№ 295
гр. Ловеч, 09.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500189 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, чрез пълномощника юрисконсулт Р.И.И., срещу
Разпореждане № 614/23.03.2022 г., постановено по ч.гр.дело № 245/2022 г. по
описа на Районен съд – Тетевен, с което е отхвърлено заявлението му за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против солидарните
длъжници М. С. АС. и М.К. А.а, двамата с настоящ адрес: с.***** за сумата
от 4 786.46 лв., от която 3 526.75 лв. – непогасена предсрочно изискуема
главница, ведно със законната лихва от входиране на заявлението до
изплащането й, 1 229,71 лв. – непогасено падежирало договорно
възнаграждение за периода от 20.11.2020 г. до 03.12.2021 г., 30.00 лв. – такса
за извънсъдебно събиране на вземане за периода от 04.08.2020 г. до
03.12.2021 г./датата на предсрочната изискуемост/, 549.12 лв. – непогасена
лихва за забава за периода от 21.04.2020 г. до 03.12.2021 г., 108.32 лв. –
законна лихва за забава за периода 03.12.2021 г. до 24.02.2022 г. и сторените
разноски в размер на 108.88 лв. заплатена държавна такса и 180.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Счита, че съдебният акт е неправилен и следва да бъде отменен. Не
споделя извода на заповедния съд, че предсрочната изискуемост по ДПК №
30038259032 не е настъпила, защото липсват доказателства за надлежното й
обявяване на длъжника. Излага съображения, че „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД е направило опит да уведоми длъжниците за предсрочната
изискуемост на вземанията с уведомително писмо на постоянния адрес, но от
представената по делото обратни разписки е видно, че уведомителното писмо
1
не е потърсено от длъжниците. Аргументира се с разпоредбата на чл.12.3 от
Общите условия към ДПК, като счита, че с тази уговорка длъжникът губи
преимуществото на срока и за него настъпват последиците по чл.71 от ЗЗД.
Изтъква, че длъжниците не са изпълнили задължението си при промяна на
постоянния или настоящ адрес да уведомят кредитора и дружеството не може
да носи отговорност за това, че не са потърсили изпратените уведомления. На
следващо място посочва, че заповедното производство е строго формално и
на този етап заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася
относно въпроса за възникване предсрочната изискуемост на вземането.
Моли атакуваното разпореждане да бъде отменено и вместо него
постановено да бъде издадена заповед за изпълнение относно вземанията на
„Профи кредит България”ЕООД, претендирани със заявлението, като му се
присъдят направените разноски за заплатена д.т. в размер на 15.00 лв. и 50.00
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в преклузивния срока по 275, ал.1 от ГПК,
от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Съдът като съобрази представените по ч.гр.д. № 245/22 г. на ТРС
писмени доказателства и изложените в частната жалба оплаквания, счита
същата за неоснователна.
Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д. № 245 /2022 г. по описа на РС
Тетевен, е започнало по постъпило заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД срещу солидарните длъжници М. С. АС. и М.К. А.а, за парично
вземане в размер на сумата от 4 786.46 лв., основано на Договор за
потребителски кредит № 30038259032 от 05.08.2019 год.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията
произтичат от договор за потребителски кредит № 30038259032 от 05.08.2019
год., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и М. С. АС. като
клиент и М.К. А.а – солидарен длъжника при Общи условия, приети
надлежно от двамата. Към заявлението са приложени ДПК № 30038259032
от 05.08.2019 год., погасителен план към договора, Общи условия на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД към ДПК, 2 бр. известие за доставка на
„Български пощи“ ЕАД за връчване на уведомително писмо за обвяване на
предсрочна изискуемост на ДПК № 30038259032. Към частната жалба са
приложени и уведомителните писма.
В т.12 от подаденото пред заповедния съд по реда на чл. 410 от ГПК
заявление е посочено, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си за
извършване на плащания съгласно изготвения погасителен план и е изпаднал
в забава. Съгласно уговореното от страните в ОУ към ДПК кредитът е обявен
за предсрочно изискуем от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД на
03.12.2021 г., за което длъжниците са уведомени с нарочно писмо преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
2
С Разпореждане № 614 от 23.03.2022 г., районният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за претендираните суми. В мотивите на
същото е прието, че уведомителното писмо за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем не е получено от длъжниците на посочената в
заявлението дата. Изложени са доводи, че даденото разрешение в т.18 на ТР
№ 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прилага и за
финансовите институции, професионално предоставящи заеми и кредити.
Този извод да районния съд се споделя изцяло от въззивната
инстанция. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК, е необходимо от една страна заявлението да е
редовно и съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, а от друга - да
се установи неговата изискуемост. Поради изложените съображения
съдебният състав намира за неоснователно изложеното в жалбата възражение,
че заповедният съд не разполага на този етап от производството с
правомощие да прави преценка относно предсрочната изискуемост на
вземането.
Въззивната инстанция счита, че с оглед качеството на длъжниците е
налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо
договора, във връзка с който е възникнало процесното вземане, обект на
заповедта за изпълнение на парично вземане, е приложим Законът за
потребителския кредит /ЗПК/, което обуславя и местна подсъдност по реда на
чл. 411, ал.1, изр.2-ро от ГПК, за която съдът следи служебно.
