№ 264
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000500218 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260053 от 20.10.2020г., постановено по гр.д. № 801/2019г.,
Софийски окръжен съд, ГО, 3 състав е отхвърлил исковете, предявени от Д. К.
против Районен съд Сливница за обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ, вр. чл.9а от
ЗОДОВ, вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, с цена 399 500 евро, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 10.11.2014г. – датата на нейното отнемане в полза на
държавата.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство
– Д. К., чрез процесуалния му представител, с възражения, че е неправилно,
поради нарушение на правото на ЕС и необосновано. В жалбата се релевира
възражение, че първоинстанционният съд, като не се е съобразил с практиката
на Съда на ЕС, нито с практиката на Европейския съд по правата на човека,
сам е извършил нарушение както на правото на ЕС, така и на чл.17 от Хартата
на основните права на ЕС и на чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Изразява се
становище, че Регламент (ЕО) 1889/2005 от 26.10.2005г. не допуска
държавите-членки да предвиждат като санкция отнемане/конфискация на
недекларираните пари. Допълва се, че ако европейският законодател е искал
да предвиди възможността за въвеждане на такава санкция от страна на
държавите-членки, той е щял да го предвиди изрично. Поддържа се
твърдение, че напротив, европейският законодател е посочил, че държавите-
1
членки следва да предвидят санкции, съразмерни на нарушението за
недеклариране, които видно от практиката на СЕС, дори не могат да бъдат в
размер на 60% от недекларираната сума, а на още по-силно основание не
могат да бъдат отнети парите или да бъдат отнети парите кумулативно с
налагане на друга санкция – дело R. M. Ch., С-255/14. Сочи се, че в този
смисъл са и насоките, дадени от компетентните генерални дирекции на
Европейската комисия при изготвяне на Законопроекта за изменение на
Валутния закон, внесен в Народното събрание от Министерския съвет на
13.06.2011г., както и в последния законопроект за изменение на Валутния
закон внесен в НС на 02.12.2019г. от МС, със сигнатура 902-01-64. Релевира
се оплакване, че доколкото първостепенният съд е отказал да се съобрази със
задължителната за него практика на СЕС, той неправилно е приел, че не е
налице увреждане от страна на РС-Сливница, произтичащо от Правото на
Съюза, като същият изобщо не е изследвал предпоставките за ангажиране на
отговорността на държавата, а именно: нарушена правна норма от правото на
ЕС, която предпоставя права на частноправни субекти; нарушението да е
достатъчно съществено; да е налице пряка причинно-следствена връзка
между нарушението и настъпилите вреди. В жалбата се сочи, че в конкретния
случай и трите условия за реализиране на отговорността на държавата, в
лицето на РС-Сливница, са изпълнени. Поддържа се становище, че
независимо, че е било постигнато споразумение между ищеца и Районна
прокуратура-Сливница за решаване на делото в рамките на образувано
съдебно производство, с оглед разпоредбата на чл.251, ал.2 НК отнемането на
парите на практика не е подлежало на свободно договаряне. Релевира се
довод, че отнемането на парите от подсъдимия е било наложено едностранно
като клауза, неподлежаща на договаряне, произтичаща от императивна
законова разпоредба, противоречаща на правото на Съюза. Прави се искане
въззивният съд да постанови решение, с което да отмени изцяло като
неправилно обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което
да осъди Районен съд-Сливница да заплати на Д. К. сумата в размер на 399
500 евро с левова равностойност 781 354,08лв., представляваща претърпяна
от него имуществена вреда, вследствие нарушение на правото на Съюза -
чл.4, §3 ДЕС и чл. 9, §1 от Регламент /ЕО/ №1889/2005г. на Европейския
парламент и на Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които
се внасят и изнасят от Общността, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 10.11.2014г. - датата на нейното отнемане в полза на държавата до
окончателното й изплащане. Предявява се претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Районен съд-Сливница, с който се оспорва жалбата и се моли решението да
бъде потвърдено като правилно и обосновано.
Прокурорът от С. поддържа становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени
2
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка
със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2
от ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок,
предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предмет на
разглеждане е предявен иск с правна квалификация чл. 2в, ал.1, т.2 от
ЗОДОВ, вр. чл.4, §3 от Договора за Европейския съюз. /ДЕС/ и чл. 9, §1 от
Регламент (ЕО) № 1889/2005 от 26.10.2005г. на Европейския парламент и на
Съвета, относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността. Това е специален ред, предвиден във вътрешното
законодателство, за разглеждане на искове, свързани с отговорността на
държавата за вреди от незаконни актове и действия на нейни органи и
длъжностни лица. Касае се за обективна отговорност, при която се дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице /чл.4 ЗОДОВ/.
Ищецът по делото-Д. К. е посочил в исковата молба, че ответникът РС-
Сливница му е причинил имуществени вреди в резултат на неприлагане на
правото на ЕС при осъществяване на правораздавателна дейност. Посочил е,
че на 06.11.2014г., преминавайки през Митнически пункт-Калотина, не е
декларирал сумата от 399 500 евро, като по образуваното НОХД № 686/2014г.
по описа на РС-Сливница, на основание чл. 251, ал. 1 НК, е било постановено
определение № 249 от 10.11.2014 г. за одобряване на споразумение, с което
му е било наложено наказание в размер на 4 месеца лишаване от свобода,
отложено с три годишен изпитателен срок, като недекларираната сума,
предмет на престъплението, е била отнета в полза на държавата, съгл. чл. 251,
ал. 2 НК. Посочил е, че с това е нарушен чл. 4, §3 от ДЕС, чл. 9, §1 от
Регламент (ЕО) № 1889/2005 от 26.10.2005г. на Европейския парламент и на
Съвета, относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността, като му е причинена имуществена вреда в размер на 399 500 евро.
Изложил е твърдения, че СЕС се е произнесъл в преюдициално производство
по инициатива на РС-гр. Свиленград относно съвместимостта на чл. 251, ал. 1
и ал. 2 НК с правото на ЕС, като с определение по дело С 707/2017 г. е приел,
че не се допуска национална правна уредба, която като санкция за
неизпълнение на задължението за недеклариране по чл. 3 от този Регламент,
предвижда, от една страна, отнемане на недекларираната сума в полза на
държавата и от друга страна, наказание лишаване от свобода до шест години
или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението, тъй като
е несъразмерно тежко и следва да отговаря за претърпените от него вреди на
същото основание. Претендирал е осъждане на ответника да заплати сумата
от 399 500 евро с левова равностойност 781 354.085лв. - имуществени вреди
от нарушение на общностното право, ведно със законната лихва 10.11.2014г. –
датата на нейното отнемане до окончателното плащане.
3
С влязло в сила определение Софийски окръжен съд е прекратил
производството по отношение на ответника Народно събрание.
За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че с
подписаното споразумение ищецът /в качеството си на подсъдим/ се е
съгласил да настъпят правните последици от него. Посочил е, че отнемането
на сумата 399 500 евро в полза на Държавата е елемент от одобреното
споразумение, поради което е направил извод, че не е налице увреждане
тогава, когато увреденото лице е изразило волеизявление да понесе щетите. В
заключение е посочил, че не е налице основание за ангажиране отговорността
на Районен съд - Сливница за вреди.
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по
реда на чл.269, изр.1 от ГПК, установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, ето защо дължи произнасяне по съществото на спора, в рамките
на доводите, заявени с въззивната жалба, от които съдът е ограничен,
съгласно нормата на чл.269, изр. 2 от ГПК.
Не се спори между страните, а и от представените доказателства по
делото се установява, че при преминаване на българската граница на
06.11.2014 г. при Митнически пункт - Калотина ищецът не е декларирал пред
митническите органи сумата от 399 500 евро, които били открити при преглед
на лицето. Валутата била иззета с протокол за оглед на местопроизшествие и
било образувано досъдебно производство /ДП/. За извършеното деяние, с
одобрено на основание чл. 382 от НПК споразумение от 10.11.2014 г. по нохд
№ 686/2014 г. по описа на РС Сливница, ищецът бил признат за виновен в
нарушение на разпоредби от Валутния закон /ВЗ/ и на Наредба № Н - 1 от
01.02.2012 г. на министъра на финансите, за което на основание чл. 251, ал. 1,
вр. чл. 54, ал. 1 от НК му било наложено наказание 4 месеца лишаване от
свобода, отложено с три годишен изпитателен срок, а на основание чл. 251,
ал. 2 от НК недекларираната сума в размер на 399 500 евро, предмет на
престъплението, била отнета в полза на държавата.
С оглед становищата на страните, спори се по въпроса дали
предвидената в българската правна уредба санкция по чл.251, ал.2 НК /ред.
2015г./, предвиждаща отнемане в полза на държавата на сумата, предмет на
престъплението, противоречи на уредената в общностното право възможност
за санкциониране при неизпълнение на задължението за деклариране.
Отговорността за нарушаване правото на ЕС се предпоставя от
установяване на следните материалноправни предпоставки, посочени в
решения на Съда на ЕС (Frankovich and others v.Italian Stare; Brasserie du
pecheur SA и Factortame Ltd от 05.03.1996г. дела С-46/93 и С-48/93; Kobler от
30.09.2003г., дело С-224/2001): 1/нарушение на правна норма, която
предоставя права на частноправни субекти, 2/нарушението да е достатъчно
съществено и 3/ да съществува пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и претърпяната вреда.
Регламент /ЕО/ №1889/2005 от 26.10.2005г. на Европейския парламент
4
и на Съвета /наричан по-долу за краткост „Регламента“/ установява
хармонизирани норми за контрол на движението на пари в брой, които влизат
и излизат от Съюза, с цел предотвратяване, възпиране и избягване на
изпирането на пари посредством въвеждането на принципа на задължително
деклариране на суми над 10 000 евро, което позволяла събирането на
информация за тях.
Според член 4, § 2 от Регламента „Ако задължението за деклариране,
предвидено в член 3, не е изпълнено, парите в брой могат да бъдат задържани
след издаване на административно решение в съответствие с условията,
предвидени в националното законодателство“.
Съгласно член 9, § 1 от Регламента „Всяка държава-членка въвежда
санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране по
чл. 3. Тези санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“.
С тези разпоредби се предоставят права на частноправните субекти, а
именно – право на правно очакване за временно задържане на
недекларираната сума при определени условия и право на съразмерна на
извършеното престъпление санкция. Следователно при извършено
престъпление, съобразно чл. 9, §1 от Регламента, държавата-членка следва да
предвиди за съответното нарушение санкции в съответствие с посоченото,
които да изпълнят посочените по-горе критерии, т. е. да не са прекомерни
съобразно извършеното нарушение.
Относно допуснатото нарушение от Районен съд-Сливница се
установява, че същият е приложил разпоредба от НК /чл. 251, ал. 2 НК/, която
е в пряко противоречие с чл. 4, § 2 от Регламента, който не допуска
отнемането на недекларираната сума като санкция за неизпълнение
задължението за деклариране, а единствено задържането й с цел да се
позволи на компетентните органи да извършат необходимия контрол и
проверка във връзка с произхода на сумата, предназначението и
местоназначението й. Подобна проверка в случая няма данни да е
извършвана.
Що се отнася до твърдението за нарушение на разпоредбата на чл. 9, § 1
от Регламента, то следва да се посочи, че липсва хармонизация на
законодателството на Съюза в областта на санкциите, които да могат да бъдат
приложени при неспазване на задължението по чл. 3 от Регламента. Липсата
на такива единни мерки означава, че държавите-членки са компетентни да
изберат санкции, които считат за подходящи, но този избор следва да бъде
осъществен при спазване правото на Съюза и на неговите общи принципи,
регламентирани в нормата на чл. 9, §1. Санкционните мерки не трябва да
надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно
преследваните от законодателството цели и да бъдат в съответствие с
тежестта на наказваните с тях нарушения. В тази връзка съвместното
прилагане на наказанието лишаване от свобода по чл. 251, ал. 1 НК с
отнемане на недекларираната сума в полза на държавата по чл. 251, ал. 2 НК е
5
в явно нарушение на принципа на пропорционалност, установен в нормата на
чл. 9, §1 от Регламента. Такова е тълкуването, дадено с определения на СЕС
от 12.07.2018 г. по дело № С707/17 и от 30.01.2019 г. по дела С-335/18 и С-
336/2018, постановени по преюдициални запитвания, отправени от РС-
Свиленград, СГС и САС, с които е прието, че кумулирането на някое от
наказанията по чл. 251, ал. 1 НК с отнемането на недекларираната сума по чл.
251, ал. 2 НК е в пряко противоречие с разпоредбите на чл. 4, § 2 и чл. 9, § 1
от Регламент 1889/2005 г. на ЕП и Съвета. Съгласно съдебната практика
направеното тълкуване действа от момента на влизане в сила на тълкуваната
норма, т. е. от 2007 г., когато Република България се присъединява към ЕС. В
този смисъл същата е следвало да се разбира и към 2014г., когато е било
одобрено споразумението от РС - Сливница. Ето защо, настоящият състав
приема, че първото условие за реализиране на отговорността на държавата в
лицето на Районен съд-Сливница е налице. Следователно релевираното от
жалбоподателя възражение е основателно.
По отношение на втората от кумулативно изискуемите
материалноправни предпоставки: Нарушението от РС-Сливница да е
достатъчно съществено. Критериите, на които следва да отговаря
нарушението на правото на ЕС, за да бъде характеризирано като достатъчно
съществено се извеждат от практиката на СЕС. Практиката извежда няколко
хипотези, в които достатъчно същественият характер на нарушението се
предполага и в случая по отношение на РС-Сливница са налице две от тях -
неотправяне на преюдициално запитване и противоречие с трайно установена
практика на СЕС. Настоящият състав намира, че и тази предпоставка в случая
е налице. До този извод съдът достигна, съобразявайки следното: Районен
съд-Сливница, одобрявайки, на основание чл. 382, ал.7 НПК, споразумението
по чл. 382 НПК, е постановил необжалваем по същество акт. Според
правилото на чл. 267, ал. 3 ДФЕС, националната юрисдикция, чието решение
не подлежи на обжалване, е длъжна да сезира Съда на ЕС /независимо дали
счита това за необходимо или не/ по относим за главния спор въпрос относно
тълкуване правото на ЕС, за да предотврати установяването на национална
съдебна практика, която не е в съответствие с разпоредбите на правото на ЕС.
Това ограничаване на правото на преценка на последната инстанция е
гаранция, че окончателното решение по делото ще бъде правилно, както и че
правото на ЕС ще бъде прилагано еднакво в отделните държави-членки.
Тълкуване на чл. 4 и чл. 9 от Регламента е бил относим за висящия пред
РС-Сливница спор, а актът на последния е окончателен, поради което, е бил
длъжен служебно да отправи преюдициално тълкувателно запитване за
съответствието на чл. 251, ал. 2 НК с общностното право. Неизпълнението на
това задължение, съчетано с постановяване на необжалваем съдебен акт,
който противоречи на правото на ЕС, следва да бъде квалифицирано като
„достатъчно съществено“ нарушение на правото на ЕС. С оглед на приетото
възражението на жалбоподателя, че нарушението е съществено е основателно.
6
Основателно е възражението на въззивника, че необосновано
първостепенният съд е приел, че, подписвайки доброволно споразумението,
ищецът се е съгласил с наложената конфискация. Принципът на правовата
държава по смисъла на чл. 4, ал.1 от Конституцията на РБ означава, че
държавата чрез органите си не следва да прехвърля на гражданите
отговорността по законосъобразното прилагане на законодателството в
страната ни. Като се е съгласил на споразумението при посочените условия,
неминуемо ищецът е искал да съхрани по-висше благо, а именно -
предотвратяване на по-тежко по степен наказание „лишаване от свобода“.
Отнемането на парите му е било наложено като клауза, неподлежаща на
договаряне и произтичаща от императивна законова разпоредба, която обаче
противоречи на правото на Съюза. Освен това, заявеното в този смисъл
съгласие в наказателното производство с наложената санкция никъде не е
уредено или разгледано като отрицателна предпоставка за претендиране на
обезщетение като процесното.
На трето място, налице е и пряка причинно - следствена връзка между
нарушението на правото на ЕС от страна на РС-Сливница и понесената от
ищеца вреда в размер на отнетата сума. Загубата й е директно следствие от
постановената от съда мярка по чл. 251, ал. 2 НК и следва да бъде обезщетена
чрез паричната равностойност на отнетото. Ирелевантни са доводите, че
съдебният акт е влязъл в сила и не може да бъде пререшаван в настоящото
производство, тъй като последното не цели да се отрече или постави под
съмнение силата на пресъдено нещо на съдебен акт, а е насочено към
ангажиране на отговорността на съда за репарация на причинените вреди от
същия.
В заключение, въззивният съд приема, че РС-Сливница дължи на ищеца
обезщетение за претърпените вреди в резултат от извършеното от същия съд
нарушение на правото на ЕС, чрез одобряване в противоречие с разпоредбите
на чл. 4, §2 и чл. 9, §1 от Регламент /ЕО/ №1889/2005 на споразумение по чл.
382 НПК, с което наред с наказание лишаване от свобода се отнема, на
основание чл. 251, ал. 2 НК, предмета на престъплението - недекларираната
сума от 399 500 евро.
В този смисъл обжалваното решение е неправилно и като такова следва
да бъде отменено, като въззивният съд постанови друго, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца претендираното обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2014г. до окончателното
плащане.
При този изход на спора, на въззивника-ищец се следват сторените по
делото разноски за двете инстанции, както следва: държавна такса в размер
на 15 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 17 000лв. или общо
17 015лв., на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260053 от 20.10.2020г., постановено по гр.д. №
801/2019г. от Софийски окръжен съд, ГО, 3 състав и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Районен съд Сливница – с адрес: гр. Сливница, пл.
„Съединение“ №1 да заплати на Д. К. /D. K./ - гражданин на Федерална
Република Германия, роден на ********г. в Република Турция, с адрес:
Федерална Република Германия, гр. ***, ул. „***“ №***, чрез адв. А. В. – с
адрес: гр. ***, пл. „***“ №*, ет.* сумата от 399 500 евро, представляваща
имуществена вреда, вследствие нарушение на правото на Съюза, по предявен
иск с правно основание чл. 2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, вр. чл.4, §3 от Договора за
Европейския съюз /ДЕС/ и чл. 9, §1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 от
26.10.2005г. на Европейския парламент и на Съвета, относно контрола на
пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, ведно със законната
лихва, считано от 10.11.2014г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Районен съд Сливница да заплати на Д. К. /D. K./ сумата от
17 015лв. – разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8