М О Т И В И:

 

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимите, както следва:

1.Против подсъдимия Б.С.М., ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ характер, а именно:

На 24.10.2016г. в гр.Плевен, в съучастие като помагач с лицето Я.Г.М. *** също като помагач, умишлено улеснил М.Д.Я. от гр.***последния в качеството му на извършител и в кръга на службата му в качеството му на длъжностно лице - *** в ***, с местоизпълнение на служебните си задължения в *** магазин на ***, присвоил чужди движими вещи, поверени на М.Д.Я. да ги пази и управлява – 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв. и 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Rose Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв., всичко на обща стойност 1560,00лв., представляващи движими вещи от продажба на изплащане, собственост на ***-гр.***, с членове на управителния съвет – ***от гр.***и *** от ***, представлявани в Република България от *** от гр.***, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по чл.310, ал.1, във вр. с чл.309, ал.1 от НК – съставяне на неистински честни документи – договор за продажба на изплащане с №*** с посочен титуляр ***от *** и Приложение с №1 и допълнение към Приложение №1 към договор №***, Приложение №2 към описания договор, 1бр. приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство - 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв., 1бр. приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство - 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Rose Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв., като неистинските частни документи са употребени за да се докаже, че съществува правно отношение между ***от *** и ***-гр.***Престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.

 

2.Против подсъдимия Я.Г.М., ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ характер, а именно:

На 24.10.2016г. в гр.Плевен, в съучастие като помагач с лицето Б.С.М. *** също като помагач, умишлено улеснил М.Д.Я. от гр.***последния в качеството му на извършител и в кръга на службата му в качеството му на длъжностно лице - *** в ***, с местоизпълнение на служебните си задължения в *** магазин на ***, присвоил чужди движими вещи, поверени на М.Д.Я. да ги пази и управлява – 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв. и 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Rose Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв., всичко на обща стойност 1560,00лв., представляващи движими вещи от продажба на изплащане, собственост на ***-гр.***, с членове на управителния съвет – ***от гр.***и *** от ***, представлявани в Република България от *** от гр.***, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по чл.310, ал.1, във вр. с чл.309, ал.1 от НК – съставяне на неистински честни документи – договор за продажба на изплащане с №*** с посочен титуляр ***от *** и Приложение с №1 и допълнение към Приложение №1 към договор №***, Приложение №2 към описания договор, 1бр. приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство - 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв., 1бр. приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство - 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Rose Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв., като неистинските частни документи са употребени за да се докаже, че съществува правно отношение между ***от *** и ***-гр.***.

Престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.

 

3.Против подсъдимия М.Д.Я., ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ характер, а именно:

На 24.10.2016г. в гр.Плевен, в качеството си на длъжностно лице – *** в ***, с местоизпълнение на служебните си задължения в *** магазин на ***, в кръга на службата си, в съучастие като извършител с лицата Я.Г.М. *** и Б.С.М. *** – двамата в качеството им на помагачи, присвоил чужди движими вещи, поверени му да ги пази и управлява – 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв. и 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Rose Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв., всичко на обща стойност 1560,00лв., представляващи движими вещи от продажба на изплащане, собственост на ***-гр.***, с членове на управителния съвет – ***от гр.***и *** от ***, представлявани в Република България от *** от гр.***, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по чл.310, ал.1, във вр. с чл.309, ал.1 от НК – съставяне на неистински честни документи – договор за продажба на изплащане с №*** с посочен титуляр ***от *** и Приложение с №1 и допълнение към Приложение №1 към договор №***, Приложение №2 към описания договор, 1бр. приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство - 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв., 1бр. приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство - 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Rose Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв., като неистинските частни документи са употребени за да се докаже, че съществува правно отношение между ***от *** и ***-гр.***.

Престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Обвинител Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, изпращат представител – наблюдаващия делото прокурор ***.

Подсъдимият Б.С.М., редовно призован, се явява лично. За него се явява адв. Ц.Б., защитник от Досъдебното производство, редовно призована.

Подсъдимият Я.Г.М., редовно призован, се явява лично. За него се явява адв. Л.Н., защитник от Досъдебното производство, редовно призован.

Подсъдимият М.Д.Я., редовно призован, се явява лично. За него се явява адв. В.Б., защитник от Досъдебното производство, редовно призована.

Ощетеното юридическо лице ***, редовно призовано, не се представлява.

По делото е депозирана молба от страна на ощетеното юридическо лице ***за конституиране като граждански ищец.

Съдът счита, че макар и своевременно предявена, следва да се остави без уважение, тъй като разглеждането на предявения иск ще доведе до отлагане на делото, ще забави и затрудни наказателния процес, което и без друго е с фактическа сложност. Ето защо съдът счете, че следва да бъде оставено без уважение искането на ощетеното юридическо лице за приемане на предявените от тях граждански иск за съвместно разглеждане в настоящото производство. Те биха могли да потърсят правата си по реда на ГПК.

Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.

Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимите.

На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.

Председателят на състава прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.

Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.

Защитниците на подсъдимите – адв. Ц.Б., адв. Л.Н. и адв. В.Б. изразиха становището напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заявиха, че желаят делото да мине на съкратено съдебно следствие по реда на глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, като на основание чл. 252 от НПК, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.

ПОДСЪДИМИТЕ Б.С.М., Я.Г.М. И М.Д.Я., изразяват съгласие с казаното от защитника по въпросите по чл. 248 от НПК.

Съдът като изслуша становището на страните и след съвещание намери следното:

Делото е подсъдно на настоящия Съд.

Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, респективно на ощетеното юридическо лице.

Налице е основанието за разглеждане на делото по реда на особените правила, предвидени в НПК, а именно - за разглеждането му по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с оглед изявлението на страните.

Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.

Не се налага изменение на мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия.

Не се налага събирането на нови доказателства и следва да се пристъпи към разглеждане на същото веднага след приключване на разпоредителното заседание.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК, Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съставът на Съдът приема следното:

1.Делото е подсъдно на Съда.

2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и ощетеното юридическо лице.

4.С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.

6.Не се налага изменение на мярката за неотклонение „Подписка”, взета спрямо подсъдимите Б.С.М., Я.Г.М. и М.Д.Я..

7.Не се налага събирането на нови доказателства.

8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се насрочва дата за призоваване, нито да се призовават свидетели и вещи лица.

Съдът посочи , че Определението подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен съд – Плевен в седемдневен срок, считано от днес.

Съдът, като взе предвид становището на защитниците на подсъдимите намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:

Първата - служебно от съда.

Втората - по искане на подсъдимите.

В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът счете, че искането на подсъдимите чрез техните защитници е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимите.

На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в частност на подсъдимите.

Подсъдимите Б.С.М., Я.Г.М. и М.Д.Я. признават изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заявиха съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Изразиха и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимите  Б.С.М., Я.Г.М. и М.Д.Я.  правата и по чл. 371 от НПК и ги уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.

Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимите Б.С.М., Я.Г.М. и М.Д.Я., дали признават изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали са съгласни да не се събират доказателства за тези факти.

Отговорът на подсъдимия Б.С.М.:

„Признавам се за виновен, съжалявам за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства  за тези факти. “

Отговорът на подсъдимия Я.Г.М.:

„Признавам се за виновен. Не желая да се събират допълнителни доказателства за факти изложени в обвинителния акт. Известни са ми тези доказателства и не ги оспорвам. Известно  ми е, че самопризнанието ще се ползва  при  постановяване на  присъда.“

Отговорът на подсъдимия М.Д.Я.:

„Признавам се за виновен. Не желая да се събират допълнителни доказателства за факти изложени в обвинителния акт. Известни са ми тези доказателства и не ги оспорвам. Известно  ми е, че самопризнанието ще се ползва  при  постановяване на  присъда.“

При това положение след като съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимите направиха в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът след като се убеди, че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.

След даване ход на съдебното следствие и прочитане на заключителната част на обвинителния акт от прокурорът, съдът запита подсъдимите дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и желаят ли да дадат обяснения по обвинението.

Отговорът на подсъдимите Б.С.М., Я.Г.М. и М.Д.Я. бе следния:

„Разбирам обвинението за какво е. Признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.”

Съдът на основание чл. 283 от НПК прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в досъдебно производство № Д-245/2017г. по описа на РП – Плевен, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.

След като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.

Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.

При направените от подсъдимите, цялостно признание на фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на престъпното деяние, при възведената правна квалификация по отношение на подсъдимите.

Пледира подсъдимите Б.С.М., Я.Г.М. и М.Д.Я. да бъдат признати за виновни, като им бъде наложено наказание, при условията на чл.58а НК, с предложение за определянето му по отношение на подсъдимия Я.М. и М.Я. наказание лишаване от свобода под минимума педвиден в закона, като се приложи и институтът на чл. 66 НК и  на това основание, изпълнението на наложеното наказание на подсъдимите М. и Я. се отложи с 3 години изпитателен срок, а по отношение на подсъдимия Б.М. да се наложи наказание лишаване от свобода към минимума предвиден в закона, което да се изтърпи ефективно.

Представителят на държавното обвинение счита, че на осн. чл. 55, ал. 3 от НК не следва да се налага на подсъдимите по лекото предвидено наказание, което се предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, както и да не се налага предвиденото в чл. 37 от НК – лишаване от права.

Защитникът на подсъдимия Б.М. , при проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание за всички факти по обвинението, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание. В тази насока се позовава на процесуалната разпоредба и следващото от това приложение на чл. 58а НК, като моли за определяне на наказание в размер на предвидения минимум, да не се налага наказанието глоба, лишаване от права по чл. 37 от НК, както и конфискация до ½ от имуществото на подсъдимия.

Подсъдимият Б.М. поддържа казаното от защитника си, като моли за налагане на минимално наказание, което законът предвижда.

Защитникът на подсъдимия Я.М. – адв. Н. изразява становище, че подсъдимият Я.М. следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление. Моли съда да му наложи минимално наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55 от НК, като същото бъде отложено на осн. чл. 66 от НК, с минималния изпитателен срок.

Подсъдимият Я.М. поддържа позицията на защитника си и моли за минимално наказание, което законът предвижда.

Защитникът на подсъдимия М.Я. – адв. Б. изразява становище, че подсъдимият М.Я. следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление. Моли съда да му наложи минимално наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55 от НК, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с три години изпитателен срок.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди  в същия,  следното:

С трудов договор № ***г. /лист 31-32 от том ІІІ/ сключен в гр. ***, подсъдимият М.Д.Я. бил назначен в „М.“ ЕАД – С. на длъжността „Търговски консултант“, направление „Продажби на частни клиенти“, с място на работа във всички *** магазини на територията на гр. ***и с клауза за изпитване в полза на дружеството, за срок от 6 месеца.

Дружеството „М.“ ЕАД – С. се представлявало от членовете на управителния съвет – ***от гр. ***и *** от ***, представлявани в Република България от *** от гр. ***.

На база посочения договор, на 07.06.2016г. подсъдимият М.Д.Я. постъпил на работа в магазин на дружеството, находящ се в гр.***, ***.

С допълнително споразумение № ***г. към визирания договор, подсъдимият М.Д.Я. бил назначен на длъжност „Търговски консултант“, направление „Продажби на частни клиенти“. С длъжностна характеристика, която подсъдимият подписал при сключването на договора, наред с множество други задължения, му било вменено и следното:

- Предлага и продава продуктите и услугите на ***, според конкретните нужди на клиентите.

- Да носи пълна имуществена отговорност като материално отговорно лице съгласно чл. 207, ал. 1 от Кодекса на труда за дълготрайните активи по смисъла на българското законодателство и стоково-материални ценности, получени и/или издадени от служителя в съответния/-те магазин/-и. При констатирана липса да отговаря спрямо Работодателя за причинената липса в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи – от деня на откриване на липсата.

- Да носи материална отговорност за събирането, съхраняването, разходването или отчитането на парични или материални ценности от продажбата на стоки, услуги или продукти на компанията“.

- Да осигурява безпроблемно приемане на плащания, като улеснява максимално процеса на разплащане и боравене с необходимите документи.

- Да не предприема действия, които биха довели до финансови загуби за компанията или клиентите. Да не предоставя услуги/продукти на лица, за които има съмнения, че няма да заплащат предоставените им услуги/продукти. Да уведомява прекия си ръководител при съмнения за опит за злоупотреби от страна на трети лица.

- Да отговаря за правилното водене и издаване на всички видове първични счетоводни, съпътстващи клиентските плащания.

При упражняване на визираната дейност, на подсъдимите бил предоставен достъп до всички мобилни апарати, които се продавали в магазина. Според вътрешната организация в магазина, тези апарати стояли или в складово помещение, до което неограничено имали достъп всички служители, на които бил предоставен достъп сами да взимат апарати предмет на сключваната сделка – продажба на изплащане или продажба в брой. На работните им места стояли само апаратите, които били най-продавани за конкретен период или са в промоция. При сключване на сделка за мобилно устройство, продавач консултантите безпрепятствено взимали съответния модел от склада до който им бил подсигурен достъпа, без да се налага да питат управителя в магазина или да отбелязват в конкретен дневник това обстоятелство.

Тъй като всяка продажба се въвеждала в компютърната система, софтуерния продукт сам я отбелязвал като продадена и отчислена от наличните активи на дружеството.

В задължението на подсъдимия М.Я. влизало единствено при приключване на работната смяна да запише в бележка съответните продажби и да отчете услугите, за които е сключил договори – мобилна карта, телевизия или интернет. 

След като започнал работа в магазина посочен по-горе, подсъдимият М.Д.Я. не изпълнявал стриктно цитираните задължения, вменени му с длъжностната характеристика. Същият извършвал продажби на мобилни устройства и сключвал договори за предоставяне на услуги на възрастни хора и психично болни, придружавани от лица от ромски произход, като по този начин създавал условия за причиняване финансови загуби на *** и лично обогатяване на трети лица, включително на себе си.

За извършени такива деяния, многократно били подавани сигнали до свидетеля ***– експерт в отдел „Корпоративна сигурност“ към ***. Последния имал достъп до видео-охранителните камери в магазина и чрез преглед на записите сам се уверявал в истинността на сигналите, като по един от тях дори се наложило заедно с подсъдимия М.Я. да дава сведения в 09-то РУ-***.

През този период подсъдимият М.Я. се запознал с подсъдимия Б.С.М. ***. При проведена среща между тях подсъдимият М.Я. поискал от подсъдимия Б.М. да намира хора, които да са клиенти на ***, за предпочитане да са психично болни и да му съобщава имената им. След това в магазина на *** да отиде друго лице, което да се представя за именно такъв клиент, с когото подсъдимият М.Я. лично да сключи неистински договор за продажба на изплащане на 2бр. мобилни устройства, а после да си поделят мобилните апарати с цел лично обогатяване, като задължението за изплащане да остане за психично болния клиент.

През месец септември 2016 г. подсъдимият М.Д.Я. решил да промени местоживеенето си в гр.Плевен и с оглед дадената му възможност с трудовия договор, който е подписал да работи във всички магазини на *** в страната, бил назначен в магазин находящ се в ***.

След като се преместил да работи в този магазин, подсъдимият М.Д.Я. продължил да поддържа контакти с подсъдимия Б.С.М. ***. Последният споделил за описаната по-горе възможност за обогатяване на вуйчо си – подсъдимия Я.Г.М. *** и поискал от него да намери човек с психично заболяване, който да има сключен договор с ***.

Подсъдимият Я.Г.М. се сдобил и с данните и абонатния номер на СИМ картата към *** на ***от ***, който имал психично заболяване, но ползвал мобилни услуги на *** и го съобщил на подсъдимия Б.М., а той на свой ред на подсъдимия М.Д.Я..

Последните двама се договорили на 24.10.2016г. в магазина на *** находящ се в ***, да отиде лице, което да се представи за ***, и с когото подсъдимият М.Я. да сключи неистински договор за продажба на изплащане на 2бр. мобилни телефони, които след това да си поделят, а задължението за изплащането им да остане за нищо не подозиращият ***от гр.***.

В изпълнение на горното, на 24.10.2016г. подсъдимият Б.М. повикал свидетеля ***от гр.***, с когото се познавали и предварително имали уговорка срещу сумата от 200 лв. да закара с таксито което управлявал него и подсъдимия Я.Г.М. до гр.Плевен. На същия заявил само, че от гр.Плевен ще вземе 2бр. мобилни телефони, без да му обяснява механизма за получаването им.

Около обяд на 24.10.2016г. свидетелят ***и подсъдимите Б.М. и Я.М. били вече в гр.Плевен. Там намерили офиса - магазин на ***, за който подсъдимият М.Я. им обяснил преди това и спрели в близост до него, за да имат видимост към входа. Тогава подсъдимият Б.М. по мобилния си телефон изпратил СМС съобщение на подсъдимия М.Я., че са пред магазина. Чрез мобилна комуникация между тях подсъдимият М.Я. обяснил, че трябва да изчакат, докато от офиса на *** излезе клиентка - руса жена, след което подсъдимият Я.М. да влезе при него за да подпише договорите и да вземе телефоните. Всичко това подсъдимият Б.М. го разяснил на подсъдимия Я.М. и малко след това последния влязъл в офиса. Там подсъдимият М.Я. съставил  чрез попълване на типова бланка генерирана от компютърната система ползвана от мобилния оператор, договор за продажба на изплащане №***от 24.10.2016г. на 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв. без ДДС и 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Rose Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв. без ДДС. Използвайки данните на клиентите на *** присъстващи в електронния регистър на мобилния оператор, в договора подсъдимия М.Я. въвел личните данни на ***от с. ***, посочен като купувач.

Към договора подсъдимият М.Я. изготвил за двата мобилни телефона и съответни Приложение №1 относно условия за ползване на тарифни планове *** безкрай 2XL и *** безкрай М 3XL; допълнение към Приложение №1 – Избор на условия за роуминг тарифен план ***; Приложение №2 към договора – погасителни планове за изплащане на телефоните със съответни лихви, 1бр. приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство - 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв., 1бр. приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство - 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Rose Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв.. 

След като изготвил всички тези документи подсъдимият М.Я. ги разпечатал на принтер и ги предоставил на подсъдимия Я.М. за подписи, като сам положил подписите си в тях на мястото за оператор в графите „продавач“ и „предал“.

Подсъдимият Я.М. ги подписал, като собственоръчно изписал имената на ***и платил първоначалната вноска според изискванията на договора. След това подсъдимият М.Я. дал на подсъдимия Я.М. двата нови мобилни телефона, а договорът със съпътстващите го други документи описани по-горе, използвал в отчета си за деня пред работодателя си в ***-***, за да докаже наличието на визираното правоотношение - сключена сделка за продажба на изплащане на двата мобилни телефона, по която се е разпоредил с тях, като ги е предал на клиента. 

След като излязъл от офиса на ***, подсъдимият Я.М. предал двата мобилни телефона на подсъдимия Б.М..

Малко по-късно подсъдимият М.Я. излязъл от офиса на *** и се срещнал с подсъдимия Б.М.. Последния дал единия от телефоните на подсъдимия М.Я., който го оставил в автомобила си марка „Рено“ паркиран зад офиса. След това подсъдимите се разделили, като подсъдимият Б.М. още същия ден продал останалия при него телефон на непознато лице в гр.***, а подсъдимият М.Я. се разпоредил с другия телефон по неустановен при разследването начин.

С оглед въведените в *** правила за уведомяване на клиентите за избрания или променения абонаментен план по съответните договори за мобилни услуги и продажба на мобилни устройства, още на следващия ден свидетелят ***от с.*** обл.*** получил СМС съобщение от мобилния оператор. Учуден за причините поради които му изпращат такова съобщение, свидетелят ***посетил офис на *** и установил, че на негово име има сключен описания по-горе договор за изплащане на 2бр. мобилни апарати. Тъй като никога не е сключвал такъв договор в гр.Плевен и видимо подписа и почерка в договора и съпътстващите го други документи не били положени и изписани от него, подал възражение в офис на *** в гр.Дупница и депозирал жалба в РУ-Дупница.

На база извършена проверка по случая, и оперативно издирвателни мероприятия от органите на полицията при РУ-Дупница установили съпричастността към деянието на подсъдимите Б.М. и Я.М.. В снети им обяснения двамата подробно разказали начина по който са осъществили деянието в съучастие с подсъдимия М.Я.. В тази връзка преписката била изпратена по компетентност в РП-Плевен, където е приета и е било образувано настоящото досъдебно производство.

В хода на досъдебното производство били назначени 3 броя съдебно-почеркови експертизи.

Видно от заключенията по същите /лист от №168 до №187 от том ІІІ по делото и лист № 89 до № 95 от том ІV по делото/, подписите за „продавач“ и „предал“ в  договор за продажба на изплащане №***от 24.10.2016г. на 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***и 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Rose Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***, са положени от подсъдимия М.Д.Я., а подписите и почерка в същите договори на местата за „купувач“ и приел, не са положени от свидетеля ***, а от подсъдимия Я.М..

В хода на досъдебното производство по реда на Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ и на основание чл.159а от НПК е изискано от РС-Плевен Разпореждане, с което е дадено разрешение за предоставяне на информация от предприятия предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и др. услуги. На предоставената информация от предприятия предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и др. услуги е изготвен оперативен анализ, от който е видна комуникацията между подсъдимите, чрез ползваните от тях мобилни телефони към момента на деянието.

С цел разкриване на обективната истина, в хода на разследването по реда на ЗЕС е изискана информация и за активността в мрежите на мобилните оператори на инкриминираните вещи - 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***и 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Rose Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***.

От предоставената информация е установена активността на мобилен апарат „iPhone6s 16GB Rose Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***, включително ползвателят му - свидетелката ***от гр.***. При проведения й разпит същата заявила, че телефона е подарък от приятеля й – свидетеля ***от гр.***. В показанията си последния заявил, че го е закупил от непознато лице в гр.***, без сведения за знанието му, относно начина на придобиване. Въпреки това, в хода на разследването било извършено разпознаване на лица по реда на НПК, при което обаче свидетелят ***не разпознал лицето от което е закупил телефона.

Визирания мобилен телефон „iPhone6s 16GB Rose Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***, бил доброволно предаден от свидетелката ***и приложен по делото като веществено доказателство към последната корица на том ІV от делото.

На база приложените по делото трудов договор №***г. /лист 31-32 от том ІІІ/ сключен в гр.***, и длъжностна характеристика с подробно описани по-горе задължения, в хода на разследването е констатирано, че подсъдимият М.Д.Я. е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б.“б“ от НК, тъй като на същият е било възложено да изпълнява със заплата временно, а след това и постоянно работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество - материални ценности – мобилни устройства, за които да отговаря спрямо работодателя си - юридическо лице „М.“ ЕАД – С.

В хода на разследването безспорно е установено още, че подсъдимият М.Я. именно в посоченото по-горе качество на длъжностно лице е съставил неистински частни документи - договор за продажба на изплащане №***от 24.10.2016г. на 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***и 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Rose Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***; Приложение №1 относно условия за ползване на тарифни планове *** безкрай 2XL и *** безкрай М 3XL; Приложение №2 към договора – погасителни планове и приемо-предавателни протоколи за закупени крайни устройства, като върху типова бланка генерирана от компютърната система ползвана от ***-***собственоръчно е попълнил данните на свидетеля ***от с.*** обл.Кюстендил, и е  придал  вид на договора, че той  изхожда от посоченото в него лице за купувач, а след това го предоставил за подпис на подсъдимия Я.М. знаейки, че това не е лицето чиито лични данни е въвел в договора, и сам е поставил подписа си за „продавач“ и „предал“, удостоверявайки, че именно със свидетеля ***от с.***, обл. Кюстендил е подписал договор и именно на него е предал двете мобилни устройства. Т.е. подсъдимият М.Я. в качеството си на длъжностно лице е съставил неистински частни документи, като за целта бил умишлено улеснен от подсъдимия Я.М., който е положил подписа и имената на мястото за „купувач“ от името на свидетеля ***, тъй като им придал вид, че представляват конкретни писмени изявления на последния и го употребил след това в отчета си за деня пред ръководните органи на ***, за да докаже, че съществува правно отношение между свидетеля ***от *** и ***-гр.***.

С това си деяние подсъдимият М.Я. осъществил обективните и субективни признаци на престъплението предвидено в чл.310, ал.1, вр. с чл.309 от НК за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода до пет години“, като същото е осъществено със съучастието на обвиняемия Я.М., без чиято помощ не би могло да бъде осъществено.

При разследването безспорно е установено, че от обективна страна подсъдимият М.Я. реално е имал фактическа власт върху 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***и 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Rose Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***, тъй като те са му връчени в съставомерното качество на длъжностно лице - „Търговски консултант“ - направление „Продажби на частни клиенти“  и поверени му да ги пази и управлява. Същите са били собственост на „М.“ ЕАД – С. и подсъдимият М.Я. е имал задължението да се разпорежда с тях единствено в рамката на задълженията му по длъжностна характеристика.

С това си деяние подсъдимият М.Я. реално извършил разпоредителни действия с чужди материални ценности, с което невъзстановимо е лишил собственика от тях и е облагодетелствал себе си и подсъдимия Б.М..

Т.е. в хода на разследването е констатирано наличие на специалното съставомерно отношение между подсъдимия М.Я. и присвоеното имущество, тъй като същото е било у него по служба, във връзка с осъществяване на неговите служебни задължения.

Съобразена в случая е и съществуващата съдебна практика в тази насока /Решение №339/1972г., І н.о./, според което, кога работникът или служителят има качеството на длъжностно лице, се определя от основната му трудова функция и правата и задълженията, които има, а не от начина, по който му е връчено или поверено общественото имущество за пазене и управление, или пък от начина, по който се определя размерът на трудовото му възнаграждение. Според ТР№73/1974г., т.5, не  е необходимо връчването или поверяването на имуществото да е станало с формален писмен акт, достатъчно е длъжностното лице да е встъпило в изпълнение на функциите си по пазене и управление на имуществото.

От друга страна в хода на разследването е установено, че подсъдимият М.Я. не би могъл да извърши деянието без помощта на подсъдимия Я.М.. Същият първо е предприел умишлени действия за търсене на лице с психично заболяване, което да е клиент на ***, да го съобщи на подсъдимия Б.М., за да стане достояние на подсъдимия М.Я., а след това се е явил в офиса - магазина на *** в гр.Плевен при последния, за да положи подписите и имената на свидетеля ***, в изготвените от подсъдимия М.Я. документи, и да изнесе от офиса двете мобилни устройства.

В тази връзка е констатирано, че подсъдимият Я.М. умишлено е улеснил подсъдимия М.Я. да извърши деянието.

По отношение на подсъдимия Б.М. в хода на разследването безспорно е установено, че с действията си също умишлено е улеснил подсъдимия М.Я. да извърши престъпното деяние, като след поетия ангажимент да намери лице с психично заболяване, което да е клиент на ***, с помощта на подсъдимия Я.М. се е сдобил с такова и го съобщи на подсъдимия М.Я.. След това лично е подсигурил лице - подсъдимия Я.М., който да се яви в офиса на *** при подсъдимия М.Я., за да подпише договора и съпътстващите го документи, да изнесе от там мобилните устройства, а след това да предаде едното от тях на подсъдимият М.Я..

Т.е. с фактически действия подсъдимите Я.М. и Б.М. са допринесли за извършване на престъпление чрез създаване на условия, които са благоприятствали подсъдимия М.Я., като тримата са действали с общ умисъл, насочен към осъществяване на користната им цел, да присвоят чужди материални ценности, с което невъзстановимо да лишат собственика от тях и да облагодетелстват себе си.

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 НПК.

Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът  изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се  цениха направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия, подкрепени от приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред - чл. 283, във вр. чл. 373 НПК писмени доказателствени средства. Гласните доказателства, са пряко и косвено са относими към фактите, релеванти за обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи  и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимите Б.С.М., Я.Г.М. и М.Д.Я. признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви  доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на присъдата.

  От правна страна, съдебният състав е мотивиран да приеме следното:

 Анализът на фактическата обстановка, изведена  в хипотезата на чл. 373, ал. 3 НПК, сочи за безспорно установено осъществяването от страна на подсъдимите  Б.С.М., Я.Г.М. и М.Д.Я. деяние, което от обективна и субективна страна, консумира изцяло признаците на престъпния състав по чл. 202, ал.1, т.1, във вр. с чл. 201, вр. чл.20, ал.4 от НК.

Доказано е безспорно от обективна страна, че:

1.Подсъдимия Б.С.М. на 24.10.2016г. в гр.Плевен, в съучастие като помагач с лицето Я.Г.М. *** също като помагач, умишлено улеснил М.Д.Я. от гр.***последния в качеството му на извършител и в кръга на службата му в качеството му на длъжностно лице - *** в ***, с местоизпълнение на служебните си задължения в *** магазин на ***, присвоил чужди движими вещи, поверени на М.Д.Я. да ги пази и управлява – 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв. и 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Rose Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв., всичко на обща стойност 1560,00лв., представляващи движими вещи от продажба на изплащане, собственост на ***-гр.***, с членове на управителния съвет – ***от гр.***и *** от ***, представлявани в Република България от *** от гр.***, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по чл.310, ал.1, във вр. с чл.309, ал.1 от НК – съставяне на неистински честни документи – договор за продажба на изплащане с №*** с посочен титуляр ***от *** и Приложение с №1 и допълнение към Приложение №1 към договор №***, Приложение №2 към описания договор, 1бр. приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство - 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв., 1бр. приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство - 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Rose Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв., като неистинските частни документи са употребени за да се докаже, че съществува правно отношение между ***от *** и ***-гр.***2. Подсъдимия Я.Г.М. на 24.10.2016г. в гр.Плевен, в съучастие като помагач с лицето Б.С.М. *** също като помагач, умишлено улеснил М.Д.Я. от гр.***последния в качеството му на извършител и в кръга на службата му в качеството му на длъжностно лице - *** в ***, с местоизпълнение на служебните си задължения в *** магазин на ***, присвоил чужди движими вещи, поверени на М.Д.Я. да ги пази и управлява – 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв. и 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Rose Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв., всичко на обща стойност 1560,00лв., представляващи движими вещи от продажба на изплащане, собственост на ***-гр.***, с членове на управителния съвет – ***от гр.***и *** от ***, представлявани в Република България от *** от гр.***, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по чл.310, ал.1, във вр. с чл.309, ал.1 от НК – съставяне на неистински честни документи – договор за продажба на изплащане с №*** с посочен титуляр ***от *** и Приложение с №1 и допълнение към Приложение №1 към договор №***, Приложение №2 към описания договор, 1бр. приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство - 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв., 1бр. приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство - 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Rose Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв., като неистинските частни документи са употребени за да се докаже, че съществува правно отношение между ***от *** и ***-гр.***.

3. Подсъдимия М.Д.Я. на 24.10.2016г. в гр.Плевен, в качеството си на длъжностно лице – *** в ***, с местоизпълнение на служебните си задължения в *** магазин на ***, в кръга на службата си, в съучастие като извършител с лицата Я.Г.М. *** и Б.С.М. *** – двамата в качеството им на помагачи, присвоил чужди движими вещи, поверени му да ги пази и управлява – 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв. и 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Rose Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв., всичко на обща стойност 1560,00лв., представляващи движими вещи от продажба на изплащане, собственост на ***-гр.***, с членове на управителния съвет – ***от гр.***и *** от ***, представлявани в Република България от *** от гр.***, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по чл.310, ал.1, във вр. с чл.309, ал.1 от НК – съставяне на неистински честни документи – договор за продажба на изплащане с №*** с посочен титуляр ***от *** и Приложение с №1 и допълнение към Приложение №1 към договор №***, Приложение №2 към описания договор, 1бр. приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство - 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв., 1бр. приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство - 1бр. мобилен апарат „iPhone6s 16GB Rose Gold MAT 35 23м“ със сериен номер ***на стойност 780,00лв., като неистинските частни документи са употребени за да се докаже, че съществува правно отношение между ***от *** и ***-гр.***.

Съществен обективен елемент от състава на изпълнителното деяние  по чл. 202 НК, респ. основният –по чл. 201 НК, се явява и отношението на дееца към предмета на престъпното посегателство –чуждо /обществено или частно/ имущество - пари, вещи и др., които се намират в негова фактическа и/или юридическа власт и въздействието което той оказва върху тях, последните субсумиращи действия по своенето им /присвояването/, каквото е разбирането в трайното установената съдебна практика.

   При формираната доказателствена основа и направено самопризнание, на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, пряко и категорично е установено авторството на деянието, както и неговата изпълнителна форма, при даденост в съвкупните си обективни признаци. Ето защо съдът счете, действията на подсъдимият за съставомерни от обективна страна и покриват квалифицираният състав на длъжностно присвояване, съобразно правната квалификация на обвинението -  чл. 202, ал.2, т.1, във вр. с чл. 201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

     Като пълнолетно лице, подсъдимият е годен субект на наказателна отговорност.

     От субективна страна, деянието подсъдимият извършил виновно, при пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. При наличие на интелектуалния волевия елемент, съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал неговите последици и пряко целял тяхното настъпване. Умисълът от негова страна е явно и несъмнено обективиран в действията и проявите му, включително и последващите действия по прикриване деянието. От тук и изводът, че съзнавал естеството и значението на фактическото деяние, следователно и признаците на престъплението и неговите обществено опасни последици – пряко целени от подсъдимия, като настъпването на същите се явяват неизбежен резултат от проявата му, достатъчно за обосноваване на пряк умисъл. В подкрепа на изложените изводи, съдът цени, както гореобсъдените факти, така и направените самопризнания, в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК.

По изложените до тук съображения, съдът призна подсъдимите за виновни в извръшването на престъпление по чл. 202, ал.1, т.1, във вр. с чл. 201, вр. чл.20, ал.4 от НК.

Относно наказанието:

Предвид приключването на наказателното производство по особения ред на съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК, обвързван от императивната разпоредба на чл.373,ал.2 НПК, съдът определи следващото се наказание при условията на чл. 58а НК.

Причини за извършване на престъплението от страна на подсъдимите Б.С.М., Я.Г.М. и М.Д.Я. са ниската степен на обществено съзнание и правна култура на подсъдимите, както и незачитането от тяхна страна на правовия ред в страната.

При определяне наказанието на подсъдимите  Б.С.М., Я.Г.М. и М.Д.Я., съдът съобрази  степента на обществената опасност на деянието и на подсъдимите.

Съдът обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието, както и с оглед на използваната от подсъдимите възможност за предварително изслушване, както и направеното от тях самопризнание, по реда на чл. 371 т.2 от НПК.

Смекчаващи вината обстоятелства- съдът приема като такива- младата възраст на подсъдимите, искреното им съжаление за извършеното, направените пълни самопризнания.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимите Б.С.М., Я.Г.М., М.Д.Я., съдът приема като такива- незачитане на правовия ред, неуважение на  общоприетите ценности в обществото, а по отношение на подсъдимия Б.М. взе предвид и миналите му осъждания

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази със задължението по чл. 373, ал.2 от НПК и приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, съгласно която съдът определя наказанието, ръководейки се от общите разпоредби в НК – чл. 55 от НК и така определеното наказание се намалява с 1/3.

При така отчетените обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия Б.С.М. наказание "Лишаване от свобода“ в размер на 4 /четири/ месеца и 15 /петнадесет/ дни, което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, е намалено с 1/3 и съдът е определил наказание лишаване от свобода в размер на 3 /три/ месеца,  което да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален общ режим.

На осн. чл. 55, ал. 3 от НК, съдът не наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание в чл. 202, ал. 3 от НК/лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, както и конфискация на имущество/.

Наказанието е съобразено със степента на обществената опасност на деянието и личността на дееца, като съдът намира, че  с оглед специалната и генерална превенция и преди всичко предвид предходната съдимост на подсъдимия Б.С.М., същият следва да бъдат изолирани от обществото за известен период от време.

 Предвид превеса на смекчаващите  наказателната отговорност обстоятелства, в конкретния случай, съдът счита, че наказание “Лишаване от свобода “ за срок от 3 /три/ месеца, което е към минимално предвидения от правната норма размер, би било необходимо и достатъчно за постигане на целите на чл.36ал.1 от НК,  като  наказание в  по-висок размер не би било съответно на извършеното.

При така отчетените обстоятелства, съдът наложи на подсъдимите Я.Г.М. и М.Д.Я. наказание "Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца и 15 /петнадесет/ дни, което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, е намалено с 1/3 и съдът е определил наказание лишаване от свобода в размер на 3 /три/ месеца, което на основание чл. 66, ал. І  от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, предвид обстоятелството, че подсъдимите Я.Г.М. и М.Д.Я.  са неосъждани.

На осн. чл. 55, ал. 3 от НК, съдът не наложи на подсъдимите Я.Г.М. и М.Д.Я.  кумулативно предвиденото наказание в чл. 202, ал. 3 от НК/лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, както и конфискация на имущество/.

Основният критерий за съразмерност на едно наказание лишаване от свобода, което следва да се наложи, е справедливостта.

На първо място, с така наложеното наказание на подсъдимите Я.Г.М. и М.Д.Я., съдът цели да въздействува предупредително върху извършителите на престъплението. Няма доказателства по делото, от които да се направи изводът, че подсъдимите следва да бъдат продължително време изолирани от обществото и да бъдат предпазени за един дълъг период от време.

Неизбежно, но не твърде строгото определеното наказание, ще има за  своя последица да мотивира подсъдимите Я.Г.М. и М.Д.Я., към спазване на законите и добрите нрави.

 С този невисок размер на определеното наказание, съдът намира, че то ще допринесе за осъществяване на генералната и специалната превенция и най-вече със своята неизбежност, така определеното наказание, без излишна строгост, ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите Я.Г.М. и М.Д.Я.  към спазване на законите на Република България, поради което и съдът приложи разпоредбата на условното осъждане, тъй като са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. І от НК, а именно – подсъдимите Я.Г.М. и М.Д.Я.  не е са осъждани на наказание лишаване от свобода, поради което и съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК. Така отложеното наказание ще има за основна задача да превъзпита подсъдимите Я.Г.М. и М.Д.Я.  и да действува като възпиращ фактор на подсъдимите Я.Г.М. и М.Д.Я.  във връзка с евентуално бъдещо престъпно поведение.

С така наложеното наказание ще се постигнат генералната и специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК. С отлагането на наложеното наказание- лишаване от свобода, ще изиграе ролята на  възпиращ фактор по отношение на подсъдимите Я.Г.М. и М.Д.Я. за извършване на други престъпления и ще действува преди всичко предупредително върху тях и ще им отнеме възможността да извършват други престъпления под заплахата, че ако бъдат извършени в изпитателния срок и са налице всички условия на чл. 68, ал. І от НК, те ще трябва да изтърпят и наложеното им по настоящето производство, наказание от 3 месеца  лишаване от свобода.

Освен това, с така определеното наказание, съдът счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимите Я.Г.М. и М.Д.Я., да започнат нов живот, като спазва законите в страната.

Освен това, така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимите Я.Г.М. и М.Д.Я. е наложено наказание за извършеното от тях престъпление, каквато е и основната функция на съда, но от друга страна, вида и размера на наложеното наказание е съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на подсъдимите Я.Г.М. и М.Д.Я., с оглед на неговата справедливост.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимите Б.С.М., Я.Г.М. и М.Д.Я. да заплатят направените деловодни разноски в размер по на 164,99 лв. за всеки един по отделно по сметка на ОДМВР – Плевен.

 

С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този размер.

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: