РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. В. 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря А.А.Т.
като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело №
20221300500351 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С Решение № 341/30.06.2022 г. на Районен съд – В. по гр. дело №
20211320101662 по описа за 2021 г.е ОБЯВЯВЕН ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на Б.АД с ЕИК.. със седалище и адрес на управление: гр. В. ул. ..,
представлявано от Т.К.Т. и П.К.С. договорът, материализиран в нотариален
акт за покупко -продажба на недвижим имот № 107, том VI, рег. № 7327,
н.дело № 691/ 2017г. на нотариус Т.А. с район на действие Районен съд-В. , с
който ”И. - 91‘ЕООД с ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. В. ул. .,
представлявано от М.П.М. като продавач, е продал на Н. М. М. с ЕГН
********** от гр. В. ул.“.. като купувач следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.691.1.3, находящ се
в сграда с идентификатор 10971.502.691. с административен адрес: гр. В.
ж.к.“..с предназначение: за търговска дейност, със застроена площ 50 кв.м.,
който самостоятелен обект, представлява по нотариален акт магазин № 1,
находящ се на първия етаж в северозападната половина на двуетажна масивна
1
сграда и се състои от търговско помещение, склад, стая за почивка и сервизно
помещение, ведно с припадащите се идеални части от общите части на
сградата, до съседи на обекта по скица: 10971.502.691.1.4.,
отгоре -10971.502.691.1.2., 10971.502.691.1.1., съседи на магазина по
нотариален акт: магазин № 2 на С.Я.В. жилищен блок № 14 в к-с .. на гр. В. и
улица, ведно с ¼ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10971.502.6891,
целият с площ от 114 кв.м., при съседи на поземления имот по скица:
10971.502.693, 10971.502.689, съседи по нотариален акт: жилищен блок № 14
в к-с „.“ на гр. В..
Осъдени са ответниците ”И. - 91“ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. В. ул. .., представлявано от М.П.М. и Н.
М. М. с ЕГН ********** от гр. В. ул.“ .. да заплатят солидарно на Б.АД с ЕИК
. със седалище и адрес на управление: гр. В. ул., представлявано от Т.К.Т. и
П.К.С. разноски по делото в общ размер от 1512,29 лева.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от ответника „И.-91“ЕООД с ЕИК.,представляван адв.И. Д. и от ответника Н.
М. М. с ЕГН ********** .
Иска се решението да бъде отменено като неправилно, постановено при
съществени процесуални нарушения,при противоречие с материалния закон и
като необосновано.
Поддържа се ,че докладът по делото бил изготвен в нарушение на чл.
146 ГПК при неправило разпределение на доказателствената тежест. Съдът
указал на ищеца, че следва да докаже знание у длъжника за увреждането и
знание за увреждането у лицето, с което длъжника е договарял.
Едновременно с това указал на ответниците, че следва да оборят
презумцията, че са знаели за увреждането на кредитора, когато са договаряли.
Съдът не се обосновал защо приема, че е налице презумцията на чл. 135, ал. 2
от ГПК. В нарушение на процесуалните правила Съдът възложил и на двете
страни тежестта на доказване на знание, респективно оборване на
презумцията за знание, при разместена доказателствена тежест.
Сочи,че в нарушение на процесуалните правила Съдът не разпитал
допуснатия разпит свидетел. Поради усложнения след ковид свидетелят не
бил доведен за съдебно заседание, като съдът не уважил искането за
отлагане на делото. Така било нарушено правото на защита и принципа за
2
равнопоставеност на страните и изясняване на делото от фактическа страна.
Твърди се ,че Съдът необосновано кредитирал приетите по делото
основно и допълнително заключение като обективни и компетентно
изготвени. Експертизата била оспорена. Според изготвеното заключение със
заплащаните суми след 2017 г. от „И.-91" ЕООД на „Б. АД „Б. АД са
погасявали задължения към „И.П. ЕООД в общ размер 28 145, 41 лева.
Никъде в платежните нареждания не било посочено като основание, че със
сумите ще се считат за погасени задължения на трети лица. Следвало да се
приеме, че общата сума ,която „.И. 91" ЕООД е заплатило на „Б. АД е над 56
000 лв. Така спорен бил въпросът доказани ли са взаимоотношенията между
страните като кредитор и длъжник и качеството кредитор на ищеца.
Поддържа се ,че Съдът е постановил съдебния си акт в нарушение на
материалния закон. Правилно Съдът проследил фактическия състава на чл.
135 от ЗЗД. Съдът приел, че са налице всички елементи на чл. 135 ЗЗД.
На първо място бил спорен въпросът дали “Б. АД има качеството на
кредитор, предвид горните съображения.
Не бил налице и вторият елемент. Счетоводната експертиза установила,
че към датата на сделката, а и след това „И. -91" ЕООД е заплащало
задълженията си към „Б. АД.
Неправилно според въззивника Съдът приел, че е налице знание от
страна на ответниците, тъй като е налице родствена връзка със законния
представител на ответното дружество - продавач и негова дъщеря - купувач,
като в случая била налице презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД за знание на
третото лице за увреждане на кредитора, независимо, че сделката е възмездна.
Купувачът бил представляван от пълномощник. Съдът не анализирал дали е
налице знание у пълномощника, поради което и правел неправилен извод в
нарушение на материалния закон за доказаност на третия елемент - знание.
Предвид неправилното установяване на фактите и обстоятелствата по
делото се поддържа ,че Съдът бил постановил и необоснован съдебен акт.
С оглед на гореизложеното се иска да се отмени Решение №
341/30.06.2022 г. на Районен съд - В. постановено по гр. дело № 1662/2021 г.
като неправилно и да се постанови решение, с което се отхвърли предявеният
иск като неоснователен и недоказан.
Въззивникът поддържа жалбата в с.з.
3
Въззиваемата страна е изразила писмено становище,в което оспорва
основателността на жалбата.В с.з.чрез своя процесуален представител
оспорва основателността на жалбата.
В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД от „Б.“АД - В.
представлявано от Т.К.Т. и П.К.С. - прокурист против „И. -91“ ЕООД - В.
представлявано от М.П.М. и Н. М. М. от гр. В..
Твърди се от ищеца, че на 01.01.2015 г. между „Б.“ АД - В. като
наемодател и ответника „И.-91“ЕООД - В. като наемател е сключен договор
за наем за недвижим имот: арматурен цех от 1281 кв.м., находящ се в гр. В.
складова база „ Триъгълника“ с идентификатор 10971.510.7.11 Западна
складова зона.
Посочва се, че месечният наем е платим на 5-то число на месеца,
следващ месеца на ползване. Наемателят е следвало да плаща и месечните
разходи, свързани с ползване на имота. Уговорена е и неустойка при
просрочване на плащането. С допълнителни споразумения договора за наем е
продължаван като последно е бил удължен до 31.12.2018 г. Дължимата
месечна наемна цена е намалявана.
Поддържа се, че от 01.12.2016 г. наемателят е престанал да плаща
дължимия наем и изразходваната ел.енергия. Поради това ищцовото
дружество се е снабдило със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 899/2019 г. по
описа на РС - В. № 1176/2019г. по описа на РС - В. № 1178/2019 г. по описа на
РС - В.. Образувани са изпълнителни дела при ЧСИ Ст. Н., като първият
ответник не е извършвал плащания по тях.
Посочва се, че при проучване на имуществото му се установило, че на
09.11.2017 г. е била извършена разпоредителна сделка, материализирана в
нотариален акт за покупко- продажба № 107, том VI, рег. № 7327, н.д. №
691/2017г. на нотариус Т.А., с която едноличният собственик на капитала е
продал на втората ответница, действаща чрез пълномощника си за сумата от 9
500.00 лева недвижим имот с идентификатор 10971.502.691.1.3.,
представляващ магазин № 1, ведно с ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор
10971.502.691 с административен адрес: гр. В. ж.к. „Химик“.
4
Посочва се също, че вторият ответник е дъщеря на едноличния
собственик на капитала на първия ответник. За периода от 01.12.2016 г. до
30.09.2017 г. първият ответник е имал задължения към ищеца за неплатен
наем повече от 20 000.00 лева.
Поддържа се, че вторият ответник е знаела, че с описаната сделка
уврежда ищеца като се осуетява събиране на дължимите суми.
Пълномощникът по сделката е майка на втория ответник и се занимава със
счетоводството на първия ответник, поради което е била запозната със
задълженията на ответното дружество.
Според ищеца налице е законовата презумпция на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД,
тъй като разпореждането е извършено в полза на низходящ на едноличния
собственик на капитала на ответника.
Поддържа се също, че извършената покупко-продажба прикрива
дарение, тъй като не са представени доказателства за плащане на продажната
цена, но дори да се представят такива доказателства, фактът ,че втората
ответница е низходящ на едноличния собственик на капитала на първия
ответника, според ищецът е достатъчен да е налице знание за увреждането.
Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви за
недействителен на основание чл. 135 от ЗЗД по отношение на кредитора
„Б.”АД - В. договора за покупко-продажба за описания в исковата молба
имот.
Ответниците в срока за отговор на исковата молба са оспорили исковата
претенция като неоснователна и недоказана.
Оспорили са твърденията, че първият ответник е преустановил
плащанията към ищеца, като е посочено че задълженията за 2017 г. са
изплатени. След датата на прехвърляне на имота също е извършвано плащане.
Оспорено е твърдението, че вторият ответник и пълномощникът му са
знаели за увреждането.
Оспорили са твърдението, че сделката е извършена безвъзмездно, като
са посочили, че е извършено плащане на продажната цена с платежни
нареждания.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и
изслушана е съдебно-икономическа експертиза. Приложени са ч.гр.д. №
5
899/2019г. по описа на РС - В. № 1176/2019г. по описа на РС - В. №
1178/2019г. по описа на РС - В..
От фактическа страна по делото се установява ,че на 01.01.2015 г.
между „Б.“АД - В. като наемодател и „И. -91“ЕООД - В. представлявано от
М.П.М. като наемател, е сключен договор за наем, по силата на който
наемодателят е отдал за временно възмездно ползване на наемателя собствен
недвижим имот, находящ се в гр. В. а именно: арматурен цех от 1281 кв.м.,
складова база „ Триъгълника“ с идентификатор 10971.510.7.11. Срокът на
договора е за една година. Страните са уговорили месечен наем в размер на
1200.00 лева с ДДС, платими на 5- то число на месеца, следващ месеца на
ползване. Уговорено е заплащане на неустойка при просрочие на плащанията.
В договора е уговорено наемателят да заплаща и месечните консумативи за
ток, вода и пр. С допълнително споразумение от 01.01.2016 г., срокът на
договора е продължен с още една година. С допълнително споразумение от
01.02.2016г. страните са променили дължимия месечен наем на 720.00 лева с
ДДС. С допълнителни споразумения от 01.01.2017 г., от 01.01.2018 г. и от
01.01.2019 г. срокът на договора е продължаван с още по една година, като с
допълнително споразумение от 01.07.2019г. дължимият месечен наем е
намален на 400.00 лева без ДДС, а с споразумение от 01.08.2019г. месечният
наем е намален на 300.00 лева без ДДС.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
27.03.2019г. по ч.гр.д. № 899/2019г. Районен съд-В. е разпоредил длъжникът
„И.-91“ ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. В. ул. ДА
ЗАПЛАТИ НА „Б.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. В. ул.
, сумата в размер на 7051.75 лв.-представляваща неизплатен наем за периода
от 01.12.2016 г. до 30.09.2017 г. по договор за наем от 01.01.2015
г.,допълнителни споразумения към него и издадени данъчни фактури, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2019 г. до изплащане
на вземането, сумата в размер на 1308.77 лв.-обезщетение по чл. 86 ЗЗД за
забава плащането на всеки един дължим месечен наем за периода от
01.01.2017 г. до 18.03.2019 г., сумата в размер на 11 650.53 лв.-изразходвана
ел.енергия за периода от 01.12.2016 г. до 30.09.2017 г., сумата в размер на
2244.25 лв.обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забава плащането на всяка дължима
месечна сума за ел.енергия за период от 01.01.2017 г. до 18.03.2019 г., сумата
в размер на 1496.18 лв.-неустойка по чл. 5, т. 5 и 3 от договора за наем и
6
допълнителни споразумения, както и сумата от 475.03 лв. за държавна такса и
890.00 лв,- адвокатски хонорар.
Посочено е, че вземането произтича от неизпълнение на задължение по
договор за наем от 01.01.2015 г., допълнителни споразумения към него и
издадени данъчни фактури, подробно описани в заявлението.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
07.05.2019г. по ч.гр.д. № 1176/2019 г. Районен съд-В. е разпоредил
длъжникът „И.-91“ЕООД, ЕГН: със седалище и адрес на управление гр.В. ул.
представлявано от М.П.М. да заплати на кредитора „Б. ” АД, ЕИК със
седалище и адрес на управление - гр. В. ул. със законен представител Т.К.Т.,
сумата от 5760.00 лева неплатен наем за периода 01.10.2017 г.- 31.05.2018 г.
по договор за наем, сключен на 01.01.2015 г. ведно със законната лихва,
считано от предявяване на вземането на 30.04.2019г. до окончателното
издължаване, 672.20 лева обезщетение за забавено плащане върху всеки един
месечен наем за периода 01.11.2017 г.- 10.04.2019 г. 10 510.28 лева
изразходвана ел.енергия за периода 01.10.2017 г. - 31.05.2018 г., 1 318.69 лева
обезщетение за забавено плащане върху всяка една дължима месечна сума за
ел.енергия за периода 01.11.2017 г.- 10.04.2019 г., 1301.62 неустойка по чл.5
,т.5.3 от договора за наем, както и разноски в размер на 391.26 лева ДТ и
820.00 лева адвокатско възнаграждение.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
03.05.2019г. по ч.гр.д. № 1178/2019г. Районен съд-В. е разпоредил длъжникът
„И. - 91“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. В. ул. ”,
представлявано от М.П.М. ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА „Б.” АД, ЕИК със
седалище и адрес на управление: гр. В.. ул представлявано от Т.К.Т., сумите:
6692,43 /шест хиляди шестстотин деветдесет и два лева и четиридесет и три
ст./ лева - главница, 379,19 лева - обезщетение за забава за периода от
01.07.2018 г. до 22.04.2019 г., 535,39 лева - неустойка по чл. 5, т. 5.3 от
договора за наем и допълнителните споразумения, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението в съда - 30.04.2019 г. до изплащане на вземането,
както и сумите в размер на 152.14 лева за платена държавна такса и 500.00
лева за платено адвокатско възнаграждение.
Посочено е, че паричното вземане представлява неизплатен наем и ел.
енергия за периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2018 г. по договор за наем от
7
01.01.2015г. и допълнителните споразумения към него.
И трите заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК са влезли в законна
сила и въз основа на тях са издадени изпълнителни листове.
От представените три броя удостоверения от 26.10.2021 г. от ЧСИ - С.
Н., се установява, че въз основа на издадените изпълнителни листове по
горепосочените дела са образувани изпълнителни дела както следва: №
1124/2019 г., по което към 26.10.2021 г. общият размер на дълга е 30 174.44
лева и няма постъпили плащания, изп.д. № 1060/2019 г., по което общият
размер на дълга е 39163.35 лева и е постъпила сума в размер на 60.18 лева от
наложен запор, изп.д. № 0006/2020 г., по което общият размер на дълга е 25
843.86 лева и няма постъпили суми.
От заключението на вещото лице по назначената и приета съдебно-
икономическа експертиза се установява размерът на задълженията на „И. -
91“ЕООД - В. към „Б.“АД - В. по сключения договор за наем и
допълнителните споразумения към него и издадените заповеди за
изпълнение, въз основа на които са образувани изпълнителните дела при ЧСИ
- Ст. Н.. Вещото лице е посочило също, че „И. -91 “ЕООД е извършвало
плащания на „Б.“ АД, но че те са за поети задължения на „И.-П.“ ЕООД към
„Б.“АД по силата на договор от 30.01.2015 г. по чл. 102 от ЗЗД, с който
задълженията на „И.-П.“ЕООД към „Б.“АД, са поети от „И.-91“ЕООД.
Вещото лице е посочило, че към 09.11.2017 г. общото задължение е 38
276.74 лева, към 31.12.2018 г. е 41 664.99 лева и към 05.08.2021 г. е 41604.81
лева. Освен на сумата от 60.18 лева, друго плащане не е извършено от
ответника.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено.
На 09.11.2017 г. с Договор за покупко -продажба, материализиран в
нотариален акт за покупко -продажба на недвижим имот № 107, том VI, рег.
№ 7327, н.дело № 691/ 2017г. на нотариус Т.А. с район на действие Районен
съд-В. ответникът „И. -91“ ЕООД - В. представлявано от М.П.М. е продал на
ответницата Н. М. М., действаща чрез пълномощника си Е.И. М. следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10971.502.691.1.3, находящ се в сграда с идентификатор 10971.502.691. с
административен адрес: гр. В. ж.к. Химик, ет. 0, с предназначение: за
8
търговска дейност, със застроена площ 50 кв.м., който самостоятелен обект,
представлява магазин № 1, находящ се на първия етаж в северозападната
половина на двуетажна масивна сграда и се състои от търговско помещение,
склад, стая за почивка и сервизно помещение, ведно с припадащите се
идеални части от общите части на сградата, ведно с ¼ ид.ч. от поземлен имот
с идентификатор 10971.502.6891, целият с площ от 114 кв.м. , за сумата от
9500.00 лева. Посочено е, че купувачът ще заплати сумата по продажната
цена в едномесечен срок от подписване на договора на две равни вноски.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно- икономическа
експертиза се установява, че продажната цена от 9500,00 лева е постъпила по
разплащателна сметка на „И. - 91“ЕООД. Плащането е извършено на четири
вноски за времето от 21.06.2018 г. до 06.12.2018 г. по издадена от „И. -
91“ЕООД фактура № 89/09.11.2017г. за сумата от 9500.00 лева.
От представения препис на удостоверение за раждане на ответницата Н.
М. М. е видно, че неин баща е едноличния собственик на капитала на „И. -
91“ЕООД - М.П.М., а майка е Е.И. М.. Последната е действала като
пълномощник на дъщеря си по горепосочената сделка. Родителите на
ответницата Н. М. са прекратили гражданския си брак с развод по взаимно
съгласие на 27.07.2020 г. видно от представения препис на решение по гр.д. №
541/2020 г. по описа на Районен съд - В..
От показанията на разпитаните в с.з.на 30 май 2022 г.свидетели М.М. А.
и С. В.П. се установява, че бившата понастоящем съпруга на едноличния
собственик на капитала на ответното дружество и майка на ответницата като
счетоводител е получавала от ищцовото дружество издавани фактури за
задълженията във връзка с договора за наем.
Така установената фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин
от събраните по делото доказателства и по същество не се оспорва от
страните нито пред районния съд,нито пред въззивната инстанция .
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
9
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
10
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежни страни и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна поради следните съображения:
Имуществото на длъжника може да бъде намалено не само когато
длъжникът бездейства и не упражнява правата си. Възможно е длъжникът да
предприеме действия с цел да намали имуществото си или да затрудни
удовлетворяването на кредиторите си. За да защити кредиторите в подобни
хипотези, законодателят е уредил в чл. 135 ЗЗД право в полза на всеки
кредитор да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията,с които длъжникът го уврежда.Това право се означава с термините
„павлов иск", „отменителен иск"' или ,,аctio Pauliana". Кредиторът не е нито
правоприемник на длъжника, нито упражнява неговото право по силата на
овластяване . Той е титуляр на самостоятелно право. Правото по чл. 135 ЗЗД
има вторичен характер, доколкото възниква и се упражнява само при
наличието на друго правоотношение. То е относително и е насочено срещу
длъжника и лицето, с което той е договарял. Кредиторът упражнява
предоставеното му от чл. 135 ЗЗД право с едностранни действия, без да е
необходимо насрещно поведение нито на длъжника, нито на трето лице.
Упражняването му се извършва чрез иск и кредиторът, ако пожелае, може да
впише исковата си молба. След упражняването на правото настьпва правна
промяна -действителното действие, с което дльжникът е увредил кредитора,
се обявява за недействително спрямо кредитора. Еднократното упражняване
на правото се прекратява.
Павловият иск се предявява срещу длъжника и лицето, което е
придобило права от него — р. 10—67—ОСГК,като това е сторено в
настоящия случай. Решението по чл.135 ЗЗД трябва да бъде еднакво спрямо
двете страни по действията, чиято недействителност се иска да бъде обявена
. Длъжникът и лицето, с което той е договарял,са необходими задължителни
другари.
Тъй като функцията на правото е да се запази от намаляване
длъжниковото имущество и да се подготви то за принудително изпълнение,
павловият иск, както и сурогационният иск, е вид обезпечение.Право, сходно
на правото по чл. 135 ЗЗД е уредено в чл. 56 ЗН. С него може да бъде
11
атакуван отказ от наследство, който уврежда кредиторите. Правото на
кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на
длъжника възниква ех 1еgе при наличието на фактически състав с установени
ог законодателя елементи.
Необходимо е наличието на вземане. Лице, което е кредитор на
длъжника, разполага с преобразуващото право по чл. 135 ЗЗД. Титулярът и на
парично, и на непарично вземане може да си служи с павловия иск - р. 2—
1964-ОСГК, 1 — 1965—ПП. Купувачът по предварителен договор — I —1965
—ПП и съпругът, който притежава правото по чл. 29 СК /отм/, също могат да
искат да бъдат обявени за недействителни действията на длъжника. Лице,
което няма качеството на кредитор, не е активно легитимирано да предяви
иска по чл. 135 ЗЗД.
Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД се предпоставя от наличието на
действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност. Ако
вземането на кредитора бъде удовлетворено от третото лице, правото по чл.
135 ЗЗД отпада. Не е необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно.
Възникването на право по по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от установяването на
вземането с влязло в сила съдебно решение — р. 663—69—I ГО, р. 423—2000
— V ГО, снабдяването на кредитора с изпълнителен лист или наличието на
безуспешни опити за принудително удовлетворяване. Кредиторът може да
бъде както хирографарен, така и обезпечен.
Вземането на кредитора трябва да е възникнало преди извършването на
действието, чието обявяване за недействително се иска — чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
Състоянието на длъжниковото имущество следва да се преценява към
момента, в който кредиторът е придобил вземането си. Кредиторът разчита на
общото обезпечение, което имуществото на длъжника представлява при
възникване на неговото право. Ако длъжникът е вече обеднял, кредиторът
трябва да понесе последиците от неговата неплатежоспособност. Интересът
на третото лице, в чиято полза е извършено атакуваното действие, трябва да
бъде предпочетен пред интереса на кредитора, щом правото на това лице е
възникнало преди вземането на кредитора. Третото лице, също както и
кредиторът, е разчитало на имуществото, което длъжникът е имал при
възникване на правото му. Когато атакуваната сделка или сделката, от която
произтича вземането на кредитора, е условна, меродавна е датата на
12
сключването, а не датата на настъпване на условието.
В конкретния случай е безспорно , че ищцовото дружество „Б.“АД има
качеството на кредитор по отношение на ответното дружество „И. -91“ЕООД
за вземания по договор за наем. Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД
предпоставя вземане, без да е необходимо то да е изискуемо и ликвидно-в
настоящия случай вземанията са ликвидни и изискуеми .От заключението на
приетата по делото съдебно - икономическа експертиза, се установява, че към
дата 09.11.2017 г., когато е извършена атакуваната разпоредителна сделка
между ответниците, задължението на „И. -91“ЕООД към „Б.“АД е в размер на
38 276.74 лева, а към момента на предявяване на иска в съда - 05.08.2021 г. е в
размер на 41604.81 лева.
Тежестта за доказване на факта на притежаването на вземане, на
момента на неговото възникване (и на намерението за увреждане в хипотезата
на чл. 135, ал. 3 ЗЗД) е върху кредитора — чл. 154 ал.1 ГПК. Кредиторът
може да доказва датата на възникване на вземането не само с официални
документи или с частни документи с достоверна дата, но с всички допустими
от закона доказателствени средства — р. 663—1969—1 ГО.
В конкретния случай кредиторът безспорно е доказал наличието на
вземане към длъжника,произтичащо от посочените по-горе влезли в сила
заповеди за изпълнение .
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба по отношение на
приетите заключения на икономическата експертиза ,за които се твърди ,че не
са обективни и компетентни .Въззивният съд намира ,че вещото лице Е.С.В. е
отговорила подробно и убедително на всички поставени от страните въпроси
,като в същото време ответниците не са поискали назначаването на повторна
или на тройна икономическа експертиза .
Неоснователни са и развитите във въззивната жалба доводи относно
това ,че ищецът „Б.” АД няма качеството на кредитор на „И. 91” ЕООД,тъй
като размерът на задълженията, които „И. 91” ЕООД има към „Б.”АД се
доказва от приетите по делото писмени доказателства, които не са оспорени
от ответниците по делото:
1/. Договор за наем от 01.01.2015 г. сключен между „Б.” АД и „И.- 91”
ЕООД.
2/. Допълнителни споразумения към договор за наем от 01.01.2015 г.,
13
сключени на 01.01.2016 г., 01.02.2016 г., 01.01.2017 г., 01.01.2018 г.,
01.01.2019 г„ 01.07.2019 г. 01.08.2019 г.
3/. Заповед № 679-РЗ от 27.03.2019 г. по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 899
от 2019 г. на В.ския районен съд.
4/. Заповед № 949- РЗ от 07.05.2019 г. по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 1176
от 2019 г. на В.ския районен съд.
5/. Заповед № 941 - РЗ от 03.05.2019 г. по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 1178
от 2019 г. на В.ския районен съд.
6/. Удостоверение изх.№ 17634 от 26.10.2021 г. издадено от Частен
съдебен изпълнител С. Н. с рег.№ 898 по изпълнително дело №
20208980400006 и Изпълнителен лист от 31.05.2019 г., издаден по частно гр.д.
№ 1178 от 2019 г. на В.ския районен съд, по който е образувано изпълнително
дело № 20208980400006.
7/. Удостоверение изх.№ 17632 от 26.10.2021 г. издадено от Частен
съдебен изпълнител С. Н. с рег.№ 898 по изпълнително дело №
20198980401124 и Изпълнителен лист от 31.05.2019 г., издаден по частно гр.д.
№ 899 от 2019 г. на В.ския районен съд, по който е образувано изпълнително
дело № 20198980401124.
8/. Удостоверение изх.№ 17628 от 26.10.2021 г. издадено от Частен
съдебен изпълнител С. Н. с рег.№ 898 по изпълнително дело №
20198980401060 и Изпълнителен лист от 03.06.2019 г., издаден по частно гр.д.
№ 1176 от 2019 г. на В.ския районен съд, по който е образувано изпълнително
дело № 20198980401060.
9/. Договор от 30.01.2015 г. сключен между „И.-П.” ЕООД, ЕИК, „И.-91”
ЕООД с ЕИК *********, М.П.М. с ЕГН ********** и „Б.” АД с ЕИК
********* с правно основание чл.102 от ЗЗД и Приложение №1 към него.
10/. Споразумение от 01.08.2016 г. към Договор сключен на 30.01.2015
г. по чл.102 от ЗЗД.
11/. Договор от 29.12.2020 г. сключен между „И. - 91” ЕООД с ЕИК и
„Б.” АД с ЕИК
Вторият елемент от фактическия състав е извършването на действие,
което да уврежда кредитора. Действието е съзнателен волев акт, който може
да бъде извършен от длъжника; от длъжника и от трето лице; от длъжника, от
14
трето лице и от държавен орган. То може да бъде всякакъв гражданскоправен
акт — както сделка, така и юридическа постъпка То може да има не само
материалноправен, но и процесуалноправен характер — например съдебно
решение по симулативен процес, което уврежда кредиторите
За да може да бъде отменено, действието трябва да уврежда кредитора.
Увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното отношение
на длъжника, нито от преценката на кредитора. Между действието и
увреждането трябва да има причинна зависимост.
Увреждане е налице в случаите, при които намалява възможността на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника.
Увреждане има, когато длъжникът се лишава от свое имущество или
имуществото му намалява — р. 2760—1966—II ГО, р. 2271 — 1978—I ГО.
Обедняването на длъжника може да е безвъзмездно опрощаване, изпълнение
на чужд дълг без правен интерес, така и в увеличаване на неговия пасив —
обезпечаване на чужд дълг чрез поемане на ипотека.
В конкретния случай безспорно е налице и вторият елемент от
фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД-правно действие, извършено от
длъжника и увреждащо кредитора . Безспорно е ,че на 09.11.2017 г. е сключен
договор за покупко-продажба на процесния имот, който е изповядан с
нотариален акт за покупко -продажба на недвижим имот № 107, том VI, рег.
№ 7327, н.дело № 691/ 2017 г. на нотариус Т.А.,с който ответното дружество,
представлявано от М.П.М. е продало на ответницата Н. М. М. процесния
недвижим имот за сумата 9500.00 лева. Законният представител на ответното
дружество М.П.М. е знаел, че с извършването на процесията сделка уврежда
интересите на кредитора, тъй като същата е осъществена след сключването на
договора за наем, когато вече е имал неплатени задължения.
Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска
по чл. 135 от ЗЗД е от категорията на обективните предпоставки и
предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или
увеличава неплатежоспособността си,поради което е правилен извода на
първоинстанционния съд,че разпоредителната сделка, сключена на
09.11.2017 г. е увредила ищцовото дружество.
Третата предпоставка за възникване на правото да се иска да бъдат
обявени за недействителни действията на длъжника има субективен характер.
15
Елементите на тази предпоставка се различават в зависимост от това дали
действието е било възмездно или безвъзмездно.
Когато действието е било безвъзмездно — едностранна сделка (отказ от
право на собственост), договор (дарение), правото да се иска отмяна
възниква, щом длъжникът е знаел за увреждането — чл. 135, ад. 1, изр. 1 ЗЗД.
Не е необходимо да се съзнава увреждането на определен кредитор,
достатъчно е в момента на извършване на действието длъжникът да е знаел,
че има кредитори и че действието ги уврежда. Намерението за увреждане или
наличието на измама не е елемент от фактическия състав на правото по чл.
135, ал. 1 ЗЗД. Без значение е субективното психическо отношение на лицето,
което е получило преетацията от длъжника. Дори и то да не е знаело за
увреждането, неговият интерес не може да бъде предпочетен пред този на
кредитора, защото това лице е получило имущество на длъжника, без да е
престирало насреща нищо. Разпоредбата на чл. 135, ал. I, изр. 1 ЗЗД е израз на
древното римско правило, че интересът на лице, което иска да избегне загуба
, трябва да бъде предпочетен пред интереса на лицето, което иска да
реализира печалба .
В случай че действието е било възмездно — едностранен договор (заем
с лихва), двустранен договор (продажба), възникването на преобразуващото
право по чл. 135 ЗЗД изисква не само длъжникът, но и лицето, с което той е
договарял, да са знаели за увреждането — чл, 135, ал. I, изр. 2 ЗЗД. Наличието
на еквивалентно имуществено разместване между длъжника и лицето, с което
той е договарял, е основание интересът на третото лице да бъде предпочетен
пред този иа кредитора, освен ако това лице е било недобросъвестно.
Знанието на третото лице, че длъжникът има дългове, не е достатъчно.
Проявената от страна на третото лице небрежност за узнаване на увреждането
не дава основание за обявяване на недействителността на действието — ТР 25
— 1969-ОСТК.
Фактите относно субективното отношение на длъжника и лицето, с
което той е договарял, трябва да се докажат от кредитора.
По силата на оборима презумпция, уредена в чл. 135, ал. 2 ЗЗД,
знанието на определен кръг лица, които са в близки отношения с длъжника,
се предполага. Тези лица са съпругът, низходящите, възходящите, братята и
сестрите на длъжника. Ако те твърдят, че не са знаели за увреждането, трябва
16
да докажат твърдението си. Приема се, че чл. 135, ал. 2 ЗЗД презюмира и
знанието на длъжника. По аналогия на закона може да се поддържа, че
оборимата презумпция за знание намира приложение и по отношение на
юридическо лице, чийто управителен орган е съставен от лица по ал. 2 на Чл.
135 ЗЗД - р. 210-2000-V ГО.
В конкретния случай е налице и третият елемент от състава на правото
по чл. 135 ЗЗД – субективния,изразяващ се в знание от страна на ответниците
за увреждащото действие .Оспорваният договор е възмезден договор за
покупко-продажба.
Безспорно по делото е, че купувачът по увреждащата сделка е в
родствена връзка със законния представител на ответното дружество - негова
дъщеря и в случая е налице презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД за знание на
третото лице за увреждане на кредитора, независимо че сделката е възмездна.
Тази презумпция намира приложение и по отношение на юридическите лица,
чиито собственици и управители са от кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 от
ЗЗД- този смисъл е съдебната практика на ВКС, напр. решение №
163/27.07.2011г. по гр.д. № 672/2010 г.III г.о. –с оглед на гореизложеното са
неоснователни развитите от въззиваемата страна доводи .
В настоящия случай, както се посочи по-горе,в тежест на ответната
страна е да докаже липсата на знание у третото лице. Ответницата Н. М.
обаче не е ангажирала никакви доказателства за оборване на тази презумпция
нито пред районния съд,нито пред въззивната инстанция.
Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно това
,че Районен съд-В. е изготвил доклада по делото в нарушение на чл.146 от
ГПК, тъй като съдът не бил указал и разпределил правилно доказателствената
тежест.Районният съд правилно е указал на ищеца, че трябва да докаже
действие на длъжника, увреждащо интересите на кредитора, знанието на
длъжника за това увреждане, както и че лицето, с което длъжникът е
договарял също е знаело за увреждането;правилно районният съд е указал и
на ответниците, че трябва да оборят презумпцията за знание, че увреждат
кредитора, когато са договаряли.С оглед на горното въззивната инстанция
намира ,че Районен съд-В. е изходил от законовия текст на чл.135 от ЗЗД и
правилно е разпределил доказателствената тежест.
Неоснователен е развитият във въззивната жалба довод относно това ,че
17
Районен съд-В. не се е обосновал защо прилага презумпцията на чл.135, ал.2
от ЗЗД,тъй като районният съд е изложил подробни мотиви на страница седем
от обжалваното решение (л.187 от гр.д.№1662/2021 г. по описа на Районен
съд-В.).
Неоснователни са и развитите във въззивната жалба доводи относно
това ,че счетоводната експертиза била установила, че към датата на сделката,
а и след това „И. -91" ЕООД е заплащало задълженията си към „Б. АД,тъй
като наистина има плащания,но не са частични ,незначителни с оглед
интереса на кредитора и поради това не лишават ищеца от качеството му на
кредитор.
Неоснователни са и развитите във въззивната жалба доводи относно
това ,че купувачът бил представляван от пълномощник и че съдът не
анализирал дали е налице знание у пълномощника, поради което и правел
неправилен извод в нарушение на материалния закон за доказаност на третия
елемент - знание.Това е така,тъй като законът изисква наличието на знание за
увреждане у длъжника ,а не у неговия пълномощник .От друга страна се
установява по безспорен начин,че пълномощникът по сделката Е.И. М. е
майка на ответницата Н. М. М. и съпруга на законния представител на
ответното дружество М.П.М. и че тя е била счетоводител в ответното
дружество „И.-91“ЕООД ,което предполага знание на елементите от
фактическия състав на павловия иск.
След депозиране на въззивната жалба е постъпила молба вх.
№6595/19.08.2022 г. от адв. И. Д., АК - В.гр. В. представляващ „И. - 91”
ЕООД - в открито производство по несъстоятелност,ЕИК ,и Н. М. М., ЕГН
********** ,с която се иска на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ да се спре
производството по гр. д. № 1662/21 г., поради обявяване на „И. - 91” ЕООД в
несъстоятелност с Решение № 22/04.07.2022 г. по т. д. № 23/2022 г. на ОС – В.
поради следното :
Съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриване на производството по
несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по
имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на
трудови спорове по парични вземания.В групата от искове, производството
по които не следва да бъде спирано с откриване на производството по
несъстоятелност, следва да бъдат включени и конститутивните искове с
18
имуществени правни последици, какъвто е искът по 135 ал.1 ЗЗД. Причината
за това изключение е, че ако подобни искове бъдат уважени, те ще дадат
възможност на кредитора да осъществи принудително изпълнение срещу
имущество на трети лица, което не попада в масата на
несъстоятелността.Разглеждането на исковете по чл. 135 ЗЗД, предявени от
кредитор на длъжника преди откриване на производството по
несъстоятелност не е подчинено на режима по чл. 649 ТЗ. Тъй като към
момента на предявяване на конститутивения иск по чл. 135 ЗЗД не е било
открито производство по несъстоятелност срещу длъжника, в случая не се
касае за предявен специален отменителен иск по чл.649 ТЗ във вр.чл.135 ЗЗД,
основан на накърняване масата на несъстоятелността,поради което
производство по делото следва да продължи своето развитие между
първоначалните страни по дело, без да се приложи чл.649 ал.З ТЗ - без да се
конституира като съищец синдика на несъстоятелното дружество. В този
смисъл е Решение № 382/11.01.2019 г. по т. д. № 1825/2017г. на ВКС, II ТО. В
горното решение ВКС сочи,че ако към момента на предявяване на
конститутивения иск по чл. 135 ЗЗД не е било открито производство по
несъстоятелност срещу длъжника, Съдът следва да се произнесе по
предявения иск ,а не да приема ,че в случая се касае за предявен специален
отменителен иск по чл.649 ТЗ .ВКС приема,че специалният иск по чл. 649
ал.1 ТЗ във вр. чл.135 ТЗ има за предмет правни действия, разкриващи общи
признаци на противоправността, характерни и за иска по чл.135 ЗЗД, но за
разлика от него е основан и на накърняване масата на несъстоятелността,
процесуална предпоставка за предявяването му е наличието на висящо
производство по несъстоятелност срещу длъжника и прието вземане на ищеца
в него по чл.693 ТЗ към момента на предявяването на иска от кредитор при
бездействие на синдика. Със създадената изрична специална уредба на иска
по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, с измененията
на чл.649 ТЗ от 28.02.2013 г. - бр.20 на ДВ от 2013 г. - са регламентирани
преклузивен едногодишен срок за предявяването му, специална активна
легитимация на синдика в защита на колективните интереси на кредиторите
на несъстоятелността при условията на процесуална суброгация, а при негово
бездействие - на всеки кредитор на несъстоятелността, разширени субективни
предели на силата на пресъдено нещо на постановеното решение /чл.649, ал.5
ТЗ/, разширено приложно поле на презумпцията за недобросъвестност по
19
чл.135 ал.2 ЗЗД/чл. 649 ал.4 ТЗ/ и специална подсъдност.
Основният довод за неприложимост на разпоредбата на Чл.637 ал.1 ТЗ в
конкретния случай изхожда от разума на закона –последният изисква спиране
на съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и
търговски дела срещу длъжника с оглед на обстоятелството ,че вземанията
следва да се предявят в производството по несъстоятелност в качеството му
на универсално принудително изпълнение.Чл.637 ал.2 ТЗ постановява ,че
спряното производство се прекратява ,ако вземането е прието при условията
на Чл.693 ТЗ ,тъй като претендираното вземане в съдебно или арбитражно
производство по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника
се трансформира в прието вземане в производството по несъстоятелност и се
събира по процесуалния ред ,предвиден в Част четвърта от Търговския
закон.Предметът на дело с предявен Павлов иск не е вземане ,поради което
правилото на Чл.637 ал.1 ТЗ е неприложимо.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕЗ ВЪЗЗИВНАТА
ИНСТАНЦИЯ
С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.3 ГПК въззивниците
”И. - 91“ЕООД с ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. В. ул. „,
представлявано от М.П.М. и Н. М. М. с ЕГН ********** от гр. В. ул.“ следва
да бъдат осъдени да заплатят на Б.АД с ЕИК със седалище и адрес на
управление: гр. В. ул. представлявано от Т.К.Т. и П.К.С. разноски по делото
в за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Водим от горното и на основание Чл. 272Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ постъпила молба вх.№6595/19.08.2022 г. от
адв. И. Д., АК - В.гр. В. ул. , представляващ „И. - 91” ЕООД - в открито
производство по несъстоятелност,ЕИК и Н. М. М., ЕГН ********** ,с която
се иска на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ да се спре производството по делото
поради обявяване на „И. - 91” ЕООД в несъстоятелност с Решение №
22/04.07.2022 г. по т. д. № 23/2022 г. на ОС - В..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 341/30.06.2022 г. на Районен съд – В. по
20
гр. дело № 20211320101662 по описа за 2021 г.
ОСЪЖДА ”И. - 91“ЕООД с ЕИК със седалище и адрес на управление:
гр. В. ул. „ представлявано от М.П.М. и Н. М. М. с ЕГН ********** от гр. В.
ул. ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.АД с ЕИК със седалище и адрес на управление: гр.
В. ул, представлявано от Т.К.Т. и П.К.С. разноски по делото в за адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21