Решение по дело №1743/2022 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№             /06.04.2023 год., гр. Варна

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХХІІІ с-в, в публичното заседание на седми февруари 2023 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

при секретаря Т. Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1743 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

       Образувано е по жалба на „ /// „ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ////, ул. „/////“  № /// , офис ////, представлявано от управителя  Т.  М.  К.- Л.,  срещу ревизионен акт / РА/ №Р-03000321003472-091-001/14.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна , с който  са му установени задължения по ЗКПО за данъчни периоди  2017-2020г. в общ размер на главницата от 28 622.23лв. и общ размер на лихва за забава от 3 929.57 лв., както и  задължения за ДДС по описани в рев. акт данъчни периоди в общ размер на главницата от  96 374.09 лв. и общ размер на законната лихва от 28 966.97 лв.

Жалбоподателят релевира материална незаконосъобразност на акта поради преценка за съществуване на законовите предпоставки по упражняване на правото на приспадане на ДДС. Твърди се , че при извършената ревизия дружеството е представило всички искани документи относно реалност на извършените доставки. Според подателя на жалбата неправилно е становището на приходната администрация  за нереалност на доставките по издадените данъчни фактури от „///“ ЕООД, „Ен джи ел рисайклинг“ ЕООД, „///“ ЕООД, „Ен джи ел инвестмънтс“ ООД, „Биоенерком“ ЕООД и „Строй транс 2020“ ЕООД.  Неоснователно ревизиращият екип е отказал претендираното от дружеството право на ползване на данъчен кредит т.к. сделките са реално извършени, собствеността върху стоките е преминала върху дружеството-купувач. В жалбата има позоваване  на решения на Съда на Европейския съюз / СЕС/.  Относно облагането по ЗКПО се твърди погрешна преценка на органите по приходи за   несъпоставимост на  предмета на процесните фактури  с придружаващите ги документи . В тази връзка  предприетото от  данъчната администрация увеличение на  финансовия резултат на ревизираното дружество се счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в хода на ревизията  органите по приходи не са изследвали  кадровата и техническа обезпеченост на  доставчиците на фактурираните услуги. Според оспорващото дружество не е спазено предписанието на чл. 120 , ал.2 от ДОПК , понеже в РА  липсва отговор  кои лица се приема ,че са свързани  с „/// „ ЕООД. Релевира се нищожност на решение № 88/12.07.2022г. на ответника , тъй като в мотивите на това решение се посочва ,че  жалбата е частично основателна, а в  диспозитива изцяло  се потвърждава рев. акт. Отправеното към съда искане и за отмяна на издадения РА с присъждане на съдебно-деловодни разноски. 

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован  , се представлява от адв.  М.Г., която поддържа  жалбата на изложените в нея основания. Претендира се  присъждане на направените разноски съобразно представен техен списък. 

Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител – ст. юриск.  П.Г., оспорва жалбата като неоснователна . По делото са депозирани писмени бележки с подробна аргументация на тази правна теза на страната.  Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. 

Съдът, преценявайки доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е било образувано на основание заповед за възлагане на ревизия № Р-03000321003472-020-001/18.06.2021 г. на началник сектор  „Ревизии“ при ТД на НАП-Варна , овластен  по чл. 112, ал.2 от ДОПК със заповеди № Д-799/10.05.2021г. и Д-47/14.01.2022г. на директора на ТД на НАП-Варна . ЗВР е била връчена на РЛ на 23.06.2021г. , последвана от заповеди за изменение /л.1-4/. Обхватът на  възложената ревизия  на „/// „ ЕООД е корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2020 г. и данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчните периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. За ръководител на ревизията е бил определен гл. инспектор по приходите  Г З Х  .

Със заповед от 28.10.2021г., връчена на РЛ  на 03.11.2021г. , е било постановено спиране на ревизията  на основание чл. 34, ал.1 и 2 от ДОПК и впоследствие  възобновена  на 12.11.2021г. За възобновяване на производството РЛ е било уведомено на 07.12.2021г.

На 06.01.2022 г. е бил издаден ревизионен доклад / РД/ от  ръководителя  на ревизията и от ст. инспектор по приходите.

В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е било подадено писмено възражение /л.79/.

На 14.03.2022г.  началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Варна и  ръководителят на ревизията са  постановили РА № Р-03000321003472-091-001/14.03.2022 г. , с който са определили  спрямо  „/// „ ЕООД  задължения по ЗКПО и ЗДДС в общ размер от 157 982.86 лв. Установените задължения по ЗДДС са по повод отказано право на данъчен кредит по подробно описани  в рев. доклад фактури , издадени от „  Бионерком“ ЕООД , „/// “ ЕООД,  „///“ ЕООД, „Строй транс 2020“ ЕООД  , „ Ен джи ел рисайклинг“ ЕООД и „Ен джи ел инвестмънтс „ ЕООД . Органите по приходи са отказали да признаят това претендирано от РЛ право  , преценявайки че събраните доказателствени източници не сочат на извод за реалност на фактурираните доставки на стоки и услуги  . С обжалвания РА са установени следните задължения за ДДС :

-за д.п. м.07/2017 г. в размер на 20,50 лв.;

-за д.п. м.08/2017 г. в размер на 4 620,00 лв.;

-за д.п. м. 11/2017 г. в размер на 373,62 лв.;

-за д.п. м.01/2018 г. в размер на 20,00 лв.;

-за д.п. м.09/2018 г. в размер на 61 000,00 лв.;

-за д.п. м. 10/2018 г. в размер на 404,08 лв.;

-за д.п. М.11/2018 г. в размер на 300,00 лв.;

-за д.п. м. 12/2018 г. в размер на 2 706,00 лв.;

-за д.п. м.03/2019 г. в размер на 406,60 лв.;

-за д.п. м.09/2019 г. в размер на 4 068,58 лв.;

-за д.п. м.05/2020 г. в размер на 2 500,00 лв.;

-за д.п. м.06/2020 г. в размер на 1 825,77 лв.;

-за д.п. м.07/2020 г. в размер на 10 400,00 лв.;

-за д.п. м. 11/2020 г. в размер на 7 728,94 лв.

 Относно установените задължения за корпоративен данък рев. екип е счел, че  поради липса на доказателства за реалност на фактурираните доставки с  отчетените разходи по тях   в счетоводна сметка  602 „Разходи за външни услуги“ на основание чл. 26, т.2, чл.10, ал.1 и чл. 16, ал.2 т.4 от ЗКПО следва  да се увеличи счетоводния финансов резултат на дружеството. По повод  начислената от РЛ  лихва  от 120 000 лв.  по дебит на счетов. с/ка  629 „Други  финансови разходи“  с основание за това записване  предварителен договор за  покупко-продажба на имот  от 30.03.2019 г.  и анекс от 15.10.2019 г. е преценена привидност на тези сделки , при липса на  възможност и намерение да бъдат изпълнени  . В тази връзка на основание чл. 16, ал.1 и ал.3 от ЗКПО   е бил увеличен  СФР за 2019 с неустойка от 120 000 лв. В резултат на извършените увеличения на финансовия резултат с РА е бил установен следния данъчен финансов резултат по данъчни периоди , както следва:

- за 2017г.- в размер на 0,00 лв., описан в табличен вид на стр. 22 от РА, след приспадната данъчна загуба от 2015 г. и частично от 2016 г. в размер на 1717,41 лв.;

- за 2018 г. - в размер на 12002.25 лв. , описан на стр. 22 от РА, след приспадната данъчна загуба от 6472,62 лв. и определен  за довнасяне  КД от 1200.23 лв.;

- за 2019 г. -в размер на 159014,71 лв., описан в табличен вид на стр. 22-23 от РА, съответно е установен корпоративен данък за довнасяне в размер на 15901,47 лв.,

- за 2020 г. - в размер на 115205,33 лв., описан в табличен вид на стр. 23 от РА, съответно е установен корпоративен данък за довнасяне в размер на 11520,53 лв.

На основание чл. 175, ал. 1, и ал. 2, т. 2 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок задължения за корпоративен данък е начислена лихва за забава.

Ревизионният акт е бил връчен на 24.03.2022г. , а на 06.04.2022г. е била подадена жалба  срещу него от РЛ , адресирана до директора на дирекция „ОДОП“ – Варна , който на 12.07.2022г. е постановил решение № 88 със следния диспозитив: „Потвърждавам РА № Р-03000321003472-091-001/14.03.2022 г.“ В мотивите на цитираното решение има изложена аргументация в насока правилност на възприетите  фактически обстоятелства по случая и законосъобразност на изведените правни изводи  за възникнали данъчни задължения на РЛ.

 Решението е било връчено на жалбоподателя на 12.07.2022г. и той на 26.07.2022г. е подал  жалба до Варненския адм. съд.

 Безспорен факт е , че през ревизирания период „/// „ ЕООД е  декларирало извършване на строително-монтажни  дейности,  покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти, инвеститорска дейност и комплексен строителен инженеринг .

 Събраните   писмени доказателства  в хода на рев. производство сочат, че „/// „ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от следните доставчици:

-        „Биоенерком“ ЕООД с ЕИК ********* по фактури, подробно описани на стр. 22-26 от РД /л. 395, 398, 773, 771/;

-       „///“ ЕООД с ЕИК ********* по фактури, подробно описани на стр. 26-29 от РД /л. 598, 599, 601, 605, 637, 777, 785, 1083/;

-        „///“ ЕООД с ЕИК ********* по фактури, подробно описани на

стр. 33-37 от РД /л. 370, 372, 374, 376, 380, 626, 627, 674, 793/;

-        „Строй транс 2020“ ЕООД с ЕИК *********, по фактура №**********/27.11.2020 г. с данъчна основа 38644,70 лв. и начислен ДДС в размер на 7728.94 лв. с предмет на доставката строителни материали /л. 801/;

-       „Ен джи ел рисайклинг“ ЕООД /в ликвидация/ с ЕИК ********* по 2 броя

записани на стр. 39 от РД /л. 595-597;

-       „Ен джи ел инвестмънтс“ ЕООД с ЕИК ********* по фактура №19/05.01.2020 г. с данъчна основа 25 000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 5 000,00лв., предмет на доставката „по договор за наем“ /л. 776/.

Относно издадените данъчни фактури от „Биоенерком“ ЕООД /л. 1230-1252-1253-1262 и 1229/ се установява следното :

-по фактура № **********/15.06.2020 г.

Видно от представен предварителен договор от 15.05.2017 г. /л. 1231-1232/, сключен между „Биоенерком“ ЕООД /продавач/ и „///“ ЕООД /купувач/ за покупко-продажба на поземлен имот - нива с идентификатор 00789.18.37 в землището на с.///общ. ///, в местността /// с площ 33 757 кв. м., продажната цена на имота е 305 000 лв. без ДДС, която цена ще бъде заплатена от купувача на продавача в дена на сключване на договора. Страните по договора са се задължили да сключат окончателен договор пред нотариус не по-късно от 15.12.2017 г. Продавачът декларира, че по отношение на имота няма заведени съдебни спорове и върху имота няма вписани вещни тежести, включително ипотеки, възбрани.

От „Биоенерком“ ЕООД /продавач/ е била издадена фактура № **********/15.05.2017 г., с предмет - поземлен имот ********* и данъчна основа - 305 000,00 лв. и ДДС - 61 000,00 лв., представляваща продажната цена на имота по договора /л. 1230/.

На 29.09.2017 г. е бил сключен анекс към предварителния договор за покупко-продажба на поземления имот /л. 1234/, с който се променя продажната цена по сделката на 405 084,00 лв., без вкл. ДДС, като сумата от 305 000 лв. без вкл. ДДС се счита за аванс по договора. С анекса се удължава и срока за окончателното плащане по сделката и оформянето й пред нотариус - не по-късно от 29.09.2018 г.

Няма представени нито от  доставчика, нито от получателя по фактурата  дебитно известие и платежен документ за договорената по-висока продажна цена с анекса .  Не са представени счетоводни регистри и други доказателства, че сумата от 100 084 лв. без ДДС (разлика между уговорената в анекса и договора цена на сделката) е получена от „Бионерком“ ЕООД.

В имотния регистър на Агенцията по вписванията поземленият имот, предмет на предварителния договор,  е придобит от Биоенерком“ ЕООД на 21.05.2015 г., като продавач е М И . Върху имота са наложени възбрани на 01.09.2017 г. и 06.11.2018 г. , които не са отменени към датата на издаване на РД.

-По фактура № **********/15.06.2020 г. с данъчна основа - 9128,85 лв. и ДДС - 1825,77 лв. се установява, че на 01.05.2020 г. е сключен договор между РЛ , като възложител, и „Биоенерком“ ЕООД /изпълнител/, с предмет -  почистване на язовир „Аспарухово“ /л. 1252-1253/.

През периода м.01.2017 г. - м.12.2020 г. доставчикът е имал наети 8 лица по трудов договор на следните длъжности: „работник поливан“, „общ работник“, „управител“ и „производствен директор“. Нито РЛ, нито доставчикът при насрещната проверка  са представили  количествено – стойностна сметка на  фактурираната  доставка на услуга, доказателства за използвана техника , както и за участващи в изпълнение на услугата лица. Не са представени приемо-предавателни протоколи.

-       Фактура № **********/31.07.2020 г. е с данъчна основа - 3500,00 лв. и ДДС - 700,00 лв., вписан предмет – „по договор за наем на автомобил „/л.1259/на  31.07.2020 г. е сключен договор за наем на МПС между „Биоенерком“ ЕООД /наемодател/ и „///“ ЕООД /наемател/, за отдаване под наем за срок от 12 месеца на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с наемна цена за една година от 3500,00 лв. без ДДС /л. 1260-1261/. В представените при насрещната проверка на „Биоенерком“ ЕООД справки „Разчети с клиенти за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.“ няма отразени плащания на посочената наемна цена.

Относно издадени фактури от „///“ ЕООД

- Фактура № **********/29.10.2018 г., е с данъчна основа 2 020,40 лв. и ДДС 404,08 лв. Предмет на фактурата е услуги със селскостопанска техника, /стр. 1051/

Фактура № **********/26.11.2018 г. е с данъчна основа 1 500,00 лв. и ДДС лв. Предмет на фактурата е услуга съгласно договор от 01.11.2018 г. /стр. 1061/.

Фактура № **********/30.03.2019 г. е с данъчна основа 2 033,00 лв. и ДДС 406,60 лв. Предмет на фактурата е почистване района на язовир Аспарухово съгласно договор /стр. 1033/. Фактура № **********/30.09.2019 г. е с данъчна основа 25 977,66 лв. и ДДС 5 195,53 лв. Предмет на фактурата е услуги с трактор с шредер и ремарке /стр. 1038/.

Насрещната проверка на доставчика „///“ ЕООД дава сведение, че   основната дейност на това дружество е производство на земеделски продукти - в т.ч. зърнопроизводство, отглеждане на лавандула, маточина за последваща преработка, оказване на консултации и предоставяне на земеделски услуги.

Предмет на фактури №          **********/29.10.2018     г.,        №

**********/26.11.2018 г., № **********/30.03.2019 г. и № **********/30.09.2019 г. /л. 1033, 1038, 1051, 1061/ са услуги, свързани с почистване на язовир „Аспарухово“ и укрепване на язовирната му стена, но нито доставчикът, нито  получателят по тези фактури представят количествено-стойностна сметка на услугата,  начин на определяне на себестойност на същата , лицата, които са я извършили , документи за отработени машиносмени, използвана техника при изпълнение на фактурираната услуга или данни за подизпълнители на тази услуга. 

Фактура № **********/01.05.2020 г. /л.1083/ е с данъчна основа 12 500 лв. и ДДС 2 500 лв. Нейн предмет е услуга по договор. „///“ ЕООД  представя при насрещната проверка договор от 01.02.2020 г. за комплексни агротехнически услуги по озеленяване и приемо-предавателен протокол от 30.04.2020 г. В тези писмени документи обект на озеленяване е поземлен имот с идентификатор 24565.502.1854 и административен адрес гр. ///, ул. „////“ № /// , който е собственост на „Ксара трейдинг“ ЕООД с ЕИК ********* /л.1084, 1085/. Според представените счетоводни изявления от РЛ получените услуги по озеленяване не са префактурирани на трети лица. Няма доказателства, че резултатът от озеленяване на  горепосочения поземлен имот е  бил използван за последващи облагаеми доставки от „///“ ЕООД .

По повод издаването на фактура с данъчна основа 23 500 лв. , ДДС 4 700 лв. и предмет - анекс към договор /л. 1091-1093/„///“ ЕООД  представя договор за административна услуга от 15.10.2018 г. с възложител „///“ ЕООД и изпълнител „///“ ЕООД , както и анекс № 1 от 31.07.2020 г. за прекратяване на този договор. Вписаният в този договор  негов предмет е „административно обслужване и  финансово управление на търговската и оперативна дейност , включваща кореспонденция с  държавни, общински  органи, мобилни оператори, застрахователи,  съгласуване на договори,  изготвяне на фактури, , изготвяне на планове и  отчети на паричен поток,  банкови плащания през онлайн банкиране, подготовка на документи при данъчни проверки и ревизии. Според представени в хода на ревизията писмени обяснения /л.1098/ услугите са предоставени от управителя на „///“ ЕООД - С О О . Обслужващото счетоводно предприятие на РЛ по ГДД за 2018 г. и 2019 г., е ,Лейксайд инвестмънт“ ЕООД, а за 2020 г. - Т.Л. /л. 1109, 1118/. Нито възложителят, нито изпълнителят по договора  не представят документи за начин на формиране на цената на договорената услуга по административно обслужване и финансово управление.

Относно издадени фактури от „///“ ЕООД

- по фактура № **********/28.06.2017 г. на стойност 102,50 лв. и ДДС 20,50 лв. /л.961/ е била префактурирана ел. енергия по фактура № **********/20.06.2017 г. на стойност 102,50 лв. и начислен ДДС 20,50 лв., издадена от „Енерго-Про Мрежи ‘ АД на „///“ ООД по клиентски номер **********, с предмет „проучване външно ел. захранване с удостоверение за мощност 51-100 киловата за обект база МТС Дългопол“ /л.962/. Няма представени доказателства как икономическата дейност на от РЛ е свързана с обект „база МТС Дългопол“.

- Фактура № **********/30.08.2017 г. /л.963/ е с данъчна основа - 8 100,00 лв. и ДДС - 1 620,00 лв., предмет: 9 бр. машиносмени с багер катерпилар почистване на язовир. Фактура № **********/28.08.2017 г. /л.965/ е с данъчна основа - 15 000,00 лв. и ДДС - 3 000,00 лв. с предмет аванс по договор за почистване на язовир.

 На 01.08.2017 г. е бил сключен договор за услуги между „///“ ООД /възложител/ и „///“ ООД/изпълнител/, с предмет почистване на водоизточник - язовир „Аспарухово“. Срокът за извършване на услугата е 30.11.2017 г. Предполагаемата стойност на услугата е 60 000 лв. /л. 966/.  „///“ ООД е представило протокол за установяване и остойностяване на извършени услуги от 29.08.2017 г. на стойност 9720,00 лв. с ДДС /л. 964/. Няма представени  приемо-предавателни протоколи  от страните по договора.

- Фактура № **********/20.11.2017 г. /л. 967/ е с данъчна основа - 1868,00 лв. и ДДС - 373,60 лв., с предмет - почистване на терен. На 09.11.2017 г. е бил сключен договор между „///“ ООД/възложител/ и „///“ ООД /изпълнител /с предмет на съглашението  почистване на терен от ниски храсти и изсъхнала растителност в района на яз. „Аспарухово“. Срокът за извършване на услугата не по-късно от 30 дни от подписване на договора. Цената на услугата по договора е фиксирана в размер на 1868,10 лв. без ДДС. При насрещна проверка на „///“ ООД е бил представен приемо-предавателен протокол от 20.11.2017 г., в който е посочено, че се приемат без забележка изпълнените дейности съгласно чл. 1 от договора от 09.11.2017 г. /л. 968/.

Относно издадена фактура от „Строй транс 2020“ ЕООД

Фактура № **********/27.11.2020 г. е с данъчна основа 38 644,70 лв. и ДДС -7728,94 лв. и предмет строителни материали по опис /л. 801/. При насрещна проверка на доставчика  по тази фактура /л. 1006-1013/ не са представени  документи, удостоверяващи извършването на доставка по процесната фактура.РЛ е представило приемо -предавателен протокол от 27.11.2020 г. /стр.802/ на основание подписан договор за покупко - продажба на строителни и помощни материали, като в протокола се съдържа опис на закупените артикули.

 Към 27.11.2020 г.  според информационна база данни на НАП /ИС СУП „Справка данни за осигуряването по Булстат“ „Строй транс 2020“ ЕООД е имало назначени две лица на трудов договор - главен счетоводител и общ работник строителство на сгради. Дружеството няма подавани ГДД по чл. 92 за периода от 2017 г. до 2019 г. включително. В публикувания баланс за 2020 г. дружеството декларира в актива само вземания от клиенти и доставчици в размер на 1104 хил. лв. и разходи за бъдещи периоди в размер на 24 хил. лв., и в пасива - задължения към доставчици 929 хил. лв. и други задължения в размер на 189 хил. лв.

Относно  издадени фактури от „Ен джи ел рисайклинг“ ЕООД

Фактура № **********/30.01.2018 г. е с данъчна основа 100,00 лв. и ДДС 20,00лв., с предмет на доставка - офис обзавеждане по опис /стр.595/. Фактура №**********/30.11.2С48 г. е с данъчна основа 13 530,00 лв. и ДДС 2706,00 лв., с предмет на доставка „съд 1.2 M3 с бъркалки рециклиран, съд 2.0 M3 рециклиран и съд 0.3 M3 рециклиран /стр.597/. Към фактурите не са приложени съпътстващи доставките документи за предаване на стоките и за извършено разплащане. Според

информационните масиви на НАП за периода 30.01.2018 г. - 30.11.2018 г. дружеството- доставчик не е имало назначени лица на трудов договор. Няма подавани декларации обр. № 1 и № 6. Няма данни за извършени  разплащания по посочените фактури, нито как е извършен транспортът на тези стоки/ДМА/, кой ги е товарил, къде са били съхранявани и налични ли са към тази дата. Не са представени САП и ДАП за 2018 г.за материално-техническа база на дружеството.

Относно фактура, издадена от „Ен джи ел инвестмънтс“ ООД

Фактура № **********/05.01.2020 г. е с данъчна основа 25000,00 лв. и ДДС 5000.00 лв. , с предмет на доставка „по договор за наем“, /л. 776/. Към фактурата от ревизираното дружество не са приложени съпътстващи документи. „Ен джи ел инвестмънтс“ ООД, не е отразило в отчетния му регистър дневник за продажбите и в СД по ЗДДС за д. п. м. 01/2020 г., нито в следващ данъчен период .

Относно ЗКПО

За 2017 г. „///“ ЕООД е осчетоводило разходи за външни услуги по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и по кредита на сметка 401 „Доставчици“ сума в размер на 21 737,65 лв„ в т.ч. на основание посочените фактури, издадени от „///“ ЕООД - № **********/30.08.2017 г., **********/20.11.2017 г. и № **********/28.06.2017 г. в общ размер на 10 070,60 лв.

За 2018 г. „///“ ЕООД е осчетоводило разходи за външни услуги по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и по кредита на сметка 401 ,Доставчици“ сума в размер на 26 104,51 лв., в т.ч. по фактури № **********/29.10.2018 г. и № **********/26.11.2018 г., издадени от „///“ЕООД и по фактури № 273/30.01.2018 г. и № 278/30.11.2018 г., издадени от „Ен Дди ел рисайклинг“ ЕООД в общ размер на 17150,40 лв.

За 2019 г. „///“ ЕООД е осчетоводило разходи за външни услуги по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и по кредита на сметка 401 „Доставчици“ сума в размер на 37955,59 лв., в т.ч. по фактури №**********/30.03.2019 г. и № **********/30.09.2019 г., издадени от „///“ЕООД в общ размер на 28 010,66 лв.

За 2020 г. „///“ ЕООД е осчетоводило разходи за външни услуги по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и по кредита на сметка 401 ,Доставчици“ сума в размер на 132 246,75 лв., в т.ч. по фактури №**********/01.05.2020 г. и № **********/31.07.2020 г., издадени от „///“ЕООД; по фактури № **********/15.06.2020 г. и № **********/31.07.2020 г., издадени от „Биоенерком“ ЕООД; по фактура № **********/05.01.2020 г., издадена от „Ен джи ел инвестмънтс“ ООД и по фактура № **********/27.11.2020 г., издадена от „Строй транс 2020“ ЕООД в общ размер на 112 273,55 лв.

За 2019 г. по дебита на сметка 629„Други финансови разходи“ РЛ е начислило  лихва в размер на 120 000,00 лв. Счетоводната сметка към 31.12.2019 г. е приключена с дебитирането на сметка 123 „Печалби и загуби от текущата година“ /л.722-723, 727, 759/. Тези счетоводни записвания са във връзка с посочения по-горе предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.03.2019 г. /л. 920/, сключен между „///“ ЕООД /продавач/ и „///“ ЕООД /купувач/ на поземлен имот, находящ се в землището на с. Аспарухово, община Дългопол, област Варна в местността Баевец, с площ 33 757 кв. м. и анекс на  този договор.

От свид. показания на  Т.  К.  Л. се установява ,че същата е присъствала на разговорите  по сключване на предварителен договор за покупка на имот с ид. 00789.18.37 по КККР на с. Аспарухово между „//// „ ЕООД, като продавач и „///“ ЕООД - купувач . Същата е била  счетоводител и на двете дружества , развивайки счетоводна дейност в гр. Дългопол.  Тя от 2018г. обслужва „////„ ЕООД, а от по-рано - ///“ ЕООД. Предварителният договор между двете дружества е бил сключен в началото на 2019г. в офиса на  свидетелката и са били ползвани нейните познания относно възможността за финансиране на проект на първия продавач-„Биоенерком“ ЕООД. Свидетелката няма спомен къде точно е бил подписан предварителния договор . Има спомен  за договорена сума от 400 000 лв.  като продажна цена на имота. Не се  е стигнало до продажбата на същия , защото „Биоенерком“ ЕООД не е успяло  „ да изчисти“ тежестите върху имота , тъй като „////„ ЕООД е искало да придобие имота без такива. Свидетелката е отразила неустойката по този договор като разход в счетоводството на „////„ ЕООД и като приход за „///“ ЕООД.

 От показанията на свидетеля К.Р.  Д. / хидроинженер – управител и едноличен собственик на капитала на „Термо Систем контрол“ ЕООД / се установява , че по изпълнение на нормативни изменения през 2017 г. е бил сключен писмен договор  между „///„ ЕООД и неговата фирма , като последната е имала  задължение за ежемесечни огледи на съоръженията на язовирната стена и съответните прилежащи съоръжения, като тяло на стената, преливник, основен спускател, проходима част, водосток и др. на язовир „Аспарухово“ . Договорът действа и  понастоящем. Язовирът не е бил собственик на „////„ ЕООД, а на община Дългопол. Сухият откос е бил задължение на Държавен горски фонд и само той го е почиствал , докато „///„ ЕООД е имало задължение за  поддръжката на билото на стената и почистването на водния откос. Водният откос се почиства в частта, която не е залята от вода. Свидетелят е правел ежемесечни огледи  и е давал предписания на наемателя на язовира - „///„ ЕООД. Това се е случвало в присъствието на служител на това дружество , като предписанията са били  устни и писмени. Ежегодно областна комисия , в която участва представител на областна администрация , на Агенцията по метрология и хидрология , прави проверка, като на тези проверки е присъствал и свидетеля . При тези проверки са били давани предписания и се е следяло за техното изпълнение. Последното посещение на язовира от свидетеля е на 06.11.2022г. Състоянието на стената минимум веднъж годишно се почиства на място . Ако не е изпълнено предписанието от жалбоподателя в дълъг период от време, свидетелят може да уведоми собственика на язовирната стена, но действия от ж-ля са били предприемани и предписанията му са били изпълнявани. С „///„ ЕООД свидетелят е имал сключен договор само за язовир Аспарухово, но фирмата на свидетеля е имала  сключени подобни договори за други язовири с други лица .

 Според неоспореното от страните и прието от съда като обективно и обосновано заключение на назначената ССчЕ , кореспондиращо със събраните писмени доказателства по делото ,  се установи , че  за процесните фактури в счетоводствата както на преките доставчици, така и на жалбоподателя има съвпадания на информацията за дати и размер на плащания по тях . За издадените фактури от „Ен джи ел рисайклиник“ ЕООД няма отразено плащане както в счетоводството на доставчика, така и на получателя. Вещото лице излага твърдение за редовно водено счетоводство от преките  доставчици и от жалбоподателя с касателство процесните данъчни фактури , понеже са налични първични счетоводни документи, заведени са хронологични счетоводни регистри, изготвени са оборотна ведомост, годишни финансови отчети, подадени данъчни декларации, като счетоводната отчетност дава възможност за определяне на данъчните задължения. Всички процесни фактури са вписани в дневниците за продажби на доставчиците и в дневниците за покупки на жалбоподателя , включени са в подадените СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди.

Управителят на РЛ -  Т.  М.  К. , е законен представител на 18  търговски дружества , сред които и на преките доставчици на  жалбоподателя- „Биоенерком“ ЕООД  и „///“ ЕООД , част от които са били дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на приходната администрация.

По повод дадени указания на жалбоподателя по чл. 171, ал. 4 от АПК  за ангажиране на доказателства за  реалност на процесните доставки и  за използване на резултата от фактурираните услуги в независимата му икономическа дейност  / л. 28/, същият депозира по делото  инвентарна книга за ДМА на  доставчика „ ///“ ЕООД за 2020г. , идентична  книга на  „///“ ЕООД за 2017 г. , разчетно – платежна ведомост на  „///“ ЕООД за месеците  08/17 г. , 09/17 г., 10/17 г. ,11/17 г. и 12/17 г. и разчетно-платежна ведомост на  „Биоенерком „  ЕООД за м. 05/20 г. и 06/20 г.  , както и договор  от 29.01.2020г.  за отдаване под наем от  „///“ ЕООД на  „Биоенерком“  ЕООД на  на трактор, плуг и две дискови брани  за периода от 01.02.2020г. до 31.07.2021 г.  срещу наемна цена от 34 594.10 лв. /л.91/.

 При проверка по чл. 184 от ГПК  на представения от ответника електронен носител се установи следното:

1. Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000321003472-020-001 / 18.06.2021 г. е подписана от Е С Х. на 18.06.2021 г. в 11:04:04 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на Е С Х., както и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 19.05.2021 г. до 19.05.2022 г.

2. Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000321003472-020-002 / 20.09.2021 г. е подписана от Е С Х. на 20.09.2021 г. в 16:08:41 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на Е С Х., както и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 19.05.2021 г. до 19.05.2022 г.

3. Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000321003472-020-003 / 17.01.2022 г. е подписана от Е С Х. на 17.01.2022 г. в 16:26:58 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на Е С Х., както и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 19.05.2021 г. до 19.05.2022 г.

4. Заповед за спиране на ревизионното производство № Р-03000321003472-023-001 / 28.10.2021 г. е подписана от Е С Х. на 28.10.2021 г. в 17:26:04 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на Е С Х., както и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 19.05.2021 г. до 19.05.2022 г.

5. Ревизионен акт № Р-03000321003472-091-001 / 14.03.2022 г е подписан от Е С Х. на 14.03.2022г. в 17:22:22 часа. При зареждане на удостоверението към файла е електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на Е С Х., както и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 19.05.2021 г. до 19.05.2022 г. Ревизионният акт е подписан и от З И Ц  на 14.03.2022 г. в 17:37:13 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на З И Ц , както и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 22.05.2017 г. до 26.05.2022 г.

6. Ревизионен доклад № Р-03000321003472-092-001 / 06.01.2022 г. е подписан от Г З Х  на 06.01.2022 г. в 18:45:04часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на Г З Х  , както и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 03.06.2021 г. до 03.06.2022 г. Ревизионният доклад е подписан и от В В Г на 06.01.2022 г. в 18:45:50часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на В В Г  както и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 11.11.2021 г. до 11.11.2022 г.

7. Заповед за възобновяване на ревизионното производство № Р-03000321003472-143-001 / 12.11.2021 г. е подписана от Е С Х. на 12.11.2021 г. в 11:28:24 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на Е С Х., както и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 19.05.2021 г. до 19.05.2022 г.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

По допустимоста на жалбата съдът се е произнесъл с определение № 2525/39.08.2022г. / л. 28 от делото/.

Възражението на „ /// „ ЕООД за нищожност на  решението на горестоящия адм. орган - решение № 88/12.07.2022г. на директора на дирекция „ ОДОП“ – Варна , е неоснователно , тъй като дори диспозитивът на това решение да е по потвърждаване на РА , а на втората страница на това решение да има  изявление за частична основателност на жалбата , то в случая се касае за допусната  техническа грешка в мотивите на решението , понеже изрично в същото решение в отделните му части  по изследване на законосъобразност и обоснованост на РА , касаещи както облагане по ЗДДС , така и облагането по ЗКПО има ясно изразено становище на ответника за законосъобразно определени данъчни задължения по периоди и по размери. В тази връзка допусната техническа грешка в едно изречение на  решението на горестоящия адм. орган не създава неяснота относно неговата воля по потвърждаване на РА и не влияе върху  законосъобразността на последния.

Съдебната проверка констатира  неоснователност на жалбата поради следните съображения :

Оспореният по съдебен ред РА изхожда от началник сектор „ Ревизии“ при ТД на НАП- Варна, който е възложил ревизията, след като е бил надлежно овластен от директора на ТД на НАП-Варна по реда на чл.112, ал.2 т.1 от ДОПК. Другият издател на РА е гл. инспектор по приходите, който е бил определен за ръководител на ревизията по цитираните по- горе  ЗВР. 

Според правилото на чл. 119, ал.2 от ДОПК рев. акт се издава от органа, възложил ревизията и ръководител на същата. Предвид изложените по-горе фактически данни за издатели на конкретния ревизионен акт това нормативно изискване е спазено. Авторите на акта са разполагали с материална компетентност и такава по степен. Налице е и териториална компетентност на издателите , които са част от териториалната дирекция на НАП гр. Варна- компетентната териториална дирекция по критериите на чл. 8, ал.1 т.1 от ДОПК, тъй като ревизираното дружество е със седалище в гр. Варна .

Атакуваният ревизионен акт, чиято неразделна част е ревизионния доклад / РД/, обективира както фактическите основания на органа по приходите във връзка с определените задължения за данъци на РЛ, така и правните основания за неговото издаване. Публичните вземания са конкретизирани в достатъчна степен на яснота по основание, размер и субект.    

Видно от материалите по рев. преписка част от адм. актове и по-специално РД и РА са подписани с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ. Електронният подпис е приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ. По определението на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Съгласно последната разпоредба „електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.  Квалифициран електронен подпис съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, според който „квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. А съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. Удостоверението за електронен подпис е средство за електронна идентификация и потвърждаване на самоличността на лицето, подписващо даден документ /файл/. Удостоверението за електронен подпис е законово признато за еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които притежават такова удостоверение. От представените удостоверения, като прикачен файл е видно, че подписите са положени от съответните лица, в периода на срока на действие на удостоверението.

В хода на съдебното производство жалбоподателят не оспори автентичността на обжалвания РА и на РД, който е негова неразделна част. В тази връзка няма спор между страните , че атакуваният рев. акт има като свой  реквизит подпис на вписаните негови издатели .  При липсата на подобен спор между жалбоподател и ответник съдът счита, че ревизионния акт се ползва с материална доказателствена сила. РА е подписан от лицата, посочени като негови автори  с КЕП и в периода на действие на удостоверението. В контекста на изложеното съдът приема оспореният по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма по чл. 120 от ДОПК.

Атакуваният РА обективира волеизявление на органи по приходи по определяне на данъчни задължения по видове и периоди, попадащи в  обхвата на ревизията по ЗВР. Постановената ЗВР е била надлежно връчена на РЛ при спазване на чл.114, ал.1 от ДОПК. РД е бил изготвен в рамките на определения срок на рев. производство при съблюдаване на  чл. 114 от ДОПК. Докладът е бил надлежно връчен на  ревизираното дружество , което е могло да упражни  процесуалното право на писмено възражение.

В жалбата до съда „/// „ЕООД релевира допусната нарушение на чл. 120, ал.2 от ДОПК, понеже при обсъждане на неговото писмено  възражение за свързани лица , обективирано на стр.12 от РА , не са посочени свързаните лица на  дружеството за ревизираните периоди, докато  в РД  са изброени изобщо всички свързани лица  на дружеството . Заявената правна обосновка на това  възражение е чл.120, ал.2 от ДОПК  , но тази правна норма въвежда правно задължение за органите  по приходи да обсъдят направените  възражения, което в случая е сторено . Видно от съдържанието на РА има изследване на това възражение и има позиция  за частичната му основателност. Освен това  назоваването в РД на свързаните лица на  дружеството не само за ревизирания период , а изобщо нито е нарушило процесуални права на  дружеството -жалбоподател, нито е довело до погрешни изводи за свързани лица на РЛ точно за данъчните периоди , попадащи в обхвата на ревизията.

Лишено от основание е оплакването на „/// „ ЕООД, че  органите по приходи не са предприели действия по събиране на доказателства за техническа и кадрова обезпеченост на преките доставчици , тъй като видно от материалитe на рев. преписка, систематизирани в РД / л. 176 от преписката / , включително събраните писмените документи от л.1328-1332 на същата , приходната администрация на основание чл. 45 от ДОПК е извършил насрещни проверки на всички преки доставчици по процесните  данъчни  фактури, въз основа на които  РЛ претендира признаване на право на данъчен кредит. Освен това спазвайки чл. 37, ал.3 и чл. 56 от ДОПК рев. екип е изисквал  писмени обяснения и  доказателства от самия жалбоподател , осигурявайки му възможност  да представи доказателства , събрани по  негов почин . Допълнително именно с цел установяване на относимите по случая  факти  рев. екип е присъединил събрани писмени доказателства от предходна данъчна проверка  / л. 1337/.

В контекста на изложеното съдът приема, че  няма допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

При анализ на събраните доказателствени източници по повод оплакването на „///“ ЕООД за материална незаконосъобразност на атакувания РА съдът съобрази следното:

       І. Облагане по ЗДДС 

Органите по приходи  са отказали признаване на претендирано от РЛ право на данъчен кредит. Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС две са основните материалноправни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги – същите да са получени по облагаема доставка от друго данъчно задължено лице и да се използват за целите на извършваните негови облагаеми доставки.

В решение по дело С-285/11 на СЕС е застъпено разбирането , че за да се установи налице ли е правото на приспадане, е необходимо да се провери дали доставките на стоки са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки.

В своята практика СЕС многократно е подчертавал, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. В решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 на СЕС се посочва , че правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка.

В свои решения по дела С-642/11 и С-536/03 Съдът на ЕС посочва, че в съответствие с членове 167 и 63 от Директива 2006/112 правото на приспадане на начислен ДДС по принцип е свързано с действителното извършване на облагаема сделка.

В обобщение реалността на доставката е основополагаща за  законосъобразното упражняване на субективното право на приспадане на данъчен кредит.

Упражняването на правото на приспадане не обхваща данък, който се дължи само защото е начислен във фактура (решения на СЕС: Genius, C-342/87, т. 13 и т. 19, Schmeink & Cofreth и Strobel, C-454/98, т. 53, Reemtsma Cigarettenfabriken, C-35/05, т. 23 и ЛВК-56, т. 34). Преценката за това налице ли са материалноправните предпоставки, посочени по-горе, се извършва от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, в т.37 от решението по С-78/12, СЕС изразява позиция , че лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. (Решение от 6 септември 2012г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012г. по дело Б., C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013г. по дело ЛВК-56, C-643/11, точка 57).

Според правилата на българското съдопроизводство в тежест на  ревизираното дружество е доказване на съществуването на всички елементи от фактическия състав на субективното право на приспадане на ДДС, сред които е и реалност на фактурираните доставки. След като жалбоподателят черпи благоприятни за себе си правни последици от твърдението за реалност на тези доставки , той следва да проведе главно доказване на този положителен юридически факт, а главното доказване според българското процесуално право винаги означава пълно доказване.  За целите на пълното доказване трябва да се създаде сигурно убеждение в съда за истинността на  фактическото твърдение , а не вероятност  от настъпването на юридическия факт. / С  Ж.,   Гражданско процесуално право, Сиела ,2000,  с. 259 / .

      1. Относно издадени фактури от „///“ ЕООД

       По повод издадената фактура № **********/28.06.2017 г. на стойност 102,50 лв. и ДДС 20,50 лв. /л.961/ по префактуриране на ел. енергия по фактура № **********/20.06.2017 г. на стойност 102,50 лв. и начислен ДДС 20,50 лв., издадена от „Енерго-Про Мрежи „ АД на „///“ ООД с предмет „проучване външно ел. захранване с удостоверение за мощност 51-100 киловата за обект база МТС Дългопол“ /л.962/в хода на ревизията  жалбоподателят не е представил доказателства как неговата икономическа дейност е свързана с обекта „база МТС Дългопол“. Въпреки дадените указания по чл.171, ал.4 от АПК  / л. 28/ такива доказателства  не бяха представени и в съдебното обжалване на РА. Недоказаните факти съдът приема за неосъществени. В тази връзка съответстващо на нормативната уредба и по-специално на правилото на чл. 69, ал.1 от ЗДДС е решението на органите по приходи да откажат признаване приспадането на данъка, тъй като е необходимо стоките и услугите да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. 

Правилен е изводът на ревизиращият екип за нереалност на фактурираните  доставки по фактура № **********/30.08.2017 г. /л.963/ с данъчна основа 8 100,00 лв. и ДДС - 1 620,00 лв., предмет: 9 бр. машиносмени с багер катерпилар почистване на язовири по фактура № **********/28.08.2017 г. /л.965/  с данъчна основа - 15 000,00 лв. и ДДС - 3 000,00 лв. с предмет аванс по договор за почистване на язовир.

Първо , от събраните доказателствени източници се констатира , че за ревизираните данъчни периоди „/// „ЕООД е получател на  фактурирани услуги по почистване на язовир „Аспарухово“,  който язовир е публична общинска собственост и по-специално собственост на Община Дългопол , без данни за отдаването му под наем, концесия или друга правна  форма на ползване на язовира от ревизираното дружество , поради което няма как почистването на  този язовир да се обвърже с независимата икономическа дейност  на този правен субект .   

Второ, в хода на ревизията е събран писмен договор от 01.08.2017 г. , сключен между „///“ ООД /възложител/ и „///“ ЕООД/изпълнител/, с предмет „почистване на водоизточник - язовир „Аспарухово“, но този писмен документ се ползва единствено с формална доказателствена сила и свидетелства само авторството на договора и за  постигнато облигационно съглашение между страните. Той не доказва неговото изпълнение т.е. извършване на услугата, а именно фактът на изпълнение на тази услуга е от значение в конкретния случай. 

Дори след дадените указания по чл. 171, ал.4 от АПК / л. 28/ оспорващото дружество не  ангажира преки  доказателства за почистване на язовира - разпит на  работниците , осъществили  9-те машиносмени, цитирани във фактурата от 30.08.2017 г. , не бяха представени писмени доказателства за отчитане на  тези машиносмени от прекия доставчик  „///“ ЕООД, въпреки че управител и на двете търговски дружества – доставчик и получател по фактурите , е едно и също лице - Т.  М.  К.. Същата , имайки достъп до счетоводната документация на доставчика „///“ , безпроблемно можеше да посочи работниците , които са изпълнили машиносмените по първата фактура, както и тези, които са почистили  язовира  по втората фактура , за да бъдат разпитани в настоящия съдебен процес , като по този начин биха се събрали преки, а не косвени доказателства, защото би се събрала относима информация точно от лицата , осъществили конкретните действия, съставляващи фактурираните услуги. Процесуалната  пасивност на РЛ в насока събиране на посочените доказателства както в хода на ревизията, така и в съдебната фаза на процеса при изрично дадено  указание поражда основателно съмнение в съда за реалност на процесните доставки на услуги.

Трето , съгласно чл.1, ал.2 от писмения договор от 01.08.2017 г.  почистването на язовира като вид и обем на дейности следва да се извърши „въз основа на доклада  за състоянието на язовира „, съставен от „Систем  контрол“ ЕООД- оператор на язовирната стена „. Към рев. преписка е приложен писмен договор от 02.02.2017 г., сключен между РЛ и „ Систем  контрол“  ЕООД  , в сила от датата на неговото подписване , съгласно чл. 11 от който  ежемесечно  „ Систем контрол“  ЕООД следва  да изготвя и представя на РЛ  писмен доклад / отчет/  за извършени наблюдения и оценка на състоянието на язовирните стени и съоръжения  на язовир в м. „ Пейчовец“  в землището на с. Аспарухово / л. 115-119 от преписката/ , но такива писмени отчети  не се представят  нито от  жалбоподателя , нито  от разпитания в съд. заседание управител на „ Систем  контрол“ ЕООД , още повече че изрично в чл. 11, т.2 от същия договор е записано , че заплащането на изпълнителя става ежемесечно  , но само след представен писмен отчет / доклад / , а според чл. 12, т. 3 от договора най-малко веднъж месечно  изпълнителят  „ Систем  контрол“ ЕООД  извършва периодични огледи .

След като услугата по почистване на язовира се изпълнява във вид и обем, указани от оператора на язовирната стена в изготвени от последния ежемесечни писмени доклади/отчети, а такива  не са представени нито от РЛ, нито от свидетеля К.Д. / управител на Систем контрол „ ЕООД / за едногодишния срок на действие на договора от 01.08.2017 г., се поражда поредно съмнение доставчикът „ ///“  ЕООД  да е почистил язовира, защото почистване на язовирна стена не може да се осъществи произволно. Неправилното  изпълнение  на такава дейност , без спазване на указания от оператора на язовирната стена , който носи отговорност по договора от 01.08.2017 г. за безопасната  експлоатация на стената и съоръженията съгласно Закона за водите , може да застраши техническата изправност на язовирната стена , а оттам безопасността на живущи в близките населени места и  застрашава насажденията в съседните на водоема земеделски територии  .  

      Четвърто, показанията на свид. К.Д. / управител на „Систем контрол“ ЕООД , което дружество е оператор на язовирната стена /, са общи, без конкретика за време, място или лица, почистили язовирната стена през 2017 г. т.е. това  доказателствено средство не дава нужната за процеса информация дали е бил почистен язовира през 2017 г. Липсата на  подобна конкретика може да се обясни не само с отдалечеността във времето на този факт, но и поради твърдението на самия свидетел, че неговото еднолично  дружество е оператор на различни язовири и това обяснява невъзможността той да има спомен за състоянието точно на язовир „ Аспарухово“ и то през 2017 г.

      Освен това  истинността на заявеното от този свидетел, че жалбоподателят ежегодно е почиствал язовира по изпълнение на негови предписания се опровергава от липсата на дадени негови предписания в писмени доклади или отчети. Това твърдение на свидетеля е обусловено и от факта ,че същият е заинтересован , понеже  като  управител и едноличен собственик на „Систем контрол“ ЕООД получава ежемесечно възнаграждение от „/// „ЕООД като оператор на язовира и има интерес ,за да продължи дейността си като оператор на този язовир , да твърди  благоприятни за жалбоподателя факти. 

        Пето , в рев. производство  жалбоподателят представя писмен доклад на „ Систем контрол“  ЕООД  за техническото състояние на  язовир „ Аспарухово“   № 16/08/10.06.2019г./ л. 129-131 /. Този частен писмен документ  дава сведение за неблагоприятен за РЛ факт, понеже съдържа предписание в т. 4 за „спешно“ почистване на дървесната растителност  по въздушния и водния откоси, по речното корито , за да се осигури визуален контрол  на състоянието . 

        Общоизвестен факт е, че дърветата са многогодишни растения . След като при огледа през 2019г. са констатирани дървета по язовирната стена , които затрудняват визуалния контрол на стената, се налага извод , че през предходните календарни години т.е. през 2017 г. и 2018 г. язовирната стена не е била почиствана . Дървета , които пречат на визуалното възприемане на  стената, не израстват за една календарна година. В този контекст се пораждат допълнителни съмнения  за  реалност на фактурираната услуга. 

     Надлежното осчетоводяване на процесните фактури както от РЛ, така и от неговия доставчик е по изпълнение на изискванията за редовно водене на счетоводство , разписани в ЗСч и не доказва изпълнението на документираната услуга, а установеният от заключението на ССчЕ факт на плащания по фактурите  не е сред предпоставките за право на приспадане на  данъчен кредит / В този смисъл е решение 1094/01.02.2023г.  на ВАС по адм. дело № 5222/2022г./.

       Шесто, представеният в рев. производство приемо-предавателен протокол е частен  свидетелстващ документ, който се ползва единствено с формална доказателствена сила и неговата достоверност следва се анализира в съвкупност с останалите доказателствени източници . С това писмено доказателствено средство  не се отстраняват съмненията за реалност на фактурираната услуга, тъй като в този протокол е документирана констатация за извършено засипване на преливника и почистване на чашката на язовира  чрез „ измерване, оглеждане и преценка“ , но не е ясно записването за в колона „ количество“ на тези дейности -  „1.00“  на стойност 900 лв. Подобна неяснота за обем на извършени дейности се поражда и от записването в този протокол на количеството  „8.00“ на дейността „  почистване на чашката на язовира  от растителност и наноси“  със съща единична стойност като предходната услуга от 900 лв.

        Седмо , съгласно чл. 190, ал. 4, т. 2 от ЗВ председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица контролират изпълнението на мерките за осигуряване на изправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация, а новелата на чл. 190 „б“ от този нормативен акт гласи, че за резултатите от проверката контролните органи по чл. 190, ал. 4 съставят протокол, към който прилагат събраните документи и обяснения и преписи от този протокол се изпраща както на собственика на язовирната стена и съоръженията към нея, така и на нейния оператор.

       Свид. К.Д. / управител на „Систем контрол“ ЕООД , което дружество е оператор на язовирната стена / твърди ,че ежегодно такава комисия е извършвала огледи на язовир “Аспарухово“ , но жалбоподателят дори и след даденото му указание по чл. 171, ал.4 от АПК не поиска събиране по реда на чл. 192 от ГПК на такива протоколи и резултатът от неговата  процесуална пасивност е поредното съмнение в съда за реалност на фактурираната услуга  по почистване на язовира  на с. Аспарухово.

       Правилен е изводът на  органите по приходи за нереалност на доставката по издадената фактура № **********/20.11.2017 г. /л. 967/ с данъчна основа - 1868,00 лв. и ДДС - 373,60 лв., с предмет - почистване на терен.

      Жалбоподателят  представя сключен на 09.11.2017 г. писмен договор между „///“ ООД/възложител/ и „///“ ООД /изпълнител /с предмет на „почистване на терен от ниски храсти и изсъхнала растителност в района на яз. „Аспарухово“ при договорен срок  за извършване на услугата не по-късно от 30 дни от подписване на договора. Както бе посочено по-горе в мотивите  на настоящото решение този договор свидетелства само за съвпадение на волята на договарящите се лица за възникване на облигационно  правоотношение, но не доказва неговото изпълнение .

     Предметът на този договор представлява почистване на язовира и е идентичен на предмета на предходния договор между същите страни  , сключен на 01.08.2017 г. Изрично в чл. 7 от договора от  01.08.2017 г. е вписано ,че неговият срок е до 30.11.2017 г.

      Нелогично е сключването  между едни и същи правни субекти на два договора с еднакъв предмет , като срокът на втория договор  попада в периода на действие  на първия от тях . Това обстоятелство за пореден път затвърждава съмнението за реално изпълнение на  услугата по първия договор, след като се сключва втори идентичен договор .

      На следващо място , в чл. 3, ал. 2 от договора от 09.11.2017 г.  е записано ,че плащане се реализира само след издадени фактури и подписан приемо-предавателен протокол. В представения такъв протокол от 20.11.2017 г. е вписано, че страните са приели без забележка  изпълнена дейност по чл.1 от договора , но няма никаква допълнителна информация за вид и количество на реално извършените дейности по изпълнение на този  договор . Вписаните общи формулировки  в протокола не изпълняват успешно целта на главното доказване на реалност на фактурираната доставка на услуга . Пораждат се съмнения дали същата  е  извършена , защото  изрично в чл. 9 от договора от 09.11.2017 г. е вписано ,че изпълнителят се задължава да  изпълни работата по договора  със собствени  трудови и материални ресурси , което означава, че в счетоводството на доставчика  би следвало да има информационни следи по изпълнение на дейностите , предмет на  договора , а подобни сведения доставчикът не представя при насрещната проверка от НАП. Доставчикът би могъл да посочи имената на своите работници , извършили почистване на терена , тъй като не твърди, че е ползвал подизпълнители. Управител на доставчика и на изпълнителя е едно и също физическо лице, което обстоятелство улеснява възможността РЛ да узнае и да посочи кои са работниците , извършили конкретните действия по почистване на язовира , но нито в  хода на ревизията , нито в съд. производство се депозират такива сведения и възможното логично обяснение на подобна пасивност е отсъствието на извършена услуга по почистване на язовир „ Аспарухово“ , документирана в процесната данъчна фактура.

      Освен това съгласно чл. 6 от договора  от 09.11.2017 г. „ ///  „ ЕООД проверява изпълнението на договора , включително и дава писмени  указания . Въпреки даденото указание по чл. 171, ал.4 от АПК / л. 28/ жалбоподателят не прояви активност да поиска събиране на гласни доказателства чрез разпит на  своя служител , проверил изпълнението на  услугата по  процесната фактура .

      Съдът счита, че не се постигна процесуалния стандарт на главното доказване предвид назованите способи за събиране на преки доказателства  и липсата на активно процесуално активно поведение на РЛ по събиране на такива доказателствени източници . Тази пасивност поражда за пореден път съмнение в съда за реалното изпълнение на фактурираната услуга , а както бе посочено по-горе съдебната  практика на СЕС предопределя  зависимост по признаване право на приспадане на ДДС от реалното изпълнение на фактурираната услуга , чието доказване е според правилата на българското процесуално право .

       2.Относно издадена фактура от „Строй транс 2020“ ЕООД

       Правилно е решението на рев. екип да откаже признаване на право на  приспадане на ДДС по издадената фактура  № **********/27.11.2020 г. с данъчна основа 38 644,70 лв. , ДДС -7728,94 лв. и предмет „строителни материали по опис“ /л. 801/.

       Нито  жалбоподателят , нито неговият доставчик представят опис на придобитите строителни материали от РЛ , който опис би следвало да бъде неразделна част от фактурата, пояснявайки нейния предмет. 

       В хода на ревизията „ /// „ ЕООД представя съставен в деня на издаване на фактурата приемо -предавателен протокол / стр.802/  с описание на закупени 22 различни по вид стоки , според който документ стоките  са били получени от жалбоподателя в гр. София, където е  седалището на доставчика  . Тежестта по доказване на реалното предаване правото на разпореждане с  тези стоки е в тежест на жалбоподателя и въпреки изрично даденото му указание по чл. 171, ал.4 от АПК / л. 28/, той както в рев. производство , така и в съдебната  фаза на процеса не представи доказателства за транспортиране на тези стоки от гр. София до гр. Варна . Освен това той не представи доказателства  за използване на придобитите стоки в своята независима  икономическа дейност , не представи доказателства за изписване на процесните стоки от доставчика и тяхното надлежно счетоводно заприхождаване  от получателя . Тези обстоятелства пораждат съмнения за съществуване на твърдения от РЛ юридически факт-   придобиване на стоките по процесната фактура от „ /// „ ЕООД .

         Освен това събраните от приходната администрация  данни изпълняват функцията на успешно проведено насрещно доказване, разколебавайки допълнително достоверността на фактическото твърдение на   РЛ за реална доставка на стоки , понеже доставчикът по процесната фактура няма подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО за периода от 2017 г. до 2019 г. включително. В публикуван баланс за 2020 г. дружеството- доставчик  декларира в актива само вземания от клиенти и доставчици в размер на 1104 хил. лв. и разходи за бъдещи периоди в размер на 24 хил. лв., и в пасива - задължения към доставчици 929 хил. лв. и други задължения в размер на 189 хил. лв. В този контекст РЛ претендира право на приспадане на ДДС на основание реална доставка на  стоки от „Строй транс 2020 “ ЕООД , след като доставчикът не е декларирал никакви приходи от подобна дейност. Всички тези сведения относно процесната доставка на стоки не постигат процесуалния стандарт на главно доказване т.е. пълно такова , защото се пораждат основателни съмнения за реалност на фактурираната доставка. 

        3.Относно  издадени фактури от „Ен джи ел рисайклинг“ ЕООД

        Правилно е решението на органите по приходи да откажат признаване право на приспадане на данъчен кредит по фактура № **********/30.01.2018 г. с данъчна основа 100,00 лв. , ДДС 20,00лв., с предмет на доставка - офис обзавеждане по опис /стр.595/ и по фактура №**********/30.11.2018 г. с данъчна основа 13 530,00 лв. и ДДС 2706,00 лв., с предмет на доставка „съд 1.2 M3 с бъркалки рециклиран, съд 2.0 M3 рециклиран и съд 0.3 M3 рециклиран /стр.597/. Нито една от двете фактури  не се придружава от писмени документи за предаване на стоките  между доставчик и получател, за тяхното транспортиране , за тяхното изписване от счетоводството на доставчика , за тяхното заприхождаване  от РЛ, както и по използването им в независимата икономическа дейност на жалбоподателя. Пасивността на оспорващото дружество по  събиране на  такива данни , дори и след даденото му указание по чл. 171, ал.4 от АПК , има за правна последица неуспешно главно доказване на относимия юридически факт по реалност на фактурираната доставка на стоки. Представената данъчна фактура е частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила , а събраната информация  чрез ССчЕ за извършено плащане по фактурата съдебната практика приема за косвено доказателство за реалност на доставката и не е сред предпоставките за право на приспадане на  данъчен кредит / В този смисъл е решение 1094/01.02.2023г.  на ВАС по адм. дело № 5222/2022г./.

      4.Относно фактура, издадена от „Ен джи ел инвестмънтс“ ООД

Правилно  приходната администрация е отказала признаване право на приспадане на данъчен кредит на РЛ по фактура № **********/05.01.2020 г. с данъчна основа 25000,00 лв. ,ДДС 5000.00 лв. и предмет  „по договор за наем“, /л. 776/. За целите по доказване реалност на фактурираната доставка жалбоподателят представя единствено данъчна фактура, а както бе посочено по-горе този частен писмен документ не постига ефекта на главното доказване при отсъствието на  допълнителни доказателства за действителност на наемното правоотношение . Няма как при представена единствено данъчна фактура да се провери дали  има изпълнение на  договор за наем след като липсват каквито и дали данни за предмет на договора- наем на движима или на недвижима вещ, няма информация за дата на сключване на такъв договор , за срок на действие на договора и за договорена наемна цена .

Въпреки дадените указания по чл. 171, ал.4 от АПК оспорващото дружество не ангажира никакви доказателствени източници за действителност на цитираното облигационно правоотношение. Недоказаните факти съдът приема за  неосъществени , което в конкретния случай означава отсъствие на сключен договор за наем  и именно поради тази причина не се  представиха доказателства за осчетоводени плащания  по такъв договор . За пълнота на изложението следва да се посочи, че жалбоподателят не представи и никакви  доказателства по използване на резултата от договора за наем в своята независима икономическа дейност. 

Само фактът на издадена фактура не означава реалност на документираната доставка и изисква представяне на допълнителни доказателства . В този смисъл  е решение № 15103/15.11.2013 г. на ВАС по адм. дело № 2812/2013 г.

Признаването на субективно право на приспадане на ДДС е обусловено не само от притежаването на данъчен документ, но и от установяване на реалното осъществяване на фактурираната облагаема доставка. Това разбиране се извлича от чл. 167 и чл. 63 от Директива 2006/112 , което е транспонирано  с разпоредбите на чл. 25, чл. 68, ал.2 от ЗДДС.  Съгласно чл. 70, ал.5 от цитирания нормативен акт  не е налице право на приспадане на данъчен кредит  за данък, който е начислен неправомерно.

5.Относно издадени фактури от „///“ ЕООД

Правилно е решението на рев. екип да откаже признаване на претендираното от РЛ субективно право на приспадане на ДДС по фактура № **********/29.10.2018 г. с данъчна основа 2 020,40 лв. ,ДДС 404,08 лв. и предмет услуги със селскостопанска техника, /стр. 1051/, по фактура № **********/26.11.2018 г. с данъчна основа 1 500,00 лв. ,ДДС лв. и предмет услуга съгласно договор от 01.11.2018 г. /стр. 1061/ и по фактура № **********/30.03.2019 г. с данъчна основа 2 033,00 лв. ,ДДС 406,60 лв. и предмет  почистване района на язовир Аспарухово съгласно договор /стр. 1033/, по фактура № **********/30.09.2019 г. с данъчна основа 25 977,66 лв. ,ДДС 5 195,53 лв. и предмет услуги с трактор с шредер и ремарке /стр. 1038/.

Съобразно цитираната практика на СЕС доказването на реалност на  фактурирана доставка на услуга е в тежест на РЛ и това доказване става по правилата на националното законодателство , което предполага в случая провеждане на главно доказване от „/// „ ЕООД на изпълнение на услугите  по процесните фактури.  Главното доказване означава пълно доказване  т.е.   създаване на сигурно убеждение за осъществяване на твърдения юридически факт, но в случая възникват съмнения , респективно доказването на жалбоподателя е непълно, тъй като основната дейност на доставчика „///“ ЕООД е производство на земеделски продукти - в т.ч. зърнопроизводство, отглеждане на лавандула, маточина за последваща преработка, оказване на консултации и предоставяне на земеделски услуги, а подобна дейност не предполага притежание на строителна техника , включително багери за почистване на  терени и това се доказва и от представения  в съд. производство препис на инвентарна книга  на ДМА  на  „///“  ЕООД.

Както бе посочено по-горе от събраните доказателствени източници се констатира , че за ревизираните данъчни периоди „/// „ЕООД е получател на  фактурирани услуги по почистване на язовир „Аспарухово“,  който язовир е публична общинска собственост и по-специално собственост на Община Дългопол , без данни за отдаване  под наем, концесия или друга правна  форма на ползване на същия от това дружество , поради което няма как почистването на  този язовир да се обвърже с независимата икономическа дейност  на този търговец.   

На следващо място, РЛ представя писмен договор от 01.10.2018 г. , сключен между „///“ ООД /възложител/ и „/// “ ЕООД /изпълнител/, с предмет „почистване на терен от ниски храсти  и изсъхнала растителност  на  язовир „Аспарухово“, но този писмен документ се ползва единствено с формална доказателствена сила и свидетелства само авторството на договора и за  постигнато съглашение между страните, но не доказва неговото изпълнение т.е. извършване на услугата, а именно фактът на изпълнение на тази услуга е от значение за конкретния случай. 

Въпреки дадените указания по чл. 171, ал.4 от АПК / л. 28/ оспорващото дружество не  ангажира преки  доказателства за почистване на язовира - разпит на  работниците , осъществили  почистването на язовира .

На следващо място, съгласно чл. 6 от договора възложителят т.е. РЛ  проверява изпълнението на  договора и дава  писмени указания. При подобна договореност жалбоподателят , съблюдавайки указанието по чл. 171, ал.4 от АПК,  можеше да  поиска  разпит на длъжностното лице , което е проверявало  провеждането на  дейностите на изпълнителя по почистване на язовира , но и  такава процесуална деятелност не бе проявена от  жалбоподателя. Неговата пасивност поражда основателно съмнение за реално почистване на язовира.

      Според показанията на свид. К.Д. / управител на „Систем контрол“ ЕООД / язовирът е бил почистван всяка година, но свидетелят не дава конкретни данни за времето, когато това е станало през календарната 2018 г. , за да се провери достоверността на вписаните данни в  процесните фактури. Освен това „Систем  контрол“ ЕООД е имало сключен договор  за оператор на  язовирната стена на споменатия язовир само за една година считано от 02.02.2017 г. и при липса на  представена информация за удължаване на договора и при съществуваща изрична клауза в същия , че той се прекратява с изтичане на срока , няма основание свидетелят да е посещавал през 2018 г. язовира , за да следи за безопасната му експлоатация , както и да дава указания за неговото почистване.  

      На следващо място , допълнително съмнение за реалност на фактурираната услуга се поражда от факта, че РЛ представя приемо-предавателен протокол , за да докаже изпълнение на сключения договор с „ ///“ ЕООД  от 01.10.2018 г. Този писмен протокол , който като частен свидетелстващ документ служи по удостоверяване на юридическия факт по приемане и по предаване , в настоящия случай дава сведение за приемане на 20.10.2017 г. на изпълнена дейност по договор , сключен една година по-късно  – на 01.10.2018 г. и истинността на този факт е удостоверена с положени подписи на управителите и двете дружества – страни по договора .

       Представяйки приемо-предавателен протокол с информация за приемане на изпълнение на договор още преди самото негово сключване и с използвана обща формулировка в този протокол по приемане на изпълнение на договора , без индивидуализация какви са реално извършени дейности от изпълнителя , които са приети без забележки, РЛ не се справи успешно със своята доказателствена задача и не се създаде сигурно убеждение в съда ,че процесната услуга е била извършена. 

       За пълнота на изложението е нужно да се посочи , че съгласно чл. 190, ал. 4, т. 2 от ЗВ председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица контролират изпълнението на мерките за осигуряване на изправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация, а новелата на чл. 190 „б“ от този нормативен акт гласи, че за резултатите от проверката контролните органи по чл. 190, ал. 4 съставят протокол, към който прилагат събраните документи и обяснения и преписи от този протокол се изпраща както на собственика на язовирната стена и съоръженията към нея, така и на нейния оператор. Такива писмени доказателства, въпреки даденото указание по чл. 171, ал.4 от АПК, жалбоподателят не представи и се поражда допълнително съмнение за реалност на фактурираната услуга.

       Допълнителен аргумент в насока нереалност на фактурираната услуга дава събраният в хода на ревизията писмен доклад на „ Систем контрол“  ЕООД  за техническото състояние на  язовир „ Аспарухово“   № 16/08/10.06.2019г./ л. 129-131 /. В този частен писмен документ  се съдържа информация за неблагоприятен за РЛ факт, понеже съдържа предписание в т. 4 за „спешно“ почистване на дървесната растителност  по въздушния и водния откоси, по речното корито , за да се осигури визуален контрол  на състоянието .  

       Общоизвестен факт е, че дърветата са многогодишни растения . След като при огледа на язовира на 10.06.2019 г. са констатирани дървета по язовирната стена , които затрудняват визуалния контрол на стената, се налага извод , че през м. октомври 2018 г. язовирната стена не е била почиствана . Дървета , които пречат на визуалното възприемане на  стената, не израстват за една календарна година. В този контекст се пораждат допълнителни съмнения  от страна на съда за  реалност на фактурираната услуга. 

      Надлежното осчетоводяване на процесните фактури както от РЛ, така и от неговия доставчик е по изпълнение на изискванията за редовно водене на счетоводство , разписани в ЗСч и не доказва изпълнението на документираната услуга, а установеният от заключението на ССчЕ факт на плащания по фактурите  не е сред предпоставките за право на приспадане на  данъчен кредит / В този смисъл е решение 1094/01.02.2023г.  на ВАС по адм. дело № 5222/2022г./.

       Относно фактура № **********/26.11.2018 г. с данъчна основа 1 500,00 лв. ,ДДС лв. и предмет „услуга съгласно договор от 01.11.2018 г.“ съдът прецени за обоснована тезата на рев. екип  за липса на реалност на  фактурираната услуга и съответно неоснователност на претенцията на РЛ за приспадане на данъка . Предметът на процесната фактура е индивидуализиран чрез препращане  към договора, а в последния предметът е общо формулиран - укрепване на язовирна  стена  на язовир „ Аспарухово“ . Тази конкретизация препятства възможността да се провери  какви са извършени действия от изпълнителя по спазване неговите задължения по  договора.          

И в този договор , както в предходно сключения договор между същите страни от 01.10.2018г. има клауза , че РЛ , като възложител, проверява изпълнението на    договора и дава  писмени указания. При подобна договореност и във  връзка с  даденото указание по чл. 171, ал.4 от АПК оспорващото дружество можеше да  поиска разпит на неговото длъжностно лице , което е проверявало  провеждането на  дейностите по този договор от изпълнителя , а подобно доказателство представлява пряко доказателство , защото дава сведение за важния по случая факт по изпълнение на услугата , но подобна процесуална деятелност не бе проявена от  жалбоподателя. РЛ не се справи с доказателствената тежест на  главното доказване. Възникват  допълнителни съмнения за реалност на фактурираната услуга и предвид бланкетното съдържание на представения приемо-предавателен протокол по приемане  без забележки  на „изпълнените дейности “ . Освен това и в този протокол с положени подписи на управителите и на двете дружества е удостоверено , че  приемане на дейности е станало на 26.11.2017 г. – около една година преди сключване на самия договор /  01.11.2018 г. /. 

Събраните доказателствени източници не постигат стандарта на главно доказване за реалност на доставката по фактура № **********/30.03.2019 г. с данъчна основа 2 033,00 лв. , ДДС 406,60 лв. и предмет  почистване района на язовир Аспарухово съгласно договор /стр. 1033/, тъй като договорът , сключен на 27.02.2019 г. между РЛ и „ ///“ ЕООД свидетелства за договорен срок на негово изпълнение до 31.03.2019 г. , като почистването на язовира следва да стане съобразно  доклад за състояние на язовира , съставен от „Систем контрол“  ЕООД, / чл. 1, ал.2 / , а такъв писмен доклад е бил изготвен едва на 10.06.2019 г. / л. 129/ т.е. след прекратяване на договора от 27.02.2019 г. и след издаване на фактурата  . Страните по договора са постигнали съгласие почистване на язовира да стане съобразно предписание на посочената фирма, тъй като самоволното му почистване крие висок риск от увреждане на  язовирната стена, на съществуващите негови съоръжения и влияе върху безопасната експлоатация , крие опасност от заливане на находящи се в близост земеделски земи и населени места . Именно поради такива опасности Законът за водите изисква при ползване на язовири да има оператори на същите, които осъществяват  контрол по поддържането им в изправност и безопасна експлоатация и носят отговорност при  неспазване на тези задължения. 

И относно процесната фактурирана услуга , въпреки даденото указание по чл. 171, ал.4 от АПК,  оспорващото дружество не прояви активност по събиране на преки доказателства чрез разпит на лицата , извършили почистване на язовира или писмени документи за проведени работни смени . РЛ не представи никакви данни как е използвало резултата от фактурираната услуга в своята икономическа дейност. Процесната фактура от 30.03.2019 г.  не е придружена от приемо-предавателен протокол. 

За пълнота на изложението е нужно да се посочи, че при насрещната проверка доставчикът е посочил , че  почистването на язовира по изпълнение на договора е станало от Л К Л и въпреки тази събрана информация по преписката още в досъдебната фаза , „/// „ ЕООД не поиска разпит на това лице .

Самия доставчик при насрещната проверка посочва, че Л Л е назначен по трудов договор като агроном и този факт допълнително  поражда съмнение , че същият е почиствал  язовирната стена със специализирана техника при липсата на данни , че притежава нужната квалификация.

Правилно е решението приходната администрация да откаже признаване   приспадане на ДДС по фактура № **********/30.09.2019 г. с данъчна основа 25 977,66 лв. , ДДС 5 195,53 лв. и предмет услуги с трактор с шредер и ремарке /стр. 1038/ поради нереалност на фактурираната услуга, тъй като има противоречие между съпътстващи  тази фактура писмени документи. Към фактурата жалбоподателят представя сключен на 01.07.2019 г. писмен договор с  „///“ ЕООД  за почистване на язовира , но изрично в чл. 6 от този договор е  записано , че срокът за изпълнение на тази дейност е до 31.03.2019 г. Към фактурата  е приложен и протокол „ за приемане на извършената работа по договор  за услуга от 01.07.2019 г.“ , но  в този протокол са  вписани данни за реално  отработени  часове, базиращи се на работно време  по дневни актове,  но вписани  дати  на тези дневни актове , а същите само са вписани с поредни номера . При тази непълнота на информация за дати документираните отработени часове и при бездействие на РЛ да представи самите дневни отчети, вписани като неразделна част от протокола,  се поражда съмнение, че този протокол свидетелства за изпълнени услуги точно по договора от 01.07.2019 г. 

На следващо място, въпреки даденото указание по чл. 171, ал.4 от АПХ  „/// „ ЕООД не ангажира доказателства по използване на резултата от тази услуга в своята икономическа дейност , а предвид  разпоредбата на чл. 69, ал.1 от ЗДДС това е задължителна  материалноправна предпоставка за упражняване правото по приспадане на данъка.

Правилно е решението на рев. екип да откаже приспадане на ДДС по фактура № **********/01.05.2020 г. /л.1083/ с данъчна основа 12 500 лв. ,ДДС 2 500 лв. и предмет „услуга по договор“. „///“ ЕООД  представя при насрещната проверка договор от 01.02.2020 г. за комплексни агротехнически услуги по озеленяване на два  поземлени имота, единият от които е  имот с административен адрес гр. ///, ул.  „ ////“ №// , а от приложен приемо-предавателен протокол от 30.04.2020 г. е видно, че РЛ е приело  дейности по озеленяване само на този поземлен имот , който е с ид. 24565.502.1854 по КККР на гр. Дългопол и е собственост на „Ксара Трейдинг“ ЕООД с ЕИК ********* . След като  „ /// „ ЕООД  не е нито собственик ,нито ползвател на този имот , не  представя за доказателства за префактуриране на трети лица , не ангажира  доказателства по използване на резултата от озеленяване на цитирания имот в своята независима икономическа  дейност, законосъобразно рев. екип е отказал приспадане  на данъка на основание чл. 69, ал.1 ЗДДС.

Обоснован откъм доказателствени източници и правна уредба е изводът на приходната администрация за отсъствие на основание по приспадане на ДДС по  фактура №61/31.07.2020г. с данъчна основа 23 500 лв. , ДДС 4 700 лв. и предмет – „ по анекс към договор /л. 1091-1093/.

„///“ ЕООД  представя договор за административна услуга от 15.10.2018 г. с възложител „///“ ЕООД и изпълнител „///“ ЕООД , както и анекс № 1 за прекратяване на този договор от 31.07.2020г.  Предмет на цитирания договор е  „административно обслужване и  финансово управление  на търговската и оперативна дейност , включваща кореспонденция с  държавни, общински  органи, мобилни оператори, застрахователи,  съгласуване на договори,  изготвяне на фактури, , изготвяне на планове и  отчети на паричен поток,  банкови плащания през онлайн банкиране, подготовка на документи при данъчни проверки и ревизии“ при месечно  възнаграждение от  1 175.00 лв. .

Според представени в хода на ревизията писмени обяснения  на „///“ ЕООД /л.1098/ услугите са били предоставени от управителя на дружеството- С О О , но според ГДД  на жалбоподателя за 2018  г. и 2019 г. неговото обслужващо счетоводно предприятие е ,Лейксайд инвестмънт“ ЕООД, а за 2020 г. - Т.Л. /л. 1109, 1118/. Това противоречие поражда съмнение за реалност на  фактурираните услуги.

На следващо място,  изрично в чл. 4.3 от договора е записано , че  РЛ получава  ежемесечно кратки доклади  и справки за извършена работа, но за периода на действие на този договор от 20 календарни месеца не се представя нито един такъв писмен документ както от ревизираното дружество , така и от „///“ ЕООД при насрещната проверка , което поражда поредно съмнение за реалното извършване на фактурираната услуга  .

Както бе посочено по-горе използването на резултата от услугата в независима икономическа дейност на получателя е задължително условие за упражняване правото на приспадане на ДДС. Отсъствието на такива данни по повод конкретната данъчна фактура и след дадено от съда указание по чл. 171, ал.4 от АПК  навежда на извод за неосъществен фактически състав на претендираното от „/// „ ЕООД субективно право.

6.Относно издадените данъчни фактури от „Биоенерком“ ЕООД

Правилно е решението на органите по приходи да откажат  приспадане на ДДС по фактура № **********/15.06.2020 г. с данъчна основа - 9128,85 лв., ДДС - 1825,77  и предмет „ почистване на  територията около язовир  „Аспарухово“ съгласно договор“ . Според сключен на 01.05.2020 г. договор между РЛ , като възложител, и „Биоенерком“ ЕООД /изпълнител/, второто дружество се задължава да почисти  язовир „Аспарухово“  до 15.06.2020г.  т.е. до датата на издаване на процесната фактура /л. 1252-1253/, но това почистване става  съобразно  доклад за състоянието на язовира , съставен от „Систем контрол“ ЕООД / чл. 1, ал.2 / .

Както бе посочено по-горе от събраните доказателствени източници се констатира , че за ревизираните данъчни периоди „/// „ЕООД е получател на  фактурирани услуги по почистване на язовир „Аспарухово“,  който язовир е публична общинска собственост и по-специално собственост на Община Дългопол , без данни за отдаването му под наем, концесия или друга правна  форма на ползване на РЛ , поради което няма как почистването на  този язовир да се обвърже с независимата икономическа дейност  на този търговец.   

Писменият договор от 01.05.2020 г. е частен диспозитивен документ, който се ползва единствено с формална доказателствена сила и не доказва изпълнение на същия, а само постигнато съвпадение на волята на насрещните страни относно техните права и задължения.  

Въпреки дадените указания по чл. 171, ал.4 от АПК / л. 28/ оспорващото дружество не  ангажира преки  доказателства за почистване на язовира - разпит на  работниците , осъществили  почистването на язовира , въпреки че едно и също лице е управител и на двете търговски дружества, което улеснява  възможността РЛ  да узнае имена на работниците на доставчика , които са почиствали язовира и да поиска техен разпит. Подобна процесуална пасивност  по събиране  и то на преки ,а не на косвени доказателства , поражда съмнение за реалност на фактурната услуга.

       На следващо място , въпреки че изрично в чл. 1, ал.4 от договора е записано , че  работата се приема след подписване на протокол, такъв не е съставен от договарящите се лица . Процесната фактура не се  придружава нито от приемо-предавателен протокол, нито от  писмени документи за отработени смени на работници по почистване на язовира .

      Поредно съмнение за реално извършена услуга се  поражда и от факта , че почистването на язовира предвид клаузите на договора следва да стане при спазване на доклад на „Систем контрол“ ЕООД , посочен като оператор на  язовирната стена , тъй като  според регламентацията на Закона за водите операторът осъществява контрол и съответно носи отговорност за безопасната експлоатация на язовира и поддържане в изправност на язовирните съоръжения . В този контекст почистването на язовира не може да стане произволно заради риска от повреждане на язовирните стени и опасност от заливане на земеделски площи и населени места.

      Данните  по адм. преписка сочат, че „Систем контрол“ ЕООД е съставило писмен доклад за състоянието на язовир „Аспарухово“ на 09.04.2020г., но в същият този доклад е записано, че техническото състояние на язовира е установено след извършен оглед два месеца по-късно – на 09.06.2020г. Според правилата на формалната логика едва след посещение на място  може да се получи сведение за състоянието на язовира и да състави писмен протокол или доклад. Огледът хронологично предшества изготвянето на доклад, а не обратното, както е в случая . Това противоречие поражда съмнение за изпълнение на предмета на процесната фактура – почистване на язовира съобразно договора. 

        Възникналото съмнение не се отстранява и от показанията на свид. К.Д. / управител на „Систем контрол“ ЕООД /, защото  неговите показания са общи ,без конкретика  за важния по случая факт кога през 2020г. е бил почистен язовир „ Аспарухово“ . Възможно обяснение за това е отдалечеността във времето на изследвания факт, но и обстоятелството, сочено от самия свидетел , че неговото еднолични дружество е оператор на различни язовири. Съдът не кредитира заявеното от този свидетел, че жалбоподателят ежегодно е почиствал язовир „ Аспарухово“ , отчитайки заинтересоваността на този свидетел, понеже  като  управител и едноличен собственик на „Систем контрол“ ЕООД получава ежемесечно възнаграждение от „/// „ЕООД като оператор на язовира и има интерес ,за да продължи дейността си като оператор на този язовир , да твърди  благоприятни за жалбоподателя факти. 

       За пълнота на изложението е нужно да се посочи , че съгласно чл. 190, ал. 4, т. 2 от ЗВ председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица контролират изпълнението на мерките за осигуряване на изправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация, а новелата на чл. 190 „б“ от този нормативен акт гласи, че за резултатите от проверката контролните органи по чл. 190, ал. 4 съставят протокол, към който прилагат събраните документи и обяснения и преписи от този протокол се изпраща както на собственика на язовирната стена и съоръженията към нея, така и на нейния оператор. При твърдение на свидетеля Д. ,че ежегодно  такава комисия е извършвала проверка на язовир „Аспарухово“ по изпълнение на даденото указание по чл. 171, ал.4 от АПК, жалбоподателят можеше да поиска събиране на протокол по реда на чл. 192 от ГПК , но неговата пасивност поражда поредното съмнение в съда за реалност на фактурираната услуга.

       Надлежното осчетоводяване на процесните фактури както от РЛ, така и от неговия доставчик е по изпълнение на изискванията за редовно водене на счетоводство , разписани в ЗСч и не доказва изпълнението на документираната услуга, а установеният от заключението на ССчЕ факт на плащания по фактурите  не е сред предпоставките за право на  приспадане на  данъчен кредит / В този смисъл е решение 1094/01.02.2023г.  на ВАС по адм. дело № 5222/2022г

Освен това ответникът  проведе успешно насрещно доказване , разколебавайки допълнително истинността на фактическото твърдение на РЛ за реалност на   фактурираната услуга, тъй като през периода м.01.2017 г. - м.12.2020 г. доставчикът е имал наети 8 лица по трудов договор на следните длъжности: „работник поливан“, „общ работник“, „управител“ и „производствен директор“. Нито РЛ, нито доставчикът представят доказателства за използвана техника , както и за участващи в изпълнение на услугата лица.

Липсата на материален, технически и кадрови ресурс за извършването на услугата е косвено доказателство в подкрепа на извода за липса на реални доставки. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка.

Представеният едва в  съдебното производство договор за наемане на техника  от „Биоенерком“ ЕООД /л. 91 от делото/ съдът счита за създаден за целите на съдебното обжалване на рев. акт частен диспозитивен документ , който няма достоверна дата по критериите на чл. 181 от ГПК. Ако такъв писмен  документ е съществувал към вписаната в него дата – 29.01.2020 г., е нелогично той да не бъде представен  при насрещната проверка на „Биоенерком“ ЕООД , още повече че изрично в искането на рев. екип от 01.07.2021г.е било вписано задължение за  дружеството да  представи  данни за използваните активи / наети или собствени / по извършване на фактурираната услуга / л. 1223/.

Правилно е решението на ответната страна  по делото да не признае право  на приспадане на ДДС по фактура № **********/31.07.2020 г. с данъчна основа - 3500,00 лв. ,ДДС - 700,00 лв. и предмет – „по договор за наем на автомобил „/л.1259/. Съгласно сключен на 31.07.2020 г. договор за наем на МПС между „Биоенерком“ ЕООД /наемодател/ и „///“ ЕООД /наемател/, за срок от 12 месеца е отдаден  лек автомобил „Фолксваген Поло“ с наемна цена за една година от 3500,00 лв. без ДДС /л. 1260-1261/, но при насрещната проверка на „Биоенерком“ ЕООД се представят справки „Разчети с клиенти за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.“ , в които няма отразени плащания по посочената наемна цена и има изрично писмено изявление в тази насока от управителя на дружеството за отсъствие на получени плащания . Логичното обяснение за отсъствие на плащания  е , че автомобилът не е бил ползван  от  наемателя , за да възникне негово задължение по заплащане на наемната цена. Този факт поражда основателно съмнение за нереалност на фактурираната услуга , още повече че както в рев. производство, така и в съдебната фаза на процеса  по повод дадено указание по чл. 171, ал.4 от АПК ревизираното лице не представя никакви доказателства за  използване на резултата от тази услуга в независимата му икономическа дейност , а според нормативното предписание на чл. 69, ал.1 от ЗДДС това обстоятелство е кумулативно условие по признаване право  на приспадане на данъка.

Правилно е решението на рев. екип да коригира ползвания данъчен кредит по фактура  № **********/15.05.2017 г.  с данъчна основа 305 000 лв., ДДС 61 000 лв. и предмет  „ поземлен имот  *********“ / л.1230/ предвид приложимостта на правилото на чл. 78, ал.4 от ЗДДС.

Съгласно представен в рев. производство предварителен договор от 15.05.2017 г. /л. 1231-1232/, сключен между „Биоенерком“ ЕООД /продавач/ и „///“ ЕООД /купувач/ в срок до 15.12.2017 г. продавачът е следвало да продаде поземлен имот - нива с идентификатор 00789.18.37 в землището на с.///общ. ///, в местността /// с площ 33 757 кв. м. за сумата 305 000 лв. без ДДС. Изрично в този договор е записано декларативното изявление на продавача , че по отношение на имота няма заведени съдебни спорове и върху имота няма вписани вещни тежести, включително ипотеки, възбрани. Вписано е също така , че  продажната цена се заплаща в деня на сключване на предварителния договор.

На 29.09.2017 г. е бил сключен анекс към предварителния договор , с който се променя продажната цена по сделката на 405 084,00 лв., без вкл. ДДС, като сумата от 305 000 лв. без вкл. ДДС се счита за аванс по договора  и се удължава  срока за окончателното извършване на продажбата до 29.09.2018 г./л.1234/.

Безспорен факт е липсата  на сключен окончателен договор за продажба на имота, липса на доплащане  на продажната цена до 405 084 лв. , както и непредявяване на иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД.

Изрично  в чл. 6, ал.4 от предварителния договор  продавачът декларира, че върху имота няма вписани ипотеки или възбрани, но видно от данните на рев. преписка на 01.09.2017 г. и  на 06.11.2018 г. са наложени възбрани.  

Посоченият предварителен договор обективира  възникнали задължения с цел реализиране на продажба на имота както от страна на продавача, така и от купувача .  Според  правната норма на чл. 87, ал.1 от ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора.

И в удължения с анекс срок на действие на предварителния договор  не е била сключена  правна сделка по продажба на  процесния имот по причина съществуването на вещни тежести върху имота . Именно поради тази причина  купувачът не е предявил и иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД . При тази конкретика е налице правната конструкция на разваляне на договора, а това съобразно клаузите на договора означава  купувачът  да претендира връщане на  платената цена от 305 000 лв.

Споменатата по-горе разпоредба на чл. 78, ал.4 от ЗДДС предписва ,че при разваляне на доставката се извършва корекция на ползвания данъчен кредит по издадената фактура за авансово плащане в данъчния период, през който се разваля доставката . Правоприлагането на  цитираната разпоредба  означава корекция на  ползвания  данъчен кредит по фактура № **********/15.05.2017 г.  с данъчна основа 305 000 лв. и ДДС 61 000 лв.   за данъчен период м.09/2018 г.

ІІ. Облагане по ЗКПО

      1.Изложението в частта по облагането с ДДС на „/// „ЕООД сочи за нереалност на  доставките на стоки и услуги по процесните фактури, издадени от „Биоенерком“ ЕООД, „Ен джи ел рисайклинг“ ЕООД, „///“ ЕООД, „///“ ЕООД, „Ен джи ел инвестмънтс“ ЕООД и „Строй транс 2020“ ЕООД .

       Правилна е тезата на приходната администрация за отсъствие на основание за правоприлагане на чл. 10, ал.1 от ЗКПО . Тази правна норма предписва, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

След като услугите, за които са издадени процесните фактури, не са реално осъществени , първичните счетоводни документи не отразяват вярно стопанската операция, а съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.

Правилно  и с оглед разпоредбата на чл. 16, ал.2 т.4 от ЗКПО рев. екип е увеличил СФР  на дружеството с отчетените разходи в счетоводна сметка 602 „ Разходи за външни услуги“ на РЛ , посочени по-горе в мотивите на настоящото решение  поради нереалност на фактурираните доставки на стоки и услуги.

       2. Съответстващо на нормативната регламентация е становището на  органите  по приходи  за отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16 от ЗКПО  относно извършеното от „///“ ЕООД намаление на  финансовия резултат за 2019 г. с  неустойка от 120 000 лв. , отразена по счетоводна сметка 629 ,Други финансови разходи“  на основание анекс от 15.10.2019 г. към предварителен  договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.03.2019 г.

      Според представен в хода на ревизията предварителен договор от 30.03.2019 г. / л. 920/  „///“ЕООД /продавач/ уговаря с „///“ ЕООД /купувач/  покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор 00789.18.37, находящ се в землището на с. Аспарухово, община Дългопол за сумата от 400 000 лв. платима по банков път, като страните се задължават да се явят пред нотариус до  14.10.2019 г.

     Предмет на този предварителен договор е същият недвижим имот , за който неговият собственик - „ Биоенерком „ ЕООД  е сключил предварителен договор да бъде  закупен от жалбоподателя „/// „ ЕООД  не по-късно от 29.09.2018 г. и който предварителен договор е бил развален  още  през м. 09/2018г. Споменатите данни сочат, че „ /// „ ЕООД е сключило  предварителен договор на 30.03.2019 г. с „/// “ ЕООД да продаде имот, на който не е бил собственик нито към момента на сключване на този договор, нито преди или след  неговото сключване .

     В случая двата предварителни договора обективират правната конструкция на  правни сделки  между свързани лица по смисъла на §1 т.13 от ЗКПО във вр. с §1 т. 3 от ДОПК , тъй като управител  и на трите дружества - „/// „ ЕООД,  „ Биоенерком „ ЕООД и  „///“ ЕООД е едно и също физическо лице и според изложената фактология именно след разваляне през м. 09/2018 г. на предварителния договор  с „Биоенерком“ ЕООД  жалбоподателят , който е бил купувач по този договор, е сключил съглашение с „///“ ЕООД да продаде същия имот , въпреки че не е носител на правото на собственост върху него, като по този начин е намалил финансовия си резултат с осчетоводена неустойка по  договора от 120 000 лв.   

       Договорът от 30.03.2019 г. е привидна правна сделка, тъй като се договаря прехвърляне на собствеността върху имот от лице, което не е негов собственик , а според правилото на чл. 26 от ЗЗД привидните  договори са нищожни  , респективно  същите изначално не произвеждат правно действие.

     Поредното доказателство за привидност на  съглашението от 30.03.202019г. са уговорените условия между страните. По предходния предварителен договор с „Биоенерком“ ЕООД от 2017 г.  жалбоподателят като купувач е договорил да заплати капаро от 305 000 лв. за имота , докато с последващия предварителен договор от 30.03.2019 г.  той като продавач не е уговорил заплащане на капаро от купувача . Правят впечатление и договорените клаузи. Има съглашение  ,че плащанията се извършват по банков път / чл.2, ал.2/ .Според чл.11 от договора той влиза в сила  едва след  като купувачът заплати капаро  по чл.2, ал. 2 т.1 , чийто размер обаче не е уговорен между съконтрахентите .

         Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.3 от ЗКПО когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка. В случая прикритата правна сделка е дарение от 120 000 лв. от страна на „/// „ ЕООД в полза на „///“ ЕООД, но този разход не се признава за данъчни цели с оглед правилото на чл. 26, т.7 от ЗКПО, понеже  дарението не отговаря на критериите по чл. 31 от същия закон .  В тази връзка правилен е подходът на приходната администрация да увеличи финансовия резултат на „/// „ ЕООД  със сумата от 120 000 лв. , тъй като този разход е данъчна постоянна разлика , а според чл. 23 , ал.2 от ЗКПО  за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че разход (загуба) не е признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.

В контекста на изложените правни съображения законосъобразно приходната администрация е определили данъчните задължения на  оспорващото дружество по  реда на ЗДДС и ЗКПО и поради тази причина издаденият ревизионен ект не подлежи на отмяна по съдебен ред.   

Предвид изхода на правния спор своевременно направеното искане от  ответника  за присъждане на юриск. възнаграждение следва да се удовлетвори , като на основание чл. 161 от ДОПК, чл. 8, ал.1  и чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. жалбоподателят следва да заплати на насрещната страна юриск възнаграждение от 10 965.71 лв. 

Мотивиран от изложеното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е  Ш  И  :

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ /// „ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ////, ул. „/////“  № /// , офис ////,  срещу ревизионен акт №Р-03000321003472-091-001/14.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна , с който  са му установени задължения по ЗКПО за данъчни периоди  2017-2020г. в общ размер  на главницата от 28 622.23лв. и общ размер на лихва за забава от 3 929.57 лв., както и  задължения за ДДС по описани в рев. акт данъчни периоди в общ размер на главницата от  96 374.09 лв. и общ размер на законната лихва от 28 966.97 лв.

ОСЪЖДА „/// „ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ////, ул. „/////“  № /// , офис //// да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 965.71 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: