№ 142
гр. Стара Загора, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20215500501496 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Д. М. Б. от
***, действаща чрез адв.В.Р., против решение № 260368/22.04.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 1279/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд в
частта му, в която са уважени претенциите по сметките по чл.31, ал.2 от ЗС и
чл.30, ал.3 от ЗС на Д.И.К. и И.И.К., и по чл.30, ал.3 от ЗС на Н. Д. К., Д. Д.
К. и В. Д. К. срещу въззивницата; в частта му, в която са отхвърлени
претенциите по сметките по чл.12, ал.2 от ЗН на Д. М. Б. срещу Н. Д. К., Д. Д.
К., В. Д. К., Д.И.К., И.И.К. и А.Д. М. – К., както и в частта за присъдените на
Н. Д. К., Д. Д. К., В. Д. К., Д.И.К., И.И.К., възложени за заплащане от
въззивницата разноски.
С въззивната жалба на първоинстанционното решение се обжалва като
недопустимо и неправилно поради постановяването му в нарушение на
материалния закон; при допуснато съществено процесуално нарушение и
необоснованост.
Жалбоподателката излага оплаквания, че първоинстанционният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение като е кредитирал събрано
извън срока по чл.146, ал.3 от ГПК писмено доказателство, въз основа на
което е уважил претенциите по сметките по чл.31, ал.2 от ЗС на Д.И.К. и
1
И.И.К., както и необосновани правни изводи относно дължимостта на
обезщетение за периода след 28.10.2019 г. Излага и оплаквания за
необоснованост на правните изводи относно размера на присъдените
обезщетения по чл.30, ал.3 от ЗС, като в тази връзка сочи, че и двете
заключения на съдебно-оценителните експертизи са били оспорени като
необосновани и с наличието на съмнения в тяхната правилност.
По отношение на отхвърлянето на своите претенции по сметките излага
оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд съществено
процесуално нарушение, т.к. е обсъждал въпроса дали Д. М. Б. е била
възнаградена за извършените от нея подобрения в наследствения имот по
друг начин без надлежно въведени от другите съделители твърдения или
възражения, както и за постановяване на решението в тази му обжалвана част
в нарушение на материалния закон поради изводите на съда, че Д. М. Б. е
била възнаградена за извършените от нея подобрения чрез продължителното
му фактическо ползване и извличане на граждански плодове от него.
Претендира за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните
му части и постановявянето на ново, с което предявените срещу
въззивницата претенции по сметките бъдат отхвърлени, а предявените от нея
срещу Н. Д. К., Д. Д. К., В. Д. К., Д.И.К., И.И.К. и А.Д. М. – К. претенции по
сметките бъдат уважени, като й бъдат присъдени и сторените пред двете
съдебни инстанции разноски.
В законоустановения срок въззиваемите Н. Д. К., Д. Д. К., В. Д. К., Д.И.К.,
И.И.К., действащи чрез адв.А.М.-П. и адв.Р.Ж., са представили отговор на
въззивната жалба, с който са я оспорили като неоснователна.
Изложили са доводи, че първоинстанционният съд не е допуснал
съществено процесуално нарушение като е ценил поканата като писмено
доказателство, т.к. документът е бил представен още в първата фаза на
делбата, т.е. своевременно, както и че изводите му за дължимостта на
обезщетения по чл.31, ал.2 от ЗС са обосновани и направени в съответствие с
материалния закон.
Като неоснователни се оспорват и оплакванията във въззивната жалба за
допуснато съществено процесуално нарушение при определяне на правната
квалификация на претенциите по сметките на Д. М. Б. и за неправилност на
първоинстанционното решение в частта му за отхвърлянето им като
неоснователни. В тази връзка са изложени доводи, че дадената от съда правна
квалификация на претенциите е вярна, а направените изводи за
неоснователността им са обосновани посредством събраните по делото
доказателства, в т.ч. и признанията на Д.Б. в отговора й на исковата молба, и
2
съответстват на материалния закон, т.к. е била установена липсата на една от
предпоставките за възникване на правото й по чл.12, ал.2 от ЗН.
Като неоснователно оспорва и оплакването за необоснованост на
обжалваното решение в частта му досежно уважените претенции по сметките
по чл.30, ал.3 от ЗС, т.к. съдът е обсъдил подробно заключенията на двете
експертизи и се е обосновал защо е кредитирал заключението на повторната
експертиза.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането
на разноските във въззивното производство.
В законоустановения срок въззиваемата А.Д. М. – К. не е представила
отговор на въззивната жалба.
В проведеното открито съдебно заседание въззивницата Д. М. Б. се
представлява от пълномощника си-адвокат, чрез когото поддържа жалбата си
и пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с
което предявените срещу нея искове бъдат отхвърлени, а предявените от нея
искове бъдат уважени, като на страната бъдат присъдени и направените пред
двете съдебни инстанции разноски. Възразява за прекомерност на заплатените
от насрещните страни - въззиваемите Н. Д. К., Д. Д. К., В. Д. К., Д.И.К.,
И.И.К., адвокатски възнаграждения.
Въззиваемите Н. Д. К., Д. Д. К., В. Д. К., Д.И.К., И.И.К. се представляват
от пълномощника си-адвокат, чрез когото оспорват въззивната жалба и
пледират за потвърждаване на обжалваното решение, както и за
присъждането на разноските пред въззивната инстанция. Възразяват за
прекомерност на заплатеното от въззивницата адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата А.Д. М. – К. не се явява лично и не се представлява от
процесуален представител, въпреки редовното си призоваване.
След като извърши анализ на твърденията и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, Старозагорският окръжен
съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на
изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, т.к. е
подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в съответните
му части, при наличието на правен интерес от въззивно обжалване.
Производството е за делба във втора фаза.
3
Първоинстанционният съд е бил сезиран с претенции по сметките от Н. Д.
К., Д. Д. К., В. Д. К., Д.И.К. и И.И.К. срещу Д. М. Б. за присъждане на
обезщетения, както следва: 1) по чл.31, ал.2 от Закона за собствеността (ЗС)
за Д.И.К. и И.И.К. - по 2 135,28 лв. за делбения апартамент, и по 854,17 лв. за
делбения гараж за едноличното служене от ответницата със съсобствените
имоти за периода от 19.07.2016 г. до 11.12.2019 г., ведно със законната лихва
за забава, считано от 19.07.2016 г. до окончателно изплащане на сумите; 2)
по чл.30, ал.3 от ЗС за Д.И.К. и И.И.К. - по 1 875 лв., и за Н. Д. К., Д. Д. К., В.
Д. К. по 1 250 лв. - за ползите, от които са били лишени от ответницата,
изразяващи се в получен от нея наем за съсобствените имоти за периода от
11.12.2014 г. до 11.12.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
11.12.2019 г. до окончателно изплащане на сумите, както и с претенция по
сметките по чл.12, ал.2 от Закона за наследството ЗН) от Д. М. Б. срещу Н. Д.
К., Д. Д. К., В. Д. К., Д.И.К., И.И.К. и А.Д. М. – К. за присъждане на сумите
съответно от: по 1 180,05 лв. от Н. Д. К., Д. Д. К., В. Д. К.; от по 1770,75 лв. от
Д.И.К. и И.И.К., и от 236,10 лв. от А.Д. М. – К., представляващи припадащите
им се на квотите им в съсобствеността части от общата сума от 7 319,10 лв.,
представляваща съответната част от общата стойност от 8 500 лв. на
извършените от нея приживе на наследодателката подобрения в делбените
имоти с които се е увеличила стойността на наследството.
В своята искова молба Н. Д. К., Д. Д. К., В. Д. К., Д.И.К. и И.И.К. са
изложили твърдения, че съделителката Д. М. Б. си е служила еднолично с
допуснатите до делба съсобствени имоти, като на 19.07.2016 г. праводателят
на Д.И.К. и И.И.К. – починалият в хода на процеса И.С. К. й е отправил
покана да му осигури възможност да ползва имотите съобразно правата си.
Но отправената нотариална покана Д. М. Б. не се била отзовала, поради което
дължала претендираните обезщетения по чл.31, ал.2 от ЗС. Изложили са и
твърдения, че за времето след смъртта на наследодателите до настоящият
момент Д. М. Б. е отдавала под наем делбен имот и е събирала само за себе си
наема, поради което и дължала претендираните обезщетения по чл.30, ал.3 от
ЗС.
Д. М. Б., чрез пълномощника си –адвокат, е оспорила тези претенции като
погасени по давност. Претенциите по чл.31, ал.2 от ЗС са оспорени и с
възражението, че в хода на производството е поканила останалите съделители
да им предостави достъп до имота, но никой от тях не се е явил на адреса и не
е предприел действия за снабдяването си с ключове от имотите.
В своята искова молба Д. М. Б. е изложила, че в периода от 1994 г. до 1999
г., приживе на наследодателката на страните – Р. М., е извършила подобрения
в допуснатия до делба съсобствен имот, представляващ обект за стопанска
4
дейност, на обща стойност от 8 500 лв. Подобренията били извършени със
знанието и без противопоставянето на Р. М., а с тях се увеличила стойността
на съсобствения имот, а оттам и на наследството.
Н. Д. К., Д. Д. К., В. Д. К., Д.И.К., И.И.К. и А.Д. М. – К. са оспорили
предявените срещу тях претенции по сметките като неоснователни. Изложени
са възражения, че ако в имота са били извършени твърдените подобрения, то
те са били извършени от наследодателката Р. М., евентуално ако са били
извършени от Д. М. Б., то останалите съделители не са знаели за тях, както и
че претенциите са погасени по давност.
По реда на чл.214 от ГПК е било допуснато изменение на предявените от
Д.И.К. и И.И.К. срещу Д. М. Б. претенции по сметките по чл.31, ал.2 от ЗС
чрез увеличението им по размер до сумата от 2 235 лв. за делбения
апартамент, ведно със законната лихва за забава, считано от 19.07.2016 г. до
окончателно изплащане на сумите, както и на предявените от Д.И.К., И.И.К.,
Н. Д. К., Д. Д. К. и В. Д. К. претенции по сметките по чл.30, ал.3 от ЗС чрез
увеличението им по размер до сумите от по 2 000 лв. за Д.И.К. и И.И.К., и от
по 1 333,33 лв. за Н. Д. К., Д. Д. К. и В. Д. К., ведно със законната лихва за
забава, считано от 11.12.2019 г. до окончателно изплащане на сумите.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел претенциите
по сметките на Д.И.К., И.И.К., Н. Д. К., Д. Д. К. и В. Д. К. по чл.31, ал.2 от ЗС
за частично основателни и по отношение на Д.И.К. и И.И.К. ги е уважил до
размера на 2211,55 лв. за делбения апартамент и 562,44 лв. за делбения гараж
и 672,73 лв. за делбения търговски обект, а ги е отхвърлил за разликите до
2 235 лв. за апартамента и 854,17 лв. за гаража; претенциите по сметките по
чл.30, ал.3 от ЗС е уважил частично до размерите съответно от по 1662,50 лв.
за Д.И.К. и И.И.К., и от по 1108,33 лв. за Н. Д. К., Д. Д. К. и В. Д. К., като за
разликите до пълните им предявени размери ги е отхвърлил като
неоснователни.
Претенциите по сметките на Д. М. Б. е приел за неоснователни и ги е
отхвърлил, като е приел, че посредством владеенето и едноличното ползване
на допуснатия до делба имот-стопански обект за периода от 1999 г. до 2012 г.
Д. М. Б. е получила възнаграждението си по друг начин.
Старозагорският окръжен съд намира, че правно-относимите
обстоятелства са били установени правилно от първоинстанционния съд, а
въз основа на тях той е направил законосъобразни и обосновани правни
изводи, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
обжалваното решение.
5
Безспорно установено от твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, е че за през процесния период, касаещ претенциите по
сметките по чл.31, ал.2 от ЗС Д. М. Б. е ползвала еднолично делбените
апартамент и гараж, а на 19.07.2016 г. праводателят на Д.И.К. и И.И.К. –
починалият в хода на процеса съделител И.С. К. й е отправил нотариална
покана да му осигури възможност да ги ползва съобразно правата си.
Установено е, че Д. М. Б. не се е отзовала на нотариалната покана и не му е
осигурила възможност за ползването им. Съгласно приетото заключение на
повторната съдебно - икономическа експертиза средната пазарна наемна цена
за апартамента е 265,61 лв. месечно, а за гаража – 67,55 лв. Въззивният съд
кредитира като доказателство това заключение, т.к. счита, че единствено то е
съставлява надлежно събрано доказателство. Заключението на
първоначалната съдебно-икономическа експертиза, макар и прието от
първоинстанционния съд, не следва да се взема предвид, т.к. съгласно чл.201
от ГПК повторно заключение се възлага, когато заключението не е
обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В този случай
заключението на първоначалната експертиза не подлежи на приемане от съда,
който възлага повторното му извършване от друго вещо лице.
За исковият период дължимите на Д.И.К. и И.И.К. обезщетения по чл.31,
ал.2 от ЗС са съответно в размери от по 2211,55 лв. за апартамента и от по
562,44 лв. за гаража, поради което първоинстанционното решение е правилно
като краен резултат в тази му част.
Възражението за погасяване на исковите претенции по давност е
неоснователно, т.к. вземанията, намиращи основанието си в неоснователното
обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишна давност, която не е
изтекла към момента на предявяване на претенциите по сметките.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за допуснато от
първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение при
кредитирането на събрано извън срока по чл.146, ал.3 от ГПК писмено
доказателство, както и за необоснованост на правните изводи относно
дължимостта на обезщетение за периода след 28.10.2019 г.
В тази връзка следва да се отбележи, че Д.И.К. и И.И.К. участват в
процеса на основание чл.227 от ГПК като правоприемници на починалия в
хода на производството техен праводател И.С. К..
Безспорно е, че наследодятелят им е изпратил нотариална покана на Д. М.
Б., с която я е поканил да му осигури възможност да ползва съсобствените
апартамент и гараж съобразно правата си. Това негово материално-правно
волеизявление представлява елемент от фактическия състав на правото на
6
обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС и доколкото самото право е наследимо, то
следва, че отправената от наследодателя покана ползва и неговите
правоприемници. В поканата не е необходимо лишеният от възможността да
ползва общия имот съсобственик да претендира конкретно заплащането на
обезщетение, т.к. правото на обезщетение е сурогат на едностранно
ограниченото от служещия си еднолично с имота съсобственик негово право
на собственост, включващо в себе си правомощието да се ползва общата вещ
от всички съсобственици съобразно правата им. С оглед на това е достатъчно
отправената покана да съдържа искане за предоставяне на възможност за
ползването на общия имот. От отговорността за обезщетение служещия си
еднолично с имота съсобственик би се освободил само ако своевременно
предостави възможност на претендиращия ползването съсобственик реално
да го ползва съобразно правата си. В случая едноличното служене с
апартамента и гаража от страна на Д. М. Б. би се преустановило когато тя
реално предаде ключове от вратите на жилището и сервизните му помещения
и от гаража на Д.И.К. и И.И.К. периода от 1999 г. до смъртта на общата на
страните наследодателка Р. Д. М. на 30.01.2012 г. (виж в този смисъл реш.№
39/14.07.2020 г. по гр.д.№ 3039/2019 г. на ВКС, І-во г.о.). Неоснователно е
възражението на Д. М. Б., че отправеното от нея в хода на производството
предложение чрез съда предложение да осигури възможност на Д.И.К. и
И.И.К. да ползват имотите обуславя неоснователността на претенциите им по
сметките. Самата Д. М. Б. е в забава за изпълнение на своето задължение по
чл.31, ал.1 от ЗС да не пречи на другите съсобственици да си служат с общата
вещ, поради което освобождаването й от отговорността за обезщетение по
чл.31, ал.2 от ЗС изисква тя да предприеме действия за предоставяне на
достъп на останалите съсобственици до общите имоти.
По отношение на претенциите по сметките по чл.30, ал.3 от ЗС на Д.И.К.,
И.И.К., Н. Д. К., Д. Д. К. и В. Д. К. срещу Д. М. Б. по делото безспорно е
установено от твърденията на страните и от събраните доказателства, че за
целия период от време от въвеждането в експлоатация на делбения имот,
преустроен в обект за стопанска дейност, пред 1999 г. до 11.12.2019 г.
същият е бил отдаван под наем от съделителката Б., която е извличала от него
граждански плодове единствено за себе си.
От заключението на повторната съдебно-икономическа експертиза, което
въззивният съд обсъжда и кредитира по изложените по-горе в мотивите
съображения, се установява, че средният месечен пазарен наем за обекта за
стопанска дейност е в размер на 133 лв.
С оглед на това исковите претенции са основателни до размерите
съответно от по 1662,50 лв. за Д.И.К. и И.И.К., и от по 1108,33 лв. за Н. Д. К.,
7
Д. Д. К. и В. Д. К., поради което първоинстанционното решение е правилно
като в тази му част.
Възражението за погасяване на исковите претенции по давност е
неоснователно, т.к. вземанията, намиращи основанието си в неоснователното
обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишна давност, която не е
изтекла към момента на предявяване на претенциите по сметките.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за необоснованост
на правните изводи на първоинстанционният съд относно размера на
присъдените обезщетения по чл.30, ал.3 от ЗС, т.к. и двете заключения на
съдебно-оценителните експертизи са били оспорени като необосновани и с
наличието на съмнения в тяхната правилност.
С оглед правомощието си по чл.162 от ГПК при доказаност на иска по
основание, но не и по размер, съдът е свободен да определи размера по свое
усмотрение или да вземе предвид заключението на вещо лице. В случая
първоинстанционният съд е взел заключения на две вещи лица, които е
обсъдил в мотивите на решението си и въз основа на тях и определил размера,
до който да уважи исковите претенции. Въззивният съд кредитира
заключението на повторната съдебно-икономическа експертиза като
обективно, компетентно, пълно и обосновано и счита, че същото
представлява годно доказателство за установяване размера на дължимия
среден пазарен наем за делбения имот, представляващ обект за стопанска
дейност, за исковия период от 11.12.2014 г. до 11.12.2019 г. Наличието на
оспорване от страна на пълномощника на въззивницата на заключението
като необосновано е неоснователно, т.к. за да отговори на поставените му
задачи за определяне на среден пазарен наем вещото лице е използвало
метода на пазарните сравнения (метод на пазарните аналози), който съгласно
приетите от Камарата на независимите оценители в България стандарти за
оценяване се основава на ценова информация, получена от надеждни
източници. При прилагане на метода, оценителят трябва да извърши
сравнителен анализ на качествените и количествените сходства и разлики
между сравнимите обекти/активи и оценяваният обект/актив, а при
необходимост се правят корекции, като тези корекции трябва да бъдат
обосновани и оповестени.
В конкретният случай, видно от писменото заключение на вещо лице
Руска Нанева Иванова (ч.ІV и ч.V) по повторната съдебно-оценителна
експертиза, е било извършено от вещото лице, поради което и заключението
му е обосновано.
Касателно претенциите по сметките на Д. М. Б. срещу Д.И.К., И.И.К., Н.
8
Д. К., Д. Д. К. и В. Д. К. оплакването във въззивната жалба за допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение е основателно.
По силата на чл.12, ал.2 от ЗН наследник, който приживе на наследодателя
си е спомогнал да се увеличи наследството, което може да стане чрез вложен
труд, средства, извършени подобрения и други, има право да искат при
извършване на делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза, ако не
са били възнаградени по друг начин. Възнаграждаването от страна на
наследодателя може да бъде осъществено приживе или послесмъртно – със
завещателен акт, като това предполага активно поведение (конкретен акт) от
негова страна. Предявилият такава претенция съделител следва да докаже
визираните в чл.12, ал.2 от ЗН предпоставки, сред които не попада факта дали
е бил възнаграден по друг начин за увеличаването на наследството. За
установяването на това обстоятелство съгласно чл.154, ал.1 от ГПК
доказателствена тежест носят ответниците по претенцията по чл.12, ал.2 от
ЗН, които следва чрез възражение да въведат твърдения за наличието му.
Въз основа на заявените в исковата молба на Д. М. Б. твърдения, че
подобренията в делбения имот, представляващ обект за стопанска дейност, е
извършила приживе на наследодателката Р. Д. М., с нейно съгласие и без
противопоставянето й, и те са довели до увеличение на стойността на имота, а
оттам и на наследството като съвкупност, и имотът е принадлежал на
наследодателката към момента на извършването им, то исковата претенция е
била правилно квалифицирана от първоинстанционния съд. Исковите
претенции са само пасивно субективно съединени, но не и евентуално
обективно съединени, намиращи своите правни основания в различни правни
норми, като приложението на чл.74 – чл.72 от ЗС или на чл.59 от ЗЗД е
единствено относно реда по който следва да се пресметне увеличението в
зависимост от това дали подобренията са били извършени с или без знанието
на наследодателката и въпреки нейното противопоставяне.
От събраните доказателства се установява, че приживе на общата на
страните наследодателка Р. Д. М., съделителката Д. М. Б. е извършила
подобрения в делбения имот, представляващ обект за стопанска дейност, като
го е преустроила от мазе в стоматологичен кабинет, който е бил въведен в
експлоатация през 1999 г. В резултат на преустройството стойността на имота
се е увеличила със 16 110 лв., а стойността на извършените подобрения е в
размер на 622,65 лв. с включени ДДС и 10 % печалба.
Настоящият въззивен състав счита, че при отхвърлянето на претенциите
по сметките на въззивницата Старозагорският районен съд е допуснал
процесуално нарушение, т.к. в решаващите си мотиви относно тяхната
9
неоснователност е обсъдил обстоятелства, въз основа на които е заключил, че
Д. М. Б. е била възнаградена за извършените от нея подобрения по друг
начин, без обаче подобно възражение да е било направено от никой от
ответниците по тези претенции и по този начин процесуално-законосъобразно
да е било въведено в предмета на доказване по делото.
Това допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение не е
съществено, т.к. само по себе си не обуславя отмяната на решението в тази му
част.
Ответниците по претенцията по сметките по чл.12, ал.2 от ЗН
законосъобразно и в срок са направили възражения за погасяване на
претенциите по давност, които не са били разгледани по същество от
Старозагорския районен съд, и които настоящият въззивен съд като съд по
съществото на спора дължи да разгледа, предвид правомощията си.
Възраженията на въззиваемите за погасяване на претенциите на Д. М. Б.
по сметките, основани на разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗН, са основателни.
Давността за претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН започва да тече от
откриване на наследството и се погасява с изтичането на общия петгодишен
срок по чл.110 от ЗЗД.
В конкретния случай претенциите си по чл.12, ал.2 от ЗН Д. М. Б. е
заявила след изтичане на давностния срок, който е започнал да тече на
31.01.2012 г., докато самите претенции са заявени едва в проведеното на
11.12.2019 г. първо открито съдебно заседание от втората фаза на делбеното
производство. Самото наличие на висящо делбено производство не води до
прекъсване или спиране на давността, т.к. исковете по чл.12, ал.2 от ЗН могат
да бъдат предявени и преди делбата с отделен установителен иск (в този
смисъл виж Х.Т. – „Въпроси на съдебната делба“ и цитираната там съдебна
практика на ВС).
Предвид изложените съображения претенциите по сметките на Д. М. Б.
срещу Д.И.К., И.И.К., Н. Д. К., Д. Д. К. и В. Д. К. по чл.12, ал.2 от ЗН следва
да бъдат отхвърлени като погасени по давност, а с оглед съвпадането на
крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с изводите на
първоинстанционният съд, то обжалваното решение и в тази му част се
преценява за правилно и подлежащо на потвърждаване.
По всички изложени мотиви въззивният съд намира въззивната жалба на
Д. М. Б. за неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваната му
част за правилно, поради което следва да го потвърди.
10
Относно разноските:
При този изход на делото право на разноски имат въззиваемите страни,
които са поискали присъждането на разноски и са представили доказателства,
че са направили такива.
Предвид това в полза на всеки от Д.И.К., И.И.К., Н. Д. К., Д. Д. К. и В. Д.
К. следва да се присъдят разноски в размер от по 500 лв. (петстотин лева),
представляващи платените от тях адвокатски възнаграждения.
Неоснователно е искането на въззивницата за редуциране на подлежащото
на присъждане като разноски в полза на въззиваемите адвокатско
възнаграждение, т.к. по претенциите по сметките те имат процесуалното
положение на обикновени другари и всеки един от тях самостоятелно участва
като ищец по предявените от него искове, респ. отговаря по предявения
срещу него иск. В случая осъщественото процесуално представителство на
въззиваемите се отнася до три самостоятелни искови претенции, а
заплатените възнаграждения от по 500 лв. са съобразени напълно с
разпоредбите на чл.2, ал.5 и чл.7, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 т.1 от ГПК
Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260368/22.04.2021 г., постановено по гр.д.
№ 1279/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта му, в която
са уважени претенциите по сметките по чл.31, ал.2 от ЗС и чл.30, ал.3 от ЗС
на Д.И.К. и И.И.К., и по чл.30, ал.3 от ЗС на Н. Д. К., Д. Д. К. и В. Д. К. срещу
Д. М. Б.; в частта му, в която са отхвърлени претенциите по сметките по
чл.12, ал.2 от ЗН на Д. М. Б. срещу Н. Д. К., Д. Д. К., В. Д. К., Д.И.К., И.И.К. и
А.Д. М. – К., както и в частта за присъдените на Н. Д. К., Д. Д. К., В. Д. К.,
Д.И.К., И.И.К., възложени за заплащане от Д. М. Б. разноски.
В останалата му част решение № 260368/22.04.2021 г., постановено по
гр.д.№ 1279/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК Д. М. Б., ЕГН –
**********, с адрес: *** да заплати на всеки от Н. Д. К., ЕГН – **********,
с адрес: ***, Д. Д. К., ЕГН – **********, с адрес: ***, В. Д. К., ЕГН –
**********, с адрес: *** Д.И.К., ЕГН – **********, с адрес: *** и И.И.К.,
ЕГН – **********, с адрес: *** суми от по 500 лв. (петстотин лева),
11
представляващи разноски пред въззивната инстанция за платени от всеки от
тях адвокатски възнаграждения.
Решението на основание чл.280, ал.3 т.1 от ГПК не подлежи на
касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12