Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, .07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 19092/
2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 34, ал. 8
ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на „Е.” ЕООД, *** срещу Заповед
№ РД – 19 – 04 – 249/24.10.2019г. на Директора на Областна Дирекция „З.” –
Варна, с която е иззета, на осн. чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ
от дружеството земеделска земя с площ от 7, 121 дка от ПИ с идентификатор № ****,
цялата с площ от 9, 661 дка, находяща се в землището
на с. ****, Община ****, Област Варна и земеделска земя с площ от 25, 449 дка
от ПИ № ****, целият с площ от 36, 673 дка, намираща се в землището на с. ****,
Община ****, Област Варна, както и в частта, с която, на осн.
чл. 38, ал. 6 ЗСПЗЗ е определено средногодишно рентно
плащане за стопанската 2017/2018г. в размер на 11 432, 07 лв., което
следва да бъде заплатено от търговеца.
В жалбата се поддържа, че процесната заповед е
незаконосъобразна, поради нарушаване на чл. 26 АПК, вменяващ задължение за
уведомяване на дружеството преди издаване на акта. Отделно се посочва, че
търговецът не е заявявал за подпомагане нито един от имотите за Кампания ДП –
2019, така както е посочено в заповедта, нито е ползвал същите през посочената
стопанска година. Липсва основание за заплащане на сума, равна на трикратния
размер на средното годишно рентно плащане за землищата
на общината през предходната година за времето на неправомерно ползване при
вече издадена заповед за изземване. При изчисляването му не е спазена
разпоредбата на § 2 е ДР на ЗСПЗЗ.
Въз основа на изложеното се настоява издадената
заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и
отправя искане за отмяната й като незаконосъобразна на изложените в нея
основания.
Административният орган – Директорът на Областна
дирекция „З.“ - Варна, чрез процесуален представител счита жалбата за
неоснователна по съображения, изложени в хода на устните състезания и
поддържани в писмената защита.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ по искане на
собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с
възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината
по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание,
и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно
основание. За
установяване на неправомерното ползване, кметът служебно изисква информация от
Държавен фонд "З."- Разплащателна агенция, или от регионалните му
териториални структури и/или от общинската служба по З. по местонахождението на
имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър.
В случаите на неправомерно ползване на земи от
държавния поземлен фонд заповедта по ал. 1 се издава от директора на областна
дирекция „З.“. Сумите по ал. 6 се превеждат по сметка на Министерство на З.то и
храните.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ предвижда, че в 7-дневен срок от
датата на получаване на заповедта по ал. 1 ползвател, който ползва без правно
основание земеделска земя, може да внесе по банкова сметка ***, представляваща
трикратния размер на средното годишно рентно плащане за
землищата от общината през предходната година за времето на неправомерното
ползване. В този случай се спира изпълнението на заповедта, като правоимащите лица се уведомяват в тридневен срок от кмета
на общината по реда на Административнопроцесуалния
кодекс за правото им да получат депозираната сума. В случай, че в 10-дневен
срок от получаване на уведомлението правоимащите лица
изразят писмено съгласие за получаване на депозираната сума, издадената заповед
се отменя от кмета на общината. При липса на изрично писмено съгласие
издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение. Условията по ал. 6 се
посочват в заповедта по ал. 1.
Съгласно утвърдената практика на ВАС и
административните съдилища, в производството по чл. 34 ЗСПЗЗ подлежат
на изследване следните законови предпоставки: да е възстановено право на
собственост върху земеделска земя, имотът да се ползва от лица, различни от
неговите собственици и това ползване да е без правно основание.
Със Заповед № РД – 19 – 04 –
249/24.10.2019г. на Директора на
Областна Дирекция „З.” – Варна, на осн. чл. 34, ал. 8
ЗСПЗЗ, са иззети от „Е.” ЕООД земеделска земя с площ от 7, 121 дка от ПИ с
идентификатор № ****, цялата с площ от 9, 661 дка, находяща
се в землището на с. ****, Община ****, Област Варна и земеделска земя с площ
от 25, 449 дка от ПИ № ****, целият с площ от 36, 673 дка, намираща се в
землището на с. ****, Община ****, Област Варна.
Със същата заповед за времето на неправомерното
ползване за стопанската 2018/2019г. е определено за плащане от търговеца средното годишно рентно плащане за землищата от общината през предходната
година, възлизащо на
сумата от 11 432, 07 лв., на осн. чл. 38, ал. 6
ЗСПЗЗ.
Така издадената заповед съставлява годен
административен акт, издаден от органа, чиято компетентност е установена в
закона, а именно Директорът
на областна дирекция „З.“ в предписаната от закона писмена форма.
Жалбата срещу акта е депозирана в законоустановения
срок и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Първото твърдение на жалбоподателя е за
нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК, тъй като
органът не го уведомил за започване на административното производство, факт,
който не е спорен между страните по делото. Действително, ответникът не е уведомил
изрично жалбоподателя за започването на административното производство.
Формално погледнато това е нарушение на административнопроизводствените
правила. Въпросът е могло ли е това нарушение да повлияе на съдържанието на
акта или довело ли е до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.
В конкретния случай, неуведомяването на
дружеството за започване на административно производство е лишило страната от
възможност да защити правата си, тъй като не са били изискани каквито и да било доказателства относно
ползването на реалните части от двата имоти, които не са индивидуализирани с
граници от поне три страни, което е довело и до неизясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, както предвижда чл. 35 АПК. Изложеното е
достатъчно основание да се направи извод за незаконосъобразност поради
съществено нарушение на административно
производствените правила при издаването й.
Условията по ал. 6 на чл. 34 ЗСПЗЗ не се
посочени в оспорваната заповед.
Независимо от горния извод, съдът счита, че
следва да се произнесе и по останалите оплаквания относно законосъобразността
на индивидуалния административен акт.
Страните не спорят, че ПИ № **** и ПИ № ****, находящи
се в землището на с. ****, Община ****, Област Варна, са включени в Държавния
поземлен фонд, факт, установен от неоспореното заключение на служебно
допуснатата СТЕ, въз основа на решение № 10 – 1/16.06.1998г. на ПК – ****.
Разпоредбата на чл. 47, ал. 8 ППЗСПЗЗ в редакцията й към
09.11.2018г. /ДВ, бр. 93 от 2018г./ сочи, че Общинските
служби по З. ежегодно извършват не по-малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния
поземлен фонд и информират областните дирекции "З." за състоянието и
ползването им. Проверките се извършват на терен и/или чрез данни от изготвено
пространствено сечение между имотите от картата на възстановената собственост
(КВС) или от кадастралната карта (КК) и парцелите, заявени за подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания на площ. Според чл. 47, ал. 9
ППЗСПЗЗ при установяване на неправомерно ползване на земи от ДПФ
съответните ОДЗ изискват изземването им по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ.
Анализът на двете норми сочи, че първата е основополагаща за започване на
производството по чл.
47, ал. 9 от правилника, който препраща към чл. 34 ЗСПЗЗ.
В чл. 34 ЗСПЗЗ е посочен административният ред за установяване на
неправомерното ползване на земеделски имот, собствеността върху който е
възстановена.
В титулната част на административния акт е посочено,
че заповедта е издадена във връзка с писмо изх. № 9166 – 57/26.09.2019г. на
МЗХГ, с което е изпратен списък с имоти от ДПФ, за които e констатирано,
че са заявени за подпомагане от ползватели за Кампания ДП 2019г без правно
основание, находящи се на територията на Област
Варна.
С писмо изх. № 9166 – 57/26.09.2019г. на Заместник-
министъра на З.то, храните и горите е изискана информация за заявените имоти от
ДПФ за подпомагане на схеми и мерки за директни плащания за Кампания 2019г.
В случая заповедта е издадена при нарушаване
на изискването за форма, визирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В нея като
единствено фактическо и правно основание за издаването й е посочено писмо на
МЗХГ, което не би могло да послужи за започване на производството по чл. 34 ЗСПЗЗ
във връзка с чл.
47, ал. 9 ППЗСПЗЗ и не съставлява й доказателство за изпълнение на
административния ред, разписан в чл. 34 ЗСПЗЗ. В конкретния казус административния орган,
за да постанови своя акт се е задоволил да посочи само като основание
констатирано неправомерно ползване от дружеството - жалбоподател на земеделски
имоти от ДПФ, идентифицирани с номер и реална част от имот без посочени
граници, което обаче не би могло да замести липсващите фактически основания на
административния акт.
На следващо място, съгласно чл. 34, ал.8 ЗСПЗЗ в случаите на
неправомерно ползване на земи от Държавния поземлен фонд, същите се изземват
със заповед на Директора на съответната ОД "З.". В този смисъл,
надлежното упражняване от административния орган на правомощието за издаване на
заповед за изземване по чл. 34, ал.8 ЗСПЗЗ включва кумулативното
наличие на две предпоставки - земеделски имот, включен в Държавния поземлен
фонд и имотът да се ползва неправомерно от друго лице. В случая е налице само една от посочените
предпоставки- имотът е земеделска земя, включена в ДПФ. Не се установява
наличието на другата необходима предпоставка- неправомерното ползване на имота.
Жалбоподателят твърди, че не е ползвал
имотите, посочени в заповедта, респ. реални части от тях, а административният
орган обосновава тезата, че търговецът е ползвал ПИ № **** и ПИ № ****, факт, установен
от представените орто – фото снимки, доказващи
съществуването на трайни насаждения, засадени от „Е.” ЕООД през предходни
стопански годни.
По делото е представено от ответника по жалбата писмо
от Държавен фонд „З.“ към което са приложени заявления на „Е.” ЕООД за
подпомагане по схемата Директни плащания на площ за стопанските 2015/2016, 2016/2017, 2017/2018 и
2018/2019г., касаещи имоти от ДПФ № 000143 и № 000145, находящи
се в землището на с. ****, Община ****.
Така представените писмени документи не установяват по
безсъмнен начин, че „Е.” ЕООД е
депозирал заявления за подпомагане по схемата Директни плащания на площ на ПИ № **** и ПИ № **** за стопанските
2015/2016, 2016/2017, 2017/2018
и 2018/2019г.
Дори и да се приеме, че жалбоподателят ги е заявил за
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за Кампания 2019г., въз
основа на информация, представена в табличен вид /л. 91 – 92/, която не е
придружена от друга писмена документация, то позитивен правен извод за
неправомерно ползване за стопанската 2018/2019г. не би могъл да бъде направен.
Изготвените орто-фото снимки
не представляват годни доказателства установяващи фактическото ползване на
реални части от двата имота. Тези снимки установяват единствено конкретното
състояние на имотите към момента на заснемане. Твърдението, че след като „Е.”
ЕООД е ползвало на годно основание двата имота, респ. реални части от тях,
засаждайки ги с праскови през предходни стопански години, то ползването им е
продължило и през стопанската 2018/2019г. почива на предположение, което не е
подкрепено с никакви допустими доказателствени средства и остава недоказано по
делото.
Отделно от изложеното, видно от заключението
на СТЕ, трикратният размер на средно годишното рентно
плащане възлиза на 342 лв. /дка, поради което евентуално дължимата сума би била
11 138, 94 лв., а не тази посочена в административния акт.
Целта на разпоредбата на чл. 34, ал. 6
ЗСПЗЗ е чрез парично обезщетение да се отстранят последиците от ползвана
без валидно правоотношение земеделска земя, което обезщетение удовлетворява
съответния собственик или ползвател на тази земя и валидира
това фактическо ползване, като препятства административното ѝ изземане.
Тази разпоредба не създава задължение за адресата на волеизявлението /лицето по
отношение на което е постановено изземването/. Той не е длъжен да я
заплати. Може да се съгласи с размера ѝ, при което лицето, в полза на
което се постановява изземване, не може да търси обезщетение за ползване без
основание по общия ред, а заповедта подлежи на незабавно изпълнение. При
наличието на спора относно размера на тези суми, както е в случая, въпросът
относно размера на обезщетението за ползването без основание, ще се реши пред
общите съдилища, съобразно правилата на гражданския закон /правилото на чл. 59 ЗЗД/. В производството, дори съдът да коригира размера на сумата по чл. 34, ал.
6 ЗСПЗЗ, заповедта в тази част няма да породи задължение у адресата ѝ да
я заплати. При влизане в сила на заповедта за изземване, лицето, в полза на
което е поставено изземването, ще може да търси обезщетение за ползването пред
гражданския съд /арг. в тази насока са изложени в
мотивите на Определение № 276 от 25.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2676/2013 г., IV г. о., ГК/.
По изложените съображения заповедта на директора на ОД
„З.“ - Варна е незаконосъобразна, защото не са спазени изискванията на чл. 34, ал. 1
ЗСПЗЗ, включително и нормите на чл. 26, чл. 34 и 35 АПК, което прави същата издадена и в
нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Това налага
отмяната й.
В тежест на Областна Дирекция „З.” – Варна следва да
бъдат възложени сторените от жалбоподателя разноски в размер на 1 360 лв.,
от които 280 лв. депозит за изготвяне на СТЕ и 1 080 лв. адвокатско
възнаграждение.
Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като уговореният и
заплатен хонорар е съобразен с минималните размери по чл. 8 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията на същата към 23.05.2017г., приложима към момента на сключване на
сключване на договора за правна защита и съдействие – 09.03.2020г. и с
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД 19 – 04 –
249/24.10.2019г. на Директора на Областна Дирекция „З.” – Варна, с която е
иззета, на осн. чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ от „Е.” ЕООД, ***
земеделска земя с площ от 7, 121 дка от ПИ с идентификатор № ****, цялата с
площ от 9, 661 дка, находяща се в землището на с. ****,
Община ****, Област Варна и земеделска земя с площ от 25, 449 дка от ПИ № ****,
целият с площ от 36, 673 дка, намираща се в землището на с. ****, Община ****,
Област Варна, както и в частта, с която, на осн. чл.
38, ал. 6 ЗСПЗЗ е определено средногодишно рентно
плащане в размер на 11 432, 07 лв.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция „З.” – Варна, представлявана от инж. Й.И.ДА ЗАПЛАТИ на „Е.” ЕООД, *** сумата от 1 360 лв.
/хиляда триста и шестдесет лева/,
представляваща сторени в настоящото производство съдебно - деловодни разноски,
на основание чл. 143, ал. 1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в
четиринадесетдневен срок от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: