РЕШЕНИЕ
№ 1424
гр. В., 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501960 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на М. Т. К. срещу Решение № 2160 от
01.07.2022г. по гр.д. № 12836/2021г. по описа на ВРС, 52-ри състав, с което на основание
чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Карачи“ ЕАД, ЕИК
**** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се
във физически болки в лявото коляно, затруднения от носене на ортези, емоционални
страдания, изразяващи се в страх при движение, затруднение при изпълнение на ежедневни
действия, обездвижване и проблеми с нервите и съня, в резултат на причинено на
15.05.2021г. увреждане – контузия на лява колянна става след луксация на капачето при
падане в стопанисвания и управляван от ответното дружество обект – комплекс „******“,
собственост на ответника, в причинна връзка с бездействието на служителите на ответника,
на които е възложено поддържането и обезопасяването на участъка в СПА центъра.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението. Изложени са доводи, че е необоснован изводът, че от доказателствата по
делото е успешно опровергано твърдението на въззивника за липса на табели,
предупреждаващи за опасност от хлъзгане. Показанията на свидетелката П., като служител
на ответното дружество в тази насока следва да се ценят като заинтересовани, бланкетни,
неконкретни и неосновани на непосредствени впечатления. От друга страна наличието на
1
предупредителни табели не обосновава само по себе си извод, че подът е бил подсушен
добре, тъй като въззивникът се е подхлъзнал именно защото подът не е бил подсушен
въобще, имало е локва от вода, което довело до падането му. Необосновано
първоинстанционният съд приел за опровергано твърдението за непредприемане на
необходимите мерки за предотвратяване на риска от подхлъзване от заключението на СТЕ.
Не е съобразил в тази връзка, че въпреки вида на настилката и коефициента на
противохлъзгавост и съществуващата ниска вероятност от подхлъзване, то същата в
конкретния случай е била повишена именно поради бездействието на натоварените
служители на дружеството, които не са изпълнили вмененото им задължение да подсушат
добре повърхността на мястото на инцидента. При преценка на неимуществените вреди
моли да се отчете, установеното от експертното заключение, че болките ще продължат дълъг
период от време, както и че въззивникът и понастоящем ходи на физиотерапия. Конкретния
вид и интензитет на понесените болки и страдания е доказан със събраните по делото гласни
доказателства. Отправя поради изложеното искане искът за обезвреда да се уважи с извод за
основателност.
В отговор на жалбата „Карачи“ ЕАД оспорил доводите в нея и обосновал правилност
и законосъобразност на решението. Посочил, че от доказателствата по делото е установено,
че навсякъде в обекта има указателни табели, винаги е чисто и подсушено с машини и от
служители. Показанията на свидетелката П. са конкретни, преценени са от съда по реда на
чл. 172 от ГПК, подкрепят се от показанията на свидетеля П. и от писмените доказателства.
От снимковия материал е установено, че навсякъде наоколо плочките са сухи, няма мокри
следи, локви или влажни участъци, а от видеозаписа се установява, че на място пред
душовете предварително има поставена предупредителна табела с надпис „внимание, мокър
под“. Ето защо не е налице бездействие на служители на ответника, несъответстващо на
нормативните и общоприетите правила за поведение. Рискът за здравето на ищеца в случая
е бил предвидим и преодолим и не е в пряка връзка с бездействието на служители на
ответника. Щом дружеството е предприело с дължимата грижа предписаните правила за
действие, то отговорността му за вреди от непозволено увреждане е изключена. Отправил
искане в тази връзка обжалваното решение да се потвърди.
В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси изхождайки от доводите в
жалбите, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от М. Т. К. срещу
„Карачи“ ЕАД, ЕИК **** осъдителен иск за обезщетение от непозволено увреждане с
правно основание чл. 49 вр. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки, страдания и неудобства, понесени вследствие на травматично увреждане – контузия
2
на лява колянна става след луксация на капачето, получена вследствие подхлъзване на
мокър, недобре подсушен и почистен под и падане на територията на СПА център „***“,
****, гр. В., настъпило на 15.05.2021г. при излизане от съблекалнята около 09:30 часа,
собственост на ответника, в причинна връзка с бездействието на служителите на ответника,
на които е възложено поддържането и обезопасяването на този участък чрез подсушаване и
почистване на пода.
Фактическите твърдения, на които е основаван иска са в следния смисъл: на
15.05.2021г., около 09:30 часа ищецът посетил СПА център „***“, ****, гр. В.. Преоблякъл
се, излязъл от съблекалнята в посока първия етаж, когато поради мокрия и недобре
почистен, подсушен и хлъзгав под се подхлъзнал и паднал тежко. На място не е имало
указателни и предупредителни табели, че подът е мокър или, че има опасност от хлъзгане.
Вследствие падането усетил силна болка в левия крак, лежал на пода, викал за помощ. На
помощ се притекли спасители от басейна. С помощта на последните и служители на Бърза
помощ бил откаран в Окръжна болница – В., където след преглед било установено, че
капачето на лявата колянна става се е изместило към външната страна на коляното, след
което се е върнало на мястото. Поставената диагноза била контузия на лява колянна става
след луксация на капачето. Наложило се да носи ортеза на лявото коляно, подложил се на
медицински процедури с електростимулиране, които били изключително болезнени. 14 дни
бил на домашно лечение, след което продължил с физиотерапия и други видове лечения.
Понастоящем лявото коляно все още го боли и не е възстановено напълно. Няколко седмици
след инцидента се придвижвал трудно и със страх при движение, не можел да ходи стабилно
и да изпълнява ежедневни рутинни дейности. Усеща все още болки и се появява оток на
място. Не може да спортува активно, води заседнал и обездвижен начин на живот, което се
отразява негативно на физическото му и емоционално състояние. Чувства се ядосан и
безсилен, както и има проблеми със съня поради липсата на възможност за физическа
активност. Пострадал е и социалния му живот, започнал да излиза по-рядко, което
допълнително го кара да се чувства тъжен. Случилият се инцидент се дължи изцяло на
поведението на служителите на ответника, на които е възложено стопанисването и
поддържането на СПА центъра, които с бездействието си са допуснали наличие на
необезопасена подова настилка, която не са сигнализирали. За репарация на понесените от
него неимуществени вреди отправил искане за осъждане на ответника да заплати като
справедлив еквивалент исковата сума.
В отговор на исковата молба, „Карачи“ АД оспорил иска по основание и по размер.
Навел твърдения, че причина за настъпилия инцидент е собствената небрежност на ищеца,
който с поведението си е допринесъл за подхлъзването и увреждане на здравето си.
Описаното в исковата молба местонастъпване на инцидента е различно от действителното.
Ищецът се е подхлъзнал излизайки от душовете, които са на разположение на клиентите в
самата водна зона, където се намира вътрешния басейн. На място са разположени обособени
кабини с душове, като ищецът се е подхлъзнал и паднал в момент на излизането си от един
от душовете. Подът около мястото на инцидента бил напълно сух и чист. На територията на
3
комплекса са разположени предупредителни табели с надпис „внимание, мокър под“ в ярък
жълт цвят. Такава табела в деня на инцидента е имало точно пред самите кабини с душове.
Дружеството е осигурило всички възможни безопасни условия за ползване на спа
комплекса. Същият е обезопасен, в съответствие с всички технически правила за
безопасност и е въведен в експлоатация от надлежните органи. В целия комплекс е
положена настилка от висококачествен водоустойчив, релефен гранитогрес, гарантиращ
висок коефициент на триене и минимален риск от подхлъзване. Изградена е вентилационна
система за обезмъгляване и изсушаване, инсталирана е система за подово отопление за
вътрешни помещения – около басейни, съблекални, душове и други с мокър под. Подовете
постоянно се подсушават чрез професионална немска подопочистваща и подсушаваща
машина, която има и водосмучеща функция. За предотвратяване на риска при мокър под да
се получи подхлъзване ответното дружество е наложило стриктни правила и забрани, които
следва да се спазват от посетителите на центъра, обявени на входа на обекта. Щом
дружеството е предприело с дължимата грижа предписаните от закона и общоприети
правила действия, то същото не отговаря за вредите, дори тези действия да не са дали
очаквания резултат. Ето защо, по делото не е налице противоправно бездействие на
служителите на ответника, натоварени с обезопасяване на настилката на пода в СПА
центъра, което да е противоправно и в причинно-следствена връзка, с което да са
произтекли твърдяните вреди за ищеца. Последният сам не е положил необходимата грижа
да се подсуши преди да предприеме излизане от душ-кабината, нито е положил
необходимото старание и внимание да се предпази от подхлъзване – същият сам заявил пред
служителите, притекли му се на помощ, че за подхлъзването му са допринесли чехлите, с
които бил обут, които му били малки и неудобни. Евентуално е налице съпричиняване на
вредите и ищецът е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат.
Отправил искане поради всичко изложено предявеният иск да се отхвърли с извод за
неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
От Фиш на Спешна медицинска помощ № 20119/20112/15.05.2021г. се установява, че
на 15.05.2021г. М. К. е прегледан от екип на д-р Я., като е снета работна анамнеза „Контузия
на лява колянна става“. От Лист за преглед на пациент в Спешно отделение при МБАЛ „Св.
Анна-В.“ АД при преглед на ищеца е поставена основна диагноза „Състояние след луксация
на капачето на лявото коляно …високо разположена патела… ортеза“.
Съгласно медицинско удостоверение, издадено от д-р В. С., при преглед на ищеца по
негово желание на 17.05.2021г. е установен оток по предно-вътрешната повърхност на
лявата колянна става, като активните и пасивни движения в ставата са болезнени и
затруднени. Даденото заключение е в смисъл, че се касае за контузия на лявата колянна
става, състояние след луксация /изкълчване/ на капачето на лявото коляно, която е резултат
на удар с или върху твърд предмет и би могла да бъде получена по указаните време и начин,
4
обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота.
На 17.05.2021г. е издаден болничен лист за временна неработоспособност на М. К. от
д-р Б. Н., поради настъпила злополука и предписан режим на лечение домашен-амбулаторен
за срок от 14 календарни дни.
В амбулаторен лист от вторичен амбулаторен преглед от 21.05.2021г., издаден от д-р
М. Г., обективното състояние на ищеца е описано с палпаторна болезненост в областта на
колянна става, засилваща се при активни и пасивни движения. Оток и намалена амплитуда
на движения в лявата колянна става. С цел уточняване на вътреставните увреди в лява
колянна става и последващ алгоритъм на лечение и евентуално оперативно лечение
предписаната терапия е ЯМР на ставата.
Пред ВРС е прието заключение на СМЕ, изготвено от д-р Д. Г., от което се
установява, че травматичното увреждане вследствие инцидента е контузия на лява колянна
става, изразяваща се с временна луксация на пателата /колянното капаче/, оток на кожата по
предно-вътрешната повърхност на коляното. Назначеното и проведено лечение във връзка с
контузията включва първоначално обездвижване чрез отреза, придружено от локално
третиране с унгвенти и обезболяваща терапия чрез медикаменти. Проведени са
консултативни прегледи при двама специалисти ортопеди, препоръчали допълнителни
образни изследвания и физикална терапия и рехабилитация. При специализираното ЯМР –
изследване са забелязани частични разкъсвания на отделни мускулно-сухожилни влакна,
които не обуславят трайно затруднение на функцията, но могат да обяснят продължилите
по-дълго оплаквания от страна на пациента за нестабилност и болка в коляното. Проведен е
един курс физиотерапия, като към момента на заключението крайникът е функционално и
анатомично възстановен. Назначеният срок за имобилизация е 30 дни. Обичайните срокове
за имобилизация при увреждания, които не се изразяват в нарушение в анатомичната цялост
на костни структури и мекотъканни връзки варират в границите на тридесет дни. След
изтичане на срока за имобилизация може да се започне с постепенно дозирано натоварване
на крайника, което най-удачно се постига с рехабилитационен курс. Допълнителните
оплаквания, които са констатирани при ищеца не са свързани с отпадане на функция на
крайника, а с болка, изразена нестабилност, прищракване в областта на ставата, която е
усещал пациентът. Функцията на крайника през този период е била налична, т.е. той е
можел да се движи. Средно периодът на възстановяване е около месец.
По инициатива на ищеца по делото са ангажирани гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите М. Н. и К. К.а /майка на ищеца/. От същите се установява, че
след инцидента ищецът изпитвал силни болки, затруднение при слизане по стълби, като
болките, които изпитва продължили с месеци. Въпреки приема на обезболяващи, споделял,
че му е трудно да спи от болка. Целта на посещенията му на СПА центъра в „****“ била да
спортува активно и да поддържа физическата си и емоционална форма. След травмата се
чувствал психически сломен и физически отпуснат; ползваният от него отпуск поради
болнични получил негативна оценка от колегите му и на работодателя му. Месеци след
инцидента не можел да излиза, да спортува, качил килограми. Започнал да излиза след около
5
месец, като куцал с единия крак.
В показанията си майката на ищеца описва, че след инцидента ищецът не можел да се
обслужва сам в дома си, което наложило да заживее в дома на майка си около седмица.
Изпитвал силни болки, не можел да шофира, да се изкачва по стълби. Свидетелката поела
ангажимента да го води на прегледи и физиотерапия, както и ежедневните домакински
дейности по обслужването му. Работата му като консултант в КОЛ център е в седяща
позиция, която водела до отоци в крака и болки в коляното. Времето, прекарано в къщи
било тягостно, бил е в потиснато настроение, съня му бил неспокоен, изпитвал тревога и
бил травмиран от случилото се. Мястото на настъпване на инцидента е познат на
свидетелката, която е посещавала често центъра и впечатленията й са, че подът е хлъзгав.
Ответникът също е ангажирал гласни доказателства по делото посредством
показанията на свидетелите Д. П. /служител на ответника/ и И. П.. В показанията си първата
установява, че инцидентът с ищеца се е случил до душовете пред Водна зона. На място е
имало две табели с обозначение „мокър под“. Подовете в центъра задължително се
дезинфекцират на всеки час, след което със специални уреди се избутва евентуално
насъбралата се вода, след което се почиства от служителите с мопове и стирки, както и с
машини за полиране. Свидетелката посочва, че това е първият инцидент от подобен вид
случил се на територията на комплекса.
Свидетелката И. П. – клиентка на „****“ описва, че в комплекса се поддържа
чистота, като служители подсушават пода, както са налице и обозначителни табели „мокър
под“.
С цел възпроизвеждане на представите от ответника видеофайлове относими към
процесните дата и час, пред ВРС е проведена СТЕ от софтуерен специалист, от
заключението на която се установява следното: записът на видео-файла извлечен от камера 2
започва на 15.05.2021г. в 8:55 ч. Действието се развива пред баните на обекта, но
видимостта е закрита от осветителните тела на рецепция. Вижда се как трима мъже
последователно се притичват към мястото пред душовете. Клип номер 4 започва в 9:23 ч. и
на него се виждат служители на бърза помощ да помагат на мъж в тъмен халат да се изправи
и се насочват към изхода докато го крепят. Няма данни за извършена манипулация върху
представените от ответника видеозаписи.
С оглед изследване на въпроса за степента на противохлъзгавост на подовата
настилка в комплекс „******“ по делото е проведена и СТЕ от вещото лице А. А., от
заключението на която се установява, че подовата настилка в комплекса е от релефен
гранитогрес Stoneway Barge Antica Bianco /outdoor/ R3PE, характеризиращ се със здравина
на материала и покрит със специална глазура, предпазваща повърхността от мазни петна и
замърсявания, за да гарантира висок клас на противохлъзгавост. Положената настилка е с
коефициент на противохлъзгавост на гранитогресните плочки R 11 – високоустойчив и е с
минимален заводски риск от възможност за подхлъзване – вероятност за похлъзване 1:1
000 000 души. Строежът е бил изпълнен в съответствие с одобрените проекти и сключените
договори. За СПА центъра са изградени и функционират следните системи: климатична
6
система чрез възможност за независима работа в избран режим на отопление/охлаждане;
смукателна вентилация санитарни възли; общообменна вентилация за помещения без пряк
достъп на външен въздух; подово отопление за вътрешни помещения – около басейни,
съблекални, душове и др. мокър под; вентилационна система за обезмъгляване и
изсушаване, като служители от отдел хигиенен непрекъснато и допълнително подсушават и
почистват настилката в целия комплекс.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа.
Отговорността по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; има
обезпечително-гаранционна функция; не произтича от вината на лицето, което е възложило
работата. Възникването на тази отговорност е обусловена от установяване на следните
предпоставки: че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия противоправно и
виновно, и то при или по повод на възложената му работа.
В конкретния случай, деликтната отговорност на въззиваемото юридическо лице е
обоснована с твърдение за причиняване на вреди от противоправното бездействие на негови
служители, на които към 15.05.2021г. е възложено задължението за почистване и
подсушаване на подовата настилка пред съблекалните на първия етаж на СПА център „***“,
**** в гр. В.. В причинна връзка с неизпълнение задължението на собственика на комплекса
да осигури чрез натоварените за целта свои служители безопасното придвижване на
посетителите му, ищецът вследствие подхлъзване и падане получил контузия на лява
колянна става и луксация на капачето на лявото коляно, вследствие на която травматична
увреда понесъл описаните в исковата молба неимуществени вреди, свързани с претърпени
от него болки и страдания, последица от телесното увреждане.
Оспорени в тази връзка са местонастъпването на злополуката, както и наличието на
деяние, под формата на противоправно бездействие на служителите на ответника,
натоварени с обезпечаване на безопасността на посетителите на комплекса, като елемент от
фактическия състав на деликтната отговорност с доводи, че инцидентът е настъпил при
излизане на ищеца от душовете и пред тях във Водна зона; подхлъзването е причинено от
собствената небрежност на ищеца, който с поведението си е допринесъл за подхлъзването и
увреждане на здравето си /носил е неподходящи чехли/, а дружеството е предприело всичко
необходимо за осигуряване на безопасни условия за ползване на спа комплекса при спазване
на всички технически правила за безопасност и въвеждане в експлоатация от надлежните
органи.
Установено е по спорните факти от заключението на СТЕ, изготвено от софтуерен
специалист за разчитане на видеофайловете, извлечени от инсталирани в обекта камери,
относими към случая, както и от показанията на свидетелката Д. П., че инцидентът се е
случил на **** часа пред баните/душовете във Водна зона. От същите доказателства се
установява, че на място е имало разположени предупредителни табели с надпис „внимание,
7
мокър под“ в ярък жълт цвят. Съдът кредитира заключението на вещото лице С. Д. като
професионално представено и неоспорено от страните, а показанията на свидетелката П.,
преценени с оглед на всички други данни по делото и при отчитане на възможната им
заинтересованост – като преки показания, подкрепящи се от останалите доказателства, ясни
и конкретни, логично и последователни подредени и добросъвестно поднесени пред съда,
поради което и приема същите за достоверни. Неоснователни в тази връзка са оспорванията
поддържани в жалбата. Безспорно местонастъпването на инцидента съставлява част от
комплекс ****, гр. В., включващ термална, водна и уелнес зони, стопанисван от
въззиваемото дружество.
Факта и времето на настъпване на индицента са приети за безспорни в отношенията
между страните, а механизмът на настъпване на травматичното увреждане по твърдение на
ищеца е подхлъзване, придружено с падане причинено от мокра и неподсушена настилка на
пода. Основният спорен въпрос във въззивното производство касае установяване на
причината за настъпване на инцидента. От съвкупността на доказателствата по делото не се
установява, по време и място на злополучния инцидент повърхността на подовата настилка
пред душовете във Водна зона да е била мокра и неподсушена. Доказателства установяващи
по позитивен и категоричен начин твърдяния факт в тази насока не са ангажирани по
делото. Показанията на свидетелката К. К.а, в частта им сочеща, че подът в комплекса по
нейни впечатления от предходни посещения е хлъзгав, преценени при условията на чл. 172
от ГПК са общи, неотносими към конкретиката на случая, изолирани и се опровергават от
показанията на свидетелката П.. От последните се установява, че чистотата в комплекса се
поддържа на добро ниво, като тези показания кореспондират както с показанията на
свидетелката П., така и със заключението на СТЕ на вещото лице А.. Ето защо сами по себе
си показанията на свидетелката К.а не установяват релевантния факт, че към момента на
настъпване на инцидента мястото е било мокро, непочистено и неподсушено и че именно
това състояние на пода съставлява изключителна причина за подхлъзването и падането на
ищеца. Действително, факта на поставяне на предупредителни табели за мокър под не
обосновава сам по себе си извод, че подът е бил подсушен добре, но е вярно също и
обратното, че само от липсата на предупредителни табели не може да се извлече извод, че
подът е бил мокър и неподсушен, както и, че пряка причина за подхлъзването на въззивника
е бил именно неподсушения под, имало е локва от вода на мястото, причинили падането му.
От друга страна, установено е по делото от заключението на СТЕ, изготвено от
вещото лице А. А., че в комплекса има изградени водопроводна, канализационна,
електрическа, отоплителна, вентилационна и климатична инсталации в съответствие с акта
за въвеждане в експлоатация съгласно разпоредбите на ЗУТ, а пред душовете е поставена
подова настилка от релефен гранитогрес с висок клас и коефициент на противохлъзгавост R
11 – високоустойчив, с минимален заводски риск от възможност за подхлъзване –
вероятност за подхлъзване 1:1 000 000 души. От показанията на свидетелката П. се
установява, че към момента на инцидента подът се дезинфекцирал на всеки час, както се
почиства и подсушава постоянно със специални машини, мопове и стрики от служители.
8
Така установеното обективно състояние, не е опровергано с други доказателства сочещи на
непредприемане на мерки за обезопасяване на комплекса и за осигуряване безопасността на
клиентите. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че по делото не е
проведено доказване, установяващо с достатъчна категоричност, че натоварените служители
на ответника са пропуснали да извършат действия по почистване и обезопасяване на
територията пред душовете във Водна зона към релевантния момент – на 15.05.2021г. към
09:00 часа, което бездействие да има противоправен характер и че настъпилото увреждане
на здравето на въззивника е последица именно от това бездействие. А тази зависимост
подлежи на доказване от ищеца. Обратно, на база събраните доказателства – писмени и
експертни – заключението на СТЕ от вещото лице А., ценено като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните, следва извод, че в термалния комплекс стопанисван от
въззиваемото дружество, последното е предприело спазване на всички изисквания на закона
относно изпълнението на задълженията си по поддържане и осигуряване на безопасно
ползване на услугите на комплекса, предписани в Приложението към Наредба №
2/29.01.2016г. за условията и реда за сертифициране на „балнеолечебен /медикъл СПА/
център“, „СПА център“, „уелнес център“ и таласотерапевтичен център“. Ето защо съдът
приема, че по делото не е установено противоправно и виновно бездействие на служители
на ответника при и по повод на възложената им работа, в причинна връзка с което да е
настъпил вредоносният резултат. А отговорността на деликвента, респ. на лицето, което
отговаря за неговите действия, отпада във всички случаи, когато в процеса не се установи
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Ето защо предявеният иск за обезвреда е неоснователен и следва да се отхвърли.
В обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат, който като
правилен, следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззваемата
страна има право на поискани разноски. Съгласно представен списък и доказателства,
реализираните разноски под формата на платено възнаграждение за адвокат възлизат на 600
лв. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2160 от 01.07.2022г. по гр.д. № 12836/2021г. по описа
на ВРС, 52-ри състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. Т. К. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Карачи“ ЕАД, ЕИК **** сумата от 600 лева, представляваща съдебни
разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10