Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………/08.07.2021 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-10
състав, в публично заседание на осемнадесети май две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
разгледа докладваното
от съдията т. д. № 1124/2020 година,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД, срещу „Д.Ю.Б.“ ООД, с която
иска от Съда да осъди последния да му плати сумата от 142 560 лева с ДДС,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение да получи закупена стока
за периода 12.08.2018 г. – 11.02.2020 г., съгласно договор
№ 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г., ведно със законната лихва върху претендираната
сума, начислена в периода след предявяване на исковата молба до окончателното
ѝ събиране.
Ищецът „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД
твърди, че за период 07.07.2011 г. – 05.08.2011 г.
провел тръжна процедура за продажба на техническо имущество, излишно за
Българската армия, обособено в отделни лотове, като
ответникът бил класиран на първо място за закупуването на имущества за позиции
(Лотове) с № 1, 2, 3 и 7 от обявен в сайта на
дружеството – ищец списък за продажба на техническо имущество. Вследствие извършеното
класиране, страните организирали и извършили в периода 11.01.2012 г. до
20.01.2012 г. оглед и проверка за наличността на част от имуществото, включено
в лотове № 1, 2, 3, и 7, в съответствие с приложен от
Купувача (ответника) списък, като на ответника били известни условията за
съхранение на имуществото и условията за неговото приемане и извозване.
Страните сключили договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. за покупко-продажба
на имуществото, намиращо се в Лот 3, съгласно който
ответното дружество се задължило да заплати и получи техническото оборудване.
Предаването било уговорено да е франко ненатоварено
превозно средство от складовете на продавача. В периода 25.06.2012 г. –
11.09.2012 г. „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД осигурило
достъп на купувача до складовете, в които се съхранява имуществото – предмет на
договора, за да може същият да го приеме и изтегли от складов район Борово на
Регионален логистичен център Разград, но никое от лицата – представители на
купувача, на които бил изрично разрешен достъп, не е предприело действия по
приемане на закупеното имущество.
С нарочно писмо от 29.09.2012 г.
ответникът заявил искане за посещение за оглед на имуществото от негови
контрагенти, за което ищецът му съдействал няколкократно. Ищецът
излага, че ответникът така и не изпълнил задължението си да изтегли закупените
стоки, въпреки множеството покани за това от страна на ищеца, с което
причинил щети за ищеца и за Министерството на отбраната. Сочи, че срокът за
изтегляне на стоката съгласно договора е изтекъл на 11.09.2012 година. Твърди,
че за неизпълнение на задължението му ответникът дължи неустойка, в размер на
3% от стойността на договора (264 000 лева с ДДС) за всеки просрочен месец
на неизпълнение, след падежа по задължението.
Поради това счита, че дължима му е
неустойка в общ размер на 142 560 лева с ДДС (по 7 920 лева на месец
за 18 месеца просрочие), като претендира сумата да е
начислена за периода 12.08.2018 г. – 11.02.2020 година.
Ответникът „Д.Ю.Б.“
ООД оспорва предявените искове, като твърди сключения договор да е бил
прекратен към релевантния период, съгласно чл. 10.1., където страните били
уговорили, че срокът на неговото действие е до три месеца след подписването му,
т.е. е прекратен на 11.09.2012 година. Поради това и клаузата за неустойка не
била действаща към претендирания период, доколкото
касаела забавено изпълнение, а не пълно неизпълнение. Твърди, че не е в забава
да изпълни задължението си да получи стоката след 11.09.2012 г., тъй като не е
имал фактическата възможност за това след изтичане на прекратителния
срок. Посочва волята на страните, а именно: продавачът да съхранява стоките в
рамките на първоначално уговорения тримесечен срок безвъзмездно; в случай, че
този срок бъде продължен по взаимно съгласие с още три месеца – купувачът да
поеме задължение да заплати неустойка за всеки от следващите след първите три
месеца, в които не е изпълнил задължението си да вдигне стоките в първоначално
уговорения срок. При липса на поискано от купувача продължаване на срока на действие
на договора, каквото в случая не било направено, договорът следвало да се счита
за прекратен на 11.09.2012 г.
Наред с това ответникът твърди, че
причина за неизпълнение на задължението да получи стоката било наличието на
непреодолими пречки за изнасянето им, изразяващи се в липса на оказано
съдействие от страна на продавача, на елементарни условия в самата складова
база, водещи до възможност за изнасяне на стоките, разположението на стоките,
липсата на вода, електричество и липсата на пожаробезопасни
условия за товарене. При извършени при ищеца посещения установил, че закупеното
имущество е разпръснато в различни складове на продавача, като голяма част от
него била недостъпна. Установило се, че стоките било възможно да се изнесат
единствено чрез намиращите се на територията на складовете електротелфери и
електрокари, но те не били в изправност. Закупените боеприпаси не се обслужвали
и не се знаело за тяхното физико-химическо състояние, което създавало
предпоставки за възникване на инцидент. Всичко това правело невъзможно тяхното
безопасно изнасяне от складовете.
Ответникът в условията на евентуалност
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение претендираната неустойка на основание чл. 111 б. „б“ ЗЗД.
С допълнителната искова молба ищецът
поддържа твърденията изложени в исковата молба и оспорва възраженията на
ответника. Сочи, че уговорка за автоматично прекратяване на договор за продажба
след изтичане на определен срок представлявало, продажба с право на изкупуване,
което противоречало на чл. 209 ЗЗД.
Ответникът е депозирал в срок отговор на
допълнителната искова молба, с който поддържа направените възражения. Излага,
че продавачът дължи съдействие, изразяващо се в задължение в неговите складови
площи да са осигурени такива необходими условия, които да позволят на купувача
безпроблемно и безопасно изтегляне на стоките.
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Съгласно договор за покупко-продажба №
40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. (стр. 22 от делото) „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД се е
задължило да предаде, а купувачът „Д.Ю.Б.“ ООД да заплати и получи стоката по
вид, количество и цена описани в Приложение № 1 към договора. В чл. 2.1. от
договора е предвидено, че общата стойност на договора, която купувачът ще
заплати е 264 000 лева с включен ДДС. Съгласно чл. 3.1. от договора
стоката се доставя на условие EXW- франко
ненатоварено превозно средство в складове на продавача. Съобразно договореното
в чл. 10.2., вр. чл. 10.1. от договора, купувачът се
е задължил да изтегли стоката в срок от три месеца, считано от датата на
подписването му, т.е. до 11.09.2012 година. В чл. 10.3. от договора, страните
са уговорили, че при неизпълнение на задължението за изтегляне на стоката в
рамките на срока на неговото действие, купувачът заплаща на продавача неустойка
в размер на 3% от стойността на неизтеглените количества, за всеки просрочен
месец, след началната дата на забавата. След изтичане на срока по чл. 10.1. продавачът
е длъжен да заплати неустойка за толкова месеци, за колкото иска да му бъде
продължен срока на изпълнение на договора.
По делото (стр. 46) е представено разрешение
за достъп Рег. № 23-04-1/02.07.2014 г., издадено от Главна дирекция
„Инфраструктура на отбраната“, от което е видно, че е разрешено посещение на
служители на „Д.Ю.Б.“ ООД в Регионална складова база
– Разград за извършване на оглед на имущество.
По делото е приложена писмена
кореспонденция между страните, а именно писмо с изх. № 2005/05.12.2013 г. (стр.
48), писмо с изх. № 2103/19.12.2013 г. (стр. 50), писмо с изх. № 855/14.08.2014
г. (стр. 51), от която става ясно, че ищецът приканва ответникът-купувач да
предприеме действия по изпълнение на задължението за изтегляне на закупеното
имущество по договора и заплащане на дължимите неустойки.
На стр. 56 от делото се намира приемо-предавателен протокол за приемане и предаване на
бронетанково имущество от регионален логистичен сектор – Разград с изх. №
45/05.06.2012 г., посредством който на „Д.Ю.Б.“ ООД се предава бронетанково
имущество по ЛОТ 7 от складов район Борово на РЛС Разград по договор
31/20.02.2012 година. С подписването на протокола, собствеността и риска се
прехвърлят на ответника-купувач.
По делото е представена фактура номер
12/15.06.2012 г. (стр. 64), с която се установява, че продажната цена по
договора в размер на 264 000 лева е платена изцяло.
По делото (стр. 177) е приета съдебна - стокова
експертиза със задача формулирана в съдебно заседание от 16.03.2021 г. от
ищеца, а именно: дали в периода 12.08.2018 г. –
11.02.2020 г. процесните вещи – предмет на договора за
покупко-продажба № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. са се намирали в
неговите складове (на ищеца), намиращи се в гр. Разград.
За целите на поставената задача, вещото
лице доц. д-р инж. Р.Х.Г. е ползвало доказателствените
материали, приложени към делото. За изясняване на реалната обстановка по
делото, вещото лице е поискало разрешение от „Снабдяване
и търговия - МО“ ЕООД за достъп до Регионален логистичен център, гр.
Разград, на който е подчинен Складов район – гр. Борово, където се намират процесните вещи. За да се отговори на поставената задача е
изготвена справка (приложение – стр. 19) за наличността на имуществото по
договора на база програма “NEOLOGIC”, собственост на Министерство на отбраната.
Вещото лице сочи, че хранилищата за
съхранение от складова база край гр. Борово са построени за техническо
имущество и представляват масивни или панелни сгради от стоманобетон. Между хранилищата
има очертани главни и второстепенни пътища, за да се улесни достъпа до
опакованите детайли, възли и агрегати, като някои могат да се натоварят с
кранове или телфери, по избор на купувача.
Вещото лице Г. е установило, че
съществува достъп до всички части от имуществото, позволяващ натоварването му
на камиони, без да е необходимо преди това разместване на други складирани
вещи. В заключението е посочено, че за периода
12.08.2018 г. – 11.02.2020 г. процесните вещи – предмет на договор за покупко-продажба
№ 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. се намират в Регионален логистичен център гр.
Разград, на който е подчинен складов район – гр. Борово от „Снабдяване и
търговия - МО“ ЕООД, с изключение на разходени количества по позиции 156 – 100
бр. (от общо по договора 2019), позиция 164-50 броя (от общо по договора 2124),
позиция 332 – 10 броя (от общо по договора 33), позиция 333 – 10 броя (от общо
по договора 27) и позиция 466 – 1039 броя по заповед ОС-5/15.02.2019 година.
Установява
се по делото, че с решение № 355/09.02.2018 г.
по т.д.№ 5687/2017 г. на САС, ТО, 11 състав и определение №
422/15.10.2018 г. на ВКС, І т.о. по т.д.№1132/2018 г. Д.Ю.Б. ЕООД е осъдено да
заплати Снабдяване и търговия – МО ЕООД, на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от
285 120 лв. - неустойка за неизпълнение на задължението за изтегляне на
закупени стоки по договор № 40/06/12 от 11.06.2012 г. за периода 11.09.2012 г.
до 11.09.2015 година.
Установява
се по делото, че с влязло в сила решение 189/29.01.2019 г. по т. дело 1734/2018
г. на СГС, ТО, VI- 21 състав (с определение 11/07.01.2021 г. на ВКС по т. дело
2916/2019 г. не е допуснато касационно обжалване решение 1814/17.07.2019 г. по
в. т. дело 1870/2019 г. на САС, ТО, 15 състав в частта в която САС е потвърдил
решение 189/29.01.2019 г. по т. дело 1734/2018 г. на СГС, ТО, VI- 21 състав в
частта относно иска по чл. 92 от ЗЗД), Д.Ю.Б. ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** е осъдено да заплати на
Снабдяване и търговия –МО ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД сумата от 277200 лева - неустойка
за забавено изпълнение на задължението на ответника да получи стоката, обект на
договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. за покупко - продажба на техническо
оборудване, за периода от 12.09.2015 г. - 11.08.2018 година.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявените искове по чл. 92 от ЗЗД
вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 318 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже: 1) валидно сключване на договора за
покупко-продажба с твърдяното от него съдържание; 2) изпълнението на
задълженията си по договора; 3) размерът на своето вземане по договора.
В тежест на ответника е да докаже
правоизключващите възражения и правопрекратяващите си
възражения.
Съгласно чл. 298, ал.1 от ГПК решението
влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.
Както е посочено и в ТР 3/2016 г. от
22.04.2019 г. по т. дело 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно
материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца,
съдържащо се в исковата молба. В исковата молба ищецът следва да
индивидуализира спорното материално право чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от
ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното
субективно материално право, т. е. правопораждащите
юридически факти. Посочено е също, че субективното материално право не може да
бъде установено извън правопораждащите го факти,
извън основанието му. Съгласно т. 2 от цитираното ТР при уважаване на частичния
иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно
материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. Предвид правоустановяващото и преклудиращото
действие на СПН е недопустимо в последващия исков
процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и
правната му квалификация.
В конкретния случай, се установява, че с
две предходни съдебни решения между страните и в настоящия процес е разрешен
въпросът за дължимостта на неустойка по т. 10.3 от
договор № 40/06/12 от 11.06.2012 г. – съответно за периода 11.09.2012 г. до
11.09.2015 г. и за периода 12.09.2015 г.
- 11.08.2018 година.
Предмет на настоящото производство е
претенцията за неустойка по същия договор за последващ
период – 12.08.2018 г. – 11.02.2020 година.
С оглед изложеното по-горе за обхвата на
СПН, в настоящото производство не могат да се пререшават въпросите за
валидността на процесния договор, вкл. дали е
прекратен преди датата на влизане в сила на решение 1814/17.07.2019 г. по в. т.
дело 1870/2019 г. на САС, ТО, 15 състав в частта в която е потвърдено решение
189/29.01.2019 г. по т. дело 1734/2018 г. на СГС, ТО, VI- 21 състав относно
иска по чл. 92 от ЗЗД, валидността на уговорката за неустойка, за забава на кредитора
за този период.
Поради това в настоящото производство
могат да се разглеждат само новонастъпили след
влизане в сила на посочените решения факти, от значение за претендираното
право на ищеца.
По делото не се спори, че в периода
12.08.2018 г. – 11.02.2020 година ответникът не е искал достъп до складовете,
където се съхранява имуществото, предмет на договора между страните, съответно
не му е отказван такъв.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, което Съдът кредитира като компетентно изготвено. За изготвяне на вещото
лице е направило оглед на място в складовете в гр. Борово, както и е работило по представени
описи от МО, с които се води веществената отчетност на наличното имущество,
достъпът до които предполага достъп до книжа с гриф „секретно“. Установено е,
че на 15.02.2019 г. със заповед ОС-5/15.02.2019 г. са разходени количества по
позиции 156 – 100 бр., позиция 164-50 броя, позиция 332 – 10 броя, позиция 333
– 10 броя и позиция 466 – 1039 броя.
С оглед начина на организиране на
достъпа и вещево отчитане на наличностите в складовете, ръководени от МО, в
които се съхраняват предмети със специален режим, Съдът намира, че по делото се
доказа, че процесните вещи, предмет на договор
40/006/2020 от 11.06.2012 г. са се намирали в Регионален логистичен център гр.
Разград, на който е подчинен складов район – гр. Борово, откъдето е следвало да
бъдат получени от ответника в исковия период, с изключени е стоките по със
заповед ОС-5/15.02.2019 г., разходвани, т.е излезли от склада на 15.02.2019
година.
Съгласно процесния
договор за покупко-продажба „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД се е задължило да
предаде, а купувачът „Д.Ю.Б.“ ООД да заплати и получи стоката по вид,
количество и цена, описани в Приложение № 1 към договора.
Предмет на договора са родово определени
вещи, посочени в договора като кодове и количества, като видно от
спецификацията на продаваното имущество, се касае за позиции, при които предмет
на продажбата са количества над 500 броя, съответно дори и над 4000 броя. Договорът
за продажба е сключен с изрична клауза „франко ненатоварено превозно средство“
в складовете на продавача. Това означава, че последният има задължението да
предаде стоките именно в своя склад без да отговаря за тяхното натоварване.
Както с оглед изричната разпоредба на
договора от 11.06.2012 г. – чл. 4.1, съгласно която собствеността върху стоката
и рискът преминават върху купувача с предаването й на последния в поделение на
БА, след подписване на протокол за предаване и приемане на имуществото между
представители на поделението и упълномощени представители на купувача, така и с
оглед чл.24, ал.2 и чл. 64 от ЗЗД,
доколкото в процесния случай не се установява родовоопределените вещи, предмет на договора,
индивидуализирани като брой от всеки вид в спецификацията, да са отделени и
обособени след сключване на договора, и то поради липсата на искане от страна
на ответника като купувач (за разлика
например по действията, предприети от страните по друг договор с приемо-предавателния протокол от 05.06.2012 г.), то не може
да се приеме, че е налице невъзможност за изпълнение на договорното задължение
на продавача да предаде описаните вещи в цялост, дори и с оглед установеното от
вещото лице, че част от посочените в спецификацията родовоопределени
вещи са отбелязани като разходени. Едва след отказ на продавача да подпише приемо - предавателен протокол по чл. 4 от договора,
съответно да предаде вече индивидуализираните вещи, може да се направи извод за
неоказване на съдействие от страна на кредитора, като основание длъжникът –
продавач да се освободи от последиците от собствената си забава.
Доколкото ответникът не твърди, че е
искал да му бъдат предадени вещите, предмет на договора за покупко-продажба в
исковия период, то не са основателни и твърденията му, че е налице липса на
съдействие от кредитора, т.е кредиторова забава по чл. 95, предл. 2 от ЗЗД,
която да го освободи от последиците от собственото му неизпълнение.
Поради това искът е основателен за
исковия период, като относно размера на основание чл. 162 от ГПК, Съдът
определя размерът на дължимата неустойка в размер на сумата от 142 560
лева – 3 % от цената на договора (264 000 лева) за всеки започнат месец,
за общо 18 месеца.
Относно разноските
С оглед изхода на спора, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
сторените от ищеца разноски в производството. Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като е съобразено
с цената на иска, проведените съдебни заседания.
Водим от горното и на основание чл. 235
от ГПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Д.Ю.Б.“
ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, адв. Х. да заплати на „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, адв. С., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от
142 560 лв. – неустойка за периода 12.08.2018 г. – 11.02.2020 г. по чл.
10.3 от договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г., заедно със законната лихва
върху сумата от 19.06.2020 г. до окончателното ѝ заплащане, както и на
основание чл. 78 от ГПК сумата от 12 209,60 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: