№ 1446
гр. Пловдив , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330204344 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 55/07.06.2021г. на ** на
Областна дирекция по безопасност на храните - гр.Пловдив, с което на А.К.Г.,
ЕГН: **********, на основание чл.420А, ал.1 от Закона за
ветеринаромедицинската дейност /ЗВМД/е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лв. за нарушение на чл.139,
ал.1, т.3 от ЗВМД.
Жалбоподателят, по наведени в жалбата доводи и в съдебно заседание
чрез процесуалния представител – адв.Б., прави искане за отмяна НП с
твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуални закон.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
процесуална помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна – Областна дирекция по безопасност на храните, в
придружително писмо излага доводи за отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП. В съдебно заседание се представлява от процесуалния
представител – ** Ц., който прави същото искане. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка
с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок,
предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 18.04.2021 г. контролните органи от ОДБХ- Пловдив извършили
физическа проверка в гр.Пловдив, ул.“Напредък“ № 7, организирана във
връзка с писмо от Окръжна прокуратура гр.Пловдив за нерегламентирани
тържища за продажба на храни без фискални устройства. При извършване на
проверката ** при отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ-Пловдив
св.Х.С.К., установил, че жалбоподателя А.К.Г. бил разположил клетка с 2
броя гъски и 4 броя заека на уличното платно. При поискване от
проверяващия инспектор, жалбоподателят Г. не представил
ветеринарномедицинско свидетелство за придвижването на гореописаните
животни.
При така установеното св.К. съставил процесния АУАН срещу
жалбоподателя Г., с който приел, че последният е осъществил нарушение на
чл. 139, ал. 1, т. 3 от ЗВМД.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното
наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по
нарушението, дата и място на извършването му, както и индивидуализация на
нарушителя, на жалбоподателя Г. било наложено административно наказание
на основание чл. 420А, ал. 1 от ЗВМД- глоба в размер на 400 лв., за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 3 от ЗВМД.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и
от гласните такива – показанията на разпитания в качеството на свидетел
актосъставителя Х.С.К., който поддържа съставения от него АУАН. От
показанията му се установява, че проверката била организирана по писмо на
Окръжна прокуратура гр.Пловдив за нерегламентирани тържища за продажби
на храни без фискални устройства и осъществена със съдействието на Трето
РУ гр.Пловдив. При проверката било констатирано, че жалбоподателят
поставил на незаконно на пътното платно клетки с четири броя заека и два
2
броя гъски. Установено било, че животните са на жалбоподателя, от който
било поискано ветеринарномедицинско свидетелство. Същият не притежавал
такова. Свидетелят твърди, че животните били транспортирани, тъй като се
намирали в клетки и нямало как да отидат на мястото на проверката сами. На
Руският пазар имало много коли, но клетките били поставени на пътното
платно. Актосъставителят уточнява, че разрешените места за отглеждане на
животни били животновъдните обекти, като напускането на птици и зайци
ставало единствено с ветеринарномедицинско свидетелство или с бележка от
ветеринар.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
При извършената служебна проверка на АУАН и НП настоящият
съдебен състав установи, че при съставянето, респективно издаването им, са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
незаконосъобразност на постановлението, поради което същото следва да
бъде отменено.
На жалбоподателя е вменено неизпълнение на задължение на
разпоредбата на чл.139, ал.1, т.3 от ЗВМД, която норма забранява
транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство, а за
едрите преживни и еднокопитните животни – и без ветеринарномедицински
паспорт. Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП, същите съдържат
неяснота и непълнота при така направеното фактическо описание на
нарушението, което се твърди да е извършено. Посочено е, че на процесната
дата и място жалбоподателят е разположил клетка с 2 /два/ броя гъски и 4
/четири/ броя заека на уличното платно, като при поискване не е представил
ветеринарномедицинско свидетелство за придвижването на посочените
животни. В случаят актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са
пропуснали при описание на деянието да конкретизират обстоятелствата,
касаещи задължителните елементи на вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 3 от ЗВМД. По смисъла на ЗВМД
транспортирането на животни е превозването на същите с транспортно
средство. Именно преместването им по този начин е елемент от обективния
състав на нарушението, който задължително следва да бъде посочен, както в
3
АУАН, така и в наказателното постановление, което в случая не е сторено.
Следвало е да се отрази в АУАН и наказателното постановление датата и
маршрута на транспортирането, както и лицето което е извършило
транспорта. Именно това са част от съществените елементи от фактическия
състав на твърдяното нарушение. Такива данни липсват изложени в
задължителното съдържание на двата акта на администрацията, което се
явява съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в чл. 42, т.
4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Такива данни не се установиха и от
събраните по делото доказателства включително и от показанията на
актосъставителя.
Липсата на необходимите доказателства относно механизма на
извършване на нарушението, води до незаконосъобразно изпълнение на
административнопроизводствените правила, свързани с описание на
обстоятелствата, при които то е било осъществено. Налице е само и
единствено едно предположение за извършване на нарушението, но не и
конкретни доказателства, чрез които то е установено. Виновно поведение,
което подлежи на санкция може да има само и единствено тогава, когато
фактическите обстоятелства по неговото извършване са били
законосъобразно установени с необходимите за това доказателствени
средства. Съобразно правилата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, при описание на
обстоятелствата, които касаят извършеното нарушение, следва ясно и
недвусмислено да бъде изяснен въпросът кои обстоятелства водят до
съставомерното поведение на нарушителя. Всяка една неяснота, непълнота и
липса на конкретика по фактите, които касаят административното нарушение,
води до ограничаване правото на защита на нарушителя и е съществен порок
на проведения административно наказателен процес, водещ до липса на
задължителен реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал.1 от ЗАНН.
Допуснатото нарушение е неотстранимо в настоящата въззивна инстанция,
поради което и налага отмяна на наказателното постановление.
С оглед изхода на спора и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена в
хода на настоящото производство. С оглед фактическата и правна сложност
на делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, в
4
който изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на
основание чл.38, ал. 1, т.2 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева. Прилагайки правилото на
чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, следва въззиваемата страна да бъде
осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 55/07.06.2021г. на ** на
Областна дирекция по безопасност на храните - гр.Пловдив, с което на А.К.Г.,
ЕГН: **********, на основание чл.420А, ал.1 от Закона за
ветеринаромедицинската дейност /ЗВМД/ е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лв. за нарушение на чл.139,
ал.1, т.3 от ЗВМД.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив да
заплати на адв.М.И. Б., вписана в АК-Пловдив, сумата от 300 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5