Р
Е Ш Е Н И Е
№ 915 12.03.2020
година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХVI граждански състав
На двадесети февруари две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретаря Станка Атанасова
изслуша докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 6709/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, с която е предявил срещу ответника З.Х.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, обективно съединени искове с правно основание чл.
124, ал. 1 във вр. с чл. 422 от ГПК, за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца сума в общ размер от 1617,80 лева, дължима на основание договор
за паричен заем № 3076857/10.11.2017 год., сключен между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт” АД, което вземане кредитодателят е прехвърлил на цесионера - ищец
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД и представляваща сбор от 754,35 лева –
главница; 115,88 лева – договорна лихва за периода 10.12.2017-05.11.2018 год.;
36 лева – такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането; 640,42 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение за
периода 09.01.-05.11.2018 год. и 71,15 лева – обезщетение за забава за периода
11.12.2017г.-06.05.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от
754,35 лева, начиная от 07.05.2019 год. до окончателното й изплащане, които
вземания съставляват предмета на Заповед за изпълнение № 1806/08.05.2019 год.
по ч. гр. д. № 3513/2019 год. на БсРС. Претендира присъждане и на направените в
заповедното и в исково производство разноски. Към исковата молба са представени
писмени доказателства.
Излагат се твърдения, че между
„Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника М. е сключен договор за паричен заем №
3076857/10.11.2017 год., за сума в размер от 800 лева, с дължимост на договорна
лихва и обезщетение за забава. По договора са извършени частични плащания, а
задълженията по него са станали изискуеми на 05.11.2018 год., с изтичане на
срока му. С договор за цесия от 16.11.2010 год. и Приложение № 1/01.08.2018
год. вземанията по договора за заем са прехвърлени в полза на заявителя.
Ответникът е уведомен за цедирането с писмо, изпратено с известие за доставяне.
Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който
оспорва иска. Счита, че договорът за заем е частично нищожен, тъй като в него
има множество неравноправни клаузи, които противоречат на ЗПК и ЗЗП, поради
което трябва да се изплати само чистата стойност на кредита. За сключването на
договора са използвани нелоялни търговски практики.
Предвид доказателствата и закона,
съдът намира следното:
Приети като доказателства по делото са
Предложение за сключване на договор за паричен заем от 10.11.2017г. и договор
за паричен заем № 3076857/10.11.2017 год. от съдържанието, на които се
установява, че въз основа на отправено до „Изи Асет Мениджмънт” АД предложение
от страна на ответника З.Х.М., на 10.11.2017г. между страните е бил сключен
договор за паричен заем с предмет предаване в собственост на З.Х.М. в
качеството й на заемател на сума в размер на 800 лева срещу задължението й да я
върне на „Изи Асет Мениджмънт” АД на 12 месечни погасителни вноски, считано за
периода от 10.12.2017г. до 05.11.2018г., всяка в размер на 77,99 лева.
Представен е Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД и Приложение
№1/01.08.2018г., от съдържанието, на които става ясно, че вземането на „Изи
Асет Мениджмънт” АД към ответника З.Х.М. по договор за паричен заем №
3076857/10.11.2017 год., е било прехвърлено на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД. Приложено е и пълномощно по силата, на което „Изи Асет Мениджмънт”
АД е упълномощило „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД с правото да уведоми
длъжниците по цедираните съгласно Рамковия договор от 16.11.2010г. вземания,
както и уведомлението на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД до длъжника З.Х.М..
Видно е от данните по делото, че писмото с уведомлението не е било връчено на
ответника, поради което БРС намира, че то следва да се счита за връчено с
връчване на исковата молба на особения представител в хода на исковото
производство – чл.235, ал.3 ГПК. Фактът, че ответникът се представлява от
особен представител не е пречка за връчване на уведомлението за цесията.
Особеният представител действа по делото от името на ответника. Той може да
противопоставя на ищеца всякакви възражения, отблъскващи иска – както
процесуални, така и материалноправни /например възражение за давност/. След
като особеният представител може да релевира всякакви възражения, логично е, а
и равенството на страните в процеса го изисква той да е адресат на заявления от
страна на ищеца, които са материалноправни по същността си и водят до изменение
на спорното право, като тези възражения могат да се вземат от съда предвид по
чл.235, ал.3 ГПК. Разбира се, особеният представител може да приема само такива
заявления на ищеца, които са свързани с предмета на делото, тъй като той има
представителна власт само за този спорен предмет. Да се приеме друго значи
изцяло да се попречи на ищеца да реализира правата си като кредитор и до голяма
степен да се обезсмисли фигурата на особения представител. Нарушава се и
равенството в процеса, след като ищецът няма да може да отправя заявления,
свързани със спорното право до представителя на ответната страна, докато
последната ще може чрез същия този представител да отправя всякакви възражения
и заявления. Ето защо БРС счита, че няма пречка съобщението за цесията да се
връчи на особения представител. В случая е налице такова връчване, поради което
цесията е произвела действие по отношение на длъжника.
В исковата молба се съдържа
признание, че ответникът е заплатил сумата от 132.87 лева, от които 45.65 лева
главница, договорна лихва – 20 лева, такса разходи – 9 лева и неустойка за
неизпълнение – 58, 22 лева.
При негова доказателствена
тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплащал в срок
уговорените вноски на ищеца, поради което следва да се приеме, че останалите
суми, уговорени с договора, не са платени.
Процесният договор попада под
уредбата на ЗПК. Настоящият състав приема, че договорът е недействителен на
осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.12 от ЗПК. Това е така, защото видно от
процесния договор, погасителният план, включен в договора не отговаря на императивното изискване да
„съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи“. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, а нормата на чл.23 от ЗПК сочи, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо съдът намира за
установено по делото качеството на ищеца на кредитор на ответника, но предвид
констатираната недействителност на договора сключен по ЗПК, извършената цесия в
полза на ищеца следва да бъде зачетена само за чистата стойност на заема
/кредита/, не за лихвата, неустойката
или други разходи по него.
По делото са представени
доказателства, че чистата стойност по заема
/кредита/ предоставен на ответника е 800 лева. След като в случая
процесният договор е недействителен, длъжникът трябва да върне само главницата,
която е получил. Ищецът сам е заявил в
исковата си молба, че част от сумите са платени впоследствие от ответника, като
общата сума, която се признава, че е платена е в размер на 132.87 лева. Следователно
неизплатената част от чистата стойност предоставена по ЗПК на ответника е
сумата от 667.13 лева, в която част искът за главница се явява основателен и
следва да бъде уважен, ведно с дължимата законна лихва, считано от подаване на
заявлението на 07.05.2019 год. до окончателното изплащане на сумата. Искът за
главница следва да бъде отхвърлен за горницата до 754,35 лева. За сумите,
представляващи договорна лихва, такса разходи за извънсъдебно събиране на
вземането, неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение и мораторна лихва, претенцията, по изложените по-горе съображения,
следва да се отхвърли, като неоснователна.
При този изход и с оглед претенцията на ищеца
за присъждане на направените по делото разноски следва да се осъди на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да му заплати сумата от 291.80 лева, съобразно
уважената част от иска.
При това се налага извода, че се
дължат и част от направените в заповедното производство разноски в размер на 33.96
лева, които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
По изложените съображения,
Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***, дължи
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б., част от сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1806/08.05.2019г.
по ч.гр.д. № 3513/2019г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от
667.13 лева, представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем №
3076857/10.11.2017 год., сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията
по който са цедирани на „Агенция по събиране на вземания” ООД, съгласно договор
за цесия от 16.11.2010г. и приложение № 1 към него от 01.08.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението – 07.05.2019г.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница в останалата му част над уважения размер
от 667.13 лева до пълния претендиран такъв
от 754,35 лева и останалите исковете за установяване дължимостта на сумата от 115,88
лева – договорна лихва за периода 10.12.2017г.-05.11.2018 год., сумата от 36
лева – такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането, сумата от 640,42
лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
за периода 09.01.-05.11.2018 год. и 71,15 лева – обезщетение за забава за
периода 11.12.2017г.-06.05.2019 год.
ОСЪЖДА З.Х.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от
Д. Б. Б., сумата от 291.80 лева (двеста деветдесет и един лева и осемдесет
стотинки), представляваща направени деловодни разноски по гражданско дело № 6709/2019г.
на БсРС и сумата от 33.96 лева (тридесет и три лева и деветдесет и шест
стотинки), представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 3513/2019г. по описа
на РС-Бургас.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
СА