Присъда по дело №2148/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 28
Дата: 22 ноември 2021 г.
Съдия: Даниела Георгиева Талева
Дело: 20211100602148
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 28
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева

Кристина Гюрова
при участието на секретаря Весела Ал. Венева
и прокурора Олег Иванов Димитров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100602148 по описа за 2021 година


ПРИСЪДИ:



ОТМЕНЯВА изцяло присъдата от 19.01.2021г., постановена по НОХД
№3499/2017г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав, с която подсъдимият Т.Ю. Р.
е признат за НЕВИНОВЕН за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1
от НК, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Ю. Р., роден на *******. в гр. София,
българин, български гражданин, с основно образование, трудово ангажиран,
неосъждан, с адрес: гр. София, кв. *******, aп. 1, с ЕГН- **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 25.10.2016г., около 12:00 часа, в гр.София,
ж.к.”Филиповци”, на улица, пред блок № 68, чрез нанасяне на удар с ръце в
областта на лявото рамо и последващо блъскане, с което е извел от равновесие
1
Л. Б.М. и същата паднала на земята, й е причинил СРЕДНА ТЕЛЕСНА
ПОВРЕДА, изразяваща се в: счупване на шийката на лявата бедрена кост, като
това телесно увреждане - костно счупване е реализирало медико-биологичния
квалифициращ признак: ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА
ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК, за срок по-дълъг от 30 дни, при ненастъпили
усложнения в оздравителния период - ортопедо- травматологично, съдово,
неврогенно, инфекциозно-ендогенно или друго естество, като е налице
причинно-следствена връзка между нанесения удар, падането и причинената
средна телесна повреда, поради което и на основание чл.129, ал.2 вр. ал.1 от
НК и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЕДНА ГОДИНА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 НК, ОТЛАГА изпълнението на
наложеното на подсъдимия Т.Ю. Р. (с установена самоличност) наказание
„лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Т.Ю. Р.
(със снета самоличност) да заплати сумата от 139.10 лв. (сто тридесет и девет
лева и десет стотинки) по сметка на СДВР, представляваща сторените в ДП
разноски, сумата от 140.00 лв. (сто и четиридесет лева) по сметка на СРС,
представляваща направените в производството пред районния съд разноски,
сумата от 100.00 лв. (сто лева) по сметка на СГС, представляваща направените
във въззивното производство разноски лева/ както и сумата от по 5.00 лв. /пет
лева/, представляваща държавна такса за всеки служебно издаден
изпълнителен лист.


ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от
днес пред ВКС.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 19.01.2021г., постановена по НОХД №3499/2017г., СРС,
НО, 9-ти състав, е признал подсъдимия Т.Ю. Р. за НЕВИНОВЕН в това, на
25.10.2016г., около 12:00 часа, в гр.София, ж.к.*******”, на улица, пред
*******, чрез нанасяне на удар с ръце в областта на лявото рамо и
последващо блъскане, с което е извел от равновесие Л. Б.М. и същата паднала
на земята, е причинил СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, изразяваща се в:
счупване на шийката на лявата бедрена кост, като това телесно увреждане -
костно счупване е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак:
ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН
КРАЙНИК, за срок по-дълъг от 30 дни, при ненастъпили усложнения в
оздравителния период - ортопедо- травматологично, съдово, неврогенно,
инфекциозно-ендогенно или друго естество, като е налице причинно-
следствена връзка между нанесения удар, падането и причинената средна
телесна повреда, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го е
ОПРАВДАЛ по обвинението за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр.
ал.1 от НК.
Срещу тази присъда е подаден протест от прокурор при СРП, с който се
иска отмяна на атакуваната присъдата като неправилна и постановяването на
нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение.

В закрито заседание на 04.06.2021г. въззивният съд по реда на чл.327
от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на подсъдимия и на свидетели, както и ангажирането на нови
писмени или веществени доказателства, но се налага да бъде допусната и
назначена СГЕ, която да даде отговор на въпроса, подписите за свидетел,
поставени на л.13 лице и гръб от ДП и за свидетел и пострадал на л.18
лице и гръб от ДП, изпълнени ли са от свидетеля Ф.Д.Я.? Този въпрос не е
бил изяснен в хода на първоинстанционното съдебно следствие, макар и
свидетелят Я. да е отрекъл подписите, поставени в посочените протоколи за
разпит на свидетел, да са били положени от него.

В съдебно заседание, проведено на 30.06.2021г., въззивният съдебен
състав е намерил още, че за изясняване на обективната истина по делото, е
необходимо да бъде проведен допълнителен разпит на вещото лице,
изготвило СМЕ. Доколкото по делото са били налице данни, че вещото лице,
изготвило СМЕ – д-р Ц. В., е починал, въззивният съд го е заменил с друго
вещо лице, а именно с д-р А.М., който след запознаване със заключението на
СМЕ, с другите медицински документи, приложени по делото, както и с
показанията на всички свидетели, събрани в хода на първоинстанционното
съдебно следствие, е следвало да заяви дали поддържа заключението на СМЕ
1
и да отговори на допълнителни въпроси, поставени от съда.

Пред въззивния съд, представителят на СГП пледира за отмяна на
атакуваната присъда. Счита, че от анализа на свидетелските показания се
установява, че подсъдимият е ударил пострадалата и я е блъснал, което е
довело до изваждането от равновесие и падането на земята, като по този
начин се е стигнало до счупване на лява тазобедрена кост. Това счупване
твърди, че представлява средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение на движението на левия долен крайник. При наличната
доказателствена съвкупност счита, че следва единственият възможен извод,
че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен, поради
което моли въззивният съд да постанови осъдителна присъда.
Защитникът на подсъдимия Т.Ю. Р. – адв. Н., пледира за потвърждаване
на първоинстанционния акт, като посочва, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Намира, че от анализа на свидетелските показания в
никакъв случай не може да се направи извод за нанасянето на какъвто и да
било удар. Посочва, че в хода на съдебното следствие е било установено, че
пострадалата е паднала сама в следствие на спъване, защото е била трудно
подвижна. Намира, че фактическата обстановка е изяснена в достатъчна
степен и моли присъдата на първия съд да бъде потвърдена.
Подсъдимият Т.Ю. Р. не се явява в последното съдебно заседание пред
въззивния съд и не изразява становище по протеста.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в
съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че са налице основания за нейната отмяна и
постановяване на нова осъдителна присъда, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от
НК, като съображенията за това са следните:

Първоинстанционната присъда е постановена при превратна и
неправилна оценка на доказателствата по делото, което е довело до
неправилни правни изводи относно авторството и доказаността на деянието.

Приетата от въззивния съд фактическа обстановка е следната:

