№ 562
гр. П., 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720105095 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба „Ти Би Ай банк” ЕАД срещу Л. С.
АНГ., ЕГН **********, гр.П., ж.к. ******* за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на – 1948,78 лева -
представляващи главница по договор за потребителски кредит *******/10.01.2019 г.
(Договора) ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до
окончателното изплащане на задължението; 487,63 лева представляваща договорна
лихва за периода от 15.02.2019 г. до 15.01.2021 г.; 575,48 лева представляваща
обезщетение за забава считано от 15.02.2019 г. до 04.02.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 609/2021 г. по
описа на Районен съд П..
Конкретно сочи, че размерът на предоставения с този договор кредит бил
1948,78 лева, в която сума се включва размера на отпуснатите средства, 208,80 лева -
еднократна такса за оценка на риска, 118,80 лева - еднократна застрахователна премия
за застраховка „Живот“ и 121,18 лева еднократна застрахователна премия за
застраховка „Безработица“. Пояснява, че договореният лихвен процент е 22,43%, като
крайното задължение по Договора е 2436,41 лева, разсрочено на 23 погасителни
анюитетни вноски в размер на 101,52 лева всяка една от тях и 24-та в размер на 101,45
лева, с падеж 15-о число от месеца. Твърди, че ответникът не е погасил нито една от
месечните вноски, поради което е изпаднал в забава и е начислена законна лихва.
С оглед моли съда да признае за установено, че в негова полза съществуват
горепосочените притезания.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез особения си представител депозира отговор в срок. В
защитната си теза оспорва Договора да е подписан от надлежно упълномощен
представител на ищеца. Оспорва предявените искове по размер с твърдението, че
застрахователната премия е калкулирана два пъти, че в размера на претендираното
1
обезщетение за забава е включено и такова върху застрахователната премия.
Определението не подлежи на обжалване.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирана е писмена молба, с
която поддържа така предявените искове.
Ответникът се представлява, като оспорва исковете и поддържа възраженията си
изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото договор за потребителски кредит *******/10.01.2019
г. се установява, че между страните е сключен договор за кредит с конкретни уговорки
за връщане на сумата, нейното олихвяване, заплащане на други такси, вкл.
застрахователна премия. Постигнато е съгласие размерът на кредита да е 1500,00 лева,
към която сума се добавя 208,80 лева - еднократна такса за оценка на риска, 118,80
лева - еднократна застрахователна премия за застраховка „Живот“ и 121,18 лева
еднократна застрахователна премия за застраховка „Безработица“ – общо 1948,78 лева.
Договореният лихвен процент е 22,43% и ГПР 40,11%, като крайното задължение по
Договора е 2436,41 лева, разсрочено на 23 погасителни анюитетни вноски в размер на
101,52 лева всяка една от тях и 24-та в размер на 101,45 лева, с падеж 15-о число от
месеца. В чл. 19 от Договора е предвидено, че застраховките не са със задължителен
характер, а съгласно чл. 7.2.2., в случай,, че такива се сключат, застрахователната
премия се превежда от Кредитора по банковата сметка на
застрахователя/застрахователен посредник.
Чл. 9 от Договорa общо описва начина на олихвяване, но чл. 9.1 внася яснота,
определяйки константна величина от 22,43% за ГЛП за целия срок на Договора.
Съгласно чл. 10 от Договора ГПР и общата сума по кредита са изчислени към момента
на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания по Приложение № 1
към ЗПК.
В чл. 11.2 от Договора е инкорпориран погасителен план, в който е посочен
размерът на всяка една погасителна вноска и падежната ѝ дата, а в чл. 9.4 е договорено,
че в случай на забава ответникът дължи мораторна лихва в размер на законна лихва.
Разяснена е възможността за отказ от Договора съгласно чл. 20. 1.
По делото е представен и сключеният на 10.01.2019 г. договор за застраховка по
програма „защита живот безработица/хоспитализация“ между ЗК "Уника живот" АД и
ответника. Този договор и съпътстващите го документи са със значително по-дребен
шрифт от този на договора за потребителски кредит, но поради липса на конкретно
възражение това обстоятелство не е изследвано за съответствието му със закона.
Съгласно клаузите на договора за застраховка, премията е в размер на 239,98 лева и се
заплаща еднократно на датата на отпускане на кредита. Ползващо се по нея лице е
ищецът до размера на задължението към датата на застрахователното събитие. В
преддоговорната информация по договорите за застраховка е упоменато, че ищецът е
застрахователен агент.
Ищецът е представил два броя общи платежни нареждания от 12.02.2019 г.,
съгласно който в полза на ЗК "Уника живот" АД са изплатени суми в размер на
96000,67 лева и 140084,32 лева. Представени са извадки от таблица, в която е упоменат
ответника с посочване на личните му данни и са посочени суми, вкл. тяхното
разпределение между застраховател и премия за посредник.
По делото е представена и приета ССЕ, неоспорено от страните, която съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на
2
всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при
анализ на приложените по делото документи и представени такива от ищеца. Вещото
лице е констатирало, че ответникът е усвоил кредита, чрез превод на сумата по
банкова сметка, открита при ищеца в размер на 1948,78, от които е осчетоводена сума
в размер на 208,80 лева – одобрение и 239,98 лева застрахователна премия. Изчислено
е също, че ако се прибавят задълженията освен чистата стойност на отпуснатата
главница, задължението на ответника е в размер на 1948,78 лева главница, 487,63 лева
договорна лихва и 580,09 лева обезщетение за забава. По задачи на съда вещото лице е
изчислило, че задължението е в размер на 1500,00 лева – главница, 375,27 лева
договорна лихва и 157,29 лева обезщетение за забава. Вещото лице не е установило
ответникът да е погасявал задълженията си по Договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни
искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е при
условията пълно и главно доказване да установи: 1) валидно облигационно
правоотношение по договор за банков кредит с ответника, предаването на заемната
сума на ответника по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на
погасителните вноски и изтичането на срока на договора; 2). наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва и начисляване
на допълнителни такси; 3). изпадане на ответника в забава; 4). размера на вземанията;
5). че е изпълнил задълженията си по договора.
В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията и други
правоизключващите си възражения, в случай, че ищецът установи разпределената му
доказателствена тежест.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство и са събрани данни, че лицето е напуснало адреса,
поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята
предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от
който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде
недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното
производство съвпадат, поради което предявените искове са процесуално допустими.
По иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК:
Настоящият състав приема, че страните са обвързани от процесния договор по
отношение на задължението за връщане на предадената в заем сума. Съгласно чл. 9, ал.
1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В Договора
страните са постигнали съгласие по всички установени в чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11
3
ЗПК нормативни изисквания (лихвения процент по кредита, условията за прилагането
му - той е фиксиран за целия срок на действие на кредитното правоотношение; ГПР и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски), поради което този договор за потребителски
(банков) кредит е действителен.
От събраните по делото доказателства се установи, че императивно
определеното съдържание на договора е налице, поради което за ответника е
възникнало задължението да възстанови получената под формата на кредит сума при
условията на Договора в размер на 1500,00 лева.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Съдът прима тези искове за неоснователни. Това е така първо защото клаузата,
съгласно която ответникът дължи сума в размер на 208,80 лева за оценка на риска е
недействителна. Оценката на риска е задължение на кредитните/финансовите
институции, уредено в чл. 8 от Директива 2008/48/ЕО от 23 април 2008 г, поради което
той не предоставя на кредитополучателя съответна "услуга", за осъществяването на
която се дължи насрещна парична престация. Съдът е длъжен служебно и без да е
направено възражение от страна на ответника да извърши преценка за наличие на
нищожна клауза, след като ищецът основава вземането си на нея (така Тълкувателно
решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК). Съгласно чл.
10а, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и такива
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото извършването
на оценката на риска, респ. "одобряване на кредита" предхожда сключването на
договора, както и с оглед на чл. 16, ал. 1 ЗПК, който предписва, че преди сключване на
договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз
основа на достатъчно информация, включително и такава, представена от потребителя.
Следователно, в действителност се касае за осъществяване на същинска и присъща на
банката дейност, за да вземе решение и да даде съгласие ("одобрение") за отпускане на
кредита, а не се предоставя допълнителна услуга. В този смисъл, доколкото оценката
на риска ("одобряването на кредита") предхожда сключването на договора, тази
дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което обаче в чл. 10а, ал. 2 ЗПК е
предвидена забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за тези
действия. Тази сума е недължимо платена - при начална липса на основание по
смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (така Решение № 1396 от 22.12.2021 г. на САС по
в. гр. д. № 1601/2021 г.).
Съдът приема за недължими и претенциите в размер на 118,80 лева - еднократна
застрахователна премия за застраховка „Живот“ и 121,18 лева еднократна
застрахователна премия за застраховка „Безработица“. Това е така, защото ищецът не
изпълни задължението си да установи, че тези суми са преведени на застрахователя.
Представените платежни нареждания от 12.02.2019 г. не установяват твърдяното
изпълнение, тъй като в тях дори не е посочено основание за превода. Също така,
съгласно договора за застраховка сумите следва да се преведат в полза на
застрахователя на датата на отпускане на кредита, като ищецът се домогва да установи
изпълнение с платежни нареждани, извършени един месец след сключването на
Договора. Представените в табличен вид данни за ответника не могат да се свържат с
посочените плащания, като върху същите е отбелязано, че са електронно подписани на
22.05.11, дата некореспондираща с никой от правноотносимите факти по делото. Съдът
приема тези справки за вътрешно счетоводно оформяне на документация от страна на
4
ищеца, която не установява плащане към застрахователя по конкретните договори за
застраховка. Съдът съобрази също, че от посочено задължение в размер на 118,80 лева
- еднократна застрахователна премия за застраховка „Живот“, премията за посредника
– кредитор и ищец в е размер на 96,94 лева, а от 121,18 лева еднократна
застрахователна премия за застраховка „Безработица“, премията му е в размер на
102,17 лева. Ако бяха били счетени за заплатени конкретните суми, тези клаузи биха
били уговорка във вреда на потребителя, в противоречие с изискването за
добросъвестност, което води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - радикална
нееквивалентност на насрещните престации, тъй като възнаграждението на посредника
и кредитор е над 82% от застрахователната премия.
По иска с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК:
Договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален, формален, възмезден.
Основното задължение на банката е да предостави в собственост на кредитополучателя
определен финансов ресурс, а на кредитополучателя - да заплати уговорената
възнаградителна лихва (граждански плод) и да върне заетата сума. Съгласно чл. 430,
ал. 2 ТЗ заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Нейната дължимост е
нормативно определена и при горните изводи за валидност на сключения Договор,
съдът приема, че тази претенция е доказана в своето основание.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Този иск е акцесорен по характера си спрямо главния, но същият подлежи на
самостоятелно доказване. Претендираните за заплащане суми на основание чл. 430, ал.
1 ТЗ е конкретния случай е срочно и длъжникът изпада в забава по правилото на чл.
84, ал. 1 ЗЗД без да е необходима покана. Тъй като ответникът не е изпълнил точно в
темпорално отношение своята парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като
това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху главницата.
По отношение на размера на вземанията съдът кредитира изчисленията,
направени от вещото лице изцяло, което е посочило че задължението е в размер на
1500,00 лева - представляващи главница по договор за потребителски кредит
*******/10.01.2019 г., към което следва да се присъди и законна лихва за забава върху
от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение до окончателното изплащане на задължението; 375,27 лева
представляваща договорна лихва за периода от 15.02.2019 г. до 15.01.2021 г.; 157,29
лева, представляваща обезщетение за забава считано от 16.02.2019 г. (- не от
15.02.2019 г. забавата настъпва в деня следващ падежа) до 04.02.2021 г. по вече
изложените съображения за недължимост на другите суми.
По делото не се установи погасяване на вземанията, поради което исковете
следва да бъдат уважени до тук посочения размер и отхвърлени до пълния предявен
размер. Следва да се отхвърлят като неоснователни и исковете за реално изпълнение
относно сумите, извън предмета на Договора.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
доказал разноски в размер на 60,24 лева за ДТ, 250,00 лева депозит вещо лице и 230,00
лева депозит за особен представител, като е претендирал и възнаграждение за
процесуално представителство в размер от 300,00 лева, което обаче на основание чл.
78, ал. 8 ГПК съдът намира, че следва да бъде редуцирано до размер от 150,00 лева,
5
съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора, на ищецът се
дължат разноски в общ размер на 465,09 лева от доказания, които следва да бъдат
присъдени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 144,66 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ,
вр. чл. 9 ЗПК, че в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД ЕИК *********, гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 съществува изискуемо вземане срещу Л. С. АНГ.,
ЕГН **********, гр.П., ж.к. ******* в размер на 1500,00 лева - главница по договор за
потребителски кредит *******/10.01.2019 г., ведно със законна лихва за забава върху
от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
430, ал. 2 ТЗ - 375,27 лева - договорна лихва за периода от 15.02.2019 г. до 15.01.2021
г. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - 157,29 лева, представляваща обезщетение за
забава считано от 16.02.2019 г. до 04.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за разликата над 1500,00 лева до пълния
предявен размер от 1948,78 лева, иска с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ за разликата
над 375,27 лева до пълния предявен размер от 487,63 лева и иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 157,29 лева до пълния предявен размер от 575,47
лева.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД съществува
изискуемо вземане срещу Л. С. АНГ. за суми в размер на 208,80 лева - еднократна
такса за оценка на риска по Договора, 118,80 лева - еднократна застрахователна премия
за застраховка „Живот“ и 121,18 лева еднократна застрахователна премия за
застраховка „Безработица“, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК в рамките на ч.гр.д. № 609/2021 г. по описа на Районен съд П.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М Л. С. АНГ. да заплати в полза
„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД сумите в размер на 465,09 лева – разноски в исковото
производство и 144,66 лева – разноски в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6