№ 247
гр. П. 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20241230100778 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от З. А.
Г., ЕГН ********** от гр. П. действащ чрез адвокат П. Й., БАК, срещу
Агенция „П.и.“ БУЛСТАТ ****, гр.С. ул.“М.“ № *, представлявана от инж .Й.
Кл. В., действаща чрез старши юрисконсулт, обективираща обективно
кумулативно съединени искове с правно основание както следва:
чл.344, ал.1, т.1 от КТ - да се признае за незаконно уволнението и да се
отмени като незаконосъобразна Заповед № ЧР-ТПНТУ-17/09.04.2024 г.,
издадена от председателя на УС на АПИ, за прекратяване на трудовия договор
между страните, по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността
„специалист“ в Сектор „Контрол и правоприлагане“ гр. Бл., Отдел „Контрол и
правоприлагане“ Национално ТОЛ Управление при Агенция „П.и.“;
чл.344, ал.1, т.2 КТ - да се възстанови ищеца на длъжността, изпълнявана
преди прекратяване на трудовото правоотношение, а именно на длъжността
„специалист“ в Сектор „Контрол и правоприлагане“ гр. Бл., Отдел „Контрол и
правоприлагане“ Национално ТОЛ Управление при Агенция „П.и.“;
чл.344, ал.1, т.3 КТ – да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8
496 /осем хиляди четиристотин деветдесет и шест/ лева обезщетение за
1
времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконосъобразното
прекратяване на трудовото правоотношение, а именно за срок от шест месеца,
считано от 12.04.2024 г. до 12.10.2024 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от момента на прекратяване на процесното трудово
правоотношение до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът сочи, че по силата на сключен с ответника трудов договор № ЧР-
ТП-104/18.09.2020 г., е изпълнявал длъжността „специалист“ в Сектор
„Контрол и правоприлагане“ гр. Бл., Отдел „Контрол и правоприлагане“
Национално ТОЛ Управление при Агенция „П.и.“, длъжностно ниво 13, ниво
специалист 3, съгласно НКПД 33593009, съгласно отговорности, включени в
длъжностна характеристика, екземпляр от която получил на 07.10.2020 г.
Твърди, че по силата на постигнатите договорености е определено работно
място Сектор „Контрол и правоприлагане“ гр. Бл., Отдел „Контрол и
правоприлагане“ Национално ТОЛ Управление, с работно време петдневна
работна седмица, трудово възнаграждение в размер на 1 000 лева. Сочи, че
считано от 01.01.2024 г. месечното трудово възнаграждение на ищеца е
увеличено на 1 416 лева.
Ищецът твърди, че на 12.04.2024 г. му е връчена Заповед № ЧР-ТП-
НТУ17/09.04.2024 г. за прекратяване на трудовия договор с ответника, на
основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ – при липса на качества на работника или
служителя за ефективно изпълнение на работата. Сочи, че съгласно заповедта
работодателят следва да заплати на ищеца обезщетение за неспазен срок на
предизвестие за 30 дни, както и обезщетение за неползван платен отпуск 11
дни.
Ищецът твърди, че Заповед № ЧР-ТП-НТУ-17/09.04.2024 г., издадена от
председателя на УС на АПИ, е незаконосъобразна, тъй като:
От съдържанието й не става ясно на какво основание работодателят е
направил извод, че на ищеца му липсват качества за ефективно изпълнение на
възложената работа. В тази връзка твърди, че прекратяването на процесното
правоотношение е резултат от субективното отношение на ръководството на
ответника, вследствие на междуличностен конфликт с ищеца. Твърди, че
посочените в заповедта като липсващи качества на служителя не са част от
длъжностната характеристика на Г.. Счита, че липсва причинна връзка между
посочените в заповедта като липсващи качества на служителя и вмененото
2
неефективно изпълнение на работата. В тази връзка сочи, че ищецът е
изпълнявал длъжността почти четири години; че първоначално трудовият
договор е бил сключен със срок на изпитване от 6 месеца в полза на
работодателя, като след изтичането му работодателят е преценил, че Г. има
нужните качества за заеманата от последния длъжност.
Твърди се в молбата, че ищецът не е бил изпращан на каквото и да е
обучение за повишаване на неговата професионална компетентност. Сочи, че в
длъжностната му характеристика изрично е отбелязано /т.7.2/, че носи
персонална отговорност при грешки или нарушения, причинени от
незаконосъобразни действия или бездействия от негова страна в процеса на
обработка на документи.
Ищецът твърди, че заповедта е немотивирана – липсват конкретни мотиви,
липсват конкретни данни и/или факти, от които е направен извод за липса на
качества у ищеца. Оспорва като невярно наведеното в прекратителната
заповед като основание неефективно изпълнение на работата във времево,
количествено и качествено отношение, причинено от обективна липса на
качества за изпълнение на работата. Ищецът счита, че увеличаването на
заплатата му два месеца преди прекратяване на процесното трудово
правоотношение е резултат именно от преценка на работодателя, че
служителят Г. има необходимите за изпълнение на длъжността умения, знания
и навици. Твърди, че наведените в процесната заповед съображения могат да
послужат за мотивиране на акт за налагане на дисциплинарно наказание, но не
и за мотивиране на безвиновното основание по чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Твърди,
че е недопустимо да се мотивира безвиновното основание по чл.328, ал.1, т.5
от КТ с нарушения на трудовата дисциплина.
С горното ищецът обосновава становище за незаконосъобразност на
процесната заповед поради неспазена процедура като достатъчно основание за
отмяна на същата /заповед/.
Ищецът сочи, че е престирал труд на ГКПП К., както и че след прекратяване
на процесното трудово правоотношение е останал без работа.
С гореизложеното обосновава правния си интерес от предявяване на
исковете.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който
заявява позиция за неоснователност на предявените искове. Не оспорва
3
ищцовите твърдения за сключен между страните трудов договор № ЧР-ТП-
104/18.09.2020 г., по силата на който молителят е изпълнявал длъжността
„специалист“ в Сектор „Контрол и правоприлагане“ гр. Бл., Отдел „Контрол и
правоприлагане“ Национално ТОЛ Управление, в периода от 18.09.2020 г. до
12.04.2024 г., когато със Заповед № ЧР-ТП-НТУ-17/09.04.2024 г. на
председателя на Управителния съвет на Агенция „П.и.“, трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5
от КТ. Ответникът оспорва тезата на ищеца за незаконосъобразност на
прекратителната заповед. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен
административен орган; в заповедта са изложени фактическите обстоятелства,
на основание на които е прекратен трудовия договор с ищеца; заповедта е
подкрепена с доказателства. Сочи Доклад изх. № 09-99- 1490/08.04.2024 г. на
директора на Национално ТОЛ управление - д-р Георги Темелков, съгласно
който последният е направил предложение за прекратяване на процесното
трудово правоотношение поради неизпълнение на вменените на ищеца с
длъжностната характеристика задължения и недостатъчна ефективност на
същия, което води до неблагоприятни последици, а именно демотивиране на
останалите служители в сектора. Твърди, че са били установени и други
нарушения, извършени от ищеца – същият е допускал грешки при продажба
на маршрутни карти и електронни винетки, което рефлектирало върху
гражданите, които се превръщали в нарушители в резултат на допуснатите
пропуски от служителя. Сочи, че в тази връзка АПИ търпи обоснована
критика по отношение качеството на работа и нейната ефективност. Твърди,
че ищецът е изпълнявал служебните си задължения в нарушение на
разпоредбите на Раздел 5 „Преки задължения“, т.5.1, 5.2 и т.5.3 от
длъжностната характеристика. Твърди, че при изпълнение на служебните си
задължения ищецът не е съобразил и обстоятелства, които произтичат и от
Кодекса на труда и Кодекса за поведение на служителя в АПИ. Цитира Раздел
7, т.1, т.2 и т.3 от длъжностната характеристика на ищеца. Твърди, че ищецът
системно не е спазвал заложените в длъжностната характеристика
задължения.
Ответникът счита, че гореизложените обстоятелства за допуснати от ищеца
нарушения не се оспорват с исковата молба, поради което същите следва да се
обявят за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Ответникът оспорва и ищцовото твърдение, че прекратяването на
4
процесното трудово правоотношение се дължи на субективно отношение от
страна на ръководството на Национално ТОЛ управление. В тази връзка сочи,
че директорът на НТУ е запознал с доклад № 09-99-1490/08.04.2024 г.
председателя на Управителния съвет, в качеството му на законен представител
на работодателя. Цитира чл.33а и чл.33б от Правилника за структурата,
дейността и организацията на работа на АПИ.
Твърди, че в конкретния казус е налице виновно неизпълнение на трудовите
задължения на ищеца, което съставлява нарушение на трудовата дисциплина,
за което служителят носи дисциплинарна отговорност. Сочи, че всяко виновно
неизпълнение на трудовите задължения на служителя /работника съставлява
дисциплинарно нарушение по чл.186 от КТ.
В отговора на исковата молба се сочи, че в гражданското право вината не е
субективно отношение на дееца към деянието /както в наказателното право/, а
представлява неполагането на дължимата грижа според един абстрактен
модел –поведението, дължимо от определена категория лица /напр. добрия
стопанин, добрия работник и пр./ с оглед естеството на дейността и условията
за нейното извършване. Сочи, че гражданското право не се интересува от
формите на вината, защото гражданската отговорност се обуславя от
неполагането на дължимата грижа. Отделни видове отговорност в
гражданското право може да бъдат обусловени от наличието на умисъл, но
само в изрично уредени случаи.
С горното ответникът обосновава искане за отхвърляне на предявените
искове като недопустими, недоказани и неоснователни. Претендира съдебни
разноски. Прави доказателствени искания, представя писмени доказателства.
Ищецът се явява в открито съдебно заседание лично и с пълномощник.
Поддържат предявените искове. Сочат гласни доказателства. По същество на
делото пледират за уважаване на претенциите като доказани и основателни.
Ответникът не изпраща процесуален представител в открито с.з. Депозира
писмени доказателства, както и писмено становище, обективиращо воля за
разглеждане на делото в отсъствие на страната. Поддържа доводите и
възраженията, обективирани в писмения отговор. Претендира съдебни
разноски, заявява възражение за прекомерност на претендираните от ищеца
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
5
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна
следното:
Не се спори по делото, а събраните писмени доказателства установиха по
несъмнен начин, че между страните е сключен трудов договор № ЧР-ТП-
104/18.09.2020 г., по силата на който ищецът е изпълнявал, считано от
01.10.2020 г. длъжността „специалист“ в Сектор „Контрол и правоприлагане“
гр. Бл., Отдел „Контрол и правоприлагане“ Национално ТОЛ Управление.
Страните са договорили работно време при петдневна работна седмица,
трудово възнаграждение в размер на 1 000 лева, срок на договора – за
неопределено време, със срок на изпитване 6 месеца, в полза на работодателя.
Не се спори, а събраните писмени доказателства установиха, че считано от
месец февруари 2024 г. трудовото възнаграждение на ищеца е увеличено на 1
416 лева, считано от 01.01.2024 г.
Установи се, че със Заповед № ЧР-ТП-НТУ-17/09.04.2024 г. на председателя
на Управителния съвет на Агенция „П.и.“, трудовото правоотношение между
страните е прекратено, считано от 12.04.2024 г., на основание чл.328, ал.1, т.5
от КТ. Съгласно съобразителната част на заповедта : „Служителят е показал
трайна липса на качества за ефективно изпълнение на възложените му
задължения. В изпълнение на служебните си задължения при служителят
липсват бързина, ефективност, аналитичност и дисциплинираност. Същият
допуска грешки при продажбата на маршрутни карти и електронни винетки.
