Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /20.07.2020г. гр.Търговище
в
името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На тринадесети юли 2020 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
Секретар:Жоржета Христова
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№69 по описа за 2019 годи-на и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове
с правно основание по чл.49 от ЗЗД в общ размер
на 360 000 лв.
Ищецът В.Н.Н. *** твърди в първоначалната си искова молба, че в резултат на решение №151/13.01.
2017г. по гр.д. №659/2016г. на РС-Варна, решение №716/09.05.2017г. по
в.гр.д.№476/2017г. на ОС-Варна и определение №694/05.12.2017г. по в.ч.гр.д.№556/
2017г. на АС-Варна, са му причинени неимуществени вреди от правораздавателната
дейност на съдии от състава на посочените съдилища по цитираните граждански
дела, образувани по съдебен спор за делба на наследствен имот в с.Кичево,
общ.Аксаково-дворно място от 380 кв.м. с построената в него жилищна сграда,
изразяващи се в „уронване на престижа му в обществото, незачитане на правата
му, претърпяване на душевни болки и страдания“.С уточняваща искова молба от
назначения на ищеца особен представител-адв.Р.Т.Д. *** противоправното
поведение на съдиите е конкретизирано в неспазване на служебните задължения по
чл.7, ал.2, изр.2, чл.9 и чл.10 от ГПК за съдействие на ищеца за изясняване на
делото от фактическа и правна страна, предоставяне на равна възможност за
упражняване на правата му и осигуряване на възможност за установяване на
правнорелевантните факти, което съдействие е могло да бъде осъществено чрез своевременно
предоставяне на правна помощ, съобразно чл.3 от ЗПП, но не е сторено, довело до
неблагоприятен за ищеца изход от съдебния спор и описаните морални вреди,
невъзмездени до настоящия момент. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответните съдилища да му заплатят
обезщетения в размер на по 100
000 лв. от всеки съд за пре-търпените неимуществени вреди, ведно със законната
лихва до окончателното плащане и направените по делото разноски.
За съвместно разглеждане в процеса са приети и допълнително предявените от
ищеца срещу ответниците Районен съд-Варна и Окръжен съд-Варна искове по чл.49
от ЗЗД за присъждане на обезщетения в размер на по 30 000 лв. от всеки
ответник за причинени от правораздавателната им дейност имуществени вреди,
чийто общ размер от 60 000 лв. е половината от стойността на наследствения
имот на ищеца- дворно
място от 380 кв.м. с къща в с.Кичево, общ. Аксаково, за което е отреден УПИ
Х-320 в кв.51 по плана на с.с.
С писмени отговори по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК ответните
съдилища оспорват
основателността на предявените срещу тях искове с възражения за липсата на
предпоставки за присъждане на претендираните обезщетения, предвид липсата на работодателски
или на възложител правомощия от тяхна страна относно правораздавателната
дейност на съдиите, липсата на противозаконни действия или бездействия на
магистратите по посочените дела, правораздавали в съответствие с чл.3 от ЗСВ и
в разумен срок, както и липсата на неимуществени и имуществени вреди за ищеца
от конкретните съдебни актове.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
С решение
№151/13.01.2017г. по гр.д. №659/2016г. на Районен съд-Варна е отхвърлен
предявения от ищеца В.Н.Н. против сестра му К. иск по чл.341 от ГПК за съдебна
делба на дворно място от 380 кв.м. с къща в с.Кичево, общ. Аксаково, за което е
отреден УПИ Х-320 в кв.51 по плана на с.с., претендиран като останал в
наследство от майка им А., б.ж. на гр.Варна.В мотивите на съдебното решение
неоснователността на иска е обоснована с отчуждаването на имота приживе на наследодателката
в полза на дъщеря й с договор за продажба, сключен с нот.акт №15, ХХI, нот.д.№4781/2006г. на СВ-Варна,
чиято автентичност е останала неопровергана, предвид заключенито на назначената
по делото графологична експертиза.Посоченото отхвърлително решение на първоинстанционния
съд е потвърдено с решение №716/09.05. 2017г.
по в.гр.д.№476/ 2017г. на Окръжен съд-Варна, а с определение №694/05.12.2017г.
по в.ч.гр.д.№556/ 2017г. на Апелативен съд-Варна е потвърдено определение
№2892/07.11. 2017г. на окръжния съд за връщане на касационната жалба на ищеца
вх. №16970/13.06.2017г., поради неотстранени в срок нередовности на същата-чл.286,
ал.1, т.2 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа, т.е. касае се за т.нар. гаранционно-обезпечителна
безвиновна отговорност за чужди действия, независимо от функционалния имунитет
на съдиите-чл.132 от Конституцията на Република България, съгласно указанията с
определение №534/13.12. 2019г. по гр.д.№4266/2019г. на ВКС, IVг.о., като следва да се прецени дали процесуалните права
на ищеца не са били умишлено ограничени.
В конкретния случай, съответните
съдилища не са работодатели на съдиите, постановили посочените съдебни актове,
които се назначават и освобождават от Висшия съдебен съвет-чл.160 от ЗСВ, но
дори и да се приеме, че с оглед общите организационни и административни правомощия
на техните председатели, ответниците имат някакви възложителски функции по
смисъла на закона, както и че ищецът е претърпял терзания, страдания и други негативни
изживявания от неблагоприятния за него изход от съдебния спор със сестра му, както
и посочените от същия имуществени вреди
60 000лв., то липсват останалите задължителни предпоставки от
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, а именно виновно и противоправно поведение
на магистратите по цитираните дела, както и причинна връзка с вредоносния резултат.
Преценката за законосъобразност на постановените съдебни актове, включая на
извършените съдопроизводствени действия по ангажиране на допустимите и относими
към съдебния спор доказателства, както и дали е нарушено правото на защита на
някоя от страните, е осъществима по реда
на предвидения в закона инстанционен съдебен контрол, поради което е извън
обхвата на правомощията и правораздавателната компетентност на настоящия съд.За
защита при накърнени процесуални права също е предвиден специален ред-чл.303,
ал.1, т.5-6 от ГПК, но независимо от това, в конкретния случай липсва каквото и
да е било ограничаване на процесуалните права на ищеца, още по-малко на правото
му на предоставяне на правна помощ, съобразно чл.3 от ЗПП.Напротив-още след
първото оставяне на делбеното производство без движение за отстраняване нередовности
на исковата молба, с разпореждане от 16.02.2016г. на съдията от районния съд на
ищеца надлежно е указано, че ако няма възможност да заплати възнаграждение за
упълномощен от него адвокат, а желае да го представлява такъв, то има право да
поиска предоставяне на правна помощ.След освобождаването му от държавна такса и
разноски на 01.03. 2016г. по реда на чл.83, ал.2 от ГПК, съдията повторно е дал същото указание с разпореждане от
26.04.2016г., инкорпорирано и в изпращаните до ищеца писмени съобщения.В
проведеното на 04.10.2016г. първо открито съдебно заседание на ищеца отново е
разяснено правото му на правна помощ, но последният изрично е заявил, че не
желае да му бъде назначен служебен защитник.Правото на правна помощ е указвано
и в изпращаните до него от въззивния съд съобщения, но ищецът не се е
възползвал от предоставената му възможност.Такава е поискал едва на
18.07.2017г. в производството по частната му жалба срещу връщането на нередовната
му касационна жалба и с определение №1991/28.07.2017г. на Окръжен съд-Варна му
е предоставена и осъществена, на осн.чл.95 от ГПК във вр.с чл.23, ал.3 от ЗПП.
При тези обстоятелства, лисват предпоставките по чл.49 от ЗЗД и предявените
искове за обезвреда на морални и материални вреди са неоснователни.Допълнителен
довод относно неоснователността на претенцията за репариране на имуществени
вреди е и неопровергаването по съответния съдебен ред до настоящия момент на
валидността на отчужденителната сделка, с която майката на ищеца приживе се е
разпоредила с недвижимия имот и последният не е преминал по наследство в
неговия патримониум след смъртта й, изключващо сочената от него имуществена
загуба.
С оглед изхода от делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда направените по делото разноски в размер на 500 лв., от които 200 лв. за
възнаграждение на вещо лице и 300 лв. за възнаграждение на особен представител,
на осн.чл.78, ал.7,изр.2 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от В.Н.Н. ***, ЕГН:**********,
с назначен от съда особен представител адв.Р.Т.Д. *** против Районен с.О.с. ***
искове по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетения в размер на по 100 000
лв. от всеки ответник за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в „уронване на престижа му в обществото,
незачитане на правата му, претърпяване на душевни болки и страдания“, неспазване
на служебните задължения на съдиите по чл.7, ал.2, изр.2, чл.9 и чл.10 от ГПК
за съдействие на ищеца за изясняване на делото от фактическа и правна страна,
предоставяне на равна възможност за упражняване на правата му и осигуряване на
възможност за установяване на правнорелевантните факти, чрез своевременно
предоставяне на правна помощ, съобразно чл.3 от ЗПП; както и срещу Районен съд-Варна и Окръжен съд-Варна за
присъждане на обезщетения в размер на по 30 000 лв. от всеки ответник за имуществени вреди, изразяваща се в стойността на наследствения
му дял от недвижим имот в с.Кичево, общ.Аксаково-дворно място от 380 кв.м.
с построената в него жилищна сграда, причинени му от правораздавателната дейност на съдии от състава
на посочените съдилища с решение №151/13.01. 2017г. по гр.д. №659/2016г. на
РС-Варна, решение №716/09.05.2017г. по в.гр.д.№476/ 2017г. на ОС-Варна и
определение №694/05.12.2017г. по в.ч.гр.д.№556/ 2017г. на АС-Варна по
цитираните граждански дела, образувани по съдебен спор за делба на описания
недвижим имот, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В.Н.Н. ***, ЕГН:********** да
заплати пи сметка на Окръжен съд-Търговище направените по делото разноски в
размер на 500 лв., на осн.чл.78, ал.7 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: