№ 70
гр. София , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж в закрито заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело
№ 20211100506537 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба от Р. АС. Г. срещу отказ на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнително дело № 2021851040444 по описа на ЧСИ М.П.. В жалбата се твърди,
че жалбоподателят е осъден да заплати сумата от 21568,18 лв. в полза на „ЦКБ“ АД. Сумата
била платена доброволно с платежно нареждане от 17.07.2017 г. от втория ответник.
Оспорва се договор за цесия от 11.12.2013 г. да обхваща и вземане за разноски, възникнало
едва през 2017 г. Твърди и търсеното вземане да липсва в приложението,
индивидуализиращо прехвърлените права. Оспорва придобитите права и с довод, че самият
изпълнителен лист е издаден на 24.07.2017 г. – след извършеното плащане от съдлъжника в
полза на цедента, а не на цесионера. При тези обстоятелства жалбоподателят намира за
недоказана процесуалната легитимация на взискателя, а изпълнителното производство за
ненадлежно образувано., обосноваващо самостоятелно основание за прекратяване.
В отговор по жалбата от името на „Ф.И.А.“ ЕООД е застъпена теза, че като
правоприемник на кредитор с признато от съд вземане може да се ползва от издадения в
полза на кредитора изпълнителен лист.
В мотивите си, дадени по реда на чл. 436 ал. 3 ГПК ЧСИ П. сочи, че взискателят се
легитимира като кредитор по силата на сключения договор за цесия и споразумение от
19.02.2021 г. за присъденото в полза на Централна кооперативна банка АД вземане –
разноски във водено производство срещу длъжника и съпругата му С.Д. Г.а. ЧСИ П. приема,
1
че прехвърленото вземане преминава от предишния кредитор при приобретателя с всички
принадлежности.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от лице с признат интерес да повдигне спор и следващата се такса е
заплатена.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С договор за цесия от 11.12.2013 г. е изразено съгласие, че „Централна кооперативна
банка“ АД прехвърля на „Ф.И.А.“ ЕООД вземания, индивидуализирани в Приложение № 1
към договора. Видно от неоспореното приложение № 1 сред вземанията са и срещу А.
ЕООД. Този договор действително не легитимира взискателя като правоприемник на
вземане спрямо Р. АС. Г., но със споразумение от 19.02.2021 г. писмено е изразено съгласие,
че във връзка с постигнатото по този договор съгласие Централна кооперативна банка АД
прехвърля на взискателя и вземане в размер на 21568,17 лв., представляващо незаплатената
половина от задължение по изпълнителен лист от 24.07.2017 г., с който Р.Г. и С. Г.а са
осъдени да заплатят сумата 43136,35 лв. Посочено е, че останалата част от общо присъдената
сума в 21568,18 лв. е заплатена от С. Г.а и не е предмет на цесията.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Законът не изисква от съдебния изпълнител да мотивира действията си, а да
обективира писмено властническите си разпореждания в процеса на управление на
изпълнителното производство в това число и отказа си да прекрати изпълнителното
производство, като ги съобразява с предписаните от закона правила. В тази насока именно
нормата на чл. 436 ал. 3 ГПК регламентира възможност да обоснове действията си едва при
постъпила жалба. Затова и изявлението за отказ да бъде прекратено изпълнителното
производство в съобщение изх. № 20298/12.04.2021 г. сочи на подлежащ на обжалване акт.
В рамките на контролно-отменителното производство съдът е ангажиран служебно да
изследва съответствието на отказа с изискванията на закона – без оглед на наведените от
страните доводи или изложени съображения от съдебния изпълнител в представените
мотиви.
Съгласно чл. 429 ал. 1 ГПК частният правоприемник на легитимирания с
изпълнителен лист кредитор могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на
взискателя изпълнителен лист. Изрично е указан и редът за удостоверяване на настъпилото
правоприемство – писмени доказателства. Това ще рече, че легитимацията на титуляра на
правото да изиска принудително изпълнение на инкорпорирано в изпълнителен лист
вземане от писмено удостоверени обстоятелства, с които правният ред свързва
правоприемство.
Представеното споразумение от 19.02.2021 г. еднозначно определя като свой предмет
2
предявеното в случая вземане като документът сочи на изразена от името на кредитора
според изпълнителния лист – „Централна кооперативна банка“ АД воля за прехвърляне на
това вземане в полза на взискателя. Понеже изпълнителният лист материализира
подлежащото на принудително изпълнение притезание, представянето на оригинала от
приобретателя според текста на споразумението легитимира взискателя да инициира
изпълнително производство. Тази особеност при легитимацията на кредитора на
инкорпорирано в изпълнителен лист вземане дерогира общото правило на чл. 99 ал. 4 ЗЗД,
целящо да предотврати опасността от лошо изпълнение като легитимира еднозначно
приобретателя спрямо длъжника, който не е страна по договор за цесия, а чрез него и пред
всички трети с отношение към прехвърленото вземане. Принудителната реализация на
вземането, инкорпорирано в изпълнителния лист концентрира, удовлетворяването му в
рамките на конкретно изпълнително производство, където е представен оригиналът.
Осъщественото при тези условия плащане от страна на длъжника без оглед на
обстоятелството дали е било доброволно или е наложено принудително, се явява надлежно
по смисъла на чл. 75 ал. 2 ЗЗД, поради което интересът, обосноваващ правилото на чл. 99 ал.
4 ЗЗД, е изключен. Ето защо в случая взискателят се е легитимирал надлежно пред съдебния
изпълнител, от което произтича и властта му да предприеме предписаните от закона
действия за осигуряване реализация на инкорпорираното в изпълнителния лист притезание.
Процесуалният закон визира като основание за прекратяване на изпълнителното
производство извършено плащане преди образуване на изпълнителното производство – чл.
433 ал. 1 ГПК. Това обаче предполага освен постъпила сума и изразена воля за изпълнение
на описаното в изпълнителния лист задължение. Действително съдлъжник според
изпълнителния лист е извършил плащане на сумата 21568,18 лв., но тази сума не покрива
размерът на присъденото вземане.Видно и от представеното от жалбоподателя
изпълнително основание – решение от 10.06.2015 г. на Софийски градски съд, 3-ти състав, и
от съдържанието на изпълнителния лист присъдените разноски в тежест на Р.Г. и С.Д. по
гр.д. № 6255 по описа за 2013 г. са в размер на 43136,35 лв. От съдържанието на цитираното
в жалбата изявление на С. Г.а се установява, че тя желае да заплати доброволно следващата
й се част от общо присъдените разноски, определена от нея в размер на 21568,18 лв., която
сума е и заплатена. Следователно, липсва воля за погасяване на приспадащата се част от
разноските за жалбоподателя от общо присъдената сума. Това е пречка да се счете, че
извършеното плащане погасява именно предявеното в изпълнителното производство
вземане. При тези съображения съдът споделя застъпения и от съдебния изпълнител извод,
че не е налице предписано от закона основание за прекратяване на изпълнителното
производство.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р. АС. Г. срещу отказ да бъде прекратено
изпълнителното производство, обективиран в съобщение изх. № 20298/12.04.2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис да бъде изпратен на ЧСИ М.П. за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4