Това рефлектира върху гражданите, които се превръщат в нарушители в
резултат на допуснатите пропуски от служителя. Служителят не е в състояние
да даде качествено и ефективно изпълнение на задълженията си. В преценката
е отчетен характера и обема на възложените задачи спрямо лицето, както и
деловите му качества в тяхната цялост с всичките им положителни и слаби
страни.“ Във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение между
страните работодателят е разпоредил на служителя да се изплати обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 дни за 2023 г. и 6 дни за
2024 г. или общо за 11 дни. Заповедта е връчена на служителя на 12.04.2024 г.
По делото е събрана длъжностна характеристика за длъжността
„Специалист“ в Сектор „Контрол и правоприлагане“ гр. Бл., Отдел „Контрол и
правоприлагане“ Национално ТОЛ Управление, пунктове за продажба на ел.
6
винетки и маршрутни карти, съгласно която преките задължения на заемащия
длъжността включват: - продава електронни винетки и еднократни маршрутни
карти чрез картово плащане и/или в брой на ползватели на платената пътна
мрежа, които влизат в страната, в съответствие с действащата нормативна
уредба /5.1./; - изготвя справки и отчети от постъпленията от продажбата на
електронни винетки и еднократни маршрутни карти, включително за
извършените от него продажби, както и други отчети във връзка с тях /5.2./; -
предава постъпленията от продажбата на електронни винетки и еднократни
маршрутни карти на съответните оторизирани лица, при спазване на
действащите правила и нормативи /5.3./; - извършва анализ на приходите и
изготвя доклади и предложения за усъвършенстване на работата по
продажбата на електронни винетки и еднократни маршрутни карти /5.4./; -
дава разяснения и отговаря на запитвания на граждани, свързани със
заплащането на продаваните от него винетки и маршрутни карти, в рамките на
неговата компетентност, като при необходимост оказва съдействие за
закупуване на ел. винетки и еднократни маршрутни карти от терминалите за
самообслужване /5.5/; - грижи се за чистотата и добрия външен вид на
техниката, , с която е оборудван пункта за продажба, включително на
терминалите за самообслужване /5.6, раздел 5 „Преки задължения“/.
По делото е събран и доклад, изготвен на 08.04.2024 г. от директора на
Национално ТОЛ управление, с адресат председателя на УС на АПИ, в който
се сочи, че ищецът като изпълняващ длъжността „Специалист“ в Сектор
„Контрол и правоприлагане“ гр. Бл., Отдел „Контрол и правоприлагане“
Национално ТОЛ Управление, пунктове за продажба на ел.винетки и
маршрутни карти, с месторабота ГКПП К., не притежава качествата, посочени
в чл.5, т.5.1, 5.2, 5.5 и 5.5 от раздел „Преки задължения“ от длъжностната
характеристика за горепосочената длъжност, посочени в доклада като т.1, т.2,
т.3, т.4 и т.5, а именно задълженията свързани с: 1. Продажба на ел. винетки и
маршрутни карти, чрез картово и/или в брой плащане на ползватели на
платената пътна мрежа; 2. Изготвяне на справки и отчети за постъпленията от
извършените от него продажби на ел. винетки и МК; 3. Да дава разяснения и
отговаря на запитвания на граждани, свързани със заплащането на
продаваните от него ел. винетки и МК, в рамките на неговата компетентност,
като при необходимост оказва съдействие за закупуване на ел. винетка и
еднократна маршрутна карта от терминал за самообслужване; 4. Издава
7
съответните документи, удостоверяващи извършеното плащане /касов бон,
разписка и т.в./ от ползвателите на платената пътна мрежа; 5. Грижи се за
чистотата на техниката, с която е оборудван пунктът за продажба. Сочи се в
доклада, че при продажбата на маршрутни карти и електронни винетки
служителят Г. допуска грешки, което рефлектира върху гражданите, които се
превръщат в нарушители в резултат на допуснатите пропуски от служителя.
По делото са разпитани двама свидетели – М.Л. /б.р./, на длъжност
„специалист“ при ответника, Д.Л. /б.р./ на длъжност специалист“ при
ответника.
И двамата свидетели сочат, че познават добре ищеца и негова работа.
Свидетелката Л. сочи: „През времето, през което работехме заедно, работили
сме добре в екип. И с колегите се държи /ищецът/ добре, и с клиентите…Аз,
като отговорник на пункта, не съм имала проблеми с него. Изпълнявал е
задълженията си. В мое присъствие не се е случвало да има оплакване от него,
от клиентите. Писмени сигнали също не е имало. В мое присъствие не е
допускал грешки при изпълнение на трудовите си задължения. Всички
допускаме грешки. Може и да се е случвало и той да е допускал….Аз не знам
З. да има нарушения на трудовата дисциплина…Винаги си изпълнява
задълженията. Нямаме проблеми с клиенти…“. Свидетелят Л. казва: “...Когато
започнах работа първия месец, през целия месец ми се падна той /ищецът/ да
ме обучава. От него научих всички важни моменти в работата. За времето
докато работехме заедно, за мен лично, той се справяше със задълженията
коректно с клиентите, беше вежлив, помагаше дори на терминалите за
самообслужване, беше усмихнат, клиентите го познаваха. До момента, в който
работех с него, не съм видял нищо нередно в изпълнение на неговите
задължения…Нямам спомен с него да сме имали проблеми с грешки, въпреки
че от служителите всички сме допускали грешки, работим с клавиатура,
компютър…Не съм чул срещу З. да има подадена жалба. Абсолютно
дисциплиниран беше З. и беше много приятно да се работи с него.“.
Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните двама свидетели,
тъй като същите са обективни, логични, последователни, взаимно подкрепящи
се, дадени са под страх от наказателна отговорност, и не се оспорват от
ответника. В показанията си свидетелите сочат конкретна информация за свои
лични, непосредствени впечатления относно наличието на положителни
8
професионални и лични качества на ищеца, с оглед изискванията на
длъжността, която е заемал преди уволнението, включително сочат за период,
в който ищецът е обучавал новопостъпилия на същата длъжност свидетел Л. –
което обстоятелство само по себе си е индиция за високата оценка на
работодателя относно професионалните и лични качества на ищеца, поради
което и предвид, че по делото липсват други доказателствени средства,
сочещи конкретни данни относно конкретните професионални и лични
качества на ищеца Г. по време на действие на процесния трудов договор с
ответника, съдът дава вяра на обсъждания гласен доказателствен материал и
го цени като достоверен.
Горният извод не се опровергава от данните, съдържащи се в доклада,
изготвен на 08.04.2024 г. от директора на Национално ТОЛ управление, с
адресат председателя на УС на АПИ, тъй като в доклада липсва конкретика
относно: твърдяните в същия /доклада/ като липсващи у ищеца качества;
относно релевираните като допускани от ищеца грешки при продажбата на
винетки и карти – липсват данни за време, място и начин на извършването им;
продължителността на твърдяната липса на качества у ищеца. В този смисъл
съдът счита, че докладът макар и допустим и относим към спора, не
допринася за изясняване на обективната истина по делото, респективно не
опровергава данните в показанията на разпитаните по делото свидетели.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване искове по чл. 344 ал.1 т.1 – т.3 от КТ - за признаване на
уволнението за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение; за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди
уволнението и за заплащане на обезщетение за 6 месечен срок след
уволнението поради оставане без работа по чл. 225 ал.1 от КТ.
Исковете са допустими – предявени са от и срещу надлежна страна; сезиран
е компетентният съд; с оглед на обстоятелствата, с които са обосновани е
налице правен интерес за молителката от предявяването им.
По основателността на претенциите:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
9
Процесното ТПО е прекратено със заповед № ЧР-ТП-НТУ-17/09.04.2024
година, на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. В тази връзка съдът съобрази
следното:
Фактическият състав на основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ
включва три елемента: липса на качества на работника или служителя,
неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях.
Липсващите качества могат да бъдат както професионални /липса на
достатъчно образование, недостатъчна професионална квалификация и
други/, така и лични / невъзможност да работи в колектив и други/. Самата
липса на качества трябва да е от такова естество, че да обоснове
прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя. В
този смисъл липсата на конкретни качества следва да се преценява с оглед
изискванията на работата, за която е сключен трудовия договор, но е
необходимо именно в резултат на тази липса на качества работникът или
служителят да не изпълнява или да изпълнява лошо, неточно или частично
своите трудови задължения. Наред с това неизпълнението на трудовите
задължения трябва да има продължителен характер, т.е. да не се дължи на
инцидентно обстоятелство или инцидентно състояние на работника или
служителя и е необходимо то да е налице към момента на упражняване на
потестативнотоправо по чл.328, ал.1, т.5 от КТ от страна на работодателя.
Затова е необходимо в заповедта за уволнение работодателят да посочи
конкретни факти, обуславящи извода му за липса на определени качества,
които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява възложената
му работа ефективно. Само въз основа на посочените в заповедта конкретни
обстоятелства и относимите към тях доказателства се извършва преценка
правилно ли е прекратено трудовото правоотношение.
Следва да се има предвид, че основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.328, ал.1, т.5 КТ е безвиновно. Когато неизпълнението
на трудовите задължения се дължи на липса на качества на работника или
служителя – недостатъчни професионални знания, умения и навици, то е едно
трайно състояние и е обективно. Когато неизпълнението на трудовите
задължения се дължи на умишленото или небрежно поведение на работника
или служителя, а не на обективните му възможности, то е налице нарушение
на трудовата дисциплина. Ето защо заповедта за прекратяване на трудовото
10
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ следва да съдържа
конкретните данни, мотивирали работодателя да прекрати трудовото
правоотношение, за да могат да се разграничат двете хипотези. Изискването е
съществено. Липсата на мотиви за приложеното основание за уволнение
затруднява защитата на работника или служителя, който следва да получи
пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, за
да може да ги обори при евентуално оспорване в съда. Само в рамките на
изложените мотиви съдът може да извърши преценка за законността, като
провери съществуването на фактите в обективната действителност, както и
правилното им квалифициране /подвеждане под съответна правна норма/.
В контекста на гореизложеното и като обсъди съдържанието на процесната
прекратителна заповед, съдът намира за основателни възраженията на ищеца
за немотивираност на същата и за недоказаност на релевираното в заповедта
основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Както бе посочено по-горе, в заповедта се твърди, че на ищеца му липсват
бързина, ефективност, аналитичност и дисциплинираност, същият допуска
грешки при продажбата на маршрутни карти и електронни винетки, ищецът
не е в състояние да даде качествено и ефективно изпълнение на задълженията
си. Същевременно не се твърди в заповедта, и не се представиха в хода на
процеса от работодателя доказателства за конкретните обстоятелства,
мотивирали преценката на последния /ответника/ относно качествата
/професионални и/или лични/ на ищеца към датата на изготвяне на процесната
прекратителна заповед, в това число и обстоятелствата относно
времето/продължителността на твърдяната липса на такива / качества/ у ищеца
като обективно състояние. С оглед на това съдът намира заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните за немотивирана,
а посоченото в нея като обективно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните – липса на качества и умения у работника/
служителя да изпълнява заеманата длъжност – за недоказано. Ето защо съдът
намира процесната заповед ЧР – ТП –НТУ – 17/09.04.2024 г. за
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, а предявеният с
правно основание иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен изцяло.
В допълнение съдът счита за необходимо да посочи, че записването в
11
заповедта „трайна липса на качества за ефективно изпълнение на възложените
му задължения…липсват бързина, ефективност, аналитичност и
дисциплинираност….допуска грешки при продажбата на маршрутни карти и
електронни винетки…“ не представлява конкретизация на прекратителното
основание, а липса на мотиви, тъй като посоченото би могло да се дължи
както на безвиновно, така и на виновно поведение на работника/служителя. В
този смисъл от цитираното по-горе общо записване в заповедта не може да се
направи извод кои от изискуемите съгласно длъжностната характеристика
качества на ищеца му липсват, за да изпълнява ефективно работата си. Следва
да се има предвид, че ефективно означава качествено и в срок, а в заповедта
липсват твърдения за неточно и несрочно изпълнение на конкретни
задължения на ищеца. В тази връзка съдът счита, че изложението в
съобразителната част на процесната прекратителна заповед представлява
възпроизвеждане на съдържанието на нормата на чл.328, ал.1, т.5 от КТ.
Предвид изхода на делото по главния иск съдът намира за доказан и
основателен предявения с правно чл.344, ал.1, т.2 от КТ иск за възстановяване
на ищеца на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение
длъжност, и като такъв следва да го уважи.
По отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ съдът прави следните изводи:
Уважаването на иска предпоставя : признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна; установяване на факта, че ищецът е останал без работа
вследствие на незаконното уволнение в процесния период; установяване на
размера на брутното трудово възнаграждение, получено от ответника за
последния пълен отработен месец преди уволнението – база за изчисляване на
обезщетението, като срокът, за който ищецът има право да получи
обезщетение, е 6 месеца след уволнението.
От писмените доказателства по делото по безспорен начин се установи в
случая, че за периода от прекратяване на трудовото правоотношение между
страните – считано от 12.04.2024 година до 08.07.2024 г. /дата на проведеното
по делото открито с.з./ ищецът е останал без работа поради прекратяване на
трудовото правоотношение с ответника на основание процесната
незаконосъобразна заповед № ЧР-ТП-НТУ-17/09.04.2024 г. В тази връзка и
след съответните изчисления съдът прави извод за частична основателност на
12
иска за обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразно
прекратяване на трудовото правоотношение, а именно до размер от 4 038,10
лева, от която : 369.42 лева обезщетение за 6 работни дни през месец юли 2024
година /през който месец работните дни са общо 23/; по 1416 лева
обезщетение за месец май и месец юни 2024 г. и 836,68 лева обезщетение за 13
работни дни през периода 12 - 30 април 2024 година /през който месец
работните дни са общо 22/. В останалата част над уважения размер до
претендирания от 8 496 лева - за сумата от 4 457,90 лева, и за периода от
09.07.2024 година до края на претендирания шестмесечен срок, искът като
недоказан и неоснователен следва да бъде отхвърлен.
В полза на ищеца се дължи и законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от предявяване на иска – 20.05.2024 г. до окончателното
погасяване на вземането. Съгласно Търкувателно решение № 3/19.03.1996 г.
по дело № 3/1995 г. ОСГК на ВКС, лихва върху обезщетението по чл.225, ал.1
от КТ се дължи от деня на поканата по чл.84, ал.2 от ЗЗД. Ако такава покана не
е отправена от работника или служителя, лихва се дължи от деня, в който е
предявен искът. Ето защо и предвид, че не се установи ищецът да е отправял
покана до работодателя, преди датата на депозиране на исковата молба в съда,
за да му заплати последния обезщетение по чл.225 от КТ, съдът намира, че в
казуса ответникът дължи законна лихва върху присъденото обезщетение,
считано от 20.05.2024 година – дата на предявяване на иска, тъй като с
получаване на препис от исковата молба ответникът се счита за поканен да
изплати посочената в нея сума. Предвид неоснователността на претенцията по
чл.225, ал.1 от КТ за сумата, представляваща разликата над уважения размер
до претендирания от 8 496 лева, а именно за сумата от 4 457,90 лева,
неоснователно е и искането за присъждане на законна лихва за забава върху
същата сума, считано от 20.05.2024 г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на делото ищецът има право на разноски в размер на
доказаните и съразмерно на уважената част от исковете. В тази връзка и като
съобрази представените от страната списък по чл.80 от ГПК и договор за
правна защита и съдействие /на лист 10 в делото/, от които се установява, че за
осъществената от адвокат П. Й. процесуална защита на ищеца по делото,
последният е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 800
13
лева, от която сума 900 лева възнаграждение по исковете с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ /уважени изцяло/ и 900 лева възнаграждение по
иска за обезщетение /уважен до размер от 4 038,10 лева/, съдът намира, че
ответникът следва да понесе отговорността за сторените от ищеца разноски по
делото в размер на 1 327,76 лева, от която 900 лева по исковете с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и 427,76 лева възнаграждение по иска с
правно основание чл.344, ал.1 ,т.3 от КТ съразмерно на уважената част от
последния.
Съдът намира за неоснователно заявеното от ответника възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение,
предвид фактическата и правна сложност на делото, обема работа, свършена
от пълномощника на ищеца, както и обстоятелството, че претендираните от
ищеца, респ. присъдени възнаграждения по всеки един от исковете е в размер
по-нисък от минималния размер предвиден в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.3 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
Районен съд-Петрич сумата от 100.00 /сто/ лева, дължима държавна такса по
предявените две неоценяеми претенции /за всяка от тях по 50.00 лева/ и
сумата от 161,52 лева, представляваща дължима държавна такса върху
уважената част от оценяемия иск или общо сумата от 261,52 лева.
Предвид частичното уважаване на иска за обезщетение за оставане без
работа поради уволнение ищецът /който е освободен от заплащане на
държавни такси и разноски съгласно чл.83, ал.1, т.1 ГПК, но не и от заплащане
на адвокатско възнаграждение/, предвид и на обстоятелството, че ответникът
участва в процеса чрез юрисконсулт, съдът намира за основателно искането на
страната за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено при
условията на чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК вр. с чл.23, т.1 от Наредба за заплащане
на правната помощ, съразмерно на отхвърлената част от иска за обезщетение,
а именно сумата от 158 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
14
ПРИЗНАВА за незаконосъобразно прекратяването на трудовото
правоотношение между З. А. Г., ЕГН ********** от гр. П. и Агенция „П.и.“
БУЛСТАТ ****, гр.С. ул.“М.“ № *, представлявана от инж. Й. Кл. В.
възникнало на основание трудов договор № ЧР – ТП – 104/18.09.2020 година,
и ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № ЧР – ТП – НТУ – 17/
09.04.2024 година на председателя на УС на АПИ.
ВЪЗСТАНОВЯВА З. А. Г., ЕГН ********** от гр. П. на заеманата преди
прекратяването на трудовото правоотношение длъжност, а именно на
длъжността „специалист“ в Сектор „Контрол и правоприлагане“ гр. Бл., Отдел
„Контрол и правоприлагане“ Национално ТОЛ Управление.
ОСЪЖДА Агенция „П.и.“ БУЛСТАТ ****, гр.С. ул.“М.“ № *,
представлявана от инж. Й. Кл. В. да заплати на З. А. Г., ЕГН ********** от гр.
П. сумата от 4 038,10 /четири хиляди тридесет и осем лева и десет стотинки/
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед
№ ЧР – ТП – НТУ – 17/ 09.04.2024 година на председателя на УС на АПИ,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.05.2024 година до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер до предявения – 8 496 /осем хиляди четиристотин
деветдесет и шест/ лева, и за периода от 09.07.2024 година до края на
претендирания шестмесечен срок, ведно със законната лихва върху същата
сума, считано от 20.05.2024 година до окончателното изплащане на вземането
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Агенция „П.и.“ БУЛСТАТ ****, гр.С. ул.“М.“ № *,
представлявана от инж. Й. Кл. В. да заплати на З. А. Г., ЕГН ********** от гр.
П. съдебни разноски по делото в размер на 1 327,76 /хиляда триста двадесет и
седем лева и седемдесет и шест стотинки/ лева, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА Агенция „П.и.“ БУЛСТАТ ****, гр.С. ул.“М.“ № *,
представлявана от инж. Й. Кл. В. да заплати по сметка на Районен съд гр. П.
сумата от 261,52 /двеста шестдесет и един лева и петдесет и две стотинки/
лева, представляваща дължими държавни такси по предявените и уважени
искове.
ОСЪЖДА З. А. Г., ЕГН ********** от гр. П. да заплати на Агенция „П.и.“
15
БУЛСТАТ ****, гр.С. ул.“М.“ № *, представлявана от инж. Й. Кл. В. сумата от
158 /сто петдесет и осем/ лева съдебни разноски съобразно отхвърлената част
от предявения иск за обезщетение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Б. с въззивна жалба,
в двуседмичен срок, считано от датата на постановяването – 22.07.2024
година, на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
16