В т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е
указано, че вземането става изискуемо с неплащането на определен брой
вноски, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.
Изрично е посочено, че правото на кредитора да обяви предсрочната
изискуемост следва да се упражни преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. В решение № 40/ 17.06.2015 г. на ВКС по т.д. №
601/2014г., I ТО е прието, че при преценката относно наличието на
предсрочна изискуемост, съдът следва да изследва не само обективната
предпоставка за изгубване предимството на срока – а именно неплащане на
вноски по кредита, но и съществуването на субективната предпоставка за
настъпване на предсрочната изискуемост - отправено от кредитора
волеизявление до кредитополучателя за обявяване на предсрочната му
изискуемост. Волеизявлението на банката – кредитор следва да бъде
обективирано в писмен документ, който да е недвусмислен и да съдържа
ясно обстоятелствата по чл. 60, ал.2 от ЗКИ или обстоятелствата, посочени в
договора, които дават право на кредитора да упражни правото си на
предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост на кредита настъпва на
датата, на която волеизявлението на банката е достигнало до длъжника.
Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени
3
съобщения между страните, следователно удостоверяването на същите може
да бъде извършено както чрез нотариална покана по реда на чл. 50 ЗННД ,
така и по реда на чл. 43 от ЧСИ. Удостоверяване на връчено волеизявление
може да се извърши и чрез пощенска пратка, като съгласно чл. 36, ал.2 от
Закона за пощенските услуги, условията за доставяне на пощенски пратки се
определят според Общите условия, приети от Комисията за регулиране на
съобщенията. Редовността на връчването се преценява според избрания от
кредитора способ, но следва да се съобрази, че в случай, че не е осъществено
фактическо връчване на съобщението, с което кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, то кредиторът следва да положи усилия за откриване
на длъжника – Решение № 40/17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г. на ВКС I т.о. В
този смисъл съдът следва да направи конкретна преценка на положените
усилия по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата във всеки
конкретен случай.
Изхождайки от изложеното, въззивният състав също счита за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че в настоящия случай е
налице субективната предпоставка, обуславяща предсрочната изискуемост на
кредита, респективно положени ли са достатъчни усилия от страна на
кредитора за откриване на длъжника.
Съгласно чл. 13.1 от ОУ към ДПК № 30038259032 от 05.08.2019 год.,
кредитополучателят е изразил съгласие единствено адресът за
кореспонденция, посочен в ДПК, съответно последния адрес за
кореспонденция, за който писмено е уведомил кредитора, да се използва за
изпращане на кореспонденция във връзка с ДПК, сключен на хартиен
документ. В договора изрично е записан като адрес за кореспонденция
постоянния адрес на кредитополучателя и солидарния длъжник – гр.*****.
Видно от приобщените към делото документи, пратката за изпращане на
уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, изпратена
чрез „Български пощи“ ЕАД на постоянния адрес на длъжниците в
гр.Севлиево, се е върнало на изпращача с отбелязване „непотърсена “.
Настоящият състав приема, че така представената обратна разписка за
връчване на уведомителното писмо за обявяване на предсрочна изискуемост
по ДПК № 30038259032 от 05.08.2019 год. на "Български пощи" ЕАД не
удостоверява направено връчване. По делото липсват данни доставянето на
пратката да е извършено по реда на чл. 36 от Закона за пощенските услуги и
чл. 5, ал.3 и чл.13 от Общите правила за доставяне на пощенските пратки и
пощенските колети, приети с Решение № 581/27.05.2010 г. на Комисията за
регулиране на съобщенията. От представените доказателства не могат да се
установяват датите, на които е посещаван адреса, оставяни ли са съобщения
за получаване на пратката. Формалното отразяване "непотърсена", без да е
изпълнена разпоредбата на чл. 13, ал.1 от Общите правила, не може да
удостовери надлежно връчване, респективно да породи удостоверителното
изявление на пощенския оператор.
При тези данни съдът намира, че заявителят - кредитор не е положил
4
достатъчно грижи за откриване на длъжника и неговото уведомяване за
предсрочната изискуемост на кредита. Този извод се извежда от
обстоятелството, че липсва надлежно уведомяване чрез предвидените в
закона способи /напр. чрез нотариална покана или ЧСИ/ на известния на
кредитора и посочен в договора за кредит постоянен адрес в гр.Севлиево. В
случая не може да се презумира и недобросъвестно изпълнение на
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, свързани с
посочване на адрес за кореспонденция.
Настоящата инстанция счита, че правилото на чл.36, ал.2 от ЗПУ не
въвежда фикция, че липсата на фактическо връчване, дори и при изпълнение
на задълженията на пощенския оператор по чл.5, ал.3, пратката ще се счита
доставена на получателя.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
настоящия въззивен състав с тези на РС - Тетевен, обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 614/23.03.2022 г., постановено по
ч.гр.дело № 245/2022 г. по описа на Районен съд - Тетевен.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5