РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 165
гр. Пловдив, 17 януари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на осемнадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря
Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 3562 по описа
за 2020 год. на Пловдивския административен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / във връзка с
чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
2. Образувано е по жалба,
предявена от „М и М ТУРС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя М.Г.Р., чрез процесуалния си
представител адвокат С.Х., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № ФК-417-0344859/21.08.2019 г., издадена от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас при ЦУ на НАП, с която на дружеството
е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект –
рецепция-хотел „Обзор сити“, намиращ се в гр. Обзор, ул. „Иван Вазов“ № 26,
стопанисван от „М и М ТУРС” ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни
на основание чл.186, ал. 1, т. 1, буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС), потвърдена с Решение № ГДФК – 106/09.09.2019 г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния Директор на НАП (л.
87 по делото).
Навеждат се доводи
за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда.
Претендират се сторените в производството разноски, съгласно представен списък.
3. Ответникът по жалбата –
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Дирекция „Оперативни
дейности“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. Съображения в тази са изложени в писмена
защита, приложена по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. За
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в
предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налага извод
за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. Оспорената
в настоящото производство ЗНПАМ № ФК-417-0344859/21.08.2019 г., издадена от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Дирекция „Оперативни
дейности“ при ЦУ на НАП, е издадени при следните фактически и правни доводи:
На
14.08,2019 г. в 14:05 часа е
извършена
проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС -
рецепция - хотел „Обзор сити", находящ се в гр. Обзор,
ул. „Иван Вазов" № 26, стопанисван от "М и М Typс"
ЕООД, при която е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3
от Наредба № H-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез
фискални
устройства (наричана
по-долу за краткост Наредба № H-18/2006 г.), не регистрира и отчита всяка извършена продажба на
стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение
на разпоредбите в същата наредба.
По-конкретно
при проверката е установено, че за извършена покупка и извършено плащане на
14.08.2019 г. в 09:07 часа чрез наличния в обекта ПОС - терминал на стойност
180.00 лв. за резервация с № 5970/14.08.2019 г. не е издаден фискален касов
бон. В работещия
обект е налично, монтирано и въведено в
експлоатация работещо към момента на проверката фискално устройство (ФУ).
За
извършената проверката е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0344859/14.08.2019 г., към който са приложени
събраните доказателства.
В тази връзка е прието, че след като дружеството не
издава съответен документ за продажба на установения ред, от обективна и
субективна страна са осъществени признаците на административно нарушение на чл.
25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/2006 г., във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
При това положение, с оспорената в настоящото
производство ЗНПАМ на дружеството е наложена принудителна административна мярка
запечатване на търговски обект – рецепция - хотел „Обзор сити", находящ се
в гр. Обзор,
ул. „Иван Вазов" № 26, стопанисван от "М и М Typс"
ЕООД, като е постановена и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
6. За да обоснове
продължителността и съразмерността на действие на принудителната мярка (14 дни),
ответният административен орган е посочил, че срокът на ПАМ е определен в
рамките на неговата оперативната самостоятелност, при следните конкретни
фактически основания и мотиви:
При определяне
продължителността на мярката се взеха предвид тежестта на извършеното нарушение
и последиците от него, вида и характера на търговската дейността така също и:
- Установеното при
проверката (За извършена покупка и извършено плащане на 14.08.2019 г. в 09:07
часа чрез наличния в обекта ПОС-терминал на стойност 180.00 лв,
за резервация с № 5970/14.08.2019 г. не е издаден фискален касов бон. В
работещият обект е налично, монтирано и въведено в експлоатация работещо към
момента на проверката ФУ);
- Задълженото лице е
регистрирано по ЗДДС;
- Средно-дневен оборот на
стойност 1092,13 лв.;
- Декларирани финансови
резултати от дейността на дружеството по години, както следва: данъчна печалба
за 2018 г. - 00,00 лв., за 2017 г. - 00,00 лв., за 2016 г. - 00,00 лв. В
тази връзка е посочено, че съпоставяйки местоположението на обекта-оживена
улица с постоянен клиентопоток и средно-дневните
обороти за този тип дейност, декларираният финансов резултат е нереално нисък;
- Създадената организация
на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през фискално
устройство; липсата на организация за създаване на условия търговският обект да
се ръководи и да се организира дейността в него в съответствие с изискванията
на Наредба Н-18/13.12.2006 г.; невъзможността за проследяване на реализираните
обороти, обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения
интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Издаването на касова
бележка е нормативно установено задължение на задължените лица, стопанисващи
и/или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при
съответните предпоставки. Неспазването на това конкретно задължение от страна
на лицата, винаги води до отрицателни последици за фиска,
тъй като не се отчитат приходи, не се отразяват обороти и по този начин се
стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до отклонение от данъчно
облагане.
Вредата от нарушения на
чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от Наредба № 18/13.12.2006 г., изразяващо се в
неиздаване на касова бележка за документиране на продажба, е в размера на
дължимият корпоративен данък и ДДС, който не се внася върху неотчетените
приходи от продажбите.
Съобразявайки характера на
административната принуда и засягането на обществените отношения свързани с
отчетността намирам, че е налице висока степен на обществена опасност, произтичаща
от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във
времето. Законосъобразното отчитане и регистриране на извършените продажби чрез
фискалното устройство налично и работещо в съответния обект, както и правилното
определяне на реализираните доходи са от съществено значение за охраната на
държавния интерес и правилното функциониране на държавата.
Така извършеното деяние,
показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина,
която цели да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се
гарантират бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на
всички реализирани приходи.
Срокът
на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца. Целта на наложената ПАМ е промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно
отчитане на оборота от продажби, а индиректният недопускане на вреда за фиска.
7. ЗНПАМ №
ФК-417-0344859/21.08.2019 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас в Дирекция „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, е обжалвана от "М и М
Typс" ЕООД пред Директора на Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който с Решение №
ГДФК – 106/09.09.2019 г., потвърждава процесната
заповед.
ІV. За правото:
8. В конкретния казус съвкупната преценка на приобщените по
делото доказателства, налага да се приеме, че констатациите на органите на
приходна администрация не са основани на конкретно установени факти и
обстоятелства, а направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни
на материалния закон. Действително, следва да се констатира, че в хода на проверката
не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е
облечено в изискваната от закона форма. Това обаче, не е в състояние да санира
неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни
изводи относно приложението на материалния закон. В следващото изложение ще
бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
9. За разрешаване на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:
Според чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Тълкуването на цитираната
норма налага да се приеме, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него",
но органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички
факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз
"до 30 дни".
Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен
акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, възведени в разпоредбите на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК -да съдържа фактическите
и правни основания за издаването й, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС, която поставя изискването тя да е мотивирана. В конкретния
случай, в процесната ЗНАП се съдържа детайлно описание на извършеното нарушение
и доказателствата, от които то се установява, посочени са нарушените
разпоредби, както и законовите текстове, послужили като основание за издаване
на заповедта. При упражняване обаче на така предоставената му оперативна
самостоятелност, административният орган е допуснал пропуски във връзка с
установяване на фактите от значение за определяне продължителността на срока на
ПАМ.
В редица
съдебни решения ВАС приема, че излагането на мотиви по този въпрос в заповедта
е задължително, за да може да се извърши преценка за съответствието на акта с
целта на закона в изпълнение на изискването на чл. 146, т. 5 от АПК.
Нарушаването на принципа на съразмерност на наложената мярка с извършеното
нарушение представлява именно такова несъответствие с целта на закона.
10. В случая определената със
заповедта продължителност на срока на мярката от 14 дни е обоснована:
- с установеното
при проверката нарушение (За извършена покупка и извършено плащане на 14.08.2019 г. в 09:07
часа чрез наличния в обекта ПОС-терминал на стойност 180.00 лв,
за резервация с № 5970/14.08.2019 г. не е издаден фискален касов бон. В
работещият обект е налично, монтирано и въведено в експлоатация работещо към
момента на проверката ФУ);
- с обстоятелството, че дружеството е регистрирано по ЗДДС лице, което
обаче не става ясно как точно допринася за налагане на ПАМ с по-дълга продължителност
на действие (в случая 14 дни), доколкото законът не предвижда по-тежко наказание или налагане
на ПАМ за по-продължителен срок на лицата регистрирани по ЗДДС в сравнение с
нерегистрираните такива;
- със средно-дневен оборот на стойност 1092,13 лв., за който по
административната преписка липсват каквито и да било данни как точно и въз
основа на какви документи е определен;
- Декларирани финансови резултати от дейността на дружеството по години,
както следва: данъчна печалба за 2018 г. - 00,00 лв.,
за 2017 г. - 00,00 лв., за 2016 г. - 00,00 лв. В тази връзка следва да се констатира, че от
представената по делото от страна на приходна администрация справка относно
декларираните от дружеството годишни данни (лист 81 по делото), се установява, че "М и М Typс"
ЕООД е реализирало следните приходи по години: за 2018 г. – 137 695,49 лв.; за
2017 г. – 1 308 297,90 лв., като счетоводната печалба на
дружеството за този отчетен период е била в размер на 691 955,70 лв., но поради
приспадане на данъчна загуба от предходни години, корпоративен данък не е бил
дължим; за 2016 г. – 168 359,74 лв. Обстоятелството,
че за 2018 г. и 2016 г. (за 2017 г. вече бе пояснено), дружеството е приключило съответната година със счетоводна
печалба 0,00 лв. се дължи на факта, че разходите му значително са превишавали
приходите. Дали обаче същите са били правилно отчетени или не, първо, изобщо не
е изследвано от приходна администрация и второ, е обстоятелство неотносимо към настоящия казус, касаещ неотчетени приходи.
В този смисъл обсъжданите данни (че декларираните финансови резултати от
дейността на дружеството за 2018 г., за 2017 г. и за 2016 г. са 00,00 лв.) не могат да послужат като основание за прилагане на ПАМ с по-продължителен
срок на действие.
- Съпоставяйки местоположението на обекта - оживена улица с постоянен клиентопоток и средно-дневните обороти за този тип дейност,
декларираният финансов резултат (ФР) е нереално нисък. Този извод, освен че
е неясен, е и недоказана - в случая не са ангажирани доказателства нито за
размера на въпросния ФР, нито за кой отчетен период се отнася, нито за размера на средно-дневните обороти за този
тип дейност. Впрочем в оспорената заповед дори не са посочени конкретни размер
на ФР и на средно-дневните
обороти.
Изложеното изключва
възможността съдът да извърши проверка/преценка на верността на посоченото
твърдение (че декларираният финансов резултат е нереално нисък спрямо
средно-дневните обороти за този тип дейност).
- Останалите посочени основания (че създадената организация на работа, която позволява част от оборота
да не се отчита през фискално устройство; липсата на организация за създаване
на условия търговският обект да се ръководи и да се организира дейността в него
в съответствие с изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г.; невъзможността за
проследяване на реализираните обороти, обосновава необходимостта да се осигури
защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения и т.н.) са твърде общи, за да могат да обосноват налагане на
по продължителен срок на действие на процесната ПАМ.
11. В същото време не са отчетени
фактите, че в хода на извършената проверка не е установена разлика в касовата
наличност (изрична констатация в Протокола за извършена
проверка – лист 59 по делото), че процесната сума в размер на 180 лв. платена
чрез намиращия се в обекта ПОС-терминал е декларирана от самото проверявано
лице (така опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката от 14.08.2019 г. – лист 61), че
последната като платена
чрез ПОС – терминал няма как да бъде
укрита, че за направената контролна покупка от Т.Б.– инспектор по приходите, за
която е извършено плащане в брой на стойност 110 лв. надлежно е издаден
фискален бон от страна на дружеството (отново изрична
констатация в Протокола за извършена проверка – лист 59 по делото).
12. Ето защо, именно при упражняване на така предоставената
му оперативна самостоятелност, административният орган е допуснал пропуски във
връзка с установяване на фактите от значение за определяне продължителността на
срока на ПАМ.
Предоставената
от закона възможност за преценка от страна на административния орган трябва
винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел.
Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а
нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност
прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително
основание по чл. 146, т. 5 от АПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 169 от АПК, съгласно която при оспорване на административен акт, издаден при
оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е
разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за
законосъобразност на административните актове. С това законодателно решение
самият избор на административния орган е правно регулиран от чл. 4, ал. 2, уреждащ
принципа на законност, чл. 6, уреждащ принципа на съразмерност и чл. 7,
регламентиращ принципа на истинност от АПК.
В конкретния случай, органът по
приходите безспорно разполага с оперативна самостоятелност при определяне
продължителността на наложената принудителна мярка, но тази му дейност не е
съответна на действителните факти от
значение за случая (в
нарушение на чл. 7, ал. 1 АПК),
явява се несъразмерна на тежестта на извършеното нарушение (нарушен е принципът
на съразмерност прогласен в чл. 6 АПК),
и е несъответна на целите на закона (чл. 4, ал. 2 от АПК).
13. Макар нарушението да е
установено по безспорен начин, съдът не може да замести административния орган
при упражняването на неговата оперативна самостоятелност като измени
административния акт и определи по-кратък срок на наложената принудителна мярка.
Това следва и от чл. 173, ал. 1 от АПК, според който
текст съдът решава делото по същество, само когато въпросът не е предоставен на
преценката на административния орган. Съответно, ако
установи, че срокът е определен в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да
отмени акта изцяло.
Доколкото
изложените от ответния административен орган „мотиви за продължителността на срока“ на наложената ПАМ (възпроизведени в т. 6 от настоящото решение) са
изградени, без да бъдат съобразени всички факти, установени при проверката от
значение за случая (описани в т. 11 от настоящото решение) и въз
основа на констатации и изводи неподкрепени с доказателства (описани в т. 10 от настоящото решение), те (мотивите) не представляват основа за законосъобразното
определяне на срока на мярката, т.е. налагането на ПАМ за срок от 14 дни се явява необосновано.
При тази необоснованост на
продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ
и се игнорира целта на закона за защита на обществения интерес чрез налагането
на адекватни на нарушението мерки.
В този смисъл Решение
№ 16567 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2019 г., I о., Решение № 11465
от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г., I о. и др.
14. Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспорената Заповед № ФК-417-0344859/21.08.2019 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас в Дирекция „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, поради което
същата ще следва да бъде отменена.
V. За разноските:
15. Констатираната основателност на
жалбата, налага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на 650,00 лв. – заплатените
държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от
гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-417-0344859/21.08.2019 г., издадена от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас при ЦУ на НАП, с която на „М и
М ТУРС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя М.Г.Р., е наложена принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект – рецепция-хотел „Обзор сити“, намиращ се
в гр. Обзор, ул. „Иван Вазов“ № 26, и забрана за достъп до него за срок от 14
дни на основание чл.186, ал. 1, т. 1, буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност, потвърдена с Решение № ГДФК – 106/09.09.2019 г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите да заплати на „М и М ТУРС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя М.Г.Р., сумата в размер на 650
лв., представляваща сторените в производството разноски.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: