№ 490
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20221001000003 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ВЕ ТЕ
СЕКЮРИТИ“-ЕООД чрез пълномощника му адв.В.К. – ответник в
първата инстанция против решение №260 094 от 22.10.2021 год. на
Софийски окръжен съд, ТО,I с-в, постановено по т.д.№ 189/2019 год., с което
е развален на основание чл.87,ал.3 ЗЗД по предявения от „ГОЛФ КЛУБ
ИБЪР“-АД /Н/ чрез синдика Д. С. против „ВЕ ТЕ СЕКЮРИТИ“-ЕООД
Договор за замяна от 06.08.2013 г ., сключен между горните дружества с НА
№74 от 06.08.2013 г. на нотариус С. В., подробно описан в решението.
Решението е обжалвано и в частта, с която на основание
чл.55,ал.1, предл.3 ЗЗД „ВЕ ТЕ СЕКЮРИТИ“-ЕООД е осъдено да предаде
на „ГОЛФ КЛУБ ИБЪР“-АД /Н/ владението върху 13 недвижими имота /12
самостоятелни обекта в сграда и 1 поземлен имот/, подробно описани в
решението, предмет на Договора за замяна от 06.08.2013 г., обективиран в
НА №74 от 06.08.2013 г.
Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на решението
поради допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални
нарушения. Твърди, че на ответника не са връчени надлежно книжата по
делото – препис от исковата молба и приложенията по нея. Твърди, че по
отношение на синдика Д. С. не е налице активна процесуална легитимация да
предяви иска за разваляне на договора между двете дружества. Освен това,
съдът не е съобразил, че е налице хипотезата на чл.229,ал.1,т.4 ГПК за
1
спиране на производството, каквото искане е направил ответника. Жалбата е
подробно мотивирана. Моли въззивния съд да обезсили решението като
недопустимо и върне делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца „ГОЛФ
КЛУБ ИБЪР“-АД /Н/ чрез синдика Д. С., в който се излагат подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че иска е
предявен от синдика в качеството му на представляващ несъстоятелното
дружество, а не като негов процесуален субституент. Твърди, че исковата
молба е редовно връчена на ответника при условията на чл.50,ал.2 ГПК.
Независимо от това, съдът е разпоредил залепване на уведомление по чл.47
ГПК. Твърди, че не са налице основания за спиране на производството на
основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК и отказа на първоинстанционния съд да стори
това е правилен. Позовава се на мотивите на ТР №8/07.05.2014 г. на ОСГТК
на ВКС. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и
правилно.
В настоящата инстанция са събрани нови гласни доказателства.
Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства,
приема следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и
правилно – обосновано е и съобразено с разпоредбите на материалния закон,
без да са допуснати твърдените от въззивника процесуални нарушения.
Релевантните за спора факти са правилно изяснени, правните изводи на съда
съответстват на тях и на относимите законови разпоредби, поради което
въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на основание чл.272
ГПК препраща към тях.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай в жалбата са изложени единствено доводи за
недопустимост на решението поради допуснати от първоинстанционния съд
съществени процесуални нарушения. Следва да се отбележи, че посочените
процесуални нарушения не водят до недопустимост, а до неправилност на
постановеното решение. Същите се изразяват според въззивника в следното:
На първо място се оспорва активната процесуална легитимация
на синдика Д. С. като ищец.Твърди се, че исковата молба е подадена от Д. С.
в качеството му на постоянен синдик на „Голф Клуб Ибър“-АД. Твърди, че
2
видно от доклада по делото, както и от протокола на проведеното първо
открито съдебно заседание, съдът е приел, че ищец е именно синдикът Д. С., а
не дружеството „Голф Клуб Ибър“-АД.В решението обаче съдът е приел, че
ищец е дружеството, представлявано от синдика. Според жалбоподателя
обаче, производството е образувано по ИМ, подадена от синдика в лично
качество,като процесуален субституент, а не като представляващ
дружеството.
На второ място излага доводи за допуснато съществено
процесуално нарушение по отношение връчване на ответника на препис от
ИМ и доказателствата по делото при условията на чл.50,ал.2 ГПК, каквато
хипотеза не е налице.
Твърди, че видно от отбелязването, направено от длъжностното
лице по призоваването в призовката на л.125 от първоинстанционното дело,
адреса е посещаван на 27.01.2021г., 13.02.21г.,18.02.21г.,28.02.21г., като е
отбелязано, че на адреса няма офис на фирмата. Не е намерен някой, който да
получи съобщението. Залепено е на адреса Уведомление по чл.47,ал.2 ГПК.
Същото се е случило и с призоваването за първо с.з. на 2.07.2021г./л.141/.
Жалбоподателят твърди, че в първото открито съд.заседание на
2.07.2021г. /л.143/ съдът е приел, че ответното дружество е редовно
призовано при усл. на чл.50,ал.2 ГПК.Твърди обаче, че с оглед отразеното от
длъжностното лице по призоваването, не е налице тази законова хипотеза.
Отразеното „няма офис на фирмата“ сочи на приложението на чл.50,ал.2 ГПК.
В същото време отразеното, че „не е намерен някой, който да получи
съобщението“, е хипотезата на чл.50,ал.4 ГПК, в който случай съдът
разпорежда залепването на уведомление по чл.47,ал.1 ГПК. Твърди, че
отразените в съобщението причини за невъзможност на връчването са
относими към две различни хипотези на връчване, чието едновременно
наличие е изключено. В хипотезата на чл.50, ал.4, вр. с чл.47, ал.1 ГПК от
процесуалното бездействие на ответника да получи съобщението в
канцеларията на съда в 2-седмичен срок от залепване на уведомлението
законът необоримо прузюмира неговото получаване. В хипотезата на
чл.50,ал.2 – фингираното връчване се основава на напускане на адреса от
търговеца и на липсата на вписан в ТР нов адрес на управление. Твърди, че
след като връчителят четирикратно е издирвал лице, съгласно да получи
съобщението, следва извод, че той е установил наличие на офис на
дружеството на адреса, което обуславя приложението на чл.50,ал.4 ГПК –
призоваване чрез залепване на уведомление. Това обаче противоречи на
констатацията, че на адреса няма офис на ответника.
Жалбоподателят твърди, че ответното дружество никога не е
напускало вписания в ТР адрес на управление, до който са адресирани
призовките и съобщенията по делото. Твърди, че офисът на ответника се
намира в ж.комплекс „Голф Клуб „Ибър“, вила „Ефросина“ в ПИ 118044-1,
кв.1,ап.5 в гр.Долна баня, Пред самия комплекс се намирал портал с петима
3
портиери, работещи на смени 24 часа в денонощието, като са задължени да
осигуряват достъп на всеки посетител на ФЛ и ЮЛ, притежаващи недвижими
имоти и офиси в комплекса.Водят и специален писмен регистър, в който
удостоверяват посещението на лица, получаването на поща и друга
кореспонденция. Твърди, че длъжностното лице-призовкар явно не е
осъществило контакт с портиерите и не е поискало да влезе в комплекса,
където се намирал адресът на ответника. На портиерското помещение не било
залепено никакво съобщение.
Поради изложеното твърди, че не са били налице предпоставките на
чл.50,ал.2 ГПК и ответното дружество не е било редовно призовано за
участие в процеса, вкл. не е могло да подаде отговор на ИМ.
Третото оплакване за допуснати процесуални нарушения е, че са
били налице предпоставки за спиране на производството на основание
чл.229,ал.1,т.4 ГПК, каквото искане било направено от процесуалния
представител на ответника в съд.заседание от 24.09.2021г. /л.199/. Твърди, че
е налице Решение от 30.09.2020 г. по т.д.1667/2014 г. за утвърждаване на
оздравителен план на „Голф Клуб Ибър“-АД /н/, като решението е обжалвано
и не е влязло в сила. Твърди, че ако решението влезе в сила, то
производството по несъстоятелност ще бъде прекратено, а качеството синдик
на ищеца ще отпадне, което ще доведе до липса на надлежна страна и
настоящото производство също ще бъде прекратено.
Твърди, че е налице и друго основание за спиране на
производството, а именно наличието на висящ спор по отношение на същите
имоти, предмет на процесния Договор за замяна, като синдикът на ответника
е предявил искове по чл.647,ал.1,т.2 и т.3 ТЗ – т.д.№1338/2019г. на СГС,
образувано на 10.07.2019г. С тези отменителни искове се целяло имотите,
предмет на договора за замяна, да се върнат в масата на несъстоятелността.
Затова счита, че евентуалното уважаване на тези искове ще направи
безпредметно воденето на настоящия с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД за
разваляне на договора, тъй като правните последици на настоящия иск са
идентични с тези по отменителните искове – връщане на имотите в масата на
несъстоятелността. Твърди, че наличието на горните обстоятелства
съставлява процесуална пречка за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Първоинстанционният съд е отказал да спре производството с
протоколно определение от 24.09.2021г./л.200/.
Следва да се отбележи, че пред въззивния съд жалбоподателят не е
заявил и поддържал искане за спиране на производството на горните
основания.
Поради наличието на изложените според жалбоподателя
процесуални нарушения, моли съда да обезсили първоинстанционното
решение като недопустимо и прекрати производството, евентуално да върне
делото на първата инстанция за отстраняване на допуснатото процесуално
4
нарушение и предприемане след това на съответните процесуални действия.
По така изложените твърдения за допуснати от съда съществени
процесуални нарушения въззивният съд намира следното:
Неоснователно е първото възражение – за липса на активна
процесуална легитимация на ищеца по делото.
Несъмнено исковата молба е предявена от дружеството „Голф Клуб
Ибър“-АД чрез неговия синдик Д. С.. Коя е надлежната страна съдът извлича
от фактите, изложени в исковата молба. Тази теза е трайно възприета от ВКС.
В Решение № 282 от 28.10.2016г. по гр.д. № 2005/2016 г. на IV г.о. на ВКС и
Решение № 446 от 06.01.2012г. по гр.д. № 1080/2010г. на I г.о. на ВКС е
прието, че „кой се сочи за страна обаче, трябва да се извлече не от буквалния
текст на молбата, а от нейния смисъл, преди всичко от правоотношението,
предмет на иска“.
В настоящия случай спорното правоотношение произтича от
сключен Договор за замяна от 06.08.2013г. между „Голф клуб Ибър“-АД и
„Ве Те Секюрити“-ЕООД, по който ответникът, настоящ въззивник, е в
неизпълнение. Страни по това материално правоотношение са двете
дружества. Поискано е от съда да развали сделката и да осъди ответника да
върне даденото съгласно правилата за неоснователно обогатяване.
В исковата молба изрично е заявено, че исковете се предявяват във
връзка и в изпълнение на правомощията на синдика по чл.658, ал.1, т.6 ТЗ.
Посоченото правомощие, тълкувано във връзка с чл.658, ал.1, т.7 от
ТЗ, съгласно който синдикът завежда дела от името на длъжника, не оставя
съмнение, че исковете за разваляне по чл.87, ал.3 от ЗЗД и обусловеният от
него иск по чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, са предявени от името на
дружеството.
При упражняване на правомощието по чл.658, ал.1, т.6 от ТЗ
синдикът действа именно като представител на длъжника. Това е възприето
в трайната практика на ВКС, част от която са: Определение № 546 от
13.12.2016г. по ч.т.д. № 1673/2016 г. на I т.о; Определение № 470 от
30.07.2009г. по ч.т.д. № 205/2009 г. II т.о и Решение №58 от 20.07.2009г. по
ч.гр.д. № 358/2008г. на I т.о. на ВКС. Същият извод е застъпен и в
приложената от „Ве Те Секюрити“ ЕООД практика на ВКС в Решение № 62
от 17.07.2009 г. по т.д. № 39/2009 г. на I т.о.
Освен това, в о.с.з на 02.07.2021г. пред първоинстанционния съд.
/л.149/ синдикът изрично е заявил, че исковата молба е предявена от ЮЛ
„Голф клуб Ибър“-АД /н/, спрямо което синдикът действа като процесуален
представител по силата на правомощията, дадени му от ТЗ.
Именно така е възприел и съдът както в доклада по делото /л.128/, в
който е указал на дружеството „Голф клуб Ибър“-АД /н/ каква е неговата
доказателствена тежест, така и в постановеното решение. Поради това
възражението във въззивната жалба е неоснователно.
5
Неоснователно е и второто възражение – за нередовна процедура
по призоваване и връчване на съобщения по делото.
Най-напред следва да се отбележи, че искането на въззивника за
връщане на делото на първоинстанционния съд за отстраняване на
допуснатото процесуално нарушение и предприемане след това на
съответните процесуални действия, е недопустимо. Това е така, защото
съдебните решения, постановени в производство, по което е допуснато
процесуално нарушение, са неправилни. Във въззивната жалба са наведени
именно твърдения за допуснато съществено процесуално нарушение при
връчване на съдебните книжа.
Правомощията на въззивния съд при неправилни съдебни решения са
уредени в чл.271 от ГПК. В случай, че съдът установи, че е допуснато
процесуално нарушение, той има правомощието да отмени изцяло или
отчасти първоинстанционното решение, но не и да го обезсили и да
върне делото - за разлика от случаите на установена нищожност или
недопустимост, уредени в чл.270 от ГПК. Тази теза е подкрепена от
правната теория, според която ГПК не съдържа хипотези, в които делото да се
връща на първата инстанция след отмяната на неправилното решение. До
връщане на делото на първоинстанционния съд ще се стигне в редките
хипотези на нищожно или недопустимо решение.(Ж. С., Българско
гражданско процесуално право, десето издание).
В същия смисъл е и тълкувателната практика на ВКС. С ТР №1 от
09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
Постановките на т.17 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС в частта относно
задължителното другарство не са актуални при сега действащия ГПК. По
аргумент за по-силното основание, останалите разрешения, дадени с т.17 от
ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, са все още актуални. С посоченото ТР №
1/2000 г. на ВКС се постановява, че ако „страната е била лишена от участие в
производството, въззивният съд следва да повтори процесуалните действия,
извършени пред първата инстанция без тяхното участие, след което да
разгледа и реши делото по същество“ .
При преценка на доказателствата по делото въззивният съд намира
връчването на исковата молба и съдебните книжа от първоинстанционния съд
за редовно, поради което правилно е даден ход на делото. Съдът прави този
извод и след като съобрази събраните в тази инстанция гласни доказателства
– показанията на свидетелите З. М. и Й. С.. От техните показания се
установява, че фактическият /използвания/ адрес на управление на ответното
дружество „ВЕ ТЕ СЕКЮРИТИ“ ЕООД е именно този, вписан в ТР –
гр.Долна баня, ж.к. „Голф Клуб Ибър“, вила Ефросина, в ПИ-118044-1, кв.1,
ап.5.Установява се също така, че дружеството няма служители, които да
идват всеки ден на работа, идват веднъж месечно. Пред тази вила
„Ефрусина“, където се намира офиса на дружеството, няма табела с фирмен
знак./л.35 от настоящото дело/Пред всяка вила „Ефрусина“ няма табели с
6
номера. Портиерът твърди, че няма други фирми, които да ползват вили в
комплекса.
В съобщението, чието връчване се оспорва /л.125/, връчителят е
установил, че на адреса няма офис на фирмата. Не е намерен някой, който да
получи съобщението. Тези обстоятелства, преценени във връзка със
свидетелските показания /офисът на „Ве Те Секюрити“-ЕООД се намира в
първата вила „Ефрусина“ 76/, показват, че е вярно второто отбелязване на
призовкаря, а именно че при посещенията си не е намерил някой /от
фирмата/, който да получи съобщението. Съдът не кредитира показанията на
св.С., че няма спомен през м.май 2021 г. да е идвал служител призовкар, с
искане да връчи призовка на дружеството. Както той споделя, портиерите са
четирима на брой с работно време – дневна, нощна смяна и два дни почивка,
поради което е възможно длъжностно лице по призоваването да е посетило
адреса в дните, когато този служител не е бил на работа. Следва да се има
предвид и отдалечеността на периода от момента на разпита на свидетелите –
около година назад във времето.
Тази констатация на служителя по призоваването сочи на извод за
приложението на чл.50,ал.4 ГПК – когато връчителят не намери достъп до
канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението,
той залепва уведомление по чл.47,ал.1 ГПК. Именно така е процедираноо в
настоящия случай. Макар първоинстанционният съд да е приел, че е
приложима при тези данни разпоредбата на чл.50,ал.2 ГПК, той е разпоредил
залепване на уведомление по чл.47 ГПК /л.126/. Такова е залепено на
11.04.2021 г. на вратата на посочения адрес. Това удостоверяване,
съпоставено със свидетелските показания, налага изводът, че уведомлението е
залепено на портала на комплекса, който се намира преди бариерата с
помещението на портиерите. Съдът не кредитира показанията на свидетелите,
че не са виждали залепено уведомление. Приложеното по делото на л.126
Уведомление съставлява официален свидетелстващ документ и по см. на
чл.179 ГПК обвързва съда с материална доказателствена сила за извършените
от длъжностното лице действия, т.е. на 11.04.2021 г. връчителят е залепил
уведомление на вратата н посочения адрес.В него е удостоверено, че в
посочения 2-седмичен срок никой не се е явил за получаване на съобщението.
Видно е, че са изпълнени всички процесуални действия, визирани в
разпоредбата на чл.50,ал.4 ГПК. Поради това, след като са редовно
извършени, несъмнено е налице редовно връчване на ИМ с приложенията й
на основание чл.50,ал.4 ГПК, независимо че съдът е приел, че дружеството е
редовно призовано на основание чл.50,ал.2. Това посочване /квалификация/ е
ирелевантно, щом процедурата е редовна.
Предвид изложеното съдът намира, че с оглед редовното призоваване
на посоченото по-горе основание, съдът правилно е дал ход и докладвал
делото. Правото на защита на ответника в никакъв случай не е нарушено.Още
за първото съдебно заседание той е упълномощил процесуален представител
7
– адв.К., който го е представлявал по време на цялото първоинстанционно
производство, вкл. и пред въззивния съд. В това съдебно заседание
процесуалният представител на ответника не е представил отговор на ИМ и
доказателства, респ. не е направил искане за възстановяване на срока за
подаване на отговор на основание чл.64 ГПК поради твърдяното нередовно
призоваване. Ако беше стрил това, и беше представил доказателства с
въззивната жалба с твърдение за допуснато от първата инстанция
процесуално нарушение, то въззивният съд при условията на чл.266,ал.3 ГПК
е длъжен да ги приеме и съобрази при постановяване на въззивното решение,
тъй като е инстанция по същество. При липса на такива процесуални действия
не може да се приеме, че правото на защита на ответника е нарушено. Той е
бил представляван от упълномощен адвокат още от първото заседание пред
първата инстанция до самия край на производството. В правната теория -
„Българско гражданско процесуално право“, десето издание се сочи, че дори
и страната да е била изцяло лишена от възможност за участие в
производството пред първата инстанция, тя „следва да заяви от кои
фактически и правни изводи в решението не е доволна, да изложи
собственото си становище относно предмета на спора и да посочи нови
факти, които иска да бъдат включени, респ. новите доказателства, които иска
да бъдат събрани“, тъй като е била лишена да стори това поради допуснато от
първата инстанция процесуално нарушение. В настоящия случай това не е
било направено в подадената въззивна жалба.
По тези съображения изложените доводи за нередовна процедура по
призоваване и връчване на книжа е неоснователна и твърдяното процесуално
нарушение не е допуснато от първоинстанционния съд.
Неоснователно е и третото възражение – наличие на основания за
спиране на производството, които първоинстанционният съд е пренебрегнал и
отказал да го спре, с което е нарушил съществено процесуалните правила.
Във въззивната жалба са наведени твърдения, че
първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като в нарушение на
правилото на чл.229, ал.1, т.4 ГПК Софийският окръжен съд е разгледал
делото по същество, макар към този момент да е имало приет от съда по
несъстоятелността и утвърден на първа инстанция оздравителен план и е бил
предявен от синдика отменителен иск по чл.647,ал.1,т.2 и 3 от ТЗ по
отношение на договора, който се иска да бъде развален. Твърденията са
неоснователни поради следното:
За спиране на производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК се
изисква наличие на обуславящ спор, какъвто не е налице в настоящия случай.
Според мотивите на ТР № 8 от 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК
на ВКС преюдициален спор е този, „по който със сила на пресъдено нещо ще
бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за
субективното право по спряното производство“. С оглед на тези критерии
оздравителното производството няма характер на преюдициално спрямо
8
производството за разваляне по чл.87 ЗЗД. Това е така, защото
оздравителното производство не е исково и съдебният акт, с който завършва,
не се ползва със сила на пресъдено нещо, която да бъде зачетена от съда. Това
следва от мотивите на ТР № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на
ОСТК на ВКС, в което е прието, че „производството по оздравяване на
предприятието на длъжника няма характер на исково“, а според Решение №
157 от 05.03.2021 г. по т.д. № 98/2020г. на II т.о. - оздравяването е
„своеобразно охранително производство“. Безспорно е прието и в трайната
практика на ВКС, а и в доктрината, че актовете от охранителните
производства нямат сила на пресъдено нещо.
Във връзка с изложеното, дори и да бъде утвърден оздравителен
план с влязло в сила съдебно решение и да се прекрати производството по
несъстоятелност по т.д. № 1667/2014 г. на СГС, то това няма да доведе до
прекратяване автоматично на производството по иска за разваляне. Това е
така, защото ищец по иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД е „Голф клуб
Ибър“ АД, а не синдикът, чиито правомощия се прекратяват при
прекратяване на производството по несъстоятелност. Следователно, в случай
на оздравяване, „Голф клуб Ибър“-АД ще продължи участието си в
производството, представлявано от изпълнителния директор, респ.
упълномощен процесуален представител.
С оглед мотивите на ТР № 8 от 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, не е необходимо решението по отменителния иск да бъде
зачетено от съда, за да се произнесе правилно по отнесеното пред него искане
за разваляне на неизпълнен Договор за замяна. Това е така, тъй като
отменителният иск по чл.647 ТЗ и искът за разваляне по чл.87, ал.3 ЗЗД
имат изцяло различни основания, петитум и легитимирани страни.
Ищец по отменителния иск е синдикът като процесуален
субституент на дружеството и с него се цели да бъде обявена спрямо
кредиторите в производството по несъстоятелност относителната
недействителност на увреждаща ги сделка на някое от изчерпателно
изброените основания в чл.647, ал.1 ТЗ. Що се касае до иска по чл.87, ал.3
ЗЗД, той се предявява от кредитор по неизпълнен двустранен договор с цел
прекратяване на породеното облигационно отношение - в случая ищец е
„Голф клуб Ибър“ АД, макар и представлявано от синдика.
Следователно, става дума за упражняване на две различни
потестативни права, с които се търси различна по вид защита спрямо
различен кръг лица. Тези потестативни права могат да се упражняват
независимо едно от друго при наличие на следната зависимост между тях :
при уважаването на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД ще отпадне необходимостта СГС
да се произнася по относителната недействителност на договора за замяна,
тъй като правното положение ще се върне към състоянието преди сключване
на разваления договор - арг. от чл.88, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Обратното, ако вече има постановено позитивно решение по
9
отменителния иск, това не води до отпадане на правния интерес от
конститутивния иск за разваляне на неизпълнен двустранен договор. Този
извод се основава на характера на защитата при отменителните искове,
изразяваща се в относителната недействителност спрямо кредиторите на
масата на несъстоятелност. Съгласно мотивите на ТР № 1 от 19.05.2004 г. по
т.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС „ относителната недействителност
предполага действителна правна сделка, която поражда желаните и целени
правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо
едно или няколко лица". Тоест, за „Голф клуб Ибър“ АД, страна по договора
за замяна, сделката остава действителна. Затова дружеството може да иска
развалянето на договора и връщане на даденото, след като „Ве Те Секюрити“
ЕООД не е изпълнило насрещните си задължения.
Предвид изложеното, Софийският окръжен съд не е извършил
процесуално нарушение, като не е спрял производството, тъй като сочените
дела не са преюдициални по отношение на настоящото.
В обобщение въззивният съд намира, че решението е постановено
без да са допуснати твърдените от въззивника процесуални нарушения.
Въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. И тъй
като въззивният съд по аргумент от разпоредбата на чл.269 ГПК е ограничен
по оплакванията за неправилност от посоченото в жалбата, спорът не следва
да се обсъжда по същество, при релевирани единствено оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения, които въззивният съд
намира, че не са налице. Затова решението следва да бъде потвърдено като
правилно и съобразено със закона.
Разноски от въззиваемата страна не са претендирани.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260 094 от 22.10.2021 год. на
Софийски окръжен съд, ТО,I с-в, постановено по т.д.№ 189/2019 год.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10