Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………
гр. Радомир, 13.12.2019 г.
Районен съд-Радомир, гражданска колегия,
ІІІ-ти състав, в публично заседание на тринадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
При секретаря: Теменуга Пацова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 313 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е по предявен иск от В.С.Г. с ЕГН ********** *** чрез пълномощника му адв. А. – ПАК против Ж.Я.Г., с ЕГН ********** *** и Р.С.Г.-К., с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че ищеца и ответниците са наследници по закон на С. С.Г., починал на 07.12.2018 г., като първата ответница е негова преживяла съпруга, а ищеца и втората ответница са негови деца. Твърди, че на 20.10.2015 г. наследодателя на страните, заедно с първата ответница, като продавачи и втората ответница като купувач е сключен договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № .., том .., рег. № .., дело № ../2015 г., по силата на която наследодателя на ищеца и първата ответница, продали на втората ответница, следния недвижим имот:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в населената част на с. Г.Д., общ. Радомир, обл. Перник, с площ от 1500 кв.м., съставляващ парцел ХІІ-, в квартал по регулационния план на с. Г.Д., одобрен със заповед № ІІІ-от 1981 г., при граници: улица, парцел ХІІІ-.., парцел ХХІ-, парцел ХХІІ-… зелена площ, ведно с ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛНА СГРАДА със застроена площ от 46 кв.м., построена в описания по-горе поземлен имот.
Твърди, че сключеният договор за продажба на недвижим имот е нищожна сделка, поради противоречието й със закона и поради невъзможен предмет, тъй като по описаният в нотариалния акт УПИ, съставляващ парцел ХІІ-.., в квартал .. по регулационния план на с. Г.Д., одобрен със заповед № ІІІ-../1981 г., към момента на влизане в сила на ЗУТ е бил с неуредени сметки по регулация за придаваеми по регулация места от съседни имоти към този парцел, по силата на дворищно-регулационния план. Излага доводи, че неуредените регулационни сметки не били уредени и заплатени и в срока по § 6 от ПР на ЗУТ, поради което договора бил сключен в противоречие с § 6, ал.5 от ПР на ЗУТ. Сочи, че тъй като договора е сключен в нарушение на § 6, ал.5 от ПР на ЗУТ, то и имота предмет на продажбата не може да бъде предмет на гражданския оборот, респ. предмет на прехвърлителна сделка.
В обстоятелствената част на иска излага доводи, че и посочената в договора двуетажна масивна жилищна сграда от 46 кв.м. не е изградена на място, като за нейното строителство бил одобрен проект и издадено строително разрешение № 2/22.03.1983 г., за което твърди, че е било издадено от некомпетентен орган – техник, вместо от главния архитект, и при липса на компетентност, поради което се позовава на неговата нищожност и иска от съда на основание чл.17 от ГПК, да упражни контрол върху соченото строително разрешение, като го прогласи за нищожно или алтернативно да приеме, че същото е нищожен административен акт, без правни последици. Твърди, че построената в имота вилна сграда не отговаря на одобрения архитектурен проект, тъй като е построена при съществени отклонения от него, вкл. в отклонение на строителното петно, което е било определено за нейното построяване при действието на ЗТСУ (отм.), поради което сочи, че същата е незаконен строеж и за сградата не е бил признат режим на търпимост по реда на ЗУТ, не е издавано удостоверение за търпимост на същата, преди да се сключи договора за продажба. Поради изложеното счита, че договорът за продажба е нищожен, поради противоречието му със закона и поради невъзможен предмет. Излага доводи, че поради нищожността на договора за продажба, същият не е породил своите правни последици и втората ответница не е станала собственик на недвижимите имоти, описани в процесния нотариален акт, като страните са придобили спорния имот по наследяване от наследодателя – Стоян С.Г. при съответните идеални части.
Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на 1/6 ид. ч. по наследяване от С.С.Г., починал на 07.12.2018 г. от следните имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен номер № .., в квартал .. по регулационния план на с. Г.Д., одобрен със заповед № ІІІ-… от 1981 г., за който е бил отреден парцел ХІІ-.., в квартал .. по регулационния план на с. Г.Д., одобрен със заповед № ІІІ-144 от 1981 г., при граници: улица, парцел ХХІ-.., парцел ХХІІ-… и зелена площ и за който съгласно § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ е отпаднало отчуждителното действие на дворищно-регулационния план, одобрен през 1981 г. за придадените места по регулация към този парцел и ВИЛНА СГРАДА, построена в посочения по-горе поземлен имот, като му се присъдят направените по делото разноски.
