№ 5379
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Георги Стоев
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20221100510006 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20014647 от 18.02.2022 г., постановено по гр. д. №
2637/2021 г., по описа на СРС, ГО, 169 състав, е признато за установено на
основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, че Б. Б. П. дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, сумата от 1 077, 19 лв., представляваща
цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, общ.
„Връбница“, ж. к. ****, за периода м.09.2017 г. - м.04.2019 г., както и 16, 55
лв. за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва,
считано от 21.09.2020 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлен
предявеният иск за сумата над 1 077, 19 лв. до пълния предявен размер и за
месец август 2017 г., като погасен по давност, както и за сумата над 16, 55 лв.,
представляваща такса дялово разпределение до пълния предявен размер,
както и иска с правно основание чл.86 ЗЗД - за установяване дължимост на
сумата от 207, 09 лв., представляваща лихва за забава за периода от
16.10.2017 г. до 09.09.2020 г., както и сумата 3, 28 лв. лихва върху сумата за
дялово разпределение за периода 01.10.2017 г. до 09.09.2020 г. Ответницата е
осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 641, 29
лв. - разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от
исковете и сумата от 63, 32 лв. - разноски за заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете. Решението е постановено при
участието на „Т.“ ООД като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени
предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответницата Б. Б. П..
Излага подробни съображения, че решението в обжалваната част е
1
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Счита, че не е доказано по делото наличието на валидни
облигационни отношения между страните, както и че е потребител на
топлинна енергия, тъй като липсват доказателства за собственост и вещно
право на ползване, както и декларация за откриване на партида. Поддържа, че
при наличието на вещно право на ползване относно топлоснабдения имот,
задължен за сумите за топлинна енергия е именно ползвателя, а не формалния
собственик. Заявява, че независимо от притежанието на собствеността и
вещното право на ползване, при наличието на молба -декларация за откриване
на партида, лицето, подало декларацията е задължено да заплаща стойността
й, тъй като молбата - декларация за откриване на партида представлява
договор между топлопреносното предприятие и ползвателя на имота.
Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за установяване размера
на доставената енергия и изправността на уредите. Неправилно решаващият
съд е приравнил Общите условия на ищеца на сключен договор между
страните. Счита, че неправилно са й начислени и суми за дялово
разпределение, тъй като не е представено доказателства нито за основанието
им, нито за размера им. Не са налице доказателства ищцовото дружество да е
заплатило тези суми в полза на фирмата за дялово разпределение. Позовава се
на наличието на непоискана услуга, поради което не дължи цената й. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло
предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с който
оспорва същата. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
правилно и законосъобразно. Излага съображения, че решаващият съд е
обсъдил ангажираните по делото доказателстав и е съобразил константната
съдебна практика по този вид типови правни спорове е взел мотивирано, като
е постановил обосновано съдебно решение. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.
Третото лице – помагач на ищеца „Т.“ ООД, не е депозирало писмен
отговор на въззивната жалба.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД. Ищецът
твърди, че ответницата в качеството си на собственик на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж. к. ****, е клиент на топлинна енергия за битови
нужди. На основание чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия за продажбата на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се
одобряват от ДКЕВР и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване.
Твърди, че през процесния период в отношенията между тях са в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”
2
ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София от 2008 г. и от 2014 г. През
исковия период за имота на ответницата е доставяна топлинна енергия,
цената за която, съгласно приложимите Общи условия, е платима месечно в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответницата не
е изпълнила задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна
енергия, поради което дължи заплащане на мораторна лихва. На основание
чл.139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия между клиенти в сградите
– етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от
ЗЕ. В случая собствениците в сградата – етажна собственост, в която се
намира имота на ответницата са сключили договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.“ ООД за предоставяне
на услугата дялово разпределение. На основание чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия за процесния имот се начисляват от „Топлофикация
София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата - „Т.“ ООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Във връзка с
подадено на 21.09.2020 г. заявление, по ч.гр.д. № 45293/2020 г. по описа на
СРС, 169 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е
депозирала възражение. Моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответницата му дължи сумата от 1 091, 19 лв.,
представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през
периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 21.09.2020 г., до
окончателното плащане, сумата от 207, 09 лв. - мораторна лихва върху
главницата за периода от 16.10.2017 г. до 09.09.2020 г., сумата от 17, 85 лв. за
дялово разпределение - главница за периода м.08.2017 г. до м.04.2019 г. и 3,
28 лв. – мораторна лихва за забава от 01.10.2017 г. до 09.09.2020 г.
Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилият в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответницата оспорва предявените искове по основание и размер.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност спрямо част от
претендираните от ищеца вземания. Оспорва наличието на облигационна
връзка с ищцовото дружество. Счита, че за исковия период не дължи суми на
ищеца, тъй като с решение № 15147 от 08.12.2020 г. по адм.д.№ 172/2019 г. на
ВАС, цените за топлинна енергия, считано от 07.04.2017 г. са обявени за
незаконни. Също така с решение № 4777 от 13.04.2018 г. на ВАС е отменена
методиката за дялово разпределение, поради което начислението на топлинна
енергия до този момент е в нарушение на закона. Твърди, че тъй като е
налице непоискана услуга, поради което не дължи заплащането й. По делото
не са ангажирани доказателства за изправност на уредите. Също така ищецът
не е ангажирал доказателства за извършено отчитане на индивидуалните
уреди. Приспадане и добавяне на суми от изравнителни сметки към други
фактури, може да става само с изричното съгласие на потребителя на
топлинна енергия. Ищецът не е ангажирал доказателства за публикуването на
фактурите на интернет страницата на дружеството, поради което и не дължи
3
лихва за забава. Счита, че не дължи суми за дялово разпределение, тъй като
друга фирма е извършвала дяловото разпределение, както и липсват
доказателства ищецът да е платил сумите за дялово разпределение на
фирмата за дялово разпределение. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
На 21.09.2020 г. „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Б. П.,
за следните суми: сумата от 1 091, 19 лв., представляваща главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от м.08.2017 г. до
м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК - 21.09.2020 г., до окончателното плащане, сумата
от 207, 09 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 16.10.2017 г.
до 09.09.2020 г., сумата от 17, 85 лв. за дялово разпределение - главница за
периода м.08.2017 г. до м.04.2019 г. и 3, 28 лв. – мораторна лихва за забава от
01.10.2017 г. до 09.09.2020 г.
С разпореждане от 12.10.2020 г. по ч. гр. д. № 45293/2020 г. по описа
на СРС, 169 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като
е присъдил в полза на заявителя и сторените в заповедното производство
разноски в размер на 26, 39 лв. – държавна такса и 50 лв. възнаграждение за
юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от
длъжницата, с което оспорва вземанията по издадената заповед за
изпълнение.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 057, том 2, рег.№ 3905, дело № 194 от 16.05.2006 г., по силата на
който П.Л.И. и А.Н.И. са продали на Б. Б. П. процесния недвижим имот, а
именно апартамент № 131, находящ се в гр. София, район Връбница, , ж.к.
****.
Видно от представеното по делото заявление-декларация,
депозирано от ответницата на 23.05.2006 г. в ТР „Люлин“, същата е отправила
искане за откриване на партида на адрес гр. София, ж. к. „Обеля-1“, ****,
като е декларирала, че семейството й се състои от 3 члена.
По делото е представен също така и нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 058, том 2, рег.№ 3906, дело № 195 от 16.05.2006 г. по
силата на който Б. Б. П. учредява в полза на „БАНКА ДСК“ АД ипотека върху
собствения й недвижим имот, описан по - горе.
По силата на договор № 91 от 16.10.2001 г. между „Т.“ ООД и
етажната собственост на адрес гр. София, ж. к. „Обеля-1“, бл. 117, вх. 7 „Т.“
ООД е поел задължение за доставка и монтаж на радиаторни вентили с
термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна
енергия между потребителите в сградата – етажна собственост, съгласно
изискванията на ЗЕЕЕ, както и да отчита ежемесечно индивидуалните
топлинни разпределители и водомери за топла вода.
Пред СРС е ангажиран договор от 02.11.2007 г., сключен между
ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост в гр. София. По силата на договора възложителят е
4
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при
спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение
№ ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да
заплаща договореното възнаграждение.
Съгласно представения протокол от проведено на 01.12.2012 г. Общо
събрание на етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и
процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на
договор за услугата „топлинно счетоводство“ с „Д.Е.Б.Б.“ АД. Към протокола
е приложен списък на присъствалите на Общото събрание етажни
собственици, като в него фигурира и ответницата Б. П..
По делото са представени извлечения от сметки за начислени суми
за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в процесния
недвижим имот през исковия период.
От заключението на вещото лице инж. Н.М. по изслушаната пред
СРС съдебно - техническата експертиза се установява, че отчитането на
общия топломер в абонатната станция се извършва по електронен път в
началото на всеки месец чрез уред с четяща глава, т. нар. „терминал”, който
снема показанието на топлинна енергия в 00:00 часа на първо число от
съответния месец, запаметено в паметта на топломера - колона „броячи
топломер ново”. Разликата между величините в тази колона и стойностите в
колона „броячи топломер старо”, в която е записан отчетът на уреда от
предходния месец, е количеството топлинна енергия в Квтч., постъпила в
абонатната станция през съответния месец - колона „отчетена енергия”. От
стойностите в тази колона се изваждат топлинните загуби от работата на
абонатната станция, които са за сметка на топлопреносното предприятие -
колона „технологични разходи в абонатната станция”. Това е количеството
топлоенергия, потребено от абонатите през отчетния месец - колона “енергия
за разпределение”. Фирмата за дялово разпределение разпределя тази
топлинна енергия между абонатите от входа съобразно действащата през
съответния период нормативна уредба. През исковия период в сградата –
етажна собственост, където се намира процесния имот, разпределението на
топлинната енергия между абонатите се извършва от фирма „Д.Е.Б.Б.” АД
след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода,
монтирани в жилищата на абонатите. Тъй като сградата – етажна собственост
е на ежемесечен отчет, фирмата за дялово разпределение е изготвяла всеки
месец справка за разпределението на отчетената в абонатната станция
топлинна енергия, коригирана с технологичните разходи. В жилището на
ответницата има пет затапени отоплителни тела и два водомери за топла вода,
поради което суми за отопление на имота не са начислявани на абоната през
разглеждания период. Сумите за топла вола са изчислени по данни за
консумирана топла вода, отчитана ежемесечно от два узаконени водомера.
Водомерите са подменени с нови м.10.2018 г. Сумите за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, са начислени от фирмата за дялово
разпределение на основание чл.143, ал.1 ЗЕ от 2006 г. Енергия за сградна
инсталация е разпределена между абонатите пропорционално на пълния
отопляем обем на жилището по проект – 193 куб. м. Сумите за топлинна
5
енергия, начислени на ответницата за процесния период съгласно
разпределената от фирмата за дялово разпределение между абонатите във
входа топлинна енергия, е 1 091, 57 лв. Всички суми за топлинна енергия,
посочени по - горе, са без предишни неплатени и просрочени суми и без
начисляване на лихви по тях, както и без сторниране на суми, платени по
време или след исковия период. В стойността на главницата не са включени
сумите, дължими за отчет на уредите и разпределение на енергията от
фирмата за дялово разпределение. След анализ на свидетелствата за
метрологична проверка на общия топломер, вещото лице е достигнало до
извод, че същият е годно средство за измерване.
От заключението на вещото лице З.И. по изслушаната пред СРС
съдебно - счетоводна експертиза се установява, че по делото няма данни за
извършено плащане от аб. № 325450 за процесният период. Общият размер на
задължението на абоната за топлинна енергия за разглеждания период
м.08.2017 г. - м.04.2019 г. е 1 091,19 лв., което не включва такси на фирмата за
дялово разпределение за отчет на уредите за периода м.05.2018 г. - м.04.2019
г., които възлизат на 18, 52 лв.: 16, 55 лв. - главница и 1, 97 лв. - лихва.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта
на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната
енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
6
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под
режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части
на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
От представените по делото доказателства, обсъдени по – горе, се
установи, че ответницата е придобила правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот на 16.05.2006 г. По делото не се твърди, нито
са ангажирани доказателства същата да се е разпоредила с правото си на
собственост върху имота или на друго основание да е загубила собствеността
върху него. Ето защо се налага изводът, че през исковия период ответницата
се легитимира като собственик на процесния топлоснабден имот.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обоснован е
изводът на решаващия съд, че за исковия период между страните в
производството е съществувало валидно облигационно правоотношение с
предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния
топлоснабден имот.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите (клиентите), които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в
сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В случая ответницата не твърди и не установява да е
упражнила това право срещу Общите условия на „Топлофикация София“
ЕАД от 2014 г., поради което следва да се приеме, че същата ги е приела.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
7
условия. Ето защо общите условия на ищеца регулират спорното
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 год.).
Жалбоподателката поддържа, че ищецът не е ангажирал
доказателства относно стойността на доставената топлинна енергия и относно
изправността на уредите за търговско измерване.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително
изискани документи, като вещото лице е дало заключение относно реално
потребената от ответницата топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба. От заключението на вещото лице инж. Н.М. се
установи, че стойността на реално потребената топлинна енергия за периода
м.08.2017 г. – м.04.2019 г. възлиза на сумата от 1 091, 57 лв. Вещото лице е
установило, че за исковия период е имало законно монтиран и сертифициран
топломер в абонатната станция. Съдът изцяло възприема изводите на вещото
лице по изслушаната в производството пред СРС съдебно - техническа
експертиза, тъй като същото е компетентно и обстойно обосновано, като
експертът е определил размера на реално потребената топлинна енергия,
съобразно изискванията на чл.156 ЗЕ. Експертното заключение не е оспорено
от страните, както и не са ангажирани доказателства, които да разколебаят
доказателствената му стойност. Следва да се отбележи също така, че съгласно
решение № 507/22.01.2013 г. по гр. дело №1557/2011 г. на ВКС, IV ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, в тежест на ответника по иска е да
докаже твърденията, че извършеното вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода на дружеството - топлинен счетоводител е неточно.
В случая ответницата не е сторила това. Въз основа на приетите по делото
счетоводна експертиза и техническа експертиза и писмените доказателства се
налага изводът, че задълженията на ответницата са определени според
отчетеното количество. Ето защо релевираните оплаквания в тази насока са
неоснователни.
Във въззивното производство не са релевирани доводи относно
приложението на погасителната давност по отношение претендираните от
ищеца вземания. Ето защо и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън
8
пределите на въззивния контрол, поради което не следва да се обсъжда по
същество.
Жалбоподателката поддържа възражението си, заявено с писмения
отговор на исковата молба, че не дължи заплащане на цената за услугата
„дялово разпределение“.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат
на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец.
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда
- етажна собственост, се извършва възмездно от топлопреносното
предприятие или от доставчика на топлинна енергия - самостоятелно, или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и
избрано от потребителите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване
изискванията на наредбата и приложението към нея. Изборът на лицето,
извършващо услугата дялово разпределение в сгради - етажна собственост, се
извършва от потребителите, притежаващи най-малко две трети от
собствеността в сградата. За резултатите от избора потребителите уведомяват
писмено топлопреносното предприятие, което сключва писмен договор при
общи условия с избраната фирма за дялово разпределение.
Действително по делото пред СРС е представен договор, сключен
между „Топлофикация София“ ЕАД и „Т.“ ООД. Същото обаче не е
извършвало услугата „дялово разпределение“ през исковия период, в каквато
насока е и депозираната от дружеството молба по делото. В случая обаче се
установи, че на проведеното на 01.12.2012 г. общо събрание на етажните
собственици от адрес гр. София, ж. к. „Обеля-1“, бл.117, вх.Ж, на което е
присъствала ответницата, е взето решение за избор на „Д.Е.Б.Б.“ АД като
търговец, регистриран по чл.139 ЗЕ за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Също така съгласно неоспореното
експертно заключение на вещото лице инж. Н.М. дяловото разпределение за
отопление и топла вода в процесния топлоснабден имот в сградата в режим
на етажна собственост за исковия период е осъществявано именно от
избрания от етажните собственици търговец – „Д.Е.Б.Б.“ АД. Стойността на
цената на услугата „дялово разпределение“ е установена от вещото лице З.И.
по изслушаната пред СРС съдебно-счетоводна експертиза. Не са заявени
оспорвания на изводите на вещите лица относно посочените обстоятелства,
както и не са ангажирани доказателства, които да разколебаят тези изводи.
За да възникне задължение за клиентите на топлинна енергия за
битови нужди да заплащат на продавача на топлинна енергия стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец, не е
необходимо продавачът на топлинна енергия да е заплатил тази стойност на
9
фирмата за дялово разпределение. Дали е налице точно изпълнение на
договорните задължения на продавача на топлинна енергия към фирмата за
дялово разпределение касае вътрешните им отношения и няма значение за
възникването и изискуемостта на задължението на клиента на топлинна
енергия за битови нужди за заплащане на стойността на услугата дялово
разпределение. Ето защо релевираните от жалбоподателката оплаквания в
тази насока са неоснователни.
Жалбоподателката поддържа доводи, че е налице непоискана услуга.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/2016 г. от 25.05.2017
г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на
разпоредбата на чл. 62 ЗЗП вр. с § 1 от ДР на ЗЗП. Съгласието за доставката и
нежеланието за преустановяването й по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява
„искане“ на услугата по смисъла на чл.62, ал.1 ЗЗП, поради което между двата
закона не съществува противоречие и не може да става въпрос за
приложението на § 1 ДР на ЗЗП. Ето защо доводите на жалбоподателката за
нарушаване изискванията на чл.62 ЗЗП се явяват неоснователни.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
С оглед изхода на делото и доколкото ответникът по жалбата е
защитаван от юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК следва да му
се присъди сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство във въззивното производство, без явяване в
открито съдебно заседание.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20014647 от 18.02.2022 г.,
постановено по гр. д. № 2637/2021 г. по описа на СРС, ГО, 169 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато за установено, че Б. Б. П., ЕГН
**********, с адрес гр. София, общ. „Връбница”, ж. к. „Обеля-1”, бл. ****,
дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, сумата от 1 077, 19 (хиляда седемдесет и седем лева и
деветнадесет стотинки) лв., представляваща цена за доставена топлинна
енергия за имот, находящ се в гр. София, общ. Връбница, ж.к. „Обеля-1”,
****, за периода м.09.2017 г. - м.04.2019 г., както и сумата от 16, 55
(шестнадесет лева и петдесет и пет стотинки) лв. -сума за дялово
разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано от
21.09.2020 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Б. Б. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, общ.
„Връбница”, ж. к. „Обеля-1”, бл. ****, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от
50 (петдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство въззивното производство.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
10
влязло в сила, като необжалвано от ищеца.
Решението е постановено при участието на „Т.“ ООД като трето лице
- помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11