№ 248
гр. Благоевград, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Румяна Бакалова
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500599 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 91855/05.04.2021 г., подадена от “Р.Б“, ЕАД, ЕИК
****, действащо чрез пълномощник юрисконсулт ЕЕ.Д. срещу Решение № 91600/23.02.2021
г., постановено по гр.д. № 3202/2019 г. по описа на Районен съд-гр.Благоевград в частта, с
която са отхвърлени предявените с правно основание чл.422 ГПК установителни претенции
и предявените при условията на евентуалност осъдителни претенции, за вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 35260/2020 г. по описа на Районен съд-С. както
и в частта за съдебните разноски.
В жалбата се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на
първоинстанционното решение. Жалбоподателят оспорва изводите на съда за ненастъпила
предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Твърди,
че в случая е налице хипотезата на фингирано връчване на уведомлението за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, както и че банката е положила необходимите и достатъчни
усилия, за да връчи на длъжника уведомителното писмо, което фактическо връчване не е
осъществено поради бездействие на получателя. Сочи, че в случай на необявена предсрочна
изискуемост, съдът е следвало да отдели падежиралите до края на съдебното дирене суми и
да уважи предявения иск до размера на същите, а за непадежиралите да бъде разгледан
предявеният осъдителен иск. Цитира ТР № 8/2017 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК, ВКС.
Жалбоподателят навежда възражения срещу изводите на съда за неправилно формирана,
респективно претендирана от банката главница, включваща капитализирана лихва,
изчислена за гратисния период на договора. В тази насока сочи клаузи от процесния договор
за кредитиране, както и чл.10, ал.3 от ЗЗД и Наредба № 9/2002 на БНБ /отм./ С изложеното
обосновава искане за отмяна на атакуваното решение като незаконосъобразно и неправилно,
и за постановяване на ново, с което предявеният установителен иск бъде уважен изцяло.
Счита, че в случай, че съдът възприеме становището на районната инстанция относно
1
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, установителният иск следва да
бъде уважен до размера на падежиралите вноски /главница, редовна лихва и наказателна
лихва/, а за разликата да се уважи осъдителния иск. Претендира съдебни разноски за двете
инстанции, заявява възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна
разноски.
Ответникът по жалбата депозира в указания срок писмен отговор, с който заявява искане
атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата да
бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована. Навежда възражения за
наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредитиране, респективно
нищожност на същите по смисъла на чл.143 и чл.146 от ЗПК, Директива 93/13/ЕИО на
Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори и Закона за защита на
потребителите. В тази връзка прави искане за прогласяване нищожността на съответните
клаузи от договора. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.
В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК.
В открито с.з. за жалбоподателя процесуален представител не се явява. Депозира писмено
становище, с което заявява, че поддържа въззивната жалба. Представя списък по чл.80 ГПК,
ведно с доказателства за сторени съдебни разноски.
Въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба заявява
становище, че поддържа писмения отговор на въззивната жалба. Представя списък по чл.80
от ГПК, ведно с доказателство.
След обсъждане на доказателствата, поотделно и в съвкупност, Окръжен съд Благоевград
прие за установено от фактическа страна следното:
На 31.05.2019г. „Р.Б“, ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу Б. Г. М., ЕГН **********, гр.С. жк „ОО.К.“ 405,
вх.3, ет.7, ап.216 за сумите : 51.88 /петдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/ лева,
редовно падежирала главница по Договор за студентски кредит, сключен на 07.02.2011г., за
периода от 20.01.2019 г. до 20.04.2019 г. включително, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 31.05.2019 г. до изплащане на вземането; 1 378.54 /хиляда триста
седемдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща предсрочно
изискуема главница,считано от 14.04.2019 г.; сумата от 34.43 лева /тридесет и четири лева и
четиридесет и три стотинки/ лева, представляваща изискуема редовна лихва за периода от
20.12.2018 г. до 13.05.2019 г. включително; сумата от 7.68 /седем лева и шестдесет и осем
стотинки/ лева, представляваща наказателна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 30.05.2019
г. Вземанията са обосновани с твърдения за: сключен между страните договор за студентски
кредит; неизпълнение на задължението на кредитополучателят М. да заплаща уговорените
месечни погасителни вноски, а именно вноски с падежи: 20.01.2019г.; 20.02.2019г.;
20.03.2019г.; 20.04.2019 г. включително; обявена от кредитора предсрочна изискуемост на
кредита, считано от 14.05.2019г., съгласно писмо изх. № ИЗХ-001-32787/22.04.2019 г. Въз
основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 30898/2019 г. на Районен съд-С. в хода на
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.06.2019
г., с която Б.М. е задължен да заплати на заявителя сумите по заявлението, както и съдебни
разноски в размер на 29.45 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение. Препис от заповедта е надлежно връчен на длъжника на 15.07.2019г., който
на 23.07.2019 г. е депозирал пред заповедния съд възражение с вх. № 3052350, с което е
оспорил съществуването на вземанията. Предвид подаденото възражение, в изпълнение на
разпореждане № 194685/17.08.2019 г. на заповедния съд, до заявителя е изпратено
съобщения с указания за възможността да предяви установителен иск за вземанията по
заповедта за изпълнение. Съобщението е връчено на заявителя редовно на 28.08.2019 г., а на
10.09.2019 г. същият е представил пред заповедния съд препис от исковата молба, въз
основа на която е образувано гр.д. № 3202/2019 г. по описа на РС-Благоевград /гр.д.№
52027/19г. по описа на СРС, прекратено на основание чл.118, ал.2 във вр.с чл.113 ГПК/.
Производството по образувано гр.д. № 3202/2019 г. по описа на Районен съд-Благоевград е
2
образувано въз основа на искова молба, обективираща предявени от “Р.Б“, ЕАД при
условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 ГПК чл.410 ГПК, чл.430 ТЗ във вр.с чл.288 ТЗ
във вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу Б. Г. М., ЕГН **********, гр.С. жк „ОО.К.“ 405,
вх.3, ет.7, ап.216 за сумите: 51.88 /петдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/ лева,
представляваща редовно падежирала главница за периода от 20.01.2019 г. до 20.04.2019 г.
включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2019 г. /дата на
подаване на заявлението в съда/ до изплащане на вземането; сумата от 1 378.54 /хиляда
триста седемдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща предсрочно
изискуема главница с дата на настъпила предсрочна изискуемост 14.05.2019 г.; сумата от
34.43 лева /тридесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/ лева, представляваща
изискуема редовна лихва за периода от 20.12.2018г. до 13.05.2019г. включително; сумата от
1.91 /един лев и деветдесет и една стотинки/ лева, представляваща наказателна лихва за
периода от 20.01.2019 г. до 30.05.2019 г. включително, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 13.06.2019 г. по ч.гр.д. 30898/2019 г. по описа на
Районен съд-София. Ищецът претендира вземанията си на основание Договор за студентски
кредит, сключен между страните на 07.02.2011 г., като твърди, че поради неизпълнение на
уговореното между страните погасяване на кредита чрез заплащане на месечни вноски в
размер и падеж, съгласно погасителен план, е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Сочи като дата на предсрочна изискуемост 14.05.2019 г. При
условията на евентуалност, в случай, че искът по чл.422 ГПК бъде частично отхвърлен като
неоснователен, поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост, предявява
осъдителни искове за същите вземания/суми.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва като
неоснователни предявените главни и евентуални искове. Релевира възражение за
ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията, като твърди, че не е получил
уведомление от кредитора. Навежда подробни доводи за недействителност на процесния
договора за кредит. Пледира за отхвърляне на исковете и присъждане на съдебни разноски.
По делото са събрани писмени доказателства. Приобщена към доказателствената съвкупност
е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е изслушано в съдебно заседание.
С решение № 91600/23.02.2021г. районната инстанция е отхвърлила като неоснователни
установителните претенции по чл.422 ГПК на “Р.Б“, ЕАД срещу Б. Г. М., като е приел за
недоказана релевираната от ищеца предсрочна изискуемост на кредита, считано от
14.05.2019 г. Въз основана събраните по делото доказателства районната инстанция е приела
за безспорно съществуването на облигационно правоотношение между страните, по силата
на което банката е предоставила на ответника студентски кредит в размер на 1 298 лева,
както и че на основание този договор ответникът е извършил плащания, с които частично е
погасил задълженията за главница, договорна лихва и законна лихва. Съдът е приел за
несъмнено релевираното от банката неизпълнение на задължението на кредитополучателя
като предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем при условията на чл.7.2.
За недоказано е прието ищцовото твърдение за надлежно упражняване на правото на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка е обоснован извод за
ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита преди предявяване на заявлението по
чл.410 ГПК. Поради отхвърляне на главните установителни искове съдът е разгледал
предявените при евентуалност осъдителни искове като е уважил частично същите за сумите
както следва: 988.62 /деветстотин осемдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/ лева,
представляваща дължима падежирала и непадежирала главница по Договор за студентски
кредит, сключен на 07.02.2011г., ведно с дължимата законна лихва върху сумата, считано от
подаване на исковата молба в съда – 10.09.2019 г. до окончателното й изплащане; 18.32
/осемнадесет лева и тридесет и две стотинки/ лева дължима договорна лихва за периода
30.03.2019 г. - 13.05.2019 г., включително. В останалата част - за разликата над уважения
размер до претендирания, а именно: за главница за разликата над 988.62 лева, иска за
договорна лихва за разликата над 18.32 лева и изцяло иска за наказателна лихва в размер на
3
1.91 лева, начислена за периода 20.01.2019г.-30.05.2019г. включително, осъдителните искове
са отхвърлени като неоснователни. По отношение на тези претенции, при условията на
чл.235, ал.3 ГПК, районната инстанция е приела за доказано настъпването на предсрочна
изискуемост на кредита, като е счела, че с връчване на исковата молба и приложенията й,
сред които уведомление за предсрочна изискуемост, на ответника-кредитополучател,
банката е упражнила надлежно правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съдът е
приел за неправилно претендирането на главница в размер на 1 825.85 лева, включваща
капитализирана лихва, начислена за гратисния период по договора, при отпусната сума под
формата на главница в размер на 1 298 лева. В тази връзка и въз основа на изготвеното по
делото съдебно-счетоводно заключение, неоспорено от страните и необорено от останалите
доказателства /писмени/ по делото, съдът е приел, че дължимата и неплатена главница по
кредита, без лихвите за уговорения гратисен период, възлиза на 988.62 лева, а дължимата и
неплатена възнаградителна лихва е в размер на 18.32 лева, за периода 30.03.2019 г. -
31.05.2019 г. Претенцията за наказателна лихва в размер на 1.91 лева за периода от
20.01.2019 г. до 30.05.2019 г. е отхвърлена по съображения за недоказаност на предсрочната
изискуемост на кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, както и поради липса на уговорка в процесния договор за
кредитиране, пораждаща задължение за кредитополучателя да заплаща наказателна лихва,
имаща характер на неустойка. Районният съд е преценил като неоснователни възраженията
на ответника за недействителност на договора за кредит, респективно на отделни негови
клаузи. С оглед частичната основателност, респективно неоснователност на осъдителните
искове районният съд е присъдил в полза на ищеца съдебни разноски в размер на сумата от
244.85 лева, а в полза на ответника – 591.07 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
На 10.05.2021 г. районната инстанция се е произнесла по молба на кредитора-ищец с правно
основание чл.248 от ГПК - определение № 904088/10.05.2021 г. Съдът е оставил без
уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта относно присъдените
съдебни разноски по съображения, че са уважени частично два осъдителни иска –за
главница и договорна лихва, претендираните от ответника съдебни разноски- адвокатско
възнаграждение 800 лева, са доказани, като разноските в полза на страната /длъжника са
определени при условията на чл.78, ал.3 ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установи, че на
07.02.2011 г. между страните е сключен Договор за студентски кредит, по силата на който
банката-ищец е предоставила на ответника кредит в размер на 9 086 лева с цел заплащане на
7 броя такса за обучение, всяка в размер на 1 298 лева, с краен срок на погасяване на
кредита 20.02.2026г. Страните по сделката са уговорили задължение за кредитополучателя
за заплащане на фиксирана годишна лихва в размер на 7%, както и лихва за забава, при
просрочие на уговорените вноски. Страните договорили гратисен период от 61 месеца,
считано от датата на сключване на договора до 20.02.2016г., през който кредитополучателят
не дължи плащане на главница и лихва, като лихва се начислява само върху усвоената част
от главницата, която начислена лихва се капитализира годишно. Страните уговорили
погасяване на кредита в периода 20.03.2016 г. до 20.02.2026 г. чрез заплащане на 120 равни
месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 133.85 лева, дължими на 20-то число от
месеца. Страните уговорили /чл.7.2. от договора/ право на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем при неплащане от страна на кредитополучателя на три
последователни погасителни вноски. Страните са подписали погасителен план,
представляващ неразделна част от договора за кредит.
Доказателствата по делото по делото установяват по несъмнен начин факта, че банката-
кредитор е изпратила до кредитополучателя писмо /изх. № 001-32787/22.04.2019 г./,
обективиращо волята й за предсрочна изискуемост на кредита поради неплащане на три
конкретно посочени последователни погасителни вноски. В уведомлението са посочени
конкретно дължимите от кредитополучателя суми. Не се спори от страните, а от
съдържанието на известие за доставяне /листи18-19 в гр.д. № 52027/2019г. на СРС/ се
4
установи, че уведомлението за предсрочна изискуемост не е връчено на кредитополучателя
М., като пратката е върната на кредитора като непотърсена.
Съгласно изготвената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира с доверие като
обективна, компетентна, необорена от останалите доказателства по делото, размерът на
усвоената по договора кредитна сума е 1 298 лева, като до момента на приключване на
съдебното дирене платените от кредитополучателя суми са в общ размер 1 071.64 лева, с
която са погасени различни компоненти от договора за кредит, а именно: 299.38 лева
главница; 527.85 лева договорна лихва, начислена за гратисния период /от 20.01.2012 г. до
22.02.2016г./ при дължима такава 527.85 лева; 244.41 лева договорна лихва за периода от
20.03.2016г. до 31.05.2019г. /при дължима такава 262.73 лева/; 0.00 лева наказателна лихва
за периода 21.03.2019 г. до 31.05.2019 г. при дължима такава 0.32 лева. Съгласно
заключението на вещото лице договорната лихва, начислена за гратисния период от 61
месеца /от 20.01.2012 г. до 22.02.2016 г./ е в размер на 527.85 лева и същата е прибавена от
банката към главницата по договора за кредит – 1 298.00 лева, което общо вземане в размер
на 1 825.85 лева кредиторът е заявил в казуса за защита като главница /падежирала и
непадежирала/. Вещото лице сочи, че погасителният план на банката след гратисния период
е разработен върху главница от 1 825.85 лева, представляваща сбор на усвоена сума от 1
298.00 лева и капитализирана лихва в размер на 527.85 лева. Съгласно изготвения от вещото
лице вариант втори на изчисление /разработен погасителен план без капитализация на
лихвите в гратисния период, към 31.05.2019г. дължимите и неплатени суми по договора от
кредитополучателя са в размер на 988.62 лева главница и 18.32 лева възнаградителна лихва
за периода 21.03.2019 г. – 31.05.2019 г.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи
проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване
на императивните норми на материалния закон.
Относно валидността:
Обжалваното решение е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма,
същото е подписано, а волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе
нейното съдържание.
Относно допустимостта:
Съдът намира за недопустима жалбата в частта, с която се атакува Решение №
91600/23.02.2021 г., постановено по гр.д. № 3202/2019 г. по описа на Районен съд-
гр.Благоевград в частта, с която са отхвърлени предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване установителните искове по чл.422 ГПК за следните вземания, за
които е издадена заповед по чл.410 ГПК от 13.06.2019 г. по ч.гр.д. № 30898/2019 г. на СРС, а
именно : 988.62 /деветстотин осемдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/ лева,
представляваща дължима падежирала и непадежирала главница по Договор за студентски
кредит, сключен на 07.02.2011г., ведно с дължимата законна лихва върху сумата, считано от
подаване на исковата молба в съда – 10.09.2019 г. до окончателното й изплащане и 18.32
/осемнадесет лева и тридесет и две стотинки/ лева дължима договорна лихва за периода
30.03.2019 г. - 13.05.2019 г., включително, поради липса на правен интерес за кредитора и
като такава следва да я остави без разглеждане, а делото в тази част следва да бъде
прекратено. Изводът се налага предвид, че с влязло в сила решение № 91600/23.02.2021г.,
постановено по гр.д. № 3202/2019 г. по описа на РС-гр.Благоевград/, са уважени
предявените евентуални осъдителни искове на кредитора-въззивник за същите вземания.
Решението в посочената част е влязло в сила с изтичане срока по чл.258 ГПК и като такова е
формирало сила на пресъдено нещо относно посочените вземания на кредитора от
длъжника. В тази връзка и по аргумент на чл.299 от ГПК за въззивника не съществува
правен интерес от обжалване на решението в частта, с която съдът е отхвърлил главните
5
установителни искове по чл.422 ГПК за вземанията: 988.62 лева, представляваща дължима
падежирала и непадежирала главница по Договор за студентски кредит, сключен на
07.02.2011г., ведно с дължимата законна лихва върху сумата, считано от 10.09.2019 г. до
окончателното й изплащане и 18.32 лева дължима договорна лихва за периода 30.03.2019 г. -
13.05.2019 г.
В останалата част въззивната жалба е допустима като подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното решение, което
подлежи на обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и
съдът се е произнесъл по спорното право така, както е въведено с исковата молба. За
процесните суми е водено заповедно производство по чл.410 от ГПК. В законоустановения
срок е постъпило възражение от длъжника, с което е оспорено съществуването на
вземанията на заявителя, който в установения от закона срок е предявил искове по чл.422
ГПК за сумите по заповедта за изпълнение. Т.е. решението в обжалваната част е допустимо.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1 ГПК и съобразявайки
правомощията, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението в обжалваните части за правилно и законосъобразно. Съображения:
За успешното провеждане на предявените установителни искове за главница,
представляваща капитализирана лихва, възнаградителна и наказателна лихви в тежест на
ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно
облигационно отношение по силата на сключен договор за студентски кредит, изпълнение
на поетите от него задължения по договора, наличие на действителна неусточена клауза,
настъпила изискуемост на задълженията и техния размер по отделни пера.
Студентският кредит попада в предметния обхват на Закона за кредитиране на студенти и
докторанти /ЗКСД/, уреждащ условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с
държавна финансова подкрепа /чл.1 ЗКСД/. Този специфичен отделен вид кредитиране се
основава на принципа на сътрудничество между банката и държавата /чл.2, ал.2, т.4 ЗКСД/.
Качеството кредитополучател по този закон може да притежава единствено лице, което
отговаря на определени изисквания – чл.3, ал.1 ЗКСД, сред които е качеството "студент" и
което е гражданин на страна – членка на ЕС или на ЕИП. Дейността по отпускането на тези
кредити по този закон се извършва само от банки, които са сключили с министъра на
образованието типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и банките във
връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите /чл. 6, ал. 1/.
Този типов договор се утвърждава от министъра на образованието и науката и министъра на
финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на студентите и
докторантите и се обнародва в ДВ, като в чл. 7, ал. 2 е разписано неговото задължително
минимално съдържание. По законов ред са уредени въпросите за: максималния размер на
кредита, недължимост на главница и лихви през време на гратисния период, който е
периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата
за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно
учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен,
съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата; начин на
формиране на общия размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на
гратисния период - главница в размер на сумата на отпуснатите средства за такси и/или
издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит;
началния момент на дължимост на вноските по кредита и срок за цялостно погасяване на
задължението; максимален размер на възнаградителната лихва от 7%, под страх за
нищожност на клауза регламентираща по-висок такъв.
Същевременно чл.17, ал.5, т.3 от ЗКСД изрично регламентира приложение за този договор и
на нормите начл.143-148 ЗЗП за неравноправните клаузи в потребителски договори. Т.е.
законово е признато на ответника качество на потребител на услуга по ЗКСД, като се
прилагат и тези разпоредби на ЗЗП наред със специалните.
6
Съгласно чл.23 и чл.24 от ЗКСД кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихви
по кредита по време на гратисния период. През този период банката има право да начислява
лихва, като на основание чл.11, т.1 от Общите условия същата е дължима след изтичането
му.
В настоящия казус кредиторът твърди, че кредитополучателят му дължи на основание
процесния договор за кредит главница в общ размер на 1 825.85 лева, от която 1 280 лева
/усвоената кредитна сума/ и 527.85 лева /капитализирана лихва/. В тази връзка съдът
съобрази обективираната в чл.5.4. от процесния договор за кредит договореност между
страните, с която същите са уговорили годишно капитализиране на лихвата, начислена през
гратисния период. Т.е. страните са уговорили анатоцизъм, при който лихвата се прибавя към
главницата и така формираният дълг се олихвява, в частност олихвяват се вече изтекли и
капитализирани лихви. Тази уговорка противоречи на чл.24 от Закона за кредитиране на
студенти и докторанти /ЗКСД/, предвиждащ че общият размер на задължението на
кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва главницата,
чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и
лихвата, дължима за кредитополучателя за срока на договора за кредит. Визираната законова
разпоредба предвижда единствено главницата и лихвата да се изплащат като общ дълг след
изтичане на гратисния период, но не допуска капитализация на лихвите и то ежегодно,
каквато уговорка са постигнали страните. Нормите на ЗКСД са императивни, поради което
не е допустимо отклонение от тях по уговорка на страните.
Обявяването на предсрочна изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В процесния случай кредиторът/ищец не е ангажирал надлежни доказателства, сочещи, че
преди образуване на заповедното производство длъжникът е бил уведомен, че кредиторът
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. От представеното по
делото уведомително писмо се установява, че същото не е достигнало до
кредитополучателя, тъй като пратката не е била потърсена.
Съгласно константата практика на ВКС начинът на удостоверяване на връчването на
длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по
договора за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от
кредитора способ за уведомяване.
В хипотезата на направен от кредитора избор за връчване на уведомлението на длъжника
чрез пощенска пратка, какъвто е настоящия случай, приложение намират условията за
доставяне на пощенски пратки, определени в Общи правила, приети с Решение №
581/27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл.36, ал.2 от
закона за пощенските услуги /ЗПУ/. В този случай връчването трябва да бъде удостоверено
по реда на чл.5, ал.1 и ал.2 на Общите правила за условията за доставяне на пощенските
пратки и пощенските колети. Удостоверителното изявление на пощенски оператор за
отсъствието от адреса и за неявяване в пощенската служба по чл.5, ал.3 от Общите условия
не предполага недобросъвестното поведение на получателя, тъй като последният не е страна
по договора между подателя и пощенския оператор. В решение № 180/23.11.2016 г. по т.д.
№ 2400/2015 г. 1-во т.о. ВКС е прието, че Общите правила и чл.36, ал.2 от ЗПУ не въвеждат
фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на
пощенския оператор по чл.5, ал.3 от Общите правила, пратката ще се счита за доставена на
получателя. Ако в договора са предвидени конкретни способи за връчване на
кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора
за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането се преценява съобразно договорните
клаузи. При необходимост от тълкуване на договора следва да се приложат правилата на
чл.20 от ЗЗД при съобразяване, че конкретната уговорка относно връчването на
7
кореспонденцията цели ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща
съобщение, и препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна.
Изпращането на съобщение не трябва да ограничава правата на получаващата страна,
поставяйки я в позиция, включително при полагане на дължимата грижа, тя да не е в
състояние да получи изявлението на своя съконтрахент. Допустимо е в договора да бъде
предвидено, че изявлението на едната страна ще се счита за достигнало до другата страна,
без фактически същото да е получено. Клауза, която фингира недоставено или само
изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно
упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или
фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е приложена дължимата
грижа, както и ако според договора опитът да се предаде съобщението /на адрес или на
адресат / се приравнява на фактическото му получаване. В случай, че в договора няма
уговорки относно връчването на съобщения и пощенската пратка е върната като
недоставена, независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване
на предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит не може да се счита за
получено от длъжника / вж решение № 101/19.08.2019 г. по т.д. № 439/2017 г. 2-ро т.о. ВКС/.
При своевременно направено от длъжника възражение, основано на приетото в т.18 на ТР №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, за липса на връчване на изявлението на банката
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, с оглед недостигането му до адресата –
какъвто е и настоящият случай, както и предвид разпределената с доклада по чл.146 от ГПК
доказателствена тежест в тази насока върху ищеца, правилни са изводите на районната
инстанция, че само от представеното известие за доставяне с отбелязване, че пратката не е
потърсена, не може да се установи по безспорен начин редовността на връчването,
респективно надлежното обявяване на предсрочната изискуемост, поради което същата не е
настъпила преди датата на депозиране на процесното заявление по чл.410 ГПК. В тази
хипотеза несъмнено намират приложение задължителните постановки на Тълкувателно
решение № 8/02.04.2019 г. по тълкувателно дело № 8/2017 г. на ОСГТК ВКС, какъвто довод
въвежда въззивника. Съгласно тези постановки предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл.417 ГПК. В тази връзка следва обаче да се държи сметка за факта, че към
момента на образуване на настоящото въззивно производство, респективно на разглеждане
на въззивната жалба, със сила на пресъдено нещо е установена обвързаността на страните от
релевирания с исковата молба договор за студентски кредит, валидността на договора, както
и съществуването на дължими и неплатени от кредитополучателя суми за главница
/падежирала и непадежирала/ и възнаградителна лихва, поради което в настоящото въззивно
производство е изключено приложението на посочените задължителни постановки.
С оглед на изложеното и поради съвпадане на изводите на двете инстанции решението в
атакуваната част следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
По отношение на съдебните разноски съдът съобрази следното:
В т.1 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите за разноските са посочени
предпоставките за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Посочено е, че разноските се присъждат, когато страната е заплатила адвокатско
възнаграждение. В случаите, когато в договора за правна помощ е посочено, че плащането
ще се извършва по банков път трябва да се представят доказателства за това. Ако в договора
за правна помощ е посочено, че плащането е в брой, тогава вписването в договора за
извършеното плащане има характер на разписка.
Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство и защита по граждански дела
възнаграждението се определя за всеки един от исковете поотделно, съобразно вида и броя
8
на предявените искове.
В конкретния случай пред районния съд са предявени множество обективно кумулативно
съединени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, както и евентуално предявени
осъдителни искове, всеки от които е оценяем, като по делото ответникът е представляван от
един адвокат – адв.В., на която съгласно представения пред районната инстанция договор за
правна защита и съдействие е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
800.00 лева. В първоинстанционното производство на страните са присъдени съдебни
разноски съобразно изхода на спора – съразмерно уважената, респективно отхвърлената
част от предявените искове, като районната инстанция е съобразила цената и броя на
претенциите, фактическата и правна сложност на делото. Ето защо настоящият въззивен
съдебен състав счита за несъстоятелно възражението на жалбоподателя за прекомерност на
присъденото в полза на длъжника адвокатско възнаграждение, чийто размер е съобразен и с
нормативно закрепените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения. В тази връзка атакуваното в частта за разноските първоинстанционно
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и доказаните от въззиваемата страна съдебни разноски – 400 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение, основателно е искането на страната за присъждане на
съдебни разноски пред настоящата инстанция. В този смисъл жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски в размер на 400 лева. Съдът счита за
неоснователно възражението на въззивника за прекомерност на претендираното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност
на делото, поради което следва да го остави без уважение.
С оглед цената на иска и по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без разглеждане като НЕДОПУСТИМА въззивна жалба с вх.№ 91855/05.04.2021
г., подадена от “Р.Б“, ЕАД, ЕИК ****, действащо чрез пълномощник юрисконсулт ЕЕ.Д. в
частта срещу Решение № 91600/23.02.2021 г., постановено по гр.д. № 3202/2019 г. по описа
на Районен съд-гр.Благоевград, с което са отхвърлени предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване установителни искове по чл.422 ГПК за сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.06.2019 г. по ч.гр.д.
30898/2019 г. по описа на Районен съд-София, а именно: 988.62 /деветстотин осемдесет и
осем лева и шестдесет и две стотинки/ лева, представляваща дължима падежирала и
непадежирала главница по Договор за студентски кредит, сключен на 07.02.2011г., ведно с
дължимата законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда –
10.09.2019 г. до окончателното й изплащане и 18.32 /осемнадесет лева и тридесет и две
стотинки/ лева дължима договорна лихва за периода 30.03.2019 г. - 13.05.2019 г.,
включително и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 91600/23.02.2021г., постановено по гр.д. № 3202/2019 г. по
описа на Районен съд-гр.Благоевград в останалата обжалвана част.
В необжалваната част решение № 91600/23.02.2021г., постановено по гр.д. № 3202/2019 г.
по описа на Районен съд-гр.Благоевград е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА “Р.Б“, ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С. район "Л.",
бул."Н.В." № 55, "Е.", представлявано от А.В.А.-изпълнителен директор и М.Т.П.-прокурист
да заплати на Б. Г. М., ЕГН **********, гр.С. жк „ОО.К.“ 405, вх.3, ет.7, ап.216 съдебни
разноски в размер на 400.00 /четиристотин/ лева по въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10