Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Лом,
29.10.2014 г.
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, VI граждански състав, в закрито заседание на двадесет и осми октомври,
през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
384 по описа на съда за 2014, за да се
произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.250 от ГПК.
Образувано е по повод молба от Л.С.Ц.,
с която моли съдът да допълни определението си от 25.09.2014 год. по делото, с
което е одобрена постигнатата между страните спогодба за решаването му, по
отношение на данъчната оценка на имота, поставен в негов дял..
Съдът
намира молбата за допълване на постановеното по делото определение за
одобряване на постигнатата между страните спогодба и прекратяване на делото за допустима, като депозирана в
едномесечен срок от влизане в сила на определението, а по същество за основателна по следните съображения:
Действително,
съдебната спогодба има договорен характер и като така няма процесуален способ
за отстраняване на допуснатите грешки или допълване на обективираната в
спогодбата и формирана от страните воля.
Това
обаче, по разбиране на настоящия съдебен състав е относимо към случаите, при
които грешката или непълнотата касае обективирането на формираната между
страните воля – самото договорно изражение на спогодбата, а не и охранителния
съдебен акт /какъвто е настоящият случай/.
Аргумент
в тази насока е именно разпоредбата на чл.28 от ЗЗД, както и мотивите на решение
на ВКС № 619/23.11.1995г. по гр.д. №351/95г., касаещи порок на волята при
формиране на насрещните волеизявления на страните в рамките на договорното
правоотношение /грешка в предмета, грешка в лицето/.
В случая
обаче е налице хипотезата на чл.540 от ГПК и е приложима цитираната законова
разпоредба.
Използваната
от законодателя препращаща техника в общата за охранителните производства норма
на чл. 540 от ГПК включва в обсега на охранителните производства всички онези
общи правила, въведени с ГПК, като за изключени следва да се приемат само онези
процесуални норми, които явно са несъотносими към специфичния характер на
охранителния процес, каквато несъотносимост не е налице по отношение на
разпоредбите на чл.247, чл.250, чл.251 от ГПК.
Макар и
да не е указано изрично, тези разпоредби са приложими и по отношение на влезли
в сила определения, които по своята същност се доближават до решенията, защото
разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство
– такива са определенията за прекратяване на производството по делото във всеки
стадии от инстанционното развитие на процеса, включително и определенията за
прекратяване на производството поради постигната съдебна спогодба /аргумент –
Опр. №432/27.04.2004г. по гр.д. №220/2004г. на ВКС ІV ГО/.
В
конкретния случай се иска допълване на определението на съда, с което е
одобрена постигнатата спогодба, като в дела на молителя се добави, че данъчната
оценка на имота, поставен в негов дял е 2060,57 лв.
Така поисканото
допълване не се отразява по никакъв начин на формираната и обективирана в
спогодбата действителна воля на страните – не я изменя или допълва.
Предвид изложеното молбата за допълване на определението
следва да се уважи като основателна.
Мотивиран
така и на основание чл.250 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА протоколно Определение от 25.09.2014
год. постановено по гр.д. № 384/2014 год. на РС – Лом, с което е одобрена
постигнатата между страните спогодба, както следва:
Данъчната
оценка на имота, поставен в ДЯЛ ВТОРИ е 2 060,57 лв. /две хиляди и шестдесет
лева и 57 ст./.
Решението подлежи на
обжалване в пред Окръжен съд – Монтана в двускедмичен срок от съобщението.
Районен съдия: