Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 85 20.08.2020 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на двадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 35 по описа за 2020,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145-178 от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на ”СОЦИАЛИНВЕСТ” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Разград, бул.
„Априлско въстание” № 23, срещу Заповед № 59-ФК от 30.01.2020 г. на началника
на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП за
налагане на принудителна
административна мярка, запечатване на търговски обект – газ станция, находящ се
в гр. Разград, Източна промишлена зона и забрана за достъп до него за срок от 7
дни. В жалбата и в съдебно заседание се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Излагат се доводи, че
в случая не са налице основанията за налагане на ПАМ, посочени в чл. 22 от ЗАНН. Оспорващият твърди, че необходимата на НАП информация е предавана
своевременно. Излага доводи, че административният орган не е доказал по каква
причина монтираното в обекта фискално устройство не е подавало в НАП
данните от дневните финансови
отчети с нулиране за периода от 15.01.2019 год. до 29.12.2019 год. по
съществуващата дистанционна връзка. Оспорващият твърди, че липсват доказателства това да се дължи на
негово неправомерно поведение. На следващо място оспорващият сочи, че
административният орган не е отчел обстоятелството, че към момента на издаване
на оспорената заповед тези данни вече са били предадени, че от непредставяне на данните не е настъпила
вреда за фиска и всички дължими данъци
са платени, както и че нарушението е отстранено. Оспорващият иска съда да отмени оспорената заповед и да му присъди
направените по делото разноски.
Ответната по жалбата страна - началникът
на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт С. А., оспорва
жалбата като неоснователна и иска от съда да я отхвърли, като присъди на
ответника юрисконсултско възнаграждение. При условието на алтернативност прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
от фактическа страна следното:
На 12.01.2019
год. и на 02.01.2020 год. органи по
приходите от отдел „Оперативна дейност” Варан при ГД „ФК”
извършили проверка в търговски обект –
„Газстанция” , находяща се в гр. Разград, източна промишлена зона, стопанисвана
от „Социалинвест” АД гр. Разград. В хода на
проверката и след последваща проверка в
информационния масив на НАП модул „ФУДВ”
/Справка за записани данни от Z-отчети за
ФУ/ ИАСУТД / е установено, че от ФУ с рег. № 3861257от 05.10.2017 год. с
индивидуален номер DT429181 и ИН на
ФП 02699764 не са подавани данни в НАП
по осъществената дистанционна връзка от 16.01.2019 год. Последният Z-отчет е предаден на 15.01.2019 год. в 09 00 часа. Проверяващите
органи установили, че на 30.12.2019 год. в обекта е регистриран нов ЕСФП с
номер 4373340 с ИН на ФУ 02002294 и ИН на ФП 59002294. Органите
по приходите приели, че за периода от 17.01.2019 год. до 29.12. 2019 год. не са
предавани данни в НАП, с което ЗЛ е нарушило чл. 39, ал. 1 НАРЕДБА № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Резултатите от проверката са обективирани в
Протокол за извършена проверка сер. АА бланков № 0384997 от 12.12.2019 год. и протокол
сер АА бланков № 0384891 В резултат на проверката е съставен и Акт за
установяване на административно нарушение
серия AN № F534185 за това
че фискалното устройство с рег. №
3861257от 05.10.2017 год. не е подало данните от дневните финансови отчети с
нулиране в НАП за периода от 15.01.2019
год. до 29.12.2019 год. В акта за
установяване на административното нарушение е посочено, че данните от дневните
финансови отчети с нулиране са постъпили в НАП на 07.01.2020 и 08.01.2020 год.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 39, ал. 2 от НАРЕДБА № Н-18 от
13.12.2006 г.
Към преписката е
представено писмо от оспорващия с изх. № 1 от 08.01.2020 год. оспорващият е
представил на органите по приходите, по тяхно предписание, Становище на „ДИАНЕЛ
СЕРВИЗ” ЕООД гр. Русе от 03.01.2020 год. /л.182/, с което оспорващото дружество
е имало през 2019 год. договор за сервизно обслужване на фискалното устройство.
В становището е посочено, че монтираното
през 2019 год. фискално устройство не е
имало възможност при липса на връзка с
НАП да визуализира този проблем. От
становището на същото дружеството, прието в съдебно заседание /л. 226/, е видно, че при този
модел ФУ ползвателят на устройството
няма как да установи, че дневните финансови отчети не се предават към НАП от работата с фискалното устройство. Наред с
това е посочено, че на 08.01.2020 год. с помощта на сервизен инструмент е
направено възстановяване на
конфигурацията и са изпратени
всички отчети от данъчния терминал на DT429181 02699764 към сървъра на НАП, след което е
извършена дерегистрация на фискалното устройство.
Въз основа на така съставения протокол началникът на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издал оспорената заповед, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“Г“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложил на
оспорващото дружество ПАМ запечатване на
търговски обект – газ станция, находящ се в гр. Разград, Източна промишлена
зона и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.
Като фактическо основание за налагане на мярката
административният орган е посочил, че при проверка в информационния масив на
НАП – Модул ФУДВ / Справка за записани данни от Z - отчети/ е установено, че монтираното в обекта
фискално устройство с рег. № 3861257от 05.10.2017 год. не е подало данните от
дневните финансови отчети с нулиране в НАП от 15.01.2019 год. до 29.12.2019
год. , като последният записан и подаден
по данъчния терминал отчет е за 14.01.2019 год., с дата на получаване
15.01.2019 год. в 09 00 часа.
Административният орган е приел, че
по този начин „Социалинвест” АД в качеството си на лице по чл. 3 от
НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. е допуснало нарушение на разпоредбите на същата
наредба, а именно пропуск в записа на данните от дневния финансов отчет с
нулиране в данъчния терминал, респективно неподаване на същите в НАП за периода
15.01.2019 год. – 29.12.2019 год. Заповедта е връчена на управителя на
дружеството на 25.02.2020 год. а жалбата срещу нея е подадена на 26.02.2020
год. В хода на съдебното производство като доказателства бяха приети заверени
копия от дневните финансови отчети за всеки ден през процесниия период.
По делото е
изслушано вещо лице по назначена съдебно
счетоводна експертиза, която дава заключение, че продажбите от касовия апарат на дружеството и издадените фискални касови бележки са
включени в месечните отчети на касовия апарат. Те са намерили отражение в
дневниците за продажба по ЗДДС, а от там и в счетоводните регистри на
дружеството, съответно са включени и в подаваните ежемесечно към НАП Справки –
декларации по ЗДДС. Вещото лице е установило, че има съответствие на
получените, продадените и наличните количества горива през периода от
01.01.2019 год. до 31.12.2019 год.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице, като точно, ясно и обосновано.
С оглед на така установените по делото факти, съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна –
адресат, срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал. 4 от ЗДДС и в срока по чл.149 ал. 1 от АПК, е процесуално допустима.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
съгласно приложената по делото Заповед №
ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителният директор на НАП
Същата е в писмена форма и е мотивирана - съдържа конкретни фактически и правни
основания въз основа, на които е издадена в т.ч. и за продължителността на
срока. Доколко те са съответни на
релевантната нормативна уредба и на доказателствата по делото е въпрос на
материална законосъобразност на акта, но твърденето на оспорващия, че заповедта
е немотивирана относно продължителността на срока ѝ, е неоснователно и
недоказано.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила.
Съдът намира, че заповедта е издадена в противоречие с
материалния закон и целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона
за административните нарушения и наказания за предотвратяване и преустановяване
на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"г" ЗДДС
принудителната административна мярка се налага на лице, което не спази реда и
начина за подаване на данни по чл. 118 от същия закон в Националната агенция за
приходите. Нормата е бланкетна и препраща
към разпоредбата на чл. 118 от ЗДДС, поради което при издаването на
принудителна административна мярка, административният орган следва да посочи,
коя разпоредба на чл. 118 или на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове е нарушил адресата на мярката, което се явява и основанието
за нейното налагане В оспорената заповед
обаче административният орган като основание е посочил само разпоредбата на чл.
чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"г" ЗДДС,
но не и нарушената от оспорващия конкретна
разпоредба, като по този начин не е посочил пълното правно основание, за
издаване на заповедта.
Съгласно нормата на чл. 39,
ал. 1, изречение последно от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г., в редакцията за
2019 год., лице по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва пълен
дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден,
през който в ЕСФП са регистрирани продажби/сторно операции и/или зареждания на
течни горива, а съгласно ал. 2, изречение първо данните от дневния финансов
отчет с нулиране се записват в данъчния терминал (ДТ).
В конкретния случай
заповедта е издадена за това, че за времето от
15.01.2019 год. до 29.12.2019 год. оспорващото дружество не е подало данните от дневните финансови отчети с
нулиране в НАП. Тези факти са безспорно установени от
доказателствата по делото и те не се
оспорват от жалбоподателя.
Същевременно обаче не се
установява, че това обстоятелство е било известно на оспорващото дружество,
доколкото ФУ, с което е бил оборудван обектът, не е имало функцията да
визуализира евентуално прекъсване на връзката с
НАП.
От друга страна, от
събраните по делото доказателства се установява, че през целия посочен в
оспорваната заповед период дружеството в качеството си на лице, което извършва
продажби на течни горива, е въвело в експлоатация фискално устройство, което
има изградена дистанционна връзка с НАП, и е издавало дневни отчети, което представлява индиция, че от
страна на дружеството стриктно са изпълнявани задълженията, произтичащи от
данъчното законодателство и без да има индикации, че дистанционната връзка с
НАП е прекъсната. От справката на дружеството извършващо сервизно обслужване е
видно, че данните от дневните фискални отчети са били записани на данъчния
терминал, тъй като ако те не бяха записани, те не биха могли да бъдат
възстановени при възстановяване на конфигурацията.
Административният орган не
е представил доказателства, че
неподаването на данните в НАП се дължи
на неправомерно действие или манипулиране на фискалното устройство от страна на
оспорващото дружество.
Ето защо съдът намира, че
след като не е доказано по несъмнен и безспорен начин, че дружеството е
извършило административното нарушение, въз основа на което с оспорената заповед
му е наложена принудителната административна мярка, то същата се явява
материално незаконосъобразна.
Дори да се приеме, че е
налице нарушение на чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006
г. от
доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на
издаване на оспорената заповед данните от дневните финансови отчети с нулиране
за процесния период са постъпили в НАП. Оспорващият е предприел действия за
отстраняване на нарушението и недопускане на други такива като е въвел в действие ново фискално устройство,
съобразно изискванията на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. Установеното нарушение е за първи път. Няма
настъпили вреди за фиска, с оглед на заключението на вещото лице.
След като легитимно
признатите цели на принудителната административна мярка вече са изпълнени към
датата на издаването на заповедта за ПАМ, то налагането ѝ придобива
характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава
функция. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена
санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита
нарушителя. /В този смисъл решение № 7198 от 14.05.2019 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. №
1410/2019 г. и решение № 13189/30.10.2018 г. на ВАС, първо отделение по адм. дело
№ 5363/2018 г. /.
Предвид изложеното съдът
намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение
на материалния закон и в противоречие с
целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл.
146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Предвид
изхода на делото искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, като своевременно
направено е основателно и доказано в размер на 1182, 80 лв., от които 50 лв.
държавна такса, 840 лв. договорено и изплатено по банков път възнаграждение за
един адвокат и 292, 80 лв. възнаграждение за вещо лице. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед на
действителната правна и фактическа сложност на делото. Освен това договореният хонорар не надвишава значително определеният
минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 59-ФК от 30.01.2020 г. на началника
на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при Централно
управление на Национална агенция по
приходите.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на
СОЦИАЛИНВЕСТ” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Разград, бул.
„Априлско въстание” № 23 сумата от 1182.80 / хиляда сто осемдесет и два лева и
осемдесет стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България чрез Административен съд
Разград в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия /п/