РЕШЕНИЕ
№ 703
гр. гр. Хасково, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640101438 по описа за 2021 година
Предявен е от Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, бул.“***“ №*,
Булстат *********, представлявана от директора на ОПУ-Хасково Р. И. Л., чрез
адв.В. П., против ЗК “ЛЕВ ИНС” АД със седалище и адрес на управление
гр.София, район Студентски, бул.”*************” №***, ЕИК *********,
представляван от М. С. М. - Г. и П. В. Д.-изпълнителни директори, обективно
съединени искове с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането КЗ/
във връзка с чл.429 ал.2 т.2 от КЗ и чл.86 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
В исковата молба се твърди, че във връзка с настъпило застрахователно
събитие на 06.11.2017г. на път I – 5 „Хасково – Кърджали“, при км. 294+300
дясно, на около 300м. след кръгово кръстовище в посока гр.Хасково,
констатирано с протокол за ПТП от същата дата – 06.11.2017г. на МВР, били
причинени имуществени щети на Агенция „Пътна инфраструктура“ – Областно
пътно управление-Хасково, като била увредена предпазна еластична ограда с
дължина 8,5м. линейни. С претенция за нанесена щета, описана в писмо изх.№53-
00-1083/08.11.2017г., ОПУ-Хасково уведомил ответника ЗК „Лев инс“ АД за
настъпилото застрахователно събитие. Впоследствие в застрахователното
дружество била образувана преписка по щета №2601-1000-00-17-7493/2017г. От
1
ОПУ-Хасково съставили количествено-стойностна сметка, в която били описани
причинените им действителни щети, изразяващи се в увреждане на 8,50линейни
метра предпазна еластична ограда, като общата стойност на щетата, включваща
транспортните разходи и монтажа била в размер на 752,50лв. Същата била
приложена заедно с протокола за ПТП и със снимков материал към
уведомителното писмо – претенция на ОПУ-Хасково.
Обстоятелствата и причините за настъпилото ПТП, съгласно описанието по
протокола за ПТП, била загуба на контрол над превозното средство
/“*************“ с рег.№*******/ от водача Х. С. З., при което автомобила
излиза отдясно по посока на движението и се удря в крайпътната предпазна
еластична ограда /мантинела/, от което произлизали материалните щети. Към
момента на настъпване на застрахователното събитие – 06.11.2017г. за МПС-то
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между
собственика на автомобила „***“ АД, гр.София, и ЗК „Лев инс“ АД – полица
№BG/22/117001296045, със срок на валидност от 18.05.2017г. до 17.05.2018г. За
нанесените щети ОПУ-Хасково с писмо от 08.11.2017г. уведомило
застрахователното дружество, че следва да бъде изплатено застрахователно
обезщетение за нанесените щети на пътя, представляващ републикански път –
публична държавна собственост. До момента не било постъпило плащане в
Агенция „Пътна инфраструктура“, а срокът за произнасяне и плащане по щетата
изтекъл, поради което за ищеца възниквал правен интерес от завеждане на
настоящия иск за изплащане на обезщетение за сумата от 930,50лв., от която
752,50лв. – главница и 178лв. – лихва за забава за периода от 07.11.2017г. до
24.06.2021г. За нанесените щети на АПИ било налице виновно поведение от
страна на водача на МПС, който се движел с несъобразена скорост с пътните
условия, в резултат на което реализирал ПТП с материални щети.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което на
основание чл.432 ал.1 от КЗ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумите
от 492,72лв. – главница, представляваща нанесените имуществени щети в
резултат на настъпилото събитие, и 181,47лв. – лихва за забава за периода от
07.11.2017г. /датата на увреждането/ до 24.06.2021г. /датата на подаване на
исковата молба/, както и законната лихва върху главницата от момента на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло иска по основание и размер. Твърди, че ищецът не
2
представил изисканите му документи, с което възпрепятствал произнасянето на
застрахователя и определяне на справедливо застрахователно обезщетение.
Ответникът постановил отказ да изплати търсеното застрахователно обезщетение.
Оспорва се предявения иск и по размер, като се твърди, че същият е завишен и не
отговаря на действително претърпените вреди. Претендирало се обезщетение по
цени, които не отговаряли на пазарните към момента на настъпване на събитието
и не се отчитала степента на овехтяване на увреденото имущество.
Предвид гореизложеното се твърди, че не са налице предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което иска бил неоснователен. Оспорват се изцяло и
исковете за присъждане на лихви.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното :
От протокол за ПТП № 1577496/ 06.11.2017 г., съставен от ******** при
РДВР, Сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР – Хасково, е видно, че
произшествието е станало на 06.11.2017 г., в 13 часа, по ПП I 5 на около 300м. от
кръгово кръстовище до магазин „Технополис“ в посока гр.Кърджали. В протокола
е описано, че участник – лек автомобил „*************" с peг. № *********,
управляван от Х. С. З., поради движение с несъобразена скорост с пътните
условия, водачът губи контрол над МПС, излиза отдясно по посока на движението
и се удря в крайпътно съоръжение, като реализира ПТП с материални щети. В
протокола за ПТП е отразено, че управлявания от участник 1 л.а. има
задължителна застраховка „Гражданска отговорност", сключена с ответното
дружество по полица № BG/22/117001296045, със срок на валидност от 18.05.2017
г. до 17.05.2018 г. За втори участник в ПТП в протокола е посочено Областно
пътно управление. Отразени са видимите щети по МПС, а именно охлузвания по
предна броня. Отразено е също така, че е деформирана около 10 метра еластична
ограда /мантинела/ и 2 броя метални колчета. Отразена е и схема на ПТП-то.
Спрямо водача на л.а. е взето отношение с АУАН № 009039 за нарушение по
чл.20 ал.2 от ЗДвП. Протоколът е подписан от съставителя и от участник №1. По
повод така настъпилото ПТП, ищецът е отправил до ответника претенция за
нанесена щета изх. № 53-00-1083/ 08.11.2017 г., като е поискал обезщетяването му
за нанесената щета, представляваща деформирана предпазна еластична ограда с
дължина 8,50 м, на стойност 752,50 лв. На тази стойност е и приложената към
претенцията му количествено – стойностна сметка по щета от 06.11.2017 г.,
съставена от ****** в отдел „ИРД“ при ОПУ- Хасково. Ответникът е отговорил на
ищеца с писмо с изх. № L–3753/14.11.2017 г., касаещо процесната щета № 2601-
1000-00-17-7493/2017 г. по протокол за ПТП № 1577496 от 06.11.2017 г., като му е
изискал допълнителни документи, за да може да извърши плащане по чл.496 ал.2
т.2 от КЗ.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша
автотехническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадени. В своето заключение вещото лице описва подробно механизма
на настъпване на процесното ПТП. Според експертизата, уврежданията по
предпазната еластична ограда, както и по лекия автомобил са в причинно-
следствена връзка с характера на ПТП, както е описан в протокол за ПТП
№1577496/06.11.2017г. В заключението си вещото лице описва предприетите и
извършени дейности по възстановяване на деформираната при ПТП еластична
3
ограда, както и стойността на същите. Експертизата изчислява общите разходи за
възстановяване на щетите по пътното съоръжение на сумата от 752,50лв. с ДДС.
Стойността на отпадъка от демонтажа, според експерта, възлиза на 40лв., или
действителната стойност на възстановеното пътно съоръжение след ПТП се явява
712,50лв. Вещото лице изчислява по подробно описан от него в заключението
метод стойността на 8,5 линейни метра предпазна еластична ограда. След това
взема предвид физическото и функционално обезценяване, действителната
стойност само на увредените елементи от оградата с овехтяване от 25%,
несъответствието им с конструкцията на заменилия ги краен елемент и приспада
стойността на скрапа, като достига до крайна стойност от 492,72лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи досежно основателността на предявените искове :
Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ регламентира прякото право на увредения,
спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Увреденото лице може
да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
/чл.498 ал.3 от КЗ/.
В настоящия случай съдът намира, че са налице всички изискуеми законови
предпоставки за това, ответникът да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение за претендираните в настоящото производство имуществени щети по
стопанисваната от него предпазна еластична ограда, т.нар. „мантинела“. Не е
спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че към
датата на процесното ПТП 06.11.2017г. гражданската отговорност на водача на
лек автомобил „*************" с peг. № *********, управляван от Х. С. З., е
била покрита от ответника в настоящото производство по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект на
застраховане по тази застраховка е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС,
за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл.477 ал.1 от КЗ/.
По делото по категоричен начин се установиха фактите, а и не се оспорват,
относно датата, мястото, участниците и щетите от процесното ПТП по ищцовата
вещ, както и обстоятелствата при които е възникнало, в т.ч. механизмът му и
вината на водача на лекия автомобил за настъпването му, причинно-следствената
връзка между претендираните имуществени щети и неговото виновно поведение.
След съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът
приема за доказана ищцовата теза за механизма и обстоятелствата по
настъпването на ПТП. Установи се, че инцидентът е станал на 06.11.2017г., в 13ч.,
по ПП I 5 на около 300м. от кръгово кръстовище до магазин „Технополис“ в
посока гр.Кърджали, с участник посочения лек автомобил, чийто водач поради
движение с несъобразена скорост с пътните условия, губи контрол над МПС,
излиза отдясно по посока на движението и се удря в крайпътно съоръжение, като
реализира ПТП с материални щети. За същото е била ангажирана
административно – наказателната му отговорност, като му е съставен АУАН.
Именно действията на този водач са предпоставката за настъпване на процесното
4
ПТП, което не се и оспорва. Налице е причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените вреди по процесната вещ. Гражданската
отговорност на виновния в случая водач на МПС за причинените от него
имуществени вреди на ищцовата предпазна еластична ограда е покрита от
ответното дружество /чл.493 ал.1 т.2 от КЗ/, предвид на което предявеният иск за
тези вреди се явява доказан в своето основание. По делото нито се твърди, нито се
доказа, отговорността на ответника за тези вреди да се изключва на някое от
основанията по чл.494 от КЗ.
Относно размера, до който следва да се уважи искът, съдът взема предвид
заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза.
Вещото лице изчислява общите разходи по възстановяването на щетите по
пътното съоръжение в размер на взема предвид физическото и функционално
обезценяване, действителната стойност само на увредените елементи от оградата с
овехтяване от 25%, несъответствието им с конструкцията на заменилия ги краен
елемент и приспада стойността на скрапа, като достига до крайна стойност от
492,72лв. В този смисъл иска за изплащане на застрахователно обезщетение се
явява основателен и доказан в пълния предявен размер от 492,72лв. и следва да се
уважи изцяло.
Според чл.429 ал.3, вр. чл.493 ал.1 т.5 и чл.429 ал.2 т.2 КЗ, застрахователят
дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.
Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. В случая се
установи, че на 08.11.2017 г. ищецът е отправил до ответника претенция за
обезщетяването на процесните нанесени му вреди. С писмо от 14.11.2017г.
застрахователят е изискал от ищеца представянето на допълнителни документи на
основание чл.106 от КЗ, за да извърши плащането, като изрично е указал, че до
получаване на същите не може да извърши плащане на обезщетение, съгласно
разпоредбите на чл.496 ал.2 т.2 от КЗ. При липса на данни за изпълнение на тези
указания от страна на ищеца, съдът счита, че не следва да се присъжда лихва за
забава. Доколкото самият кредитор не е изпълнил свои задължения за представяне
на изисканите му от застрахователя документи, като наред с това липсват данни
да го е уведомил, че не разполага с подобни или нещо подобно, то несъмнено не
може да се ангажира отговорността на длъжника за заплащане на лихва за забава.
При тези данни по делото съдът счита, че следва да се отхвърли предявения
акцесорен иск за заплащане на лихва за забава в размер на 181,47лв. за периода от
07.11.2017г. до 24.06.2021г., като неоснователен.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК “ЛЕВ ИНС” АД със седалище и адрес на управление
5
гр.София, район Студентски, бул.”*************” №***, ЕИК *********,
представляван от М. С. М. - Г. и П. В. Д.-изпълнителни директори, да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, бул.“***“ №*, Булстат *********,
представлявана от директора на ОПУ-Хасково Р. И. Л., сумата от 492,72лв. –
главница, представляваща нанесените имуществени щети в резултат на
настъпилото застрахователно събитие на 06.11.2017г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска – 25.06.2021г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София,
бул.“***“ №*, Булстат *********, представлявана от директора на ОПУ-Хасково
Р. И. Л., против ЗК “ЛЕВ ИНС” АД със седалище и адрес на управление
гр.София, район Студентски, бул.”*************” №***, ЕИК *********,
представляван от М. С. М. - Г. и П. В. Д.-изпълнителни директори, иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на 181,47лв. за
периода от 07.11.2017г. до 24.06.2021г., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
6