П Р И С Ъ Д А № 167
гр.Белоградчик, 21.10.2010г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 4-ти състав в публично съдебно
заседание на двадесет и първи октомври две
хиляди и десета година, в състав:
Районен съдия: Анна Кайтазка
при участието на
секретаря Н.С., като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НЧХД № 194 по описа за 2010г., въз
основа на закона и данните по делото
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимата И.К.Н. - родена на ***г***, българка, български гражданин, със средно
образование, вдовица, неосъждана,
безработна, с ЕГН ********** за ВИНОВНА в
това, че на 09.06.2010г. в гр.Б., обл.В., нанесла публично обида
на Л.Н.И. *** - престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. чл.146, ал.1 от НК,
като на основание чл.78 А, ал.1 от НК я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и й НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ "ГЛОБА" в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимата
И.К.Н. /със снета самоличност/ да заплати на Л.Н.И. *** с ЕГН **********
на основание чл.45 от ЗЗД сумата 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер, като неоснователен.
ОСЪЖДА подс. И.К.Н.
/със снета самоличност/ да заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК направените
по делото от частния тъжител разноски в размер на: 12 /дванадесет/лева – такса за завеждане на
делото и 400 лв. възнаграждение на адвокат, както и по сметка на ВСС - държавна
такса в размер на 50 /петдесет/ лева.
Присъдата
подлежи на обжалване и протест в 15 -
дневен срок от днес пред ВОС.
Районен съдия:
МОТИВИ към
присъда № 167/21.10.2010г. по НОХ дело № 194/2010г.
по описа на РС-Б., 4-ти състав.
Л.Н.И. ***
е подала частна тъжба срещу И.К.Н. ***. В тъжбата се твърди, че на 09.06.2010г.
около 09.30-10.00 ч., в кафене в гр.Б., в присъствието на познати й лица, както
и множество други клиенти на заведението, подсъд. Н. нарекла няколко пъти
тъжителката “курво” и я заляла с чаша кафе – което изсипала върху й, ставайки и
приближавайки я от съседна маса.
Тъжителката се почувствала засегната, обидена и унижена от стореното от Н.
– по конкретно засегнати били честта и достойнството й, и иска от съда да осъди
Н., за извършеното от нея престъпление – публична обида.
Частният тъжител Л.И. е конституирана и в качеството на
граждански ищец. Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес,
предявеният от И. срещу подсъдимата граждански иск за обезщетение на
неимуществени вреди в размер на 4000 лв. В хода на съдебното производство,
гражданския ищец и неговия повереник поддържат иска и молят съда да го уважи.
Подсъдимата Н. ***.
заявява, че “частично” се признава за виновна, дава обяснения и не отрича
извършеното от нея действие – изсипване на кафето върху И.. По отношение на
гражданската претенция, изразява
становище че търсената сума от тъжителката, е непосилна за заплащане от нея
/подсъдимата/, предвид затруднено финансово положение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. И.К.Н. е родена на ***г***, със средно образование, вдовица, неосъждана,
безработна, ЕГН му е **********.
На 09.06.2010г. около 09.30-10.00 часа
частният тъжител Л.И., заедно със своята “етърва” – свид.М.И. и съпруга си,
както и малто дете, за което полагала грижи, посетили кафене в гр.Б. –
“Градското” кафе на хотел “Скалите”. Нямало свободни от клиенти маси, поради
което попитали седящият сам на маса свид.П.Ц. може ли да седнат при него. Той
бил сами им позволил да седнат. На
съседна маса, пиела кафе подсъдимата Н.. Още с настаняването, съпругът на
пострадалата Л.И. отишъл до близкият офис на банка. Л.И. Мария И. и детето, се
настанили на своята маса. Тогава от съседната, Н. станала , вземайки чашата си
с кафе, и дошла до тях. Отправила някаква реплика към седящите и изсипала
течността от чашата си върху главата на Л.И. и си тръгнала. Чашата си Н.
оставила на масата на свидетелите. Кафето се разляло освен по косата и по
дрехата на И. и по дрехите на малкото дете. Пострадалата и М.И. били изненадани
от поведението на Н. и дори в първия момент не реагирали, едва осъзнавайки
какво се е случило. Л.И. се почувствала засрамена и обидена. Останалите хора от
заведението видели случилото се и наблюдавали жените.
Изложената фактическа обстановка,
съдът прие за установена въз основа на: частично обясненията на самата
подсъдима, показанията на свидетелите Ц. и М.И., на писмените доказателства:
справка за съдимост № 1001/2010г. от БС при РС-Б. на подсъдимата, както и
издаденото й удостоверение от НОИ-РУ”СО”-Видин № 258/14.10.2010г.
Съдът намира, че в хода на
проведеното съдебно следствие се доказа авторството на деянието – най-вече от
показанията на разпитаните по делото свидетели – очевидци П.Ц. и М.И.. Съдът
кредитира изцяло показанията им, тъй като те подробно и безпротиворечиво
установяват приетата от съда за установена фактическа обстановка. Признанията
на подсъдимата, че е извършила заливането с кафе на пострадалата – независима с
каква част от течността /пълна ли е била чашата или не/, също корелира с
показанията на свидетелите и обвинението на Л.И.. Но съдът не даде вяра на
обясненията на подс.Н. в частта им, че Л.И. я е предизвикала чрез отправени към
Н. обидни думи /”курва”/, както и че свид.М.И. е хващала за ръката Н., тъй като
те не се подкрепят от никакви доказателства и противоречат на останалия събран
по делото гласен доказателствен материал. Самата Н. като обвиняема
може да излага факти и обстоятелства, без да носи отговорност за верността им,
тъй като това е право на нейна позиция по случая и е израз на правото й на
защита. Освен това факта дали свидетелката я е “задържала” с ръка или не, няма
отношение към вече извършеното от Н.. Относно обвинението и за обидна реплика,
отправена от Н. към Л.И. – също липсват всякакви доказателства. Разпитаните
свидетели не заявиха да са възприели подобно обстоятелство. Представеното като
доказателство за психичен тормоз писмо е без посочен автор и момент на
изготвяне, и не може да се приеме безспорно, че то е написано от подсъдимата.
От
правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс.И.Н. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.148, ал.1, т.1 във вр. чл.146, ал.1 от НК.
От обективна страна - на
09.06.2010г. в кафене в гр.Б., обл.В. подсъдимата И.Н. направила, извършила
действие унизително за честта и достойнството на Л.И. в нейно присъствие –
изляла върху главата й кафе от своята чаша.
Престъплението е извършено на
публично, общодостъпно място в присъствието на други хора, поради което съдът
приема, че е налице и квалифициращият признак - "нанесена публично".
От субективна страна деянието
е извършено при пряк умисъл -
подсъдимата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и е искала те да настъпят.
Конкретно - съзнавала е, че действието й е унизително за честта и достойнството
на И., че то ще доведен до неудобство и поставяне в не комфортно положение на
пострадалата. Подсъдимата е съзнавала и квалифициращият признак, че обидата се
възприема от други присъствали на местопрестъплението лица, че се извършва на
публично място – обществено такова.
Причини за извършване на
престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимата и незачитане от нейна
страна на основните човешки ценности - неприкосновенност на личното чувство за
чест и достойнство, на доброто име на човека в обществото, на положителната
оценка за личността.
По наказанието:
За извършеното
от подсъдимата престъпление по чл.148, ал.1 т.1 във вр. чл.146, ал.1, от НК,
законът предвижда наказание "глоба" от три до десет хиляди лева и
"обществено порицание".
Съдът счете, че са налице обаче
предпоставките на чл.78а от НК, подс.Н. да бъде освободена от наказателна
отговорност за престъплението си по следните съображения: за престъплението се
предвиждат наказания "глоба" и "обществено порицание",
деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред
/има се предвид раздел ІV на Гл.VІІІ от НК – чл.78А от НК/, не са причинени
имуществени вреди с деянието, поради което съдът прие, че подс.Н. не следва да
понесе наказателна, а административно-наказателна отговорност.
Предвид изложеното, съдът освободи
подсъдимата от наказателна отговорност и й наложи административно наказание
"глоба". По отношение размерът на глобата, съдът я определи в
минимален размер от 1000 лв., след като отчете степента на обществена опасност
на деянието и дееца, неговото социално и семейно положение.
По гражданския иск:
С оглед
признаването на подс.Н. за виновна в извършване на престъплението по чл.148,
ал.1, т.1 във вр. чл.146, ал.1 от НК, за което е обвинена, съдът приема, че предявеният
иск за обезщетение на неимуществените вреди, причинени с това престъпление е
доказан по основание. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимата за извършения от нея деликт по
отношение личността на пострадалата И.. Деянието на подсъдимата е противоправно
и виновно. На гражданския ищец са причинени неимуществени вреди, като той
публично, в присъствието на много хора е претърпял унижение, засегнато е
чувството му за чест, достойнство и самоуважение и тези вреди са в пряка
причинна връзка с извършеното от подсъдимата деяние.
При определяне размера на дължимото
обезщетение, съдът изходи от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, свързана с критерия
за справедливост. Нанесената публична обида в присъствието на познати и
непозната хора чрез действие, поставящо засегнатия в неудобно положение,
засрамващо го на публичното място от една страна, но и тежкото финансово
положение на подсъдимата от друга – същата е безработна, мотивираха съда да
приеме, че се дължи обезщетение в размер от 1000 лв. Съдът намери, че тази сума
справедливо и в достатъчна степен ще репарира претърпяните от гражданския ищец
неимуществени вреди. В разликата до пълния предявен размер, съдът отхвърли
иска, като неоснователен.
По
разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подс.И.Н. да заплати по сметка на
ВСС : 50,00 лв.-държавна такса върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, както и да заплати на частния тъжител и граждански ищец направените от
него разноски в размер на: 12,00 лв. – платена такса за завеждане на делото и
400,00 лв. – възнаграждение за адвокат.
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: