П Р И С Ъ Д А
№
гр.
Русе 13.05.2009 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски окръжен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на тринадесети
май и две хиляди и деветата година в състав:
Председател: Ю.С.
Съдебни заседатели: 1. Р.Л.
2. И.Ж.
с участието на секретаря Т.Н., в присъствието на прокурора А.А., след като разгледа
докладваното от прокурора н.о.х. дело N 171 по описа за 2009 год. на РОС
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Н.В.Й.,***, с постоянно местоживене гр. Русе, ул. ***,
сега в затвора Враца, български гражданин, със средно образование, разведен,
работил като корпусник в Русенска каробостроителница,
ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 4.02.2009 г. в гр. Русе, в
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамска кожена чанта,
2 бр. трудови книжки, 1 бр. паспорт, 1 бр. лична карта, 1 бр. лична здравна
книжка, 1 бр. здравно осигурителна книжка, 3 бр. дебитни карти, 1 бр. черен
пластмасов калъф за очила, кожено тефтерче, всичко на стойност 22 лв., от
владението на З.М.К. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 от НК вр. чл.
55 ал. 1 т. 1 от НК вр. чл. 373 ал. 2 от НПК го
ОСЪЖДА на наказание ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване, като зачита
предварителното му задържане считано от 5.02.2009 г.
Осъжда подсъдимия с горната самоличност да заплати на
държавата сумата 30,80 лв. по сметката на Републиканския бюджет разноски на
досъдебното производство.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „Е
ПРИСЪДАТА може да се обжалва
или протестира в 15 дн. срок от днес пред Апелативния
съд в гр. Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
2.
М О Т И В И към присъдата по н.о.х.д. № 398/2008 г. на РОС.
Русенската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия
Николай Венциславов Димитров в това, че на 29.01.2005 г.,
около 01,00 часа, при километрична точка 0,300 на път CV-945 (CV-905/CV-95),
общински район на Торевиеха /Аликанте/,
Кралство Испания, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Пежо
нарушил правилата за движение по Конвенцията за пътното
движение /в сила от 21.05.1977 г./
- чл. 11 т. 3/”…по двупосочни пътища се забранява строго
изпреварването близо до върха на превал и когато видимостта е недостатъчна, на
завой, освен ако на тези места има ленти, очертани с надлъжна пътна маркировка
и ако изпреварването може да се извърши, без да се излезе от лентите, които
маркировката забранява за насрещно движение”/ и
- чл. 13 т. 1 /”Всеки водач при всякакви обстоятелства
трябва да запази контрол върху возилото си така, че да може да се съобразява с
изискванията за предпазливостта и да бъде винаги в състояние да извърши всички
маневри, които му се налагат. При смяна на скоростта на своето возило той
трябва да държи постоянно сметка за условията на терена, състоянието на
возилото и товара му, атмосферните условия и интензивността на движението по
начин, за да може да спре возилото си в граници, видими по посоката на
движение, както и при всяко видимо или предполагаемо препятствие. Той трябва да
може да намали скоростта и при нужда да може да спре винаги, когато
обстоятелствата го изискват, особено когато няма добра видимост”/ и
по непредпазливост причинил смъртта на Величко Илиев
Аспарухов от гр. Русе, като деянието е извършено в пияно състояние /0,88
промила етилов алкохол/ - престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 1 б. „б” вр. чл. 343 ал. 1 б. „в” вр. чл.
342 ал. 1 от НК, чл. 343г и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК вр. чл. 373 ал. 2 от НПК.
Със на споразумение по чл. 381 от НПК, влязло в сила на
16.04.2008 г. с одобряването му от съда по н.о.х.д. № 65/2008 г. на РОС, подсъдимият е признат за виновен по обвинението и му е
наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода с отлагане на
изтърпяването му за изпитателен срок от три години и шест месеца и една година
лишаване от правоуправление.
С решение № 531/4.12.2008 г. по н.д. № 531/2008 г. на ВКС в производство по глава тридесет и трета от НПК,
образувано по искане на главния прокурор, споразумението е отменено поради
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – непроизнасяне по
молбата за конституиране като частен обвинител и граждански ищец и съвместно
разглеждане на иск за обезвреда от наследника на
пострадалия – негов баща Илия Аспарухов Кунев - и
делото върнато за ново разглеждане от РОС.
При новото разглеждане на делото подсъдимият е признал
изцяло фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт и изразил съгласие
да не се събират доказателства за тях, поради което, след изпълнение на
процедурите по чл. 372 ал. 1 и 4 от НПК съдебното следствие е протекло по реда
на чл. 373 ал. 2 от НПК. Наред с доказателствата събрани на досъдебното
производство в съдебно заседание е разпитан допуснатия по искане на частния
обвинител и граждански ищец свидетел по обстоятелствата относими
към гражданския иск.
По делото е конституиран като частен обвинител и
граждански ищец бащата на пострадалия Илия Аспарухов Кунев
и е присъединен за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданският иск
на същото лице против подсъдимия за сумата 100 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на неговия син със законните последици.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият и защитниците му считат, че обвинението е
доказано и пледират за минимални наказание при отлагане на изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода на основание чл. 66 ал. 1 от НК. По отношение
гражданския иск считат, че същият не е доказан.
Частният обвинител и повереникът му считат, че
обвинението е доказано и пледират за наказания тангиращи
с максимума при условията по чл. 373 ал. 2 при ефективно изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода.
След като прецени и обсъди материалите по делото и
доводите на страните съдът констатира и съобрази следното:
Въз основа на самопризнанието на подсъдимия и
подкрепящите го доказателства събрани на досъдебното производство – показанията
на св. Пламен Стоев Христов, комплексна автотехническа
и медицинска експертиза и писмени доказателства, вкл. по приложената съдебна
поръчка получена чрез компетентните органи на Кралство Испания, вкл. протокол
за оглед на местопроизшествието, фотоалбум, технически заключения, аутопсия на
трупа и снети показания, съдът прие за установено следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият е роден на 12.01.1978 г. в гр. Русе,
български гражданин, със средно образование, нежен, неосъждан,
работи като монтажник на ПВЦ дограма. Притежава
свидетелство за правоуправление на МПС категория „В” и „М” , не е наказван за
нарушения на правилата за движение по пътищата.
През
На 28.01.2005 г. тримата гостували на приятел в гр. Сан Мигел и употребили алкохол. След 24 часа решили да отидат
на дискотека в близко населено място с лек автомобил марка „Пежо 405 с раг. № М-6930-МН”. Свидетелят
Христов настоявал автомобилът да бъде управляван от пострадалия Аспарухов,
който видимо бил най-малко повлиян от алкохола, но подсъдимият отказал и сднал на местото на водача. До него на предната седалка
седнал св. Христов, а пострадалият заел място на задната седалка. В това
състояние
подсъдимият привел автомобила в движение и предприел
движение в посока гр. Торевиеха. Около 01,00 часа на
29.01.2005, в района на километрична точка 0,300 на път CV-945
в рамките на общински район Торевиеха,
въпреки наличието на пътни знаци „Изпреварването забранено” и „Граничение на максималната скорост до
В резултат на произшествието пострадалият Аспарухов
получил множество сериозни травматични увреждания – фрактура на 3-то и 4-то
ребро от лявата страна на тялото, белодробна контузия, черепно-мозъчна травма с
фрактура, тези увреждания и специално получената кардиореспираторно
спиране в резултат на черепно-мозъчната травма довели до смъртта му.
Анализът на кръвната проба, иззета от подсъдимия, сочи
концентрация на алкохол в кръвта му към
момента на произшествието 0,88 промили.
При тази фактическа установеност съдът прие следното от
ПРАВНА СТРАНА.
По описания начин на 29.01.2005 г., в Кралство Испания,
при управление на моторно превозно средство подсъдимият нарушил правилата за
движение, установени с Конвенцията за пътното движение, /в сила от 21.05.2977
г., а именно:
по чл. 11 т. 3 от конвенцията ”…по двупосочни пътища се
забранява строго изпреварването близо до върха на превал и когато видимостта е
недостатъчна, на завой, освен ако на тези места има ленти, очертани с надлъжна
пътна маркировка и ако изпреварването може да се извърши, без да се излезе от
лентите, които маркировката забранява за насрещно движение”/ и
по чл. 13 т. 1 от
конвенцията ”Всеки водач при всякакви обстоятелства трябва да запази контрол
върху возилото си така, че да може да се съобразява с изискванията за
предпазливостта и да бъде винаги в състояние да извърши всички маневри, които
му се налагат. При смяна на скоростта на своето возило той трябва да държи
постоянно сметка за условията на терена, състоянието на возилото и товара му,
атмосферните условия и интензивността на движението по начин, за да може да
спре возилото си в граници, видими по посоката на движение, както и при всяко
видимо или предполагаемо препятствие. Той трябва да може да намали скоростта и
при нужда да може да спре винаги, когато обстоятелствата го изискват, особено
когато няма добра видимост”/.
В пряка и непосредствена причинно следствена връзка с
тези нарушения и настъпилото пътнотранспортно произшествие както се описа
настъпили описаните несъвместими с живота на пострадалия Величко Илиев
Аспарухов телесни увреждания и настъпила неговата смърт.
Деянието било извършено в пияно състояние
по непредпазливост причинил смъртта на от гр. Русе, като
деянието е извършено в пияно състояние -
с концентрация на алкохол в кръвта 0,88 промила етилов алкохол при
разграничителна долна граница за квалификацията 0,5- промили съгл. трайно
установената съдебна практика /ППВС 1/77 г. и др./.
Деянието е извършено виновно, по непредпазливост, във
формата на небрежност /обвинението не твърди по-тежката форма на
непредпазливостта/, като подсъдимият не е предвиждал настъпването на съставомерните последици от неправомерното си помедение, но е бил длъжен и е могъл да ги предотврати.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен
начин и призна подсъдимия за виновен по обвинението в престъпление по чл. 343
ал. 3 пр. 1 б. „б” вр. чл. 343 ал. 1 б. „в” вр. чл. 342 ал. 1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимият
съдът изходи от установеното с разпоредбата по чл. 373 ал. 2 пр. 2 от НПК
императивно изискване се произнесе при условията по чл. 55 ал. 1 от НК въпреки
липсата на многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства. При тази предпоставка, като съобрази от
една страна чистите съдебно минало и досие като водач на МПС и добрите
характеристични данни на подсъдимия, а от друга страна проявената от него
безотговорност /управлението на МПС по този начин и в това състояние е било
ненужен ексцес на пиянско забавление/, както и високия и устойчив ръст на
транспортните престъпления, ангажиращи българската юрисдикция
решаващият състав прие, че за постигане на целите по чл.
36 от НК адекватни на спецификата и обществената опастност
на деянието и личността на подсъдимия са размери около и над средните при
допустимите за случая рамки по л. чл. 343 ал. 3 пр. 1 б. „б” вр. чл. 343 ал. 1 б. „в” вр. чл.
342 ал. 1 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и чл. 343г от НК, а именно две години и шест месеца лишаване от
свобода и пет години лишаване от правоуправление. Предвид високия ръст на
транспортните престъпления ангажиращи българската юрисдикция и проявената от
подсъдимия безотговорност приложението на възможността по чл. 55 ал. 3 от НК –
да не се налага комулативно предвиденото наказание
лишаване от правоуправление - в случая би било неправилно с оглед целите както
на генералната, така и специалната превенция. При изтърпяването на това
наказание следва да се зачете периода през който подсъдимзият
вече е бил лишен от правоуправление за това престъпление въз основа на вече
сключваното споразумение или по административен ред съгл. чл. 59 ал. 3 от НК.
Като взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия,
това че е трудов човек и изтеклия дълъг период от време след осъществяването на
престъплението съдът прие, че за поправянето и превъзпитанието му не е
наложително той да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода, поради
което отложи изтърпяването на същото за изпитателен срок от пет години.
Причини за извършването на престъплението са проявените
от подсъдимия безотговорност и склонност към несъобразяване с правната уредба регламентираща движението по
пътищата.
Подсъдимият следва да заплати деловодните разноски на
държавата.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК.
Същият е процесуално допустим, като какъвто е и приет за
съвместно разглеждане, тъй като, независимо от неудачната редакция на една част
от обстоятелствената му част като „едва ли могат да се опишат причинените болки
и страдания” същата съдързжа основните твърдения,
визиращи съставомерните по чл. 52 вр.
чл. 45 ал. 1 от ЗЗД вредоносни последици, в случая неимуществени вреди за
ищеца, изразяващи се в моралните му болки и страдания в резултат на смъртта на
пострадалия – негов син.Налице са и останалите изискуеми от процесуалните
граждански и наказателен закони за редовност на исковата молба.
По съществото си искът е основателен. Съобразно
изложеното по делото са установени по несъмнен и категоричен начин притивоправните действия на подсъдимия – ответник, в пряка
и непосредствена причинно следствена връзка с които настъпил вредоносния
резултат в патримониума на ищеца – духовните болки и
страдания от преждевременната и трагична смърт на сина му. Налице са всички
елементи от хипотезата по чл. 45 ал. 1 от и чл. 52 от ЗЗД и в съответствие с
тях ответникът дължи обезвреда за причинените на
ищеца неимуществени вреди в паричен еквивалент. Като съобрази от една страна
установените по делото, вкл. с показанията на св. Кунев,
близки и необременени с проблеми отношения на ищеца и
покойния му син, както и ноторно известната и
незаменима с нищо зависимост и обич между баща и син, а от друга страна приноса
на пострадалия за случилото се след като е приел да потува
с управлявания от подсъдимия в пияно състояние автомобил, съдът по
справедливост определи размера на този паричен еквивалент на 50 000 лева и
в този размер като основателен уважи иска със законните последици, а в
останалата му част до претендирания размер от 100 000 лв. го отхвърли.
По тези съображения съдът се
произнесе с присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: