Решение по дело №9390/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266474
Дата: 8 ноември 2021 г. (в сила от 6 декември 2021 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20161100109390
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2016 г.

Съдържание на акта

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София, 08.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                         

и секретар Н.Светославова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 9390 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

               

Предявeни  са от А.С.Д., С.М.М., Ф.М.Д., М.М.Д., починал в хода на делото и заместен от своя наследник А.С.Д., искове по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.                               Предявен е и от Р.С.Д., починала в хода на делото и заместена от своите наследници – А.М.Б., Х.М.Д., Е.М.К., С.М.М., Ф.М.Д. и М.М.Д., починал в хода на делото и заместен от своя правоприемник А.С.Д. иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ.

                        Ищците твърдят, че на 17.09.2015 г. на път II 85, км.107+500 в с.Влахово, обл.Смолян, настъпило ПТП по вина на водача на микробус „Мерцедес 1114“ с рег. № СА ******– М.Р.П., чиято отговорност била застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта на родственика на ищците – М.М.Д.. Те претърпели неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от неговата смърт, поради което претендират обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. за С.М.М., Ф.М.Д. и починалите в хода на делото Р.С.Д. и М.М.Д., заместени от своите наследници, а А.С.Д. претендира обезщетение от 120 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.09.2015 г. до окончателното изплащане./допуснато изменение на иска в съдебно заседание от 21.04.2021г./.

                        Ответникът оспорва исковете, като поддържа следните възражения: оспорва твърденията, че поведението на сочения от ищците деликвент е било противоправно и виновно; оспорва механизма на настъпване на катастрофата; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача и вредите; прави възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който пътувал без поставен обезопасителен колан; оспорва размера на исковете; оспорва началната дата, от която се претендира лихва. В пренията по съществото на спора ответникът заявява, че исковете са основателни до размера на по 60 000 лв. за ищците, с изключение на С.М., за която се дължи обезщетение от 50 000 лв.

                        Третото лице – помагач М.Р.П. се присъединява към възраженията, направени от ответника. Счита, че претендираните обезщетения са прекомерно завишени. В пренията по съществото на спора неговият процесуален представител моли съда да отхвърли исковете.                                                                                        Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:

            За да бъдат уважени исковете ищците трябва да ангажират доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/ за размера на дължимото обезщетение.                                                                                        Страните не спорят, че отговорността на водача на т.а „Мерцедес 1114“ с рег. № СА ******е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество към датата на пътно-транспортното произшествие, което се потвърждава и от служебно извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд.                                                                                                            Видно от присъда от 09.06.2016г. по НОХД № 61/2016г. на Окръжен съд – Смолян, НО, подсъдимият М.Р.П. е признат за виновен в това, че на 17.09.2015 г., около 07.43-07.44 часа, на път И-86, км.107+ 500, от гр.Смолян за с.Влахово, общ.Смолян, в границите на населено място - с.Влахово, като водач на товарен автомобил, движейки се в посока от гр.Смолян към с.Влахово, в границите на населено място - с.Влахово, е нарушил правилата за движение чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е навлезнал и се е движел в лентата за насрещно движение, без да е имало обективни предпоставки  да предприема маневра по изпревармване или заобикаляне, и се е ударил с предната част на управлявания от него автомобил в насрещно движещия се автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ******и с това е причинил по непредпазливост смъртта на пътуващия в автомобил „Фиат Дукато“ - М.М.Д., като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта – 2.43 на хиляда, установено по надлежния ред, ,поради което на основание чл.343, ал.3, предл. първо, б.“б“, предл. първо, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, предл.трето, вр. чл.58 а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години и осем месеца при първоначален „общ режим“. С присъдата  е признат за невиновен в това, че при извършване на деянието е нарушил чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като  е оправдан по  обвинението в тази част.   

            Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.       

С оглед на горецитираната влязла в сила присъда, настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение на водача М.Р.П., неговата вина, съставомерните последици, които са част от състава на престъплението/настъпилата смърт на М.М.Д./, и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.

Видно от представените по делото удостоверение за родствени връзки от 01.10.2015 г. и удостоверение за наследници от 28.09.2015 г. ищцата  Р.С.Д. е майка на починалия, ищцата А.С.Д. е негова съпруга, а ищците С.М.М., Ф.М.Д.М.М.Д. са негови деца.

В хода на делото, на 26.02.2017 г., е починала ищцата Р.С.Д. и с определение от 26.09.2017 г. на нейно място са конституирани нейните наследници: А.М.Б./дъщеря/, Х.М.Д./син/, Е.М.К./дъщеря/, С.М.М./внучка/, Ф.М.Д./внучка/ и М.М.Д./внук/. – л.192 – гръб.   

 В хода на делото, на 22.11.2020 г., е починал и ищецът М.М.Д. и на негово място конституиран неговият наследник – майка му А.С.Д../л.403/.

                        За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са изслушани гласни доказателствени средства и е приета психиатрична експертиза.

В своите показанията св. А.- съсед на ищците, твърди, че цялото семейство живеело заедно в една къща, уважавали се и се подкрепяли взаимно. Същевременно заявява, че М.Д. живеел с жена си, майка си и сина си, а останалите ищци живеели в апартамент в близост до къщата, на около 15 м. След смъртта на М.Д. ищците били „отчаяни хора“, „без самочувствие“, затворили се, не ходели никъде. Жена му се разболяла, „хванала диабет“, все по болници ходела. Синът му се пропил от мъка. Майката Р.Д. всеки ден плачела за сина си, починала от инсулт. Дъщерята Ф. била на успокоителни хапчета. Дъщерята С. също страдала за баща си, отишла да живее в Германия, защото всичко в дома й напомняло за баща й; казала, че не може да живее тук. Приживе М.Д. издържал семейството си, никой  друг не работел. Той взимал тавана на пенсия, защото работил като миньор. Сега децата на М. не работели, майка им ги издържала. Те имали свои семейства.   

От заключението на психитаричната експертиза се установява, че А.С. Д., С.М.М. и Ф.М.Д. страдат от смесено тревожно-депресивно разстройство /F 41.2 по МКБ-10/, което е в причинно-следствена връзка с катастрофата. Това заболяване се характеризира както със симптоми от депресивния кръг, така и със симптоми от тревожния регистър, като никой от тях по интензивност не е достатъчно изразен, за да се постави едната от двете диагнози. При заболяването първоначалано се наблюдава разстройство в адаптацията, което впоследствие преминава в състояние с белези на тревожност и депресия. По отношение на А.Д. вещото лице е установило, че животът й след загубата на съпруга й се е променил - липсва партньорът, с когото е обсъждала ежедневието си и е планирала своето бъдеще, както и бъдещето на децата и на внуците си; вече не може да разчита на неговата морална и финансова подкрепа. Стресовият фактор  за ищцата е бил със значителен интензитет, защото загубата е настъпила неочаквано, приживе съпругът й е бил в добро здраве. Вещото лице е посочило, че в диференциарно – диагностичен план може да се обсъжда проява на Дистимия/F 34.1 по МКБ -10/, при което заболяване е налице трайно снижение на настроението – болните се чувстват отпаднали, потиснати, нищо не ги радва, спят зле и се чувстват непълноценни. В експертизата е посочено, че при ищцата А.Д. следва да се отчете и  развитието на сомагични заболявания – захарен диабет и артериална хипертония, които са с отключващ фактор  - стрес. По отношение на  Ф.  Д. вещото лице е приело, че симптомите на тревожност са по-изявени, в сравнение с тези на депресия, а за ищцата С.М. е посочило, че смесено-депресивното разстройство е в процес на обратно развитие. Ищцата  С.М. е заявила пред вещото лице, че през 2013 г. се е преместила да живее в Германия със семейството си.

                        Съдът кредитира заключението на вещото лице в частта, в която е определило от какви психиатрични заболявания страда всяка от ищците, но не и в констативната част, в която е посочило, че заболяванията на ищцата А.  Д. от захарен диабет и артериална хипертония са предизвикани от стрес, какъвто ищцата е преживяла при смъртта на съпруга й. Вещото лице няма необходимата компетентност да обсъжда тези заболявания и не би моголо да установи причинно-следствена връзка между  тях и смъртта на съпруга на ищцата.    

Съдът кредитира показанията на свидетеля А.в частта относно претърпените от ищците болки и страдания, но не и в частта, в която твърди, че С.Д. напуснала дома си в Мадан  и е заминала за Германия след смъртта на баща си, тъй като показанията на свидетеля в тази част не се подкрепят от обясненията на самата С.М. и нейната майка пред вещото лице от психиатричната експертиза, пред което са заявили, че С. е заминала през 2013 г. за Германия със семейството си.

С оглед на събраните доказателства съдът приема за установено по делото, че са осъществени фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./. От присъдата на наказателния съд се установи противоправното и виновно поведение на водача на микробус „Мерцедес модел 1114“ с рег. № СА ******– М.Р.П., който е причинил смъртта на М.М.Д., а от показанията на св. А.и заключението на психиатричната експертиза се установи, че ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на своя родственик.

 При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищците към датата на смъртта на техния близък – 84 г.  за неговата майка Р.С.Д.,  54 г. за съпругата му А.С.Д.,  36 г. за С.М.М., 35 години за Ф.М.Д. и 34 г. за  М.М.Д.. Приживе починалият е живеел заедно със своята майка, съпругата си и сина си М.Д. в едно домакинство. Дъщерите му С.М. и Ф.Д. са създали свои семейства, като С.М. още през 2013 г. е заминала заедно със семейството си за Германия, а Ф.Д. е живеела  близо до дома на баща си – на около 15 м. Всички ищци са били силно привързани към починалия и тежко са преживели неговата смърт. Майка му дълбоко е страдала, плачела е всеки ден за сина си. Съпругата му е изгубила своя партньор в живота, с когото са създали дом и семейство и заедно са отгледали децата си, разчитала е на неговата емоционална и и финансова подкрепа. След неговата смърт е заболяла от смесено тревожно-депресивно разстройство/F 41.2 по МКБ-10/, от което не е излекувана към датата на прегледа й от вещото лице – психиатър. Двете дъщери на починалия също страдат от смесено тревожно-депресивно разстройство/F 41.2 по МКБ-10/, което е в причинно-следствена връзка със смъртта на баща им, като при ищцата Ф.Д. заболяването се характеризира с по-изявени симптоми на тревожност, в сравнение с тези на депресия, а при ищцата С.М. смесено-депресивното разстройство е в процес на обратно развитие. От показанията на св. А.се установи, че синът на ищеца също дълбоко е страдал след смъртта на баща си. Той  е живеел с него в едно домакинство, заедно с майка си и своята баба. Въпреки че трагичният инцидент се е отразил негативно върху емоционалната сфера на всички наследници на починалия, съдът приема, че дъщерите на ищеца, като възрастни хора, които имат свой живот, не усещат така остро загубата на  баща си, както я усеща тяхната майка.

Като съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2015 г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът  определи обезщетение за неимуществени вреди, по справедливост, в размер на 120 000 лв. за А.С.Д., и в размерите, посочени от останалите ищци – по 100 000 лв. за Р.С.Д., за Ф.М.Д., за С.М.М. и за М.М.Д..

Тъй като Р.С.Д. и М.М.Д. са починали в хода на делото, определените за тях обезщетения, следва да бъдат присъдени на конституираните правоприемници.

Дължимото на Р.С.Д. обезщетение от 100 000 лв. следва да бъде присъдено на правоприемниците А.М.Б./дъщеря/, Х.М.Д./син/, Е.М.К./дъщеря/, С.М.М./внучка/, Ф.М.Д./внучка/ и М.М.Д./внук/, заместен от своя правоприемник А.С.Д..

Дължимотго на М.М.Д. обезщетение от 100 000 лв. следва да бъде присъдено на правоприемника А.С.Д..

По възражението за съпричиняване на вредите:

Ответникът поддържа в хода на делото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия,  който пътувал без поставен предпазен колан.

Възражението е неоснователно.

От допълнителната комплексна експертиза, изслушана в последното съдебно заседание, която съдът кредитира, се установява, че микробусът, в който е пътувал пострадалият, е бил пътнически за 8 + 1 бр. пътници, но няма данни за монтирани предпазни колани. Бусът към датата на ПТП е бил на 19 години. В представения огледен протокол няма данни за наличето на предпазни колани в буса. По настоящото дело не са ангажирани гласни доказателства, чрез които да се установи дали в микробуса е имало предпазни колани за всички пътници.

При липсата на доказателства за наличие на предпазни колани в микробуса, е без значение дали поставянето на колан би предпазило пострадалия от вредоносния резултат, тъй като той обективно не е могъл да ползва предпазен колан.

От друга страна, дори и да бе имало предпазни колани в микробуса, а това не бе доказано по делото, то в хода на процеса не бе установено по безспорен начин, че предпазният колан би предотвратил вредоносния резултат.

Според допълнителната комплексна експертиза, приета в съдебно заседание от 21.04.2021 г., която е изготвена въз основа на огледния протокол и аутопсионния протокол и доказателства от досъдебното производство, механизъмът на настъпване на катастрофата е следният: Товарният автомобил „Мерцедес 1114“ се е движел в посока към с.Влахово, а към гр.Смолян се е движел л.а “Фиат Дукато“ и зад него е пътувал л.а „Опел Вектра“. На прав пътен участък водачът на т.а „Мерцедес 1114“ е изгубил контрол върху управлението на автомобила и е преминал в насрещната пътна лента, където се е движел водачът на бус „Фиато Дукато“. Непосредствено преди удара водачът на бус „Фиат Дукато“ е  намалил скоростта на движение и се е отклонил надясно, като е достигнал до края на пътното платно и е излязъл върху банкета, само левите колела на микробуса са се движели по пътното платно. Последвал е удар между т.а „Мерцедес“ и лявата странична част на бус „Фиат Дукато“, като деформацията е започнала от вратата на водача и е продължила назад по цялата дължина на лявата част на микробуса. Ударът между двете МПС е кос, под ъгъл около 8-10 градуса. Деформирана е  предната броня на т.а „Мерцедес“ с притискане на средна първа колонка, а при „Фиат Дукато“ е била деформирана лявата странична част и е счупено стъклото над нея. От този удар е пострадал пътникът на лява седалка на първи ред зад водача. Пострадал е и пътникът на  дясната седалка зад него на втори ред, като тялото му е политнало напред. Най-силен е бил ударът на т.а „Мерцедес“ в бус „Фиат Дукато“ при плъзгането косо назад в лява седалка на втори ред. Вещите лица приемат, че именно на това място е пътувал  М.Д., като се позовават на неговите увреждания. След като се е ударил в микробус „Фиат Дукато“, товарният автомобил „Мерцедес“ се е ударил и в л.а „Опел Вектра“, който се е движел зад него. Преди удара т.а „Мередес“ се е движел с 57 км/час, бус „Фиат Дукато“ с 45 км/час, а л.а „Опел Вектра“ –  с 50 км/час. Според вещото лице – автотехник, причина за ПТП е рязкото отклонение на т.а „Мерцедес“ наляво и преминаването в платното за насрещно движение, където се е движел бус „Фиат Дукато“. С оглед на механизма и уврежданията, вещите лица приемат, че пострадалият е седял зад водача на крайна лява седалка до стъклото, като не е възможно да се прецени дали е бил на първи или втори ред. В тази зона е най-силният удар между бус „Фиат Дукато“ и кабината на т.а „Мерцедес“. Ударът е съчетан с плъзгането по предна лява врата и след това с плъзгане по лява странична част зад лява колонка, където е настъпило  разкъсване на ламарината. Следвайки векторната сила на удара, тялото на М.Д. се е придвижило напред и наляво. При това движение на тялото и предвид разкъсването на конструкцията на микробса от лявата страна, при липса на предпазен колан, тялото на пострадалия е изпаднало от микробуса. Д. е бил намерен при огледа зад буса на 45 метра от възприетия ориентир. Установено е и охлузване в областта на челото на пострадалия с кръвонасядане, получено от удар с приплъзване на главата, спрямо неравна контактна повърхност, което също дава основание да се приеме, че тялото е изпаднало от микробуса, а не е било фиксирано от колан.                                                                                                    Вещите лица са разгледали и хипотеза, при която тялото на пострадалия е било извадено от микробуса, а не е изпаднало от него. Посочили са, че липсват данни Д. да е ползвал обезопасителен колан, тъй като липсва специфична коланна травма, а и липсват кръвонасядания на предната коремна стена, при налични разкъсвания на коремни органи, което дава основание да се приеме инерционен механизъм на увреждане и изключва въздействие  върху движението на тялото от придържането му от обезопасителен колан. Наред с това са заявили, че при наличие на ексцентричен удар /какъвто има в конкретния случай/ могат да липсват характерни травматични увреждания от директно действие на колана

Според вещото лице – медик, ако пострадалият бе ползвал обезопасителен колан, нямаше да настъпят травми от удар, реализиран с голяма кинетична енергия, в части и предмети от интериора пред и вляво от пострадалия, т.е нямаше да настъпят травми на гръдния кош – двустранно счупване на ребра. Коланите се ефективни при движение с удар до 60-65 км/час и са значително по-ефикасни при челен удар. В конкретния случай се касае за челно-страничен, кос удар, със скорост под 65 км/час в лява странична част на буса. Настъпили са деформации по  бус „Фиат Дукато“ от предна лява врата до мястото на втори ред на седалките. При това бусът е избутан надясно, спрямо посоката си на движение. След спиране на движението на тялото придобилите значителна маса вътрешни органи са продължили движението си в гръдна и коремна кухина и са се травмирали вторично от удари във вътрешната повърхност на гръдния кош и от преразтягане на задържащия ги апарт. Типични увреждания са  кръвонасяданията в областта на хилусите на двата бели дроба с кръвоизливи в средностението, контузия на сърцето във върховата му част на лява камера, напречни разкъсвания на стената на аортата в началната й /до сърцето/ част, както и повърхностно разкъсване на слезката и черния дроб отпред.

В заключението е посочено, че двустранното счупване на множество ребра може да настъпи и от притискане между твърди тъпи предмети под въздействие от деформация на ламарината на левия страничен панел на микробуса с хлътване навътре в купето, т.е поставеният предпазен колан не би могъл да предотврати получаването на увреждания в този случай.   

С оглед заключението на допълнителната комплексна експертиза, съдът приема, че не е установено в микробуса да е имало предпазни колани, но дори и да е имало предпазни колани, травмите по гръдния кош и смъртта на пострадалия биха могли да настъпят и при поставен колан от деформациите по лявата странична част на микробуса, които са навлезли навътре в купето.                                                                                         При така установените по делото факти съдът приема, че възражението за съпричиняване не бе доказано по делото. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за настъпването на вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ ТО/.

По претенцията за законна лихва:                                                                                           Началният момент, от който застрахователят изпада в забава за плащане на обезщетение за вреди, е датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. В случая дължимото от ответника обезщетение за забава следва да се присъди от датата на настъпване на смъртта на М.Д. – 17.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

                        По разноските:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д.Н. ***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 18 050 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове в размер 20 800 лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер на 100 лв.

Мотивиран така, съдът

   

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „З.А.Д.”ОЗК – З.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.С.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 120 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния съпруг М.М.Д., настъпила на 17.09.2015 г., в следствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача М.Р.П., при управление на товарен автомобил „Мерцедес 1114“ с рег. № ******ВН, по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2015 г. до окончателното изплащане.

           

ОСЪЖДА „З.А.Д.”ОЗК – З.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.М.М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 100 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния баща М.М.Д., настъпила на 17.09.2015 г., в следствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача М.Р.П., при управление на товарен автомобил „Мерцедес 1114“ с рег. № *******, по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2015 г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА „З.А.Д.”ОЗК – З.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ф.М.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 100 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния баща М.М.Д., настъпила на 17.09.2015 г., в следствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача М.Р.П., при управление на товарен автомобил „Мерцедес 1114“ с рег. № ******ВН, по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2015 г. до окончателното изплащане.

           

ОСЪЖДА „З.А.Д.”ОЗК – З.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.М.Б., ЕГН **********, Х.М.Д., ЕГН **********, Е.М.К., ЕГН **********, С.М.М., ЕГН **********, Ф.М.Д., ЕГН **********, като наследници на починалата в хода на делото Р.С.Д.,  ЕГН **********, както и да заплати на А.С.Д., ЕГН **********, като наследник на починалия в хода на делото М.М.Д., ЕГН **********, който е правоприемник на починалата Р.С.Д., съдебен адрес за призоваване на правоприемниците : гр. Ловеч, ул. “******, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 100 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Р.С.Д., починала в хода на делото на 26.02.2017 г., б.ж. на гр.Мадан, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния син М.М.Д., настъпила на 17.09.2015 г., в следствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача М.Р.П., при управление на товарен автомобил „Мерцедес 1114“ с рег. № ******ВН, по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2015 г. до окончателното изплащане.

           

ОСЪЖДА „З.А.Д.”ОЗК – З.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.С.Д., ЕГН **********, като наследник на починалия в хода на делото М.М.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 100 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от М.М.Д., починал в хода на делото на 22.11.2020 г., б.ж. на гр.Мадан, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговия баща М.М.Д., настъпила на 17.09.2015 г., в следствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача М.Р.П., при управление на товарен автомобил „Мерцедес 1114“ с рег. № ******ВН, по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2015 г. до окончателното изплащане.                                                                                                                                 

ОСЪЖДА „З.А.Д.”ОЗК – З.” АД, ЕИК *******, да заплати на адвокат Д.Д.Н. ***, с адрес за призоваване гр.Ловеч, ул.“******, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на  18 050 лв.                        

 

ОСЪЖДА З.А.Д.”ОЗК – З.” АД, ЕИК *******, да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса върху уважените искове в размер на 20 800 лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер на 100 лв.

 

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника – М.Р.П., ЕГН **********,***.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд  в двуседмичен срок от връчването на страните. 

 

 

           

                                                                             

СЪДИЯ :