РЕШЕНИЕ
Номер 556 18.03.2020г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІV
наказателен състав
На дванадесети ноември двехиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Славка Иванова
като разгледа докладваното от съдията
АН дело номер
4572 по описа за 2019 година
намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 431231-F468209/23.04.2019г. на *** в ЦУ на НАП, с което
на „Хидро Инспект“,ЕООД с ЕИК *********, адрес гр.Пловдив, ул.”Княз Церетелев”
№11 е наложено административно наказание
Имуществена санкция в размер на 700 / седемстотин / лв. за нарушение по чл. 3 и
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1, вр чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Търговецът жалбоподател
моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата и съдебно заседание.
Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, чрез своя
представител моли да бъде потвърдено процесното НП.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството жалбоподателят
извършвало ресторантьорска дейност в обект находящ се в гр.Пловдив, ул.Княз
Церетелев № 11. Освен това се предлагали и помещения за нощувки като над
ресторанта имало апартаменти, които се отдавали за нощувки. На 18.01.2019г. в
посочения обект била извършена проверка от служители на НАП, сред които М.В.Х..
Същата посетила хотелската част, където поискала да заплати нощувка за 100лв,
което и сторила. За плащането обаче била издадена само бележка от принтер, а не
касов бон от регистриран ЕКАФП. Тогава свидетлеката се легитимирала и
пристъпила към проверка на документацията в обекта. Междувременно бил издаден и
касов бон за направеното от нея плащане.
Горното се установи по
категоричен начин от
показанията на разпитания в качеството на свидетел по делото актосъставител М.В.Х., с които се потвърждават констатациите по АУАН,
пренесени и в наказателното постановление. На практика горното фактическо положение се
потвърди и от свидетелите доведени от дружеството жалбоподател – Р. П. А. и Г.
Р.. Техните показания също потвърждават , че касов бон не е бил издаден, но се твърди че обекта не функционирал към момента
на проверката. Последното обаче бе категорично опровергано от свид.Х., която с
колегите си безпрепятствено влезнала в обекта, направила плащане за нощувка и
то било прието. Не случайно и в последствие е бил издаден и касов бон за това,
но вече след легитимацията на проверяващите. Без значение е обстоятелството
свид.Р. стажант ли е бил или не, можел ли е да работи с касов апарат или не и
т.н. След като е действал като служител на дружеството в този момент и приел
плащане, то е следвало да издаден касов бон за същото.
С оглед горното фактическо
положение настоящата инстанция намира, че правилно актосъставителя и наказващия
орган са ангажирали отговорността на жалбоподателя.
Действително чрез бездействие на
представител на дружеството жалбоподател е нарушено правилото на чл.3,
ал.1 от Наредба Н-18/06г. на МФ. Съгласно нея Всяко лице е длъжно да регистрира
и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги / към момента на деянието, но
практически и понастоящем/.
Затова и правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС, който предвижда
административно наказание за задълженото
лице, което
не се съобрази с горната норма.
Наложеното административно наказание е
съобразено с вида на нарушителя – юридическо
лице, поради което и правилно е определено като имуществена санкция. Що касае
размера то законодателя е предвидил
такава от 500 до 2000лв. Ето
защо и като е определил санкцията
в размер на 700 лева наказващият орган
се е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН. Така тя е ориентирана към минимума, но не бива да е самия
такъв предвид факта, че се касае за два обекта съвместимми в едно, които са работили
с общ касов апарат, а по същото време е била извършена контролна покупка и в
другия обект – ресторант, където също не е бил издаден касов бон.
Извършеното нарушение не може да бъде
определено като маловажен случай, което да предполага съответно приложение на
чл.28 от ЗАНН, както се иска от жалбоподателя, доколкото се касае до нарушение, засягащо
обществените отношения, свързани с финансовата отчетност на юридическите лица пред данъчната администрация, а също и като се
вземе предвид и второто извършено нарушение.
Тук следва да се има предвид също и във връзка с посоченото по-горе, че не е необходимо нарушението да води до
неотразяване на приход, за да представлява административно нарушение. То е на
просто извършване, а закона не изисква настъпването на резултат и въпреки това
си е нарушение, което следва да се санкционира.
Предвид всичко гореизложено и като намира,
че при издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални
нарушения, които да са от категорията на съществените, че АУАН и наказателното
постановление са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от компетентни лица,
съдът счита, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Ето защо и поради горните мотиви,
Пловдивският районен съд, ХІV н.с.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
431231-F468209/23.04.2019г. на *** в ЦУ
на НАП, с което на „Хидро Инспект“,ЕООД с ЕИК *********, адрес гр.Пловдив,
ул.”Княз Церетелев” №11 е наложено
административно наказание Имуществена санкция в размер на 700 / седемстотин /
лв. за нарушение по чл. 3 и ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с
чл.118, ал.1, вр чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от
АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