№ 7740
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Р.Д.
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20221110105747 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД е предявил срещу СР. К. Х. установителни искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с
искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата
от 2618,93 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот
с аб. номер ., находящ се в гр. С., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 28.07.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 436,53 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 12.07.2021 г., сумата от 52,21 лв. – такса за дялово разпределение
за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.07.2021 г. до
изплащане на вземането и за сумата от 10,52 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за таксата за дялово разпределение за периода 31.07.2018
г. – 12.07.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 44380/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника като собственик на
процесния имот, срещу когото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. № 44380/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
1
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил това, е
изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в
посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се
извършва от „ФИРМА” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето
защо, моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът СР. К. Х. е подал отговор на исковата молба,
чрез процесуалния си представител адв. Захари Г., с който оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Твърди, че не е живяла в процесния имот от 1985 г. насетне.
Оспорва размера на претендираните вземания, както и твърди, че не е получила
изравнителни сметки. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност.
Третото лице-помагач не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
Така, основателността на предявения иск се обуславя от осъществен фактически състав,
пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: 1/ облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и ответника; 2/
изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия до имот
с абонатен номер . за процесния период с цена, възлизаща поне на претендираната стойност
от 2618.93 лв. и 3/ предоставяне на услуга дялово разпределение на стойност поне в размер
на претендираната от 52.21 лв.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и релевираните в отговора на исковата молба
2
правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения.
По делото не е спорно, а това се установява и от представените по делото
доказателства, че ответникът е клиент на топлинна енергия за процесния период и имот
/посоченото е отделено като безспорно с доклада по делото/, като този извод се подкрепя и
от събраните по делото писмени доказателства. Предвид изложеното ответникът безспорно
се явява материалноправно легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през
исковия период топлинна енергия в процесния апартамент. Същият в качеството си на
потребител на топлинна енергия е обвързан от общите условия на ищцовото дружество за
продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване
и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на
договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това
обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия, предоставени като
извадка от публикация във вестник „М.“. По делото не е установено и ответникът да е
упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия,
действали към процесния период. Ирелевантно е какъв е регистрираният настоящ адрес на
ответницата и дали фактически е живяла временно или постоянно там предвид цитираната
нормативна уредба.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото са представени писмени документи – Обща фактура № .
от 31.07.2018 г., Обща фактура № . от 31.07.2019 г., Обща фактура № . от 31.07.2020 г.,
извлечение от сметки за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., индивидуални справки за
използвана топлинна енергия, отчети от „ФИРМА“ ООД от 08.05.2018 г., 08.05.2019 г. и
23.05.2020 г., подписани от абоната, и е прието заключение по съдебно-техническата
експертиза, в което експертът изяснява, че за процесния период дяловото разпределение на
топлинна енергия за имота и СЕС се е извършвало от „ФИРМА“ ООД. Според експерта
количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост на процесния
адрес е била измервана чрез определено от Закона за енергетиката средство за измерване –
общ топломер, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. От
заключението на вещото лице се установява, че в абонатната станция през процесния период
е функционирал един брой общ топломер, както и че общият топломер в абонатната станция
е от одобрен тип и е преминавал задължителни метрологични проверки. Според главните
отчети и изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение /ФДР/ за процесния
период в имота е имало два броя радиатори с ИРРО /индивидуален разпределител на
разходите за отопление/. Вещото лице е констатирало, че за периода 2018/2019 г. в резултат
3
на допусната техническа грешка от служител на „ФИРМА“ ООД е начислена допълнително
топлинна енергия за радиатори с мощност 1176вата без ИРРО, какъвто в имота няма. Тази
грешка ощетява абоната със сумата от 332.93 лв., която следва да бъде извадена от общо
установената сума за топлинна енергия. Освен това абонатът заплаща топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати,
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като изчисленията
на вещото лице съвпадат с отразеното в изравнителните сметки за топлинна енергия за
сградна инсталация за процесния период. По отношение на топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване /БГВ/, в експертизата е посочено, че тя се отчита по показанията на
два водомера за топла вода в имота, като записаното в главните отчети съвпада с отразеното
в изравнителните сметки.
Установява, се, че размерът на потребената топлоенергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г. е 2254.95 лв. при приспадане на сумата от 332.93 лв. и при отчитане на
изготвените изравнителни сметки за този период – за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г.
резултатът от изравнението е сума за доплащане в размер на 52.48 лв.; за периода м.05.2018
г. – м.04.2019 г. резултатът от изравнението е сума за получава в размер на 47.02 лв., а за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. – сума за доплащане в размер на 270.63 лв. Следва да
се отбележи, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в общите условия сумите за
топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от дружеството, извършвало дялово разпределение. С последната
изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се уреждат според реално
потребеното и по този начин абонатът заплаща действително изразходваната от него
енергия за целия отчетен период.
При така установените количества топлинна енергия, доставени в процесната
сграда - етажна собственост, от страна на ищеца е доказано доставянето на топлинната
енергия, както и нейното количество и стойност, определена съобразно установените от
КЕВР цени.
Видно от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, за процесния период няма
извършени от ответника плащания.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение съдът
намира следното:
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите такси за извършваната
услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената
топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните
сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„ДРУЖЕСТВО” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се заплащат от
4
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от
представените документи за отчет и според съдебно-техническата експертиза, третото лице-
помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което
потребителят следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение в размер на 52.21 лв.
за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г., който размер се потвърждава и от приетото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Във връзка с наведеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност, настоящият състав приема следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а според чл. 422,
ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – т.е. в случая от 28.07.2021 г., като в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 21.05.2018 г., са погасени
по давност. По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал.
1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно,
задължението за м.04.2018 г. не е погасено по давност, тъй като за този месец задължението
е станало изискуемо на 15.06.2018 г., като тригодишната погасителната давност за него,
започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 22.08.2021 г. (с
добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които давността
е спряла да тече), т. е. след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 28.07.2021 г.
Предвид изложеното за непогасения по давност период 01.04.2018 г. –30.04.2020 г.
вземането за главница за потребена топлинна енергия предвид представените по делото
писмени доказателства и заключението на СТЕ възлиза на сумата от 1567.83 лв., до който
размер и период предявеният срещу ответника иск за заплащане на главница за стойност на
потребена топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до
5
пълния предявен размер от 2618.93 лв. и за периода от м.05.2017 г. до м.03.2018 г. вкл. –
отхвърлени.
По отношение на услугата за дялово разпределение в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо,
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. Най-старото задължение от м.06.2018 г. е възникнало на 30.06.2018 г. и е
станало изискуемо на 01.07.2018 г., като тригодишната погасителната давност за него,
започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 08.09.2021 г. (с
добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които давността
е спряла да тече), т. е. след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 28.07.2021 г. и
следователно не попада в давностния период. Ето защо, предявеният срещу ответника иск
следва да се уважи изцяло за сумата от 52.21 лв. и за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница се
погасява. Поради това ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на
главницата за потребена енергия за периода, погасен по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от Общите условия.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за непогасения по давност период от
01.04.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл. не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава
– арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че ответникът е в забава, считано от
15.09.2018 г. за задълженията по Обща фактура № . от 31.07.2018 г., считано от 15.09.2019 г.
за задълженията по Обща фактура № . от 31.07.2019 г. и считано от 15.09.2020 г. за
задълженията по Обща фактура № . от 31.07.2020 г. На основание чл. 162 ГПК и с помощта
6
на лихвен калкулатор съдът определя размера на дължимата лихва за забава за периода от
15.09.2018 г. до 12.07.2021 г. върху уважения размер на главницата на 208.64 лв. при
съобразяване на периода на извънредното положение, по време на което съгласно чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (загл. доп. – ДВ,
бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., лихви за забава не текат.
Ето защо, предявеният акцесорен иск следва да бъде уважен за сумата от 208.64 лв. и
за периода от 15.09.2018 г. до 12.07.2021 г., а за разликата до пълния предявен размер от
436.53 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, която да е получена от ответника, поради което
акцесорната претенция в размер на 10.52 лв. се явява изцяло неоснователна.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на разноски разполагат и
двете страни съобразно уважената, респективно отхвърлената част на исковете. В полза на
ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски съобразно
уважената част от исковете в размер от 415.94 лв. за настоящото производство – за държавна
такса, депозити за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, както
и разноски по заповедното производство в размер от общо 65.60 лв. – за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Ответникът претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за исковото
производство в размер на 500 лв., като ищецът е направил възражение за прекомерност на
същото още в исковата молба. Съдът намира възражението за неоснователно, доколкото
така уговореният и заплатен размер на възнаграждението е в размер, почти идентичен на
минимума съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер от 208.06 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СР. К. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. С. дължи на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С.,
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
следните суми: сумата от 1567.83 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
7
топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С. за периода от 01.04.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК /28.07.2021 г./ до изплащане на вземането, сумата от 208.64 лв. – обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018
г. до 12.07.2021 г., сумата от 52.21 лв. – такса за дялово разпределение за периода от
м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /28.07.2021 г./ до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от
2618.93 лв. и за периода от м.05.2017 г. до м.03.2018 г. вкл., ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 436.53 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер
на 10.52 лв. за обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от
31.07.2018 г. до 12.07.2021 г.
ОСЪЖДА СР. К. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С. да заплати на
„ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 415.94 лв., разноски по делото за исковото производство по
съразмерност, както и сумата от 65.60 лв., разноски по делото за заповедното производство
по съразмерност.
ОСЪЖДА „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С.,
да заплати на СР. К. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С. на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 208.06 лв., разноски по делото по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „ФИРМА“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8