№ 2549
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110206523 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от “***“ ЕООД жалба
срещу Електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ и с който на дружеството – жалбоподател е наложена за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл.
179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500,00 лева.
В подадената жалба за изложени оплаквания, че издаденият електронен
фиш е незаконосъобразен, а при издаването му са допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се
непропорционалност на наложеното наказание. Поддържа се, че 3-годишната
давност за административното преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е
изтекла на 10.03.2025 г., а фишът е връчен на 21.03.2025 г. Твърди се, че към
момента на извършване на нарушението нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не
е предвиждала възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В акта не била посочена категорията, която е била
заплатена, категорията, за която се дължи такса и как е отчетено това
обстоятелство. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт и присъждане
на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно
1
призовано, не е било представлявано.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призована, не е била представлявана.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 10.03.2022 г. в 10,58 часа, пътно-превозно средство (ППС) специален
автомобил *** с рег. № *** с технически допустима максимална маса 26000,
брой оси 3, екологична категория ЕВРО 4, в състав ремарке с общ брой оси 5,
с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, се движело
в Столична община, по път А-2 км 6+804, с посока нарастващ километър,
който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. Видно от
приобщеното по делото становище (л. 14) за сегмент ********** не е била
заплатена такса в размер на 0,85 лева, като декларираната категория в тол
декларацията била с техническа допустима максимална маса над 12 т. с 3 оси,
а заснетото ППС било с допустима максимална маса на състава над 12 т. с 5
оси. Нарушението било установено с устройство № 20141, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път А-2 км 6+804.
За извършеното нарушение срещу дружество като собственик на
регистрираното ППС бил издаден на 02.06.2022 г. обжалваният електронен
фиш. Същият бил връчен на нарушителя на 21.03.2025 г.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено
нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част
от системата. От същите, представени с адмнистративнонаказателната
2
преписка, се извеждат обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната
преписка и допълнително представени от административнонаказаващия
орган, както и справката от ОДМВР, всички приобщени по реда на чл. 283 от
НПК. Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи
в горепосочения смисъл, тълкувани заедно и поотделно.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съдът счита, че по несъмнен начин се установява, че 10.03.2022 г. в 10,58
часа, пътно-превозно средство (ППС) специален автомобил *** с рег. № ***, с
технически допустима максимална маса 26000, брой оси 3, екологична
категория ЕВРО 4, в състав ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса 44000, се движело в Столична община, по път А-
2 км 6+804, с посока нарастващ километър, като не е заплатена пълната
дължима сума според категорията, доколкото е била заплатена такава за ППС
с максимално допустима маса над 12 т. с 3 оси. Доказва се, че атакуваният акт
е бил издаден на 02.06.2022 г.
Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на
давност за погасяване на административно-наказателното преследване, извън
сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, предвид и Тълкувателно
постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване
и обжалване на електронен фиш следва да намерят приложение сроковете,
уредени в разпоредбите на чл. 80 и чл. 81 от НК. В обратния смисъл
извършителят на административно нарушение би бил поставен в по-
неблагоприятно положение спрямо това на извършителя на престъпление.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три години, а
абсолютната - 4 години и половина, за настоящия случай. Видно от датата на
извършване на нарушението –10.03.2022 г., към момента на издаване на фиша
обикновената давност не е изтекла, но не така стоят нещата към датата на
връчване на електронния фиш, а към настоящия момент не е изтекла
3
абсолютната давност.
Отбелязвайки горното, съдът счита, че са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на процесния електронен
фиш, доколкото в актуалната към датата на нарушението редакция на
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е предвидена възможност да се
издава такъв при констатиране на нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, който
предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се
санкционират чрез съответно диференцираната процедура. Същевременно
разпоредбата, в редакцията от ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.,
преди изменението от ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., която е
действала към момента на издаване на процесния електронен фиш, е
предвиждала електронен фиш да се издава нарушения по чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. При извършване на
систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде направен извод, че
при нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП санкционирането не може да се
извърши чрез издаването на електронен фиш, подобно на отклонението при
констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Преди изменението на чл.
189ж, ал. 1 от ЗДвП, законодателят е регламентирал, че при осъществяване
състава на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето
от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш
в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Следователно административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП към релевантния за настоящия случай момент е недопустимо –
наказването следва да се осъществи чрез издаване на акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление. Докато
разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП предвижда да се санкционира водачът,
който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от ЗП, а разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП - собственикът на
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло
или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни, налице е различие в
4
параметрите на нарушение според двете норми – относно субектите на
отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в съответните
разпоредби санкции. В този смисъл недопустимо е в този тип производства
прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно
конкретно извършеното нарушение по аналогия.
Следователно за вмененото на жалбоподателя нарушение не е била
предвидена законодателната възможност за издаване на електронен фиш,
поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред –
със съставяне на АУАН и НП. Предвид това с издаването на обжалвания
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да се състави
АУАН и НП, административнонаказващият огран е допуснал съществено
процесуално нарушение. Последното следва от обстоятелството, че е нарушен
съществувалият към момента на извършване на нарушението императивен ред
за ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушения по
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който ред в случая се явява и по-благоприятен по
смисъла на чл. 3, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАНН закон по отношение на
жалбоподателя. Този пропуск е довел до накърняване на императивни
законови разпоредби и ограничаване на правата на нарушителя да упражни
ефективно правото си на защита като възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл.
44, ал. 1 от ЗАНН, да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения
и евентуално – оспори фактическите констатации на контролните органи.
Посоченият недостатък на развилата се административнонаказателна
процедура представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
опорочило изначално административнонаказателнотно производство и
съставляващо основание за отмяна на атакувания електронен фиш.
Следва да се подчертае и относимостта към настоящия спор на
разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО. Съгласно цитираната нормативна уредба „Доставчиците на
ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
5
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство“. Следователно в случая доставчикът на електронната услуга
за събиране на пътни такси за изминато разстояние е следвало да уведоми
дружеството-жалбоподател относно констатирания пропуск в заплащането на
дължимото. Едва след изпълнение на това задължение и бездействие от
страна на ползвателя на услугата - жалбоподателя, е следвало да се пристъпи
към ангажиране на административнонаказателната отговорност, както бе
коментирано по-горе – чрез съставяне на АУАН и НП. Изменението на чл. 10б,
ал. 7-9 от ЗП, със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., е
именно в този смисъл, като с промените националното законодателство е
съобразено с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. и по-точно– с цитираната в частност с чл. 2, §
7 от същия. Макар и разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП да влизат в сила от
01.01.2024 г., то е очевидна волята на законодателя, че към настоящия момент
нормите от ЗП противоречат на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. Налице е разлика между уведомяването от
доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато
разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, от една
страна, и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, от друга.
В този смисъл и предвид констатираното противоречие, съдът счита, че пряко
приложение следва да намерят разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателят не е следвало
да бъде директно санкциониран, а да му се предостави възможност да заплати
дължимата пътна такса. В този смисъл и неправилно дружеството-
жалбоподател е било санкционирано за извършеното деяние с имуществената
санкция по издадения електронен фиш. Снабдявайки процесното ППС с
бордово устройство, жалбоподателят е направил всичко зависещо от него за
изпълнение на задължението си по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, поради което е
следвало да му се предостави възможност да заплати дължимата такса.
Предвид гореизложеното съдът счита, че е налице основание за отмяна
на обжалвания електронен фиш, без да е необходимо да се обсъждат
допълнително оспорванията на жалбоподателя и доводите на въззиваемата
страна, доколкото това се явява безпредметно и не би променило правния
6
изход по делото.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателят. Същият е претендирал разноски, като са представени
доказателства за уговорен и сторен разход за адвокатски хонорар в размер на
600,00 лева. Не е направено възражение за прекомерност от насрещната
страна, предвид което съдът счита, че в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в претендирания размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ и с който на „***“ ЕООД, ЕИК *** е наложена за нарушение
на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500,00 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, Код по БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“
№ 3, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН сумата в размер на
600,00 лева, представляваща сторени в първоинстанционното съдебно
производство разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7