№ 1964
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100505488 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 4804 от 18.03.2024 г. по гр.д. № 45919/2023 г. Софийски
районен съд, 160 състав признал за установено по предявените от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* (правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********), срещу О. Б. Г., ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че О. Б. Г., ЕГН
**********, дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, суми, както
следва: сумата от 1 041.87 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-*******, сключен на 12.07.2019
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ (чийто
правоприемник е „Юробанк България“ АД, ЕИК *********), в качеството на
кредитор, и О. Б. Г., в качеството на кредитополучател, ведно със законна
лихва за период от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 200.42
лева, представляваща договорна лихва за периода 01.09.2020 г. – 09.09.2022 г.,
1
за които суми на 09.04.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 17321/2023 г. на
СРС, 160 състав, като отхвърлил предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК иск за договорна лихва с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ вр.
чл. 240, ал. 2 ЗЗД за разликата над уважения размер от 200.42 лева до пълния
предявен размер от 530.49 лева, както и предявения по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че О. Б. Г., ЕГН **********, дължи на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, сумата от 57.96 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 07.09.2020 г. – 16.03.2023 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
09.04.2023 г. по ч.гр.д. № 17321/2023 г. на СРС, 160 състав. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 62.95 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 17321/2023 г. на СРС,
160 състав съразмерно с уважената част от исковете, и сумата 710.63 лева,
представляваща разноски в исковото производство съразмерно с уважената
част от исковете.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника О. Б. Г., чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Р. К. от
САК, който го обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания
за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният
съд не анализирал правилно наличните доказателства по делото и не обсъдил
в мотивите си възраженията на ответника във връзка с валидността на
правоотношението по договора за кредит. Съдът неправилно приел, че между
страните било възникнало валидно правоотношение по процесния договор за
кредит, тоест такъв договор бил валидно сключен и обвързвал страните,
защото ответникът „извънсъдебно бил признал това обстоятелство, защото
доброволно бил погасил част от задълженията си по договора“. По делото
нямало никакви доказателства, че кредитната карта е предоставена на
ответника, поради което изводът, че щом са извършвани плащания с тази
карта, то тогава същата е била предоставена на ответника, бил основан на
предположения. Действително, от ССЕ се установили тегления на суми и
извършване на покупки чрез кредитната карта, но по никакъв начин не ставало
2
ясно, че тези тегления изхождат именно от ответника. Още повече че вещото
лице работило само по извлечения от счетоводните книги на насрещната
страна, които не представлявали какъвто и да било документ - ползвало
месечни извлечения от системата на ответника. По делото не бил наличен
приемо-предавателен протокол или друг документ, удостоверяващ
предаването на пластиката на ответника. Реално всяко лице, вкл. служител на
кредитора можел да тегли суми и да извършва покупки с процесната карта. В
т. 21 от подписания между страните договор било предвидено, че кредитната
карта ще бъде доставена на ответника, като с нея ще бъде доставен и
документ – приложение, неразделна част от настоящия договор, съдържащ
всички конкретни условия по револвиращия кредит и процедурата за
активиране на картата. Към момента на подписване на договора нито
приложението било изготвено, нито кредитната карта - предоставена на
ответника. Каквито и транзакции да били извършвани с нея, ищецът носел
тежестта да докаже пълно и главно, че е предоставил картата на ответника в
изпълнение на задълженията си по договора, а такива доказателства липсвали.
Неправилно районният съд приел и че между страните е възникнало валидно
правоотношение по процесния договор за кредит Облигационните отношения
на страните във връзка с кредитната карта се уреждали в Приложение кьм
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS - ******* или кредита
карта CARD - *******. Това приложение не било подписано от ответника. В
него кредиторът едностранно определял всички условия по ползването на
процесните суми, постъпили по кредитната карта – бил посочен едностранно
лихвеният процент - 35 %, ГПР - 44.90 %, размерът на минималната
погасителна вноска 60 лева при усвоен кредитен лимит до 1 000 лева.
Съгласно чл. 10 ЗПК към 2019 г., този вид договори се сключвали в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи от договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка една от
страните. Алинея 3 на чл. 10 изрично предвиждала, че това се прилага и за
всички изменения и допълнения към сключения договор, които се подписват
от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато договорът
изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно
от кредитора. Разпоредбата на чл. 11 ЗПК уреждала задължителното
3
съдържание на договора за кредит, като съгласно т. 27 от същата разпоредба
договорът съдържа подписи на страните. Посочените разпоредби имали
императивен характер, поради което недопустимо било съдът да тълкува
волята на ответника във връзка с погасяване или непогасяване на част от
сумите по кредита и да извежда изводи за валидно възникнало
правоотношение между страните на това основание. В случай че ищецът е
предоставил суми на ответника и същият ги е използвал, то тогава ищецът
можел да ги потърси, но на плоскостта на чл. 55 ЗЗД, а не на договорно
основание, каквото не било възникнало. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в атакуваните части и вместо това постанови
друго, с което да отхвърли изцяло исковете.
Въззиваемата страна от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********
(частен правоприемник, придобил търговското предприятие на клона на
заявителя „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, Париж - „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ,
ЕИК *********), с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната
жалба. Ответникът не бил подписал представеното Приложение, но районният
съд правилно приел, че О. Б. Г. е дал съгласието си и се е запознал с условията
и сключването на договора за револвиращ потребителски кредит CARD-
*******. В т. 21 от договора за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-******* било договорено, че „с кредитната карта ще бъде доставен
документ – приложение, неразделна част от този договор, съдържащо всички
конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на
картата“, която страница, както всички останали страници на договора, била
подписана собственоръчно от ответника. Нещо повече, в общите условия на
представения договор за кредит PLUS-******* и по-конкретно в раздел
„Удостоверявания“ било разписано, че „кредитополучателят потвърждава, че
се е запознал с, разбира и приема условията и параметрите на договора за
потребителски кредит, отпечатани по-горе ...“. Предвид клаузите относно
отпускането на револвиращия кредит, предвидени от т. 12 да т. 21,
инкорпорирани в договор за потребителски паричен кредит PLUS-*******, в
производството се явявало доказано, че ответникът е получил приложението,
дал е съгласието си и се е запознал с условията и сключването на договора за
револвиращ потребителски кредит. От приетата ССЕ се установило, че
4
страните са уговаряли увеличение на кредитния лимит и че суми са
използвани, като към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК има
дължими суми. От това следвал обоснован извод, че от страна на О. Б. Г. са
усвоявани суми. Нещо повече, от ССЕ било видно, че ответникът е правил
погашения по револвиращия кредит и по кредитната карта, като подобно
поведение би било правно и житейски нелогично, в случай че не е била налице
облигационна обвързаност между страните по договор за кредит. По делото
било доказано, че процесната сума е била реално усвоена от въззивника,
последният е получил пластиката на кредитната карта, с която е извършвал
констатираните от вещото лице плащания. Доколкото не бил оспорен
подписът на кредитополучателя, положен на всяка страница на договор PLUS-
*******, както и с оглед установения факт на реално ползване на сумата по
кредитния лимит, не можело да се отрече съществуването на облигационна
връзка между страните по делото, възникнала по силата на договора за
револвиращ кредит. Поради това моли съда да потвърди решението в
обжалваните части. Претендира разноски за въззивното производство
съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при
което намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове - с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата 1 041.87 лв. – главница
по договор за револвиращ потребителски кредит CARD-******* от 12.07.2019
г., сключен между ответника и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“,
Париж, чрез клона му в Република България - „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК ********* (чиито частен
правоприемник е ищецът); с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240,
ал. 2 ЗЗД за сумата 530.49 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода 01.09.2020 г. – 09.09.2022 г., и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
5
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 57.96 лв., представляваща лихва за забава за
периода 07.09.2022 г. – 16.03.2023 г. Претендирана е и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.03.2023
г., до окончателното плащане. За сумите е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17321/2023 г. на СРС, 160
състав. В условията на евентуалност с исковата молба са предявени
осъдителни искове за същите суми, които ищецът е поискал да бъдат
разгледани в случай на отхвърляне на установителните искове поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, като исковата молба се счита за
волеизявление на кредитора за обявяване на кредита за изискуем.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът, чрез назначения му особен представител е оспорил предявените
искове с редица възражения, част от които се поддържат и във въззивната
жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Настоящият въззивен състав го намира обаче за неправилно в същите части по
следните съображения:
Приет по делото е договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-******* от 13.06.2019 г. , сключен между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.“, Париж, чрез клона му в Република България - „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ,
ЕИК ********* (кредитор) и О. Б. Г. (кредитополучател). С договора на
ответника е предоставен паричен кредит в размер на 4 000 лв., вземанията във
връзка с който не са предмет на настоящия спор. С чл. 12 – 21 от Условия към
същия договор е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване
на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000
6
лв. Кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след
проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит на
кредитополучателя. Всички задължения, произтичащи от този документ и
свързани с кредитна карта, ще възникнат само след активирането от
кредитополучателя на издадена кредитна карта, по съобщения на
кредитополучателя от кредитора начин – чл. 12 от Условията на договора;
Според чл. 13 и чл. 14, кредитният лимит се определя от кредитора, като
кредитополучателят ще може да извършва трансакции чрез кредитната карта
до размера на разрешения кредитен лимит; Всяка трансакция с кредитната
карта от кредитополучателя съставлява усвояване по договора за револвиращ
потребителски кредит. Според чл. 15, договорът за револвиращ потребителски
кредит е безсрочен, като срокът на валидност на картата е различен от срока
на договора; Кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената
част от кредитния лимит, за срока на ползването на кредитния лимит. Лихвата
и дължимите такси ще бъдат посочени в приложението по чл. 21 от договора;
Същото е предвидено и по отношение на минималната погасителна вноска в
чл. 18. Съгласно чл. 21, кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на
кредитополучателя. С кредитната карта ще бъде доставен съответен документ
– приложение, неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни
условия на револвиращия кредит и процедурата по активиране на картата.
Задължения за кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след
активирането и използването й в съответствие с този договор и приложенията
към него.
Представено по делото е и Приложение към договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-*******, CARD-******* от 13.06.2019 г. В
приложението са предвидени съществените условия на договора за
револвиращ кредит – кредитен лимит от 1 000 лв., лихвен процент от 35 %,
ГПР в размер на 44.90 %, размер на минималната погасителна вноска 60 лв.
при усвоен кредитен лимит до 1 000 лв., като са посочени и таксите във връзка
с ползването на кредитната карта. Приложението не е подписано за
„кредитополучател“, нито по делото са представени доказателства за
получаване на кредитната карта от ответника.
Прието в първоинстанционното производство е заключение на ССЕ,
изготвено от вещото лице въз основа на месечни извлечения по кредитна
7
карта за периода 15.07.2019 г. – 15.08.2022 г., предоставени му от ищеца като
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Съгласно
заключението, с картата са извършвани тегления и покупки в общ размер
1 179.83 лв.; Начислени са възнаградителни лихви в размер на 906.50 лв.,
застрахователна премия в размер на 236.03 лв. и такси за обслужване в размер
на 152 лв. Извършени са погасявания на задължения по кредита в общ размер
936.01 лв., които кредиторът е отнесъл за погасяване на такси в размер на 152
лв., застрахователни премии в размер на 236.03 лв., лихва в гратисен период
12.41 лв., главница в размер на 159.56 лв. и възнаградителни лихви в размер на
376.01 лв. за период 12.07.2019 г. – 15.09.2020 г.
С оглед така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира
установителните искове за главница и възнаградителни договорни лихви за
недоказани и като такива – неоснователни. При доказателствена тежест за
ищеца съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, по делото не се установява
между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, чрез клона му в
Република България, да е бил сключен твърденият договор за револвиращ
кредит CARD-*******. С чл. 12 – 21 от Условията към договора за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-******* от 13.06.2019 г.
е предвидена само възможност за предоставяне на револвиращ кредит, с него
не са уговорени конкретните съществени условия на този договор – размер на
кредитния лимит, на възнаградителната лихва, минималната погасителна
вноска и т.н. Тези условия е следвало да бъдат допълнително уговорени в
т.нар. приложение по чл. 21, като едва след постигане на съгласие между
страните може да се приеме, че е възникнало облигационно правоотношение
по договор за револвиращ кредит. В случая представеното приложение не е
подписано за кредитополучател, поради което и не може да се приеме за
доказано възникването на облигационно правоотношение по такъв договор.
По делото няма и доказателства кредитната карта да е била предадена на
ответника. Такова доказателство не съставлява и заключението на ССЕ,
изготвено въз основа на предоставени му от ищеца месечни извлечения по
кредитна карта. От заключението не се установява, че именно ответникът е
извършвал трансакции с картата и погашения на задълженията по нея.
А след като не е доказано наличието на облигационно правоотношение
8
между ответника и праводателя на ищеца по договор за револвиращ кредит
CARD-*******, предявените установителни искове са неоснователни и
подлежат на отхвърляне. Тъй като исковете се отхвърлят не поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, не е настъпило
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявените в условията
на евентуалност осъдителни искове и съдът не следва да ги разглежда.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в атакуваните части
и вместо това постановено друго, с което установителните искове се
отхвърлят изцяло. Съответно решението следва да се отмени и в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за исковото и за
заповедното производство.
При този изход, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемият следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса по жалбата в размер
на 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4804 от 18.03.2024 г., постановено по гр.д. №
45919/2023 г. на Софийски районен съд, 160 състав в обжалваните части, с
които е признато за установено по предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК ********* (правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********), срещу О. Б. Г., ЕГН **********,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове,
предявени по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че О. Б. Г., ЕГН
**********, дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, сумата от
1 041.87 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-*******, сключен на 12.07.2019 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ (чийто правоприемник е
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********), в качеството на кредитор, и О. Б.
Г., в качеството на кредитополучател, ведно със законната лихва от 31.03.2023
г. до изплащане на вземането, и сумата от 200.42 лева, представляваща
договорна лихва за периода 01.09.2020 г. – 09.09.2022 г., както и в частите, с
9
които О. Б. Г., ЕГН **********, е осъден да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 62.95
лева, представляваща разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №
17321/2023 г. на СРС, 160 състав, и сумата 710.63 лева, представляваща
разноски за исковото производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
********* (в качеството му на частен правоприемник, придобил търговското
предприятие на клона на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“,
Париж - „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“
КЧТ, ЕИК *********), със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, срещу О. Б. Г., ЕГН **********, гр. София, ж.к.
„******* *******, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата 1 041.87 лв., представляваща главница по
договор за револвиращ потребителски кредит CARD-******* от 12.07.2019 г.,
сключен между О. Б. Г. и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“,
Париж, чрез клона му в Република България - „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК *********, и иск с правно
основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за размера от 200.42 лв., представляващ договорна
възнаградителна лихва за периода 01.09.2020 г. – 09.09.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 17321/2023 г. на СРС, 160 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, да
заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 78, ал. 6
ГПК сумата 50.00 лв., представляваща държавна такса за въззивното
производство.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. № 45919/2023
г. на Софийски районен съд, 160 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11