
от заключението на инж.Г. по съдебно-техническата експертиза апартамента е
неподеляем, като пазарната му оценка възлиза на 84 400 лева. Допуснатите
до делба имоти – апартамент с И№43952.513.4540.1.1; магазин с И№43952.513.4540.1.7
и гараж с И№43952.513.9509.2 са самостоятелни обекти и могат да се реализират
на пазара на недвижими имоти самостоятелно.
С
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 20.05.2014
год. съделителката К.И.И. е декларирала, че семейството й е едночленно,
състоящо се от нея. Тя и членовете на семейството й притежават следните
недвижими имоти и МПС : единствено идеална част от процесния апартамент,
находящ се в гр.Ловеч, ул.”Никола Петков”№1-А, ет.2, ап.1.
От
своя страна ответницата по делото не е представила декларация, от която да е
видно притежава ли имоти на свое име и какви.
В
настоящият случай ищцата е предявила своевременно искане за възлагане на
процесното жилище по реда на чл.349, ал.1 от ГПК, според която разпоредба ако
неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност,
прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият съпруг или
бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане
може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с
други имоти или с пари. Видно от законовата разпоредба в нея са уредени две
алтернативни хипотези на възлагане, изискващи кумулативното наличие на следните
общи предпоставки : 1/.жилището да е неподеляемо; 2/.съделителят да няма
собствено жилище; 3/.съсобствеността върху него да е възникнала в резултат на
прекратяване на съпружеска имуществена общност поради прекратяване на брака.
Втората визирана в цитираната разпоредба хипотеза е в случаите когато брака е
прекратен с развод и упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака деца да е било предоставено на съделителя, който е заявил
претенцията за възлагане – ТР №1/19.05.2004 год. на ОСГК на ВКС.
Съдът
преценява, че в случая по отношение възлагателната претенция на ищцата К.И.И.,
всички предпоставки са налице – видно от заключението на приетата и неоспорена
от страните съдебно-техническа експертиза на в.л.Г. процесното жилище е
неподеляемо, като е било изцяло бивша съпружеска имуществена общност,
прекратено със смъртта на съпруга й, като са налице и доказателства, че И. не
притежава друго жилище. При така установените обстоятелства, съдът приема, че
претенцията на ищцата за възлагане на делбения имот по реда на чл.349, ал.1 от ГПК е основателна и следва да бъде уважена, като процесното жилище следва да
бъде поставено в нейн дял. Съдът счита, че за уравнение на дела на ответниците,
ищцата следва да бъде осъдена да им заплати паричната равностойност на
дяловете, който съобразно заключението на в.л.Г. възлиза на 6 360 лева на
всеки един от съделителите, заедно със законната лихва, считано от влизане в
сила на настоящото решение до окончателното изплащане – чл.349, ал.5 от ГПК.
Съгласно
чл.349, ал.6 от ГПК ищцата К.И.И. ще стане собственик на възложения в нейн дял имот
при условие, че изплати изцяло в 6-месечен срок от влизането в сила на
настоящото решение полагащото се на ответниците парично уравнение, а ако това
не бъде направено в посочения законов срок – решението за възлагане се
обезсилва по право и процесният имот ще бъде изнесен на публична продан.
Съдът
намира, че уравняването на дяловете на останалите съделители е
най-целесъобразно да стане с пари, а не с останалите други два недвижими имота
– магазин с И№43952.513.4540.1.7 и гараж с И№43952.513.9509.2. Дори и същите да
са самостоятелни обекти, както и допусната по делба движима вещ – лек автомобил,
настоящият съдебен състав счита, че единствения законен способ за ликвидиране
на съсобствеността е изнасянето им на публична продан чрез Съдия-изпълнител при
първоначална цена, определена от вещите лица по допуснатите две
съдебно-технически експертизи, съответно 18 640 лева за магазина;
4 480 лева за гаража и 1 000 лева лекия автомобил, като получената от
продажбата сума се раздели в зависимост от квотите, определени при първата фаза
на делбата за всеки един от съделителите. Основания за да направи това
уравнение на дяловете му дава факта, че двата недвижими имота се различават
значително по своето предназначение и по пазарна цена. От друга страна съдът
съобрази факта, че макар и дяловете на съделителите К.К. и Ц. Т. да са еднакви
по 1/6 идеална част възлагането на определен имот би могло да създаде
неравнопоставеност между съделителите, каквато не е целта на дебленото
производство – в този смисъл е Р 63-65-ОСГК. Не на последно място съдът
съобрази и обстоятелството, че за допуснатия до делба лек автомобил нито един
от съделителите не направи възлагателна претенция, което му дава основание да
го изнесе на публична продан.
Относно
възлагателната претенция на ответницата Ц.К. Т. по чл.349, ал.2 от ГПК съдът я
намира за изцяло неоснователна, тъй като не са налице посочените в закона
предпоставки. За да е основателна същата претенция е необходимо да се докажат и
то при условията на кумулативност следните факти : 1/.процесният имот да е
неподеляем-жилищен; 2/.съсобствеността върху него да е възникнала изцяло по
силата на наследяването; 3/.съделителят да няма собствено жилище;
4/.съделителят да е живял в него към момента на откриване на наследството.
Посочените
факти подлежат на доказване от съделителя, заявил претенция за възлагане.
Изключение прави доказването на отрицателния факт, а именно че съделителят не е
титуляр на право на собственост върху друг жилищен имот. Положителният факт –
притежаване на друго жилище следва да се докаже от съделителя, оспорващ
претенцията за възлагане.
Установи
се по безпорен начин, че допуснатият до делба апартамент е реално
неподеляем-жилищен. Безпорен е и факта, установен още в първата фаза на
делбения процес, че съсобствеността върху него е възникнала в резултат от
наследяване от общия наследодател на страните Кирил К. ***, починал на
07.09.2010 год. Не се доказа обаче наличието на последните две предпоставки, че
съделителката Ц.К. Т. няма собствено жилище, предвид представеното от ищцовата
страна удостоверение изх.№1158/27.11.2014 год. на СВ-гр.Ловеч, в което са
посочени какви идеални части и от колко недвижими имота притежава тази
съделителка, както и изцяло недоказано остана обстоятелството ответницата да е
живяла в процесния имот към момента на откриване на наследството. Налице са
гласни доказателства, че наследодателят на страните Кирил Иванов е живеел сам в
процесния апартамент, а Ц. не е живеела там. Идвала е в седмицата един-два пъти
да го вижда. Започнала да идва при брат си, когато той се разболял по-сериозно
/св.Ангелина И./. Дори св.Петко Петков е по-категоричен в показанията си като
казва, че : “Ц. никога не съм я виждал в този апартамент, нито съм чувал да е
живяла там.” Следователно след като не се доказа наличие на всички изброени
по-горе предпоставки на чл.349, ал.2 от ГПК и то кумулативно, то съдът не може
да уважи претенцията на ответницата и да възложи в нейн дял процесният
апартамент. В този смисъл съдът намира за неоснователно искането на ответницата
за възлагане в нейн дял и на гаража, който както е отразило и в.л.Г. в
заключението си представлява самостоятелен обект, а не част от процесния
апартамент, каквато всъщност е направената възлагателна претенция от Ц. Т..
ПО
ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ НА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ.
Съдът
е сезиран с претенция на ищците К.И.И. и К.К.К. срещу ответницата Ц.К. Т. по
сметки, на основание чл.346 от ГПК във връзка с чл.31, ал.2 от ЗС, свързана със
заплащане на обезщетение за ползвания от нея съсобствен автомобил марка 2107,
година на производство 1992 год., с ДК №ОВ 0486 АК, на цвят светло син, рама
ХТА 210700 N 0718527 в размер на 40 лева месечно от К.И.И. и по 20 лева
месечно от К.К.К., считано от 05.02.2014 год., получаване на молбата на ищците
по настоящото дело, ведно със законната лихва от тази дата до окончателното
издължаване.
Съгласно
чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Фактическият състав на вземането за
обезщетение включва следните факти : 1/.съсобственост върху вещта; 2/.ползване
на вещта от единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди; 3/.писмена
покана за заплащане на обезщетение и възпрепятстване на ползването от страна на
ползващия съсобственик на възможността неползващия съсобственик да упражнява
правомощието да ползва вещта съобразно правата си в съсобствеността.
Наличието
на съсобственост между страните по отношение на движимата вещ – лек автомобил е
установено със сила на пресъдено нещо с решението за допускане на делбата. По
делото липсват доказателства за нотариална покана, която ищците да са връчили
на ответницата за заплащането на обезщетение за това, че ги е лишила от
ползването на посочената вещ. Не се спори между страните по делото /протоколно
определение от 23.10.2014 год. на въпроси, зададени на ответницата по реда на
чл.176, ал.1 от ГПК/, че автомобила се намира на съхранение под един навес,
откакто брат й е починал. Стоял е в гаража в с.Славяни, но понеже се разбива
затова е на съхранение при нея. Нещо повече пълномощникът й адв.Д. в съдебно
заседание от 28.05.2014 год. дори поясни, че лекият автомобил не е в движение и
не е ползван изобщо от доверителката й. Следователно при наличието на тези
доказателства съдът приема, че през процесния период ответницата не е заявила
фактическо желание да излозва процесния автомобил, а след смъртта на брат й
само го е съхранявала при нея. По този начин спорно между страните е
обстоятелството, релевирано от ищците, че през процесния период автомобилът е
ползван само от ответницата за задоволяване на нейните лични нужди. По
отношение на това обстоятелство от страна на ищците, чиято е тежестта на
доказване не са ангажирани доказателства.
Затова
и предявеният иск следва да бъде отхвърлен, както предвид обстоятелството, че
през процесният период не се доказа при условията на пълно и главно доказване
ползването му изключително от ответницата /или от друго лице, на което тя е
предоставила ползването/, както и поради обстоятелството, че правото на
обезщетение не възниква когато съсобственик не желае да ползва общата вещ
съобразно правата си, тъй като в този случай няма “лишаване”, а нежелание за
ползване.
Съдът
е приел за съвместно разглеждане в делбения процес, по реда на чл.346 от ГПК
във връзка с чл.31, ал.2 от ЗС, и претенцията по сметки на ответницата Ц.К. Т. против
ищците К.И.И. и К.К.К. за заплащане на обезщетение за това, че ползват
процесните имоти в размер на 300 лева месечно, считано от 10.01.2014 год.,
ведно със законната лихва до окончателното приключване на делото с влязло в
сила решение. По тази претенция ответницата не е релевирала каквито и да е
доказателства, които да убедят съда по несъмнен начин, че са налице основанията
на чл.31, ал.2 от ЗС. Доказано е единствено наличието на съсобственост върху
процесните имоти, но не и факта на ползване на вещта от останалите
съсобственици /в случая ищците/. По делото няма представена и писмена покана за
заплащане на подобно обезщетение от другите съсобственици на вещта.
Следователно непосочването на доказателства за исканията по сметки по чл.346 от ГПК от страна на ответницата е основание за съда да отхвърли претенцията й като
изцяло неоснователна и недоказана.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
При
този изход на процеса нито един от съделителите е направил искане за заплащане
на съдебно-деловодни разноски. Такова изрично искане няма и в исковата молба,
не бе направено и в последното по делото заседание от пълномощниците на
страните. Освен това до приключване на последното заседание в настоящото
инстанция не бе представен и списък на разноските по чл.80 от ГПК, което е
основание за съда да не присъжда такива.
ПО
ТАКСИТЕ.
Съдът като съобрази
чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
счита, че всеки един от тримата съделители следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса в размер на 4 на сто върху стойността на
дяловете, определена върху актуалната пазарна стойност на процесните имоти, включително
и върху сумите, получени за уравнение на дяловете, както следва : ищцата К.И.И.
– 2 867,20 лева, а ищеца К.К.К. и ответницата Ц.К. Т. 716,80 лева всеки
един от тях.
Водим
от горното, Ловешки районен съд
Р Е
Ш И :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл.349, ал.1
от ГПК, на К.И.И., ЕГН-********** ***,
следния допуснат до делба недвижим имот : САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор 43952.513.4540.1.1, находящ се в град Ловеч п.к.
5500, ул."Никола Петков" № 1-А, ет.2, ап.1, който самостоятелен обект
се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
43952.513.4540, с предназначение на самостоятелния обект -жилище апартамент,
брой нива на обекта 1, площ по документ за собственост 126,83 кв.м, при съседни
самостоятелни обекти в сградата с идентификатори : на същия етаж
43952.513.4540.1.2., под обекта -43952.513.4540.1.7, 43952.513.4540.1.8,
43952.513.4540.1.9, над обекта 43952.513.4540.1.3, както и прилежащите към този
имот ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 от 31,03 кв.м при съседи : коридор, таван №2 на
Марин Михайлов Иванов, от две страни улици и МАЗЕ №1 с площ от 7,83 кв.м. , при
съседи : коридор, стълбище, улица, мазе №2 на Марин Михайлов Иванов и 13,17012%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления
имот, ПРИ УСЛОВИЕ, че в 6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение
за възлагане К.И.И., ЕГН-********** *** заплати
на съделителите К.К.К., ЕГН-********** *** и на Ц.К. Т., ЕГН-********** *** по
6 360 /шест хиляди триста и шестдесет/ лева на всеки един от двамата
съделители, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението
за възлагане до окончателното изплащане. Ако уравнението не бъде изплатено в
този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на
публична продан.
ОТХВЪРЛЯ
предявената от Ц.К. Т., ЕГН-********** *** по чл.349, ал.2 от ГПК, за поставяне в
нейн дял на недвижим имот : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 43952.513.4540.1.1, находящ се в град Ловеч п.к. 5500,
ул."Никола Петков" № 1-А, ет.2, ап.1, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.513.4540,
с предназначение на самостоятелния обект -жилище апартамент, брой нива на
обекта 1, площ по документ за собственост 126,83 кв.м, при съседни
самостоятелни обекти в сградата с идентификатори : на същия етаж
43952.513.4540.1.2., под обекта -43952.513.4540.1.7, 43952.513.4540.1.8,
43952.513.4540.1.9, над обекта 43952.513.4540.1.3, както и прилежащите към този
имот ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 от 31,03 кв.м при съседи : коридор, таван №2 на
Марин Михайлов Иванов, от две страни улици и МАЗЕ №1 с площ от 7,83 кв.м. , при
съседи : коридор, стълбище, улица, мазе №2 на Марин Михайлов Иванов и 13,17012%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления
имот, ведно със СГРАДА с
идентификатор 43952.513.9509.2, находящ се в град Ловеч, п.к. 5500,
ул."Никола Петков", разположена в поземлен имот с идентификатор
43952.513.9509 с предназначение на сградата - хангар, депо, гараж, брой етажи -
1 и със застроена площ от 19 кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛНА
И НЕДОКАЗАНА.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, по реда на
чл.348 от ГПК, следните недвижими имоти и движима вещ :
-
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 43952.513.4540.1.7, находящ се в град Ловеч п.к. 5500,
ул."Никола Петков" №1-А, ет.1, който обект се намира в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.513.4540, с предназначение на
самостоятелния обект - ЗА ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ /преди преустройството бивш гараж/,
брой на нива на обекта-1 с площ по документи за собственост - 20,19 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти на сградата
с идентификатори : на
същия етаж : 43952.513.4540.1.8,
под обекта-няма, над обекта-43952.513.4540.1.1, ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА по
заключението на вещо лице инж.Е.Г. към 09.10.2014 год. в размер на 18 640
/осемнадесет хиляди шестотин и четиридесет/ лева.
- СГРАДА
с идентификатор 43952.513.9509.2, находящ се в град Ловеч, п.к. 5500,
ул."Никола Петков", разположена в поземлен имот с идентификатор
43952.513.9509 с предназначение на сградата - хангар, депо, гараж, брой етажи -
1 и със застроена площ от 19 кв.м., ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА по заключението на
вещо лице инж.Е.Г. към 09.10.2014 год. в размер на 4 480 /четири хиляди
четиристотин и осемдесет/ лева.
-
ЛЕК АВТОМОБИЛ марка ВАЗ,
модел 2107, година на производство
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.И.И., ЕГН-********** *** и от К.К.К., ЕГН-********** *** срещу Ц.К. Т., ЕГН-********** ***, иск с
правно основание чл.346 от ГПК във връзка с чл.31, ал.2 от ЗС, за заплащане на
обезщетение за ползвания от нея съсобствен автомобил марка 2107, година на
производство 1992 год., с ДК №ОВ 0486 АК, на цвят светло син, рама ХТА 210700 N 0718527 в
размер на 40 лева месечно от К.И.И. и по 20 лева месечно от К.К.К., считано от
05.02.2014 год., получаване на молбата на ищците по настоящото дело, ведно със
законната лихва от тази дата до окончателното издължаване, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц.К. Т., ЕГН-********** *** К.И.И., ЕГН-********** *** и от К.К.К., ЕГН-********** ***, иск с
правно основание чл.346 във връзка с чл.31, ал.2 от ЗС, за заплащане на
обезщетение за това, че ползват процесните имоти в размер на 300 лева месечно,
считано от 10.01.2014 год., ведно със законната лихва до окончателното
приключване на делото с влязло в сила решение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
К.И.И., ЕГН-********** *** да заплати по
сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ сумата
2 867,20 /две хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и двадесет стотинки/,
представляваща държавна такса 4 на сто върху
стойността на дела й.
ОСЪЖДА
К.К.К.,
ЕГН-********** *** да заплати по сметка на РС-ГРАД
ЛОВЕЧ сумата 716,80 /седемстотин и шестнадесет лева и осемдесет стотинки/,
представляваща държавна такса 4 на сто върху стойността на дела му.
ОСЪЖДА
Ц.К. Т., ЕГН-********** *** заплати по
сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ сумата
716,80 /седемстотин и шестнадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща
държавна такса 4 на сто върху стойността на дела й.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :