Р Е Ш Е Н И Е
30.03.2022
гoд.
Номер 60 2022
година град Кюстендил
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на първи март 2022 година
в открито заседание в следния
състав:
Административен
съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Антоанета Масларска
Като разгледа докладваното от
съдия Демиревски
Административно
дело № 34 по описа за 2022 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Г.И.К. ***,обжалва
Решение № 2153-09-30/31.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил,с което е отхвърлена
като неоснователна жалбата на г-н К.
против Разпореждане № **********/11.10.2021 г. на длъжностното лице по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр.
Кюстендил, с което на основание чл. 69б ал. 2 от КСО е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Иска се отмяна на обжалвания
административен акт. Твърди се от жалбоподателя,че неправилно и
незаконосъобразно е изчислен трудовият му стаж относно категоризацията на същия,
като не му е признат този за периода 01.10.1992 г. – 20.06.1995 г. Представя и
писмена защита, като претендира разноски по делото.
Ответникът по
жалбата – Директора на ТП на НОИ гр.
Кюстендил, чрез процесуалния си представител ю.к. Манчева в писмени бележки,
оспорва жалбата. Приема, че на жалбоподателят правилно е отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,съответно обжалваното решение е
правилно и законосъобразно.
Административното
производство е започнало по заявление на Г.И.К. с вх. № 2113-09-11/07.01.2021 г.
с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С разпореждане № **********/13.04.2021
г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Кюстендил е
спряно производството по отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на Г.И.К., на основание чл. 98 ал. 2 т. 1, б. „а“ от КСО, до получаване
на информация от контролния орган.
С разпореждане № **********/11.10.2021
г. на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ гр. Кюстендил е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г.И.К., на
основание чл.69 ал. 2 от КСО.
В мотивите на
разпореждането се съдържат констатации,че лицето има осигурителен стаж, както
следва: от І категория труд – 00 г. 0 м. 00 дни; от ІІ категория труд – 16 г. 00
м. 11 дни и ІІІ категория труд – 15 г. 03
м. 04 дни. На основание чл. 104 от КСО – общ осигурителен стаж към ІІІ
категория труд – 35 г. 03 м. и 18 дни. Следва да не се отпуска лична пенсия за
ОСВ, тъй като К. има необходимата възраст за втора категория 58 г. и 08 месеца,
изисквана през 2021 г., има 15 год. осигурителен стаж от втора категория труд,но
няма 100 точки сбор от осигурителен стаж и възраст,а има 95 точки 06 месеца и
14 дни към датата на заявлението - 07.01.2021 г. В забележка е посочено, че за
периода 01.10.1992 г. – 20.06.1995 г. при осигурителя „Заводски строежи“ АД,
гр. Перник не е зачетен осигурителен стаж, тъй като същият не е оформен по
трудова книжка, а образец УП – 13 не може да бъде издаден,тъй като в
предадените от осигурителя ведомости за заплати и трудовоправни документи липсва
информация за лицето Г.И.К. за периода м. 10.1992 г. – м. 06.1995 г.
Това разпореждане
е обжалвано и потвърдено с оспореното Решение № 2153-09-30/31.12.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ гр.Кюстендил.
В
административната преписка е приложена окомплектована преписка по жалба с вх. №
2153-09-30/1/20.01.2022 г. на Г.И.К., заедно със заверено копие на пенсионното
досие по чл. 9 ал. 1 от НПОС, съдържащо 65 бр. листа.
В хода на
съдебното производство не са поискани събиране на нови доказателства от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя.
Жалбоподателят е
субект на правото на съдебно оспорване, упражнил е правото си надлежно, жалбата
е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
Оспореният административен
акт като краен резултат не е засегнат от посочения в жалбата порок по чл. 146
т. 4 от АПК и в този смисъл се явява законосъобразен.
Между
страните се спори единствено относно това, положен ли е от К. труд като работник за периода от 01.10.1992
г. до 20.06.1995 г. в „Заводски строеж“ АД гр. Перник на длъжността „багерист“ .
Със
заявление вх. № 2113-09-11/07.01.2021 г. г-н К.
е представил нужните документи съгласно чл. 40 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/.
Хипотезата,
в която жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст е тази по чл. 69б ал. 2 от КСО /в сила от 01.01.2018 г./, а именно:
лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд,
придобиват право на пенсия при следните условия:
1.
Навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8
месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен
стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2.
От 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4
месеца за жените до достигане на 60 годишна възраст.
С оглед
датата на подаване на заявлението от Г.К. за отпускане на пенсия, следва да са
налице предпоставките по чл. 69б ал. 2 т. 2 от КСО – лицето да има навършени 58
години и 02 месеца и 15 години положен труд при условията на втора категория и
сбор от 100 точки стаж и възраст.
Цялостният
анализ на събрания доказателствен материал по делото обуславя извод за неосъществен
състав на нормата на чл. 69б ал. 2 от КСО. Кредитирайки представените първични
документи – ведомости, заповеди и др. такива в Обединен осигурителен архив –
с.Невестино, област Кюстендил съдът приема, че за периода от 01.10.1992 г. до 20.06.1995
г. положеният труд от К. като „багерист“ в „Заводски строежи“ АД гр. Перник,
категорията труд не може да бъде зачетена според възражението на жалбоподателя К.
за такава от втора категория труд.
В хода
на обработка на представените документи е извършена проверка на осигурителя
„Заводски строежи“ гр. Перник, във връзка с представеното от г-н К. УП-3 № 103
от 10.10.2017 г. за осигурителен стаж положен на длъжност „багерист“ за времето
от 01.06.1981 г. до 01.08.1982 г. с продължителност 01 г. 02. м. и 00 дни и от
01.10.1992 г. до 20.06.1995 г. с продължителност 02 г. 08 м. и 19 дни при същия
осигурител.
За
периода 01.06.1981 г. – 01.08.1982 г., проверката е извършена от органите на
сектор „КРДОО“ при ТП на НОИ – Перник, тъй като там се съхранява
разплащателната документация но осигурителя „Заводски строежи“ гр. Перник за
този период. За резултата от проверката е издадено УП – 13 № 5507-13-3 от
19.04.2021 г. без да е посочена заеманата длъжност от Г.К., тъй като не е
вписана в разчетно – платежните ведомости, но същият фигурира в отдел “Тежка
механизация“ – Източен район“ и този стаж е взет предвид при определяне правото
на лична пенсия за ОСВ на г-н К. от втора категория.
За
периода 01.10.1992 г. – 20.06.1995 г., проверката е извършена в Обединен
осигурителен архив с. Невестино при ТП на НОИ – Кюстендил, където се съхраняват
разчетно – платежните ведомости на осигурителя. За резулата от проверката с
писмо изх. №5531-09-2883-1 от 07.10.2021 г. е посочено, че за лицето Г.И.К.
липсва информация във ведомостите и трудово – правната документация и този стаж
не е взет предвид при определяне правото на лична пенсия за ОСВ на г-н К..
Именно
с оглед на това писмо е била извършена допълнителната проверка, за която К. е
информиран, но не е представил доказателства, удостоверяващи осигурителният му
стаж. За спорният период лицето има налично вписване в трудовата му книжка,
което обаче не отговаря на изискванията на чл. 6 ал. 1 от НТКТС /виж лист 12 от
делото/.Извършената проверка по своята правна природа представлява
административно производство по чл. 108 ал. 1 т. 1 от КСО, съгласно която
норма, контролните органи на НОИ при изпълнение на служебните си задължения
имат право да проверят всички физически и юридически лица за дейността
възложена на НОИ. Следователно, по силата на чл. 108 ал. 1 т. 1 от КСО е
допустимо и законосъобразно,контролните органи на ТП на НОИ да извършват
ревизиране и проверки на пенсионните преписки по всяко едно време, независимо
от изтеклия период, независимо от наличието или липсата на съмнение и
независимо от наличието на външни сигнали или обективни индикации. В тази
връзка са нормите на гл. ІV от Правилника за организация на НОИ. Според чл. 108
ал. 2 от КСО, физическите и юридическите лица са длъжни да представят на
контролните органи на НОИ исканите от тях документи, сведения, справки,
декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на
осигурителното законодателство във връзка с дейността възложена на тази
държавна институция. За пълнота на изложението, съдът ще посочи, че органът не
е бил длъжен да проверява какви доказателства има в своите архиви за наличие
или липса на осигурителен стаж и доход на лицето, за да прецени при отпускане,
респективно изменение или отмяна на размера на пенсията, какъв е действителният размер на осигурителния стаж и
доход и съответно размер на пенсията /Решение № 10193 от 01.08.2017 г. по адм.
дело № 2342/2016 г. на ВАС на Р.България/. В тази връзка е в тежест на
жалбоподателя да докаже своя осигурителн стаж, независимо от причините за
извършената проверка, чрез предоставяне на съответните документи.Такива
безспорни доказателства,оформени по съответния ред - подписани и подпечатани
съгласно чл. 6 ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж при
прекратяване на трудовото правоотношение, не са представени, вкл. и в хода на
съдебното производство и в този смисъл установения стаж за времето то
01.10.1992 г. до 20.06.1995 г., правилно не е взет при определяне на
отпускането на пенсията за ОСВ.
Не на
последно място съдът ще посочи, че извън предмета на настоящето производство е
въпросът дали жалбоподателят е добросъвестен или не, като това е въпрос на
друго – евентуално наказателно производство, за което по настоящето дело са
представени доказателства, че е инициирана такава проверка /виж сигнално писмо
изх. № 2113-09-11-15/26.11.2021 г. до РП – Кюстендил – лист 59 по
делото/.Изложеното дотук, води до извода, че в хода на административното
производство, от страна на административния орган са предприети всички
необходими и възможни действия по установяване на точния размер на
осигурителния стаж на лицето, при спазване на принципите за истинност и
служебно начало въведени в чл. 7 и чл. 9 от АПК. Следва да се приме, че г-н К.
не доказва трудов и осигурителен стаж за спорния период в „Заводски строежи“ АД
гр. Перник.
Гореизложеното
обуславя извода, че по отношение на Г.К. към датата на подаване на заявлението
за отпускане на пенсия – 07.01.2021 г., не е налице един от елементите на
фактическия състав на чл. 69 ал. 2 от КСО – няма 100 точки сбор от осигурителен
стаж и възраст, а има 95 точки 06 месеца и 14 дни.
Изхождайки
от посоченото съдът приема,че жалбоподателят към датата на подаване на
заявлението не е бил субект на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 69 ал. 2 от КСО. Прилагайки правилно материалния закон като
краен правен резултат с Разпореждадане № **********/11.10.2021 г. длъжностното
лице по пенсионното осигуряване е постановило законосъобразен акт. Правилно е
приложил материалния закон и Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил в оспореното
Решение № 2153-09-30/31.12.2021 г.,отхвърляйки оспорването на г-н К. срещу
разпореждането.
При проверката по
чл. 168 от АПК не се установиха други отменителни основания по чл. 146 от АПК.
Процесното решение
и контролираното с него разпореждане са постановени от компетентни органи по
чл. 117 ал. 1 т. 2 б. “а” и чл. 98 ал. 1 от КСО. Административният акт
притежава необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. В
производството по издаване на акта не е допуснато съществено нарушение на
административно-производствени правила.
Обжалваното
решение съответства на целта на закона, тъй като е израз на упражнено
правомощие при оспорване по административен ред на съответния административен
акт.
С оглед изхода на
делото, разноски не следва да се присъждат.
Воден от
горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Г.И.К. ***, ЕГН **********,
против Решение № 2153-09-30/31.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № **********/11.10.2021
г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Кюстендил,с
което на основание чл. 69б ал. 2 от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд на Р.България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане
на преписи от него.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: