Определение по дело №218/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2426
Дата: 19 юни 2013 г.
Съдия: Татяна Андонова
Дело: 20131200200218
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение № 70

Номер

70

Година

15.9.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

09.15

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Евгений Пачиков

дело

номер

20104100600545

по описа за

2010

година

За да се произнесе взема в предвид следното.

С определение по ЧНД № 594 от 2010г. на ГОРС е прекратено НП по ДП № 977 от 2009г. на РУ МВР Г Оряховица, по чл. 209 от НК, поради това , че деянието не съставлява престъпление.

Против определението е подадена жалба от А. Л. Б., в която се твърди , че същото е незаконосъобразно.Илага доводи,че починалия и съпруг и баща му П. Б. са я въвели в заблуждение, за това , че последния имал жилище във гр.В. което продал за 75 000лв и за разликата станала съдлъжник по кредит от 25 000лв,със съпруга си/покойник/,който кредит в момента следва да изплаща и това е настъпилата при нея имотна вреда.Моли да се отмени определението и постановлението на ГОРП и делото върне за продължаване на НП против П. Б.Твърди , че делото е неправилно прекратено поради липса на престъпление за покойния и съпруг , а е следвало поради смъртта му.

Съдът , след като се запозна с обжалваното определение и доводите на жалбоподателката, намира за установено следното.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена и не се спори от страните.Направените правни изводи се спорят от страна на жалбоподателката.За да е съставомерно деянието по чл. 209 от НК извършителя следва да е въвел в заблуждение пострадалия,със специална цел да набави за себе си или другиго имотна облага , като в същия размер причини имотна вреда на пострадалия.В конкретния случай тези елементи от състава на чл. 209 НК не се намират нито у покойния Б. , нито у баща му П. Б..Признанието на П. Б. ,че се пошегувал ,когато потвърдил пред А. Б. ,че има апартамент в гр.В и че го продал за 75 000лв. - са шега и ,че го направил по молба на покойния си син, за да създадат впечатление на заможни не се оборва от останалите доказателства по делото.За да е налице съставомерно деяние у покойния ,той би следвало да задължи със сумата по кредита единствено жалбоподателката, а не и себе си.При така изтегления кредит от25000лв. покойния е главен длъжник , а А. Б. -съдлъжник.Дори и при спрени плащания от страна на покойния преживе ,при плащане от страна на А. Б. , тя би имала обратен иск за платеното срещу съпруга си.Тази евентуалност и възможност за връщане на платентото изключва умикъла за нанасяне на имотна вреда , както и реалното и настъпване .При мотивирането на А. Б. от старана на на покойния и съпруг за теглене на кредит не може да се предполага ,че той е целял да похарчи тези пари и после се самоубие, при което да нанесе имотна вреда за жалбоподателката.Тази логика е житейски неприемлива и неиздържана..На практика и към настоящия момент единствен длъжник за кредита към банката не е само А. Б. , а и наследниците на покойния - по колена.Ето защо,правилно е прекратено производството поради липса на престъпление , а не поради смърт на извършителя.

За да е налице извършено деяние в съучастие по чл. 209 НК между П. Б. и покойния му син ,следва бащата да е съзнавал всички елементи от фактическия състав на престъплението и с общ умисъл да са въвели А. Б. в заблуждение със специалната цел тя да претърпи вреда в размера на кредита.Този умисъл не може да бъде доказан при бащата,при възникване на солидарно задължение между покойния му вече син и снаха му- жалбоподателката.За да е извършител при тази фактическа обстановка -П. Б. следва да е влязъл в сговор със сина си ,като помагач, да въведат в заблуждение жалбоподателката да стане съдлъжник по кредита.Впоследствие сумата по него да се похарчи единствено от сина му , като бащата да е знаел ,че сина му ще се самоубие и така ще се постави в невъзможнаст да плаща и като резултат - нанесе имотна вреда на А. Б..Тази хипотеза е нелепа и житейски изключена.Въпреки , че е така ,съдът я излага , за да се изясни единствено при каква хипотеза деянието на баща и син би било съставомерно по твърдяното от жалбоподателката престъпление спрямо нея- измама.Ето защо определението на районен съд Г.Оряховица като законосъобразно и обосновано следва да се потвърди.Водим от горното,съдът,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 297 от 09.08.2010г. по ЧНД № 594 от 2010г.на районен съд Г.О.

Определенито е окончателно.

Председател:

Членове: 1. 2.

Определение

2

012387596A44A8E5C225779F002F41C6