№ 11664
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. П.
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. П. Гражданско дело №
20241110122552 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, ал. 1 КЗ.
Ищецът ЗК „Лев Инс“ АД твърди, че на 26.09.2018 г., около 01:40 ч. възникнал
пожар на туристическа каравана с рег. № **, при което бил увреден л.а. „**“ с рег. № **,
застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско“ полица № **.
Поддържа, че за запалилата се каравана имало сключена застраховка гражданска
отговорност при ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД. За инцидента при ищеца била
образувана преписка по щета № 2611-1061-18-413188, по която размерът на имуществените
вреди бил оценен и изплатено обезщетение в размер на 2542,80 лв. и 312 лв. за репатриране
на увредения автомобил. Ищецът поддържа, че с плащането се суброгирал в правата на
увреденото лице срещу ответника, който застраховал гражданската отговорност на
причинителя на вредата, до размер на платеното и за сумата от 20 лв. ликвидационни
разноски. Ищецът изпратил на ответника покана, но същият отказал плащане. На 22.12.2023
г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за двете суми, по което било образувано гр.д. № 71392/2023 г., СРС, 161-ви с-в.
На 12.01.2024 г. съдът издал исканата заповед, като в срока по чл. 414 ГПК ответникът
възразил против вземанията. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2874,80 лв., главница,
регресно вземане за платено обезщетение по щета № 2611-1061-18-413188, ведно със
законната лихва, считано от 22.12.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД оспорва иска по основание и размер. Не
се оспорва, че е застраховател по застраховка гражданска отговорност на водача на МПС с
рег. № ** към момента на процесния инцидент, както и че е получил регресна покана от
ищеца с предявена претенция, за което била образувана щета № 0410-110-0975/2019 г. На
20.05.2019 г. до ищеца било изпратено съобщение, че процесното събитие не отговаряло на
действителната фактическа обстановка. Оспорва претендираните вреди да се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Поддържа се, че не е изяснен механизмът
на ПТП-то. Оспорва да е налице изключителна вина на водача на каравана с рег. № У 0184
ЕК. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
съобразно на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, ал. 1 КЗ
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„гражданска отговорност“ до същия размер. Видно от законовата разпоредба
предпоставките за предвидената суброгация са: 1. наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който 2. застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение, и 3. за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на
вредата, респ. законово вземане срещу неговия застраховател по застраховка „гражданска
отговорност“.
Страните не спорят, а и е видно от представените писмени доказателства, че л.а. „**“
с рег. № **, е бил застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско“
полица № **, с период на покритието и за датата 26.09.2018 г., сключен със св. Б., както и че
по отношение на туристическа каравана с рег. № ** е сключен договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ с № BG/23/** с ответника с
покритие към 26.09.2018 г.
От удостоверение от Пожарната в гр. Свиленград от 01.10.2018 г., приложено на л. 7
от делото, от свидетелските показания на св. Д. и св. Б., разпитани по делегация от РС-
Ямбол, чийто показания съдът кредитира като непротиворечиви и достоверни, и от
събраните по делото други писмени доказателства се установява, че на 26.09.2018 г. през
нощта е възникнал пожар в паркираната в лунапарк в Свиленград туристическата каравана,
при което е бил увреден и л.а. „**“, който е бил паркиран в съседство. И двете МПС са
собственост на св. Б. (който към 2018 г. обаче е в брак със св. Д.).
Удостоверението от Пожарната е официален документ, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно лично възприетото от полицейските служители, а
и приетото и кредитирано по делото заключение на САТЕ установява, че щетите по лекия
автомобил са в причинна връзка с пожара, като размерът на нужното обезщетение по средни
пазарни цени е дори по-голям от платеното от ищеца. Не е установено безспорно коя е
причината за пожара. Св. Б. сочи, че през въпросната нощ е спял сам в караваната и през
нощта е събуден от пожара. За пожара подозира или умишлен палеж (за което няма данни,
нито се води досъдебно или наказателно производство), или повреда в климатика или в
газова бутилка.
С плащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка на
имущество платилият застраховател може да се суброгира в правата на застрахования
против причинителя на щетата или против застрахователя по договора за „гражданска
отговорност“. В случая застрахователят по договора за „гражданска отговорност на
автомобилистите“, т.е. ответникът, не носи отговорност за умишлени престъпни действия на
трети лица (версията палеж), но носи отговорност за всякакви небрежни действия при
управлението или ползването на автомобила (чл. 477, ал. 1 КЗ), вкл. относно държане в
неизправност на движими вещи вътре в автомобила (версията газова бутилка и климатик) от
страна на собственика, ползвателя, държателя на моторното превозно средство и от всяко
лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание (чл. 477, ал. 2 КЗ). Покритието по договора за
2
задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ обаче не ползва
лицето, което отговаря за причинените вреди – чл. 477, ал. 3 КЗ. Кой отговаря за
причинените вреди в случая? При версията „газова бутилка или климатик“ това е
собственикът на туристическата каравана (няма данни да е ползвана от друго лице освен св.
Б. или жена му с децата – вж. показанията на св. Д.) – а това е лицето, което е застраховано
по договора за застраховка „каско“ относно увредения лек автомобил, собственост все на св.
Б..
Св. Б. няма сам против себе си иск за вредите, които би причинил на една своя вещ
чрез действия или бездействия относно друга вещ. Застрахователят по чл. 411, ал. 1 КЗ не би
могъл да се суброгира следователно против него. Може ли да се суброгира обаче против
застрахователя, покрил гражданската отговорност по отношение на туристическата
каравана? Не, защото самият ответник, застраховал гражданската отговорност по отношение
на туристическата каравана, на осн. чл. 477, ал. 3 КЗ не би носил договорна отговорност към
собственика на увреденото имущество, който е и делинквент. Също така, на осн. чл. 494, т. 2
КЗ застрахователят по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите не заплаща обезщетение за: 2. вредите, причинени на имуществото на член
на семейството на застрахования (ако се приеме, че процесният автомобил е бил съпружеска
имуществена общност между св. Б. и св. Д. и съответно, че тя е претърпяла вреди, различни
от тези на тогава съпруга й Б.). На осн. чл. 494, т. 3 КЗ пък засторахователят по
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите не обезврежда
вредите, причинени на моторното превозно средство, управлявано от виновния водач, както
и за вредите, нанесени на имущество, превозвано с това моторно превозно средство.
Допускането на суброгационен иск на застрахователя по имуществена застраховка на
вещ против застрахователя по гражданска отговорност на автомобилиста, в хипотеза, в
която последният по силата на императивно правило на закона не носи отговорност, по
същество прехвърля риска от имущественото увреждане и от обезвредата именно на
правния субект, който по силата на императивна законова норма не трябва да я понесе.
Когато Кодексът на застраховането иска да натовари непременно застрахователите по
договор за гражданска отговорност с плащане на увредено трето лице, въпреки че те имат
основание да откажат плащане на застрахования по договора, той го прави изрично – така
напр. съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ застрахователят по застраховка "гражданска отговорност"
може да прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от
гражданската отговорност на застрахования (това е общото правило), с изключение на
(изрично предвидени в закона императивни изключения): възраженията по чл. 395, ал. 6 и 7
и чл. 430, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2; когато застраховката "гражданска отговорност" е
задължителна, застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие на
застрахования; по задължителната застраховка "гражданска отговорност" на
автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363, ал. 4, чл. 364,
ал. 4 и чл. 365, ал. 2. На следващо място, съгласно чл. 432, ал. 3 КЗ по застраховка
"гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото
лице и когато застрахованият го е увредил умишлено. Т.е. това е още един пример за
принципното правило, че застрахователят по застраховка "гражданска отговорност"
поначало носи акцесорна отговорност.
Горното е достатъчно, за да се отхвърли искът. Така втори е въпросът, че ищецът,
чийто е доказателствената тежест, не е установил несъмнено причината за пожара в
караваната (не че е имало пожар и че този пожар е причинил щети по паркирания в
съседство автомобил). Според показанията на св. Д. и св. Б. караваната е изгоряла напълно и
е дерегистрирана в КАТ, т.е. още преди години са заличени следите, които биха позволили
експертно изследване на причините за пожара. По делото няма и снимков материал от
пожара в караваната и други доказателства от този вид.
3
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ответникът.
Той е сторил разноски в размер на 50 лв. за депозит свидетел, и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, общо 150 лв., които следва да му се
присъдят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, против ЗАД „ОЗК -
Застраховане” АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 411,
ал. 1 КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2874,80 лв.,
главница, регресно вземане за платено обезщетение по щета № 2611-1061-18-413188,
причинена при възникнал на 26.09.2018 г., около 01:40 ч. пожар на туристическа каравана с
рег. № **, застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилиста“, при което бил увреден л.а. „**“ с рег. № **, застрахован при
ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско“ полица № **, което вземане е
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на
12.01.2024 г. по гр.д. № 71392/2023 г., СРС, 161-ви с-в.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на ЗАД „ОЗК -
Застраховане” АД, ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 150 лв., разноски,
сторени по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4