Решение по дело №4929/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№788                                                          28.02.2020 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

На тридесети януари                                       през  две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:                

                             Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря:  Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 4929 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството по делото е  по реда на чл. 422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, за приемане за установено по отношение на ответника М.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца сумата 238,82 /двеста тридесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/ лева – главница, представляваща неплатени задължения за доставена в периода от 23.12.2016 г. до 22.03.2017 г. електрическа енергия по партида с клиентски номер **********,  сумата от 15,31 /петнадесет лева и тридесет и една стотинки/ - мораторна лихва, дължима за периода от 11.02.2017 г. до 24.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 238,82 лева, считано от 25.03.2019 г. до изплащане на задължението,  плащане на които е разпоредено със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1389 от 36.03.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 2540 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            Ищецът конкретизира, че представляваното от него дружество, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството.

            В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е доставило на обекта на ответника за периода 23.12.2016 година - 22.03.2017 година електроенергия на обща стойност 238,82 лева, която до този момент не е заплатена. Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължи законна лихва в общ размер от 15,31 лева за периода 11.02.2017 година - 24.03.2019 година. Законна лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата.

            Предвид изложените факти и по посочените правни доводи ищецът предявява посочените искове.

            В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба назначеният на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител на  ответника – адвокат А.С., дава писмен отговор на предявения иск, в който оспорва претенциите като неоснователни и недоказани. Излага довод, че в случая липсват доказателства, от които да се установява, че представляваното от нея лице е носител на правото на собственост или друго вещно право по отношение на имота, индивидуализиран в исковата молба. Посочено е, че от приложената справка се установява единствено, че ответната страна е заплащала обезщетение за ползване на дворно място, но не се установява правното основание за това. Изложен е правен довод, че от този документ се установява, че М.С. не притежава права по отношение на имота. Поради изложеното в писмения отговор е изложен правен довод, че не се установява от събраните по делото доказателства, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по повод доставка на ел. енергия до посочения имот. Поради изложеното в писмения отговор от името на ответната страна е отправено искане за отхвърляне на предявения иск.

            По повод материално правната квалификация на исковете:

            Исковете са с материално правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът следва да докаже, че по силата на общите условия ищцовото дружество е поело задължение да доставя електрическа енергия  до обект на ответника, както и, че ответникът е собственик на недвижимия имот до който е доставяна електрическата енергия. Ищецът следва да установи още, че е изправна страна по договора като е доставил ел. енергия до обекта на ответника в посочените в исковата молба обем и за посочения период.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и предвид приложимия материален закона, се установява следната фактическа обстановка и се налагат следните правни изводи:

            В случая спора между ищеца, чрез представляващ и адвоката, представляващ ответника, е за това дали между страните е налице облигационно правоотношение за периода, индивидуализиран в исковата молба, с предмет доставка на ел. енергия.

            За установяване на тези правнорелевантни факти по делото като писмени доказателства, приложени от името на ищеца, са приложени заявление - декларация  за започване на продажба на ел. енергия и декларация за достъп до мрежата, в която е посочено, че изхождат от М.Д.С., която е ответник по иска. Документите са с дата от 23.07.2015 година. Приложена е и служебна бележка, изходяща от Община Бургас и издадена на ответната страна, в която е посочено, че документа й се издава, за да удостовери и пред дружеството, което е ищец, че считано от 01.07.2015 година тя заплаща обезщетение за дворно място на адреса, посочен в исковата молба.  Периода,  който е предмет на настоящото и заповедното производство, е впоследствие – от 23.12.2016 година до 22.03.2017 година.

            От  чл.6 от Общите условия на дружеството се установява, че клиент може да бъде не само собственик или титуляр на вещно право на ползване върху обекта, а и  наемател или друго лице, което ползва обекта на друго правно основание, като в последните две хипотези той се задължава да представи писмена декларация, с която собственикът, съответно носителят на вещното право на ползване дава съгласието си клиентът да подпише Индивидуален договор по реда на чл. 6, ал. 2 от ОУ. В случая не се установява за посочения в  исковата молба период дали ответната страна е била собственик или ползвател, което е указано при разпределение на доказателствената тежест. Не се установява наличие и на наемно правоотношение за посочения период.

            Поради  това, че по изложените по – горе съображения не може да бъде направен извод за правнорелевантните факти за цитирания релевантен период и предвид направените оспорвания от ответната страна относно наличието на правоотношение, настоящият състав приема, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

            При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК не следва в тежест на ответната страна да бъдат възлагани разноските, направени от ищеца по водене на делото.

            Съгласно мотивите към т.11г от ТР №  съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Разноските, определени в заповедното производство са в размер от  75 лева и  претенцията за присъждането им също следва да бъде отхвърлена.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

           ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, за приемане за установено по отношение на ответника М.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца сумата 238,82 /двеста тридесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/ лева, представляваща главница, формирана като сбор от неплатени задължения за доставена в периода от 23.12.2016 г. до 22.03.2017 г. електрическа енергия по партида с клиентски номер **********,  сумата от 15,31 /петнадесет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 11.02.2017 г. до 24.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 238,82 лева /двеста тридесет и осем лева, осемдесет и две стотинки/, считано от 25.03.2019 г. до изплащане на задължението,  плащане на които е разпоредено със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1389 от 36.03.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 2540 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, както и за присъждане на разноските, направени  в настоящото производство и в заповедното производство.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала

А.Т.