Р Е Ш Е Н И Е
№480
гр. Хасково,13.09.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ХАСКОВО, в публично заседание на единадесети август,
през две хиляди двадесет и първа година в състав :
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Светла Иванова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №643/2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от А.Н.К. *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1253-000105 от 16.02.2018г.,
издадена от ВПД началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, с която на
жалбоподателя на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, е наложена
принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство за срок от 6 месеца, като са отнети: 2 броя регистрационни табели
Х…ВР и СРМПС № *********.
Жалбоподателят счита, че принудителната
административна мярка е наложена неправилно и незаконосъобразно. Заповедта не
можела да постигне преследваната от закона цел, тъй като била издадена три
години и половина след случая. Твърди, че от момента на деянието –
16.02.2018г., до сега, акт срещу него не бил издаван, съответно такъв не бил и
връчван, като наказващият орган не можел да обясни пасивността си през този
период. От посочената дата до сега не бил търсен, не му били връчвани съобщения
и призовки с указания да се яви в административния център на органа. Реакцията
на АНО била изцяло ненавременна и след изтичане на всички законови срокове.
Едва с връчването на заповедта за ПАМ, получил и наказателното постановление, с
което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Необосновано
дългият срок от издаването до връчването на заповедта, създавал основания за
възникване на съмнение относно достоверността на отразената в нея дата. От
друга страна, изтеклият период компрометирал целесъобразността на
производството, доколкото санкцията щяла да бъде несвоевременно наложената, а
оттам и несъответстваща на целената превенция.
Ответникът по жалбата – Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. В писмен вид изразява становище изложените в жалбата обстоятелства
да не се вземат предвид и същата да не бъде уважена.
Административен съд - Хасково, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
С оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ)) № 18-1253-000105 от 16.02.2018г.,
издадена от ВПД началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, на
жалбоподателя на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство“ за срок от 6 месеца, за това, че на 16.02.2018г., около 0.00
часа, в гр.Х. на ул.“Х. Б.“ управлявал лек автомобил „.. …“ с рег.№ Х….ВР, като
на кръстовището с ул.“К. М.“ и ул.“Д.“ не спрял на пътен знак „Б2“, отказал
проба с Алкотест Дрегер 7510/0065, издаден бил талон за медицинско изследване
№0414083 – отказал кръвна проба, като не представил и контролен талон към
СУМПС. В заповедта е посочено, че с извършените деяния К. виновно нарушил
чл.100, ал.1, т.1, чл.174, ал.3, пр.1 и чл.6, т.1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), като за визираните нарушения от мл.автоконтрольор И. К. бил
издаден АУАН № Д515540/16.02.2018г.
Актът, с който е образувано
административнонаказателното производство срещу А.Н.К. - АУАН Серия Д № 515540/16.02.2021г.,
е приет като доказателство по делото. В обстоятелствената част на същия е
отразена фактическа обстановка, идентична с тази, описана в оспорваната заповед.
Като доказателство делото се представи и
Талон за медицинско изследване № 0418043, връчен в 01.15 часа на 16.02.018г. на
А.К. за уведомяване явяването му в ЦСМП, МБАЛ - Хасково, в който е отразено, че
водачът не се е явил в указаното време на посоченото място.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
намира от правна страна следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес, в законово установения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП /
редакция към дата на издаване на оспорената заповед/, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП,
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 272з-355/16.02.2017г.
на директора на Областна дирекция на МВР - Хасково, с която на основание чл.43,
ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР са оправомощени длъжностни лица от
ОД на МВР – Хасково, които да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които е и
началникът на сектор „Пътна полиция“. Следователно обжалваната заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП
е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, в рамките на предоставените му
правомощия.
Оспорената ЗППАМ № 18-1253-000105 от 16.02.2018г.
представлява мотивиран административен акт, съдържащ изложение на фактически
обстоятелства, които правилно са отнесени към хипотезата на чл.
171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП. Те са описани в обем,
позволяващ да се изведе волята на административния орган и да се разбере ясно и
безпротиворечиво какви административни нарушения е извършил нарушителят и какви
са неговите съставомерни елементи откъм форма на изпълнително деяние, време и
място на извършване.
ЗППАМ е издадена и в предписаната от закона
форма.
Не се установява в хода на процедурата по
издаване на заповедта да са били допуснати процесуални нарушения.
Правилно е приложен и материалния закон.
Прекратяване регистрацията на ППС, съгласно чл.
171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, се извършва при управление
на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, както и при
отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или при неизпълнение на предписанието за изследване
с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6
месеца до една година. В случая съдът, с оглед писмените доказателства - АУАН
Серия Д № 515540/16.02.2018г., който се ползва с презумптивна доказателствена
сила по см. на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП и Талон за изследване №0418043, приема за
безспорно установено извършено от А.К. нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, като е отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване концентрацията
на алкохол, не е изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, а
оттук и правилното отнасяне на казуса към хипотезата на чл.
171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП.
Предназначението на ПАМ с превантивен
характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения,
като тази мярка не съставлява вид административно наказание. Релевантният за
приложението на чл.
171, т. 2а, б. "б" ЗДвП юридически факт е фактът
на допуснато административно нарушение, което е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на
административната/наказателната отговорност на жалбоподателя. За да наложи ПАМ,
за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от
компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го
задължава да наложи посочената мярка. Административният акт, с който се прилага
ПАМ предхожда административното наказание, което ще бъде наложено на нарушителя
с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/, като
двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснато закононарушение.
При определяне срока на
наложената ПАМ, административният орган правилно е преценил конкретните
обстоятелства и е определил минимално предвидения в закона.
Наложената принудителна административна мярка
съответства на целта на закона. Същата има предназначението да се постигане
определен резултат – преустановяване на противоправното поведение на адресата й
като собственик и водач на МПС и препятстване на възможността му в определен
период от време да управлява собствения си автомобил, респ. както вече се
посочи, да извършва нарушения на ЗДвП. Съобразно това съдът преценява наложената
ПАМ за срок от шест месеца за пропорционална и съответстваща на преследваните
от закона цели, като срокът е определен в съответствие с разпоредбите на чл. 6
от АПК. Същата е адекватна на целите по чл. 171 от ЗДвП – подобряване на
пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на
пътнотранспортните произшествия, на загиналите и пострадалите при пътни
инциденти участници в движението.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че
наложената със заповедта ПАМ не може да постигне преследваната от закона цел,
аргументирани с твърдения в насока издаване на административния акт три години
и половина след случая. Няма данни и доказателства, че оспорената заповед е
била издадена три години и половина сред установяване на нарушенията на ЗДвП,
извършени от К., съответно антидатирана. В тази връзка, съмненията на
оспорващия за достоверността на датата на заповедта се явяват необосновани,
съответно неоснователни. Същите са и ирелавантни, тъй като от представения АУАН безспорно се
установяват нарушения, извършени на датата 16.02.2018г., сред които и това по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, като в акта е посочено, че тогава са иззети СУМПС
№*********, СРМПС част II №********* и
2 бр. рег. табели Х …ВР.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната
заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от
закона форма, постановена е в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, на които се основава, при спазване на
административнопроизводствените правила и съобразена с целта на закона. Жалбата
се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение четвърто от АПК, Административен съд - Хасково
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.К. *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1253-000105 от
16.02.2018г., издадена от ВПД началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Хасково, с която на жалбоподателя на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, е
наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство за срок от 6 месеца, като са отнети: 2 броя
регистрационни табели Х… ВР и СРМПС № *********.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172,
ал.5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: