Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.08.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на дванадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при секретаря Татяна
Щерева, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 2497 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 182 от 02.01.2019 г., постановено по гр.
д. № 45835/2018 г., Софийският районен
съд, I ГО, 120-ти състав, е отхвърлил предявения от М.С.П.
срещу Административен съд – София град иск с правно основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ
за сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
за необосновано забавяне на производството по адм. д. № 6621/2014 г. по описа
на Административен съд – София град. Със същото решение съдът е уважил частично
предявения от М.С.П. срещу Върховния административен съд иск с правно основание
чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ, като е осъдъл ответника да заплати на ищцата сумата от 1
000 лева, ведно със законната лихва от 11.07.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за необосновано
забавяне на производството по кас. адм. д. № 582/2017 г., като е отхвърлил иска
до пълния предявен размер от 1 500 лева. С оглед изхода на спора Върховния
административен съд е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 10 лева – разноски по делото съразмрно на уважената част от
иска.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от ищцата М.С.П., в която се правят оплаквания, че
неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна претенцията
на ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, възлизащи в
размер на сумата от 3 500 лв., срещу Административен съд – София град,
както и неоснователно е отхвърлил претенцията ѝ срещу Върховния административен
съд за сумата над 1 000 лв. до пълния предявен размер. Жалбоподателката счита,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че Административен съд – София
град е бил в невъзможност да предстви изисканият от него препис от образуваното
под негов опис адм. д. № 6621/2014 г., като по този начин е пропуснал да
приложи по отношение на този ответник нормата на чл. 161 ГПК като приеме за
установени по делото обстоятелствата, за които страната е създала пречки за
събиране на допуснатите доказателства. Противопоставя се на възприетата в
обжалваното решение фактическа обстановка, като намира за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че по отношение на ищцата производството пред
Административен съд – София град е продължило само година, два месеца и шест
дни като не е било съобразено обстоятелството, че исковата молба на ищцата е
постъпила в съда значително преди конституирането ѝ като страна по адм.
д. № 6621/2014 г. с нарочно определение на съда. От друга страна жалбоподателката счита, че
първоинстанционният съд правилно е приложил правилото на чл. 161 ГПК по
отношение на втория ответник – Върховния административен съд – като обаче
неправилно е определил следващото се на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди на сумата от 1 000 лева, размер, който жалбоподателката счита за
несправедлив и занижен. В допълнение счита, че съдът е изградил изводите си на
отчасти неправилно възприета от него фактическа обстановка като е приел, че
пред Върховния административен съд са били проведени само три открити съдебни
заседания, без да са били съобразени заседанието, провело се на 05.12.2018 г.,
както и насроченото за 30.01.2019 г. открито съдебно заседание. С оглед
изложеното, моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени за пълния
предявен размер. Претендира разноски. В съдебното заседание пред въззивния съд
пълномощникът на въззивницата и нейн син
С.П. поддържа въззивната жалба и моли да се уважи изцяло.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е
постъпил от Административен съд – София град, в който се излагат подробни
съображения в подкрепа на обжалваното решение. Възприема като правилни изводите
на първоинстанционния съд, че по отношение на него не са били налице условията
за прилагане на процесуалната санкция по чл. 161 ГПК, доколкото
административното дело, препис от съдържащите се в което писмени доказателства
са изискани от съда, не се е намирало у него.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
и въззивна жалба от Върховния административен съд, с която решението се
обжалва в осъдителната му част, с която в полза на ищцата е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 1 000 лева, ведно със
законната лихва от 11.07.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приложил по отношение на него
санкцията по чл. 161 ГПК, в резултат на което е възприел извод за необосновано
забавяне извън разумния за това срок на образуваното под негов опис адм. д. №
582/2017 г.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е
постъпил от М.С.П., в който се излагат подробни съображения в подкрепа на
първоинстанционното решение в обжалваната от ответника уважена част. Ищцата
оспорва възраженията на жалбоподателя, че по делото не са представени
доказателства, подкрепящи твърденията ѝ за реалното настъпване на претендираните от
нейна страна неимуществени вреди. Намира за неотносими и несъстоятелни доводите
на жалбоподателя, че забаването на делото извън разумния срок се дължало на
високата натовареност на съда. Моли първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила в обжалваната уважена част.
Софийска градска прокуратура намира въззивните жалби
за неоснователни, поради което счита, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваните части.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част и
частично неправилно. По съществото на поставения за разглеждане правен спор
настоящият въззивен състав намира, следното:
Неоснователно първоинстанционният съд без по делото
да е приложен отговор на вторите писма от м.10. и от м.11.2018год., с които са
изискани служебно заверени копия от адм.дело №6621/2014год. на АССГ и от
адм.дело №582/2017год. на ВАС, след като първото дело е приложено към второто и
което е било висящо, поради което не е могло да бъде изпратено и без да съобрази от първоинстанционният съд с оглед
на приложените по делото писма отговори от ВАС, че същите адм.дела са искани от още няколко състава на
СРС едновременно, а видно и от отговор на ВАС с писмо от 19.10.2018год. заверени
преписи от исканите адм.дела са били
вече изпратени в СРС, като съдържат
около 989страници и се искат от още 15 състава на СРС, не е извършил служебна проверка, за да
установи, че към момента на приключване на делото исканите адм.дела са били
вече в СРС и е можел да направи констатация от тях, но е приключил производството по настоящото дело,
като се е позовал на чл.161 ГПК. Неоснователно е позоваването на
първоинстанционният съд в този случай на
посочената разпоредба поради което след
като са изискани и приложени по настоящото въззивно производство заверени
преписи от адм.дело №6621/2014год. на АССГ и от адм.дело № 582/2017год. на ВАС
следва да бъдат обсъдени като доказателства по делото.
От приложения препис от доказателствата по адм. д. № 6621/2014 г. по описа на АССГ е
видно, че делото е образувано на 04.07.2014 г. въз основа на изпратена по
подсъдност от Върховния административен съд искова молба, подадена от З.К.С.и Д.Р.Ц.срещу
Министерство на образованието и науката. С молба, депозирана на 07.07.2014 г.,
ищците са уточнили предмета на делото, като е посочено, че съдът е сезран с
искане за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
произтичащи във връзка с нищожна Заповед № РД-14-87/14.09.1995 г. на министъра
на образованието.
По делото не е спорно, че с молба от 19.02.2015 г.
двадесет и две физически лица, в това число и ищцата по настоящото дело М.С.П.,
са поискали да бъдат конституирани като ищци по адм. д. № 6621/2014 г. по описа
на АССГ.
С определение № 1171 от 09.03.2015 г. съдът е
оставил исковата молба на З.К.С.и Д.Р.Ц.без разглеждане като е постановил
прекратяване на адм. д. № 6621/2014 г. по описа на АССГ.
С определение № 6551 от 03.06.2015 г., постановено
по адм. д. № 4094/2015 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, обжалваното определение № 1171 от
09.03.2015 г., постановено по адм. д. № 6621/2014 г. по описа на АССГ е
отменено, като делото е върнато в АССГ за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С разпореждане от 05.06.2015 г. адм. д. № 6621/2014
г. е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.09.2015 г.
С определение от 30.07.2015 г. съдът е постановил разпореждане,
с което е приел, че са налице предпоставките за присъединяване на адм. д. №
2401/2015 г. по описа на АССГ, образувано по искова молба на двадесет и две
физически лица, в това число ищцата М.С.П., срещу Министерство на образованието
и науката за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
произтичащи във връзка с незаконосъобразна Заповед № РД-14-87/14.09.1995 г. на
министъра на образованието, като е постановил същото да се присъедини към
висящото пред него адм. д. № 6621/2014 г. по описа на АССГ. В приложено
определение по гр.дело №2401/2015год. е констатирана нередовност на исковата
молба и в тази връзка е посочена постъпила
от ищците молба, с която са уточнили предявените искове до присъединяване на
делото.
Видно от протокола от
провелото се на 28.09.2015 г. открито съдебно заседение по адм. д. № 6621/2014 г. по описа на АССГ ищцата М.С.П.
се е явила лично, като заедно с останалите явили се по делото ищци са заявили,
че упълномощават ищеца З.К.С.да ги представлява по делото. Ход на делото не е
даден, поради противопоставяне на ищеца З.К.С., във връзка с присъединяване на
делата, сбиране на доказателства и призовававане на служебен защитник и на
страните е предоставена възможност в тридневен срок да изложат всичките си
доказателствени искания.
Следващото открито съдебно заседание по делото се е
провело на 19.10.2015 г. Ход на делото отново не е даден, тъй като съдът е
приел, че по делото следва да вземе участие, съответно следва да бъде призован,
назначеният на ищеца З.К.С.служебен адвокат по гр. д. № 844/2013 г.,
присъединено по адм. д. № 6621/2014 г. Разглеждането на делото е отложено за
30.11.2015 г.
С определение от 21.10.2015 г. съдът, след като е
съобразил, че с определение от 24.04.2014 г. ищецът З.К.С.е лишен от правна
помощ, е отменил протоколно определение от 19.10.2015 г., с което е постановено
призоваването на служебния защитник на З.К.С.. На ишеца са дадени указания да
представи доказателства във връзка с материалното и гражданското си състояние с
оглед необходимостта от извършване на преценка по искането му за допускане на
правна помощ.
С молба от 30.10.2015 г. З.К.С., в лично качество и
като пълномощник на останалите ищци, е поискал отвод на съдебния състав, като с
разпореждане от 02.11.2015 г. молбата е оставена без разглеждане. С молба от
04.11.2015 г. ищецът повторно е поискал отвод на докладчика по делото. С
определение от същата дата съдът се е произнесъл с определение, с което е
оставил молбата на ищеца без уважение. Срещу определението на съда от
04.11.2015 г. е постъпила частна жалба, оставена без разглеждане с определение
от 25.11.2015 г., постановено по адм. д. № 13126/2015 г. по описа на Върховния
административен съд. Определението на Върховния административен съд от
25.11.2015 г. е обжалвано с частна жалба, оставена без уважение от петчленен
състав на същия съд, постановено на 21.01.2016 г. по адм. д. № 14180/2015 г.
С молба от 22.01.2016 г. З.К.С.заявил отказ от
назначения му служебен защитник, като е поискал от съда да допусне или да
потвърди допуснатата му правна помощ като му назначи нов служебен защитник.
С определение от 28.01.2016 г. съдът е уважил
искането на З.К.С.за допускане на правна помощ, като делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 07.03.2016 г.
На 22.02.2016 г. по делото е постъпила молба от адв.
Н.К., назначена за служебен защитник на З.К.С., с която е поискала да бъде
заменена с друг адвокат. С разпореждане от 24.02.2016 г. съдът е разпоредил
препис от молбата да се изпрати на САК.
С разпореждане от 26.02.2016 г. съдът е отхвърлил
искането на З.К.С.насроченото за 07.03.2016 г. открито съдебно заседание да се
проведе независимо от отсъствието на процесуален представител, като е отложил
разглеждането на делото за 28.03.2016 г.
На 09.03.2016 г. по делото е постъпила писмена молба
от адв. С.Д., назначен за служебен защитник на З.К.С., с която е поискал от
съда да бъде заменен с друг адвокат. Съдът се е произнесъл с разпореждане от
10.03.2016 г., с което е поискал от САК да бъде определен нов служебен
защитник.
На 11.03.2016 г. по делото е постъпила молба от адв.
С.Д., назначена за служебен защитник на З.К.С., в която същата е посочила, че
не разполага с необходимата подготовка да защитава ищеца, поради което е
поискала да бъде заменене с друг адвокат. С разпореждане от 12.03.2016 г. съдът
е постановил препис от молбата да се изпрати до САК за определяне на друг
адвокат.
На 16.03.2016 г. по делото е постъпило писмо от САК
с приложени към него девет на брой уведомителни писма за определяне на
адвокати, които осъществяват правна помощ, с което съдът е уведомен, че за
адвокат на З.К.С.е определен адв. Ч., като с определение на съда от 17.03.2016
г. същият е назначен като служебен защитник.
Видно от протокола от провелото се на 28.09.2015 г.
открито съдебно заседение по адм. д. № 6621/2014 г. по описа на АССГ се
установява, че на делото не е даден ход, поради постъпила на 24.03.2016 г.
молба от адв. Ч., че същият е служебно ангажиран по друго дело в Районен съд –
Харманли. На съдебното заседание З.К.С.е заявил, че поддържа искането си за
отвод на съдебния състав.
С определение от 31.03.2016 г. съдията-докладчик по
делото се е отвел от разглеждането му предвид необходимостта да бъдат избегнати
каквито и да е съмнения в предубеденосттана състава, като на 01.04.2016 г. делото
е разпределено на нов докладчик.
Следващото открито съдебно заседание се е провело на
15.06.2016 г., като съдът е дал ход на делото и е изслушал и приел заключенията
по допуснатите експертизи. Делото е отложено за 29.06.2016 г., като на ищците е
предоставена възможност да се запознаят и да вземат становище по представените
в заседанието писмени доказателства от ответнка.
На 16.06.2016 г. по делото е постъпила молба от З.К.С.,
в която е отправено искане до съда за спиране на делото до постановяване на
решение по адм. д. № 1882/2016 г. по описа на ВАС. С молба от 29.06.2016 г.
същият ищец е поискал назначеният му служебен защитник да бъде заменен с друг.
С протоколно определение, постановено в открито
съдебно заседание от 29.06.2016 г. съдът е постановил спиране на производството
по адм. д. № 6621/2014 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до решаване с
влязъл в сила съдебен акт на спора, предмет на разглеждане по адм. д. №
1882/2016 г. по описа на ВАС. След възобновяване на производството с
разпореждане на съда от 25.07.2016 г. делото е насрочено за разглеждане на
02.11.2016 г.
С протоколно определение от 02.11.2016 г. със
съгласието на всички страни в производството е допуснато уточнение на иска като
е прието, че съдът е сезиран с искане с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за
присъждане на всеки от ищците на обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, произлезли от незаконосъобразни действия на Министерство
на образованието и науката и негови служители, изразяващи се в
незаконосъобразното обнародване в Държавен вестник от 28.09.1995 г. на Заповед
№ РД-14-87/14.09.1995 г. на министъра на МОНТ, както и неспазена процедура по
обнародването.
На 05.12.2016 г. по адм. д. № 6621/2014 г. по описа
на АССГ е постановено решение № 7679/05.12.2016 г., с което исковите претенции
на ищците са били отхвърлени.
Видно от приложените по адм.д.№582/2017 г. по
описа на Върховния административен съд доказателства, производството е
образувано на 13.01.2017 г. по касационна жалба, депозирана от З.К.С.в негово
лично качество и в качеството му на пълномощник на останалите жалбоподатели, в това число ищцата М.С.П., срещу решение от 05.12.2016, постановено по адм. д. № 6621/2014 г. по
описа на Административен съд – София град. Делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание за 17.01.2018 г., за което жалбоподателите са
призовани чрез посоченият от тях общ пълномощник З.К.С..
От протокола от първото открито съдебно заседание по
делото, провело се на 17.01.2018 г., се установява, че по искане на
жалбоподателите на делото, представлявани от общия им пълномощник З.С. не е
даден ход, като е уважено искането им бъде им предоставена възможност да
ангажират защитник, който да ги представлява в производството, респективно да
предприемат действия по осигуряването на служебна защита. Разглеждането на
делото е отложено за 14.03.2018 г.
Видно от протокола от провелото се на 14.03.2018 г.
открито съдебно заседение определената от САК адв. Б.И.е назначена за
процесуален представител на жалбоподателите. Ход на делото отново не е даден,
като е постановено спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК поради смърт на страна – жалбоподателя В.Л.И.– с
оглед необходимостта от предприемане на действия по призоваване на наследниците
му.
Производството по делото е възобновено с определение
от 24.04.2018 г., с което Л.В.И.и Д.В.И.са конституирани като касационни
жалбоподатели на мястото на починалия В.Л.И..
Следващото открито съдебно заседание по делото се е
провело на 10.10.2018 г. като на производството отново не е даден ход. По
искане на явилите се касационни жалбоподатели процесуалният им представител адв.
Б.И.е освободена от съда. Касационните жалби на седемнадесет от
жалбоподателите, в това число тази на ищцата М.С.П., са осавени без движение
като на всеки от тях е указана необходимостта от посочване на адрес за
призоваване.
С определение от 07.11.2018 г. поради промяна в
обстоятелствата, поради които е допусната правната помощ под формата на процесуално представителство, предоставена на посочения
измежду касационните жалбоподатели техен общ пълномощник З.К.С., на основание
чл. 96, ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът е постановил прекратяването
ѝ. Определението е потвърдено с определение от 28.11.2018 г. на Върховния
адмиистративен съд – Петчленен състав.
Следващото открито седебно заседание по делото се е
провело на 05.12.2018 г., на което съдът е отменил протоколното си определение
от 10.10.2018 г., с което е оставил касационните жалби на част от
жалбоподателите, в това число жалбата на М.С.П., дал е ход на делото по
същество и след като е сложил край на устните състезания е обявил делото за
решаване.
На 14.12.2018 г. е постъпила молба на касационните
жалбоподатели З.К.С.и С.Ч.П. за допускане на поправка в протокола от откритото
съдебно заседание, провело се на 05.12.2018 г., и след като е насрочено открито съдебно
заседание за разглеждане на молбата на 30.01.2019год. е оставено без уважение искането
за поправка на протокола.
На 28.02.2019 г. по к. адм. д. № 582/2017 г. по
описа на Върховният административен съд е постановено решение № 3005/28.02.2019
г., с което съдът изцяло е потвърдил обжалваното пред него решение № 7679/05.12.2016
г. по адм. д. № 6621/2014 г. по описа на Административен съд – София-град.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявени за разглеждане са искове с правно
основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Основателността на предявените искове предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ да е нарушено правото на
ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на процесните административни
дела; 2/ да е претърпял твърдените неимуществени вреди и 3/ между бездействието
на правозащитния орган и неблагоприятните неимуществени последици да е налице
причинно-следствена връзка. Oтговорността
се реализира по реда на ЗОДОВ, като преценката си за допуснато нарушение на
правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок съдът извършва
като взема предвид общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните
процесуални представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора.
Изискването за разглеждане и разрешаване на делата в
разумен срок е принцип на трите основни вида съдебни производства – граждански,
наказателни и административни. Като такъв той трябва да се възприема като
основополагаща идея, която законодателят е заложил при изграждането на
нормативната структура на процесуалната уредба, чрез която се цели постигането
на „разумния срок“, за да се гарантира своевременно, а оттам и ефективно
правораздаване. Освен като принцип разумният срок за разглеждане и решаване на
делата е установен като субективно право на физическите и юридическите лица
срещу държавата, установено в чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, както и във вътрешните
нормативни актове – чл. 60а ЗСВ и чл. 2б ЗОДОВ. Това право подчертава важността
на правораздаването без забавяния, които могат да застрашат неговата
ефективност и надеждност, както и съблюдаването на правовия ред.
Критериите, въз основа на които съдът следва да
извърши преценка дали в конкретния случай е допуснато нарушение на задълженията
на държавата, произтичащи от чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, са посочени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, при съобразяване на
стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. За да направи извод дали е
спазено изискването за разумен срок съдът на първо следва да установи продължителността
на релевантния период, след което да извърши преценка дали този срок е разумен.
Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс
между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството.
При преценката си за разумност на релевантния период, съдът следва да съобрази фактическата
и правната сложност на делото, поведение на лицето, респективно на неговите
процесуални представители, и поведение на компетентните органи. При определяне
степента на сложност на делото от значение са преди всичко естеството на подлежащите
на установяване по делото обстоятелства, съответно броя на страните по делото,
необходимостта от събиране на доказателства, съединяването на делото с други
дела, както и встъпването на други лица в процеса. Според Европейският съд за
правата на човека предписанието за разумен срок на делото се нарушава само от
закъснения, за които са отговорни държавните органи, като преценката за разумен
характер на продължителността на производството следва да бъде извършвана в
светлината на конкретните обстоятелства по всяко дело, с оглед сложността на
делото, поведението на страната и това на компетентните органи.
В случая адм. д. № 6621/2014 г. по описа на АССГ
е образувано на 04.07.2014 г. въз основа на изпратена по подсъдност от
Върховния административен съд искова молба, подадена от З.К.С.и Д.Р.Ц.срещу
Министерство на образованието и науката с предмет, съгласно допълнителни
уточнения на ищците, искане с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане
на всеки от ищците на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди, произлезли от незаконосъобразни действия на Министерство на
образованието и науката и негови служители, изразяващи се в незаконосъобразното
обнародване в Държавен вестник от 28.09.1995 г. на Заповед №
РД-14-87/14.09.1995 г. на министъра на МОНТ, както и неспазена процедура по
обнародването. Началото на релевантния период следва да се преценява с оглед
момента на отнасяне на спора пред съда, като в конкретния случай за ищцата този
срок е започнал да тече от 19.02.2015год., от когато има данни да е
образуваното по иск, подаден от двадесет
и две физически лица адм. д. № 2401/2015 г. по описа на АССГ, сред които
ищцата М.С.П. и което с определение от 30.07.2015год., е присъединено за общо
разглеждане по процесното адм. д. № 6621/2014 г. по описа на АССГ. Делото е
приключило със съдебно решение, постановено на 05.12.2016 г., като общата му
продължителност за ищцата М.С.П., само в
рамките на посоченото присъединеното дело, считано от датата н конституирането
ѝ като ищец в рамките на съответното административно производство до
датата на постановяването на съдебното решение е малко над година и девет
месеца.
При преценката за допуснато нарушение на правото на
страната за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, наред с
продължителността на делото като изминал период от време, от значение са още
извършените през този период съдопроизводствени действия на съда, процесуалното
поведение на страните, на останалите участници в делото, неговият предмет,
степен на фактическа и правна сложност, както и останалите обстоятелства, които
биха могли да дадат отражение върху продължителността за разглеждането му.
Независимо от продължителността на релевантния в
конкретния случай период за разглеждане и решаване на делото, при анализа на
отделните съдопроизводствени действия на съда не се установявя същите да са
станали причина за по-бавното му приключване. Напротив, установява се, че съдът
своевременно е извършвал процесуалните действия по хода на делото, като в
голамата си част за по-дългата продължителност на производството са допринесли
обстоятелства, които не се дължат и не биха могли да бъдат преодолени
посредством съдопроизводствените действия на съдебния състав.
Съобразявайки значението на делото за ищцата и вида
на правата, чиято защита се търси по съдебен ред, съдът установява, че в
конкретния случай предметът на делото не налга приоритетно или бързо
разглеждане, характерно за производствата по трудови дела, дела за издръжка, за
родителски права и попечителство, дела за осиновяване, такива, отнасящи се до
обезщетение за причинени тележсни увреждания, за трудова злополука, наказателни
дела, при които на обвиняемия или подсъдимия е наложена мярка за неотклонение и
др. В конкретния случай предметът на делото и интересът на странта от бързото
му разрешаване не разкриват особености, налагащи приоритетното или бързото му
разглеждане, с оглед на което разглеждането и решаването му е следвало да се
извърши при съобразяване на разумните и законоустановените процесуални срокове.
На следващо място съдът съобразява, че макар и делото
да не разкрива висока степен на фактическа и правна сложност, големия брой на
ищците, чиито присъединени за съвместно разглеждане по процесното адм. д. №
6621/2014 г. дела изисква допълнително време за запознаването с
тях, е дал съответно отражение върху срока за разглеждане на делото. За
разглеждането на делото са проведени общо единадесет открити съдебни заседания,
шест от които в рамките на релевантния по делото период, след конституирането
на ищцата М.С.П. като страна по делото на 30.07.2015г. Установява се също така,
че ищцата е взела лично участие по делото единствено и само в първото открито
съдебно заседание, провело се след конституирането ѝ като страна, след
което е поверила изцяло защитата си по
делото на З.К.С., посочен измежду ищците като техен общ пълномощник на основание
чл. 136, ал. 1 АПК. От друга страна съдът намира, че в голяма степен за
по-продължителния период, необходим на съда за разглеждане и решаване на
делото, причина е станало именно процесуалното поведение на посочения измежду
тях общ процесуален представител на ищците. Така по делото се установява, че
многократно съдът е сезиран от З.К.С.с искания и молби, с голямата част от
които са представяни анажирани вече по делото доказателства или са излагани
изразени вече съображения, за които съдебният състав е следвало да отдели време,
за да се запознае и да извърши преценка
за тяхната допустнимост, относимост и необходимост. Изложените също така многократно
от З.К.С.съмнения в професионалните качествата и независимостта на съдебния
състав, разглеждащ делото, са станали причина докладчикът по делото да се
отведе от разглеждането му на основание чл. 22, ал., т. 6 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, което е наложило новото отлагане на делто за разпределянето му на нов
докладчик, който отново е следвало да се запознае със всички материали по него.
От значение за допълнителното забавяне на делото е също така обжалването от
страна на общия пълномощник на ищците, включително и на ищцата по настоящото
дело З.К.С.на неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, а именно на определението
от 04.11.2015 г., с което съдията-докладчик е отказал да се отведе от
разглеждане на делото, както и на определението, с което частната жалба е
оставена без разглеждане.
В същото време се установява, че на няколко пъти
ходът на делото е бил отлаган поради искания на адвокатите, назначени да
осъществяват правна помощ в полза на ищеца З.К.С., да бъдат освободени от съда,
като на тяхна място бъде определен друг адвокат. Едно от откритите съдебни
заседания също така е било отложено поради служебната ангажираност по друго
дело на адв. Ч., назначен да осъществява правна помощ на ищеца. От значение за
допълнителното забавяне на делото е също така и възникналото основание за
спиране на производството поради висящността пред Върходния административен съд
на спор с предмет обявяване нищожността на решение, постановено по адм. д. №
2811/1995 г. на ВС, имащ прещдициално занчение за решаването на спора по адм.
д. № 6621/2014 г. по описа на АССГ, в резултат на което на 29.06.2016 г. съдът
е постановил спиране на производството. След отпадане на основанието за спиране
на делото производството е било възобновено, насрочено е за разглеждане в
открито съдебно заседание в сравнително кратък срок – на 02.11.2016 г., на
което заседание разглеждането на делото е приклчило, същото е обявено за
решаване и на 05.12.2016 г. съдът се е произнесъл с решение, с което е
отхвърлил искоите претенции като неоснователни.
От изложеното е видно, че по отношение на ищцата делото
пред АССГ се е развило в рамките на малко над година и девет месеца, като
предвид обстоятелствата, довели до известното забавяне на разглеждането и
решаването на делото, съдът намира, че този период не обуславя извод за неоснователно
забаване на производството извън разумния срок. Още повече, че в случая следва
да се отчетат и усилията на съда за ускоряване на производството, като делото е
насрочвано почти всеки месец, при три обединени административни дела и двадесет и петима ищци, както и при съблюдаването
от страна на съда да осигури възможност при направено искане на първия ищец и
общ пълномощник на останалите ищци да се предостави правна помощ и възможност
за участие на адвокат по делото и ефективна защита, с което се гарантира равен
достъп до правосъдие. По изложените съображения, доколкото в конкретния случай
не се установява правото на страната за разглеждане и решаване на делото в
разумен срок да е било нарушено, по делото не са налице предпоставките за
присъждане на обезщетение, с оглед на което предявеният срещу АССГ иск следва
да се отхвърли. Поради съвпадание на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
отхвърлителна част.
По отношение на производството по к. адм. д. № 528/2017
г. по описа на Върховния административен съд, по делото се установява, че
същото е образувано на 13.01.2017 г. по
жалба, подадена от З.К.С.в негово лично качество и в качеството му на
пълномощник на останалите дватесет и четирима жалбоподатели, включително на
ищцата М.С.П., срещу решение от 05.12.2016 г., постановено по адм. д. №
6621/2014 г. по описа на Административен съд – София град, с което исковите им
претенции са отхвърлени изцяло. Производството пред Върховния административен
съд е приключило на 28.02.2019 г., когато съдът се е произнесъл с решение, с
което е отхвърлил касационните жалби, с оглед на което общата продължителност
на производството се установява на две години, един месец и шестнадесет дни. Първото
открито съдебно заседание по делото се е провело на 17.01.2018 г., като за
разглеждането му са били проведени общо четири открити съдебни заседания,
последното от които на 05.12.2018 г., като след обявяване на делото за решаване
от съдебния състав, по делото се е провело още едно открито съдебно заседание,
в което съдът се е произнесъл по искането на З.З.К.С.за допускане на поправка в
протокола от задеданието от 05.12.2018 г., като го е отхвърлил с протоколно
определение от 30.01.2019 г.
Съдът намира, че в конкретния случай касационното
производство не се отличава с фактическа и правна сложност, като
по-продължителния период за разглеждането и решаването му от съдебния състав до
голяма степен се дължи на цялостното процесуално поведение на З.К.С., действащ
в лично качество и като процесуален представител на останалите касационни
жалбоподатели, характеризиращо се с многократно изразяване на съмнения в
компетентността и независимостта на съдебния състав и съответни искания за
отвод, както и с многократни молби за замяна на защитниците, които са му били
определяни за оказване на правна помощ. Доколкото се отнася до значението на съдопроизводствените
действия на съдебния състав и тяхното отражение върху осигуряването на разглеждането
и решаването на делото в разумен срок,
в конкретния случай впечателение прави единствено
сравнително отдалеченото от датата на образуване на касационното производство
провеждане на първото открито съдебно заседание за разглеждане на делото. Предвид
общата продължителност на касационното производство, от една страна, големия
брой на участниците в производството, наложил за провеждане на първото по
делото открито съдебно заседание да бъде избрана по-отдалечна дата, с оглед
необходимостта от гарантиране на спазването на процесуалните изисквания за
неговата редовност, съдът намира, че в конкретния случай това не е довело до
засягане на правото на ищцата на разглеждане на делото в разумен срок. При
това, при извършването на преценка за продължителността на разумния срок за
разглеждане на делото, следва да бъдат съобразени и настъпилите в конкретния
случай процесуалните пречките пред хода на делото от обективен характер. В този
смисъл следва да бъде съобразено наложилото се спиране на делото на основание чл.
229, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК поради на настъпила в хода на
касационното производство смърт на един от касационните жалбоподатели, наложило
новото отлагане на делото.
Предвид изложените съображения съдът намира, че
общата продължителност на делото пред Върховния административен съд, приключило
в рамките на две години, един месец и шестнадесет дни, отговаря на изискването
за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, като по-дългата
продължителност на касационното производство до голяма степен се дължи на
процесуалното поведение на определения измежду касационните жалбоподатели общ
техен процесуален представител по делото, а евентуалното забавяне при
извършването на отделни съдопроизводствени действия не би могло да се цени
изолирано. Ето защо приключването на делото в конкретния случай в рамките на посочения
период не е прекомерно, с оглед на което не може да обоснове извод за
нарушаване на правото на ищцата на разглеждане на делото в разумен срок.
Предявеният срещу Върховния административен съд иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ се явява
изцяло неоснователен, с оглед на което следва да бъде отхвърлен.
При съвпадане на
крайните изводи на двете инстанции по отношение на предявения иск срещу
АССГ първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения иск срещу
първия ответник, като правилно следва да бъде потвърдено.
При частично несъвпадане на изводите на въззивния
съд с тези на първоинстанционния въззивната жалба на Върховния административен
съд следва да бъде уважена, като обжалваното решение бъде отменено в частта, с
която този ответник е осъден да заплати на ищцата сумата от 1 000 лева,
ведно със законната лихва от 11.07.2018 г. до окончателното ѝ изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за необосновано забавяне на
производството по кас. адм. д. № 582/2017 г., и вместо него да бъде постановено
решение, с което предявеният иск се отхвърля изцяло. Жалбата на М.С.П. срещу
обжалваното решение в частта, с която искът ѝ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за необосновано забавяне на производството
по кас. адм. д. № 582/2017 г. е отхвърлен за сумата над 1 000 лева до
пълния предявен размер от 1 500 лева, следва да бъде оставена без уважение,
като в тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора за въззивницата М.С.П. не
възниква право на разноски, като първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която Върховния административен съд е осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ сумата от 10
лева, представляваща държавна такса за производството пред първоинстанционния
съд.
Административен съд – София град и Върховния
административен съд не са поискали присъждането на разноски, респ. не са
представили доказателства за извършването на такива, с оглед на което такива не
им се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 182 от 02.01.2019 г. на Софийският
районен съд, I ГО, 120-ти състав,
постановено по гр. д. №45835/2018 г., в частта, в
която Върховният административен съд е осъден да заплати на М.С.П. сумата от 1 000 лева, ведно със законната лихва от 11.07.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за необосновано забавяне на производството по кас. адм. д. № 582/2017 г.,
както и в частта, с която Върховният административен съд е осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ сумата от 10
лева, представляваща държавна такса за производството пред първоинстанционния
съд, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
София 1444, срещу Върховния административен съд, с адрес: гр. София, бул. „******************,
иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 1 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за необосновано забавяне на
производството по кас. адм. д. № 582/2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана отхвърлителна част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.