Р Е Ш Е Н И Е
№ /23.06.2018 г.,гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На дванадесети юли две хиляди и осемнадесета
година
В открито съдебно заседание
в състав:
Районен съдия: Елена
Стоилова
при секретар Н. С.
Като разгледа докладваното
от съдията Стоилова
гражданско
дело № 164
по описа
за 2018г.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Е.Р.А. в качеството й на майка и особен
представител на детето Б.Ф.Е. срещу Ф.Е.Х..
В исковата молба се излага, че страните имат общо дете Б. Ф.Е.. Твърди се, че
около 6 месеца след раждането на детето родителите му прекратили съвместното си
съжителство. След раздялата, майката поела изцяло грижите за детето, ответникът
не търсил никакъв контакт с него и не заплащал никакви средства за издръжката
му. Твърди се, че на майката й било трудно да издържа сама Е., тъй като
трябвало да се грижи и за другия си син С. Р., роден на ***г.. Връзката между
майката и двете й деца, както и между децата била силна. Твърди се, че
ответникът разполагал с доходи и нямал задължения да издържа други свои деца.
Иска се осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка в полза на детето си в размер на 180 лева считано от 07.02.2018г. с
падеж до 5-то число на съответния месец, за който се дължи, ведно със законната
лихва за всеки ден просрочие. Иска се предварително изпълнение на решението.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от нанзачения на ответника особен представител. В него се твърди, че заведения иск е допустим, но
неоснователен. Излага се, че в исковата молба не се сочили обстоятелства за
по-особени нужди на детето, обосноваващи претендирания размер на издръжка. В
условията на евентуалност моли иска да се уважи до размер от 130 лева, като за
разликата до 180 лева да се отхвърли.
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения
иск, ответникът чрез назначения му особен представител пледира за частична
основателност на иска по отношение на 130 лева.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение за раждане на Б.Ф.Е., изд. въз основа
на акт за раждане № 0267/13.02.2014 г., изд.от община Варна; Удостоверение за
раждане на С. Е. Р., изд.въз основа на акт за раждане № 0266/28.08.2007 г.,
изд. от Община Провадия се установява, че Б.Е. е роден на ***г. от родители Е.Р.А.
и Ф.Е.Х.. Е.А. е майка на С. Р. роден на ***г. баща му е неизвестен.
От справка
ТД НАП Варна офис Добрич се установява, че ответника няма регистрирани трудови
договори и не е регистриран като самоосигуряващо се лице.
Социален
доклад на ДСП Провадия се установява, че майката Е.Р.А. сама се грижи за двете
си деца Б.Е. и С. Р. подпомагана от родителите си. Ищецът е в добро
здравословно състояние, грижите които полага майка му за него задоволяват
потребностите му, хигиенно-битовите условия в дома на майката са добри. Детето
посещава Център за ранно детско развитие
в гр.Провадия. А. работи като чистачка в Пристанище Варна, но няма постоянни
доходи. Осигурена е сигурна и спокойна среда за детето, налице е емоционална
връзка между майката и детето.
От
показанията на св.А. и св.С., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че Е.Р.А.
сама се грижи за двете си деца Б.Е. и С. Р. подпомагана от родителите си. Никой
от бащите на децата не помага в издръжката им. Ответникът се е разделил с А. и
сина си когато майката е била бременна, никога не е участвал в издръжката му.
Бащата не се интересува от сина си, по между им няма контакт. Чували са се
веднъж по телефона, когато Б. е бил на две години, като ответникът е обещал, че
ще прати пари за издръжка на сина си, но това не се е случило. А. има
непостоянни доходи 15-20 лева. Б. посещава детска градина, а С. училище.
Майката изпитва затруднения в издръжката на двете си деца.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са осъдителни обективно
съединени искове с правна квалификация по чл. 143 от Семейния кодекс – за
осъждане на ответника да заплаща на ищецът месечна издръжка от 180 лева и иск
по чл.149 от СК за осъждане на ответника да заплати на ищеца издръжка за период
от една година преди завеждане на иска в размер на по 180 лева месечно.
Задължението
за издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта
на раждането му, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на
детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно
наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". Този факт не е
спорен по делото, както и че ответника е баща на ищеца като тези обстоятелства
се подкрепят и от приложените писмени доказателства – удостоверения за раждане.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат
- чл. 142, ал.1 СК. С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Семеен кодекс е
предвидено, че размера на определената издръжка е недопустимо да бъде по-малък
от 1/4 от минималната работна заплата, която според Постановление № 316 от 20.12.2017г. за определяне нов размер на
минималната работна заплата за страната е в размер на 510 лева
от 01.01.2018г..
Издръжката
за минал период следва да е съобразена с чл.142, ал.2 от СК, т.е. да
представлява минимум ¼ от минималната работна заплата за страната през
периода, за който се търси.
По
делото от свидетелските показания се установи, че бащата никога не е заплащал
издръжка за сина си и че са разделени с майка му още преди Б. да се роди. Майката
сама издържа Б. и по-големия си син С..
За
определяне размера на издръжката меродавни са нуждите на детето, което е на 4 години и посещава детско
заведение, в постоянен растеж е, обуславящи повишени разходи за облекло. Ответникът по делото не е провел доказване и не е изложил твърдения да е трудоустроен или да
страда от заболяване налагащо скъпоструващо лечение, да се налага да
издържа друго семейство или да има други причини, които да го затрудняват в
заплащането на издръжката,
поради което настоящия съдебен състав намира, че не са налице обективни
обстоятелства препятстващи го да получава месечен доход в размер поне на
минималната работна заплата. От друга страна ищцата следва сама да издържа и
по-големия си син С., който е с неизвестен баща. Доходите на майката са
минимални и тя изпитва затруднения в издържането на двете си деца.
Въз
основа на обсъдените по-горе
приети по делото доказателства, възрастта и нуждите на
правоимащото дете, както и с оглед социално
- икономическите условия в страната, съдът намира, че ищецът има нужда да получава, а двамата
родители имат възможност да му осигуряват
обща месечна издръжка в размер на 280 лв. за период от 1 година преди завеждане на иска 05.02.2017г.
– 05.02.2018г. и 280 лв. след предявяване на иска. Периодът, за който се дължи
издръжката по чл.149 от СК се определя 1 година преди завеждане на иска, тъй
като иска е подаден на 06.02.2018г. периода от 1 година преди завеждане на иска
е от 05.02.2017г. – 05.02.2018г., а не претендирания от ищеца 07.02.2017г. –
07.02.2018г.. При разпределянето на така определената издръжка
между родителите, предвид установените по делото доходи и имотно състояние, които обуславят възможността им да дават
издръжка, липсата на задължения за издръжка към други лица по отношение
на бащата и наличието на такова задължени по отношение на майката, липсата на
трудови доходи от бащата към момента на приключване на устните състезания, съдът
намира, че от така определения общ размер бащата следва да заплаща 150 лева, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва при закъсняло плащане, с падеж пето число на всеки месец, за който издръжката се отнася а майката
остатъка. В тежест на ответника следва да се възложи и издръжка за минал период
05.02.2017г. – 05.02.2018г. в размер на 150 лева месечно. Съдът намира, че
ответникът е в работоспособна възраст и би могъл без особени затруднения да
дава така определените размери на издръжка, които не надвишават и половината от
минималната работна заплата за страната през 2018г..Предявените искове за
издръжка следва да се уважат до размер от 150 лева, като за горницата над този
размер следва да бъдат отхвърлени.
Ищецът
не направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
С оглед
развитието на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на РС Провадия възнаграждението за назначения му особен
представител в размер на 300 лева, платимо първоначално от бюджета на съда.
Ответника
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по сметката на Провадийският
районен съд дължимата държавна такса за уважените два кумулативно съединени
иска за издръжка в общ размер на 288 лв., определена съобразно чл. 1 от Тарифа
за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК и дадените с
Тълкувателно решение № 5 от 13.02.1992 г. по гр. д. № 5/91 г., ОСГК на ВС
задължителни указания относно цената на исковете за издръжка.
Мотивиран
от горното, Провадийският районен съд
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА
на основание чл. 143 СК Ф.Е.Х. с ЕГН **********, с адрес *** да заплаща на непълнолетното си дете Б.Ф.Е. с ЕГН ********** действащо със съгласието на своята
майка Е.Р.А. с ЕГН ********** двамата с
адрес ***,
месечна издръжка в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева) считано от
предявяване на иска
– 06.02.2018г. до настъпване на законни
основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно с обезщетение за
забава в размер на
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, при
падеж 5-то число
на месеца, за който се дължи, като ОТВХЪРЛЯ
иска за горницата над 150 лева до предявеният размер от 180 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК Ф.Е.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на непълнолетното си дете дете Б.Ф.Е. с ЕГН ********** действащо със съгласието на своята
майка Е.Р.А. ЕГН **********, двамата с
адрес *** издръжка за минал период от 05.02.2017г. –
05.02.2018г. включително, в
размер общо на 1800 лв., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като ОТВХЪРЛЯ иска за горницата над 150 лева
месечно до предявеният размер от 180 лева месечно за периода 07.02.2017г. –
07.02.2018г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК вр. чл.
72 ал. 1 ГПК вр. чл. 1 ТДТССГПК Ф.Е.Х. с
ЕГН **********, с адрес ***
да заплати по сметката на Провадийския районен съд дължимата по делото държавна
такса в размер на 288 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 6 ГПК Ф.Е.Х. с ЕГН **********, с адрес ***
да заплати по сметката на Провадийския районен съд дължимото възнаграждение за
назначения му особен представител по делото в размер на 300 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………