РЕШЕНИЕ
№63/22.5.2018г., гр. Д.
21.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ
СЪСТАВ ,
в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при протоколист Н.Х., като разгледа докладваното НАХД №101/2018 г. по описа на РС - Д., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Закс
Инженеринг”ЕООД гр. В., ЕИК:*********, представлявано от С.Г.Х., чрез
процесуален представител адв. Й.А. против Наказателно
постановление № 23-0000710, издадено на 05.07.2017 г. от Началника на Областен
отдел”АА” гр. В., с което на дружеството – въззивник
за нарушение по чл. 10 §2 изр. 1 пр. 2 от Регламент 561/2006 г. вр. чл. 78 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвтП/, на основание чл. 104 ал. 1 от ЗАвтП е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1 000 лева.
Производството пред ДРС е
образувано по повод на Решение №572/19.03.2018г. на Административен съд В., с
което Решение №135/14.12.2017г. по НАХД №321/2017г. по описа на ДРС е отменено и делото е върнато на същия
съд за ново разглеждане от друг състав.
Въззивникът обжалва
наказателното постановление, като счита същото за неправилно и
незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, недоказаност на административното обвинение, маловажност на
нарушението.
В с.з., жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Административно–наказващият
орган - ОО „АА” В., редовно призован, изпраща представител, който твърди , че
атакуваното НП е правилно и законосъобразно , като моли същото да бъде
потвърдено.
Контролиращата страна – ДРП,
редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На
21.04.2017 г. контролните органи на ОО" АА" извършили комплексна
проверка на документите, свързани с транспорната
дейност на превозвача "Закс Инженеринг” ЕООД,
притежаващ Лиценз на Общността № 16782/20.01.2017 г. за обществен превоз на
товари – международен /а към датата на извършване на нарушението притежаващ
Лиценз за извършване на обществен превоз на товари на
територията на РБългария №05303/08.04.2008 г./. При
проверката било установено, че на 05.08.2016 г. дружеството не е организирало
работата на водача Е.Й.К. при извършването на обществен превоз на товари на
територията на РБългария по такъв начин, че да са е в
състояние да спазва чл. 8 §2 от Регламент (ЕО) № 561/2006г,
вследствие на което в 24 период на управление водача, управлявайки МПС марка
„МАН” с рег. № В 99 03 НС от кат. №3, оборудвано с аналогов тахограф
марка „Simens VDO”,
тип 1324.51, сер. №253163, одобрен тип „е1-
Установеното нарушение е квалифицирано по чл. 10 §2 изр.1
пр.2 от Регламент
(ЕО) 561/2006 г. вр. чл. 78, ал.1, т.1
от ЗАвтП компетентното длъжностно лице съставило АУАН от 21.04.2017
г. против превозвача, връчено без възражения на упълномощено лице. Въз основа на акта е издадено
и обжалваното НП, с което на въззивника е наложена
имуществена санкция в установения в нормата на чл. 104 ал. 1 от ЗАвтП размер.
В хода на съдебното производство пред друг
състав на ДРС ,по инициатива на съда като свидетел по делото е разпитан водача
Е. Й. К., който заявява, че е бил надлежно и редовно инструктиран от страна на
работодателя си относно спазването на работното време и почивки.
От страна на жалбоподателя по инициатива на
предходния съдебен състав/поради непредставяне от страна на АНО/ са изискани и
представени книга за инструктаж, заповед №1/28.01.2015 г. и Заповед
№2/28.01.2015 г.
Във връзка с дадените задължителни указания
от страна на съдебен състав при Адм.съд В. са прочетени и приобщени по реда на чл.283 НПК, тахошайба , пътен лист серия А № 000429 от 05.08.2016г.,
товарителници 2 бр. от същата дата.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства, които преценени в своята съвкупност не налагат
различни фактически изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа
на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността,
обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на органа,
издал обжалвания административен акт:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – Началника на Областен
отдел”АА” гр. В., упълномощен с това правомощие със заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на Транспорта, информационните технологии
и съобщенията.
Относно
процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Съгласно
чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, както АУАН, така и НП следва
задължително да съдържат описание на нарушението и на обстоятелствата,
при които е извършено. В настоящия случай в съдържанието на АУАН и НП е
направен единствено извода, че дружеството -
превозвач не е изпълнило задължението си да организира работата на водачите си
по такъв начин, че да са в състояние да спазват изискванията на глава ІІ от
Регламент № 561/2006 г. на Европейския парламент, свързани с
автомобилния транспорт. Факти, относими към
твърдяното нарушение не фигурират, което води до неяснота кое свое задължение
превозвачът не е изпълнил, какво точно не е сторил, с какво свое
бездействие или действие е допуснал да не се спази съответната почивка и дали
това се дължи на липса на организация или на виновно поведение на водача на
моторно превозно средство. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при
които същото е извършено освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП,
индивидуализират пряко твърдяното нарушение, като непосочването им по ясен и
категоричен начин винаги представлява съществено нарушение на процесуалните
правила. Това е така, тъй като санкционираното лице е лишено от възможността да
разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за
установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
административното обвинение. В случая наказателното постановление е издадено
при липса на яснота от кои конкретни действия или бездействия на превозвача се
прави извода, че последният не е организирал работата на водача, като в тази
насока липсват както фактически твърдения, така и доказателства за противоправно поведение от страна на превозвача. Следва да
се отбележи, че защитата се осъществява срещу факти, а не срещу правна
квалификация. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен, същите лишават и съда от
възможността да прецени има ли извършено нарушение, правилна ли е неговата
квалификация, относима ли е приложената санкционна
норма.Приобщените и прочетени по реда на чл.283 НПК от настоящият съдебен
състав тахошайба, пътен лист серия А № 000429 от
05.08.2016г., товарителници 2 бр. от същата дата по никакъв начин не променят
установената от предходния съдебен състав на ДРС фактическа обстановка по
делото и чрез тях не може да се вмени нарушение , извършено от страна на „Закс Инжинеринг” ЕООД.Те са доказателства единствено за
движението на автомобила на конкретна дата и за товарите които той е носил, но
не и за организацията от страна на дружеството на работата на водача.
Горното е
самостоятелно основание за цялостна отмяна на атакуваното НП, но за пълнота на
изложението си съдът ще изложи съображения и относно материално - правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт.
За да е налице съставомерност
в конкретния случай, следва въззивникът, като
превозвач, да организира работата на водачите по
такъв начин, че последните да не са в състояние да спазват глава ІІ от Регламент
(ЕО) № 561/2006 г., в частност разпоредбите за работно време и
почивки при извършване на обществен превоз на пътници и товари.
От събраните по делото
доказателства се установява безспорно единствено обстоятелството, че свид. К. е управлявал товарния автомобил с обща
продължителност и прекъсвания, посочени в наказателното постановление, които
нарушават установените в чл. 8 от Регламент
(ЕО) № 561/2006 правила, но не и че това се дължи на неправомерно
бездействие от страна на транспортното предприятие.
Сама
по себе си констатацията, че единият водач на дружеството - превозвач не е
ползвал нормативно определения минимален размер на намалената си дневна почивка
от 9 часа, не е достатъчна по безспорен и категоричен начин да обоснове извод,
че това нарушение е резултат единствено и конкретно на неизпълнение на
задължението на дружеството - превозвач да организира работата на водачите по
начин, че да са в състояние да спазват глава ІІ от
Регламент (ЕО) 561/2006 г. Това е така, тъй като е възможно въпреки
създадената организация неползването на 9 - часовата почивка в пълен размер да
е резултат от действията на самия водач.
В хода на производството не са
събраха категорични доказателства за бездействие от страна на превозвача в тази
насока, дори напротив, налице са такива, че същия е положил необходимите
усилия, извършвайки инструктаж на водачите на моторните превозни средства, с
които се извършва превоза на товари. Видно от представените от жалбоподателя
доказателства е, че той е предприел действия за надлежно организиране работата на водачите относно работното време и
почивките по изискуемия от общностните норми начин.
Приложената
книга за инструктаж установява, че при започване на
работа – само 5 дни преди осъществения превоз той е бил запознат от превозвача
с изискванията на Регламент (ЕО) №
561/2006 относно условията за време на управление, правилата
за почивка в работно време и извън него. В показанията си същият лично пред
съда потвърждава, че е бил надлежно инструктиран и контролиран. Това, че
конкретен водач не е спазил вмененото му задължение не може да води до
ангажиране отговорността на въззивника, доколкото
същия е положил възможните усилия за спазване на законовите разпоредби.
Обратното би довело до налагане на практика при неизпълнение на разпоредбите за
почивка от даден водач да се санкционира превозвача и то без да се установи с
допустимите от закона доказателствени средства, че
това нарушение е резултат от негови действия или бездействия, поради което и
същият неправилно е бил санкциониран по чл. 104 ал. 1 от ЗАвтП.
В
горния смисъл е и константната практика на Варненския административен съд, обективирана в Решение
№ 1397 от 21.07.2017 г. на АдмС - В. по к. а. н. д. №
1518/2017 г., Решение № 1296 от 12.07.2017 г. на АдмС
- В. по к. а. н. д. № 1611/2017 г., Решение № 1224 от 6.07.2017 г. на АдмС - В. по к. а. н. д. № 1266/2017 г., Решение № 277 от
21.02.2017 г. на АдмС - В. по к. а. н. д. № 3413/2016
г., Решение № 2184 от 3.11.2016 г. на АдмС - В. по к.
а. н. д. № 2159/2016 г. и много други.
Гореизложените съображения мотивират съда да приеме
обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, тъй като е
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същото
е и необосновано и неправилно, поради което и следва да бъде отменено изцяло.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 пр.3
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление № 23-0000710, издадено на 05.07.2017 г. от Началника на Областен
отдел”АА” гр. В., с което на „Закс
Инженеринг”ЕООД гр. В., ЕИК:*********, представлявано от С.Г.Х. за нарушение по
чл. 10 §2 изр. 1 пр. 2 от Регламент 561/2006 г. вр.
чл. 78 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, на основание чл.
104 ал. 1 от ЗАвтП е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 1 000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - В. в 14 дневен
срок, считано от съобщаването
му на страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: