Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260013 04.01.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8996 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация по 422 от ГПК, вр. с чл. 79 и сл. ЗЗД вр. с чл. 203 от ЗВ, вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.
„Шести септември” № 250, представлявано от у. С.Л.Н., чрез пълномощника си юрк.
Н., е предявил против Р.Н.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** за признаване на
установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 6015/ 2020 г. на ПдРС, със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, суми, както следва: 836,98 лева- главница, представляваща
неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода
07.11.2017 г. – 14.04.2020 г. за обект, находящ се в гр. П., ***, с абонатен № ***; 49,55
лева- обезщетение
за забава в размер на законната
лихва за периода 31.01.2018 г.-29.02.2020г., ведно със законната
лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 02.06.2020г. до
окончателното й погасяване.
В
исковата молба се твърди, че за периода от 07.11.2017 г. до 16.04.2020 г. ответникът имал задължения към ищеца за
предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в гр. П.,
*** по партида с аб.№ ***, като за потребените количества вода били издадени
съответни фактури, подробно описани в исковата молба. При забава в плащанията
абонатът следвало да дължи и законна лихва, в която връзка също били издадени
фактури. Отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично
известни общи условия. Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу
ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за
дължимите суми. С оглед изложеното се моли предявените претенции да бъдат
уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноските в
заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание. Твърди,
че било сключено между страните споразумение от 29,05,2020 г., по което ответницата изпълнявала
своите задължения.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 6015 2020 г.
на ПдРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 836,98 лева- главница, представляваща
неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода
07.11.2017 г. – 14.04.2020 г. за обект, находящ се в гр. П., ***, с абонатен № ***; 49,55
лева- обезщетение
за забава в размер на законната
лихва за периода 31.01.2018 г.-29.02.2020г., ведно със законната
лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 02.06.2020г. до
окончателното й погасяване, както и разноските по заповедното производство в
общ размер на 125 лева. Срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок,
поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
следните факти и обстоятелствата, а именно, че ответницата има качеството на
потребител, както и че дължи претендираните суми, за които има сключено
споразумение от 29,05,2020 г.
Дружеството – ищец следва да докаже
наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да
установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания
размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в
договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за обект, находящ се гр. П., ***, както и, че през процесния
период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия.
Следва да докаже и че вземането му е изискуемо, т.е. с настъпил падеж.
При доказване на горното, в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил задълженията си.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен, поради следните
съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е
„ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл.11, ал.7 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/,
ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба
№ 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между
страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи
условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален
писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба,
потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е
залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази
разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици,
носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи
непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за
заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да
има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - П. Освен това
ищецът следва да установи, че вземането му е изискуемо.
Между страните не се спори, а и от
представеното по ч.гр.д. № 6015/20 г. по описа на ПдРС споразумение /л.19/ се
установява, че за процесното вземане страните по делото са сключили
споразумение за разсрочено плащане на 29,05,2020 г., по силата на което са
разсрочили задължението на ответницата до 29,07,2021 г. Споразумението е
сключеното преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. По делото липсват доказателства за това ответницата да не
изпълнява задълженията си по него. Поради това съдът намира, че макар
ответницата да дължи процесната сума, все още не е настъпила нейната
изискуемост.
Ето защо, предявеният главен иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК,
вр. с чл. 86 ЗЗД:
Съдът не формира извод за наличие на
главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото
му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ответника на основание чл.
78, ал.3 ГПК, като следва да му се присъдят 200 лв. – адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250,
представлявано от у. С.Л.Н., обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, чл. 203 ЗВ и чл. 86 ЗЗД,
за признаване за установено в отношенията между страните, че Р.Н.Ю., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи следните суми: 836,98 лева- главница, представляваща
неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода
07.11.2017 г. – 14.04.2020 г. за обект, находящ се в гр. П., ***, с абонатен № ***; 49,55 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
31.01.2018 г.-29.02.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2020г. до окончателното
й погасяване, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2627/04.06.2020 г.
по ч.гр.д. № 6015/2020 г. на ПдРС, XIV
гр. с-в.
ОСЪЖДА Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250, представлявано от у. С.Л.Н. да заплати на Р.Н.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** направените по делото разноски в размер
на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Николай Стоянов
Вярно с
оригинала!
РЦ