От фактическа страна:
Подсъдимият Т.Ю. Р. е роден на ******* г. в гр. София, българин е,
български гражданин, с основно образование /грамотен/, трудово ангажиран
е, неосъждан, с адрес: гр. София, кв. „*******, *******, aп. 1, с ЕГН-
2
**********.
Пострадалата Л. Б.М. е родена на *******., с ЕГН: **********. Тя
живеела на адрес: гр.София, ж.к. „*******, б*******, ап.3. На първия етаж в
посочения блок живеела пострадалата, заедно с дъщеря си – свидетелката С.
Д.а Д.а и нейният съпруг – С.Я. Д.. На вторият етаж в същия блок живеел
свидетелят Ф.Д.Я. (син на Л. Б.М.) и съпругата му – свидетелката Н.С.Я.. В
непосредствена близост до тях живеел подсъдимият Т.Ю. Р.. Всички те
били съседи от дълги години и много добре се познавали.
Пострадалата Л. Б.М. била с поставена ендопротеза на дясната
тазобедрена става, което затруднявало движението ѝ и по тази причина при
придвижване използвала помощни средства – патерици, бастун.
Към 2016г. Л. М. държала павилион, в който продавала хранителни
продукти. Павилионът се намирал на отсрещния тротоар срещу жилището ѝ.
На 25.10.2016г., пострадалата М. седяла пред павилиона си, когато
около 12.00ч., се появил подсъдимият Т.Р. с управлявания от него лек
таксиметров автомобил. Подсъдимият искал да паркира колата си в близост
до жилището си, но пред дома на пострадалата М. имало голямо парче от
тротоарен бордюр, което му пречело. По тази причина подсъдимият Р.
помолил неустановено по делото момче от квартала, което в момента
преминавало през мястото, да премести бордюра. Момчето вдигнало
бордюра, за да го премести, а подсъдимият седял в колата си и бил в
готовност да паркира. В този момент Л. М. се развикала и тръгнала към
момчето без да използва помощни средства за придвижването си, като му
казала да остави камъка на мястото му, защото им трябвал. Подсъдимият Р.
излязъл от превозното средство и влязъл в словесен конфликт с М.. Двамата
се разправяли на висок глас, като били застанали един срещу друг.
Разправията им била чута от съседи, включително и от свидетеля А.А.Е.,
който бил в дома си и отишъл при разправящите се. В този момент
свидетелите Ф.Я. и Н.Я. били в жилището си. Свидетелката Я. била в кухнята,
когато дочула виковете от улицата и застанала на прозореца, за да види какво
се случва. Свидетелят Ф.Я. бил в съседна стая, която също гледала към
улицата и пушел на прозореца. И двамата свидетели забелязали тълпата от
хора на улицата, като в центъра ѝ били Л. М. и подсъдимият Р.. Докато М. и
подсъдимият се разправяли, в даден момент последният ѝ нанесъл удар с
ръце в областта на лявото рамо и я блъснал, при което Л. М. загубила
равновесие и паднала на назад на лявата си страна върху уличната настилка.
Тогава свидетелите Ф.Я. и Н.Я. слезли по стълбите и заварили пострадалата
да лежи на земята. Свидетелят Я. с помощта на свидетеля А.Е. изправили М.
и я сложили да седене на един стол, като свидетелката Я. останала при
пострадалата, за да ѝ окаже помощ, но се развикала на подсъдимия.
Свидетелят Я. се насочил към подсъдимия, за да му потърси сметка за
стореното, като го попитал защо е бутнал майка му на земята, при което
подсъдимият Р. започнал да отправя спрямо него и съпругата му обидни и
3
нецензурни думи.
Около 12.30ч., свидетелката Я. позвънила по телефона на свидетелката
С. Д.а и я уведомила за инцидента с майка ѝ, като ѝ казала, че е възникнал
скандал между нея и подсъдимия Р., в следствие на което той блъснал майка
ѝ и тя е паднала на земята. Свидетелката Д.а била на работа, но чувайки какво
се е случило с майка ѝ, веднага си тръгнала към къщи. Прибирайки се,
свидетелката Д.а заварила майка си на улицата да седи на един стол, като
нямало никой около нея. Пострадалата споделила с дъщеря си, че с
подсъдимия се скарали за един камък и че в следствие на падането може би
си е счупила крака, защото много я боли. Около 13.30ч. свидетелката Д.а се
обадила на Спешна помощ, дошла линейка и пострадалата била закарана в
УМБАЛСМ „Пирогов“, където било установено, че е налице „счупване на
бедрената шийка, закрито - ляво“ и е необходима хирургическа интервенция,
за която трябва да бъде заплатена сумата от 1760 лева. Разбирайки за
необходимостта от заплащане на лечението, свидетелката Д.а позвънила на
подсъдимия и го уведомила, че е необходимо да бъде заплатена съответната
парична сума. Подсъдимият ѝ казал, че нищо не го интересува и че ако има
претенции да отиде да си пусне жалба в полицията.
Още в „Пирогов“ пострадалата М. съобщила, че е била блъсната и така
е паднала на земята и си е счупила тазобедрената кост. Това е бил и поводът
да бъдат извикани полицаи на място в болничното заведение, за да разпитат
пострадалата.
На 27.10.2016г. пострадалата била оперирана, а 14 дни след това била
изписана от болничното заведение. Възстановявала се добре, но на
26.11.2016г. починала.
От експертното заключение на СМЕ, изготвено от вещото лице Ц. В.,
се установява, че телесното увреждане на пострадалата Л. Б.М. представлява
счупване на шийката на лявата бедрена кост и се дължи на действието на
твърд тъп предмет по механизма на удар с или върху такъв предмет. Същото е
получено, според вещото лице, при извеждане на тялото на пострадалата от
равновесие, вследствие на удар и блъскане с последващо падане върху терена
на лявата страна под въздействие на инерцията от блъскането, земното
ускорение и масата (теглото) на тялото. Счупването на шийката на лявата
бедрена кост е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение
на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
От заключението на СГЕ, изготвена и приета в хода на въззивното
съдебно следствие, се установява, че подписите в графи „Свидетел“ и в
горните и долните бели полета в протокол за разпит на свидетел от
26.10.2016г. – л.13 от ДП, и подписите в графи „Свидетел/Пострадал“, както и
в горните и долни бели полета в протокол за разпит на свидетел от
12.12.2016г. – л.18 от ДП, са положени от свидетеля Ф.Д.Я..
По доказателствата:
4
Посочената фактическа обстановка се установява от събраните в хода
на първоинстанционното и въззивно съдебно следствие гласни и писмени
доказателства и способи за доказване, които са следните: показанията на
свидетелите Н.С.Я. (частично) и прочетените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1
,т.1 НПК, Ф.Д.Я. (частично), прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2
НПК (частично), както и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1
НПК, С. Д.а Д.а, прочетените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК и тези,
приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК, и К. Д.а Я., включително и
приобщените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК, както и тези,
прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК, А.А.Е. (частично), обясненията на
подсъдимия Т.Р. (частично); писмените доказателства: справка за съдимост,
медицински документи за здравословното състояние на Л. Б.М. и разходи за
лечението , акт за смърт от 29.11.2016г. и удостоверение за наследници от
29.11.2016г. ; способите за доказване: СМЕ и СГЕ.
В доказателствената съвкупност са налице противоречия основно в
гласните доказателствени средства, в показанията на част от свидетелите,
дадени пред разследващия орган и дадените от тях в хода на двете
първоинстанционни съдебни следствия, проведени от двата съдебни състава,
разглеждали делото в районната инстанция. Посочените противоречия се
констатират най-вече в показанията на свидетелите Н.Я. и Ф.Я.. В
досъдебното производство двамата свидетели подробно и еднопосочно
излагат своите възприятия на свидетели-очевидци за нанесения на
пострадалата удар от страна на подсъдимия и последващо блъскане, което е
довело до изваждането ѝ от равновесие и падането ѝ на земята. При
съдебното разглеждане на делото отричат лично и непосредствено да са
възприели подсъдимият да е удрял и блъскал пострадалата, в резултат от
което да е последвало падането ѝ на земята. И двамата твърдят, че не са
видели подсъдимият да е блъскал пострадалата, а че тя е паднала, защото се е
спънала. При първото разглеждане на делото в съда, в показанията си, които
са приобщени по реда на чл.281, ал.1 ,т.1 НПК, свидетелят Я. отрича да е
видял подсъдимият да е блъснал майка му, отрича дори при слизането си на
улицата, подсъдимият да е бил там. При второто разглеждане на делото
свидетелят заявява пълна липса на спомен, което е наложило показанията му
от досъдебното производство да бъдат прочетени в цялост по реда на чл.281,
ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК. След прочитане на показанията му от съдебното и
досъдебното производство, свидетелят заявява, че поддържа тези, които е
депозирал пред съда, като не поддържа изложеното от него в досъдебното
производство. Свидетелката Н.Я. при второто разглеждане на делото в съда
също отрича лично да е възприела подсъдимият да удря пострадалата и да я
блъска, но посочва, че при слизането си на улицата се е скарала с
подсъдимия. Тези твърдения на свидетелката Я. противоречат на изложеното
от свидетеля Я. пред първия съдебен състав, разглеждал делото в районната
инстанция, че когато е слязъл на улицата, подсъдимият не е бил там и че Р. и
майка му са се карали, но по-рано същия ден, а тя е паднала на улицата по-
5
късно. Тези негови твърдения се оборват както от изложеното от
свидетелката Я. в съдебната фаза на процеса, така и от показанията на
двамата свидетели, дадени в досъдебното производство. Нещо повече, в
твърденията на свидетелката Я., че слизайки на улицата се е скарала с
подсъдимия, липсва житейска логика, ако тя преди това не е възприела, че
пострадалата е паднала на земята в резултат от нанесен ѝ удар от подсъдимия.
Ако наистина пострадалата М. е паднала, спъвайки се в чехъла си, както
двамата свидетели твърдят пред съда, няма никаква причина свидетелите Я.и
да влизат във вербален сблъсък с подсъдимия, за какъвто сочи свидетелката
Я. в хода на съдебното следствие пред районния съд, а и двамата свидетели в
хода на досъдебното производство. Подсъдимият Р. също излага такива
твърдения в обясненията си. Очевидно и двамата съпрузи лично и
непосредствено са възприели удара, нанесен от подсъдимия в лявото рамо на
пострадалата и блъскането ѝ, довело до нейното падане, което им е дало
повод и причина да влязат в словесна разпра с подсъдимия Р.. При
предявяване на протоколите за разпит на свидетеля Я. от ДП, последният
стига до там, че отрича подписите за свидетел да са изпълнени от него. Тези
му изявления са оборени от заключението на СГЕ, изготвена и приета в хода
на въззивното съдебно следствие, според което подписите в графи
„Свидетел“ и в горните, и долните бели полета в протокол за разпит на
свидетел от 26.10.2016г. – л.13 от ДП, и подписите в графи
„Свидетел/Пострадал“, както и в горните, и долни бели полета в протокол за
разпит на свидетел от 12.12.2016г. – л.18 от ДП, са положени от свидетеля
Ф.Д.Я.. Показанията на свидетелите Я.и, депозирани пред съда се
опровергават и от показанията на свидетелките С. Д.а и К. Я., които в хода на
съдебното следствие в първата инстанция продължават да излагат, че са
разбрали, че подсъдимият е бутнал майка им и това е причината за падането
ѝ. Още повече, че след прочитане на показанията на посочените свидетелки
от досъдебното производство, те ги потвърждават в цялост. Не на последно
място, нужно е да се посочи, че досъдебното производство е започнало по
повод съобщеното от пострадалата, че е била блъсната, в резултат от което е
паднала и е счупила тазобедрената си става. Това е и причината да бъдат
изпратени на място полицейски служители, които още на 26.10.2016г. са я
разпитали в болничното заведение. Показанията на свидетелите Я.и от
досъдебното производство са подробни и последователни, не съдържат
вътрешни противоречия, с изключение на обсъденото в мотивите на районния
съд, касаещо страната, на която е паднала пострадалата. Това противоречие се
открива в показанията на свидетеля Я. от ДП (л.13 ДП). Видно от посочения
протокол за разпит, налице е поправка с химикал, като „дясната“ страна е
поправена с „лявата“ страна. Въпреки тази поправка, в същото изречение по-
нагоре, се сочи, че М. е паднала на дясната си страна и в тази част поправка
липсва. Районният съд е отделил изключително внимание на това
противоречие, достигайки на база неговото наличие в показанията на
свидетеля Я. от ДП до извод, че същият там е направил неверни изявления, че
6
лично е възприел падането на пострадалата. Въззивният съд категорично не
се съгласява с този извод на първия съдебен състав. Противоречието, което
районният съд е отчел и е анализирал изключително обстойно (напълно
ненужно и не в светлината на действителния му смисъл), според въззивния
съд се дължи на технически пропуск. Очевидно при прочитане на
показанията му, свидетелят е посочил, че пострадалата е паднала на лявата си
страна, което е довело до корекцията с химикал, за което има и положен
подпис на свидетеля, но явно разпитващият не е видял посочването по-горе в
същото изречение на неправилната страна на падането, поради което и там
липсва корекция. С оглед на това в никакъв случай не може да се говори за
същинско вътрешно противоречие в показанията на този свидетел, а по-скоро
за технически пропуск на разследващия орган. В показанията на свидетелката
Н.Я. от досъдебното производство, също е посочено, че пострадалата е
паднала на дясната си страна, но по делото се съдържат достатъчно на брой
писмени доказателства и експертно заключение, от които е видно, че М. е
паднала на лявата си страна. За това свидетелства и Я. в досъдебното
производство. За това обстоятелство въззивният съд не се довери на
посоченото в показанията на Н.Я. от ДП, а даде кредит на доверие на
заключението на СМЕ, допълнителните разяснения на вещото лице М., на
медицинските документи, приложени по делото и на показанията на Я. от ДП.
Изложеното от свидетелите Ф.Я. и Н.Я. в хода на досъдебното производство
е съответно и на показанията на свидетелките С. Д.а и К. Я., които
еднопосочно твърдят да са разбрали, че майка им е била блъсната от
подсъдимия. В хода на досъдебното производство свидетелката Д.а излага, че
е разбрала именно от снаха си – свидетелката Н.Я., че подсъдимият е блъснал
майка ѝ и тя е паднала на земята. Тези твърдения на свидетелката Д.а намират
пълна подкрепа в показанията на свидетелите Я.и от досъдебното
производство. В подкрепа на истинността на показанията на свидетелите Я.и
от ДП, е и заявеното от свидетелката Д.а в хода на досъдебното производство,
че когато е разбрала, че лечението на майка ѝ ще струва значителна сума, е
звъняла именно на подсъдимия да го уведоми, че следва той да плати този
разход. Липсва всякаква логика в това действие на свидетелката Д.а, ако тя не
е разбрала, че именно подсъдимият Р. е блъснал майка ѝ и в резултат от това
тя е паднала и си е счупила тазобедрената кост. Факт е, че в съдебната фаза на
производството както свидетелката Д.а, така и свидетелката К. Я., се опитват
да омаловажат стореното от подсъдимия, като сочат, че той леко я бил
бутнал, но не отричат да е имало бутане. Тук е мястото да се каже, че по
данни от делото, пострадалата е била едра жена, което сочи, че едно леко
бутане не би я извело от равновесие. Явно блъскането от страна на
подсъдимия е било с достатъчна сила, за да я изведе от равновесие и да
доведе до падането ѝ на земята. В заключение е необходимо да се спомене, че
очевидно мотивацията на свидетелите до разпита им пред съда се е
променила значително и това се е случило след смъртта на пострадалата.
Видно е, че свидетелите целят да запазят добрите си съседски отношения с
7
подсъдимия, дори с цената на заявяване на неистини пред съда. Поради
наличието на горните противоречия в показанията на свидетелите Н.Я. и Ф.Я.
от съдебното и досъдебното производство, въззивният съд се довери на
изложеното от тях пред разследващ орган, а депозираното пред районния съд
прие за недостоверно. За показанията на свидетелите Ф.Я. и Н.Я., прочетени
по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК, не е в сила забраната на чл.281, ал.8
НПК, тъй като те не са единствено доказателство за обстоятелствата, които се
установяват от тях. За блъскането на пострадалата от страна на подсъдимия и
падането ѝ в резултат от това блъскане, сведения се черпят и от показанията
на свидетелките С. Д.а и К. Я., депозирани в хода на първото и второто
съдебно следствие в районния съд. Макар и тези свидетелки да не са
очевидци на деянието, те са узнали по различен начин за него. Свидетелката
Д.а е разбрала най-напред от свидетелката Н.Я. за случая, след което е узнала
и от пострадалата, че е била блъсната от подсъдимия. Свидетелката К. Я. пък
е разбрала за блъскането от сестра си – свидетелката Д.а, а при престоя на
пострадалата в болницата и лично е възприела изявленията ѝ пред
полицейските служители, че е била блъсната от Р., каквито твърдения е
изложила пред първия съдебен състав, разглеждал делото в районния съд.
Макар и производни, показанията на тези свидетелки в съдебното
производство за посочените обстоятелства са достатъчни, за да се приеме, че
прочетените по реда на чл.281, ал.4 НПК показания на свидетелите Я.и не са
единствено доказателство за установеното от тях.
С доверие бяха кредитирани в цялост показанията на свидетелките С.
Д.а и К. Я., защото изложеното от тях както пред съда, така и в досъдебното
производство е съответно на показанията на свидетелите Н. и Ф.Я.и от
досъдебното производство.
Свидетелят А.А.Е. е разпитван само в съдебното производство и то във
второто съдебно следствие, проведено от районния съд. Този свидетел е
присъствал на мястото на инцидента и лично е възприел както словесната
разправия между подсъдимия и пострадалата, така и падането на последната
на земята. Показанията на този свидетел носят сведения за причината за
скандала между пострадалата М. и подсъдимия, за част от лицата, които са
присъствали на място. За тези обстоятелства въззивната инстанция се довери
на разказаното от Е., защото то кореспондира с останалите доказателства,
кредитирани с доверие от този състав. Свидетелят Е. излага, че пострадалата
не е влизала във физическо съприкосновение с подсъдимия, а се е
подхлъзнала и така е паднала. Въззивният съд за разлика от районната
инстанция, не даде вяра на тези твърдения на свидетеля Е., защото те
противоречат на показанията на свидетелите Н.Я., Ф.Я. от досъдебното
производство, а също и на показанията на свидетелките С. Д.а и К. Я.. Тези
изявления на свидетеля се оборват и от съобщеното от пострадалата при
разпита ѝ от полицейските служители, което е било лично възприето от
свидетелката К. Я., че е била блъсната именно от съседа ѝ Р.. Посочените
изявления на този свидетел бяха преценени от въззивния съд като
8
предназначени да подкрепят защитната теза, застъпена от подсъдимия.
Подсъдимият Р. е дал два пъти обяснения в хода на второто съдебно
следствие в районната инстанция. За да прецени обясненията на подсъдимия,
въззивният съд взе предвид двойствената им природа – от една страна те
могат да са израз на защитната позиция, заета от подсъдимия, от друга страна
могат да бъдат източник на доказателства. Като доказателствено средство
този състав на съда прецени обясненията на подсъдимия в частите, в които
посочва каква е причината за скандала между него и пострадалата, за
присъстващите лица, както и за реакциите на пострадалата след падането, а
също и за обстоятелството, че тя е била трудно подвижна. В тези части
обясненията на подсъдимия намират опора в останалите гласни и писмени
доказателства по делото. Въззивният съд прецени като израз на защитната
позиция, застъпена от подсъдимия, твърденията му, че пострадалата е
паднала сама. На първо място, в тази част се откриват противоречия в
първите и последващите обяснения на подсъдимия. В първите си обяснения,
дадени пред съда, Р. твърди, че пострадалата е започнала да се дърпа с него,
след което се е подхлъзнала и е паднала. Във вторите такива излага, че М. е
започнала да дърпа камъка от момчето и така е паднала. И първите и вторите
обяснения на подсъдимия в обсъдените части не намират никаква опора в
останалите гласни доказателства, включително и в показанията на свидетеля
Е., който твърди, че М. не е имала никакъв физически контакт с подсъдимия.
По тази причина въззивният съд в посочените части възприе обясненията на
подсъдимия като нетова защитна теза, а не като доказателство.
В хода на въззивното съдебно следствие бе проведен допълнителен
разпит на вещото лице-медик, което е различно от вещото лице, изготвило
СМЕ в хода на досъдебното производство. Причината за тази замяна е, че
преди делото да бъде пренесено пред въззивния съд, вещото лице Ц. В. е
починало. От проведения допълнителен разпит на вещото лице д-р А.М., се
установи, че той поддържа изготвената СМЕ от д-р В. с изключение на
частта, в която починалият експерт е приел, че счупването на тазобедрената
кост на пострадалата се дължи на падане с предшестващо ускорение, т.е.
бутане и падане. Причината настоящият експерт да не поддържа
заключението в тази му част е, че според него това е най-честото счупване
при възрастни хора, особено зимно време. Това счупване според него може да
се получи и при бутане и падане, и само при падане, без бутане, без някой
предварително да е извел тялото от равновесие, което може да стане при
спъване, при залитане. В настоящия случай вещото лице сочи, че
единствената констатирана травма при пострадалата е счупването, поради
което не може да се направи аргументиран извод, че е имало някакво друго
травматично въздействие, което е извело тялото от равновесие. Той посочва
още, че е еднакво вероятно тялото да е извадено от равновесие и
пострадалата в резултат от това да падне на ляво, и еднакво вероятно е това
да е станало само при подхлъзване или спъване, и пак да се получи същото
увреждане. В случая единственото сигурно нещо според експерта е, че
9
пострадалата е паднала на ляво. Въпреки всички тези допълнителни
разяснения на експерта и въпреки изявленията му, че не поддържа
заключението на СМЕ в частта, с която е прието, че счупването се дължи на
падане с предшестващо ускорение, т.е. от бутане, въззивният съд кредитира
заключението на посочената експертиза в цялост, защото изводът за
механизма на падането, направен в заключението, е съответен на гласните
доказателствени средства, ценени с доверие от съда. Още повече, че
настоящето вещо лице изрази позицията си в чисто медицински аспект,
подчертавайки, че в случая не са налични други травматични увреди у
пострадалата, които да позволят медиците да направят категоричен извод, че
върху нея е имало предходно механично въздействие, което да е извело
тялото от равновесие. Въззивният съд, преценяйки събраните гласни
доказателства, които кредитира като правдиви, достигна до извод, че
причината за падането на М. върху терена е именно бутането от
подсъдимия, което я е извело от равновесие и е довело до падането на
земята, съответно до счупване на тазобедрената става.
Въззивният съдебен състав кредитира с пълно доверие и в цялост
заключението на СГЕ, приета в хода на въззивното съдебно следствие, защото
е изготвено от компетентно вещо лице, което е използвало научните си
знания, за да отговори на поставените задачи, отговорило е пълно и
изчерпателно на всички въпроси, заключението е относимо към предмета на
делото и най-вече за преценка достоверността на изявленията на свидетеля Я..
С доверие бяха ценени и писмените доказателства, събрани по делото,
защото те са еднопосочни с показанията на свидетелите, кредитирани от
въззивния съд.

От правна страна:

Въззивният съд намери, че от доказателствата по делото, се доказва с
необходимата категоричност и безспорност, че на 25.10.2016г., около 12:00
часа, в гр.София, ж.к.*******”, на улица, пред *******, подсъдимият Т.Ю. Р.
чрез нанасяне на удар с ръце в областта на лявото рамо и последващо
блъскане, с което е извел от равновесие Л. Б.М. и същата паднала на земята,
е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на
лявата бедрена кост, като това телесно увреждане - костно счупване, е
реализирало медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение
на движенията на левия долен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни, при
ненастъпили усложнения в оздравителния период, като е налице причинно-
следствена връзка между нанесения удар и блъскане от страна на
подсъдимия, падането на пострадалата и причинената средна телесна
повреда. Видно от СМЕ, това увреждане е затруднило движенията на левия
долен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни, поради което съдът прие, че
причиненото увреждане следва да се квалифицира именно като средна
10
телесна повреда. По изложените по-горе мотиви въззивният съдът изключи
възможността увреждането да е получено при спъване/подхлъзване на
пострадалата, като с категоричност прие, че същото е резултат именно от
нанесения удар и блъскане от страна на подсъдимия Р..
Съгласно трайната съдебна практика, субективният елемент се извежда
от обективните действия на подсъдимия. Установява се по категоричен
начин, че деянието е извършено от подсъдимия Т.Р. с евентуален умисъл. В
случая безспорно е установено, че подсъдимият е искал да наруши телесната
неприкосновеност на пострадалата, като е нанесъл удар с ръка в лявото
рамо, след което я е блъснал. Р. много добре е познавал пострадалата М., тъй
като са били дългогодишни съседи, знаел е, че тя е с изкуствена тазобедрена
става в десния крак и това е затруднявало нормалното придвижване, което е
налагало тя да ползва помощни средства. В момента на деянието М. не е
ползвала помощни средства, тя се е придвижила без такива до отсрещния
тротоар и така е стояла срещу подсъдимия. Подсъдимият е бил наясно, че без
да използва помощните средства пострадалата не е била стабилна в походката
и стоежа си, но въпреки това е нанесъл удар с ръка в рамото и я е блъснал,
от което е последвало падането на земята, довело до счупването на лявата
тазобедрена става. В съзнанието на подсъдимия се е отразявала възможността
при бутането на пострадалата, последната да падне, тъй като е била без
помощни средства и поради наличието на ендопротезиране в десния крак не е
била достатъчно стабилна и той е целял този резултат. Подсъдимият Р. е бил
наясно и с напредналата възраст на пострадалата, както и с обстоятелството,
че костите на възрастните хора са по-крехки и чупливи, но според въззивния
съд, подсъдимият не е целял пряко настъпилия престъпен резултат
(счупването на тазобедрената става), не е целял настъпването именно на тези
общественоопасни последици, но ги е допускал и е останал безразличен към
тях, като се е примирил с настъпването им, избутвайки Л. М. с достатъчна
сила, така че да изведе тялото ѝ от равновесие, макар и пострадалата да е била
едра жена и да я събори на земята.
Предвид установената обективна и субективна съставомерност на
извършеното от подсъдимия Р. като престъпление по чл. 129, ал.2 вр.ал.1 от
НК, въззивният съд го призна за виновен по повдигнатото му обвинение.

По наказанието:

Санкционната част на приложимата материално-правна норма (чл. 129,
ал.2 вр.ал. 1 НК) предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок до 6
години за престъплението, за което подсъдимият Р. е признат за виновен. При
определяне на наказанието въззивният съдебен състав отчете наличието и на
двете групи обстоятелства, влияещи върху неговия размер, като намери, че не
са налице основания за приложение на чл. 55 от НК. Като обстоятелства,
които смекчават наказателната отговорност на подсъдимия, съдът отчете
11
чистото му съдебно минало и трудовата му ангажираност, а като отегчаващи
такива, незначителната причина, поради която е започнал конфликта – спор за
парче бордюр, възрастта на пострадалата – 73 години, частичната
инвалидизация, обстоятелството, че е била негова дългогодишна съседка.
Налице е превес на отегчаващите вината обстоятелства, но с оглед
чистото съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че до този момент
върху него не е оказвано въздействие посредством методите на наказателната
репресия, съдът определи наказанието „лишаване от свобода” в размер на
една година, който е доста под средния размер за това деяние но и над
минимума, което наказание според съдебния състав е обосновано и
справедливо и ще постигне целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК.
Отмереното именно в този размер наказание, от една страна ще подейства
превъзпитателно на дееца и ще спомогне същият да осъзнае тежестта на
извършеното от него престъпно деяние, а от друга страна ще подейства
предупредително спрямо останалите членове на обществото.
По въпроса за отлагане изтърпяването на наложеното наказание, съдът
намери, че не са налице формални пречки за приложение разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК, с оглед размера на наложеното наказание, което е под 3
години и чистото съдебно минало на подсъдимия. По делото не са събрани
данни за предходни противообществени прояви на подсъдимия, поради което
съдът счете, че извършеното представлява изолирана проява от негова страна
и за постигане целите на наказанието, личното превъзпитаване и поправяне на
подсъдимия не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказание, а същото следва да се отложи за изпитателен срок от три години.

По разноските:
С оглед изхода от делото във въззивната инстанция, а именно –
признаването на подсъдимия Р. за виновен по предявеното му обвинение и в
съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, въззивният съд намери,
че сторените по делото разноски, както следва: сумата от 139.10 лв. (сто
тридесет и девет лева и десет стотинки), платима по сметка на СДВР,
представляваща сторените в ДП разноски, сумата от 140.00 лв. (сто и
четиридесет лева), платима по сметка на СРС, представляваща направените в
производството пред районния съд разноски, сумата от 100.00 лв. (сто лева),
платима по сметка на СГС, представляваща направените във въззивното
производство разноски както и сумата от по 5.00 лв. (пет лева),
представляваща държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен
лист, следва да бъдат заплатени от подсъдимия Т.Р..
С оглед на всичко изложено въззивният съд постанови своята
присъда.


12

13
Съобщи за изтекли лични данни