В срока за отговор, ответниците Ж.Я.Г. и Р.С.Г. - К. чрез пълномощника си адв. Д.Ж. са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили изцяло предявеният иск, като твърдят, че в исковата молба неправилно и неточно се интерпретират фактите и релевантните към тях правни норми. Оспорват твърденията на ищеца за нищожност на сделката поради противоречие със закона, като твърдят, че по скица процесният имот е с площ от 1,666 дка, а с договора за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № .., том .., рег. № ..., дело № ../2015 г., продавачите са прехвърлили 1,500 дка, колкото са придобили от държавата на 23.06.1998 г., като по този начин е продадена само частта от действителната собственост, както е била към момента на закупуване на имота. Излага доводи, че нормата на § 6, ал.5 от ПР на ЗУТ забранява да се извършват сделки за разпореждане с дворищно-регулационен парцел, за който не са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато такива обезщетения се предвиждат, но твърди, че съгласно § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезли в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищно-регулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях, се прекратяват автоматично, поради което твърди, че забраната не се отнася до собственото на имота място, за което е отреден дворищно-регулационен парцел.
В съдебно заседание ищеца чрез пълномощника си адв. А., поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответниците чрез процесуалния си представител адв. Ж., оспорват предявения иск, като чрез пълномощника си и в депозирани по делото писмени бележки, молят съда да постави решение, с което иска да бъде отхвърлен, като им се присъдят направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приложения по делото договор за продажба на недвижим имот – частна държавна
собственост по реда на глава .. от ЗДС и § 1 от ПЗР на ПМС № 235 от 19.09.19..
г., Стоян С.Г. е закупил държавен недвижим имот, представляващ урегулиран
парцел ХІІ-..., целия с площ от 1500 кв.м., находящ се в кв. .. по плана на с. Г.Д.,
при съседи: улица, парцел ХІІІ-.., парцел ХХІ-... В закупения недвижим имот с
договор за отстъпване право на строеж (сервитут) върху държавна земя от
10.08.1982 г. се установява, че ОНС е отстъпил на С. С.Г. право на строеж за
построяване на вила върху държавен урегулиран парцел ХІІ-..., в кв... по плана
на с. Г.Д., като с договор от 07.12.1982 г. СД “Изграждане на селищни системи”
се е задължило да поеме изпълнението на технически контрол и ръководство на
сградата – вилна сграда тип М2/80 г. в с. Г.Д.. Не е спорно между страните, че
сградата е построена в имота.
По делото са
приложени строително разрешение № 2 от 22.03.1983 г., от което се установява,
че на С. Г. е позволено строене на масивна вила по типов проект, върху 46
кв.м., в кв…., парцел ХІІ-.., за което е дадена и
строителна линия. Този факт се установява, от приложения и неоспорен от
страните протокол № 2 от 22.03.1983 г.
От приложения по
делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том .., рег. №
.., дело № ../2015 от 20.10.2015 г. се установява Стоян С.Г. и първата Ж.Я.Г.
са продали на втората ответница – Р.С.Г. – К. следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в населената част на с. Г.Д., общ. Радомир, с площ от
1500 кв.м., съставляващ парцел ХІІ-..., в кв... по регулационния план на с. Г.Д.,
одобрен със заповед № ІІІ-… от 1981 г., при граници: улица, парцел ХІІІ-..,
парцел ХХІ-..., парцел ХХІІ-... и зелена площ, ведно с построената в имота
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛНА СГРАДА със застроена площ от 46 кв.м., за продажната
цена от 5800 лева, която продавачите са получили, като последните си запазили
вещното право да ползват продадения недвижим имот, заедно и поотделно,
безвъзмездно и до края на живота си.
Не се спори, че
продавачът С. С.Г. е починал на 07.12.2018 г., като след смъртта си е оставил
за свои законни наследници ищецът – негов син, и ответниците
Ж.Я.Г. – съпруга и Р.С.Г. – К. – дъщеря. Този факт се установява по безспорен
начин от приетото по делото удостоверение за наследници от 18.01.2019 г.
От изслушаната,
приета и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза и допълнителна
такава се установява, че съгласно регулационния план на с. Г.Д., одобрен със
заповед № ІІІ-144 от 1981 г., към парцел ХІІ-..., в квартал .., по
регулационния план на с. Г.Д., одобрен със заповед № ІІІ-.. от 1981 г. има
придаваеми по регулация места от други имоти, като от имот № .. е придадено по
регулация място с площ от 46 кв.м., обозначено от вещото лице на скица на
придаваемите места между букви А-Б-В-А и от имот за озеленяване обозначен с
точки Г-Д-Е-Г с площ от 23 кв.м. – в зелен цвят, изчертана към първоначалното
заключение. В заключението вещото лице е посочило, че в Община Радомир нямат
данни за заплащане на придаваемите места по регулация, като УПИ ХІІ-..., в кв...
в цифров модел е с площ от 1666 кв.м. Според заключението имота предмет на
договор за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост от
23.06.1998 г. е идентичен с имота по нотариален акт № ../20.10.2015 г., като се
покриват като земя. При извършена от вещото лице проверка в Община Радомир,
същият не е установил наличие на преписка за незаконен строеж досежно имота предмет
на нотариалния план, като за процесния УПИ има само един одобрен регулационен,
застроителен и кадастрален план, който е от 1981 г., одобрен със заповед №
ІІІ-144 от 27.03.1981 г. Вещото лице не е установило документ кога
дворищно-регулационния план е влязъл в сила, поради което е приел, че същият е
влязъл в сила, и е установил, че няма други действащи дворищно-регулационни
планове освен този от 1981 г.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства,
както и изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно-техническата
експертиза и допълнителна такава.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, но преди съдът да се произнесе по
същество на иска, следва да се произнесе по
релевираните в исковата молба възражения за нищожност на процесния договор,
както и искането му за осъществяване на косвен съдебен контрол върху издаденото
разрешение за строеж.
Не се спори, че страните са наследници на Стоян С.Г., който приживе е закупил недвижимия имот предмет на нотариален акт № .., том .., рег. № .., дело № ../2015 г., което е станало по време на брака му с първата ответница – Ж.Я.Г.. Поради това процесния имот е придобит от наследодателя в режим на съпружеска имуществена общност, и същият е бил съсобствен между него и първата ответница. Не се спори, че строителното разрешение е издадено на наследодателя за построяване на вила, а този факт се установява по безспорен начин от приетото по делото разрешение за строеж. Тъй като строителното разрешение е издадено на наследодателя на страните приживе, то и липсва правен интерес у ищеца да иска осъществяване на косвен съдебен контрол върху същото по реда на чл.17, ал.2 от ГПК, поради това, че ищецът е наследник по закон на Стоян Г. и неговото положение, е като да би бил жив наследодателя. С оглед на това издаденото строително разрешение би ползвало и ищеца, в случай че е съсобственик по наследство на процесния имот. Ето защо съдът не може да осъществи косвен съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2 от ГПК досежно оспореното строително разрешение. В допълнение следва да се посочи и това, че вещото лице, макар да е посочило в СТЕ, че изградената сграда в имота се различава от одобрения проект, то е посочило, че същата отговаря на строителните правила и нормативи, което са се прилагали при действието на ЗТСУ (отм.), както и при сега действащите нормативи по ЗУТ. С оглед на това твърденията на ищеца, че сградата е незаконна останаха недоказани.
В исковата молба, ищецът твърди, че имота предмет на нотариален акт № .., том .., рег. № .., дело № ../2015 от 20.10.2015 г., към датата на неговата продажба е бил с неуредени регулационни сметки, поради което и не би могъл да бъде предмет на сделка, като сключения договор за покупко-продажба е нищожен, поради противоречие със закона. Твърденията на ищеца в тази насока останаха недоказани, тъй като от приетата и неоспорена от страните СТЕ се установява по безспорен начин, че имота предмет на договор за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост от 23.06.1998 г. е идентичен с имота по нотариален акт № .., том .., рег. № .., дело № ../2015 от 20.10.2015 г. В действителност от заключението на СТЕ се установява, че към имота има придадени места по регулация, които не са заплатени, но не се установи, имота да е бил продаден първоначално на наследодателя с тези придаваеми места. Не се установи и кога са били придадени тези места към процесния имот, поради което и не може да се приеме, че имота предмет на обективираната в нотариален акт № .., том .., рег. № .., дело № ../2015 от 20.10.2015 г. покупко-продажба е осъществена с недвижим имот, с неуредени регулационни сметки, поради което и не може да се приеме, че договора противоречи на закона, а от тук не е налице и нищожност на извършената разпоредителна сделка.
По иска
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК:
Искът по чл.124, ал.1 от ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. С оглед изричната разпоредба на чл.124, ал.1 от ГПК, установителния иск за собственост е допустим само при наличие на правен интерес от предявяването му. В конкретния случай, от твърденията в исковата молба, че ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост на процесния имот следва извода, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването на иск по чл.124, ал.1 от ГПК. При постановяване на определението си по реда на чл.140 от ГПК съдът е сторил доклад по реда на чл.146 от ГПК, като е указал, че в тежест на ищеца по делото е да докаже чрез способа на главно и пълно доказване качеството си на собственик, съобразно придобивното правно основание на процесният недвижим имот.
Какво вече бе посочено не е спорно между страните, че същите са наследници по закон на Стоян С.Г., който приживе, заедно със своята съпруга се е разпоредил с придобития от него недвижим имот, представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в населената част на с. Г.Д., общ. Радомир, обл. Перник, с площ от 1500 кв.м., съставляващ парцел ХІІ-..., в квартал .. по регулационния план на с. Г.Д., одобрен със заповед № ІІІ-.. от 1981 г., при граници: улица, парцел ХІІІ-.., парцел ХХІ-..., парцел ХХІІ-... и зелена площ, ведно с ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛНА СГРАДА със застроена площ от 46 кв.м., построена в описания по-горе поземлен имот, като е продал същия на втората ответница. Не се спори и че покупко-продажбата е обективирана в нотариален акт № .., том .., рег. № .., дело № ../2015 от 20.10.2015 г. и с оглед недоказаността на твърденията за нищожност на същия, то и следва да се приеме, че същият не доказа да е съсобственик на съответната 1/6 ид.ч. от имота. Поради това и предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответниците имат право на разноски, като с оглед представения по делото списък на разноските същите са направили разноски за експертиза в размер на 225.00 лева, а ответницата Р.С.Г. е направила и разноски в размер на 1200 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени върху ищеца.
Воден от горното,
Радомирският районен съд
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.Г. с ЕГН ********** *** против Ж.Я.Г., с ЕГН ********** *** и Р.С.Г.-К., с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на 1/6 ид. ч. по наследяване от Стоян С.Г., починал на 07.12.2018 г. от следните имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен номер № ..., в квартал .. по регулационния план на с. Г.Д., одобрен със заповед № ІІІ-… от 1981 г., за който е бил отреден парцел ХІІ-..., в квартал .. по регулационния план на с. Г.Д., одобрен със заповед № ІІІ-.. от 1981 г., при граници: улица, парцел ХХІ-..., парцел ХХІІ-... и зелена площ и за който съгласно § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ е отпаднало отчуждителното действие на дворищно-регулационния план, одобрен през 1981 г. за придадените места по регулация към този парцел и ВИЛНА СГРАДА, със застроена площ от 46 кв.м., построена в имота, предмет на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том .., рег. № .., дело № ../2015 от 20.10.2015 г.
ОСЪЖДА В.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Ж.Я.Г., с ЕГН ********** *** и
Р.С.Г.-К., с ЕГН ********** *** сумата в размер на 225.00 (двеста двадесет и
пет) лева, представляваща разноски за експертиза.
ОСЪЖДА В.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.С.Г.-К., с ЕГН ********** *** сумата в размер на 1200.00 (хиляда и двеста) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПкОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
вярно с оригинала,
секретар:/И.С./