№ 1084
гр. Бургас, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120202230 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на „М...................“ ЕООД, ЕИК:
.........., със седалище и адрес на управление: с. Т..................., общ. К........., обл.Бургас,
представлявано от Е.Г.Д. против Наказателно постановление № 162-
F542491/16.03.2023г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което
на основание чл.355, ал.1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО и във връзка с чл.2, ал.2 и
чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №Н-13/2019г.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се
излагат подробни аргументи в тази насока.
В открито съдебно заседание за жалбоподателят, редовно призован, не се явява
представител.
За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт К....., надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя
на 25.04.2023г., а жалбата е депозирана на 09.05.2023г.). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На 25.03.2020г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на
чл.5, ал.4, т.2 от КСО, като не е подал в срок до 31.12.2019г. данни с декларация
1
Образец 6 в ТД на НАП-Бургас за месец ноември 2019г. Мястото на подаване на
декларация Образец 6 за всяко регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на
ТД на НАП- Бургас в гр.Бургас, ул.”А...................
Декларация Образец 6 с данни за общия размер на дължимите
осигурителни вноски следва да се подаде заедно с Декларация Образец 1, както следва
–до 25–то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при
начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на
месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В случая декларацията
следвало да бъде подадена до 31.12.2019г.
Декларацията е била подадена на 24.01.2020г. и била приета с вх. №
02000203032213.
До лицето е била изпратена покана за явяване в ТД на НАП-Бургас за съставяне
на акт за установяване на административно нарушение. В указания срок не се е явил
упълномощен представител на лицето и актът е бил съставен в негово отсъствие.
Административнонаказващият орган сезиран с преписката по акта е счел
фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното
постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО и във връзка с чл.2, ал.2
и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №Н-13/2019г. на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложил
на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно
представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор
на НАП) и в срока по чл.34 ЗАНН В случая в деня, в който на АНО е станало ясно
нарушението, е издаден и АУАН, а НП е издадено в шестмесечния срок по чл.34
ЗАНН.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана заради неподаване на декларация
образец 6, осъществяващо състава на чл.5, ал.4, т.2 КСО вр. чл.4, ал.3, т.2, б.“а“ от
Наредба № Н-13 от 2019 г. на МФ.
Съгласно чл.5, ал.4, т.2 КСО осигурителите, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната
агенция за приходите данни за: декларация за сумите за дължими осигурителни вноски
за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното
осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данък по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица. Декларация за сумите за осигурителни вноски за
държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно
осигуряване се подава и за лицата по чл.4, ал.5 и 9.
Съгласно чл.4, ал.3, т.1 от Наредба Н-13/2019г. на МФ Декларация образец №6 се
подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за
приходите: от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за
дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ – едновременно с подаване на декларация образец № 1.
2
В случая съдът счита, че от събраните по делото доказателства следва
единствения възможен извод, че „М...................“ ЕООД не е подало в установения от
закона срок – до 31.12.2019г. декларация образец 6 за месец ноември 2019г. за сумите
за дължими осигурителни вноски на ДОО, ДЗПО и ЗО. Не е спорно, че през 2019г.
лицето е задължено лице. Обстоятелство, че „М...................“ ЕООД е задължено лице и
че не е подало декларация образец 6 в установения от закона срок като цяло не се
оспорва и от жалбоподателя, който сочи единствено наличие на процесуални
нарушения и изтичане на сроковете за ангажиране на отговорността му.
Съгласно чл. 355, ал. 1 КСО който наруши разпоредбите на чл.5, ал.4 и чл.6, ал.9
и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде
или не подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 или декларация от
самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица,
които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и
юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
В случая АНО при определяне на размера на наказанието е взел предвид, че се касае за
малко забавяне и е намерил, че наказанието ще постигне целите чрез налагане на
санкция и в минималния, предвиден от закона размер от 500 лева.
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно
регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл.34 от
ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете са давностни (Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48
от 28.12.1981г. по н. д. № 48/81г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 112 от
16.12.1982г. по н.д. № 96/82г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение №44 от
29.12.1983г. по н.д. № 29/82г., ОСНК на ВС). Наказателната и
административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на
материалното право. Следователно за давността по чл.34 от ЗАНН съдът трябва да
следи служебно.
В конкретния случай към датата на издаване на НП не е бил изтекъл
шестмесечният срок по чл.34, ал. 3 ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба -
образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е
издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Този
срок е давностен, поради което той не тече когато производството е спряно, при
наличието на условията на чл.43, ал.6 от ЗАНН, а именно когато нарушителят след
щателно издирване не може да бъде намерен. В случай, че е налице законосъобразно
спиране на административно наказателното производство, времето през което то е
спряно не следва да се отчита при изчисляване на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
В случая, БРС приема, че административнонаказателното производство е
законосъобразно спряно, тъй като от събраните в хода на производството
доказателства се установява, че е извършвано изискващото се щателно издирване.
Върховният съд, а впоследствие и ВКС в редица свои решения във връзка с чл.269,
ал.3, т.2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.) сочи, че щателното издирване
представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни,
систематични и активни действия, насочени към установяване точното
местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически
възможни начини.
АУАН е съставен на 25.03.2020г., при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, като след
тази дата са съставени два протокола от 15.06.2020г. и от 25.06.2020г., видно от които
3
адресът на кореспонденция на дружеството /съвпадащ с адреса му по чл.8 ДОПК/ е
бил посетен от служители на НАП гр.Бургас, но на същия не е бил открит
представител на дружеството – жалбоподател за връчване на АУАН. В същото време
видно вписаното в Търговски регистър /публикувано на сайта на регистъра и
представляващо публично известна информация/, липсва посочен от дружеството друг
адрес или телефон за връзка, на които да бъде връчен АУАН. Ето защо, БРС намира
издирването на представители на дружеството за щателно, поради което и правилно
административно наказателното производство е било спряно с нарочен акт /л.12 от
делото/ на 25.06.2020г.
В ЗАНН липсва уредба, която да урежда абсолютната давност, при която
административнонаказателното преследване се изключва, независимо, че
наказателното постановление, с което е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е.
липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК. С оглед изричното
препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи
отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, то този институт
се явява приложим и при административнонаказателната отговорност.
Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК (доколкото предвиденото наказание за
нарушението е глоба/имуществена санкция), наказателното преследване се изключва
по давност когато то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно чл.81, ал.3
от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в предходния член. С оглед посочените норми,
административнонаказателното преследване се изключва, ако са изтекли четири и
половина години, считано от момента на извършване на нарушението. В случая
нарушението е извършено на 31.12.2019г., от която дата е започнал да тече срокът на
абсолютната погасителна давност. Същият срок към настоящия момент не е изтекъл.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в производството по обжалване на
НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. С оглед изхода на спора,
право на разноски има административнонаказващият орган, който претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид изрично направеното искане, на основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, в полза на административнонаказващия орган следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе
определен от съда съобразявайки правната сложност и разглеждането на делото в едно
съдебно заседание.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 162-F542491/16.03.2023г.,
издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.355,
ал.1 от КСО на жалбоподателя - „М...................“ ЕООД, ЕИК: .........., със седалище и
адрес на управление: с. Т..................., общ. К........., обл.Бургас, представлявано от
Е.Г.Д., е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5,
ал.4, т.2 от КСО и във връзка с чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №Н-13/2019г.
ОСЪЖДА „М...................“ ЕООД, ЕИК: .........., със седалище и адрес на
4
управление: с. Т..................., общ. К........., обл.Бургас, представлявано от Е.Г.Д. да
заплати на НАП-София, направените в производството разноски в размер на 80
(осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5