Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 11.01.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА АВРАМОВА
СМИТ
при
участието на секретаря Емилия Рикова, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 464 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.Г.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, против наказателно постановление №
20-0271-001281 от 18.09.2020 г., издадено от
Началник Група при РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в
размер от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.
В жалбата са изложени
съображения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно,
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Жалбоподателят не оспорва настъпването на описаното в наказателното
постановление пътнотранспортно произшествие. Навежда доводи, че напуснал
местопроизшествието, за да потърси Пътна помощ, поради постигнато споразумение
с пострадалия за поемане на разноските по ремонт на автомобила му. Моли за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят Д.Г.Д. поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.
Административнонаказващия
орган РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура –
Харманли, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
На 29.08.2020 г. в 11:30
часа в гр. Харманли, на кръстовище на *** в посока към ***, настъпило
пътнотранспортно произшествие между лек автомобил модел „Мерцедес“, модел „Ц 270
ЦДИ“ с рег. № ****, собственост на М.А.Д., управляван от жалбоподателя Д.Г.Д.,
и таксиметров автомобил с водач - свидетелят С.Т.Ю.. Причина за ПТП била
предприета от жалбоподателя маневра „обратен завой“, без да пропусне движещия
се по път с предимство таксиметров автомобил. Веднага след произшествието
жалбоподателят предложил на свидетеля Ю. да поеме разходите за поправка на
автомобила му, като за целта напуснал мястото и отишъл да търси платформа за придвижването
му. Междувременно очевидци на инцидента подали сигнал на тел. 112, който бил
посетен от свидетеля Я.Г.Я. - младши автоконтрольор в РУ - Харманли. Последният
разговарял със свидетеля С.Ю., който му разказал за произшествието, след което
предприел установяване местонахождението на другия участник. Впоследствие
жалбоподателят Д.Д. се явил в сградата на РУ - Харманли, където свидетелят Я. в
присъствието на свидетеля Н.Т.Н. съставил АУАН серия АА № 619291/29.08.2020 г.,
който бил връчен лично и подписан от жалбоподателя без възражения.
На 18.09.2020 г. било
издадено наказателно постановление № 20-0271-001281 от Началник Група при РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП за това, че като участник в ПТП с материални щети не остава на мястото до
пристигане на компетентните органи на МВР, за което на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели Я.Г.Я., Н.Т.Н. и С.Т.Ю., както и от обясненията на
жалбоподателя Д.Г.Д., които описват своите възприятия от настъпилото
пътнотранспортно произшествие. Съдът изцяло кредитира показанията на тези
свидетели, които са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като
напълно кореспондират с писмените доказателства по делото. Наред с това
констатациите на контролните органи са намерили отражение в съставения АУАН,
който съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с
доказателствена сила за установените в него факти до доказване на противното. В
случая тази презумптивна доказателствена сила не е оборена от страна на
жалбоподателя Д.Д.. Неговите обяснения, както и показанията на ангажирания от
него свидетел С.Т.Ю. потвърждават обстоятелството, че жалбоподателят е напуснал
местопроизшествието. Приетите от съда фактически положения се установяват и
посредством събраните писмени доказателства, съдържащи се в приложената
административнонаказателна преписка. Преценени в своята съвкупност и по отделно
събраните по делото доказателства категорично и безпротиворечиво установяват
описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което съдът изцяло
основава на тях своите фактически изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна
проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона видно
от представените Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на
вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като при съставянето
на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и
чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на
защита на жалбоподателя. Описаните в НП
обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената
за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са
достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства,
при които е извършено нарушението. В този смисъл е неоснователно направеното в
жалбата възражение за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, доколкото съдът не констатира пороци в административнонаказателното производство,
накърняващи правото на защита на жалбоподателя.
На жалбоподателката е
вменено нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП,
съгласно която водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е
длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на МВР. Според легалното определение на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП „участник в
пътнотранспортно произшествие“ е всеки, който е пострадал при произшествието
или с поведението си е допринесъл за настъпването му, а съобразно § 6, т. 30 от
ДР на ЗДвП „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт н хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети. С оглед събраната по делото доказателствена
съвкупност е безспорно осъществяването на ПТП, участието на жалбоподателя в
него и неизпълнение на вменените му от закона задължения. По несъмнен начин се
установи, че на 29.08.2020 г. в 11:30 часа в гр. Харманли при управление на лек
автомобил модел „Мерцедес“, модел „Ц 270 ЦДИ“ с рег. № ****, жалбоподателят Д.Г.Д.
е предприел маневра „обратен завой“, без да пропусне движещ се по път с
предимство таксиметров автомобил с водач - свидетелят С.Т.Ю., в резултат на
което е допринесъл за настъпване на ПТП с материални щети, като не е останал на
местопроизшествието до пристигането на компетентните органи на МВР. За
съставомерността на нарушението е ирелевантно обстоятелството, че
жалбоподателят е напуснал мястото, за да потърси Пътна помощ, поради
постигнатата с пострадалия уговорка за поправка на щетите. При това положение
законосъобразно и обосновано е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Д.Г.Д. за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от ЗДвП.
Нарушението е скрепено със
санкцията, предвидена в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, който регламентира, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1
до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева водач, който наруши задълженията си
като участник в пътнотранспортно произшествие.
При анализа на посочената разпоредба се налага заключението, че
предвидената санкция е кумулативна и административнонаказващият орган е
оправомощен единствено да определи размера на предвидените наказания, като е
лишен от възможност за преценка дали да наложи всяко от тях. По същите
аргументи и съдът не може да ревизира обжалваното наказателно постановление,
като отмени едно от наложените наказания, поради което направеното в тази
насока искане от страна на жалбоподателя е неоснователно. В
настоящия случай административнонаказващият орган не е изложил мотиви за
определяне на наказанието лишаване от право да управлява МПС в среден размер от
3 месеца и наказанието глоба в максимален размер от 200 лева. Съдът преценява,
че индивидуализирани по този начин наказанията се явяват необосновано завишени.
Липсват доказателства за отегчаващи отговорността на жалбоподателя
обстоятелства, които да обуславят наказания в тези размера. По делото не са
ангажирани доказателства за имущественото състояние на жалбоподателя,
събирането на които е в тежест на наказващия орган. Предвид изложеното, при
преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и с оглед
постигане на целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, съдът приема, че наказания в
минималния предвиден от закона размер се явяват обоснована и съответстваща на
извършеното нарушение санкция.
Не са налице предпоставките
за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Аргументите за това са, че извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случаи, като не може да се приеме наличие на незначително
засягане на охраняваните с нарушената норма обществени отношения, свързани с безопасността и сигурността
на транспорта.
В контекста на изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложените
наказания следва да бъдат намалени на 1 месец лишаване от право да управлява
МПС и 50 лева глоба.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20-0271-001281 от 18.09.2020 г.,
издадено от Началник Група при РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на Д.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***,
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП му е наложено на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказание - глоба в размер от 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, като НАМАЛЯВА размера
на наложените наказания на 50 лева глоба и 1 месец лишаване от право да
управлява МПС.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: