О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
/ 2020г.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД -
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV с.
в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
Разгледа докладваното от председателя на състава
В.гр.д.№
794/ 2020г.
Производството е по реда на чл.267 от ГПК.
Образувано е постъпили въззивни
жалби:
1.Жалба от И.И.К.,
представлявана от адвокат В.К., срещу решение № 4653/ 01.11.2019г. постановено
по гр.д.№ 16836/ 2017г. на Районен съд-Варна, 9-ти състав, в частите, в които е осъдена да заплаща
месечна издръжка в полза на децата Е.С.В., М.С.В., И.-Александър С.В., и А.С.В.
, чрез бащата и законен представител С.А.В. , в размер по 140лв. за всяко дете, с начална дата- датата на
предявяване на исковете / 02.11.2017г./, със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа й до окончателното й изплащане, и на основание чл.
78, ал.6 ГПК да заплати държавна такса в полза на Бюджета на съдебната власт в
размер на 672.00лв. Счита осъдителното решение за недопустимо, неправилно и
незаконосъобразно. Аргументира възражението за недопустимост с довода, че
българският съд не е компетентен да разглежда искове за издръжка поради
установеното обичайно местопребиваване на ищеца, ответницата и децата в страна,
която не е членка на ЕС. С решение на
канадски съд е прекратен брака на родителите и определено местоживеене на
децата при бащата, на когото е предоставено упражняването на родителските
права. Последиците от прекратяването на брака са уредени със споразумение между
страните, в което е посочено, че майката няма да плаща издръжка за децата и
такава до момента не е претендирана.
Обичайното
местопребиваване на търсещите издръжка и лицето, от което се претендират е в
Канада, гр.Торонто, при което отношенията между родители и деца следва да бъдат
уредени от правото на държавата в която е обичайното местопребиваване на
детето или неговото отечествено право, ако то е по-благоприятно за него, когато
родителите и детето няма общо обичайно местопребиваване- чл.85, ал.2 КМЧП,
предвид чл.4 от Конвенцията за компетентността , приложимото право,
признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996г.,
ратифицирана от Република България със закон, приет на 18.01.2006г. Счита, че
изключения от правилото, предвиждащо приложение на отечественото право на
търсещия издръжка, в хипотезите на чл.85 и чл.87 от КМЧП, не са доказани. Не са
изложени твърдения и не са ангажирани
доказателства, че канадското право не допуска присъждане на такава в отделно
производство, след окончателното приключване на спорът за упражняване на
родителските права от канадския съд с
влязло в сила решение за развод.
С оглед на изложените аргументи претендира отмяна
на решението изцяло като недопустимо, респективно неправилно и
незаконосъобразно В евентуалност, да
бъдат взети пред вид доказателствата за плащане на издръжка през процесния период, и да се определи начална дата на
задължението от влизане в сила на решението.
В законния срок по чл. 263 ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба от въззиваемите
страни, представлявани от адвокат С.Х..Изразено е становище за неоснователност
на жалбата по възражението за недопустимост на решението, поради смесване на
двете понятия-„приложимо право“ и „ международна компетентност на съда“, а по
същество за неоснователност на искането
издръжките да бъдат присъдени от влизане на решението в сила.
2.Насрещна въззивна жалба от ищците, чрез процесуалния представител адв.С.Х., с която оспорват решението в частите, в които са
отхвърлени исковите претенции- предявените на основание чл.149 от СК за периода
01.11.2016г.- 01.11.2017г/, и предявените на основание чл. 143 СК, за разликата
над присъдените размери от 140лв. до предявените за всяко от четирите
деца. Твърди се ,че решението по
отношение на дължимите издръжки е немотивирано, не са съобразени потребностите
на непълнолетните и възможностите на другия родител да заплаща издръжка над
минималния размер. Относно заплащането на издръжка в периода ноември 2016г.-
ноември 2017г. не са представени доказателства. Представени са за
месеците януари, април и юли 2016г., октомври 2015г. и 2018г., които са извън процесния период, а направения превод за м.12.2016г. е на
друго основание. Претендират отмяна на решението в посочените части и
постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло, в
посочените размери.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от И.К.,
чрез адвокат В.К.. Оспорва всички възражения за размера на издръжката, основани
на недоказани твърдения за месечна доходност и чести посещения в Република
България. Счита също, че осигуряваните от нейните родители средства за
издръжка, подаръци и наем, които са в пъти повече от присъдените с решението,
говорят за изключителна отговорност и морален акт от страна на бабата и дядото
на децата. За установяване на спорни обстоятелства моли съда да задължи
насрещната страна да представи доказателства за месечните доходи на И.К. и за
посещенията й в България.
Въззивните
жалби са процесуално допустими.
Формират предметните
граници на въззивно произнасяне по предявените искове
с правно основание чл.143 СК и чл. 149 СК.
На основание чл.267 ГПК
страните следва да бъдат насочени към възможността да представят доказателства
за актуалните доходи от трудова дейност, получавани социални помощи/ и ODSP –Програма за издръжка при инвалидност, финансови
задължения към други лица, размер на наем, други от имуществен характер, с
оглед да бъдат обективно установени материалните им възможности в контекста на предявените искове. В този
аспект следва да бъде посочено, че доказателства за доходите на бащата не са
представени пред първа инстанция, нито посочени в придружаващите становища към
исковата молба. В съответствие с разпределената доказателствена
тежест не са дадени указания съобразно чл.146,ал.2 вр.ал.1
т 2 и 3 ГПК, за кои факти и обстоятелства ищците не сочат доказателства, и такива
не са събрани в процеса.
С изложените мотиви, на основание чл. 266, ал.
3 ГПК
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА разглеждане на въззивна
жалба вх.№ 87552/ 26.11.2019г. от И.И.К., чрез
адвокат В.К., и насрещна въззивна жалбавх.№
12505/ 13.02.2020г. от Е.С.В., М.С.В., И.-Александър С.В., и А.С.В.,
представлявани от адвокат С.Х. , в съдебно заседание на 06.07.2020г. от 14.30ч.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото да представят
доказателства за актуалните си доходи от трудова дейност и по граждански
договор, получавани социални помощи/ ODSP –Програма за издръжка при инвалидност, финансови /кредитни/ задължения,
наемни правоотношения, в срок до съдебно заседание.
УКАЗВА на ищците- въззивници, че относно
следните факти: получаваните доходи от законния представител С.А.В., за една
година към датата на исковата молба- 02.11.2017г., и заплащан жилищен наем, не
сочат доказателства, на основание чл.146, ал. 2
ГПК във връзка чл. 266, ал. 3 ГПК.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.