СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети февруари през
двехиляди и двадесета година, в състав:
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия
Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 8462
по описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на ищеца „Т.С.“
ЕАД срещу решение от 08.04.2019г., постановено по гр.д. № 62256/2018г. по описа
на СРС, ГО, 41 състав, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените: иск с
правно чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и 150 ЗЕ за разликата над сумата 334. 63 лв. до пълния предявен размер от 540.
96 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия; иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 98. 74 лв. – обезщетение за забава за
периода 16.09.2015г. – 23.05.2018г. върху главницата за незаплатена топлинна
енергия и сумата 8. 77 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 16.09.2015г. – 23.05.2018г. върху главницата за дялово
разпределение.
Жалбоподателят релевира възражения
за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в атакуваната
част. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са погасени
по давност всички дължими суми за периода преди 08.06.2015г. Твърди, че
давността по общата фактура от 31.07.2015г. започва да тече, считано от м.08.2015г.,
тъй като същата касае периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г., през който са
издавани кредитни известия за прогнозно начислените суми. Сочи, че общата
фактура за отоплителен сезон 2014г. – 2015г. е публикувана на 15.08.2015г. , за
което има издадени констативни протоколи. Твърди, че е налице доказана забава по отношение на
исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху двете претендирани главници. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете, като присъди разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата С.М.Т. оспорва
жалбата в депозиран писмен отговор и моли съда да потвърди решението в
обжалваната част.
Третото лице - помагач „Т.с.“ ЕООД не
заявява становище.
Решението в частта за уважаване на
исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо в атакуваната част. Не е налице и нарушение на императивни материалноправни норми. Решението е правилно като краен резултат в
атакуваната част. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
По делото няма
спор относно качеството потребител на топлинна енергия на въззиваемата за
процесния период, респ. наличието на облигационно правоотношение между страните
по доставка на топлинна енергия, като и с оглед влязлото в сила решение в
частта за уважаване на исковете, предмет на въззивното производство досежно иска за главницата за топлинна енергия,
е релевирания довод в жалбата относно началния момент на погасителната давност.
За да отхвърли
частично иска за главницата за незаплатена топлинна енергия разликата над
сумата 334. 63 лв. до пълния предявен размер от 540. 96 лв., СРС е приел, че общата
стойност на потребената топлинна енергия за процесния период 01.10.2014г. –
30.04.2017г. е в размер на сумата 543. 39 лв., съгласно заключението на приетата
СТЕ. Приел е направеното възражение за давност от ответницата за частично основателно,
тъй като са погасени по давност всички вземания за периода м. октомври 2014г. –
м. май 2015г. на обща стойност 214. 20 лв. съобразно заключението на вещото
лице, при приложение на 3 - годишна давност преди подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК на 08.06.2018г.
Задълженията за плащане на цената на доставяната
топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по смисъла на
чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна
погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обобщена с ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Този извод се налага от еднородния и периодичен характер на задълженията,
които, независимо че имат в основанието си доставка на топлинна енергия,
съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в
случаите, при които окончателният общ размер на задължението се определя в края
на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ. Изводът следва и
от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното дружество – задължението
на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до процесния имот
срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой единици
топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на
месечни падежи.
Съгласно чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски
и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни - след изменението
на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г./, 2/ на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация
за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за
топлоснабдяването. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че
задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а
води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са
в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие.
В случая по отношения на вземанията
за периода м. октомври 2014г. – м. май 2015г. е налице изтекла погасителна
давност, както е приел първоинстанстанционния съд. Съобразно чл. 33, ал. 1 от
приложимите ОУ, одобрени с решение от 03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 30 -дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на топлопреносното предприятие. Публикуването има характер на покана, поради
което и по арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД, давността започва да тече от датата на
възникване на вземанията. Противно на твърденията в жалбата, издаването на общата
фактура от м. юли 2015г. не променя
падежа на общото задължение, респ. давността не започва да тече от 15.09.2015г.
за фактурираните и потребени услуги за минал период. Издаването на кредитни
известия е без значение за началния момент на давността, каквито са доводите в
жалбата. СРС е съобразил, че само изискуемостта на вземанията за изравнителни
сметки е настъпила в по-късен момент, като същите са присъдени с влязлата в
сила част на решението за уважаване на иска.
Предвид изложеното, за
разликата до пълния предявен размер на главницата, искът правилно е отхвърлен
като погасен по давност.
По отношение на иска за мораторна
лихва за сумата 98. 74 лв., претендирана за периода 16.09.2015г. – 23.05.2018г.:
в случая единственият релевиран в жалбата довод по отношение на този иск е
наличието на публикувани общи фактури на интернет страницата на дружеството,
съобразно приложимите
Общи условия на ищцовото дружество, одобрени с решение от 03.02.2014г. на
ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. Такива доказателства по делото не са представени, поради което доводите
в жалбата за съставени констативни протоколи са изцяло недоказани. Следва да се
отбележи, че вземанията за лихва върху погасената по давност главница са
погасени по давност, по арг. от чл. 119 ЗЗД, както е приел и СРС. В исковата
молба не са релевирани оплаквания за друг момент на забавата, съобразно
следващите приети ОУ от 2016г., такива не са разгледани от СРС и не са
релевирани оплаквания и в жалбата в тази връзка. Предвид изложеното, съдът
намира, че не следва да обсъжда ОУ от 2016г. При действието на ОУ от 2014г.
настъпила забава не е доказана според настоящия въззивен състав.
Искът за заплащане на лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение в размер на сумата 8. 77 лв. е изцяло неоснователен,
поради липса на доказателства за изпратена покана от ищеца до ответницата, в
съответствие с нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, тъй като в закона и Общите условия
няма определен срок за изпълнение на посоченото задължение.
Поради съвпадение в изводите на двете
инстанции, обжалваното решение трябва да бъде потвърдено в атакуваната част, а
въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
При този изход на правния спор, право на
разноски пред въззивната инстанция има въззиваемата страна. Същата претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., които са доказани и
следва да бъдат присъдени. От въззивника е направено своевременно възражение за
прекомеронст по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е неоснователно, тъй като възнаграждението
е съизмеримо с минималния размер,по арг.
от чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 4/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 08.04.2019г., постановено по гр.д. № 62256/2018г. по
описа на СРС, ГО, 41 състав в обжалваната част за отхвърляне на исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******да заплати на С.М.Т., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 вр ГПК, сумата 300 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението в частта за
уважаване на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Т.с.“
ЕООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.