№ 3024
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110203778 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ЕМ. Б. С., ЕГН **********, чрез адв. К. П. –
САК, против електронен фиш серия К № 3941697, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр.
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се претендира отмяна на електронния фиш поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Навеждат се възражения за неправилна
правна квалификация на извършеното деяние. Изтъква се, че изложените
факти кореспондират със състава на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а не с този на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП. Твърди се, че е налице несъответствие между фактическото
описание на нарушението и неговата правна квалификация, при което за
жалбоподателя остава неясна волята на наказващия орган. Прави се искане за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Е.С., редовно уведомен, не се
явява и не се представлява. С нарочна молба упълномощеният представител
на жалбоподателя – адв. К. П., изразява становище по същество, с което
поддържа искането за отмяна на издадения електронен фиш по доводите в
жалбата и претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – ОПП при СДВР, редовно уведомена, не
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което материалите по
1
административнонаказателната преписка са изпратени в съда, са изложени
аргументи, че обжалваният електронен фиш е издаден при спазване на
процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон и се
прави искане за неговото потвърждаване.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване
електронен фиш. От наличната по делото разписка, върху която
жалбоподателят С. собственоръчно е положил подписа си, е видно, че същият
е получил лично издадения му електронен фиш на 02.03.2022 г. Видно от
входящия номер, поставен върху жалбата, тя е депозирана на 09.03.2022 г., от
което следва извод за спазване на предвидения в чл. 189, ал. 8 от ЗАНН 14-
дневен преклузивен срок.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 03.09.2020г. л.а. марка „АУДИ“, модел „А6“ с рег. № СА****ТН
бил собственост на „Авточасти С.“ ЕООД с ЕИК ********* и с управител
жалбоподателят ЕМ. Б. С..
На 03.09.2020 г. в 13:50 ч. жалбоподателят ЕМ. Б. С. управлявал л.а.
марка „АУДИ“, модел „А6“ с рег. № СА****ТН, собственост на „Авточасти
С.“ ЕООД с ЕИК *********, на територията на град София, по бул.
„Цариградско шосе“ с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към
Околовръстен път. В пътния участък срещу Стопанство „Врана“ максимално
разрешената скорост за движение била 50 км/ч, като била сигнализирана и с
пътен знак В-26, но независимо от ограничението жалбоподателят управлявал
лекия автомобил със скорост от 75 км/ч. Нарушението на режима на
скоростта било установено с автоматизирано техническо средство с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с № 117423c7,
временно разположено на участък от пътя, което било вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и било
преминало периодична проверка на 01.10.2019 г. със заключението, че
съответства на одобрения тип.
На 04.09.2020г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 3941697, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП и
2
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя
била наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: писмени – справка-извлечение от портала за електронни
административни услуги на МВР, заповед № 8121з – 931/30.08.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образци на електронни
фишове, протокол № 60-С-ИСИС/01.10.2019 г. от проверка на мобилна
система за видеоконтрол ARH CAM S1, удостоверение № 17.09.5126 за
одобрен тип средство за измерване, протокол с рег. № 4332р-
42082/03.09.2020г. за използване на автоматизирано техническо средство или
система, ежедневна форма на отчет за извършена дейност от 03.09.2020 г.,
разписка от 02.03.2022 г. за получаване на електронен фиш, копие от проект
за организация на движението на бул. „Цариградско шосе“ в района на
стопанство „Врана“, вещественото доказателствено средство – снимка №
0228061/03.09.2020г., както и веществените доказателства – снимка на
разположението на уреда и снимка на разположението на пътен знак В26.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като относими
към предмета на доказване и съответни на приобщените веществени
доказателствени средства и веществени доказателства.
От писмените доказателства - справка от Столична община и проект
за организация на движението в процесния пътен участък се установява, че
към датата на нарушението - 03.09.2020 г., максимално разрешената скорост
за движение на МПС в района на нарушението е до 50 км/час, което
произтича от общото ограничение на скоростта, приложимо за населени
места, а същевременно е било сигнализирано и с пътен знак В-26, предвид
обстоятелството, че в други участъци на бул. „Цариградско шосе“ има
различни ограничения на максималната разрешена скорост на движение в
отклонение от общото ограничение по чл. 21 ал. 1 ЗДвП – 80 км/ч и 60 км/ч.
На приетия като писмено доказателство по делото проект за организация на
движението по бул. „Цариградско шосе“ в участъка между ул. „Павел Красов“
и Околовръстен път е видно точното разположение на пътен знак Ж11 с
означение „Парк музей Врана“, както и че в този пътен участък е поставен
пътен знак В26, въвеждащ максимална скорост на движение от 50 км/ч.
3
Установява се от писмените доказателства и че мобилната система за
видеоконтрол „ARH CAM S1“ с № 117423c7 представлява одобрен тип
средство за измерване, като е преминала последваща проверка на 01.10.2019 г.
със заключение, че съответства на одобрения тип.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към обжалвания
електронен фиш като годно веществено доказателствено средство. От
вещественото доказателствено средство – снимка № 0228061/03.09.2020г., се
установяват видът, марката и регистрационният номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост – 75 км/ч (след приспадане на
възможната техническа грешка).
От веществените доказателства се установява мястото на
разположение на техническото средство на участък от пътя, както и
разположението на пътен знак В 26 и въведеното с него ограничение от 50
км/ч.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Следва да
се отбележи и че жалбоподателят не оспорва факта на извършеното
нарушение, а атакува електронния фиш с доводи за процесуална
незаконосъобразност, произтичащи от твърдението за погрешна правна
квалификация на деянието.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Обжалваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона
писмена форма и съдържание, както и при спазване на предвидения за това
процесуален ред. Атакуваният електронен фиш съдържа всички реквизити,
изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
4
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
дружеството, на чието име е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. Видно е, че се касае за стеснен
кръг реквизити в сравнение с изискуемите при наказателните постановления,
които същевременно са достатъчни, когато се касае за нарушение, установено
с автоматизирано средство за контрол.
Съдът намира, че в достатъчна степен са описани обстоятелствата на
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, в това число е посочено и мястото на
извършването му.
От събраните в хода на производството писмени, веществени
доказателства и веществено доказателствено средство безспорно се
установява нарушението на режима на скоростта, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Установява
се, че на 03.09.2020 г. в 13:50 ч. жалбоподателят ЕМ. Б. С. е управлявал лек
автомобил марка „АУДИ“, модел „А6“ с рег. № СА****ТН на територията на
град София, по бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение от ул. „Павел
Красов“ към Околовръстен път. В пътния участък срещу Стопанство „Врана“
жалбоподателят управлявал лекия автомобил със скорост от 75 км/ч при
максимално разрешената скорост за движение от 50 км/ч.
Процесното нарушение е установено и заснето чрез употребата на
автоматизирано техническо средство – без намеса на човешки фактор при
установяване на нарушението. Автоматизираните технически средства
представляват уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени по надлежния ред, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган. Използваното устройство „ARH CAM S1“ е от мобилен тип –
прикрепено към превозно средство или временно разположено на участък от
пътя, установяващо нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес – удостоверено от наличния по
делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система, изготвен на основание чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12
май 2015 г.
5
Спазено е и изискването на чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12
май 2015 г., като протоколът по чл. 10 ал. 1 от Наредбата е придружен със
снимка на разположението на техническото средство на участък от пътя.
Видно от протокол от проверка № 60-С-ИСИС/01.10.2019 г. на
мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1“ с № 117423c7 и
удостоверение № 17.09.5126, същата представлява одобрен тип средство за
измерване, като е преминала последваща проверка на 01.10.2019 г. със
заключението, че съответства на одобрения тип. Видно от писмените
доказателства, допустимата грешка на системата за видеоконтрол при
измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при
скорост над 100 км/ч. В електронния фиш е приспаднат в полза на
жалбоподателя толеранс от 3 км/ч, като при измерена скорост 78 км/ч е
посочена скорост на движение от 75 км/ч, което е с 25 км/ч повече от
разрешената за съответния пътен участък скорост от 50 км/ч.
Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство.От писмените доказателства се установява, че към датата
на извършване на нарушението лекият автомобил е бил собственост на
“Авточасти С.“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала
е жалбоподателят ЕМ. Б. С.. Жалбоподателят С. не е посочил друго лице, на
което да е предоставил автомобила на дата 03.09.2020г. в 13:50 часа нито по
реда на чл. 189 ал. 5 ЗДвП, нито такива доводи се правят в жалбата пред съда,
поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като при
максимално допустима скорост за движение в населено място от 50 км/ч,
жалбоподателят е управлявал ползвания от него лек автомобил със скорост от
75 км/ч.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл, тъй като извършителят е съзнавал, че се движи със скорост над
допустимата за населено място.
6
В обжалвания електронен фиш неправилно е приложен материалният
закон, като е посочено, че извършеното деяние представлява нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В настоящата хипотеза ограничението
на скоростта произтича от общата забрана на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да не се
превишава максималната скорост за движение в населено място от 50 км/ч.
Доколкото пътят се намира в населено място (на територията на град София),
водачите следва да участват в движението при съблюдаване на общото
ограничение за скорост, освен ако с пътен знак не е въведено друго такова –
позволяващо движение с различна скорост.
Безспорно е наличието на поставен пътен знак B-26 (забранено
движение със скорост, по-висока от означената) в комбинация с пътен знак А-
24 (светофар). В смисъла на чл. 50, ал. 3 от Правилника за прилагане на
Закона за движението по пътищата, въведената забрана важи до края на
пътния участък, за който се отнася опасността, в случая – в района на
действие на светофарната уредба. Доколкото обаче е налице пълно
съответствие в ограничителните стойности на знака и общото правило, без
значение е за водачите на МПС кое от двете ограничения да спазват, тъй като
се касае за една и съща максимална допустима скорост.
От буквалния прочит разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП следва
закономерното заключение, че водачите на пътни превозни средства са
длъжни да съобразяват скоростта си на движение с пътните знаци, които
указват максимално допустимата скорост на движение, различна от общо
формулираните в ал. 1 на същия член. В случай на идентичност между двете
стойности обаче, за нарушена следва да се приеме общата забрана на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, тъй като не става въпрос за скорост, различна от
общоустановената за цялото населено място.
Съотношението между разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП към чл.
21, ал. 2 от ЗДвП е обща към специална. В настоящата хипотеза специалната
не би могла да намери своето приложение, на първо място защото не е налице
противоречие между двете норми, а на още по-голямо основание – защото не
са налице материалните предпоставки за приложението (поставеният пътен
знак не предвижда скорост, различна от общо приложимата такава за
населеното място), поради което специалното правило за поведение не е в
състояние да дерогира общото такова, а деянието от своя страна не би могло
7
да бъде субсумирано под хипотезата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Допуснатата неточност в посочването на правната норма обаче в
случая не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
несъответствието не е от естество да наруши правото на защита на
жалбоподателя. Обстоятелствата на нарушението са достатъчно подробно
описани с посочване на всички съставомерни елементи на нарушението,
което е предоставило възможност на въззивника да разбере в какво е обвинен.
Най-сетне, в обжалвания електронен фиш е посочена и разпоредбата на чл. 21
ал. 1 ЗДвП, макар и в привръзка с чл. 21 ал. 2 ЗДвП. Ето защо съдът намери,
че следва да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като
измени електронния фиш в частта относно правната квалификация на
нарушението, като с това приложи закон за същото наказуемо нарушение. С
ТР № 8/16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия е
разрешен въпросът дали в производството по реда на Раздел пети, Глава трета
на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Съгласно мотивите на тълкувателното
решение „Наред с възможността да намали размера на наказанието,
правомощието на районния съд да измени наказателното постановление
включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение като
проявна форма на това правомощие. Тълкуването в горния смисъл на
правомощието на районния съд да измени наказателното постановление е в
съответствие и с поставеното изискване от законодателя, че при упражняване
на своите правомощия по чл. 63, ал. 1, изр. 1 ЗАНН районният съд разглежда
спора по същество, т.е. представлява инстанция по същество, която, когато
установи, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на
материалния закон при квалификацията на деянието, следва да упражни
правомощието си да измени издаденото наказателно постановление, а не да го
отменя като незаконосъобразно.“ В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 63
ал. 1 т. 7 ЗАНН / ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, с която
изрично е предвидено, че съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да: т.
1. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
8
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Предвид горното съдът намира, че следва да преквалифицира
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, в такова по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, тъй като
горното не е свързано с въвеждане на нови фактически положения, а
предвиденото наказание остава същото.
Нарушението не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена
опасност на деяния от този вид (чл. 93, т. 9 от НК). Извършеното нарушение е
формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито
и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно
изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост,
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици -
причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. Не на последно място, за да
достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН към
конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за превишение на скоростта
с 25 км/ч., което не може да бъде определено като незначително. Следва да се
посочи и че видно от проекта за организация на движението в пътния
участък, където е извършено нарушението, има и спирка на масовия градски
транспорт, че там се намира известен туристически обект, популярен за
посещения сред жителите и гостите на столицата, което предполага и
наличието на по-голям брой граждани, които жалбоподателят е застрашил,
нарушавайки режима на скоростта.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място за превишаване
от 21 до 30 км/ч, се наказва с административно наказание "глоба" в размер на
100.00 /сто/ лева, в какъвто размер е и определеното и наложено на
жалбоподателя административно наказание. Доколкото административното
наказание глоба е в абсолютно определен размер, то излагането на
съображения досежно нейната индивидуализация се явява безпредметно.
9
По изложените съображения съдът намира, че атакуваният електронен
фиш следва да бъде изменен единствено по отношение на правната
квалификация на административното нарушение, а в останалата си част – да
бъде потвърден.
Въззиваемата страна не претендира разноски, а и няма право на
присъждане на такива, доколкото не е била защитавана от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование.
Жалбоподателят няма право на присъждане на разноски с оглед
изхода на производството.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7 т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш, серия К № 3941697, издаден от СДВР, с
който на основание чл.189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на ЕМ. Б. С. с
ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лева за нарушение
на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП В ЧАСТТА относно правната
квалификация на извършеното нарушение като ГО ПРЕКВАЛИФИЦИРА в
такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3941697, издаден от
СДВР, в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10