Р Е Ш Е Н И Е
№ 180
гр. Русе, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в открито заседание на 19 юли през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
СПАС СПАСОВ
при секретаря Галина
Кунчева и с участието на прокурора Пламен
Петков, като разгледа докладваното от съдия Агуш КАНД № 200 по описа
на съда за 2023 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във
вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Постъпила е касационна жалба от „Девал 2017“ ЕООД представлявано
от управителя Л. П. В., депозирана чрез пълномощник адв. Б.Д., против Решение №
298 от 25.04.2023 г., постановено по АНД № 2367/2022 г. по описа на Районен съд
- Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 6786719-F681366/29.11.2022
г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“– Варна, с което на
дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 500 лева, на основание чл. 185,
ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).
В жалбата се навеждат касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Наведени
са и възражения свързани с приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на
конкретното нарушение като маловажно.
Претендира се отмяна на решението на РС – Русе и
вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното
постановление.
Касационният ответник – Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна при ЦУ на НАП, се
представлява от гл. юриск. Т., която счита подадената жалба за неоснователна и
моли да се потвърди решението на районния съд като правилно и съответно да се
потвърди наказателното постановление като законосъобразно. Претендира
присъждане на разноските по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на РС - Русе
следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета
Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди
оспореното пред него наказателно постановление въззивният съд е приел за безспорно
установено, че на
01.10.2022 г. инспектор по приходите в ЦУ на НАП е извършил проверка в обекта
стопанисван от дружеството жалбоподател. От направените разпечатки от
фискалното устройство същият констатира, че артикулът „бира“ е отнесена в
данъчна група „Г“ за стоки, които се облагат с 9% ДДС вместо в група „Б“ за
стоки, които се облагат с 20 %. За това несъответствие извършващия проверката служител
съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), като
квалифицира нарушението по разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства,
което отговаря изцяло на текста на чл. 27, ал. 1,
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. – „Лицата по чл. 3, с изключение на случаите,
когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на
стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите - група
"Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък
върху добавената стойност; група "Г" - за стоки и услуги, продажбите
на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност“. АУАН-ът е предявен и
подписан без възражение от управителката на дружеството. Впоследствие по акта
постъпват писмени възражения след обсъждането, на които АНО издава обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, тъй като
извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи, налага на
дружството административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
Настоящата
инстанция, след извършена служебна проверка на оспореното решение за неговата
валидност, допустимост и правилност, не констатира допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, нито противоречие с материалноправни
разпоредби.
Районният съд е
събрал по надлежния ред допустими и относими доказателства, установяващи
правнорелевантните за случая факти и обстоятелства. Извършил е задълбочен и
цялостен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
като ги е обсъдил както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Пълно и точно е
възприел фактическа обстановка, която изцяло се споделя от настоящия касационен
състав. С оглед направените по делото фактически констатации съдът е формулирал
и напълно обосновани и в съответствие със закона правни изводи за правилна
установеност и безспорна доказаност на нарушението по чл. 27, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като санкцията за
процесното нарушение е определена от административнонаказващия орган в минималния,
установен от закона размер.
Противно на
твърденията на касатора не са налице и обстоятелства, които да квалифицират
нарушението като маловажно по смисъла на закона и да обуславят приложението на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Районният
съд е обосновал извод, че не са налице предпоставките за квалифициране на
деянието като маловажен случай, предвид обстоятелството, че се касае преди
всичко за фискална дисциплина, чието съблюдаване гарантира защитата на фиска.
Посочил е, че АНО е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства, но
тези смекчаващи отговорността обстоятелства не водят до извода, че деянието
представлява маловажен случай, както претендира жалбоподателя. Приел е, че
нарушението е отстранено още в деня на откриването му, но е съобразил факта, че
в продължение на почти три месеца продажбите на бира в заведението на търговеца
са облагани със значително по-малък ДДС от предвидения. Нарушението,
за което на дружеството е наложено
административно
наказание „имуществена санкция“ в размер
на 500 лева, на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от
Закона за данък добавена стойност (ЗДДС), не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид. То
засяга оборота на пари и документи и формира висока обществена опасност. От
нарушението са настъпили вредни последици за фиска, а именно начислено е ДДС от
9% вместо 20%, от което в държавния бюджет са постъпили по-малко данъци отколкото
е следвало да постъпят. Оспореното в настоящото производство съдебно
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложен
към нея материален и процесуален закон. С оглед изхода на спора
и своевременно и надлежно заявеното в съдебно заседание искане за присъждане на
разноски в полза на ответника, на осн. чл.27е от НЗПП, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на на 80 лв., за
представителството пред настоящата касационна инстанция.
Дължимото
юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди в полза на Национална
агенция за приходите/НАП/, в качеството й на юридическо лице на бюджетна
издръжка, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 298/25.04.2023
г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 2367/2022 г. ОСЪЖДА "Девал 2017“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от
управителя Л. П. В., със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
„Бистрица“ № 2 да заплати на Национална агенция за приходите/НАП/ - град София,
сумата в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, представляващо направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.