Р Е Ш Е Н И Е
№148
гр.Пловдив, 28.01.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен
състав в публично заседание на втори декември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА
ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 6693/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 388560 – F418501/11.12.2018г., издадено от С.А. П., на длъжност з.д. на ТД НАП-П., с което
на Б.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.74, ал.1 от Закона за
счетоводството е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за
нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.
В жалбата и приложението към неа се
поддържа, че съгласно дружествения
договор, годишният финансов отчет се приема на общо събрание на съдружниците,
едва след което ***т може да извърши публикуване, като до момента на издаване
на наказателното постановление, са свивани две общи събрания – през месеците март
2018 и юни 2018, които не са проведени поради липса на кворум. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Ответната страна – ТД на НАП – П., чрез процесуалния си
представител – ****А. оспорва жалбата като сочи, че от разпита на *** безспорно
се доказва извършване на нарушението. Поддържа относно неполучената покана, че
съгласно предвиденото в ЗАНН, когато лицето не бъде намерено и след покана не
се яви, липсва законово задължение да бъде търсено, както и че жалбоподателят е
бил запознат, че ще му бъде съставен акт. Предлага наказателното постановление
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като
наказателното постановление е връчено на 09.10.2019г., видно от приложеното
известие за доставяне на същото, а жалбата е подадена до РС – П. чрез ТД на НАП
– П. на 14.10.2019г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Ето защо настоящата жалба следва да се
прецени като процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи
следното:
Жалбоподателят Б.Д.Т., ЕГН: ********** бил
*** на „Завод за запаметяващи устройства“ ЕООД, ЕИК:********* – търговец по
смисъла на Търговския закон и предприятие по смисъла на Закона за
счетоводството. Същият търговец извършвал дейност през 2017г., видно от
подадена в ТД НАП – П. годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКОП с вх.№
1600И0572414/18.03.2018г. и приложен към нея годишен отчет за дейността.
Жалбоподателят Т., в качеството си на управител на „Завод
за запаметяващи устройства“ ЕООД не публикувал годишен финансов отчет на същото дружество за 2017г.
в Търговския регистър към Агенция по вписванията до 30 юни на следващата
година, а именно – до 02.07.2018г. /30.06.2018г. и 01.07.2018г. били
неприсъствени дни/.
За горното обстоятелство ЦУ на НАП било
уведомено на 07.08.2018г. с писмо на Агенция по вписванията, която информация
била получена в ТД НАП – П. с писмо изх.№ 20-00-149/17.08.2018г. на ЦУ на НАП.
До жалбоподателя Т. било изпратено
„електронно съобщение“ да се яви за съставяне на АУАН.
На 08.10.2018г. свидетелят Ц.Г.К., в
качеството и на *** ******* по приходите в ТД НАП - П., съставила АУАН №
F418501/08.10.2018г. срещу Б.Д.Т., ЕГН: ********** за нарушение на чл.38, ал.1,
т.1 от Закона за счетоводството. Последният АУАН бил съставен в отсъствието на
Т. и повече от месец по-късно – на 15.11.2019г., препис от АУАН бил връчен на
същия ***. Въз основа на последния акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Ц.Г.К., която помни
случая и описва извършената проверка и сторените при същата констатации, както
и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля К. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания
се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите,
както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се
установява и от събраните по делото писмени доказателства – разпечатка от
информационна система на НАП – от която се установява начина на изпращане
покана за явяване за съставяне на АУАН, Покана с изх.№ 70-00-9631/22.08.2018г.
и известие за доставяне на същата, от които се установява, че покана да се яви
за съставяне на АУАН била изпратена до жалбоподателя била изпратена на хартиен
носител до ***, но последната била получена на 23.10.2018г. или след съставяне
на АУАН (08.10.2018г.).
Следва още да се посочи, че горната
фактическа обстановка по същество не е спорна между страните, не се оспорва от
жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът след запознаване с приложените по
дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
ЗМФ-610 от 03.07.2018г. на министъра на финансите – от която се установява
материалната компетентност на административнонаказващия орган, а тази на
актосъставителя следва от разпоредбата на чл.78, ал.1 от Закона за
счетоводството, в качеството и на инспектор по приходите в ТД НАП - П., то
съставените АУАН и съответно – издаденото въз основа последния НП не отговарят
на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на защита
на ****, предвид следното:
Установява се, че в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН,
АУАН е съставен в отсъствието на лицето, посочено като нарушител, без
същевременно да са налице предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН, а именно
- нарушителят да е известен, но не може
да се намери или след покана да не се яви за съставяне на акта.
В този смисъл съдът не констатира надлежно изпратена
покана до *** Т., макар да се събраха данни за изпращане на „електронно
съобщение“.
Тук следва да се отбележи, че съгласно чл.84 от ЗАНН,
доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на
призовки и съобщения, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния
кодекс. Съответните разпоредби на чл.178 – чл.182 от НПК не познават фигурата
на „електронно съобщение“, ето защо подобен ред на изпращане на съобщение е
неприложим в производството по ЗАНН.
Още следва да се съобрази, че макар все до *** да била изпратена покана да се яви за
съставяне на АУАН на хартиен носител, то същата била получена на 23.10.2018г.
или след съставяне на АУАН -
08.10.2018г..
В този смисъл не би могло да бъде подкрепено
становище, че съставяне АУАН в отсъствието на жалбоподателя, в нарушение на
чл.40, ал.1 от ЗАНН не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото
лицето има 3 - дневен срок от подписване на акта да представи писмени
възражения. Съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН – „Освен възраженията при съставяне на
акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени
възражения по него.“. Дори единствено от прочита на последната разпоредба е
видно, че предвидения в ЗАНН ред за съставяне на АУАН предвижда два отделни
процесуални момента, в които лицето, срещу което е съставен АУАН, може да стори
възражения и да представи доказателства във връзка с последния – при самото
съставяне на акта – съгласно чл.42, т.8 от ЗАНН, както и в тридневен срок от
подписването му – съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН. Очевидно е още, че при
съставяне на АУАН в на нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят е лишен
от първата си възможност, а именно – тази по чл. 42, т.8 от ЗАНН.
Следва да се посочи, че предвид ясно разписания в
чл.42, т.8 от ЗАНН и чл.44, ал.1 от ЗАНН процесуален ред, съвсем произволно би
се явило едно становище на съда в смисъл – дали и само възможността по чл.44,
ал.1 от ЗАНН се явява „достатъчна“ за да не бъдат съществено нарушени правата
на *** и други подобни. Нарушението реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН има формален
хакер и очевидно напълно спекулативно и не подлежащо на изследване е едно
предположение, че след като не е сторил възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, то жалбоподателят не би направил такива и ако присъстваше при съставяне
на акта, от която възможност в случая е бил незаконосъобразно лишен.
Така описаното нарушение на разпоредбата
на чл.40, ал.1 от ЗАНН следва да се прецени като такова от категорията
съществените процесуални нарушения, доколкото *** е лишен от правото му да
присъства при съставяне на АУАН и съответно – да даде обяснения и да направи
възражения както по реда на чл.42, т.8 от ЗАНН, а също и по чл.44, ал.1 от ЗАНН, доколкото последният жалбоподател не се явява и редовно уведомен за
съставения срещу него АУАН.
Последното съществено процесуално
нарушение мотивира отмяната на обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
Единствено за пълнота следва да се посочи,
че по делото се установяват достатъчно данни, че жалбоподателят Б.Д.Т. е
осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.38, ал.1, т.1 от
Закона за счетоводството – за това, че на 03.07.2018г., в гр.П., в качеството
си на *** на „Завод за запаметяващи устройства“ ЕООД – търговец по смисъла на
Търговския закон и предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, не
публикувал годишен финансов отчет на същото дружество за 2017г. в Търговския
регистър към Агенция по вписванията до 30 юни на следващата година. В този
смисъл неотносими са причините, поради които отчета не е бил публикуван,
включително – дали е проведено своевременно общо събрание, задължението и
съответно – отговорността за което е изцяло на ***.
Въпреки горното и с оглед вече посочените съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на
защита на жалбоподателя, то разглежданото наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 388560 –
F418501/11.12.2018г., издадено от С. А. П., на длъжност заместник директор на
ТД НАП-П., с което на Б.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.74,
ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за
нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.
Решението подлежи на
обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото
е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.П., на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оргинала!
М.Т.